Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 31.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети май, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 1798
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес
от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба, депозирана от Ж.П., ЕГН: ********** против „СТР Логистик“ ЕООД, ЕИК: *********.
В исковата молба се сочи, че страните били в
трудовоправни отношения считано от 08.01.2020 г. до 31.05.2020 г., като ищецът
заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил – 12 тона“ при ответното
дружество. Управляваният от П. товарен автомобил бил камион с ДК№ *** ВН,
собственост на ответника.
Твърди се, че многократно изисквал трудовия си договор
от управителя на дружеството, но същият заявявал, че ще му го даде като се
прибере от път.
През исковия период ищецът бил командирован в Швеция и
Дания и макар да бил изправна страна по възникналото между страните отношение, ответникът
не му заплатил дължимите му командировъчни суми в общ размер от 7000,00 евро,
както следва: за м. януари 2020г. – 1000,00 евро; за м. февруари 2020г. –
1450,00 евро; за м. март 2020 г. – 1550,00 евро; за м. април 2020г. – 1500,00
евро, за м. май 2020 г. – 1500,00 евро.
Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да бъде
осъдено „СТР Логистик“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Кюстендил, ул. „Кадин мост“ № 8, представлявано от А. Р. и И. Т.,
да заплати на Ж.П., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата в размер на 7000,00
евро (седем хиляди евро), представляваща неизплатени командировъчни суми за
периода от 08.01.2020 г. до 31.05.2020 г., както следва: за м. януари 2020г. – 1000,00 евро; за м. февруари
2020г. – 1450,00 евро; за м. март 2020 г. – 1550,00 евро; за м. април 2020г. –
1500,00 евро, за м. май 2020 г. – 1500,00 евро (по 50 евро на ден), през който
период ищецът е работил за ответника в Швеция и Дания, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда
(07.10.2020г.) до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на
ответника:
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е
депозирала писмен отговор. Навежда доводи за допустимост, но неоснователност на
исковата претенция. Дължимите на ищеца за посочения период командировъчни суми
му били изплатени, ведно с трудовите му възнаграждения по банкова сметка ***.
Неоснователна била претенцията на П., че му се дължали суми от по 50 евро
дневно, доколкото липсвало подобно споразумение между страните, както писмено,
така и устно. Съгласно приложимата по въпроса подзаконова нормативна уредба,
дължимото му се възнаграждение на соченото правно основание възлизало на 27,00
евро на ден. Не отговаряли на истината изложените в исковата молба
обстоятелства. Отделно, страните били в трудовоправни отношения, считано от
06.03.2019г., а не от сочената в молбата дата – 08.01.2020г. Ответникът бил
погасил изцяло задълженията си към ищеца.
В хода на
съдебното производство исковата молба се поддържа от ищеца, а ответникът я
оспорва по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните доказателства с оглед нормата на чл. 12 от ГПК, становищата на страните и разп. на чл. 235
от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 215 от Кодекса на труда (КТ). Те са разгледани по правилата на Глава Тринадесета от
ГПК – Основно производство с оглед нормата на чл. 310,
л. 3 ГПК.
По силата на
разпоредбата на чл. 215 от КТ при командироване работникът или служителят има право да
получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни
пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. За да възникне
субективното притезателно право на работника за командировъчни пари, следва в
обективната действителност да са проявени следните материални предпоставки
(юридически факти): 1. ищецът да е полагал труд при ответника по трудово
правоотношение; 2. компетентен орган на ответното дружество да го е
командировал за изпълнение на неговите трудови задължения в друго населено
място, различно от това, в което той изпълнява длъжността и 3. командированият
работник фактически, ефективно да е извършвал работа в друго населено място,
определено от работодателя.
В случая ищецът изрично основава претенциите си на възникнало между страните
трудово правоотношение, като видно от приложените писмени доказателства то е
съществувало за времето от 06.03.2019 г. до 31.05.2020 г. Ответното
дружество не оспорва наличието на трудово правоотношение в този период. В
т.см. по делото е представен и Трудов договор №8 от 6.3.2019 г.,
заради което съдът приема, че ищецът е полагал труд при ответника по трудово
правоотношение за времето, предмет на иска.
Досежно следващата
предпоставка - По делото не са представени командировъчни заповеди по надлежния
процесуален ред, а тези, въз основа на които вещите лица по допуснатата комплексна
съдебна счетоводно-техническа експертиза са изготвили заключението си не могат да се ценят като такива, доколкото не са събрани по реда на ГПК.
Въпреки това, липсата на оспорване в т. см., а и приложените писмени
доказателства, установяващи заплащане както на трудово възнаграждение, така и
на суми за командировъчни, налага необходимост да се приеме, че компетентен орган на
ответното дружество е командировал ищеца за изпълнение на неговите трудови
задължения.
Че командированият
работник фактически, ефективно да е извършвал работа в друго населено място,
определено от работодателя, не е спорно. В приетото заключение по комплексната експертиза се сочи, че дигитална карта на името на ищеца е била поставена
в тахографа на автомобил с рег. № ***
от 08. 01. 2020г. до 26.03.
При тези обстоятелства спорен по делото остава въпросът какъв
е размерът на дължимите командировъчни пари за срока на командировката.
В тази насока доказателства по делото не са ангажирани.
Ищецът сочи, че му се следва сума от по 50 евро на ден, но писмени
доказателства в т.см. не са ангажирани.
Липсват представени командировъчни заповеди (макар и такива
да са били издадени с посочени суми от 136,75 лв. на ден за м. януари, 17,29
лв. за м. февруари и 85,37 за м. март. 2020 г., като същите са приложение към
експертизата и не могат да се ценят).
Според събраните гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетеля Б. М., който е работил за същия работодател за времето м.
април – м. юни 2020 г., договореното възнаграждение било по 75 евро на ден,
като обаче е неясно дали тази уговорка е обхващала исковия период и конкретното
правоотношение. Показанията на свидетеля са общи и без конкретика в т.см.
Впечатленията му, може да се предположи, обхващат периода, в който самият той е
работил при същия работодател, респ. изключват процесния, а и освен това не
съвпадат с твърдението на ищеца за уговорка от 50 евро на ден.
Въпреки това, според изводите на вещите лица по допусната комплексна
експертиза, които се възприемат за компетентни и обосновани, съгласно
предоставените ведомости и копия от командировъчните заповеди, дължимите и
начислени плащания за процесния период са в размер на 10 075,59 лв., в това число
чиста сума за получаване от възнаграждения - 2 687,79 лв. и по заповеди за командировка
- 7 387.80 лв. Сумите са изплащани с платежни нареждания по сметка и една
разписка за получени 1 000 евро в брой. В платежните нареждания като основание
за плащане е отбелязано „заплата и командировка". Не се спори, че
начислените суми са платени. Платените суми, според вещото лице, през м. януари
и февруари се
равняват на посоченото в заповед за командировка №1 от 31.1.2020 г. Платената сума през м. март в размер на 975 лв. се
равнява на начисленото задължение като
чиста сума за получаване от възнаграждение и отбелязаното в заповед за командировка №2 от 29.2.2020 г. Общо изплатените
суми за процесния период са 13334,50 лв. или 3 258.91 лв. повече от начислените.
Но, доколкото за месеците
април и май, експертите сочат, че не са представени командировъчни заповеди, то
за този период
съдът следва да определи размера на обезщетението на базата на нормативно
определения минимум. В т.см. е и задължителната съдебна практика – напр.
Решение № 753/29.02.2011 г. по гр.дело № 1283/2010 г. ІV ГО на ВКС. Съгласно чл.31 ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) персоналът
на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за
времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки,
определени в приложение №3 на наредбата, което в т.1
предвижда на шофьори при автомобилни превози при единична езда (какъвто е и
разглежданият случай) заплащане на командировъчни пари на ден в размер до 27
евро. Или
полагаемата
се по Наредба за командировъчните пари сума за този период е 810 евро за м.
април и 837 евро за м. май., чиято левова равностойност е съотв. 1854,22 и
1637,03 лв. В
тази насока е и заключението на вещото лице М. В., което се възприема с
доверие.
Така
дължимите суми за командироването на ищеца за периода 08.01.2020 г. –
31.05.2020 г., са в общ размер на 10609,05 лв. (в т.ч. начислени при
работодателя по заповеди за командироване 7387,80 лв. за периода януари – март
2020 г., както и по 27 евро на ден за периода април – май 2020 г.), изчислени
по реда на чл. 162 от ГПК.
Преведените
на ищеца суми са командироването са в общ размер на 7387,80 лв., както сочат и
вещите лице в приетите заключения.
При
тези данни и доколкото ответното дружество не е оспорило с отговора на исковата
молба фактическото твърдение, че вкл. и през месец януари 2020 г. ищецът е бил
командирован, съдът намира, че му се следва възнаграждение за командироване в
целия исков период. При липсата на спор, че са платени 7387,80 лв. за това, а
дължими са суми за целия процесен
период в размер на 10609,05 лв. (в т.ч. за
месец януари – 4239,50 лв., м. февруари – 501,65 лв., м. март - 2646,65 лв., м.
април 1584,22 лв. и м. май – 1637,03 лв.), то претенцията се явява основателна
за сумата от 3221,25 лв. и в този размер ще бъде уважена. За разликата до
пълния предявен размер от 7000,00 евро тя остава недоказана и като такава ще бъде оставена без уважение.
Сумата се дължи ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда (07.10.2020г.), доколкото допълнителните парични
вземания по чл. 215 КТ са безсрочни (спр. Решение № 795 от 20.10.2008 г. по
гр.д. № 1046/2006г. на III ГО на ВКС), респ. забавата на работодателя настъпва
след покана - чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а такава по делото няма данни да е отправяна
преди предявяване на иска, респ. исковата молба играе тази роля.
За прецизност следва де се поясни, че твърдението на процесуалния
представител на ищеца, че сумата от 4000 лв. не е постъпила по сметка на ищеца,
не може да бъде споделено, доколкото платежния документ в т.см. е приложен с
отговора на исковата молба, но не e оспорен. Констатацията на
вещото лице също е в тази насока, но не бе оспорена, като възражение за липса
на плащане на посочената сума, бе изтъкнато едва в хода по същество, респ. то
не може да бъде изследвано.
По разноските: С оглед изхода от делото на страните се следват деловодни разноски
- арг. от нормата на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК. Ищецът претендира такива, но доказателства за
извършването им не е ангажирал. В приложения договор за правна помощ не се сочи
как е платена договорената сума от 500 лв., а според задължителните указания в
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС - т. 1, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат само тогава, когато страната е заплатила възнаграждението. Ето защо в полза на ищеца не следва
да се присъждат разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Не
следва да му се присъжда и сумата от 520 заплатени депозит и възнаграждение за
вещо лице, като тя може да бъде върната при поискване, на основание чл. 4 б. от
ЗДТ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, но ще бъде възложена в тежест на ответното
дружество на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Ответното дружество също не е
ангажирало доказателства за сторени деловодни разноски, като в приложения
договор за правна помощ също липсва отбелязване за извършено плащане, заради
което такива не следва да му се присъждат. В съобразителната част на цитираното
тълкувателно решение е прието, че за да бъде присъдено възнаграждението,
страната трябва да е доказала реалното му заплащане на процесуалния си
представител: в зависимост от уговорения в договора за правна помощ и
съдействие начин на плащане – в брой или по банков път, заплащането на възнаграждението
се доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който има
характер на разписка, или с представянето на доказателства за извършен банков
превод. При плащане на адвокатското възнаграждение в брой е допустимо
удостоверяването на плащането да бъде извършено и с разписка, издадена след
сключване на договора. В случая подобни доказателства няма, заради което съдът
не може да приеме за основателно искането за присъждане на деловодни разноски.
По следващите се държавни такси и разноски: Работникът или служителят е
освободен от такси и разноски в производството по трудови спорове, на основание
чл. 359 от КТ, доколкото обаче той не е станал причина да се направят разноски
от насрещната страна по делото, в който случай те се дължат. С оглед изложеното
и на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавна такса по делото по основателната част от
исковете, а именно сумата от 128,85 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „СТР Логистик“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Кадин мост“ №
8, представлявано от А.Р. и И. Т., ДА ЗАПЛАТИ на Ж.П., ЕГН: **********, адрес: ***,
сумата в размер на 3221,25 лв. (три хиляди двеста двадесет и един лева и
двадесет и пет стотинки), представляваща част от общо дължимите командировъчни
суми за периода от 08.01.2020 г. до 31.05.2020 г., в общ размер от 10609,05 лв., (в т.ч. за
месец януари – 4239,50 лв., м. февруари – 501,65 лв., м. март - 2646,65 лв., м.
април 1584,22 лв. и м. май – 1637,03 лв.), от които общо дължими суми 7387,80
лв. са били изплатени преди завеждането на иска), ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда - 07.10.2020
г., до окончателното изплащане на задължението, а за разликата до пълния предявен размер от 7000,00
евро ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ претенцията като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА „СТР Логистик“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил,
ул. „Кадин мост“ № 8, представлявано от А. Р. и И. Т.,, ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, по сметка на ВСС, чрез сметката на
Кюстендилски районен съд, следващата се държавна такса в размер на 128,85 лв. (сто двадесет
и осем лева и осемдесет и пет стотинки), както и 520,00 лв. (петстотин и двадесет лева), възнаграждение на вещо
лице.
Решението ПОДЛЕЖИ на
обжалване пред Окржен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от датата на
съобщаването му.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните (по
общите указания на чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Районен съд – Кюстендил:____________