№ 36249
гр. София, 12.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело №
20231110146694 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. Р. А.
срещу „фирма” ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата в размер на 309,28 лева, от които сумата от
96,58 лева – главница за потребена ел. енергия за периода от 01.03.2013 г. до
30.04.2013 г., сумата от 40,26 лева – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 01.03.2013 г. до 27.06.2023 г., сумата от 83,12
лева – главница за дялово разпределение за периода от 30.06.2009 г. до
30.06.2018 г. и сумата от 89,12 лева – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.08.2009 г. до 27.06.2023 г., като
погасена по давност.
В исковата молба се твърди, че ответникът претендира процесната сума
от ищеца, видно от договорна сметка № 00210035**** от 27.06.2023 г. Сочи,
че ответникът е формирал исковата сума като сбор от следните: сумата от
96,58 лева – главница за потребена ел. енергия за периода от 01.03.2013 г. до
30.04.2013 г., сумата от 40,26 лева – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 01.03.2013 г. до 27.06.2023 г., сумата от 83,12
лева – главница за дялово разпределение за периода от 30.06.2009 г. до
30.06.2018 г. и сумата от 89,12 лева – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.08.2009 г. до 27.06.2023 г. Обяснява,
че давността на тези вземания е 3-годишна, съгласно наложилата се съдебна
практика, като в подкрепа на тезата си ищецът цитира съдебни решения на
ВКС. Позовава се на чл. 111 от ЗЗД, уреждащ по-кратък давностен срок от 3
години. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника, като
в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „фирма” ЕАД, чрез юрк. И., с
пълномощно към отговора. В отговора се твърди, че искът е недопустим, след
като ищецът не обосновава правния си интерес от завеждането му. Счита, че
1
дружеството не предоставя неофициална информация, като изрично оспорва
този факт, респ. твърденията на ищеца във връзка с търсените от него
задължения. Възразява се, че към датата на завеждане на делото вземането е
частично погасено по давност. Конкретно относно главницата в размер на
96,58 лева – признава се, че е погасена по давност, мораторната лихва върху
главницата за топлинна енергия в размер на 40,26 лева е частично погасена по
давност, главницата за дялово разпределение в размер на 83,32 лева признава
се, че е погасена по давност, а мораторната лихва върху тази главница в
размер на 89,12 лева – само частично погасена по давност. Обръща внимание,
че дружеството не претендира от своите потребители суми, погасени по
давност, но за целта следва да се сключи споразумение между двете страни,
като в този смисъл има взето решение на Столичен общински съвет от
27.06.2013 г., съгласно протокол 42. Ищецът обаче не е депозирал молба за
разрешаване на спора по посочения начин. Намира, че настоящото дело се
явява ненужно. Счита, че ответното дружество с поведението си не е станало
причина за завеждане на настоящото производство, поради което моли да не
се възлагат нему разноски, съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК. Моли съда да се
произнесе с решение, с което да отхвърли иска, като претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът признава в отговора на исковата молба, че действително
погасени по давност са следните искови суми: сумата от 96,58 лева –
главница за потребена ел. енергия за периода от 01.03.2013 г. до 30.04.2013 г.
– изцяло погасена; сумата от 40,26 лева – мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 01.03.2013 г. до 27.06.2023 г. – частично
погасена; сумата от 83,12 лева – главница за дялово разпределение за периода
от 30.06.2009 г. до 30.06.2018 г. – изцяло погасена; сумата от 89,12 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.08.2009 г. до 27.06.2023 г. – частично погасена. Тези обстоятелства се
признават от страните и не се нуждаят от доказване.
Предявен е отрицателен установителен иск, поради което
доказателствената тежест в настоящото производство се носи от ответната
страна.
В тежест на ответника е да докаже:
1.че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на топлинна енергия през исковия период, обема на реално
доставеното на ищеца количество топлинна енергия за процесния период, в
т.ч. и др. услуги, чиято стойност възлиза на спорната сума;
2. настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ищеца в
забава;
3. настъпването на обстоятелства, обусловили спиране или прекъсване
течението на давностния срок за вземанията;
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ищеца е да докаже всички факти, на които основава своите
2
искания или възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът
намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени
доказателства. Доказателственото искане на ищеца за задължаване на
ответника по реда на чл. 190 от ГПК да представи по делото изброените
фактури в договорна сметка от 27.06.2023 г., както и извлечение от сметки е
основателно.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е редовен и допустим, и
след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр.
чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата в размер на 309,28 лева, от които сумата от 96,58
лева – главница за потребена ел. енергия за периода от 01.03.2013 г. до
30.04.2013 г., сумата от 40,26 лева – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 01.03.2013 г. до 27.06.2023 г., сумата от 83,12
лева – главница за дялово разпределение за периода от 30.06.2009 г. до
30.06.2018 г. и сумата от 89,12 лева – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.08.2009 г. до 27.06.2023 г., като
погасена по давност.
Ответникът признава в отговора на исковата молба, че действително
погасени по давност са следните искови суми: сумата от 96,58 лева –
главница за потребена ел. енергия за периода от 01.03.2013 г. до 30.04.2013 г.
– изцяло погасена; сумата от 40,26 лева – мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 01.03.2013 г. до 27.06.2023 г. – частично
погасена; сумата от 83,12 лева – главница за дялово разпределение за периода
от 30.06.2009 г. до 30.06.2018 г. – изцяло погасена; сумата от 89,12 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.08.2009 г. до 27.06.2023 г. – частично погасена. Тези обстоятелства се
признават от страните и не се нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже:
1.че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на топлинна енергия през исковия период, обема на реално
доставеното на ищеца количество топлинна енергия за процесния период, в
т.ч. и др. услуги, чиято стойност възлиза на спорната сума;
2. настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ищеца в
забава;
3. настъпването на обстоятелства, обусловили спиране или прекъсване
3
течението на давностния срок за вземанията;
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докажае всички факти, на които основават
своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и
ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства
процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при
постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че към „фирма“ ЕАД са избрани обществени
посредници с цел да разглеждат жалби, сигнали и предложения на граждани,
да разясняват правата и задълженията им във връзка с предоставяните от
„фирма“ ЕАД услуги и във връзка с възникнали с дружеството спорове.
Обществените посредници могат да бъдат открити на адрес: АДРЕС .
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца „фирма“ ЕАД, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК,
най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи изброените
фактури в договорна сметка от 27.06.2023 г., както и извлечение от сметки.
УКАЗВА на ответното дружество, че при непредставяне на изисканите
документи в срок, на основание чл. 161 ГПК с оглед на обстоятелствата по
делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е
създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за
31.01.2024 г. от 9:40 часа, за когато да се призоват страните и вещите лица.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по
делото и по дадените със същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание може да изрази становище и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата
молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4