Мотиви към присъда № 1/12.01.2016 година по НОХД N 2175/2015 г.
по описа на ПОС.
Пловдивска
окръжна прокуратура е повдигнало обвинение срещу подсъдимия А.Г.Т. за
престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. 2, б.
„Б”, пр. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342 ал. 1 от НК за това, че на 28.04.2015 г.
в гр. Стамболийски, обл. Пловдив, на ***, до кръстовището с ул. ***, движейки
се в посока от юг на север със скорост от 107 км/ч, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил „Ауди А4” с рег. № РВ **** РМ, е нарушил
правилата за движение – чл. 21 ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство
е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч – пътно
превозно средство от категория „В” за населено място – 50 км/ч”; чл. 42 ал. 1
от ЗДвП: „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: 1. преди да подаде
сигнал, да се убеди, че пътното превозно средство, което ще изпреварва, не е
подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво; 2. след като е
подал сигнал, да се убеди, че има свободен път на разстояние, достатъчно за
изпреварване и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно
превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката
на движение”; чл. 63 ал. 2 т. 1 от ППЗДвП: „Надлъжната пътна маркировка има
следните изображения, наименования и значения: „Единична непрекъсната линия” –
М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат” и
по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – Я.Т.Ф., В.Т.Ф. ***
и И.П.П. от гр. Стамболийски, като деянието представлява особено тежък случай.
Производството по делото е протекло по
диференцираната процедура, уредена в разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, като
подсъдимият А.Г.Т. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези
факти.
Защитникът на подсъдимия адв. С.З. пледира за налагане
минимални наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление, като
счита че няма пречка второто от тях да бъде за по-продължителен срок. Намира,
че изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода следва да бъде
отложено с изпитателен срок при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, след влизане
на присъдата в законна сила.
Частният обвинител П.И.С. в качеството си на майка и законен
представител на малолетната И.И.П., чрез повереника си адв. И.С., поддържа
обвинението и пледира за налагане на наказание при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, ориентирано към средния размер на предвиденото
наказание лишаване от свобода, както и лишаване от правоуправление.
Частните обвинители Т.Ф.Ф., Т.И.Ф. и П.П.Н., чрез повереника
адв. Я.Я., поддържат обвинението и пледират за налагане на наказание при превес
на отегчаващите отговорността обстоятелства към максимума на предвиденото - по
съображения, които излагат в хода на съдебните прения.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира за налагане на
подсъдимия на наказание в средата на предвиденото при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства в размер на десет години лишаване от
свобода, което съобразно привилегията на
чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намалено с 1/3.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства приема за доказана следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият А.Г.Т. е роден на *** ***. Живее
в посочения град. Той е българин, българин,
български гражданин. Не е женен. Има завършено средно образование. Не е осъждан.
Има ЕГН: **********.
На
28.04.2015 г. вечерта подсъдимият А.Т. и неговият приятел И.П. пристигнали от
гр. Стамболийски в гр. Пловдив с управлявания от А.Т. лек автомобил марка „Ауди
А4” с регистрационен номер РВ **** РМ – собственост на подсъдимия. Целта им
била да вземат и откарат до дома на А.Т. *** на двете сестри – близначки Я. и В.Ф.
от гр. Пловдив, за да участват в организираното там вечерно увеселение. Съобразно
уговореното с приятелите си, двете сестри очаквали посочените момчета на
автобусна спирка в кв. „Христо Смирненски” в гр. Пловдив, за да пътуват заедно с
тях до гр. Стамболийски. След като се качили в автомобила, управляван от
подсъдимия, около 22.00 часа потеглили обратно за гр. Стамболийски. В посочения
автомобил „Ауди А4” на мястото на водача се намирал подсъдимия А.Т., който
управлявал превозното средство. Неговият приятел И.П. бил седнал на предната
дясна седалка до водача, а двете сестри се намирали зад тях - на задните седалки на автомобила.
След като навлезли в територията на гр.
Стамболийски, подсъдимият се движел по бул. *** в посока от юг на север. По
това време на денонощието – около 22.30 часа, движението се извършвало при
намалена видимост, на изкуствена светлина – автомобилни фарове и улично
осветление, по хоризонтален равен и прав участък от пътя. Платното за движение
било с асфалтова настилка, която била суха. Въпреки че се движел в населено
място подсъдимият Т. управлявал автомобила със скорост от около 107 км/ч.
По
същото време в същата посока по бул. *** на около 100 метра преди автомобила,
управляван от подсъдимия, се движел лек автомобил „Хюндай купе” с рег. № РВ ****
РН с водач А.Т.. Последната пътувала сама в превозното средство, като имала
намерение да завие на ляво по ул. „Добруджа”, поради което се движела с ниска
скорост. Тъй като нямало движение в насрещната лента, а светлините на фаровете
на автомобила зад нея били далеч, А.Т. подала светлинен сигнал с левия пътепоказател
и започнала маневрата. В този момент разстоянието между управлявания от нея лек
автомобил „Хюндай купе” с рег. № **** РН и лек автомобил „Ауди А4” с рег. № РВ ****
РМ, управляван от подсъдимия Т. било около 95-96 метра. Въпреки подадения
сигнал от страна на свидетеля Т. за изменение посоката й на движение и при все че
на този участък от платното за движение имало надлъжна пътна маркировка от
единична непрекъсната линия, около 1,2 секунди след началото на маневрата на
свидетеля Т., подсъдимият предприел маневра „изпреварване” на движещия се пред
него лек автомобил „Хюндай купе”. Така двата автомобила навлезли в лявата лента
по посоката на движението им. Тъй като преди да започне маневрата си
подсъдимият Т. не се бил убедил, че има свободен път на разстояние, достатъчно
за изпреварване и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварването
пътно превозно средство без да го принуждава да намалява скоростта или да
изменя посоката си на движение, около 2,8 секунди след началото на маневрата на
лек автомобил „Ауди А4” настъпил удар на същия в предната лява част на лек
автомобил „Хюндай купе”. Ударът бил в областта на преден ляв калник, бронята в
ляво и предна лява джанта на лек автомобил „Хюндай” и в дясната страна на лек
автомобил „Ауди А4”, като контактът започнал от предната дясна врата и завършил
при задната дясна врата на “Ауди А4”. След удара лек автомобил „Ауди А4”
започнал да се върти по посока на часовниковата стрелка и странично да се
плъзга по пътната настилка. Така напуснал платното за движение отдясно, след
което настъпил удар с три броя кошове за отпадъци и после в дърво, находящо се
в дясно от пътното платно. Ударът в дървото бил в задната лява страна на лек
автомобил „Ауди А4”, след което последният преустановил движението си.
В
следствие на ударите пътниците в автомобила И.П., Я.Ф. и В.Ф. получили тежки
травми, несъвместими с живота и починали за минути.
Подсъдимият
А.Т. успял да излезе от лекия автомобил „Ауди А4” през прозореца на шофьорската
врата и останал да лежи на земята, тъй като имал счупване на лявата тазобедрена
става.
На
мястото на инцидента се събрали много хора, които подали сигнал на тел. 112 и
извадили телата на пострадалите от автомобила. Пристигналият на място лекарски
екип констатирал смъртта на И.П., Я.Ф. и В.Ф.. Подсъдимият Т. бил откаран в
УМБАЛ „Св. Г.”***, където му била оказана медицинска помощ и взета кръв за химическо изследване за употреба на
алкохол.
След
около час, час и половина свидетелката А.Т., която междувременно била напуснала
местопроизшествието веднага след катастрофата, тъй като се изплашила много и се прибрала в дома си да
търси съдействие от баща си, се върнала на местопроизшествието с управлявания
от нея по-рано лек автомобил „Хюндай купе”, придружена от свид. Т. – неин
възходящ. В качеството си на водач – участник в ПТП А.Т. била изпробвана за
употреба на алкохол от свидетеля И. П. –
младши автоконтрольор при РУ на МВР – Стамболийски /протокол за разпит на
свидетеля на л. 64 от досъд. пр./ с техническо средство „Дрегер 7410” с
фабричен номер ARSM 0111, като апаратът не отчел наличие на алкохол в издишания
въздух.
На
мястото на произшествието бил извършен оглед от дежурен разследващ полицай, а
телата на загиналите били откарани за аутопсия.
Видно
от назначената съдебномедицинска експертиза /л.83-89 от досъд. пр./, за
получените увреждания и причините за смъртта на И.П.П., при произшествието на
същия са били причинени тежка гръдна травма, представяща се с разкъсване на
дясното предсърдие, разкъсване на перикардната торбичка, наличие на кръв в
перикардната торбичка, счупване на ребра двустранно, разкъсване на мускули на
гръдната стена вляво, разкъсване на органната, пристенната и средностенната
плеври, наличие на кръв в двете гръдни кухини, разкъсване на левия бял дроб,
наличие на въздух в лявата гръдна кухина. Тежката гръдна травма е довела до
остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Описаните травматични увреждания
са били причинени по механизма на удар или притискане върху твърд тъп предмет
или неговото тангенциално действие и добре отговарят да са получени вътре в
купето на автомобил при станало ПТП. Налице е причинно-следствена връзка между
установените травматични увреждания и процесното ПТП.
От
назначената съдебномедицинска експертиза /л. 91-94 от досъд пр./, за получените
увреждания и причините за смъртта на В.Т.Ф., е видно че при произшествието на
същата са били причинени тежка черепно-мозъчна травма, довела до притискане,
парализа и разрушаване на жизненоважни мозъчни центрове. Смъртта й се дължи на
тежката черепно-мозъчна травма, която е несъвместима с живота и се намира пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Описаните травматични увреждания
са били причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет и добре отговарят по начин и време да са възникнали в купето на лекия
автомобил към момента на станалото ПТП.
От
заключението на назначената съдебномедицинска експертиза /л. 96-99 от досъд.
пр./, за получените увреждания на Я.Т.Ф., при произшествието на същата са били
причинени тежка политравма, довела до сърдечно-съдова слабост и дихателна
недостатъчност, която е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Описаните
травматични увреждания са били причинени по механизма на удар или притискане с
или върху твърд тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са възниквали
в купето на лекия автомобил към момента на станалото ПТП.
Видно
от протокол № 300 от 29.04.2015 г. за химическа експертиза за определяне на концентрацията
на алкохол в кръв и урина /л. 101 от досъд. пр./, в изследваната кръвна проба,
взета от подсъдимия А.Г.Т. не се е доказало наличие на етилов алкохол.
Видно
от заключението на назначената и изготвена по делото автотехническа експертиза /л.
103-144 от досъд. пр./ се установява, че ударът между лек автомобил „Хюндай
купе” и лек автомобил „Ауди А4” е настъпил върху лявата /западната/ лента на платното за движение в конфликтна точка на
първоначален контакт, която се намира приблизително по дължина около 84-86
метра южно от ориентира, приет в протокола за оглед, и по широчина – на около 6
– 6, 6 метра западно от източния край на платното за движение. В момента на
удара скоростта на движение на лекия автомобил “Ауди А4” е била 107 км/ч. или
29,74 м/сек., а на лекия автомобил „Хюндай купе” – около 16 км/ч. В
анализираната пътна ситуация при своевременна реакция от страна на водача на
лек автомобил „Ауди А4” в момента на началото на маневрата на лек автомобил
„Хюндай купе”, водачът на лек автомобил „Ауди А4” е имал техническа възможност
да установи автомобила си преди мястото на удара и да избегне произшествието
чрез безопасно екстрено спиране. За да избегне удара чрез екстрено спиране
водачът на лек автомобил „Хюндай купе” трябва да реагира, когато лек автомобил
„Ауди А4” тъкмо навлиза в лявата лента, в която в този момент лек автомобил
„Хюндай купе” също е бил вече навлязъл. Водачът на лек автомобил „Хюндай купе”
е можел да наблюдава лек автомобил „Ауди А4” само чрез огледалата за обратно
виждане и на практика няма техническа възможност да забележи добре поведението
на лек автомобил „Ауди А4” в този момент и съответно да реагира на него, още
повече че при наличие на единична непрекъсната линия, предприетата от водача на
лек автомобил „Ауди А4” маневра е технически неправилна и оттам непредвидима за
водача на лек автомоли „Хюндай купе”. За да има техническа възможност водачът
на лек автомобил „Ауди А4” да избегне произшествието като премине зад лек
автомобил „Хюндай купе”, т. е. като го пропусне, е трябвало да се движи със
скорост около или под 76 км/ч. Пряката причина от технически характер за
произшествието е предприемането на маневра „изпреварване” на л. а. „Хюндай
купе” от водача на л. а. „Ауди А4” на място, по начин и в момент, когато това
не е било безопасно, както и че се е движел със скорост 107 км/ч, тъй като при
движение със скорост по-малка от 76 км/ч той би избегнал произшествието.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от
самопризнанията на подс. А.Т., които са подкрепени от свидетелските показания
на всички разпитани по досъдебното производство свидетели – А.Т., К.Т., Г.Я., П.Б.,
Н.Б., А.В., К.Г., И.П., Б.Б., И.Д., подкрепени са от протокол за оглед на местопроизшествие
с фотоалбум /л. 4-6 и 7-25 от ДП/, протокол за оглед на автомобили от
29.04.2015 г. /л. 27 от ДП/ ведно с фотоалбум /л. 28-27 от ДП/, протокол за
допълнителен оглед от на пътното платно /л. 38-39 от ДП/ ведно с фотоалбум /л.
40-48 от ДП/, съдебно-медицински експертизи на труп /л. 83-89 от ДП, л. 91-94
от ДП и л. 96-99 от ДП/, химическа експертиза /л. 101 от ДП/, справка за съдимост /л. 175 от ДП/ и за
нарушения по ЗДвП /л. 149 от ДП/,
документи за собственост на МПС /л. 159 от ДП/, съдебно-медицински експертизи
/л. 83-89, л. 91-94 и л. 96-99 от ДП/, автотехническа
експертиза /л. 103-144 от ДП/, справка от регионален център 112 – Кърджали /л.
177 от ДП/. Горните по един безсъмнен и непротиворечив начин описват приетата
от съда за установена фактическа обстановка.
Описаната
фактическа обстановка, посочена в обвинителния акт, съдът приема за безспорно и категорично
установена от самопризнанията на подсъдимия направени за целите на съкратеното
съдебно следствие, проведено в алтернативата на т. 2 на чл. 371 от НПК, които
кореспондират с доказателствата, събрани в рамките на досъдебната фаза на
процеса, изведени от надеждни доказателствени източници. От значение на първо място се явяват
показанията на разпитаните свидетели-очевидци А.Т. /л. 53-54 от ДП/, свид. Г.Я.
/л. 55 - 56 от ДП/, П.Б. /л. 58-59 от ДП/, от които се установява времето,
мястото и механизма на осъществяване на деянието - реализирано ПТП. За
прецизност следва да се посочи, че няма възникналото противоречие в
доказателствените източници относно механизма на инкриминираното деяние и
най-вече по отношение на обстоятелството подаден ли е бил своевременно ляв
пътепоказател от страна на свид. А.Т. по време на движението й по бул. “Тракия”
в гр. Стамболийски преди тя да предприеме маневрата ляв завой към ул. “Добруджа”.
Признатите от подсъдимия факти се подкрепят изцяло от заявеното от свид. А.Т.
относно момента и обстановката при подаване на светлинен сигнал от нейна страна
при конкретно описаната от нея пътна обстановка. Показанията й се приемат за
достоверни, тъй като се явяват обективни и последователни, подкрепени от заявеното
от свид. Г.Я. /свидетел наблюдавал в известен времеви период движението на
двата – автомобила – участници в ПТП пред него, че забелязал първият автомобил да мига с
оранжева светлина – мигачи или аварийни светлини, докато не забелязал да свети
нито мигач, нито стоповете на лек автомобил „Ауди”, който се движел „адски
бързо” с над 100 км/ч. /л. 55 гърб – л. 56 от ДП/. В крайна сметка показанията
на свид. А.Т. се подкрепят отчасти и от обясненията на самия подсъдим от ДП,
който също говори за подаден такъв сигнал от нейна страна преди започване на
маневрата, но претендира, че това е станало на “два метра” пред него, с което
свидетелката му „засякла пътя” /л. 50-51 от ДП/. Последното е напълно изолирано
от останалата доказателствена маса, като Съдът намира, че заявеното от подсъдимия
за подаване на ляв пътепоказател от автомобила на Т. на “два метра” пред него,
реално свидетелства за негови субективни възприятия за бързото развитие на
събитията, поради което не бива да се приема буквално, а по-скоро смислово. Показанията на А.Т. са константни,
устойчиви и неизменни, като издържат проверката за достоверност и по косвен път
от контролните доказателства чрез разпита и на свидетелите А.В. /л. 62 от ДП/, И.П.
/л. 64 от ДП/, К.Т. /л. 68 от ДП/, пред които тя не е споделила идентични версия
за случилото се. В подкрепа на установеното по-горе се явяват и писмените
доказателства, приложени по делото – протоколи за оглед на местопроизшествие
ведно с фотоалбуми, както и експертните знания на вещото лице от
автотехническата експертиза. От значение за делото са й показанията на
свидетелите И.Д. /л. 57 от ДП/, Н.Б. /л.
60 от ДП/, А. Т. /л. 61 от ДП/, които живеят в близост до мястото на
произшествието и са го посетили незабавно с цел оказване на помощ. От значения
за възприетата фактическа обстановка се явяват и показанията на разпитаните в
досъдебното производство на полицейските служители, посетили ПТП, изпратени там
служебно, които лично са възприели ситуацията на мястото на ПТП, като са имали
възможност да проведат извънпроцесуални беседи с участници в инцидента, което
по косвен начин подкрепя установения механизъм на престъплението. В тази насока
са показанията на свид. А.В. /л. 62 от
ДП/, К.Г. /л. 63 от ДП/, И.П. /л. 64 от П/
и Б.Б. /л. 65 от ДП/. При все при проведената в настоящия процес
диференцирана процедура на основание чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът в мотивите си
да е задължен да приеме за установени обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се позове единствено на
доказателствата, които го подкрепят, но за пълнота се посочи и описаната
дискретна вариация в гласните доказателства, която се дължи на пречупване на
обективната действителност през собствени субективни възприятия на случая и в
никакъв случай не може да се окачестви като наличие на съществено противоречие,
поради което се приема, че доказателствените средства представят като
обосновани очертаните в обвинителния акт фактически констатации, които се
извеждат по безспорен и непротиворечив начин. Именно това са фактите, признати
от подсъдимия при условията на чл. 371,
т. 2 от НПК, за които с протоколно определение на основание чл. 372, ал. 4 от НПК в съдебно заседание, проведено на 12.01.2016
година е прието, че дадените самопризнания се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, като в случая доказателствените
източници са непротиворечиви, взаимно се допълват и напълно си кореспондират по
отношение на фактите и обстоятелствата, относими към съставомерността на
деянието. Преценката на гласните
доказателствени средства и експертната позиция на вещите лица, изготвили
автотехническата и медицинските експертизи, както и доказателствената стойност
на приложените по делото писмени и веществени доказателства въз основа на които
са изградени констатациите на експертите, налагат извод, че изнесената в
обвинителния акт фактическа обстановка е обоснована, като самопризнанието на
подсъдимия е подкрепено от доказателствените средства.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият А.Т. е годен субект на престъплението, в което е
обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.
От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият А.Г.Т. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343 ал. 3 пр. 2, б.
„Б”, пр. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342 ал. 1 от НК за това, че на 28.04.2015 г.
в гр. Стамболийски, обл. Пловдив, на бул. Тракия, до кръстовището с ул.
Добруджа, движейки се в посока от юг на север със скорост от 107 км/ч, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди А4” с рег. № РВ ****
РМ, е нарушил правилата за движение – чл.
21 ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
км/ч – пътно превозно средство от категория „В” за населено място – 50 км/ч”;
чл. 42 ал. 1 от ЗДвП: „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: 1.
преди да подаде сигнал, да се убеди, че пътното превозно средство, което ще
изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво;
2. след като е подал сигнал, да се убеди, че има свободен път на разстояние,
достатъчно за изпреварване и че може да заеме място в пътната лента пред
изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява
скоростта или да изменя посоката на движение”; чл. 63 ал. 2 т. 1 от ППЗДвП:
„Надлъжната пътна маркировка има следните изображения, наименования и значения:
„Единична непрекъсната линия” – М1. На пътните превозни средства е забранено да
я застъпват и пресичат” и по непредпазливост е причинил смъртта на повече
от едно лице – Я.Т.Ф., В.Т.Ф. *** и И.П.П. от гр. Стамболийски, като деянието
представлява особено тежък случай.
Подсъдимият е нарушил следните правила за движение – на първо
място по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – т. нар. „разрешена скорост”, която е
скоростта, допустима по закон в отделните участъци от пътищата, за която има
поставени определени знаци, които
водачите са длъжни да съобразяват. В случая движението с неразрешена скорост се
намира в причинно-следствена връзка с настъпването на предвидените в престъпния
състав последици, тъй като движейки се в населено място със скорост 107 км/ч.,
която е по-висока от максимално разрешената за този вид МПС в населено място от
50 км/ч. във всички тази превишена скорост не е несъобразена с оглед житейски и
научно обоснованата /разрешена/ скорост за дадена пътна инфраструктура. Към
момента на деянието разрешената скорост е отразена в таблицата към чл. 21, ал.
1 от ЗДвП. Превишавайки посочените стойностни водачът на МПС винаги се поставя
в невъзможност адекватно да реагира на обстоятелствата, житейски и експертно
наложили ограничението. Наред с това в причинна връзка с настъпилия престъпен
резултат се явява и дерогираната норма на чл. 42 ал. 1 от ЗДвП /„Водач, който
ще предприеме изпреварване, е длъжен: 1. преди да подаде сигнал, да се убеди,
че пътното превозно средство, което ще изпреварва, не е подало сигнал за
изменение на посоката си на движение наляво; 2. след като е подал сигнал, да се
убеди, че има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може
да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без
да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение”/,
тъй като подсъдимият не е съобразил поведението си на водач с автомобила, който
се е движел пред него и не се е убедил, че може да извърши изпреварването
безопасно. В причинна връзка с престъпния резултат се явява и нарушението на правилата
за движение по пътищата, свързано с предприета маневра изпреварване при наличие
на единична непрекъсната линия, която е забранено да бъде застъпвана и
пресичана.
Настъпилите вредоносни последици се установяват и
релевантните за повдигнатото обвинение квалифициращи факти – причиняване на
смърт на повече от една лице и особено тежък случай на престъпно деяние са
налице.
Налице е най-тежката квалификация особено тежък случай по
правилото на чл. 93 т. 8 от НК, защото това престъпление разкрива изключително
висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Окачествяването на
даден случай като особено тежък е правен извод, след оценка на фактите, характеризиращи
случая като особено тежък и свързани, както с обществената опасност на
деянието, така и с тази на дееца, начина на извършване на деянието, тежестта на
вината, личността пострадалия и др. Случаят следва да се квалифицира като
особено тежък, когато настъпилите вредни последици от престъплението и другите
отегчаващи обстоятелства разкриват изключително висока степен на обществена
опасност на деянието и дееца / В този смисъл Решение 227 от 1971 г. на ІІ н. о.
На ВС, решение № 434 от 1973 г. І н. о.
на ВС, решение № 191 от 1978 г. на ІІІ н. о. на ВС, решение № 557 от 1981 на І
н. о. на ВС/. Нужно е обществено опасните последици да бъдат по-тежки от тези
на обикновения квалифициран състав на това престъпление, което може да се
обуслови от броя на жертвите /като причинена смърт на повече от двама души, или
при причинена смърт на две лица и средни и тежки телесни повреди на други/ или
при наличието и на някой от останалите квалифициращи признаци по чл. 343, ал. 3
от НК като пияно състояние и бягство от местопроизшествието. Съгласно съдебната
практика особено тежък случай е налице и при установяването на множество и
груби нарушения на правилата за движение и наличието на административни
нарушения по ЗДвП или отрицателни данни за личността на дееца, сериозни
вредоносни последици и други отегчаващи отговорността фактически данни, сочещи
на изключителна укоримост на поведението на дееца. В този смисъл е Постановление
№ 1 от 1983 г. /т. 4 б. к/ и Постановление № 1 от 1977 г. на Пленума на ВС /т.
ІІ.5 от същото/.
Съобразно
посочената практиката в конкретния
случай предходните административни нарушения на правилата за движение по
пътищата на водач с недълъг опит, включително и за управление на МПС със
скорост над разрешената, следва да се отчетат във връзка с приемането на
квалификация на деянието по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК. Видно от справката
за нарушител от региона, издадена на името на подсъдимия А.Т. /л. 149 от досъд.
пр./ той е наказван по административен ред за превишение на максимално разрешената
скорост на движение в населено място, както и за превозване на пътници в
превозното средство с по-голям брой от определения в свидетелството за
регистрация на МПС/. При преценка на белезите и особеностите на осъщественото
престъпление доминират трите груби нарушения на правилата за движение по
пътищата – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 42 ал. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от
ППЗДвП, обществено опасните последици и броят на починалите лица, който
надхвърля минималния за правната квалификация на деянието. Някои от посочените
фактически данни, характеризиращи деянието се явяват от значение за ангажиране
на наказателната отговорност на подсъдимия по чл. 343, ал. 3, предл. 2 б. „Б”,
предл. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, но при тяхното натрупване, разглежданият
случай трябва да да се квалифицира като „особено тежък” по смисъла на чл. 343,
ал. 3, б. „б”, предл. 2 от НК, а наличието на фактически данни над минимално необходимото за
посочената правна квалификация, следва да се имат предвид при индивидуализация
на наказанието.
При
направената по-горе преценка на личността на дееца и обществената опасност на
деянието съдебният състав намира, че деянието следва да се квалифицира като „особено
тежък случай” и не споделя доводите на защитата, че в рамките на фактическите
положения, по които се е защитавал подсъдимия
в процедурата по т. 2 на чл. 371 от НПК, посоченото квалифициращо
обстоятелство следва да отпадне от повдигнатото и предявено на подсъдимия обвинение.
Възраженията на защитата не намират опора в доказателствения материал,
обезпечаващ фактическите изводи за квалифициращия признак, нито се подкрепят от
съдебната практика в посочения вече по-горе смисъл. По отношение на довода на защитата, че с случая не е
налице висока обществена опасност на дееца, тъй като не са налице данни да
негова минала дейност от която да се изведе подобен аргумент, като наведените
от страна на държавното обвинение доводи в тази връзка представлявали само характеристики
на механизма на осъществяване на деянието, а не характеристика на дееца, следва
да се каже, че аргументите не се споделят, тъй като преценката за обществената
опасност на дееца може да бъде направена и на база проявите му при конкретното
престъпно деяние, тъй като деецът се характеризира именно чрез своето деяние. При
това положение посочените фактически данни могат се приемат за относими както
към високата степен на обществена опасност на деянието, така и към личността на
дееца. В този смисъл е и съдебната практика /например решение № 660 от 2010 г.
на ІІ н. о. на ВКС и решение № 248 от 2012 г. на ІІІ н. о. на ВКС, решение №
188 от 1991 г. на І н. о. на ВС и решение № 189 от 1994 г. на І н. о. на ВС/. Како
вече се посочи, съгласно съдебната практика, за да се квалифицира едно деяние
като особено тежък случай по смисъла на чл. 93 т. 8 от НК е необходимо
обществено-опасните последица да са по-тежки от тези за обикновения
квалифициран състав на това престъпление - в случая е причинена смъртта на три
лица. Освен това е налице грубо нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като
движейки се със 107 км/ч подсъдимият Т. е превишил повече от два пъти
разрешената скорост за населено място от 50 км/ч. Същият преди деянието е бил
наказван по административен ред с наказателно постановление № 12819/2011 г.,
влязло в законна сила на 26.01.2012 г. за извършени нарушения по чл. 21, ал. 1
и чл. 133, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. За посочените
нарушения са му били наложени административни наказания глоба от по 50 лева,
които са били платени /л. 149 от досъд. пр./. Настъпилите вредни последици и
описаните отегчаващи обстоятелства разкриват изключително висока степен на
обществената опасност на деянието и дееца съобразно настъпилите вредни
последици от самото деяние - в случая имаме престъпен резултат, преизпълващ изискването
на квалифициращия признак по чл. 343 ал. 3 от НК смърт на повече от едно лице.
Към тези вредни последици, следва да се прибавят и несъставомерните имуществени
вреди в следствие на произшествието, причинени на имущество, което не е
собственост на дееца. От друга страна другият водач-участник в ПТП е спазвал
напълно Закона за движението по пътищата, но видно от приетата авто-техническа
експертиза, е била застрашена и свид. Т. във връзка със сблъсъка, настъпил поради
действията на подсъдимия. Налице е изключително висока степен на обществена
опасност на деянието и дееца. Всичко тези факти дават основание на съда да
приеме че случаят е особено тежък.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. А.Т. е извършил престъплението при
форма на вината съзнавана непредпазливост. Същият със съзнателното нарушаване
на правилата за движение всъщност е предвиждал вероятното настъпване на
обществено опасните последици, но е действал със субективната увереност, че
този резултат няма да настъпи поради наличието на някои обективно съществуващи
факти. Подсъдимият е съзнавал, че нарушава ЗДвП, движейки се в населено място със
скорост 107 км/ч., която е по-висока от максимално разрешената за този вид МПС
в населено място от 50 км/ч. Съзнавал е, че превишавайки посоченото ограничени се
поставя в невъзможност адекватно да реагира на обстоятелствата, житейски и
експертно наложили подобно ограничение. Водачът е осъзнавал, че не се съобразява
с подадения сигнал от водача на автомобила, който се е движи пред него и не се
е убедил, че може да извърши изпреварването безопасно. Съзнавал е, че предприема
маневра “изпреварване” при наличие на единична непрекъсната линия, която е
забранено да бъде застъпвана и пресичана. Въпреки това е направил погрешна
преценка на пътната ситуация, предприемайки описаната маневра с превишена
скорост, разчитайки необосновано че ще предотврати сблъсъка. Подсъдимият е
съзнавал, че от това негово поведение могат да настъпят престъпните последици
на престъпленията по транспорта, като блъсне хора, други МПС или самото МПС,
което управлява, в което се намират пътниците, които превозва, тъй като в
неговото съзнание са били налице предварителни конкретни представи за
възможността да настъпи ПТП, но въпреки това той е действал с намерение да
предотврати този престъпен резултат, който е считал, че няма да настъпи, тъй
като и друг път е нарушавал нормите на ЗДвП и досега не е причинявал тежко
пътно-транспортно произшествие. Тази увереност на подсъдимия е била обективно
необоснована и е настъпило процесното ПТП.
При
индивидуализацията на наказанието на подс. А.Т. съдът взе предвид следните
смекчаващи отговорността обстоятелства – липсата на минали осъждания и изразеното
съжалението за извършеното. В случая депозираните от страна на подсъдимия
обяснения в рамките на досъдебното производство не следва да бъдат преценени
като смекчаващо отговорността обстоятелство, защото същите са били депозирани в
самия край на разследването, когато са били събрани всички доказателствени
материали, след провеждането на разпитат на всички свидетели, бил е извършен
оглед на местопроизшествие, като и са били депозирани заключенията на вещите
лица по назначените експертизи и в този смисъл тези обяснения могат да бъдат
преценени като смекчаващо отговорността обстоятелство, ако са спомогнали
своевременно и съществено за разкриване
на престъпното посегателство и неговия автор още в хода на досъдебното
производство, а не са следствие на ефективната работа на компетентните органи
/по аргумент от ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСНК – т. 7/. Наред с
това самопризнанието на подсъдимия в
рамките на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371 т. 2 от НПК не е
самостоятелно смекчаващо отговорността обстоятелство /тълкуването на точка 7 от
ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ВКС, ОСНК/.
По
отношение на претенцията да се отчете здравословното състояние на подсъдимия
като смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът намира че подобна преценка в
случая би могла да се яви от
компетентността друг орган, тъй като приложените по медицински документи за
лечение на подсъдимия свидетелстват за продължаващо такова при добро повлияване
от извършваната терапия. Отделно от това сама по себе си оценката на
здравословното състояние на дейците по принцип е без особено значение при
евентуалното налагане на условно наказание лишаване от свобода по реда на чл. 66,
ал. 1 от НК за определяне размера на наказанието, тъй като не се стига до ограничения
на нуждата от евентуално лечение и здравословен начин на живот. В случаите на евентуално
налагане на ефективни наказания лишаване от свобода, здравословното състояние на
дейците също така не е решаващо и не доминира при индивидуализация на наказанията, тъй като на лишените от свобода
български граждани е осигурено лечение с правата на здравно осигурени лица /глава
Х от ЗИНЗС, която урежда лечението, профилактиката и снабдяването с лекарства
на лишените от свобода/. Допълнителен аргумент в тази насока може да се изведе
и от обстоятелството, че изпълнението на наказанието може да бъде прекъснато
при тежко заболяване до оздравяването – арг. от чл. 447 т.3 от НПК, може да обуслови предсрочно
освобождаване или помилване /арг. от чл. 70-74 от НПК и Правила за работата на
комисията за помилване към президента/.
Като
характеристики на деянието вече бяха отчетени твърде високата скорост на движение на
автомобила управляван от подсъдимия 107 км/ч, при максимално разрешена 50 км/ч.,
степента на обществена опасност на дееца, която е изключително висока, защото
се касае до ПТП, с изключително тежък престъпен резултат, а деецът е и лице с предходни
нарушения на ЗДвП като водач на МПС, за които е бил санкциониран по ЗАНН, вече
наказван за превишена скорост в населено място, какъвто е и настоящия случай.
Тоест настоящото престъпление е също последица от незачитане от страна на подсъдимия
на изискванията на закона относно максималната допустима скорост при движение с
автомобил. Това сочи дееца като лице с висока степен на обществена опасност
относно престъпленията по транспорта, което се отчита при приетата по-тежката правна квалификация. Както се
посочи вече по-горе подходът на съда при индивидуализация на наказанието на
подсъдимия при условията на чл. 54 от НК следва да разграничи минимално необходимите факти за
субсумиране на деянието по приетата правна квалификация, като фактите, които
остават извън приетата правна квалификация се ценят при индивидуализация на
наказанието. В тази връзка по повод тежестта на инкриминираното престъпно
деяние във връзка с диференциране на наказателната отговорност се отчитат още данните
за конкретната пътна обстановка, характеризираща се с движение нощно време и
при ограничена видимост на фарове /фактите са изрично посочени в самия
обвинителен акт и изводими от АТЕ/, броят и характера на допуснатите нарушения
на ЗДвП, поемането на отговорност за превозването на множество пътници, както и
възрастта на пострадалите лица – изключително млади хора, тепърва навлизащи в
живота – две млади момичета-зрелостнички и млад баща на невръстно детенце,
несъставомерните щети, свързани с повреди на имущество на други лица, както и
застрашаването на други участници в движението. Наред с това следва да бъдат
отчетени данните за характерно за водача рисково шофиране, скандализирало и
други участници в движението, изводими от разпита на свидетеля К.Т. /л. 68 гръб
от ДП/ и свид. Г.Я. /л. 55 гръб – л. 56 от ДП/ респективно за тиражирана сред
обществеността информация за по-ранна проява на водача на инкриминираната дата,
свързана с отнето предимство, неспиране на знак „стоп” и преминаване с висока
скорост през регулирано кръстовище в населено място, както и изразеното
недоумение от свид. Я. за „стила” на управление, демонстриран от подсъдимия на
инкриминираната дата. Отделно от изложеното съдът намира, че показател за
тежестта на едно престъпление се явява предвиденото за него в закона наказание,
като предвидената санкцията се явява
оценката на законодателя за типичната обществена опасност и укоримост на
определена категория престъпления. Диференцирането на наказателната отговорност
чрез определянето на различни по степен и тежест наказателна отговорност за
различните категории престъпления според тяхната обществена опасност е и
средство за реализиране на принципа за справедливост в наказателното право от
гледна точка на обществеността, като законодателно предвидената горна граница
на наказанието е мерило за тежестта на самото престъпление. Настъпването на
промяна на нормативната система, свързани в промяна на санкцията в наказателния
състав и завишаване на нейната горна граница е отражение на обективно констатирана
динамика на престъпния състав. При това
положение стремежът на законодателя да отчете по-точно тежестта на различните
варианти на престъпленията, свързани с безопасността в транспорта изхожда от
ефективността на наказателно правната норма и нейните възможности да се
въздейства върху обществените отношения по полезен начин за постигане на
целеното въздействие върху гражданите на обществото. В случая без да се
отразява на приложимата санкционна рамка, обективно е налице такъв
законодателен подход /ДВ бр. 74/2015 г./, като максималния размер на
предвидената за деянието е увеличен с 5 години, при достигане на горен праг от
20 години, от което е изводима повишената динамика на престъпленията по
транспорта с тежък престъпен резултат.
Ето
защо Съдът намира, че при индивидуализацията на наказанието, наказанието
лишаване от свобода и кумулативно предвиденото лишаване от правоуправление следва
да се отчете освен обществената опасност на деянието, извършено от подсъдимия,
както и на неговата личност с оглед постигане на целта на индивидуалната
превенция по чл. 36 НК, като се вземат под внимание и зачестилите
пътнотранспортни произшествия с причиняването на различни по вида и характера
си телесни повреди и тежки последици, поради което обществената чувствителност
и нетърпимост срещу подобен род престъпни посегателства е особено засилена, като
наказанието следва да въздейства и спрямо останалите членове на обществото. Не
на последно място следва да се отчете и формата на вината - съзнавана непредпазливост.
При
тези обстоятелства съдът приема, че е налице превес на отегчаващите над смекчаващите
отговорността обстоятелства и в случая следва да се определи наказание при
условията на чл. 54 от НК, по по-благоприятния санкционен размер на наказанието
към момента на деянието - от пет до петнадесет години лишаване от свобода на
основание чл. 2 ал. 2 от НК, ориентирано малко над средния размер на
предвиденото наказание лишаване от свобода, а именно в размер на дванадесет години лишаване от свобода. С оглед
на нормата на чл.58а ал.1 от НК това наказание се намалява с една трета и
окончателното наказание е осем години лишаване
от свобода. Съобразно правилата на чл. 59 ал. 1 вр. с чл. 61 т. 3
от ЗИНЗС това наказание следва да се изтърпи в затворническо общежитие от
открит тип при общ първоначален режим.
На
основание чл. 343г във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК на подсъдимият следва да
се наложи и кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС, което с
оглед на високата степен на обществена опасност на деянието и дееца и съгласно
нормата на чл. 49 ал. 1 от НК се индивидуализира към максимално възможното в
случая в размер на десет години лишаване от право да се управляват МПС.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото: лек автомобил
„Хюндай” с рег. № РВ *** РН следва да върне на свидетелката А.К.Т., а лек
автомобил „Ауди А4” с рег. № РВ **** РМ – да се върне на подсъдимия А.Г.Т. след
влизане на присъдата в законна сила, тъй като посочените лица се явяват техни
собственици.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото: люспи от сива боя;
парче с неправилна форма, черно на цвят; парче от пластмаса със синкава боя;
част от огледало; предна крушка с фасунга от преден ляв фар на лек автомобил
„Хюндай” следва да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на
присъдата в законна сила.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият А.Г.Т. /със
снета по делото самоличност/ бе осъден
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР – гр. Пловдив сумата от 653 /шестстотин
петдесет и три/ лева, а по сметка на ПОС, в полза на бюджета на Съдебната власт
- сумата от 10 /десет/ лева – направени по делото разноски.
Мотивиран така съдът се произнесе с присъдата си.
Председател: