Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 29.11.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,в публично заседание на втори ноември през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
при секретар Г.С.
като разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр.
дело № 1616по
описа за 2016г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно и е
образувано по подадени три въззивни и една частна
жалба, както следва:
Първата
въззивна жалба е депозирана от Д.И.П. и е срещу
основното решение № 545/18.02.2016г., постановено по гр.д. №9592/15г. по описа
на ВРС, ХLІІІ-ти
с-в, в частта, с която е отхвърлен предявения от П. *** ЕАД иск за заплащане на
разликата над 11 358 лева до 47131,20
лева, претендирани като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания, вследствие
на настъпила на 09.03.2013г. трудова злополука при изпълнение на трудовите му
задължения при ответника „Пристанище Варна“ ЕАД. В жалбата се излага, че съдът
не е съобразил при определяне размера на обезщетение на дългия възстановителен
период, дългия период на интензивна болка, както и на затруднено
самообслужване. Моли се за отмяна на решението в отхвърлителната
част и уважаване на претенцията до целия предявен размер.
Втората
въззивна жалба е депозирана от „Пристанище Варна“
ЕАД и тя е срещу основното решение №
545/18.02.2016г., постановено по гр.д. №9592/15г. по описа на ВРС, ХLІІІ-ти с-в, в частта, с която е осъден
работодателя да заплати на П. сумата от 11358 лева обезщетение за претърпени
физически и психически болки и страдания, които неимуществени вреди са
причинени в резултат на претърпяната на 09.03.2013г. трудова злополука, както и
са присъдени разноски в производството и такси по сметка на бюджета на съда.
Твърди се, че решението е частично недопустимо, тъй като не е изяснено как е
формиран размера на претендираното обезщетение, както
и е налице произнасяне за присъждане на обезщетение досежно
период, незаявен в исковата молба. Обезщетяват се всички вреди, а не само тези,
претендирани от ищеца по исковата молба- до подаване
на иска или до последния ден на ползвания отпуск по болест. Твърди се, че
решението е неправилно и доколкото не са съобразени фактите, настъпили след
увреждането- ищецът е настанен на друга подходяща длъжност, изплатено му е
застрахователно обезщетение, както и такова от НОИ. Твърди, че определеният
размер на обезщетението за претърпените вреди не отговаря утвърдената съдебна
практика. Моли искът да бъде отхвърлен.
Третата
въззивна жалба е депозирана от „Пристанище Варна“
ЕАД срещу допълнителното решение № 2076,
постановено на 26.05.2016г., с което е отхвърлен предявеният от „Пристанище
Варна“ ЕАД срещу ЗК „Армеец“ АД обратен
иск да бъде осъдено застрахователното дружество да заплати сумата от 22428
лева, представляваща присъдено в полза на Д.П. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие увреждания от
трудовата злополука, претърпяна на 09.03.2013г. В жалбата се излага, че
решението е частично недопустимо, тъй като е отхвърлен иск за сумата от
22 428 лв., независимо от уточнението, че доколкото работодателят е осъден
да заплати сумата от 11 358 лв., то
и обратният иск има тази цена. Твърди се, че се претендират вреди от
неизпълнение на застрахователния договор, тъй като застрахователят- трето лице,
не е изпълнил задължението си да обезщети изцяло работника при претърпяната
трудова злополука съобразно установения от ТЕЛК процент на нетрудоспособността.
Моли решението да бъде обезсилено, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен
иск и да бъде върнато за произнасяне по предявения иск. В условията на
евентуалност се моли да бъде отменено решението и да бъде уважен предявения
обратен иск, като бъде осъдено третото лице да заплати сумата, която
работодателят е осъден да заплати на ищеца в размер на 11 358 лв.
Частна
жалба е депозирана от „Пристанище Варна“ ЕАД и тя е срещу определението от
22.06.2016г., с което е изменено допълнителното решение, като е посочено, че се
присъждат разноски в размер на 1198 лева в полза на ЗК „Армеец“. Твърди, че
разноски на третото лице не се дължат, а няма доказателства такива да са
направени за защита по предявения обратен иск. Моли се за отмяна на
определението, с което разноските са определени в полза на ЗК Армеец.
В
срок за депозирани отговори от насрещните страни по жалбите. Жалбата на ищеца е
оспорена от „Пристанище“ ЕАД и третото лице-помагач, а частната жалба на ответника
– работодател е оспорена от третото лице.
По предмета на така предявения иск се
излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба ищецът П. твърди, че по силата на сключен
трудов договор е изпълнявал длъжността „Докер 24 бригада" в отдел „Товаро-разтоварна дейност" в „Пристанище Варна -
Изток". На 09.03.2013 г. около 09.15 часа, изпълнявайки задълженията си по
трудовото правоотношение, по време на работа на 12-то кейово
място на Пристанище Варна, ищецът претърпява трудова злополука, в резултат на
която получава смачкване на левия крак и счупване на подбедрицата
на левия крак. При лечението на травмите ищецът
претърпява две операции в рамките на една година и е трудоустроен с
Решение на ТЕЛК 50 % трайна нетрудоспособност.По силата на сключената
задължителна застраховка „Трудова злополука" застрахователят ЗАД
„Армеец", изплаща на ищеца сума в размер на 32 742,00 лв., вместо
обезщетението по чл. 8 от Наредбата за задължителното застраховане на
работниците и служителите по риска „трудова злополука", което е в размер
на 80 773,20 лв., тъй като брутното трудово възнаграждение на ищеца за
месеца преди злополуката е в размер на 1 944,60 лв.Твърди се, че като пряка и
непосредствена последица от трудовата
злополука от 09.03.2013г. ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се
в болки, страдания и битови неудобства, по - големи и интензивни от обичайните,
както по време на лечението, така и след това. Настъпила е рязка промяна в
начина на живот на ищеца, свързана със затрудненото му придвижване и с
психическия стрес от случилото се и които вреди според ищеца възлизат на сумата
от 100 000 лв., от която сума следва след приспадане заплатената от застрахователя
такава в размер на 32 742,00 лв. Така първоначално исковата претенция е за
заплащане на 62 258 лв. Впоследствие е допуснато изменение на иска чрез
намаляването му до размер от 47131,20 лева. Сочи се, че това е разликата между
дължимото по чл.8 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и
служителите по риска трудова злополука и заплатеното му застрахователно
обезщетение общо в размер на 33 642 лв. Твърди се, че това обезщетение е
за претърпените болки и страдания за периода от причинената трудова злополука
до подаване на иска. Претендира и законната лихва от подаване на иска и направените
по делото разноски.
Ответникът „Пристанище Варна“ ЕАД в срока по чл. 131
от ГПКс писмен отговор оспорва иска като
неоснователен. Не спори, че към момента на настъпването на трудовата злополука
на 09.03.2013 г. ищецът Д.И.П. *** ЕАД на длъжност „Докер 24 бригада",
отдел „Товаро - разтоварна
дейност", пристанище Варна - изток, която изпълнява на основание
Допълнително споразумение към трудов договор № 1014/16.09.1998 г. Не се оспорва
настъпването и вида на злополуката, както и получените вследствие на същата
вреди- множество счупвания на подбедрицата на левия
крак, за което ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност до
25.01.2015г., като с експертно решение на ТЕЛК му е била определена 50%
намалена работоспособност за срок до 01.01.2016г. Твърди обаче, че към
настоящия момент ищецът вече работи в ответното дружество на длъжност „пазач
невъоръжена охрана“. Излага, че е била
сключена застраховка „трудова злополука“ към момента на инцидента в полза на
работниците, измежду които и ищеца, и последната е била за застрахователна сума
в размер на 112 140 лв. Застрахователят е изплатил на два пъти суми на
ищеца- 900 лв. на 01.08.2014г. и 32 742 на 27.03.2015г. Сочи, че с тези
суми напълно е обезщетен ищеца за претърпяната злополука, тъй като завишена по
размер е претенцията, с която ищецът оценява търпените от него болки и
страдания на 100 000 лв. В евентуалност твърди, че заплатените по застрахователния
договор суми, както и тези, заплатени като обезщетение и пенсия по общественото
осигуряване следва да се приспаднат от определеното от съда обезщетение. Сочи,
че застрахователят чрез своя експертна лекарска комисия е определил 30% трайна
неработоспособност на ищеца, поради което и е заплатил не 50%, а 30% от цялата
застрахователна премия. В тази връзка е направеното от ответника искане за
привличане на застрахователя като трето лице помагач на ответника.
С определение от № 11411/30.09.2015 г., по искане на
ответника е конституирано в качеството му на трето-лице помагач на страната на
ответника - "ЗАД Армеец" АД. Правният си интерес от привличането му
страната е обосновала със сключен договор за групова застраховка
"Злополука и заболяване", представен с отговора на исковата молба,
съдържащ искане по чл. 219 ГПК. Предявен е обратен иск срещу третото лице,
приет за съвместно разглеждане на 04.04.2016г., с който ответникът „Пристанище
Варна“ ЕАД моли в случай че бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
претърпените вследствие на трудовата злополука неимуществени вреди, да бъде
осъдено и третото лице да заплати на ответника сумата, която същият е осъден да
заплати, но не повече от 22 428 лв. Уточнено е, че отговорността на
третото лице се ангажира по сключения договор за застраховка, по който е налице
частично неизпълнение- вместо да заплати дължимите 56 070 лв.,
застрахователят е заплатил само 33 642 лв. Затова и следва да бъде осъден
да заплати разликата от 22 428 лв.
В дадения му срок третото лице-помагач е оспорило
предпоставките за привличането му с доводи, че към момента на конституирането
му застрахователното обезщетение по договора му с ответника, дължимо за
уврежданията на ищеца е изплатено. Твърди, че работодателят няма право на
обратен иск срещу застрахователя, тъй като отговорността към ищеца на
работодателя и на застрахователя произтича от различни основания. Моли
предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен.
ВОС като съобрази становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представения по делото трудов договор от 23.09.88
г., както и допълнително споразумение към трудов договор 01.09.98 г., ищецът е
работил по ТПО с ответника на длъжността „Докер 24 бригада" в отдел „Товаро-разтоварна дейност" в „Пристанище Варна -
Изток". Няма спор, а и от приложените писмени доказателства, неоспорени от
страните, се установява, че на 09.03.2013 г. около 09.15 часа, изпълнявайки
задълженията си по трудовото правоотношение, по време на работа на 12-то кейово място на Пристанище Варна, ищецът претърпява трудова
злополука, в резултат на която получава смачкване на левия крак и счупване на подбедрицата на левия крак.
Сразпореждане №
43/09.04.13 г. на РУ „Социално осигуряване” Варна, на осн.
член
60, ал. 1 от КСО декларираната злополука е приета за трудова.
В приложения и приет по делото, неоспорен от страните, №5/03.04.13г. на РУ
„Социално осигуряване” и протокол №3/11.03.13г. за разследване на трудова
злополука за резултатите от извършеното разследване на злополуката като анализ
на причините за възникване на злополуката се сочи че злополуката е станала през
работно време и при извършване на претоварни работи (пренасяне на дървени
трупи), при които пострадалият е затиснат от част от паднал товар и получава
множество счупвания на подбедрицата.
С
експертно решение № 00360 от 26.01.15 г. на МБАЛ „Света Марина” ЕАД на ищеца е
определена 50% трайно намалена работоспособност за срок от една година – до
01.01.2016г. поради множествени счупвания на тибията.
Видно от приложените болнични листи е, че ищецът е бил в
отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от 09.03.2013г. до
15.01.2015г.
По
делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че в
резултат на трудовата злополука от 09.03.2015 год. ищецът е получил тежка
травма в областта на лявото коляно - външен менискус,
както и многофрагментно счупване на левия голям
пищял. Описаната тежка травма в областта на лявата колянна
става и лявата подбедрица е наложила провеждане на
оперативно лечение по спешност, оперативно лечение за отстраняване на външния фиксатор, двукратни интервенции по повод фиброза и контрактура на колянната става, от която травма и към настоящия момент не
е налице пълно възстановяване. Според заключението се касае за травма, при
която болките са със значителен интензитет и продължителност, както към момента
на изследването е налице ограничаване функцията на крайника и са налице болки
при всяко едно претоварване, както и при влошаване на времето. При такава тежка
комбинирана травма самообслужването е било силно ограничено за един
продължителен период от време - не по-малък от 1 година, а след изтичането на
тази 1 г. в резултат от травмата е било налице затруднение във функцията на
левия долен крайник, което продължава и към момента. Наложило се е провеждането
на двукратни оперативни интервенции, провеждане на рехабилитация. Според вещото
лице процентът на трайна нетрудоспособност през месец март 2014 год. би бил
същият - 50%.При проведения от вещото лице преглед на 29.10.2015 год. е
установено, че към настоящия момент функцията на левия долен крайник не е
напълно възстановена. Налице е контрактура на колянната става с невъзможност за сгъване на същата, във
връзка с това усложнение от травмата и наложените неколкократни
оперативни лечения по повод фиброза на ставата, както
и наличната контрактура и към момента на проведения
преглед, е най-вероятно ще се наложат бъдещи оперативни интервенции с оглед
отстраняване фиброзните повлекла, както и провеждане
на допълнителни физиотерапевтични и рехабилитационни
процедури. Според вещото лице е обичайно при такива травми да се налага
продължително използване на обезболяващи лекарства и хондопротектори
/лекарства спомагащи за възстановяване на хрущялните стави/, както и
най-вероятно оперативни интервенции, физиотерапевтични и рехабилитационни
процедури.
По делото са събрани гласни доказателства, от
които се установява следното:
Св. Г.
споделя, че си спомня за трудовата злополука. Тогава изпълнявал длъжност
„Организатор по трудов процес” и с ищеца работели в една смяна. Присъствал на
мястото на злополуката, след като вече се е случила. Видял ищеца затиснат от
трупи, около 4м. дълги и двама колеги ги прехвърляли, за да го освободят. Имало
трупи и върху гърдите му. От злополуката ищецът получил много тежко счупване.
Свидетелят ходил 1-2 пъти в болницата, след това почти непрекъснато ходил в
дома на ищеца. Обяснява, че за период от около 6-7 месеца ищецът бил почти
неподвижен. Брат му и жената на брат му се грижели за него. Колеги на ищеца
също ходили да помагат. На ищеца били поставени външни коректори, за което
трябвало да се ходи периодично на прегледи, за да се зараснат правилно костите
и това трябва да се прави от лекар. Преди злополуката ищецът бил в много добро
физическо състояние и дори спортувал непрофесионално. След злополуката не можел
да се движи и да спортува. След главното излекуване на ищеца са правени още 2-3
допълнителни операции. След свалянето на коректора ищецът още изпитвал болки в
продължение на 5-6 месеца и той и колегите му помагали да слиза по стълбите, да
ходи на прегледи. Според свидетеля ищецът положил неимоверни усилия, за да се
възстанови. Направени му били и допълнителни операции на менискус
и на кръстни връзки. Тогава почнал да се движи по-свободно и в момента вече е
много по-добре.
Св. И.
излага, че е присъствал на злополуката. Ищецът много трудно се възстановявал,
изпитвал силни болки и до момента не се бил възстановил напълно. Лично е ходил
и го е носил по стълбите от третия етаж и обратно.
Видно от представената заповед №125/22.04.2015г. ищецът е
преместен от длъжност „Докер“ на длъжност „пазач невъоръжена охрана“ при
ответното дружество, като промяната на длъжността е във връзка с решението на
ТЕЛК от 26.01.2015г. Няма спор, че понастоящем ищецът заема новата длъжност.
По делото е представена застрахователна полица за
задължителна застраховка „Трудова злополука“, сключена на 23.04.2012г. между
работодателя „Пристанище Варна“ ЕАД и ЗАД „Армеец“ и действаща от 01.05.2012г. до 30.04.2013г.,
която полица е в полза на работници и служители на работодателя съобразно
приложен списък. Ищецът е под №366 в списъка.
Няма спор, че на ищеца е изплатена от застрахователя сумата
от 33 642 лв. с два превода.
Предвид така установеното
от фактическа страна съдът стигна до следните правни изводи:
Нормата на чл.200 ал.1 от КТ предвижда,
че за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на
сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им. Затова и по предявените искове с правно основание чл. 200 от КТ в тежест на ищеца е да
установи наличието на трудово правоотношение, по време на което при или по
повод на изпълняваната работа е настъпило внезапно увреждане на здравето,
квалифицирано като трудова злополука по смисъла на чл.55 ал.1 КСО, вследствие
на което увреждане да е настъпила нетрудоспособността.
Съдът намира за доказани горните предпоставки. Безспорни
между страните са били, видно от изложеното в исковата молба и отговора на
същата наличието на трудово правоотношение, както и факта, че именно при
изпълнение на възложената работа ищецът е получил внезапно увреждане,
изразяващо се в множество счупвания на лявата подбедрица.
В резултат на претърпяното счупване ищецът е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност за около 650 дни, като е приета експертиза за
нетрудоспособността му 50 % за срок от една година. Тези факти са не само
безспорни, но и се установяват се от представения трудов договор, както и от
представените болнични листи и изготвената по делото медицинска експертиза. Не
е спорно и обстоятелството, че по законоустановения ред злополуката е призната
за трудова. Доколкото отговорността на работодателя е обективна като обусловена
само от наличието на посочените предпоставки, то и тя възниква независимо от
това дали той, или негов орган или друг негов работник е виновен за
увреждането. По всички изложени по-горе съображения настоящият състав намира,
че ищецът е установил наличието на предпоставките по чл.200 ал.1 КТ, поради
което и следва да бъде ангажирана отговорността на работодателя за обезвреда на претърпените вследствие на трудовата злополука
вреди.
Ищецът
е посочил в исковата молба, че претендира обезщетяване на тези неимуществени
вреди, представляващи болките и страданията, които е търпял от момента на
трудовата злополука до подаване на исковата молба, евентуално до последният ден
на отпуска по болест, който е ползвал. Това уточнение е направено в първото по
делото открито съдебно заседание, проведено на 13.11.2015г. Затова и предмет на
претенцията са тези болки и страдания, търпени от ищеца през посочения от него
период- до януари 2015г. В исковата молба ищецът е навел твърдения, че болките
и страданията, битовите неудобства, невъзможността за самообслужване,
психическия стрес, са търпени през този период. Липсват наведени твърдения, че
липсва пълно възстановяване на ищеца към настоящия момент, което евентуално
налага провеждане на още оперативни интервенции във връзка с пълната ремисия. Затова и последните няма да бъдат предмет на
обследване, а и извършването им би било основание за нова претенция поради
настъпил ексцес.
По
така уточнената претенция и съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва
да бъде съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди
нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл подлежат
на преценка обстоятелствата, като характер и степен на увреждането, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на
интензитет на болките и страданията, продължителността на възстановителния
период. От събраните доказателства- медицинска документация и експертното
заключение на вещото лице, се установи по безспорен начин, че получената травма
е тежка такава и същата е наложила провеждане на четирикратно оперативно
лечение- първоначално по спешност и за премахване на поставения външен фиксатор, а впоследствие поради настъпилите усложнения по
повод фиброза и контрактура
на колянната става. Вещото лице е посочило, че при
такава тежка травма болките са със значителен интензитет и продължителност.
Свидетелските показания също установяват горното обстоятелство, като сочат, че
болките са продължили дори и след
премахване на фиксатора, а подобрение е имало след
провеждане на оперативното лечение на колянната става,
което е през юли 2014г. Или може да се приеме за доказано обстоятелството, че
ищецът е търпял силни физически болки вследствие получената травма близо година
и половина, като болките са били най-силни по интензитет през първите седем
месеца. През този период от седем месеца и ищецът не е можел въобще да се
обслужва сам, тъй като за придвижването му е била нужна чужда помощ. Същият е
бил зависим от грижите на близки лица и колеги, което безспорно го е поставило
в положение на притеснение и стрес. Затова и като съобрази доказаната
фактическа обстановка, както и че принципът на справедливост включва в
най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и
душевни страдания, съставът намира, че обезщетение в размер на 30 000 лв.
би било адекватно на претърпените неимуществени вреди.
Установено
е по безспорен начин от приложените писмени доказателства, че работодателят е
изпълнил задължението си по чл.
52 ал. 1 ЗЗБУТ, сключвайки застраховка "трудова
злополука", по отношение на лица, чиято работа е в риск. С настъпване на правопроизводящия юридически факт - трудова злополука, за
застрахования се пораждат права към застрахователя, но наред с това възниква и
имуществената отговорност на работодателя. Възможността за паралелното
осъществяване на тези права се извежда от установеното с чл.
200, ал. 4 КТ определящ, че от дължимото от работодателя
обезщетение, трябва да се приспаднат всички суми, получени от застраховката,
поддържана от работодателя в полза на работника. Предвид цитираната норма и в
настоящия случай от определеното от съда по справедливост обезщетение следва да
бъдат приспаднати заплатените от застрахователя суми, общо възлизащи в размер
на 33 642 лв. След извършеното приспадане се установява, че със заплащане
на застрахователната сума по сключения от името и за сметка на работодателя, но
в полза на ищеца договор в посочения размер са обезвредени всички претендирани от ищеца неимуществени вреди- болки и
страдания, търпени в периода от 09.03.2013г. до 15.01.2015г. Предявеният иск за
заплащане на сума в размер на още 47 131,20 лв. над изплатените от
застрахователя 33 642 лв., претендирани като
неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука, изразяващи се във
физически и психически болки и страдания вследствие уврежданията, следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Решението следва да бъде отменено в частта,
с която работодателят е осъден да
заплати сума в размер на 11 358 лв., като искът бъде отхвърлен до този
размер. Решението следва да бъде потвърдено в частта, с която искът за
заплащане на обезщетение за разликата над 11 358 лв. до 47 131,20 лв.
е отхвърлен.
Предвид
отхвърлянето на претенцията по отношение на ответника „Пристанище Варна“ ЕАД
неоснователен се явява и предявения срещу третото лице-помагач ЗАД „Армеец“
обратен иск. Това е така, тъй като уважаването на главния иск се явява една от
предпоставките за уважаване наевентуалния обратен
иск. Предявената претенция срещу ЗАД „Армеец“ в размер на 22 428 лв., претендирани като настъпили в патримониума на ответника
вреди от частичното неизпълнение на застрахователния договор, следва да бъде
отхвърлена, тъй като вреди не са настъпили- липсва осъждане на работодателя да
заплати обезщетение. Допълнителното решение на ВРС в частта, с която искът е отхвърлен
за сумата от 22 428 лв. следва да бъде потвърдено.
По частната жалба:
Изрично
нормата на чл.78 ал.10 ГПК предвижда, че на третото лице не се присъждат
разноски. Не са предвидени изключения, уреждащи хипотези, при които е налице и
предявен срещу третото лице обратен иск. Нормата не може да бъде тълкувана разширително, поради което и следва да бъде направен извод,
че третото лице въобще няма право на разноски. В евентуалност, ако горните
изводи не бъдат споделени, доколкото е налице и качеството ответник по обратния
иск, предявен срещу третото лице помагач, то настоящият състав излага и
следните изводи: договорът за правна помощ, приложен на л. 184 от делото е
сключен на 10.12.2015г., към който момент на третото лице е била връчена както
молбата за привличането му по делото, така и исковата молба, с която е предявен
обратния иск срещу него. Доказателство за това е съдържанието на становището,
депозирано от третото лице на 13.11.2015г., в което се оспорва привличането на
третото лице и допустимостта и основателността на обратния иск. Въпреки че е му
е бил връчен предявения обратен иск, видно от приложения договор за правна
помощ, ЗАД „Армеец“ е възложил на адвокат осъществяване на процесуално
представителство по делото само в качеството на трето лице-помагач на
ответника. Респективно, за тази услуга е и уговореното в договора
възнаграждение в размер на 1 198 лв. Няма изрично уговорено възнаграждение
за защита по предявения обратен иск. Ето защо и съставът приема, че не се
установява третото лице да е направило разноски за защита по обратния иск.
Затова и молбата му за присъждане на такива е неоснователна. Определението, с
което е допуснато изменение, като са присъдени разноски в полза на третото
лице, следва да бъде отменено. Допълнителното решението в частта за разноските,
в която са присъдени разноски на третото лице, следва да бъде отменено.
В
полза на въззивника „Пристанище Варна“ ЕАД следва да
бъдат присъдени направените разноски. Пред ВРС същите възлизат в размер на
2 180 лв., от които 1940 лв.- юрисконсултско
възнаграждение и 240 лв. разноски за възнаграждения за вещи лица. Пред ВОС в
полза на въззивника –работодателя следва да бъдат
признати разноски в размер на 242 лв.- държавна такса по уважената срещу
основното решение въззивна жалба, както и по частната
жалба и 1 940 лв. юрисконсултско възнаграждение,
или общо сумата от 2 182лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 545/18.02.2016г., постановено по гр.д. №9592/15г. по описа на ВРС, ХLІІІ-ти с-в, в частта, с която е осъдено
„Пристанище Варна“ ЕАД с адрес на
управление: гр. Варна, пл. „Славейков“ № 1, ЕИК *********, представлявано от
Изпълнителния директор П. И. С., да заплати на Д.И.П., ЕГН **********,***,
обл. Варненска, ул. „Драва Соболч“,
бл. 7, вх. А, ет. З, ап. 6, сумата от 11 358 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените
от ищеца физически и психически болки и страдания вследствие на получените
увреждания в резултат на трудова злополука настъпила на 09.03.2013 година, ведно
със законната лихва от предявяване на иска 05.08.2015 година до окончателно
изплащане на задължението, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, както и в частта за
разноските, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.И.П., ЕГН **********,***,
обл. Варненска, ул. „Драва Соболч“,
бл. 7, вх. А, ет. З, ап. 6, срещу „Пристанище Варна“ ЕАД с адрес на управление:
гр. Варна, пл. „Славейков“ № 1, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния
директор П. И. С., иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ за
заплащане на сумата от 11 358 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от ищеца физически и
психически болки и страдания вследствие на получените увреждания в резултат на
трудова злополука настъпила на 09.03.2013 година, ведно със законната
лихва от предявяване на иска 05.08.2015 година до окончателно изплащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВАрешение № 545/18.02.2016г., постановено по гр.д. №9592/15г.
по описа на ВРС, ХLІІІ-ти с-в, в частта, с която е отхвърлен предявения
от Д.И.П., ЕГН **********,***, обл. Варненска,
ул. „Драва Соболч“, бл. 7, вх. А, ет. З, ап. 6, срещу
„Пристанище Варна“ ЕАД с адрес на управление: гр. Варна, пл. „Славейков“ № 1,
ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор П. И. С., иск
с правно основание чл.200 ал.1 КТ за заплащане на разликата над 11 358 лева
до 47 131,20 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпените от ищеца физически и психически болки и страдания
вследствие на получените увреждания в резултат на трудова злополука настъпила
на 09.03.2013 година, ведно със законната лихва от предявяване на иска
05.08.2015 година до окончателно изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВАдопълнителното решение № 2076, постановено на 26.05.2016г.,
постановено по гр.д. №9592/15г. по описа на ВРС, ХLІІІ-ти с-в, в частта,с която е отхвърлен предявеният
от „Пристанище Варна“ ЕАД срещу ЗК
„Армеец“ АД, ЕИК *********, обратен иск да бъде осъдено застрахователното
дружество да заплати сумата от 22428 лева, представляваща присъдено в полза на Д.П.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие увреждания от трудовата злополука, претърпяна на
09.03.2013г.
ОТМЕНЯ
допълнителното решение № 2076, постановено на
26.05.2016г., постановено по гр.д. №9592/15г. по описа на ВРС, ХLІІІ-ти с-в, в частта за разноските, изменена с определение
№6839от 22.06.2016г., постановено по гр.д. №9592/15г. по описа на ВРС, ХLІІІ-ти с-в,КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
присъждане на разноски, направено от третото лице-помагач ЗАД „Армеец“.
ОСЪЖДА
Д.И.П., ЕГН **********,***, обл.
Варненска, ул. „Драва Соболч“, бл. 7, вх. А, ет. З,
ап. 6, да заплати на „Пристанище Варна“ ЕАД с адрес на управление: гр. Варна,
пл. „Славейков“ № 1, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор П.
И. С., сума в
размер на 4 362 /четири хиляди триста шестдесет и два лева/, представляваща
направените разноски пред двете съдебни инстанции съобразно изхода на спора и
на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.