№ 525
гр. Варна, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Д.
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Д. Въззивно гражданско
дело № 20213100502572 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 292819/01.07.2021 г., подадена от Д. Н. Д., ЕГН
**********, гр. Добрич, чрез адв. М.К. – ВАК, против Решение № 261908/11.06.2021 г. по
гр.д. № 13621/2018 г., по описа на РС - Варна, XIX състав, в частите, с които:
е обявено, че вина за разстройството на брачните отношения имат двамата съпрузи, на
онование чл. 49, ал. 3 от СК;
е определен размерът на дължимия от Д. Н. Д., ЕГН **********, в полза на М. М. Д.,
ЕГН **********, месечен наем за ползване на семейното жилище в размер на 275,00
лева, на основание чл. 57, ал. 2 СК.
Жалбоподателят счита, че съдът неправилно и необосновано е приел, че вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи, като
застъпва становище, че изключителна вина за това има единствено М. М. Д.. Сочи, че
първоинстанционният съд не е следвало да кредитира показанията на свид. Вълчев,
доколкото същият е изложил факти и обстоятелства, които последният не е възприел лично
и непосредствено. Отделно счита, че претенция по реда на чл. 57 СК не е надлежно
предявена, същата не отговаря на изискванията на чл. 129 от ГПК, не е своевременно
заявена, не е докладвана, не е разпределяна и доказателствена тежест между страните, което
обуславя недопустимост на решението в тази част. В евентуалност навежда доводи за
неправилно определяне на размера на претенцията. В тази връзка заявява, че в нарушение на
процесуалните правила първоинстанционният съд не е уважил направеното искане за
повторно експертно заключение. Сочи, че приетото от първоинстанционния съд заключение
по СТЕ е неправилно и необосновано, тъй като оценката е изготвена в нарушение на
стандартите за оценяване. Застъпва, че по отношение на вещото лице липсват данни същото
да има опит в изготвянето на оценки на територията на гр. Добрич. Несъответно е
1
сравняването на наемни цени на апартаменти в гр. Варна с апартаменти в гр. Добрич. Не е
извършено и средноаритметично изчисление на офертните цени и не е съобразена
действителната ползваемост на жилището.
Настоява за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от М. М. Д., чрез адв. Л.Ч. –
ВАК, с който счита въззивната жалба за неоснователна. Счита, че вината на съпруга е
безспорно доказана по делото. Оспорва твърдението на въззивника за недопустимост на
решението в частта по прентецията по чл. 57 СК. Счита, че заключението на вещото лице,
прието от първоинстанционния съд, е компетентно изготвено и подробно мотивирано.
Настоява за потвърждаване на решението в обжалваните части и присъждане на разноски.
В законоустановения срок е депозирана и насрещна въззивна жалба вх. №
298477/20.09.2021 г. от М. М. Д., чрез адв. Л.Ч. – ВАК, против първоинстанционното
решение, в частта, с която е обявено, че вина за разстройството на брачните отношения
имат двамата съпрузи, на онование чл. 49, ал. 3 от СК. Застъпва становището, че съдът не е
следвало да кредитира показанията на свид. М., като излага подробни съображения в тази
насока. Настоява за отмяна на съдебния акт в обжалваната част.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от Д.Д., чрез адв. М.К.
– ВАК, в който излага съображения за неоснователност на насрещаната въззивна жалба.
Счита, че установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка досежно вината
на съпругата е правилна и обоснована. Настоява за потвърждаване на решението в
обжалваната част.
В съдебно заседание Д. Н. Д., редовно призован, не се явява лично, представлява се
от адв. М.К.. Поддържа въззивната жалба. В предоставения от съда срок депозира писмени
бележки, чрез пълномощника си, в които поддържа, че вина за прекратяване на брака има
изцяло М. М. Д.. Застъпва, че относно прентецията за заплащане на обезщетение за ползване
на семейното жилище не е формулиран надлежен петитум – сума, падеж, начален и краен
момент и счита произнасянето на първоинстанционния съд в тази част за недопустимо, като
настоява за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, евентуално
претенцията да бъде отхвърлена изцяло, евентуално да бъде уважена до сумата от 208 лева.
В съдебно заседание М. М. Д., редовно призована, на се явява лично, представлява се
от адв. Л.Ч.. Оспорва въззивната жалба, поддържа насрещната такава. Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от М. М. Д., ЕГН
**********, срещу Д. Н. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: ******, иск с правно
основание чл. 49 от СК за прекратяване на брака с развод по вина на съпруга.
В исковата молба се излага, че страните са съпрузи по силата на граждански брак,
сключен на 21.11.1993 г., като от брака имат родено едно дете Н. Д. Д., роден на 03.05.1994
г. Първите години от брачния им живот преминали сравнително добре, но когато синът им
бил на 4 години, ответникът установил извънбрачна връзка, която продължавала и до днес.
Ответникът не се прибирал с дни у дома и не отговарял на телефонните обаждания. Имал
свой начин на живот. Държал се много грубо, позволявал си да обижда съпругата си. Бракът
им съществувал формално, нищо не правели като семейство. Поведението на ответника
довело до пълно отчуждение помежду им. За дълбокото и непоправимо разстройство на
брака вина имал единствено ответникът.
Сочи се още, че семейното жилище, находящо се в ******, се състои от една стая, а
другата стая се ползва от сина им, като жилището има и общи части – дневна с ниша, баня,
тоалет.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Д. Н. Д. е депозирал писмен отговор и
насрещен иск. Заявява, че бракът действително е дълбокото и непоправимо разстроен, но по
2
изключителна вина на съпругата. Отрича да е имал извънбрачна връзка. Излага, че през
всичките години на брака е осигурявал добър живот на съпругата и детето си, но през месец
октомври 2018 г. съпругата му напуснала семейното жилище. Година преди това отказвала
да спи в общата спалня и нощувала отделно, на дивана в хола. Не приготвяла закуска и обяд
за семейството, не приемала желанието му да се хранят заедно, а считала, че всеки следва да
се храни сам и когато пожелае. Твърденията, че не се прибирал с дни поради извънбрачна
връзка били неверни. Съпругът работел на смени с продължителност 12 или 24 часа, при
което отсъствал поне по две денонощия през седмицата. Тези отсъствия понякога се
удължавали, тъй като работел и селскостопанска работа. Съпругът заплащал всички сметки
за домакинството, пазарувал, а печалбата от съвместната им селскостопанска дейност,
започната със спестени от него и дарени от родителите му средства, съпругата му ползвала
единствено за себе си, без да участва в издръжката на семейството. Проявявала явно
неуважение към него и родителите му. В приятелски компании се отнасяла грубо и
неуважително към него, демонстрирала пренебрежение, като по този начин го унижавала и
злепоставяла. Заявява, че съпругата му никога не е работила. Отсъствията й през последните
7-8 години били свързани със забавления. Прави искане за предоставяне на семейното
жилище, находящо се в ******. Сочи, че не притежава друго жилище, докато съпругата му
имала наследствено такова, където живеела към настоящия момент. Сочи още, че
здравословното му състояние е влошено вследствие на хипертония. Излага, че е в добри
отношения със сина си.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК М. М. Д. - ответницата по насрещния иск, е
депозирала писмен отговор, с който оспорва наведените твърдения. Посочва, че след като е
подала молба за развод, поведението на съпруга й станало нетърпимо. Същият започнал да
гони нея и сина им от общото жилище, като на 17.10.2018 г. вечерта заявил, че докато се
върне на следващия ден, те трябва да са си събрали багажа и да са напуснали жилището.
Затова на 18.10.2018 г. тя и синът им се преместили да живеят в жилището на родителите й,
в което имало само една стая. Излага, че на 09.03.2019 г. ответникът оставил апартамента
без да го заключи, като не отговарял на повикванията на СОТ, поради което от СОТ я
потърсили късно вечерта и в нейно присъствие установили, че външната врата е отворена,
осветлението е включено, телевизорът работи, а по разхвърляното бельо и бижута личало
присъствието на жена.
В съдебно заседание, проведено на 01.07.2020 г., процесуалният представител на М.
М. Д. е направил искане за определяне наем за ползването на жилището с решението за
развод, на осн. чл. 57, ал. 2 СК.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Удостоверение за граждански брак № 071216, серия ГБ 85, Д. Н. Д. и М.
М.а С. са сключили граждански брак на 21.11.1993 г.; отразено е, че след брака съпругата ще
се именува Д..
От Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № 2931 от дата
23.08.2018 г., издадено от Община Добрич-град, се установява, че М. М. Д., ЕГН
**********, и М. М.а Д. са имена на едно и също лице.
Видно от Постановление за възлагане на недвижим имот от 21.08.2007 г. по ИД №
55/2007 г., със същото жилище - апартамент № 3, находящ се в ******, със застроена площ
от 111 кв. м, състоящ се от три стаи, хол и ниша, баня, клозет и два коридора, ведно с избено
помещение № 1 с площ от 19 кв. м и таванско помещение № 1 с площ от 20 кв. м, ведно с
19,98 % ид. ч. от общите части на сградата и 1/6 ид. ч. от правото на строеж върху общинско
дворно място, съставляващо УПИ-I-788 в кв. 54 по ПУП на ЦГЧ на гр. Добрич, с площ 507
кв. м, върху което е построена сградата, а съгласно КК, одобрена със заповед № РД-18-
15/12.05.2005 г. на ИД на АК, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
3
72624.624.788.1.3, който попада в сграда № 72624.624.788.1 в ПИ № 72624.624.788, с
предназначение: жилище, апартамент, с адрес: ******, с площ от 111,10 кв. м, при граници
и съседи: на същия етаж - 72624.624.788.1.4, под обекта - 72624.624.788.1.1, и над обекта -
72624.624.788.1.5, е възложен върху Д. Н. Д., ЕГН **********.
По делото е приета като доказателство кореспонденция между страните, осъществена
в електронна среда - приложение Вайбър (л.л.49-52), възпроизведена на хартиен носител,
касаеща дата 18.10.2018 г. и дата 24.01.2019 г. От съдържанието на кореспонденцията,
неоспорено от страните, се установява, че същите са обсъждали личните си отношения.
От доклад от дежурен патрул към „ФСБ - Добрич“ ООД от дата 11.03.2019 г. се
установява, че на 09.03.2019 г. в 22,23 часа патрулът бил изпратен от дежурния диспечер по
сигнал аларма на обект № 0502А – апартамент на ул. „Кирил и Методий“ № 7, ет. 2, ап. 3,
като при пристигането е констатирал, че входната врата е отворена, в апартамента свети и
работи телевизор. При многократно позвъняване на звънеца не е отговорил никой, при което
патрулът получил инструкции да остане на място до уведомяването на собствениците.
Патрулът излага, че диспечерът не успял да открие г-н Д., но се свързал с г-жа Д.. Същата
дошла в 23,10 ч. и двамата заедно обходили апартамента, като не установили следи от взлом
или кражба.
От Трудова книжка на М. М.а С., ЕГН **********, е видно, че за периода след
21.11.1993 г. същата е работила от 01.03.1994 г. до 04.05.1996 г. на длъжност счетоводител и
секретар към КФ „Матеви“ – гр. Добрич, и има трудов стаж 2 години, 2 месеца и 3 дни.
От Осигурителна книжка № 0001208, издадена на 12.04.1994 г., е видно, че М. М.а
Д., ЕГН **********, е била осигурявана, както следва: от 01.03.1994 г. до 04.05.1996 г. - от
КФ „Матеви“; от 01.10.1997 г. до 01.01.1999 г. – от ЕТ „Димес – Искра Маркова“; от
17.08.2004 г. до 13.07.2009 г. – от ЗП М. М. Д..
От Осигурителна книжка, издадена на 18.09.2018 г., е видно, че М. М. Д., ЕГН
**********, за периода 13.07.2009 г. до 31.12.2015 г. е била самоосигуряващо се лице.
Към делото са приложени разходни касови ордери за изплатени от „Ем Ен Ди“ ЕООД
на М. М. Д., ЕГН **********, дивиденти за периода от 03.04.2011 г. до 10.09.2018 г. в
размер на 64 125 лева, както и за рента за периода от 2011 г. до 2017 г. в размер на 57 887,50
лева.
Със заключението по съдебно-техническата експертиза вх. № 277765/ 02.11.2020 г.,
допусната пред първа инстанция, вещото лице инж. М.А., след извършен оглед на място и
сравнение с наемната цена на жилища със сходни характеристики – намиращи се на сходно
място и в сходно състояние, е определила среден месечен пазарен наем на апартамент № 3,
находящ се в *******, с площ 111 кв. м, на 550 лева.
Със заключението по съдебно-техническата експертиза вх. № 5439/ 07.03.2022 г.,
допусната пред въззивната инстанция, вещото лице М.П., след извършен оглед на имота и
сравнение с наемните цени на други жилища в района, е определила среден месечен наем на
апартамент № 3, находящ се в *******, с площ 111 кв. м, на 450 лева.
В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Симеон Вълчев – на страната на М.Д., и Д. М. – на страната на Д.Д..
В показанията си, ценени от съда по реда на чл. 172 от ГПК, свид. Вълчев – брат на
М.Д., излага, че в началото контактували често със семейството на сестра си, след това само
по празници - на Коледа, Нова година, Великден. От това, което виждал, първоначално
семейният живот на сестра му вървял добре; преди около 20 години обаче имало едно
залитане – М. си имал приятелка и се заговорило за развод. Когато се появила приятелката,
спрели и срещите им. След това срещите им пак зачестили и отстрани се виждало, че нещата
са се променили за добро – свидетелят така мислел. Сестра му си гледала семейството, не ги
бил виждал да се карат или да се бият – заявява, че пред него каквото е било, било добре. Но
4
приятелката си останала и от сестра си и майка си бил чувал, че нещата не вървят, като
преди 2-3 години пак се изострили. Свидетелят започнал да се заслушва и се оказало, че
приятелката не била само една, имало и други – в малък град като Добрич се виждало и
чувало. Свидетелят познавал приятелката, живеела в съседен блок. Не бил виждал интимни
отношения между зет си и друга жена, но ги бил виждал в колата. Сочи, че сестра му и зет
му са разделени от 18.10.2018 г. Вечерта на 17.10.2018 г. сестра му и синът й били у тях, а на
сутринта му се обадили да им помогне да си съберат багажа – сестра му казала, че мъжът й
ги е изгонил. Сега сестра му живеела при майка им, а племенникът му излязъл на квартира.
Заявява, че сестра му е работила по време на брака си. Имали фирма със съпругата на
свидетеля и продавали парфюми, след това продавали детски дрехи, а после се заела със
семейната си фирма.
В показанията си, ценени от съда по реда на чл. 172 от ГПК, свид. М. – майка на Д.Д.,
заявява, че още отначало семейните отношения на снаха й и сина й не били много топли;
приели я в дома си бременна, но тя се държала студено и към мъжа си, и към неговите
родители. Синът на свидетелката карал 24-часови дежурства, от една работа отивал на друга,
а снаха й, откакто се родило детето докато не й дали каквото трябва, за да стане ЧЗС (частен
земеделски стопанин), не била стъпила на работа. За домакинството можело и да е полагала
грижи, но всичко друго било „от сила и работа“ на сина й. Той ходел на работа - на
дежурства, после на нивата, а тя нямала отговорност като жена да му измие обувките от
нивата, да му изпере работните дрехи, ризите си гладел сам. Винаги ходел с анцуг и
флалела, с черни тениски, а тя винаги кокетна; не намирала нищо светло и хубаво да облече
мъжа си и детето. Не готвела, дори собствената й майка казвала, че отглеждат детето си по
ресторанти. Не посрещала мъжа си от работа, да го види болен ли е, гладен ли е, а му
звъняла на работа: „Сър, в еди кой си ресторант съм“, да отиде и той там. Отношението й
било много студено, дори не наричала мъжа си по име, а „сър“. След като станала ЧЗС, дори
не знаела къде се намират парцелите, които усвоила, така и не отишла да ги види – не ходела
на работа. Свидетелката заявява, че пред нея снаха й не е повишавала тон – нито на нея
самата, нито на мъжа си. Но имало конфликти. Сега снаха й не живеела в семейното
жилище, защото обвинявала сина й в изневяра, но свидетелката била виждала и нея как
флиртува на един абитуриентски бал. Знаела и за съобщения по телефона, в които пишело:
„Тази вечер е на работа, свободна съм“. Не знае синът й и снаха й да са имали извънбрачни
връзки. Не знае къде живее внук й – той отказал да говори с нея, но свидетелката не
разбрала по каква причина. Свидетелката сочи, че живее в Кардам и е ходила само веднъж в
новия апартамент на сина си и снаха си, но това не означавало, че не вижда живота на сина
си, който през ден бил на работа в Кардам; съдела за отношенията в семейството и по
поведението на снаха й при посещенията й.
С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Спорните между страните въпроси пред настоящата инстанция се свеждат до
наличието на вина на съпругата М. М. Д., съответно на съпруга Д. Н. Д., за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, както и относно определения с бракоразводното
решение размер на дължимия месечен наем за ползване на процесното жилище.
Искането за произнасяне по въпроса за вината е специално искане, което е тясно
свързано с брачните искове, като не представлява отделен иск. Същото може да е направено
от ищеца в исковата молба, от ответника в писмения отговор на исковата молба и с
предявените от него насрещни брачни искове, както и е в настоящия случай.
Вината за разстройството на брака не е дефинирана в законодателството, като
съобразно съдебната доктрина и практика същата се определя като субективното отношение
на съпруга към собственото му противобрачно поведение и неговия резултат – дълбокото и
непоправимо разстройство на брака. За формиране на извод относно наличието или липса на
5
брачна вина служи идеята, че бракът е средството за постигане на общоцелен краен резултат
– семейство, за чието нормално съществуване носят еднаква отговорност двамата
партньори. Извършва се преценка само на фактическото поведение, обективирано в
конкретни действия на всеки от съпрузите. Значението на тези действия пък се отчита само
от гледна точка на взаимоотношенията съпруг-съпруга.
В настоящия случай отделните действия и цялостното поведение на съпруга Д. и
съпругата М. показват постепенна и трайна дезинтересираност от семейството. За
продължителен период от време, предхождащ подаването на исковата молба, и двамата са
поставяли своите желания и потребности на първо място, без да се съобразяват с нуждите,
желанията и емоциите на другия, което от своя страна е довело до дестабилизация на брака,
обтягане на отношенията и невъзможност за общуване, за което свидетелства и напускането
на семейното жилище от съпругата М.. Брачната връзка е изцяло разкъсана и лишена от
съдържание, между съпрузите не съществуват дължимите от закона и морала
взаимоотношения, характеризиращи брачната връзка - обич, доверие, загриженост един за
друг, общ социален живот, икономическа общност. Настъпилата между съпрузите през 2018
г. фактическа раздяла е предшествана от поддържаните извънбрачни връзки от страна на
съпруга Д., както и от неполагането на грижи за дома и семейството от страна на съпругата
М..
Предвид горното, настоящият състав намира, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от СК съдът се произнася по определяне на
размера на наема, дължим от съпруга, на когото е предоставено ползването на семейното
жилище, само ако това е поискано от другия съпруг. Правната същност на производството
не е исково, а такова по спорна съдебна администрация. По силата на съдебното решение, с
което се предоставя ползването на семейното жилище на някоя от страните, между бившите
съпрузи възниква наемно правоотношение, което е възмездно, т. е. - ползващият жилището
бивш съпруг дължи наем на неползващия го съгласно решението за в бъдеще време
съобразно правото му.
Относно размера на наема за процесния апартамент, съдът възприема заключението
на първоначалната СТЕ, доколкото използваният метод за определяне на наема е по-точен,
основан е на обективни критерии. Със заключението по съдебно-техническата експертиза
вх. № 277765/02.11.2020 г., допусната пред първа инстанция, вещото лице инж. М.А., след
извършен оглед на място на имота и обоснован анализ на влияещи върху наемната цена
фактори като местоположението, техническата инфраструктура, транспортната достъпност
на жилището и екологичната обстановка в района, в който същото се намира, както и след
извършено сравнение с наемната цена на жилища със сходни характеристики – намиращи се
на сходно място и в сходно състояние, е определила среден месечен пазарен наем на
апартамент № 3, находящ се в *******, с площ 111 кв. м, на 550 лева.
Правата на двамата съпрузи са равни - по 1/2 ид. ч. от правото на ползване върху
апартамента, поради което и ответникът дължи наем на съпругата си, на основание чл. 57,
ал. 2 ГПК, в размер на 275 лева месечно.
С оглед на изложеното, подадените и от двете страни въззивни жалби се явяват
неоснователни, като първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Относно съдебно деловодните разноски:
Съгласно чл. 329, ал. 2 от ГПК, разноските при обжалване на решението по брачни
дела се определят по правилата на чл. 78 от ГПК. В конкретния случай присъждане на
съдебно-деловодни разноски претендира само М. М. Д.. Съобразно визираната норма, при
този изход на спора, на същата не се следват разноски за подадената въззивна жалба поради
нейната неоснователност; същевременно обаче разноски й се дължат за защита по
6
неоснователна въззивна жалба. Тъй като в списъка по чл. 80 от ГПК и представения договор
за правна защита и съдействие не е прецизирано каква част от адвокатското възнаграждение
е за процесуално представителство по собствената въззивна жалба на страната и каква – за
защита срещу въззивната жалба на насрещната страна, съдът служебно приема, че
възнаграждението за всяко от двете е една втора от общата сума, или 300 лева. Съответно,
това е сумата, която следва да бъде присъдена.
Воден от горното, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, настоящият състав на
въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261908/11.06.2021 г., постановено по гр.д. №
13621/2018 г. по описа на РС - Варна, XIX състав, в частта, с която, на осн. чл. 49, ал. 3 от
СК, е обявено, че вина за разстройството на брачните отношения имат двамата съпрузи,
както и в частта, с която, на осн. чл. 57, ал. 2 от СК, размерът на дължимия от Д. Н. Д., ЕГН
**********, в полза на М. М. Д., ЕГН **********, месечен наем за ползване на семейното
жилище е определен на 275,00 лева (Двеста седемдесет и пет лева).
В останалите части първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в
сила.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: ******, да
заплати на М. М. Д., ЕГН **********, сумата от 300 лева (Триста лева), представляваща
сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи платено в брой
адвокатско възнаграждение.
Решението, в частта, по претенцията с правно основание чл. 57, ал. 2 от СК, подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. В останалата
част решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7