Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 22.11.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 8983 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството е предявен от Й.Х.Г. против З. „Л.И.“ АД *** осъдителен иск за сумата 40 000лв. с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 29.08.2013г. до окончателното изплащане.

Твърденията са за настъпило на 29.08.2013г. в гр.Бяла пътно-транспортно произшествие, причинено виновно от Я.Х.Я., като водач на л.а.Мерцедес с ДК № *******, като последица от което починал пътника на предна дясна седалка М.Х.Я.. С влязла в сила присъда Я.Я. бил признат за виновен и осъден за извършеното, съставляващо престъпление по НК. Ищцата е сестра на починалия, която твърди от неговата смърт да е претърпяла неимуществени вреди. Живеели в различни населени места, но постоянно били заедно, гостували си често и празнували общи семейни тържества. Между тях била изградена особена връзка на обич, привързаност и подкрепа. Като по-малък брат в продължение на години се грижила за него. Изживяла тежко смъртта му, от която безвъзвратно била лишена от моралната опора и материална подкрепа. Това се отразило негативно на здравословното и емоционалното й състояние. Тези вреди оценява на сумата 40 000лв., обезщетяването на които претендира от ответника, в качеството на застраховател на виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност“.

Ответникът изразява становище, че ищцата не е легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди, тъй като, макар и родственица на починалия, не попада в изключенията съобразно ТР №1/2016г. на ОСГТК на ВКС и оспорва твърденията в исковата молба за създадени близки отношения. Навежда на прекомерност на претендираното обезщетение, както и релевира възражение за погасяване по давност на искането за присъждане на законна лихва.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, съобразно §22 от ДР на КЗ /в сила от 01.01.2016г./.

Не е предмет на спор настъпилото на 29.08.2013г. в гр.Бяла пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на л.а. Мерцедес с ДК № ******* Я.Х.Я., при което настъпила смъртта на М.Х.Я.-пътник в автомобила. Вината на водача е призната с влязла в сила присъда по НОХД № 262/2014г. по описа на ОС-Русе Я.Я..

За посочения автомобил е била сключена и действаща към деня на събитието застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на водача, страна по която е ответникът.

Не се спори също, че ищцата е сестра на починалия М.Я..

С ТР № 1/21.06.2018г.по тълк.д.№ 1/2016г., ОСНГТК на ВКС, е прието, че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди за причинена от непозволено увреждане смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които   е справедливо да бъдат обезщетени. Развити са съображения, че по начало най-близките на починалия, посочени в постановленията, се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Но от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/61 г. и № 5/69г. Това означава, че обезщетение следва да се присъди при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

С оглед тези задължителни за всички съдилища указания по тълкуването и прилагането разпоредбата на чл.52 вр. чл.45 ЗЗД спорния по делото въпрос е дали ищцата се явява материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди като последица от смъртта на своя брат.

В тази връзка са събрани гласни доказателства, ангажирани и от двете страни, чрез разпит на свидетелите И.Г., Я.Х. и С.Я.. Видно от показанията им, освен М.Я. ищцата има още двама братя, които заедно с родителите си живеели в гр.Левски. Били много задружно и сплотено семейство, живеели в разбирателство и взаимна подкрепа, което останало такова и след като децата създали собствени семейства. След като се омъжила за св.И.Г. през 1968г. се преместила в гр.Летница. Тогава М.бил на около 6-7 години и живеел при родителите си, но още от малък периодично го гледали и се грижили за него при себе си. Били много привързани един към друг, уважавали се, помагали си взаимно и тези отношения се запазили и след като той пораснал и също създал семейство. В нито един момент не се отчуждили или имали конфликти, както помежду си, така и семействата им.  Събирали се не само на всички празници и рождени дни, но и си гостували почти ежеседмично. М.развивал бизнес и често пътувал в страната, но винаги при завръщане се отбивал при сестра си и й носил подаръци. Многократно в годините подпомагал нея и семейството й финансово, като предоставял различни суми според възможностите си, както и материално в зависимост от нуждите и случая. От своя страна ищцата активно помагала на съпругата и децата му, когато той отсъства, което положение не се променило и след смъртта му.  Всички свидетели сочат, че отношенията между ищцата и нейния брат били основани на силна обич, разбирателство и подкрепа, не можели един без друг. Сочат още, че приела тежко загубата му, изпитвала силна мъка и непрежалимост, често го споменавала в разговорите и споделяла колко й липсва.

Свидетелските показания са последователни, непротиворечиви и не се опровергават от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. От тях се установява по безспорен и категоричен начин трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия й брат, надхвърляща житейски обичайната между такива родственици, която съобразно постановките на ТР № 1/2016г. обосновава правото й да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Неимуществените вреди се обезщетяват по справедливост на основание  чл.52 ЗЗД при отчитане конкретните и доказани обстоятелства, имащи значение за определяне размера на обезщетението. Съдът приема за установено ищцата да е претърпяла душевни страдания, изразяващи се в болезнено изживяване трагичната смърт на брат си, както и силна и поддържана мъка от загубата на близък, от чиято материална и морална подкрепа безвъзвратно е лишена. Същевременно не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението за изключително тежко отражение на събитието върху здравословното й състояние. То не е и фактически обосновано в исковата молба, а единствено в показанията си св.И.Г. сочи, че ищцата страда от диабет, обострил се след 2013г. Така заявеното не е достатъчно да се направи извод от една страна за такива страдания на ищцата, а от друга за тяхната причинна връзка с произшествието, поради което и не може да се приеме за доказан по-висок интензитет на вредите.

При съобразяване възрастта на починалия брат към деня на произшествието-51г.; обстоятелствата причинили смъртта му; наличието на силна духовна и трайна връзка между него и ищцата със съдържанието описано от свидетелите; претърпените морални болки и страдания в емоционален план и техния интензитет, съдът намира за справедливо обезщетение на претърпените неимуществени вреди съобразно принципа по чл.52 ЗЗД е сумата от 15 000лв., до която следва да се уважи иска. Този размер е съответен на доказаните по делото обстоятелства, на обществената мярка за справедливост и съобразен с конкретните обществено-икономически условия в страната към деня на произшествието.

На основание чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от деня на увреждането и дължи заплащането на законна лихва. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД и отговаря за всички причинени от него вреди при същите условия. Вредоносното за ищцата събитие е настъпило на 29.08.2013г. и съобразно горното ответникът-застраховател дължи от тази дата законна лихва до окончателното изплащане.

Ответникът е противопоставил възражение за погасяване по давност на тази лихва, за която е предвидена по чл.111, б.“в“ ЗЗД тригодишна давност. Възражението е основателно за периода от деня на увреждането 29.08.2013г. до 04.07.2015г. /исковата молба е подадена на 04.07.2018г./, за който период вземането за законна лихва е погасено по давност, поради което  следва да се присъди такава, считано от 04.07.2015г. до изплащането.

 

По разноските:

Ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК.

Представлявана е от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие /стр.4/. На основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищцата адв. Д.Н.-ЛАК адвокатско възнаграждение от 648.75лв., изчислено по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед уважената част от иска.

Ответникът е направил разноски от 140лв. и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 100лв. по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ или общо разноски от 240лв. На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ищцата следва да заплати на ответника сумата 150лв. пропорционално на отхвърлената част.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважения иск от 600лв.

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

 

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Й.Х.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 15 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени от смъртта на своя брат М.Х.Я. следствие ПТП настъпило на 29.08.2013г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а.Мерцедес с ДК № *******, ведно със законната лихва от 04.07.2015г. до изплащането,като

            ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 40 000лв. и искането за законна лихва за периода 29.08.2013г.-04.07.2015г.

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ***, да заплати на адв.Д.Д.Н.-ЛАК с адрес ***, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 648.75лв.

ОСЪЖДА Й.Х.Г., ЕГН **********, от гр.Летница, да заплати на З. „Л.И.“ АД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК от 150лв.

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 600лв.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: