РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Сандански, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Николинка Кр. Бузова
при участието на секретаря Венета Бл. Петрова
като разгледа докладваното от Николинка Кр. Бузова Административно
наказателно дело № 20231250200145 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № ************ г., издадено
от С. В. А., на длъжност началник група в ОДМВР Благоевград, с-р Пътна
полиция, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на И. В. М.
от гр. С., ул. „Л.К.“ №*, ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и на
основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00
/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца и на
основание Наредба № І-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10
контролни точки, за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
С жалбата е направено искане за неговата отмяна. Изложените доводи
се свеждат до това, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
процесуален представител. Поддържат жалбата, излагат подробни
съображения за отмяна на НП в писмена защита, не претендират разноски по
делото.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща
1
представител в съдебно заседание и не изразява становище по депозираната
жалба.
Представител на Районна прокуратура-Благоевград, Териториално
отделение-Сандански, редовно призовани, не изпращат представител.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 59, ал. 2 пр. 1 от
ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на
наказаното лице. НП е връчено на жалбоподателя на 03.02.2023 г. /л.3 от АНД
№ 274/2023 г. по описа на РС-Благоевград/, а жалбата срещу него подадена в
РУ-Сандански на 07.02.2023 г. /л.2 от АНД № 274/2023 г. по описа на РС-
Благоевград/ от жалбоподателя И. В. М., т.е. в предвидения в закона
преклузивен четиринадесет дневен срок. Изложеното прави разглеждането й
в съдебното производство процесуално допустимо.
След преценка допустимостта на жалбата, събраните по делото
доказателства и направените доводи, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят И. В. М. от гр. С., ул. „Л.К.“ № *, ЕГН ********** е
правоспособен водач на МПС категория В и АМ, за което му е издадено
СУМПС от ОД на МВР Благоевград.
На 01.11.2022 г. около 16.32 часа по ППу Е-79, в района на мотел
„М.К.“, в посока за гр. С., И. М. управлявал МПС – лек автомобил марка и
модел „С.Г.В.“ с рег. № *******, когато и където полицейските служители А.
Г. и А. Х. Х. спрели за проверка лекия автомобил. Извършили проверка на
водача на автомобила и установили, че това е именно И. В. М., който бил
правоспособен водач на МПС. Полицейските служители установили чрез
служебно направена справка, че МПС-то е собственост на Т. К. П. от с. М. и
регистрацията на това МПС е прекратена служебно от органите на КАТ-ПП
от 29.08.2022 г., тъй като автомобилът не бил регистриран по надлежния ред
във връзка с чл.143, ал.15 ЗДвП.
Непосредствено след проверката полицейският служител А. Д. Г.
съставил на жалбопоателя И. В. М. АУАН серия GA №*******/01.11.2022 г. в
присъствието на свидетеля А. Х. Х., който свидетел установил
непосредствено нарушението, описани в АУАН, а именно, че водачът
управлява МПС, което не е представено в пункт за регистрация в
законоустановения срок и автомобилът е бил с прекратена регистрация от
2
29.08.2022 г. /без регистрация във вр. с чл.143 ал.15 ЗДвП/ - нарушение по
чл.140, ал.1 ЗДвП. Жалбоподателят подписал АУАН без възражение, като
екземпляр от същия му бил връчен още същия ден – 01.11.2022 г.
С постановление от 29.11.2022 г. на прокурор от Районна прокуратура-
Благоевград, ТО-Сандански било отказано образуването на наказателно
производство. Прокурорът е приел, че от извършените справки е установено,
че И. В. М. на 01.11.2022 г. е управлявал лек автомобил марка и модел
„С.Г.В.“ с рег. № ******* със служебно прекратена регистрация на основание
чл.143, ал.15 ЗДвП като нерегистриран в срок от придобиването на
автомобила, от 29.08.2022 г., както и че жалбоподателят И. М. не е знаел за
прекратената регистрация, тъй като не е бил уведомен от собственика.
Прокурорът е приел също, че на 04.11.2022 г. регистрацията е възстановена. В
тази връзка прокурорът е приел, че не са налице данни за извършено
престъпление от общ характер на основание чл.9, ал.2 НК. След прекратяване
на преписката същата е изпратена на РУ Сандански, за сведение и за
преценка за предприемане на действия за налагането на административно
наказание на М., във връзка със съставения АУАН.
На 04.01.2023 г. С. В. А., на длъжност началник група в ОДМВР
Благоевград, с-р Пътна полиция, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021
г., издал наказателно постановление № ******* от 04.01.2023 г., с което на И.
В. М. от гр. С., ул. „Л.К.“ № *, ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН
и на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на
200.00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/
месеца и на основание Наредба № І-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му
отнети общо 10 контролни точки, за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира представените и приети на основание чл. 281 от НПК
писмени доказателства по делото, като прецени относимостта им към
предмета на доказване в производството и взаимната кореспонденция между
тях. Съдът счита, че събраните по делото гласни доказателства, а именно
показанията на свидетеля А. Х. в своята цялост относно главния факт на
доказване не са противоречиви и кореспондират с приетите по делото
писмени доказателства, включително с АУАН. Доказателствата и
3
доказателствените средства за тяхното установяване съдът постави в основата
на фактическите си констатации, като отчете тяхната достоверност и
кореспонденцията помежду им. От показанията на свидетеля и от акта за
установяване на адиминстративно нарушение се установява времето, мястото,
начинът на извършване на проверката и констатираното от тях, което изцяло
кореспондира и с обясненията на жалбоподателя на който съдът също даде
вяра и гради фактическите си констатации, защото същите освен средство за
защита са и основно доказателствено средство в процеса.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законовия 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от лице с право на жалба и е допустима. Разгледана по същество се явява
основателна.
Но въз основа на извършената проверка съдът счита, че в
производството по ангажиране на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В случая те се изразяват в следното:
Съгласно чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.“ Съгласно чл. 175, ал.3 от ЗДвП
наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Описателната част на нарушението както в АУАН, така и в НП е общо и
не съответства на законовото изискване за пълно фактическо описание на
нарушението, и с посочване на елементите на обстоятелствата, при които то е
осъществено. В случая както в АУАН, така и в наказателното постановление
е записано общо, че автомобилът е с прекратена регистрация във връзка с
чл.143, ал.15 от ЗДвП. Действително съгласно чл.143, ал.15 ЗДвП „ Служебно,
с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
4
регистрира превозното средство“, но от друга страна, нормата на чл.175,
ал.3 от ЗДвП е бланкетна и съдържението й се запълва от конкретни
разпоредби, които следва да бъдат указани, а именно кой е надлежният ред за
регистрацията на МПС и от кога е прекратена регистрацията, кога е станало
известно на собственика на управляваното от него МПС това прекратяване. В
случая това не е сторено, което е и основание за отмяна на НП в обжалваната
част.
В административно наказателните производства няма място търсенето
на целесъобразност, нито е процесуално допустимо съдът да върши работата
на наказващия орган по формулирането и доказването на неговите твърдения
и актове. Процедурата по ЗАНН е санкционна и е в тежест на наказващия
орган да я проведе законосъобразно, завършена с правилни актове, като
докаже твърденията си, обективирани в тях с валидни доказателства.
За пълнота на мотивите, съдът, намира че нарушението не се доказа да е
извършено от субективна страна. Както правилно е приел и прокурорът, на
собственика на автомобила не е изпратено уведомление за прекратяване на
регистрацията на горепосочения лек автомобил, независимо, че в ЗДвП и
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС такова изискване няма, но по
силата на чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България, съгласно
който гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички
административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със
закон, волеизявлението за служебно прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство подлежи на оспорване пред съда, като по този начин се
гарантира правото на собственика на превозното средство на съдебна защита.
Не е необходимо законодателят винаги да предвижда издаването на „нарочен“
акт, за да се направи извод, че даден акт е индивидуален административен
акт. Ако липсва акт – липсва волеизявление на органа, а ако липсва
волеизявление не е ясно на какво правно основание органът ще извърши
отбелязването в автоматизираната информационна система. Предоставената в
чл.21, ал.1, пр. последно във вр. с чл.18, т.2 във вр. с чл.18б, ал.1, т.10 от
Наредбата възможност на собственика да направи искане за възстановяване
на прекратената регистрация не изключва правото му на съдебно оспорване
на акта, въз основа на който е направено служебното прекратяване. /виж.
5
Определение № 2785 от 01.03.2021 г. по адм. д. № 1828/2021 г. по описа на
ВАС, VII отделение. Съгласно чл.143, ал.15 ЗДвП служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. В тази връзка, не се установява собственикът на процесното МПС
да е знаел за прекратената регистрация на управлявания автомобил, което пък
от своя страна изключва умисъла за осъществяване на нарушението от
несобственика.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № *********** от 04.01.2023 г.,
издадено от С. В. А., на длъжност началник група в ОДМВР Благоевград, с-р
Пътна полиция, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на И.
В. М. от гр. С., ул. „Л.К.“ № *, ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН
и на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на
200.00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/
месеца и на основание Наредба № І-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му
отнети общо 10 контролни точки, за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Благоевградски административен съд в 14-дневен срок от съобщението
до страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6