Р Е Ш Е Н И Е
№ 741/15.10.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Николай Ингилизов
2. Красимир
Лесенски
при секретаря Янка Вукева
и с участието на прокурора Станка Димитрова, като разгледа докладваното от
съдия Ингилизов касационно административнонаказателно дело № 917 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по
касационна жалба на ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, чрез гл.юрисконсулт М.Т.,
против Решение № 437/04.07.2021 г. постановено по АНД № 533/2021 г. по описа на
Районен съд Пазарджик.
С обжалваното решение е отменено наказателно
постановление №551288-Е575453 от 14.12.2020 г. издадено от Директор
Офис- Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с което на О.Т.Д., ЕГН ********** ***,
на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС е
наложена глоба в размер на 500 лева.
В касационната жалба се излагат
аргументи за незаконосъобразност на решението, счита се, че неправилно е прието, че е
следвало да се наложи имуществена санкция, а не глоба, изтъкват се аргументи за
това. Иска се и присъждане на разноски по делата за две съдебни инстанции. В съдебно заседание не се представляват, постъпило е становище, което се излагат
аргументи за отмяна на решението на РС Пазарджик и за отмяна на НП.
В съдебно заседание ответникът ЕТ „О.Д.“
не се явява, не се представлява.
Прокурорът сочи че обжалваното решение на РС Пазарджик
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Административен съд Пазарджик,
като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените
касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция
счита, че същото е валидно и допустимо. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка. При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила.
С обжалваното
решение е отменено
наказателно постановление №551288-Е575453 от 14.12.2020 г.
издадено от Директор Офис- Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с което на О.Т.Д.,
ЕГН ********** ***, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125
ал.1 и ал.5 от ЗДДС е наложена глоба в размер на 500 лева.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а
именно :
Жалбоподателят е санкциониран затова, че при извършена
проверка чрез справка в Система за управление на приходите в НАП, било
установено, че физическото лице О.Д., като регистрирано по ЗДДС лице не е
осигурило подването на справка-декларация за ДДС в законоустановения срок до
14.07.2020 г. за данъчен период от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г.
Справката-декларация за посочения период не била подадена в Офис за обслужване
гр.Пазарджик при ТД на НАП Пловдив до съставянето на АУАН.
Така установеното от св.Д.Б., в качеството и на инспектор
по приходите в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, съставлявало нарушение на
чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС. За това срещу жалбоподателят на 14.10.2020 г. бил
съставен АУАН с бл. №F575453
на основание
чл.40, ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя. В последствие на 25.11.2020 г.
актът бил предявен и връчен срещу подпис на жалбоподателят. В акта не били
вписани възражения. Въз основа на съставения АУАН на 14.12.2020 г. било
издаденото обжалваното НП.
В мотивите си съдът е посочил защо приема, че е налице санкциониране
на ненадлежно лице, както и защо приема, че в случая е следвало да се наложи
имуществена санкция, а не глоба. С оглед на това е прието, че издаденото НП се
явява незаконосъобразно и е отменено същото.
Според настоящия съдебен състав при така установеното от
фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и
доказано административното нарушение описано в
АУАН и НП, тъй като действително е установено неподаване на справка-декларация
в законоустановения срок за периода 01.06.2020 – 30.06.2020 г. Правилно в решението е прието и че доказателствата по делото сочат, че
това нарушение е осъществено от ЕТ „О.Д.“, а не от О.Д. като физическо лице. В решението
въззивният съд е изложил аргументи относно регистрацията по ЗДДС, които се
споделят напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221
от АПК се препраща към тях. Следва да се посочи, че е даден отговор на
поддържаните и в касационното производство възражения, като не са ангажирани
каквито и да било доказателства, които да оборват вече направените
законосъобразни изводи на въззивния съд по отношение погрешното посочване на
нарушителя. Самата актосъставителка сочи в разпита си, че е допуснала
недоглежане, като е съставила АУАН спрямо физическото лице, а не спрямо ЕТ „О.Д.“.
Този констатиран порок не може да бъде саниран по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН,
тъй като от първостепенно значение при реализирането на административно –
наказателна отговорност е кой е субектът, спрямо когото се реализира същата.
Действително всички доказателства сочат, че нарушението е извършено от ЕТ „О.Д.“, което е имало задължение да подаде
справка-декларация за данъчния период м.юни 2020 г. В този смисъл и физическото
лице О.Д., макар да се явява представляващ едноличния търговец, не е надлежен
субект на административно-наказателна отговорност за това нарушение. Предвид на
това и действително е следвало да се наложи имуществена санкция за това
нарушение, както изрично предвижда разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗДДС.
Действително същата разпоредба предвижда налагане и на наказание глоба на
физически лица, но изискването на законът е тези лица да са задължени да
подадат справка-декларация по чл.125 от ЗДДС, но и задължително не следва да са
търговци. Регистрирането на физическо лице като търговец, чрез регистрирането
му като ЕТ се отчита от ЗДДС и в този случай се предвижда налагане на
имуществена санкция, а не на глоба. Това е така, тъй като безспорно има разлика
между правосубектността на ЕТ и на физическите лица, които са регистрирали това
ЕТ. Ето защо направените изводи от съда са верни и се споделят напълно от
настоящата инстанция. За пълнота следва да се посочи, че няма как да бъде
потвърдено НП издадено спрямо ненадлежен субект и с наложено незаконосъобразно
административно наказание, тъй като такова НП се явява изцяло
незаконосъобразно.
Предвид на соченото, настоящата инстанция намира, че следва да се
потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода
на делото, неоснователно се явява искането на касационния жалбоподател за
присъждане на разноски по делото за две съдебни инстанции.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд
Пазарджик, Х състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ в
сила Решение №
437/04.07.2021 г. постановено по АНД № 533/2021 г. по описа на Районен съд
Пазарджик.
Решението е окончателно.
Председател:/п/
Членове:
1./п/
2./п/