№ 14
гр. София , 26.03.2021 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и шести
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. ДИМИТЪР А. ФИКИИН
Членове:полк. ГЕНКО Д. ДРАГИЕВ
полк. ПЕТЬО С. ПЕТКОВ
като разгледа докладваното от полк. ГЕНКО Д. ДРАГИЕВ Въззивно частно
наказателно дело № 20216000600011 по описа за 2021 година
при секретар Веселина Христова
с участието на военния прокурор полк. Алексов и подп. Живков
образувано по жалба на адвокат В.В. от АК – гр. С. като защитник на
обвиняемия гр. л. Л. Б. М. от гр. С. против определение № 8/21.03.2021г. по
частно наказателно дело № 98/2021г. по описа на Софийския военен съд.
Производството е по чл. 64, ал. 6 от НПК.
С обжалваното определение състав на Софийския военен съд е взел на
обвиняемия по ДП № ...-Сл/2021 г. по описа на Военноокръжна прокуратура –
С. гр. л. Л. Б. М. от гр. С. мярка за неотклонение “Задържане под стража”.
В подадената жалба се твърди, че посоченото определение на
Софийския военен съд е незаконосъобразно. Липсвало обосновано
предположение обв. М. да е извършил престъпленията по чл. 109, ал. 2, вр. ал.
1 и по чл. 104, ал. 1 от НК. Мотивите на съда касаели останалите обвиняеми
по делото И. И., Г. И., П. П., Д. В., Д. Г.. Сочи се в жалбата, че наказателната
отговорност била лична – чл. 35, ал. 1 от НК и обоснованото предположение
по отношение на който и да е от другите обвиняеми нямало отношение по
отношение на обв. Л.М.. Твърди се, че познанството и семейното приятелство
между М. и И. И., с когото са работили дълги години във ........ не било
съставомерно и не било факт, който да го прави съпричастен към твърдяната
противоправна дейност на другите обвиняеми по делото. От изготвените ВДС
1
не се установявало при разговори между М. и И. да са водени разговори
касаещи обвинението, а са говорили за семействата си. Неправилно
първоинстанционният съд е приел, че има връзка с предмета на доказване
срещите между двамата в тъмната част на денонощието или на паркинг. Не
били установени никакви контакти на подзащитния му М. с обвиняемите П.
П., Д. В. и Д. Г.. По отношение на разговор между И. и съпругата му, в който
се споменавало името „Л.“, се свързвало по предположение от състава на
Софийския военен съд с обв. Л.М.. Налице било нарушение на чл. чл. 13, 14,
303 от НПК, като освен това била игнорирана императивната разпоредба на
чл. 177, ал. 1 от НПК. Определението на СВС било основано и на
свидетелските показания на Р. Г. и Б. Р., които били служители на ..... Същите
възпроизвеждали данни от проведената ......, които не можело да бъдат
свидетелски показания, като освен това били с идентично съдържание – тип
„копи пейст“. Представените в съдебно заседание пред първоинстанционния
съд разпечатки от флашки, иззети от кабинета на обв. М. в ..... съдържали
явна информация, като част от флашките не били негови. Същите се
намирали в зона, която била защитена и в която по принцип можело и било
разрешено държането на флашки. По делото нямало доказателства обв. М. да
е събирал информация, която да е ... тайна и да я предавал на чужда държава.
Нямало и доказателства М. да е получавал възнаграждение от когото и да
било от обвиняемите по делото. На базата на изложеното адв. В. от името на
подзащитния си – обв. М., заявява, че не било налице обосновано
предположение последният да е извършил престъпленията по които бил
привлечен като обвиняем – а именно по чл. 109, ал. 2, вр. ал. 1 и по чл. 104, ал.
1 от НК. М. имал отлична характеристика, постоянен адрес и работа, поради
което не били налице и предпоставките в закона – да се укрие или да извърши
друго престъпление. Адв. В. моли от името на подзащитния си на основание
чл. 65, ал. 8 от НПК да бъде отменено определението на състав на Софийски
военен съд с което му е била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“ и да бъде взета мярка за неотклонение „подписка“.
В съдебно заседание защитата на обвиняемия поддържа жалбата като
изтъква доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
определение. Иска се изменение на мярката за неотклонение на обвиняемия
М. в по-лека.
2
Обвиняемият М. моли да му бъде изменена мярката за неотклонение в
по-лека.
Представителят на Военно-апелативната прокуратура заявява, че
жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Военно-апелативният съд, като взе предвид доводите изложени от
страните, материалите по делото и атакувания първоинстанционен съдебен
акт, намира за установено следното:
По искане на военен прокурор от Софийската военноокръжна
прокуратура за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на
обвиняемия по ДП № ...-Сл/2021г. гр. л. Л. Б. М. от гр. С. състав на
Софийския военен съд с определение № 8/21.03.2021г. по частно наказателно
дело № 98 по описа за 2021г. на същия съд е взел мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ на обвиняемия М.. Съдът, с оглед постигане на
целите на мерките за неотклонение визирани в чл. 57 от НПК, е изложил
съображения основани на високата степен на обществена опасност на
деянията предвид повдигнато и предявено обвинение за тежки умишлени
престъпления по глава Първа от НК, деянията са с усложнена фактическа
обстановка и правна квалификация, участие на обвиняемия в организирана
престъпна група.
Съставът на въззивния съд намира, че обжалваното определение на
Софийския военен съд е обосновано и законосъобразно.
Първоинстанционният съд мотивирано е отговорил на всички възражения на
защитата на обвиняемия. Установено е по делото, че на обвиняемия М. са
повдигнати обвинения за извършени две тежки умишлени престъпления, като
това по чл. 104, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК е наказуемо с лишаване от
свобода от 10 до 20 години, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна.
Първоинстанционният съд законосъобразно и детайлно е обсъдил събраните
по делото данни, които са му дали основание да направи обосновано
предположение за участие на обвиняемия в инкриминираните обвинения.
Изводът за реална опасност от укриване за този обвиняем следва, не
само от проявеното поведение, а и от познанията, уменията и тактическата му
подготовка. Той е офицер от резерва, обучаван в разузнавателна дейност и
поведение именно в такива ситуации, разполагащ със специални знания,
3
умения и опит. Обучаван е как да реагира в ситуации на разкриване и какви
действия да предприеме по унищожаване на доказателства, укриване и
защита на себе си и близките лица. На тази база първоинстанционният съд
обосновано е съобразил данните, че е налице реална опасност същият да
извърши и друго престъпление, като примерно да осуети събирането на улики
и доказателства. При това положение правилно съдът е приел, че са налице
кумулативните изисквания на нормата на чл. 63, ал. 1, във вр. ал. 2, т. 3 от
НПК и законосъобразно е уважил искането на Софийската военноокръжна
прокуратура за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на
обвиняемия М.. Към всички тези съображения въззивният съд счита, че
следва да се има предвид и обстоятелството, че делото е в начален етап и по
същото предстоят извършването на още процесуално-следствени действия, в
това число и с участието на обвиняемия.
Ето защо като провери оплакванията по подадената жалба и извърши
служебна проверка на обжалвания съдебен акт на първоинстанционния съд,
въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение. Изложеното от защитата на обв. М., на този етап, не намира
опора в събраните данни по делото, поради което обжалваното определение
на първоинстанционния съд се явява законосъобразно, обосновано и
правилно, и следва да бъде потвърдено.
По тези изложени съображения и на основание чл. 64, ал. 8 от НПК
Военно-апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8/21.03.2021 година по частно наказателно
дело № 98/2021 г. на Софийския военен съд, с което е взета мярка за
неотклонение на обвиняемия по ДП № ...-Сл/2021 г. по описа на Софийската
военноокръжна прокуратура на гр. л. Л. Б. М. от гр. С. с ЕГН: **********,
“Задържане под стража”.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5