№ 1389
гр. Велико Търново, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110100871 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Ю.” ЕООД срещу ЕРДЖ. МЮМЮН.
ЕЮБ., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания за сумата
от 144.58 лева – главница за потребена далекосъобщителна услуга по договори от 6.3.2018 г.
и по допълнително споразумение от 30.3.2018 г., сключени с „Б.” ЕАД, както и за сумата от
35.92 лева – мораторна лихва за периода 17.6.2018 г. - 30.11.2020 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 57/2021 г. на
Великотърновския районен съд.
Ищецът твърди, че на 6.3.2018 г. между „Б.“ ЕАД и ответника е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги за ползване на интернет услугата V. Mobix 60
LTE при месечна такса от 21.80 лева и телевизионната услуга V. Tv 2L 2018 при месечна
такса от 24.99 лева, като с допълнително споразумение от 30.3.2018 г. е добавен
допълнителен пакет „Диема Екстра“ при месечна такса от 5.99 лева. Заявява, че въз основа
на договора и допълнителното споразумение са издадени фактури за периода от 1.3.2018 г.
до 31.5.2018 г. на обща стойност 171.58 лева, които не са заплатени от ответника, което пък
е довело до едностранното прекратяване на договора. Сочи, че е придобил вземанията по
договора въз основа на договор за цесия, сключен със „С.“ ООД, което дружество пък ги е
придобило от „Б.“ ЕАД.
Особеният представител на ответника оспорва иска. Заявява, че общо дължимият от
ответника месечен абонамент за предоставените услуги V. Mobix 60 LTE, V. Tv 2L 2018 и
Диема Екстра възлиза на 41.78 лева, респ. че за периода от 1.4.2018 г. до 30.6.2018 г. този
абонамент не следва да надхвърля сумата от 125.34 лева. Твърди, че липсват доказателства
вземанията на „Б.“ ЕАД да са прехвърлени в полза на ищеца, тъй като не са представени
приложенията, представляващи неразделна част от договорите за цесия.
В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител, като с писмена
молба поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.
Особеният представител на ответника поддържа заявеното оспорване на исковете.
Заявява, че не е доказано по безспорен начин, че представляваното от него лице има
1
задължение към ищеца в размер на претендираната сума, доколкото липсва идентичност
между вземането, предмет на производството, и вземането, прехвърлено с договора за цесия
от 16.10.2018 г.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен договор за електронни съобщителни услуги от 6.3.2018 г.,
сключен с „Б.“ ЕАД, според който ответникът ЕРДЖ. МЮМЮН. ЕЮБ. е избрал да полза
интернет услугата „V. Mobix 60 LTE” за номер 0878 354 966 с месечна такса от 21.80 лева с
ДДС. Договорът е сключен за срок от 2 години, като при сключването му потребителят е
декларирал, че е запознат и е получил екземпляр от общите условия на „Б.“ ЕАД.
На 6.3.2018 г. между „Б.“ ЕАД и ЕРДЖ. МЮМЮН. ЕЮБ. е сключено допълнително
споразумение, според което услугата „V. Mobix 60 LTE” се закрива и се избира оферта
„Комбинирай й Спести“ с включени интернет услуга „V. Mobix 60 LTE” и телевизионна
услуга „V. TV 2L” – и двете за адрес: с. Долна Студена, ул. „Родопи“ № 2. Цената на
интернет услугата е 21.80 лева с ДДС на месец, но доколкото допълнителното споразумение
е сключено съгласно специалните условия на оферта „Комбинирай и Спести“ месечната
такса е в размер на 14.80 лева с ДДС. Цената на телевизионната услуга е 20.99 лева с ДДС на
месец, но доколкото допълнителното споразумение е сключено съгласно Официалните
правила за промоция „TV пакети 2018 в Комбинирай и спести“ ответникът е получил
допълнителна отстъпка в размер на 6.00 лева.
На 30.3.2018 г. между „Б.“ ЕАД и ЕРДЖ. МЮМЮН. ЕЮБ. е сключено допълнително
споразумение, според което страните са уговорили ползването на допълнителната услуга
„Диема Екстра“ при месечен абонамент от 5.99 лева с ДДС.
Съгласно заключението по допуснатата счетоводна експертиза, дължимите слуги за
услуги, фактурирани за мобилен номер ********** за периода от 1.3.2018 г. до 31.5.2018 г.,
предоставени съгласно сключения договор и допълнително споразумение, са на обща
стойност 77.88 лева с ДДС, от които сумата от 57.08 лева с ДДС за месечни абонаменти и
сумата от 20.80 лева за еднократни такси, като не е фактурирано потребление извън
включеното в абонамента. Посочено е, че дължимите суми за телевизионни услуги,
фактурирани за периода от 1.3.2018 г. до 31.5.2018 г., предоставени съгласно сключения
договор и допълнително споразумение, са на обща стойност 93.19 лева с ДДС, от които
сумата от 83.19 лева с ДДС за месечни абонаменти и сумата от 10.00 лева с ДДС за
еднократни такси. Доколкото обаче допълнителното споразумение за услугата „Диема
Екстра“ е от 30.3.2018 г., от размерът на задължението за телевизионни услуги се приспада
сумата от 3.48 лева с ДДС и така задължението възлиза на 89.71 с ДДС. Отразено е, че за
посочения период е извършено само едно плащане от абоната на 6.4.2018 г. на сума в размер
на 27.00 лева, което е отнесено като плащане по фактура № **********/ 1.4.2018 г.
С договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. кредиторът „Б.“ ЕАД е
прехвърлил на „С.“ ООД вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 - неразделна част
от договора, а с договор за прехвърляне на вземания от 1.10.2019 г. „С.“ ООД, на свой ред, е
прехвърлил на ищеца „Ю.” ЕООД вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 -
неразделна част от договора.
Според договора за цесия от 16.10.2018 г., Приложение № 1 представлява заедно и
поотделно, в зависимост от случая, Приложения № 1 по т. 1.1.1 и/или по т. 1.1.2, съдържащи
списък/таблица в електронна форма с информация за вземанията и съответно за всеки един
от длъжниците по тях, както следва: име/фирма, ЕГН или ЕИК/Булстат, адрес, с които
разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължимата сума. Според договора
за цесия от 1.10.2019 г., Приложение № 1 представлява списък на вземания, неразделна част
от договора.
2
От страна на ищеца е представен електронен носител – копие от Приложение № 1 към
договор за цесия от 16.10.2018 г. и копие от Приложение № 1 към договор за цесия от
1.10.2019 г. При огледа на електронния носител се установява, че в същия са налични два
файла с таблици, първата от които е наименована „Приложение 1 към договор за цесия от
1.10.2019 г. между „С.“ ООД и „Ю.“ ЕООД“, като в същата фигурират имената и ЕГН на
ответника ЕРДЖ. МЮМЮН. ЕЮБ., налични задължения в размери съответно от 127.24
лева, от 144.58 лева, от 147.45 лева и от 116.97 лева, както и номерата на съответните
договори. Във втората таблица фигурират имената на ответника, неговият ЕГН, номерата на
договорите и дължимите суми по същите в размери съответно от 520.59 лева и от 580.26
лева, както и датата, на която са възложени вземанията.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните изводи:
По делото не е спорно и се установява от представените доказателства, че „Б.“ ЕАД и
ЕРДЖ. МЮМЮН. ЕЮБ. са били в облигационни правоотношения, регулирани от Общи
условия, като ответникът е имал качеството абонат и потребител на услуги от мобилния
оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС. По силата на договора операторът се е
задължил да предоставя на ответника, в качеството му на абонат и потребител на
електронни съобщителни услуги, договорените основни и допълнителни услуги (телевизия
и интернет) по предпочетените тарифни планове. От своя страна, ответникът е поел
задължение да заплаща за срока на договора съответните месечни абонаментни такси.
В случая не са представени доказателства, че ответникът е заплатил сумите по
издадените фактури, които включват цената на уговорените месечни абонаменти и
еднократни такси, а доколкото уговорена абонаментна такса представлява минималната
цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец през действието на договора за това, че
операторът е поддържал своите теле-комуникационни системи в изправност и по начин, че
да не се възпрепятства достъпа на абоната до използването на предоставените услуги, такса
се дължи независимо от това дали операторът е предоставил съответните услуги и дали
абонатът реално ги е потребил. Съдът приема, че доколкото по делото не са ангажирани
доказателства за обратното, договорът за електронни съобщителни услуги и неговите
допълнителни споразумения валидно са обвързвали страните и ответникът дължи
заплащането на месечните абонаменти и еднократните такси за отчетните периоди,
независимо дали е ползвал услугите и независимо от техния обем. Падежът на задълженията
е настъпил на посочените във фактурите дати, като по делото не са ангажирани
доказателства за плащането им. Неоснователно се претендира единствено вземането за
сумата от 3.48 лева с ДДС, начислена за периода 13.3.2018 г. - 30.3.2018 г. за допълнителната
услуга „Диема Екстра“, доколкото допълнителното споразумение за тази услуга е от
30.3.2018 г. и за предходен период такса за същата не се дължи.
От доказателствата по делото съдът приема, че ищецът е носител на вземанията по
договора за електронни съобщителни услуги в качеството си на цесионер по договора за
цесия от 1.10.2019 г., сключен със „С.“ ООД, което дружество, на свой ред, е придобило
вземанията от „Българска теле-комуникационна компания“ ЕАД по силата на договор за
цесия от 16.10.2018 г. В случая вземанията са индивидуализирани в представените на
електронен носител приложения към договорите за цесия чрез посочване името и ЕГН на
ответника, номерата на договорите, фактурираните вземания, дължимата сума и датата на
възлагането й на цесионера. Въпросната индивидуализация съдът намира за достатъчна, за
да отграничи процесното вземане от други вземания на първоначалния цедент срещу
ответника, още повече след съпоставка с приложеното към исковата молба потвърждение за
прехвърляне на вземане от „Българска теле-комуникационна компания“ ЕАД към „С.“ ООД.
Съдът намира, че в случая е налице фингирано получаване уведомлението за извършената
цесия. Действително, с получаването на уведомлението за цесията от особения представител
не може да се счете, че същото е узнато и от ответника, но тук следва да бъде съобразен чл.
3
47, ал. 5 ГПК, съгласно който след изтичане на срока за получаване на съобщението до
ответника същото следва да се счита за редовно връчено. Т.е. за редовно връчено на
ответника следва да се счита и приложеното към исковата молба уведомление за
извършената цесия. Следва да се има в предвид също, че за защита на длъжника в чл. 99, ал.
3 и ал. 4 ЗЗД е предвидено задължение на цедента да уведоми длъжника за извършената
цесия, до който момент последният има право да откаже да плати на всяко лице, различно от
първоначалния кредитор. Липсата на уведомление обаче не прави цесията недействителна,
като длъжникът може да възразява за липса на уведомяване само ако едновременно с това
твърди, че вече е платил на стария кредитор или на овластено от него лице, каквито
твърдения (а и доказателства) не ангажирани.
С оглед на горното, съдът намира, че ответникът дължи претендираната сума по
договора за електронни съобщителни услуги и неговите допълнителни споразумения, с
изключение на вземането за сумата от 3.48 лева, начислена за периода 13.3.2018 г. -
30.3.2018 г. за допълнителната услуга „Диема Екстра“, поради което предявеният иск за
установяване на дължимостта й е частично основателен и следва да бъде уважен за сумата
от 141.10 лева.
Доказана по основание се явява и претенцията за мораторна лихва, която изчислена по
реда на чл. 162 ГПК върху сумата от 141.10 лева за периода от 17.6.2018 г. до 30.11.2020 г.
възлиза на 35.20 лева.
По разноските:
Предвид изхода на делото, ищецът има право на направените в настоящото
производство разноски в размер на 634.35 лева – част от заплатените държавна такса,
депозит за особен представител, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът има право и на направените в
заповедното производство разноски в размер на 200.07 лева – част от заплатените държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕРДЖ. МЮМЮН. ЕЮБ., ЕГН ********** дължи
на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *** сумата от 141.10 лева – главница по договор за електронни
съобщителни услуги от 6.3.2018 г. и по допълнителни споразумения от 30.3.2018 г.,
сключени с „Б.” ЕАД, както и сумата от 35.20 лева – мораторна лихва за периода 17.6.2018 г.
- 30.11.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ЧГД № 57/2021 г. на Великотърновския районен съд, като отхвърля иска за главница за
разликата до пълния претениран размер от 144.58 лева и иска за мораторна лихва за
разликата до пълния претендиран размер от 35.92 лева.
ОСЪЖДА ЕРДЖ. МЮМЮН. ЕЮБ., ЕГН ********** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД,
ЕИК *** сумата от 634.35 лева, представляваща направените в исковото производство
разноски, както и сумата от 200.07 лева, представляваща направените разноски в
производството по ЧГД № 57/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5