РЕШЕНИЕ
№
гр. П., 18.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и седми юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1361 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
на предявени от ЗК „Лев Инс”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ, и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника О.Д.М. ЕИК *********,
с адрес: ***, представлявана
от Кмета на Общината — П.В.Ц.да
заплати на ищеца обща сума в размер на 389,27 лева, от
които 373,00 представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета *** по описа на ищеца, както
и 16,27 лева, представляващи лихва за забава, считано от датата на поканата за
възстановяване на платеното - 28.08.20118 г до 31.01.2019 г. ведно със
законната лихва върху главницата, от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
В обстоятелствената част
на ИМ се твърди, че на 29.12.2017 г., около 19:20 ч. Й.Б.К.при управление на лек автомобил
„Мерцедес“ модел „Ц 220 ЦДИ“ с рег. ***при движение по път № 1104 на 2 км преди
кръстовището с път № 3004 от републиканската пътна мрежа с посока на движение
гр. Т., при необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно
реализира ПТП, за което е съставен протокол за ПТП № 1463403/ 29.12.2017 г.
Излага, че към момента на гореописаното събитие, процесният
лек автомобил е имал сключен договор за имуществена застраховка „Каско” на МПС към ЗК „Лев Инс“
АД, валидна застрахователна полица ***валидна от 17.11.2017 г. до 16.11.2018
г., сключена от собственика на автомобила Й.Д.Н.. Сочи се, че във връзка с
настъпилите щети по горепосочения автомобил е подадено уведомление за настъпило
застрахователно събитие, поради което в ЗК „Лев Инс“
АД е образувана щета ***. Твърди се, че в съответствие с установените по вид и
степен щети и по силата на сключения застрахователен договор, ЗК „Лев Инс“ е изплатило на собственика на увредения автомобил - Й.Д.Н.,
застрахователно обезщетение в размер на 363,00 лева, както и 10,00 лв.
ликвидационни разходи. Излага се, че
размерът на щетите е изчислен на базата на опис, експертиза, сравнителна
експертиза и опис на щетите на увреденото МПС по щета ***. Сочи, че по силата
на чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение по
имуществена застраховка “Каско“ на МПС, ЗК “Лев Инс“ АД встъпва в правата на застрахования против
причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение. Твърди, че тъй
като се касае за реализирано ПТП на стопанисван от О.Д.М. път, следва да се има
предвид, че съгласно § 1, т.1 от Допълнителна разпоредба на Наредба № 1 за
организиране движението по пътищата от 17.01.2001 г. „стопанин на пътя” е
собственикът или администрацията, която управлява пътя. По аргумент от чл.3,
ал.1, т.2 от ЗП, управител на пътя е кметът на съответната община и
следователно той е стопанин на пътя. Навежда доводи, че съгласно чл. 19, ал. 2,
т. 3 от ЗП управлението на пътищата включва организиране, възлагане,
финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането,
изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, като видно от
§1, т.14 от ДР на ЗП поддържането на пътищата е „дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно Движение през цялата
година...”. Твърди се, че съгласно чл.
3, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, лицата, които стопанисват пътищата
организират и движението по тях с помощта „на пътни знаци, светлинни сигнали,
платното за движение и крайпътните съоръжения. Излага се, че О.Д.М. е
поканена да възстанови на ищеца
изплатеното застрахователно обезщетение, но до настоящия момент същото не е
изплатено. На основание чл.86 ЗЗД претендира и обезщетение за забава в размер
на 16,27 лева, считано от датата на получаване на поканата до 31.01.2019 г.
Поради изложеното моли съда да уважи предявеният иск и да им присъди разноски.
В проведеното по делото
о.с.з. ищецът не изпраща представител.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск по основание и размер.
Счита, че същият е неоснователен, тъй като не са налице кумулативните
предпоставки за уважаване на предявения иск, а именно:1-застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2.В изпълнение на този
договор застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение; 3. Отговорност на прекия причинител на вредите по чл.45 от ЗЗД,
които следва да бъдат установени: деяние, вреда противоправност,
причинна връзка. Твърди, че по даденото описание на местонахождението на
дупките, съдържащо се в исковата молба, колата не се е движила по общински път,
а по път от републиканската пътна мрежа, която не е собственост на общината.
Излага, че общински път с №1104 няма на територията на общината, поради което
счита и, че О.Д.М. не е надлежна страна в настоящото производство и неможе да
бъде ангажирана нейната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Сочи, че липсват
доказателства относно наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото
ПТП и вредоностния резултат. Счита, че направената
оценка на вредите, от страна на ищеца, е силно завишена. Ако съдът счете, че
следва да се ангажира отговорност от страна на общината, то прави възражение за
съпричиняване на щетата от страна на
извършителя, тъй като същия се е движил
с несъобразена скорост, над допустимата.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск и
да им присъди разноски. Сочи, че не са налице кумулативно дадените предпоставки
за уважаване на иска. Навежда доводи, че няма път с №1104, който да е
стопанисван от община Д.М.. Твърди, че пътят, на който е станало процесното ПТП е част от републиканския път, поради което и
общината е нанадлежна страна в процеса. Излага, че
липсват доказателства относно наличието на причинно – следствена връзка между
ПТП-то и настъпилия вредоносен резултат.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от представения по делото
протокол за ПТП ***че на 29.12.2017 г. в 19.20 часа на път №1104/3004- С. на 2
км. Преди кръстовище с път №3004, посока Т. е настъпило ПТП с лек автомобил
„Мерцедес“ Ц220 ЦДИ“. Констатирано е, че участник №1 /МПС-то/ при движение по
път 1104, 50 метра след ляв завой и на 2 км. преди кръстовище с път №3004 с
лява гума попада в дупка на средата на пътното платно с размери 1 м/0,40 см/,
0,10 м. и, с което са му нанесени материални щети, изразяващи се в странично
спукани лява предна и лява задна гума и странично ожулени лява предна и задна
алуминиева джанта.
Установява се от приобщеното по
делото Уведомление за настъпило застрахователно събитие, че лицето управлявало
лек автомобил „Мерцедес“ Ц220 “ – Т.Б.П. е уведомил ищеца за настъпилото
застрахователно събитие като е посочил, че „по време на движение по пътя с. С.-
Т. е попаднал в дупка, находяща се в средата на
пътното платно с двете леви гуми на автомобила“.
От приобщената по делото
застрахователна полица ***се установява, че лек автомобил „Мерцедес“ C220
CDI“, с ***е застрахован със
застраховка „активна грижа на пътя“ с покрит застрохавателен
риск – последица от злополука при ПТП“
Видно е от докладната записка от
инспектор при ищеца, че при посещение на местопроизшествието е установено, че
по лекия автомобил са настъпили следните щети: предна и задна леви гуми и
предни и задни леви алуминиеви джанти.
Приложени като доказателство по
делото са и талонът за оглед на автомобил и снимките към направения оглед.
Приобщени като доказателства по
делото са и ОУ на Договора за застраховка, от които се установява, че МПС-то е
застраховано за редица застрахователни събития, вкл. и за ПТП по време на
движение и/или в паркирано положение
Установява се от направения опис
– заключение от ищеца по делото на образуваната щета, че щетите по процесното МПС се изразяват в: гума – предна лява; гума –
задна лява и джанти – предна лява и задна лява, за д.о. ходова част.
Приобщена като доказателство по
делото е и експертиза по №0014-1261-17-452821/1/03.01.2018 г., от която се
установява, че нужната сума за покриване на щетите по автомобила се равнява на
363,00 лева.
По делото е депозирана и
сравнителна експертиза по шета №0014-1261-17-452821/1/03.01.2018 г., от която
се установява, че сумата за покриване на щетите по автомобила е в размер на
363,00 лева.
Видно е от депозираното преводно
нареждане, че ищецът е превел на собственика на автомобила сума в размер на
363,00 лева с основание „ 0014-1261-17-45821“.
Установява се от представените по
делото регресна покана с изх. № L-403/05.02.2018 г., че ищецът отправил покана до ответника за
възстановяване на сумата, изплатена по застраховка „Каско“
в размер на 363,00 лева по повод на настъпило застрахователно събитие – ПТП, на
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, стопанисвано от община
Д.М..
Видно е от приложения по делото
отговор по повод на изпратената регресна покана с
изх. №РС-30-1200/1//23.02.2018 г., че ответникът по делото е изразил становище, че регресната
покана е неоснователна, доколкото посочения номер на път не отговаря на
наличните такива на територията на общината.
От приложената по делото делото регресна покана с изх. № L-317/04.02.2018 г., че ищецът отправил покана до ***за възстановяване
на сумата, изплатена по застраховка „Каско“ в размер
на 363,00 лева по повод на настъпило застрахователно събитие – ПТП, на
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.
Приобщена като доказателство по
делото е и доклад за щета ***се установява, че за настъпилото ПТП на 29.12.2017
г., представлява покрит риск, от условията на застрахователния договор по
полица ***с валидност от 17.11.2017 г. до 16.11.2018 г. и, че на собственика е
изплатено обезщетение в размер на 363,00 лева. Констатирано е, че регресната претенция е в размер на 373,00 лева.
Видно е от представеното по
делото Удостоверение № 01-15-1999/20.03.2019 г., издадено от община Д.М., че
местни пътища от общинската пътна мрежа са 11 на брой, сред които и път № PVN1020, със стар №11042 с наименование „ ІІ-11/ Г.- И.- Граница общ / Г.
–Д.М./- С.-/ІІІ-3004.
Установява се от приложеното по
делото Решение №236/13.04.2007 г., че на основание чл.3, ал.4 от ЗП МС е
утвърдил списък на общинските пътища, вкл. и за ответника, включващ и и път № PVN1020, със стар №11042 с наименование „ ІІ-11/ Г.- И.- Граница общ / Г.
–Д.М./- С.-/ІІІ-3004.
Приобщено като доказателство по
делото е и писмо от ответника по делото, в което сочи, че: покрай село С.
преминава път № PVN1020, със стар №11042 с наименование „ ІІ-11/ Г.- И.- Граница общ / Г.
–Д.М./- С.-/ІІІ-3004; че на км. 19+100, който се намира на 2 км. от
кръстовището с път ІІІ-3004, не са предвидени знаци и такива не са изпълнени и
не са съществували към 29.12.2017 г.; че нямат данни за състоянието на
маркировката към тази дата, която в този участък трябва да е прекъсната осова линия.
По делото е приложена и
гаранционната карта на закупените две нови гуми, след настъпилото ПТП.
В хода на производството е изслушано заключението по
назначената съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от
страните. В заключението си вещото лице установява, че: за да се получат наличните
деформации по левите гуми и джанта е необходимо косо преминаване на тези гуми
спрямо външната лява стена на участък с низходяща денивелация спрямо основаната
пътна повърхност; че този участък трябва да е с широчина по – голяма от 23 см.
с дължина по – голяма от половината от обиколката на гумата и дълбочина по –
голяма от 10 см.; че при наличие на данни за аналогично нарушение на пътната
настилка е технически възможно уврежданията на процесния
автомобил да възникнат по – начина, описан в опис претенцията и същите могат да
са в причинна връзка с реализираното ПТП; че е налице причинно – следствена
връзка между описаното в протокола за ПТП произшествие и настъпилите щети по процесния автомобил; че действителната стойност на
нанесените щети по процесния автомобил са в размер на
345,91 лева, а обичайните ликвидационни разходи към момента на настъпване на
ПТП са на стойност 30,00 лева.
В проведеното по делото о.с.з.
вещото лице обяснява, че ако скоростта, с която шофьорът е преминал през
дупката е по – малка е щяло да се получи по – голяма деформация, а не по малка.
Обяснява, че гумите са с тотална щета и, че обикновено ликвидационните щети са
в размер на около 10-15 лева.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетеля Т.Б.П.. Свидетелства, че на
29.12.2017 г. по второстепенен път, от с. С. към П. преди разклона
за гр.Т. влязъл в дупка на пътя с управляваното от него МПС, в следствие на което му се спукали двете леви гуми- предна и задна. Сочи, че разклонът е след с. С.. Излага, че на пътното платно
били поредица от дупки, като едната била по-голяма – тази, която му спукала и двете гуми. Твърди, че не е имало сигнали около дупката, тъй като била голяма. Разказва, че дупката се намирала на пътното платно,
между средата и неговото платно, но повече
в неговото платно. Сочи, че фактически се е намирала в дясното платно в посока П..Излага, че като големина е около 1 м., широчина около 60 см. и дълбочината около 15-20 см. Твърди, че
колата му е била в добро техническо състояние преди ПТП-то, както и, че ЗК „Лев инс”
му изплатила на 100% щетата.
Сочи, че се е едвижил
с около 90 км. в час.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
За да бъде уважен регресния
иск на застрахователя, суброгирал се в правата на застрахования, на осн. чл. 213 ал. 1 от КЗ, е
необходимо доказването на следните предпоставки:
1. застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка /валиден застрахователен договор/ 2. в
изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение и 3.
отговорност на прекия причинител на
вредите, които следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност,
причинна връзка и вина.
Представената застрахователна полица ***сочи, че
към датата на ПТП за лекия автомобил има валидно сключен застрахователен договор.
Втората предпоставка –
изплащане на застрахователното обезщетение също е доказана чрез представянето
на платежните документи от ищеца.
По отношение на третата предпоставка – отговорността на
ответника, като пряк причинител на вредите, съдът намира, че именно ответника –
Община Д.М., чрез своето бездействие и неизпълнение на законови задължения, се
явява отговорна за настъпилата щета. Не се оспорва, че път № PVN1020, със стар №11042 с наименование „ ІІ-11/ Г.- И.- Граница общ / Г.
–Д.М./- С.-/ІІІ-3004, е третоколасен републикански
път. Спорно по делото е дали пътят се стопанисва от ответника или от АПИ.
Въпреки възражението на ответника, че в Протокола за ПТП е посочен път – 1104,
който не е общински, съдът намира, че с оглед разпита на П., за мястото където
е настъпило ПТП- то и с оглед на факта, че в протокола за ПТП е посочен №1104,
който съответства с първите си четири цифри на стария номер на път № PVN1020, че по делото се доказа, че ПТП е настъпило именно на общински
път № PVN1020. В подкрепа на направените от съда изводи е и факта, че в протокола за ПТП
е констатирано, че ПТП - то е станало преди кръстовище с път №3004, път, който
е посочен като граничен на път№ PVN1020, със стар №11042.
Ответникът по делото по закон следва да се грижи и
поддържа в изправност републиканската пътна мрежа. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Закона за движението
по пътищата, лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат
изправни с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират
движението по тях, така че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и
от замърсяване от моторните
превозни средства. Според изричната норма на чл.167, ал.1 от ,
лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. От свидетелските показания по делото
се установява безпротиворечиво,
че ПТП е настъпило следствие на попадане
на колата в дупка, която не е била обозначена. Съдът
изцяло кредитира показанията на свидетелите по делото за наличието на дупки на пътя в платното на движение на процесното
МПС, в които се е получило увреждането.
Поради изложеното съдът
намира, че ответникът
не е изпълнил задължението си за обезопасяване и обозначаване с необходимата
маркировка на наличните дупки на общинския път, и това бездействие е станало
причина за възникване на ПТП, при което са причинени материални щети на
застрахования от ищеца автомобил. Безспорно е установено, че са настъпили
вреди, които са в причинна връзка с процесното ПТП и
ищецът е заплатил на застрахования ремонта на увредения автомобил, като е
възстановил причинените щети. Съгласно чл.213, ал.1 от КЗ, застрахователя
встъпва изцяло в правата на увредения срещу причинителя на вредата до размера
на платеното обезщетение. В случая, съдът намира, че изплатеното обезщетение е в по-нисък размер
от действително претърпените вреди, които са на обща стойност без овехтяване 375,91
лв., съгласно представената по делото фактура. Независимо от оценката на
щетите, дадена от в.л., изготвило съдебно автотехническата
и оценъчна експертиза, съдът намира, че в случая следва да се изплати сумата от
373,00 лева.
Съдът счита за неоснователни
твърденията на ответната страна за наличие на съпричиняване
от страна на водача на МПС. Безспорно по делото се доказа от заключението на
вещото лице, че ако водачът на МПС се е движил с по- ниска скорост от тази, с
която е шофирал вредите по МПС са щели да са в по- голям размер от тези, които
са настъпили.
С оглед изхода на спора на
ищеца следва да се присъди и претиндираната лихва за
забава, считано от датата на получаване на регресната
покана до 31.01.2019 г. на ищеца следва да се присъди и претендираната
законна лихва върху главницата.
При този изход на делото, и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца разноски в размер на 320.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА О.Д.М. ЕИК *********,
с адрес: ***, представлявана
от Кмета на Общината — П.В.Ц., ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „ЛЕВ
ИНС”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата 389,27 лева, от които 373,00 представляваща изплатено
застрахователно обезщетение
по щета ***, на основание
застрахователна полица ***за настъпило на 29.12.2017 г., около 19:20 ч. ПТП,
при което при управление от Т.Б.П. на лек автомобил „Мерцедес“ модел „Ц 220
ЦДИ“ с рег. ***по път № PVN1020, със стар №11042 с наименование „ ІІ-11/ Г.- И.- Граница общ / Г.
–Д.М./- С.-/ІІІ-3004 са увредени предна лява и задна лява гума и предна лява и предна дясна джанта, както и 16,27 лева, представляващи лихва за забава,
считано от датата на поканата за възстановяване на платеното - 28.08.20118 г до
31.01.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата, от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.410,
ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА О.Д.М. ЕИК *********,
с адрес: ***, представлявана
от Кмета на Общината — П.В.Ц., ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „ЛЕВ
ИНС”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 320.00 лв.,
представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред ПлОС в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: