№ 8643
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110162797 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД,вр.чл.240,ал.1 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от ****със седалище и адрес на управление
*****,представлявано от *****,против В. Г. Г.,ЕГН **********,с адрес ****,с
искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 1475,70 лева
главница по договор за потребителски кредит № CL1999491/2015 и сумата от
394,74 лева мораторна лихва за периода 15.08.2019 г. до 09.08.2022 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че между ответницата Г. и **** е сключен
договор за потребителски кредит,при което банката се задължила да
предостави в заем сумата от 5000 лева,а ответницата приела да връща
паричната сума на вноски с краен срок на издължаване на 03.10.2017 г.
Ищецът поддържа,че ответницата е допуснала неизпълнение на своите
договорни задължения и е преустановила плащанията,при което са останали
неиздължени сумите от 3975,70 лева главница като изискуемост на кредита е
настъпила на 03.10.2017 г. с настъпване крайния срок на договора. Ищецът
сочи,че съгласно договор за цесия вземанията на банката към ответницата са
прехвърлени на ***,който от своя страна е прехвърлил вземанията на
дружеството ищец. Исковата претенция се основава на твърдения,че
вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но предвид
подадено възражение срещу заповедта за изпълнение е налице правен интерес
от предявяване на установителния иск. Ищецът моли съда да уважи
предявените искове.
Ответната страна В. Г. Г. в подадения писмен отговор оспорва исковете
1
като твърди,че е допуснала неизпълнение,считано от 04.05.2015 г.,при което
петгодишна давност следва да тече,считано от тази дата,респективно към
датата на предявяване на иска е изтекла петгодишна давност. Сочи се,че за
времето до 09.08.2017 г. вземанията са станали предсрочни изискуеми,твърди
се,че вземанията се явяват погасени по давност. Ответната страна моли съда
да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „*** претендира от В. Г. Г.
сумите от 1475,70 лева главница по договор за потребителски кредит
CL199491/2015 от 03.04.2015 г. и 394,74 лева мораторна лихва за периода
15.08.2019 г. до 10.08.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 43283/2022 г. по описа на СРС,42 състав.
Представен е договор за потребителски кредит CL 199491/2015,сключен
на 03.04.2015 г. между „**дружество,регистрирано в Гърция,действащо на
територията на България чрез ****,като кредитор,и В. Г. Г.,като
кредитополучател,съгласно който кредиторът предоставя за текущи нужди
сумата от 5000 лева със срок на издължаване 30 месеца при предвидените по
договора условия. Към договора е приложен погасителен план,съгласно който
сумата подлежи на връщане на погасителни вноски,всяка от които в размер на
по 196,36 лева.
Приет е договор за цесия от 27.03.2020 г.,съгласно който ****,като
цедент се задължава да прехвърли свои вземания към трети лица,а *****,като
цесионер приема да придобие вземанията при уговорените в договора
условия. Според приложение към договора за кредит прехвърлено е и
вземане към В. Г. Г.,произтичащо от договор CL 199491.
Видно от договор за прехвърляне на вземания от 11.12.2020 г.,сключен
между *** ( с предишно наименование ***** ),като цедент,и „***,като
цесионер,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което цедентът приема да прехвърли свои вземания
към трети лица,а цесионерът се задължава да заплати уговорената цена за
прехвърлянето им. От приложение към този договор се установява,че е
прехвърлено вземане,дължимо от В. Г. Г. по договор CL 199491.
Прието е потвърждение на извършената цесия от ***.
С писмо,изх.№ 6984/18.11.2021 г. „*** уведомява В. Г. Г.,че е новият
носител на вземането. От известие за доставяне се установява,че пратката е
върната като непотърсена.
От представено извлечение от сметка се установява,че сума в размер на
5000 лева е постъпила по банкова сметка с титуляр В. Г. Г. на 03.04.2015 г.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза заемната сума е усвоена от кредитополучателката на 03.04.2015 г.
по банкова сметка,в периода 04.05.2015 г. до 04.11.2015 г. са заплатени
парични суми в размер от 1393,88 лева,с които са погасени 1024,30 лева
2
главница,349,46 лева договорна лихва и 20,12 лева мораторна лихва,със
заплатените парични суми е частично погасена вноската за м.11.2015
г.,докато останалите вноски до 03.10.2017 г. не са погасени,не е заплатена и
договорна лихва в размер от 518,14 лева,а размерът на мораторната лихва
върху главница от 1475,70 лева за периода 15.08.2019 г. до 09.08.2022 г.
възлиза на 447,20 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение. Това означава,че този иск има
предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на
установяване същото вземане – на соченото основание и в претендирания
размер. Предвид регламентирането на иска като положителен установителен
иск в тежест на ищеца е възложено доказването наличието на
материалноправните предпоставки за уважаване на иска – в конкретния
случай ищецът следва да докаже,че е носител на вземане,да докаже,че е
сключен договор за потребителски кредит,предадена е паричната сума,да
установи вземането си по размер. Законът регламентира фикция,че искът се
счита предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е
постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за
предявяване на иск,а именно на 10.08.2022 г.
Страните не спорят,а и от доказателствата по делото се установява,че
дружеството ищец е носител на вземането въз основа на сключен договор за
цесия. Договорът за цесия представлява съглашение на сключилите го
страни,съгласно което страната цедент се задължава да прехвърли свои
вземания към трети лица,които страната цесионер приема да придобие. От
събраните в хода на производството доказателства се установява,че
първоначално **** ( като правоприемник на кредитора по договора за
потребителски кредит ) е прехвърлила вземането си към В. Г. на друго
дружество,а впоследствие и това дружество прехвърля вземането си към
ищцовото дружество. За да приеме,че е реализирано прехвърлянето,съдът
отчете,че от приложения към всеки един от договорите се установява,че е
прехвърлено вземане,произтичащо от договор за потребителски кредит CL
199491 със заемополучател В. Г. Г.. По изложените съображения съдът
счита,че ищецът е носител на вземането и се явява материалноправно
легитимиран да претендира изпълнение на паричните суми. Действително
известието за доставяне на уведомлението за цесия,което е представено по
делото сочи,че е върнато като непотърсено,но с оглед това,че уведомлението
е представено като доказателство към исковата молба,респективно е връчено
на ответницата Г.,както и при съобразяване решение № 123/24.06.2009
г.,постановено по търг.дело № 12/2009 г. по описа на ВКС,съдът счита,че
ответната страна е уведомена за прехвърляне на вземането. Отделно от
това,целта на уведомяването е узнаване от страна на длъжника,че има нов
кредитор,а за периода до уведомяване длъжникът може валидно да изпълни
на предишния кредитор,но в хода на настоящото производство ответницата Г.
не доказва да са реализирани плащания в период,последващ периода между
3
м.05.2015 г. до м.11.2015 г.,когато са реализирани плащания в общ размер от
1393,88 лева.
Софийският районен съд счита,че е доказано,че размерът на главницата
по договора за кредит възлиза на 1475,70 лева. Не се спори между страните,а
и от представения договор за потребителски кредит се установява,че между
банкова институция и ответницата Г. е сключен договор за заемна сума в
размер на 5000 лева като е уговорен срок за връщането й 30 месеца. Съдът
приема,че страната заемодател е изпълнила задължението си за предоставяне
на заемната парична сума,тъй като е представено извлечение от банкова
сметка,което удостоверява постъпването на сумата по сметката,а и този факт
– за получаване на заемната сума по сметка на ответницата Г. се установява
от приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза. В подкрепа на
разбирането,че паричната сума е усвоена от заемополучателя е и наличието
на извършени плащания в периода до 03.11.2015 г.,тъй като плащанията от
страна на заемополучателя представляват признание,че е получил паричната
сума в заем. В хипотезата на сключен договор за паричен заем в тежест на
страната заемополучател е провеждането на доказване,че е върнал паричната
сума,както е уговорено между страните. От представения договор за заем се
установява,че страните са постигнали съгласие заемната сума да бъде върната
за срок от 30 месеца,т.е. крайният срок е на 03.10.2017 г. В хода на
производството ответницата Г. не доказва да е реализирала плащания в
периода след 03.11.2015 г.,при което искът за сумата от 1475,70 лева,за която
е предявен,е доказан по основание и по размер. Изводът на съда за
основателност на иска налага разглеждането на формулираното от ответната
страна Г. възражение за давност в подадения писмен отговор. Давността е
регламентирана в полза на длъжника,който може да се позове на давност,ако
в определен период от време,считано от настъпване изискуемост на вземането
кредиторът не е предприемал действия по реализирането му. Приложимата
погасителна давност за вземания по договор за паричен заем е общата
петгодишна давност съгласно чл.110 от ЗЗД. Със сключването на договора за
заем за страната заемодател възниква задължение – да предостави в заем
парична сума,а за страната заемополучател се поражда задължение да върне
заемната парична сума в уговорения срок. Когато по съгласие на страните е
уговорено връщането на паричната сума на вноски,какъвто е конкретният
случай,това представлява изпълнение на задължението на части съгласно
чл.66 от ЗЗД,но не може да обоснове извод за приложимост на кратката
тригодишна давност,тъй като погасителните вноски не представляват
периодични платежи. Софийският районен съд,отчитайки крайният срок на
договора – на 03.10.2017 г. и датата,на която искът е предявен – 10.08.2022
г.,т.е. преди да са изминали пет години,намира,че възражението за
давност,формулирано от ответницата Г. се явява неоснователно. В тази
насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че в съдебната практика на
Върховния касационен съд,обективирана в решение № 38/26.03.2019
г.,постановено по търг.дело № 1157/2018 г. по описа на ВКС и решение №
50173/13.10.2022 г.,постановено по гражд.дело № 4674/2021 г. по описа на
ВКС е възприето,че началото на давностния срок се поставя с датата на
крайния срок на издължаване на заемната сума по договора за банков кредит.
Изложените съображения мотивираха съда да счете,че исковата претенция за
главницата подлежи изцяло на уважаване.
4
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парично вземане не е заплатено,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение. Когато
задължението има падеж или срок,считано от датата,следваща падежната
дата или датата,следваща последния ден от срока длъжникът изпада в забава
и дължи мораторна лихва. Ако задължението няма определен падеж или
срок,за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо да бъде отправена
покана. В настоящия случай страната заемополучател има задължението да
върне заемната сума до крайната дата на договора за заем,т.е. до 03.10.2017
г.,а считано от следващия ден се явява в забава за неизплатеното задължение.
Това означава,че ответницата по делото Г. е в забава,считано от 04.10.2017 г.
С оглед обстоятелството,че претендираната главница в размер от 1475,70
лева не е заплатена,както и като съобрази обстоятелството,че ищецът
претендира мораторна лихва за периода 15.08.2019 г. до 09.08.2022 г. искът се
явява доказан по основание и по размер и подлежи на уважаване,в която
насока според заключението по съдебно-счетоводната експертиза размерът на
мораторната лихва е по-висок спрямо претендирания с исковата молба.
Имайки предвид периода,за който е начислена претендираната в
производството мораторна лихва,съдът намира,че вземането за лихва,относно
което е приложима тригодишна давност не е погасено по давност. Така
мотивиран,съдът счита,че и искът за мораторна лихва следва да бъде уважен
изцяло.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 37,41 лева за заповедното производство и
421,62 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД,вр.чл.240,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
по отношение на В. Г. Г.,ЕГН **********,с адрес ****,че съществува вземане
на ****със седалище и адрес на управление *****,представлявано от *****,в
размер от 1475,70 лева ( хиляда четиристотин седемдесет и пет лева и
седемдесет стотинки ) главница по договор за потребителски кредит №
CL1999491/2015 и сумата от 394,74 лева ( триста деветдесет и четири лева
седемдесет и четири стотинки ) мораторна лихва за периода 15.08.2019 г. до
09.08.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска – на 10.08.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
43283/2022 г. по описа на СРС,42 състав.
ОСЪЖДА В. Г. Г.,ЕГН **********,с адрес **** да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на ****със седалище и адрес на
управление *****,представлявано от ***** сумата от 37,41 лева ( тридесет и
седем лева четиридесет и една стотинки ) сторени съдебноделоводни
разноски за заповедното производство и 421,62 лева ( четиристотин двадесет
5
и един лева шестдесет и две стотинки ) сторени съдебноделововодни
разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6