№ 8285
гр. С, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110170473 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Т.Ся” ЕАД обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника Т. К. М., че
дължи на ищеца следните суми: сумата от 2339,45 лв. главница за топлинна енергия за
периода от м.5.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението – 28.04.2023 г., лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 240,90 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 29.03.2023 г., сумата от
34,08 лв. главница за дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 28.04.2023 г., както
и лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 6,48 лв. за периода от
16.07.2020 г. до 29.03.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22433/2023 г. по описа на СРС, 36 състав.
Ищецът „Т.Ся” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия в топлоснаден имот, находящ се гр.
С, общ С. ж.к. Ф. ж бл вх ет ап.., абонатен номер № ..., като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Претендира
присъждане на разноски в исковото и заповедното производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Т. К. М. подава отговор, в който оспорва
основанието за дължимост на сумите, поради липса на доказателства за наличието
качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот. Оспорва наличието на
облигационна връзка между страните. Няма качеството ползвател, придобила е гола
1
собственост върху 3/8 ид.ч. от имота. Твърди, че липсва основание за претендираното
вземане за дялово разпределение и претендираната върху него лихва и лихвата върху
главницата за топлинна енергия. Оспорва сключения между ищеца и Т.Сс договор като
твърди, че в него не фигурира подпис на ответницата. Не оспорва количеството
доставена топлинна енергия и моли да не се назначват поисканите от ищеца
експертизи. Претендира вземането да е погасено по давност. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т.Сс“ ЕООД изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 5 ЗН и чл. 86
ЗЗД. В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея
твърдения, на които основава своите искания или възражения.
По иска за главница – в тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
ищеца и наследодателя на ответниците, количеството на реално доставената от него по
договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, както и че
е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
По иска за лихви за забава – в тежест на ищеца е да докаже съществуването и
размера на главния дълг, изпадането на ответната страна в забава, както и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника при доказване на горните обстоятелства е да докаже
правопогасяващите си възражения, респективно погасяване на дължимите суми.
По възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже
наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.
В случая от Нотариален акт за собственост върху жилище от 20.01.1982 г. (л.16 по
делото) се изяснява, че лицето Ц.И.П и лицето Е. И. Па са придобили собствеността
върху процесния имот, находящ се гр. С, общ С. ж.к. Ф. ж бл вх ет ап... Видно от
представеното удостоверение за наследници (л. 14-15) Ц.И.П е починал на 11.01.2008 г
и е оставил за свои наследници съпругата си Е. И. Па и дъщеря си Ю. Ц М (починала).
С нотариален акт за дарение на недвижим имот (л. 18-19) ЕЕ. И П е дарила на
внучките си Е. П. П и Т. К. М. ¾ от процесния имот като е запазила за себе си
пожизнено вещно право на ползване. Видно от удостоверение за наследници (л. 75) ЕЕ.
И П е починала на 02.05.2010 г. и е оставила за свои законни наследници Е. П. П и
ответницата Т. К. М. (внучки).
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Предвид горното и при липса на твърдения и доказателства за противното, съдът
приема, че през исковия период съсобственици на процесния имот при квоти по 1/2 са
Е. П. П и сестра й ответницата Т. К. М.. Спрямо Е. П. П издадената заповед по чл. 410
ГПК е влязла в законна сила и установителни искове спрямо нея не са предявени.
2
Следователно ответницата Е. П. П се явява клиент на топлинна енергия за битови
нужди за имота през разглеждания период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в
която е предвидена хипотеза на договорно обвързване без наличието на изричен
писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна
собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е.
страни по договорното правоотношение с доставчика. В тази хипотеза законът
приравнява придобиването на право на собственост върху топлоснабдения имот със
сключването на договор с топлопреносното предприятие.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и
съществувало през исковия период облигационно отношение по договор за продажба
на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.Ся“ ЕАД на клиенти в
град С, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо
изричното им приемане. Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния
обект, находящ се гр. С, общ С. ж.к. Ф. ж бл вх ет ап... По силата на този договор
ответницата отговаря съобразно наследствената си квота – 1/2.
С доклада по делото, неоспорен от страните, са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че в периода от м.05.2020 г. до
м.04.2022 г. ищецът е предоставил топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. С, общ С.
ж.к. Ф. ж бл вх ет ап.., с цена в размер на претендираната сума. Спорен е въпросът дали
вземанията са погасени по давност.
По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира следното:
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. При преценката дали този
срок е изтекъл следва да се вземе предвид нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г.
до отмяната на извънредното положение, според което спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020
г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била
спряна по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при изчисляване на
крайния момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен
срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято
продължителност в случая е 69 дни (от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.).
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на
падежа. В случая според общите условия (чл. 33, ал. 1) месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер
на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с
посочен в общите условия падеж. Следователно за претендираната от ищцовото
дружество главница, касаеща процесния период, тригодишният давностен срок тече от
момента, в който изтича срокът за нейното заплащане.
3
В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен
характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода,
то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие, поради което неоснователни са доводите на ищеца, че изискуемостта
незаплатените суми за настъпва в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон. Вземанията за месечните вноски се явяват погасени по
давност, независимо от издаването на обща фактура, тъй като последващото издаване
на обща фактура по реда на чл. 32 от общите условия за потребеното количество
топлинна енергия за минал период въз основа на изравнителната сметка не променя
падежа на начислените през отоплителния сезон месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата.
В случая всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 17.02.2020 г. са
погасени по давност, тъй като от тази дата до датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 28.04.2023 г., са изтекли 3 години и 69 дни. Поради това съдът счита, че в
рамките на претендирания от ищеца период 01.05.2020 г. -30.04.2022 г. не са налице
погасени по давност вземания, тъй като вземането за м.05.2020 г. е с падеж 15.07.2020
г., тоест след 28.04.2023 г. Поради което искът за главница за топлинна енергия следва
да бъде уважен изцяло. Искът за главница за дялово разпределение също не касае
период погасен по давност и следва да бъде уважен изцяло.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен
падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на
публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в имота
на ответниците топлинна енергия, както и забава в плащането му, предвид липсата на
извършени плащания. По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед
основателността на иска за топлинна енергия, основателен е и искът за лихва за забава,
начислена върху главницата за топлинна енергия, размерът на която съдът определи по
чл.162 ГПК в размер на 372,68 лева поради което искът следва да бъде уважен в
пълния предявен размер за сумата от 240,90 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. В съответствие
със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
4
ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете
производства съобразно размера на уважените претенции. В случая направените от
него разноски в заповедното производство са в размер на 52,42 лева – платена
държавна такса в заповедното производство, и юрискунсултско възнаграждение в
размер на 25,00 лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 77,22 лева –
разноски в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски в исковото производство в размер на 52,42 лева – платена държавна такса в
исковото производство, 5 лева – такса за СУ и юрисконсултско възнаграждение
определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на
делото. Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата
от 157,03 лева – разноски в исковото производство.
Ответницата имат право на разноски съобразно отхвърлената част от исковите
претенции.
В заповедното производство е заплатила в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 440 лева, като съобразно уважената част от исковете следва в полза на всеки
ответник да бъде присъдената сумата от 1,08 лева.
В исковото производство е заплатила адвокатски хонорар в размер на по 570 лева
като съобразно уважената част от исковете следва в полза на всеки ответник да бъде
присъдената сумата от 1,40 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.СЯ“ ЕАД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № .. срещу Т. К. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, общ С. ж.к. Ф. ж бл вх ет ап че дължи на „Т.Ся“ ЕАД
следните суми: сумата от 2339,45 лв. главница за топлинна енергия за топлоснабден
имот в гр. С, общ С. ж.к. Ф. ж бл вх ет ап.., абонатен номер № ... за периода от м.5.2020
г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението –
28.04.2023 г., лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 240,90 лв. за
периода от 15.09.2021 г. до 29.03.2023 г., сумата от 34,08 лв. главница за дялово
разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението - 28.04.2023 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22433/2023 г. по описа
на СРС, 36 състав като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86
ЗЗД за лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 6,48 лв. за периода
от 16.07.2020 г. до 29.03.2023 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, общ С. ж.к. Ф. ж бл вх ет ап..
да заплати на „Т.Ся” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“
№ .. на основания чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 77,22 лева разноски за заповедното
5
производство и сумата от 157,03 лева разноски за настоящото производство съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.Ся” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул.
„Я“ № 23Б на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ДА ЗАПЛАТИ НА
на Т. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, общ С. ж.к. Ф. ж бл вх ет ап.. на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 2,48 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в заповедното и исковото производство съобразно отхвърлената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Т.Ся“ ЕАД – „Т.СС“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6