РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Белоградчик , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20201310100382 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422
ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за установяване
съществуване на вземане в размер на 674.96 лв. – главница и по чл. 86 ЗЗД –
законни лихви.
В исковата молба ищеца „Теленор България“ ЕАД сочи, че между тях
като мобилен оператор и ответника И. Т. Т. от гр. Б., обл. В., са сключени три
договора за мобилни услуги, съответно от 02.07.2017 г. – за мобилен номер
+359*********, от 22.11.2018 г. – за мобилен номер +359********* и от
09.07.2018 г. – за мобилен номер +359*********. Твърди се, че ответникът
като абонат на мобилния оператор с абонаментен номер № *********, не е
изпълнил задължението си по договорите за мобилни услуги, като не е
заплащал ползваните мобилни услуги, поради което са издадени 3 броя
фактури, както следва : № ********** от 05.08.2018 г. – на стойност 125.31,
№ ********** от 05.09.2018 г. – на стойност 88.66 лв., № ********** от
05.10.2018 г. – на стойност 85.96 лв. Твърди се в исковата молба, че
ответникът по Договор за лизинг от 09.07.2018 г., е получил и мобилно
устройство – „Самсунг Галакси А 6“, което е следвало да изплаща на лизинг и
1
които вноски същия не е внасял. Сочи се, че от страна на ответника не са
изплатени 20 бр. лизингови вноски, поради което е издадена Фактура за
дължимата сума в размер на 379.80 лв.
Поради допуснатото неизпълнение по Договорите за мобилни услуги и
Договор за лизинг, ищеца е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу
ответника, по което е образувано ч.гр.д. № 158/ 2020 г. на РС – Белоградчик, и
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника –
длъжник. Тъй като заповедта е връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал.
5 ГПК, съдът е указал и ищеца е предявил настоящия иск за установяване
съществуване на вземането си.
Предвид гореизложеното ищеца моли, съдът да приеме за установено
по отношение на ответника, че вземането им за сумата от 674.96 лв.,
представляваща ползвани, но неизплатени мобилни услуги и лизингови
вноски, съществува, ведно със законните лихви върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното
изплащане на главницата. Претендират се и направените в хода на
настоящото производство и на заповедното производство, разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
При опит да бъдат връчени съдебните книжа на ответника, същия не е
намерен, поради което след проведена процедура по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК,
му е назначен особен представител – адв. В.К. от ВАК. В срока по чл. 131
ГПК, е постъпил отговор от особения представител на ответника, в който не
оспорва предявения иск.
Към делото е приложено ч. гр. д. № 158/ 2020 г. по описа на РС –
Белоградчик.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :
Съобразно разпределената с доклада по делото доказателствена тежест,
съдът вмени на ищеца да докаже следните обстоятелства: наличието на
сключени между ищеца „Теленор България“ ЕАД и ответника Договори за
мобилни услуги и на Договор за лизинг за закупуване на мобилно устройство;
неизпълнение от страна на ответника, изразяващо се в незаплащане на
2
ползваните от него мобилни услуги и лизингови вноски за мобилното
устройство, в това число, че са издадени 4 бр. фактури за дължимите суми.
Съдът, при преценка на така представените по делото писмени
доказателства, намира, че ищеца е доказал наличието на съществували между
него и ответника валидни облигационни правоотношения.
С исковата молба са представени надлежни писмени доказателства
удостоверяващи съществуването на договорни правоотношения между
страните, а именно – три договора за мобилни услуги, допълнително
споразумение и договор за лизинг, както и Фактури с номера: № **********
от 05.08.2018 г. на стойност 125.31, № ********** от 05.09.2018 г. – на
стойност 88.66 лв., № ********** от 05.10.2018 г. на стойност 85.96 лв.
С представените писмени доказателства, доказано се явява
обстоятелството, че през процесния период ищеца, като мобилен оператор
предоставящ далекосъобщителни услуги, е представил, а ответника е ползвал
услугите на мобилния оператор за телефонни разговори. Видно от процесния
Договор за лизинг от 09.07.2018 г., ответника е получил и мобилно
устройство: марка Самсунг Галакси А 6, който е следвало да изплаща на
съответните вноски.
Установи се в процеса неизпълнение от страна на ответника по така
сключените договори. Въпреки, че е ползвал предоставените му услуги за
исковия период и е закупил мобилно устройство със задължение да го
изплаща на лизинг, ответника от своя страна не е изпълнил дължимата
престация – да плати на оператора за ползването на мобилните услуги и
вноските по договора за лизинг. По никакъв начин не се доказа от страна на
ответника да е извършено плащане на дължимите суми по така издадените
Фактури, приложени с Исковата молба.
Предвид горното, съдът приема, че е налице неизпълнение по смисъла
на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, от страна на ответника по така възникналото с ищеца
облигационно правоотношение.
Нещо повече – особения представител на ответника не опори иска и не
възразява, че ответника е неизправна страна в договорните отношения с
ищеца.
3
При горните мотиви, съдът приема, че се доказаха всички вменени в
тежест на доказване на ищцовата страна обстоятелства, поради което и така
предявения иск е основателен по основание и размер. Съдът счита, че ищеца
проведе пълно и главно доказване на така предявения иск, поради което
приема, че същия има съществуващо спрямо ответника вземане, в размер на
674.96 лв.
По иска за законни лихви.
Предвид на това, че съдът уважава главният иск, то основателен се
явява и акцесорния такъв по чл. 86 ЗЗД – за законните лихви за забава върху
главницата. Налице е доказана забава в плащанията. Моментът, от който
ответника е изпаднал в забава в плащанията си, е от датата на депозиране на
Заявлението подадено по реда на чл. 410 ГПК – на 29.05.2020 г., по което е
образувано ч. гр.д. № 931/ 2020 на РС – Казанлък, изпратено по подсъдност на
РС – Белоградчик, в който съд е образувано ч.гр.д. № 158/ 2020 г. С
депозирането на заявлението, от страна на ищеца е отправена покана към
ответника за плащане на сумата, поради което и от този момент същия изпада
в забава и дължи законни лихви до окончателното изплащане на главницата.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът уважи изцяло предявения иск, то
ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест
направените от ищеца разноски по заповедното производство и в настоящия
процес, а именно: 25.00 лв. – държавна такса по заповедното производство,
180.00 лв. – адвокатско възнаграждение по заповедното производство (ч.гр.д.
№ 158/ 2020 г.), 25.00 лв. – държавна такса по настоящото исково
производство, 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение в исковото
производство, както и 300 лв. – разноски за възнаграждение за особен
представител на ответника в настоящия процес, внесени от ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район
4
Младост, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. Виолета
Герова от САК, против И. Т. Т. , с постоянен и настоящ адрес – гр. Б., общ. Б.
обл. Видин, ж.к. „...“ № 19, с ЕГН **********, ИСК по чл. 422 ГПК, във вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, СЪЩЕСТВУВА, за сумата: 674.96 лв. (шестотин
седемдесет и четири лева и деветдесет и шест ст.) – по Договори за
мобилни услуги, съответно от 02.07.2017 г., от 09.07.2018 г., от на 22.11.2018
г. и Договор за лизинг от 09.07.2018 г., ведно със законните лихви върху
главницата, считано от 29.05.2020 г. – датата на подаване на заявлението
по реда на чл. 410 ГПК, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. Т. Т. , с постоянен и настоящ адрес – гр. Б., общ. Б., обл.
В., ж.к. „....“ № 19, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, район Младост, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
направените от ищеца разноски, както следва: 25.00 лв. – държавна такса по
заповедното производство (ч.гр.д. № 158/ 2020 г.), 180.00 лв. – адвокатско
възнаграждение по заповедното производство (ч.гр.д. № 158/ 2020 г.), 25.00
лв. – държавна такса по настоящото исково производство, 180.00 лв. –
адвокатско възнаграждение в настоящото производство, както и 300.00 лв. –
възнаграждение за особен представител на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Видински Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5