№ 67
гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20211001001127 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 30.08.2021 г. на ищеца „Булгар Минерали – Стрелча“ АД /в
несъстоятелност/ и въззивна жалба от 7.09.2021 г. на ответника „Ватия Холдинг“ АД срещу
решението от 26.07.2021 г. по т. д. № 996/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-3 състав, с което:
ответникът е осъден да заплати на ищеца на осн. чл. 233, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 57, ал. 2 ЗЗД
сумата общо 12 320 лв., представляваща равностойността на следните вещи по приложение
1 от договор за наем от 7.12.2015 г., сключен между страните – тигел платинов, 21.82
гр./хим. лаборатория; блюдо платиново 53,94 гр./хим. лаборатория; блюдо платиново 53,76
гр./хим. лаборатория; блюдо платиново 53,31 гр./хим. лаборатория; телфер, охранителна
ролетка и компресорно оборудване, които вещи като липсващи не са върнати на
наемодателя след прекратяване на договора за наем, ведно със законната лихва от 2.06.2020
г. и до окончателно изплащане на сумата, а е отхвърлен искът за разликата до пълния му
предявен размер от 26 653 лв. и за останалите вещи, предмет на иска и на приложение 1 и 2,
неразделна част от договора за наем от 7.12.2015 г.;
е отхвърлен предявеният иск по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 38 019 лв.,
представляваща обезщетение за ползване на движимите вещи, описани в исковата молба и
приложения 1 и 2 към договор за наем от 7.12.2015 г., които ответникът е продължил да
ползва след прекратяване на договора за наем и въпреки противопоставянето на
наемодателя, за периода от 15.09.2016 г. до 2.06.2020 г.;
ищецът е осъден на осн. чл. 620, ал. 5 ТЗ да заплати държавна такса в размер на 2 094,08 лв.;
1
ответникът е осъден на осн. чл. 620, ал. 5 ТЗ да заплати държавна такса в размер на 492,80
лв.;
ищецът е осъден да заплати на ответника на осн. чл. 78 ГПК съдебни разноски по
компенсация в размер на 7 861,48 лв.
Жалбоподателят – ищец „Булгар Минерали – Стрелча“ АД обжалва решението в частта, с
която исковете са отхвърлени. Твърди, че неправилно са отхвърлени исковете за връщане на
вещите по приложение № 2 към договора по съображения, че те не били предмет на наем, а на
охрана. Неправилността се дължала както на допуснато процесуално нарушение с отказа да се
допусне изменение на тези искове в такива по чл. 108 ЗС, така и в погрешна правна квалификация
на предявените искове в тази част – като такива за връщане на вещи по прекратен договор за влог,
а исканото обезщетение за тяхното ползване следвало да се квалифицира на база общия състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД. Необосновано съдът приел и, че част от вещите по
приложение № 1 от договора са били върнати на ищеца и се намирали в негово държане след
прекратяването на договора. За част от тях съдът се позовал на оценителния протокол на вещото
лице К. по делото за несъстоятелност, но не било съобразена обяснителната записка към този
протокол, в която вещото лице уточнявало, че за две от тези вещи /топкова мелница – лабораторна
и питател – вибриращ/ е дадена оценка, въпреки че не са били открити за оглед от вещото лице.
Невярно било приетото, че при проведени продажби от синдика на ищеца в производството по
несъстоятелност била продадена друга включена в приложение № 1 вещ – контейнер с размери
250/150, който при продажбата бил наименован павилион – кабина за оператор на кантара.
Неправилно съдът приел, че между страните не било спорно, че се касае за една и съща вещ, след
като ищецът изрично бил оспорил това твърдение на ответника в молба с вх. № 268884/25.01.2021
г. и бил представил доказателство /фактура № 340/12.03.2010 г./, че двете вещи били различни.
Неправилно бил отхвърлена и претенцията за обезщетение за ползване поради неправилно
възложена на ищеца доказателствена тежест за това, че вещите са съществували и държани от
ответника. Това противоречало на формалната логика, тъй като било прието за доказано, че
вещите били предадени от ищеца на ответника при сключването на договора, за което същите са
подписали и протокол, а в тежест на ответника било да докаже връщането на вещите. Твърди се и,
че неправилните изводи на съда били вследствие и на допуснати процесуални нарушения във
връзка със събирането на доказателства, поради което в жалбата са направени доказателствени
искания. Претендира разноски.
Жалбоподателят – ответник „Ватия Холдинг“ АД обжалва решението в осъдителната част.
Твърди, че процесният договор бил прекратен с изтичане на 1-годишния му срок на 7.12.2016 г. /а
не поради едностранно прекратяване от синдика на ищеца по реда на чл. 644, ал. 1 ТЗ/, поради
което срокът за връщане на вещите по чл. 8-и бил с падеж на 6.01.2017 г., като ден преди това /на
5.07.2017 г./ в процесния имот е бил въведен купувачът „Сайлест“ ЕООД. Твърди, че неправилно
и необосновано съдът е приел, че ответникът не е доказал изпълнението на задължението да върне
вещите, за които исковете са уважени. Поддържа се, че съдът не е обсъдил задълбочено и в
тяхната пълнота всички събрани доказателства и по-специално – показанията на свидетеля Р., за
сметка на кредитираните показанията на свидетеля К., въпреки данните за неговата
заинтересованост и без да са обсъдени противоречията с показанията на друг свидетел – М.. Сочи
се, че част от вещите били продадени от синдика на ищеца, като при злоупотреба с права същият е
предявил настоящите искове за десетократно по-висока стойност. Твърди се, че противно на
приетото от СГС по делото е доказано, че ищецът е бил в забава на кредитора, тъй като не е оказал
2
съдействие на длъжника за изпълнението на задължението му, поради което и на осн. чл. 83, ал. 2
ЗЗД ответникът следвало да бъде освободен от отговорност. Претендира разноски.
Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна в писмен отговор.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, и след служебно извършена проверка за допустимостта на обжалваното
решение съобразно правомощията му по чл. 269 ГПК констатира следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба от 2.06.2020 г. на
„Булгар Минерали – Стрелча” АД /в несъстоятелност/ срещу „Ватия Холдинг” АД.
В исковата молба, уточнена с молби от 16.06.2020 г. и 22.06.2020 г., се твърди, че на 7.12.2015 г.
между страните бил сключен договор за наем, с който ищецът предал на ответника за временно
ползване недвижими и движими вещи – поземлен имот, 14 сгради, машини и съоръжения, описани
в приложение № 1 и 2 към договора. Договорът бил едностранно прекратен от ищеца с връчено на
22.08.2016 г. на ответника предизвестие, с което последният бил поканен да върне наетите вещи в
15-дневен срок, което не било сторено. Впоследствие, ответникът започнал постепенно
преместване на цялата производствена линия в новостроящо се предприятие за преработка на
фелдшпат в югоизточната част на същия поземлен имот, която заградил. Ищецът не бил уведомен
за тези му действия и не бил поканен да приеме отдаденото под наем имущество. След като
изчакал достатъчно време синдикът на ищеца на назначил комисия, която на 17.08.2017 г.
съставила опис на имуществото, оставено от ответника в наетия имот. Съпоставката между описа
и приложенията към наемния договор установила липсата на голяма част от наетите машини и
съоръжения, а именно: 1) аналитична везна /хим. лаборатория/ – 1 бр.; 2) топкова мелница
лабораторна /хим. лаборатория/ – 1 бр.; 3) тигел платинов 21.82 г. /хим. лаборатория/; 4) блюдо
платиново 53.94 гр. /хим. лаборатория/ – 1 бр.; 5) блюдо платиново 53.76 гр. /хим. лаборатория/ – 1
бр.; 6) блюдо платиново 53.31 гр. /хим. лаборатория/ – 1 бр.; 7) телфер – 1 бр.; 8) питател
вибриращ – 1 бр.; 9) охранителна ролетка – 1 бр.; 10) компресорно оборудване – 1 бр.; 11)
контейнер с размери 250/150 – 1 бр.; 12) вентилатор – 1 бр.; 13) вентилатор 1500 куб. м. – 1 бр.; 14)
горелка метеор – 1 бр.; 15) ел. телфер – 1 бр.; 16) ел. агрегат – 2 бр.; 17) електромер – 1 бр.; 18)
компресор ПР 10 – 1 бр.; 19) компресор МАС – 1 бр.; 20) крик – 1 бр.; 21) напреженов
трансформатор НК 1-20 – 1 бр.; 22) оксижен – 1 бр.; 23) питател ОМ 66 – 1 бр.; 24) питател
пластинчат – 1 бр.; 25) топкова мелница – 2 бр.; 26) мотокари – 3 бр. Твърди се, че вещите не са
върнати, а наемателят продължил да ги ползва след прекратяване на договора и въпреки изричното
противопоставяне на синдика.
Предвид горното ищецът иска от съда да осъди ответника: 1) да върне движимите вещи,
предоставени с прекратения договор от 7.12.2015 г.; 2) алтернативно – да присъди паричната
равностойност на тези движими вещи в общ размер на 160 313,33 лв., в случай, че не бъдат
намерени или са погинали, отчуждени или употребени, заедно със законната лихва от подаване на
исковата молба до изплащането; и 3) да заплати сумата 190 000 лв., представляваща обезщетение
за ползване на движимите вещи за периода 15.09.2016 – 2.06.2020 г., въпреки противопоставянето
на ищеца, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Допълнително с молби от 16.06.2020 г. и 22.06.2020 г. е уточнено, че претендираните суми по
алтернативните искове не съставляват вреди, а равностойност на вещите, поради съмнението на
ищеца, че вещите не се намират при ответника, като или са загубени или са погинали.
3
С протоколно определение от 21.06.2021 г. е допуснато изменение на предявените парични
искове чрез намаляване на техните размери до размерите, посочени в заявление от 21.06.2021 г. на
ищеца, като за разликата до пълните предявени размери производството е прекратено на осн. чл.
233 ГПК – за разликата над общата сума 38 019 лв. за исковете по чл. 236, ал. 2 ЗЗД и за разликата
над 26 653 лв. за исковете за парична равностойност на вещите.
С определение от 10.01.2022 г. така подадената искова молба е счетена за нередовна от
въззивния съд в изпълнение на правомощията му по т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. и т. 5 от ТР №
1/9.12.2013 г. на ОСГТК – ВКС. По-специално нередовността е в частта относно избрания вид
алтернативно съединяване на първите две групи искове. Както е известно алтернативно е това
съединяване на искове, при което ищецът предоставя на съда да разгледа и уважи или главния или
алтернативния иск – без значение в каква поредност, за разлика от евентуалното съединяване, при
която съдът е длъжен първо да разгледа главния иск, а едва след това и ако се сбъдне
процесуалното условие да разгледа евентуалния иск. Алтернативното съединяване на искове по
правило е недопустимо поради неопределеност на петитума[1]. По изключение такова е
допустимо, ако материалният закон предвижда това в определени случаи. Такава е хипотезата на
чл. 131, ал. 3 ЗЗД – при задължения с право на избор, ако изборът принадлежи на съда. Ако не е
налице изключение, а исковете са предявени алтернативно, е налице нередовност на исковата
молба с оглед изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, която подлежи на отстраняване по реда на
чл. 129 ГПК. В подобна хипотеза ищецът може да заяви, че: 1) е предявил и поддържа само един
от двата иска – главен или алтернативен, или 2) че е предявил и поддържа и двата иска, но при
друг вид съединяване – евентуално, а не алтернативно.
Настоящият случай не спада към изключенията за допустимо алтернативно съединяване, тъй
като не съществува законова разпоредба, която да дава право на съда сам да избере дали да
присъди предаване на вещите или да присъди паричната им равностойност, без ищецът да каже
какво точно иска. Такава възможност не произтича и от чл. 521, ал. 2 ГПК, според която ако вещта
не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността , която ако не е
посочена в изпълнителния лист, се определя от съдебния изпълнител след изслушване на страните,
а при необходимост – и след разпит на свидетели и вещо лице. Действително, по арг. от изр. 3 на
ал. 2 на чл. 521 ГПК е възможно самият съд да определи равностойността на съответната вещ в
изпълнителния лист, което предполага преди това да го е сторил в изпълнителното основание
/съдебното решение/. Тази възможност обаче съществува само паралелно – ако преди това е било
присъдено предаването на самата вещ по ал. 1 на чл. 521 ГПК. Не съществува възможност по този
ред да се определи парична равностойност на вещ, чието предаване не е било присъдено.
Следователно, възможността по изр. 3 на ал. 2 на чл. 521 ГПК е акцесорна допълнителна
възможност при уважаване на иск за предаване на движима вещ, а не отделен иск – евентуален или
алтернативен. Ищецът може да поиска от съда да определи равностойността на вещта, наред с
уважаване на иска за нейното предаване – това е общият смисъл на цитираното от ищеца решение
№ 60/25.03.2010 г. по гр. д. № 394/2009 г. на ВКС, макар неточно в него да е посочено, че се касае
до евентуално или алтернативно съединяване на искове. В хипотеза като настоящата е
недопустимо съдът, а не ищецът, да избира кой иск да разгледа – този за предаване или този за
присъждане на равностойност. Наред с това – допустимо е ищецът да предяви и само искове за
парична равностойност, ако твърди, че не е възможно реално предаване на движимите вещи, тъй
като са отчуждени, погинали или изразходвани. Не е допустимо обаче самият съд да избира дали
да разгледа искове за предаване или искове за равностойност. Отделен е въпросът, че при
4
облигационен иск като настоящия /по чл. 233, ал. 1 ЗЗД/ обстоятелството дали вещите
съществуват понастоящем е ирелевантно – задължението за връщане не се погасява и няма пречка
те да се присъдят, а ако не се намерят при изпълнението се процедира съобразно чл. 521, ал. 2
ГПК.
По тази причина с определението от 10.01.2022 г. съдът е указал на ищеца да уточни петитума
на исковата молба: 1) дали предявява само искове за предаване на процесните движими вещи, в
който случай наред с това може да поиска определяне и на паричната им равностойност по реда на
чл. 521, ал. 2, изр. 3 ГПК; или 2) дали предявява само искове за присъждане на паричната
равностойност на вещите, в който случай следва да изложи твърдения, че вещите не съществуват
или са отчуждени понастоящем; или 3) дали предявява и двата вида искове, но при условията на
евентуалност – в случай, че исковете за предаване бъдат отхвърлени.
С молба от 17.01.2022 г. ищецът е уточнил петитума на исковата молба – претендира
ответникът да бъде осъден да предаде движимите вещи, като едновременно желае определяне на
тяхната парична равностойност по реда на чл. 521, ал. 2, изр. 3 ГПК.
С оглед обратното действие на поправката /чл. 129, ал. 5 ГПК/ следва да се приеме, че предмет
на настоящото дело са две групи искове: 1) за предаване на вещите с акцесорно искане по чл. 521,
ал. 2, изр. 3 ГПК, и 2) за заплащане на обезщетение за ползването им през периода 15.09.2016 г. –
2.06.2020 г. Не са предмет на делото искове за заплащане на равностойността на вещите по чл. 57,
ал. 2 ЗЗД.
В обжалваното решение липсва произнасяне по исковете за предаване на вещите, а има
произнасяне по искове за заплащане на паричната им равностойност, каквито обаче не са
предявени предвид уточнителната молба от 17.01.2022 г. Това означава, че са разгледани
непредявени искове, а не са разгледани предявените, което налага обезсилване на решението в тази
му част и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове за
предаване на вещите – чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК.
Същата последица следва да настъпи и за решението в частта относно паричните искове за
заплащане на обезщетение за ползването /квалифицирани от СГС по чл. 236, ал. 2 ЗЗД/, макар по
тях да няма разминаване между предмета на търсената и дадената защита. Тези искове обаче са
обусловени от изхода на спора по исковете за предаване на вещите, доколкото според
установената съдебна практика обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД се дължи само при неизпълнено
задължение по чл. 233, ал. 1 ЗЗД за връщане на вещите, без значение дали наемателят е продължил
ползването им[2]. Дали има такова неизпълнено задължение на ответника ще се реши със СПН при
разглеждането на исковете за предаване на вещите, което следва да бъде зачетено при
разглеждането на исковете за заплащане на обезщетение за ползване. Ето защо не е възможно
произнасяне по исковете за обезщетение за ползване преди произнасянето по исковете за
предаване на вещите. Това налага и в тази част първоинстанционното решение да бъде обезсилено
и делото върнато за ново разглеждане с цел едновременното и безпротиворечиво решаване и по
двете групи искове.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се обезсили изцяло и делото да се върне
за ново разглеждане на първоинстанционния съд на осн. чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК.
При този изход на спора въззивният съд не дължи произнасяне по искания за разноски – същите
следва да се разгледат при новото разглеждане на делото съобразно неговия изход.
5
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
[1] така Ж. Сталев, БГПП, изд. 2020 г., стр. 424.
[2] така решение № 214/23.01.2017 г. по т.д. № 1642/2015 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 48/22.07.2016 г. по т.д. № 480/2015 г.
на ВКС, І т.о.; решение № 73/8.04.2016 г. по т.д. № 5376/2015 г. на ВКС, ІV г.о., и др.
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решението от 26.07.2021 г. по т. д. № 996/2020 г. на Софийския градски
съд, VІ-3 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на Софийския градски съд съобразно
мотивите на настоящото решение на осн. чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6