№ 2869
гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. В.ЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110106757 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено
между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество суми /главница и
лихви/, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения
топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответниците ответници оспорват предявените искове по основание и
размер, в т.ч. и с твърдения за изтекла давност.
Третото лице помагач не оспорва предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
1
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответниците в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение за техни задължения за доставена ТЕ /с лихви и
разноски/ за топлоснабден имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В настоящия случай не се установи по
безспорен начин, че ответникът е собственик или носител на вещно право на
ползване върху топлоснабдения недвижим имот.
Нещо повече – не бяха представени никакви доказателства в тази насока.
Представените по делото писмени доказателства установяват право на
собственост на топлоснабдения имот към 1991г. Дори и да се приеме, че
ответниците са наследници на бивш собственик на имота, това само по себе си не
е достатъчно, за да бъде ангажирана отговорността им за плащане на суми за
доставена топлинна енергия за процесния период – шестнадесет години след
смъртта на наследодателя им. Предявените искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени на това основание, без да се разглеждат останалите доводи,
изложени от процесуалните представители на ответниците
При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат – нито в
исковото, нито в заповедното производства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., с адрес ..., срещу В. Г. Б. с ЕГН:
********** и адрес: ..., Б. Г. Б. с ЕГН: ********** и адрес: ..., и В. Г. Б. с ЕГН:
********** и адрес: ..., искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено, че
ответниците дължат разделно /Б. Б. – 4/24, В. Б. – 16/24, а В. Б. – 4/24/ на
ищцовото дружество следните суми – 6 202.91 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до
м.04.2020г. за аб.№ 241944, мораторна лихва за забава в размер на 988.64 лв за
периода 15.09.2019г., до 18.10.2021г., както и сумата за дялово разпределение за
2
периода ч.10.2018г. до м.04.2020г. в размер на 32.50 лв. - главница и мораторна
лихва за забава в размер на 6.51 лв. от 01.12.2018 г. до 18.10.2021 г., ведно със
законните лихви върху двете главници, считано от 30.11.2021г. до окончателното
изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№68624/2021г. на СРС, 138 състав.
ОТХВЪРЛЯ молбата на ..., ЕИК ..., с адрес ..., за присъждане на разноски
както в заповедното, така и в исковото производства.
Решението е постановено с участието на ... като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3