Решение по дело №363/2020 на Районен съд - Провадия

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260012

 

18.02.2021 г., гр. ****

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в открито  съдебно засеД.е, проведено на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН 

 

          при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 363/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Делото е образувано въз основа на искова молба, , уточнена с молба вх. № 2515/08.06.2020 г.,подадена от Й.В.Й., ЕГН **********, с адрес: *** против В.Ж.В., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143 от СК.

В исковата молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: 

Ищецът твърди, че с ответника са живели на съпружески начала повече от 15 години, като от тази връзка имали родени две деца: Й.Й.Й., ЕГН ********** и В. Й.Й., ЕГН **********. От месец декември 2019 г. отношенията между ищеца и ответника се променили, тъй като, според твърденията на ищеца, В.В. имала любовник, а от  началото на 2020 г. не живеели заедно. Ищецът живеел в собственото си жилище, находящо се в с. ****, заедно с децата, а ответникът В. живеела сама в общия им апартамент, находящ се гр. ****, *****.

В началото връзката им били щастлива, докато не започнали конфликтите от страна на В.В., които прераствали в скандали. Упреквала ищеца, че той е виновен за лошите им отношения и го заплашвала, че ще направи всичко възможно да го остави на улицата, да не стъпи в жилището, находящо се в гр. ****, *****,  което единствено и само той изплащал. Въпросният апартамент бил купен с изтеглен кредит, като ежемесечно единствено и само ищецът плащал кредита в размер на 1 200 лв. Твърди, че за да може В. да остане необезпокоявано в него, подала молба по ЗЗДН в PC – ****, по която било образувано гр. д. № 2066/2020 г. като към датата на подаване на исковата молба производството било насрочено за разглеждане в о.с.з на 15.05.2020 г.

Твърди, че от края на март 2020 г. единствено и само той полагал грижи за собствените им деца. В. не се интересувала как са децата, имат ли нужда от нещо, не плащала издръжка. Звъняла непрекъснато на ищеца, за да го заплашва, че ако продължава да не плаща ипотечния им кредит за апартамента, в който тя живее, ще вземе децата с полиция и повече той нямало да ги види. Децата били изключително стресирани и уплашени от отношението на тяхната майка. Не искали да живеят с нея, като се твърди, че са споделили на своя баща, че майка им е обиждала детето Й.Й. с думите: „ Лайно, махай се от тук, отивай при баща си!“, „Събирай си багажа! Не искам да те виждам.“, като е последвало и хвърляне на учебници по детето. Излага, че в дома, в който са живеели цялото семейство и в който продължавала да живее В., изчезнало семейното огнище, изчезнала добротата, грижата за децата, за да се чувстват щастливи.

Твърди, че домът му, в който отглежда децата си е добре обзаведен, уютен, за децата имало отделна стая, в която те се чувстват щастливи. Стараел се да не ги лишава от нищо, като децата получавали всичко, което пожелаят, и се стремял да задоволи всичките им нужди според своите възможности. Работел като шофьор в „Краси Транс 83” ЕООД. Доходите, които получавал покривали нуждите на семейството, за да не липсва нищо на децата. Правел всичко възможно да се грижи за своите деца, за да се чувстват обгрижвани и щастливи. Откакто били при него, усмивката се е върнала на лицата им и те били спокойни. Счита, че условията, които може да предостави на собствените си деца, са по - добри от тези, в които ответникът В. би ги отглеждала; че той е човекът, който може да се грижи за децата пълноценно. Разпределил е работното и свободното си време, за да може да се грижи пълноценно за децата, а имал и помощта на родителите си за това. Счита, че децата ще се чувстват най-сигурни, когато са със своят баща, тъй като в негово лице усещали по-голяма упора, на която могат да разчитат, а и приемали жилището, в което живеят с баща си за свой дом. Счита, че майката няма нужните условия за гледане на децата. Липсвало изградено доверие между майката и децата, налице била отчужденост. Липсвали ѝ познания за това какво обичат децата, кое не им харесва, какви са техните амбиции и мечти. Твърди, че децата не желаят да живеят със своята майка. Навежда още, че децата са момчета в подрастваща възраст, когато най - вече се нуждаят от бащини грижи; че ще се чувстват най - сигурни, когато са с баща си, тъй като го усещали като голяма упора; че детето Й.Й. било на 12 навършени години, която възраст индикирала потребността от интензивно присъствие на бащата в живота на момчетата, предвид зараждащия се процес се полово отъждествяване. Счита, че с оглед най - добрия интерес на децата, те биха се чувствали най - щастливи при баща си. Твърди, че е полагал грижи от раждането им до ден днешен и че е в състояние да полага и занапред необходимите грижи за доброто отглеждане и възпитание на децата. Освен това притежавал по-добри родителски качества при подпомагане в подготовката за придобИ.е на знания, изграждане на хигиенни, хранителни и всякакви други навици и не на последно място битови условия, които били отлични. Разполагал с необходимия капацитет да задоволи емоционалните, биологични и жилищни нужди на децата. Налице била и силна взаимна привързаност между бащата и децата, което било важна предпоставка както за съвместното им живеене, така и за самото упражняване на родителските права.

Предвид горното, моли съда да постанови решение, с което да бъде определено местоживеенето на децата Й.Й.Й. и В. Й.Й. при техния баща - Й.В.Й., в дома му, находящ се в ******; да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата; да бъде определен режим на лични отношения на майката с децата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспИ.е, от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и 20 дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; да бъде осъдена майката В.Ж.В. да заплаща месечна издръжка на всяко едно от децата, чрез техния баща и законен представител Й.В.Й., в размер по 152.50 лева, са падеж – първо число на месеца, до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването на издръжката, считано от датата на предявяване на иска. Претендира разноски.

        В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за допустимост, но неоснователност на исковете.

 Оспорва всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба, като от своя страна твърди следното:

 Според ответника влошените отношения между страните се дължат изцяло на агресивното поведение на ищеца спрямо нея. Сочи, че двамата са живели тринадесет години на семейни начала, но в последната една година ищецът се променил коренно, станал много агресивен, без причина вдигал скандали и ѝ посягал в присъствието на децата. Единият път големият им син се намесил, започнал да го дърпа и да вика: „Стига тате, стига тате“. Дълго време не се престрашавала да се оплаче в полицията, дори на лекар не била ходила за нараняванията си, защото се страхувала какво още можел да ѝ направи, като разбере, че е отишла в полицията. След поредния скандал, в края на 2019 г., взела решение, че така повече не може да продължава, защото освен че тя живеела под постоянен страх за здравето и живота си, децата ѝ ставали свидетели на неговото насилие и психически тормоз над нея, и това им се отразявало неблагоприятно. Поради това му казала, че не иска повече да живеят заедно, но той не приел това сериозно. Няколко пъти му обяснила, че не може да продължава да живее така - непрекъснати скандали, страх от побой и притеснения за децата, защото стават свидетели на всички караници и посягания върху нея. Това била причината да се разделят. Отрича твърденията на ищеца, че има любовник. Посочва, че на 18.02.2020 г. PC - **** е издал Заповед за незабавна защита № 39/18.02.2020 г. С нея Й.Й. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея, както и да я приближава на по-малко от 100 метра и жилището което обитава. С решение, постановено по гр. д. № 2066/2020 г. по описа на РС - ****, Й.Й. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея и му било забранено да я приближава на по-малко от 100 метра и жилището, което обитава за срок от пет месеца. Твърди, че след раздялата им и до настоящия момент, той не спирал да ѝ се обажда по телефона и да я заплашва, че ще я изгони от апартамента, че ще ѝ отнеме децата и т.н. Всичките им разговори представлявали скандали, придружени със заплахи от негова страна към нея. Постоянно ѝ създавал проблеми да вижда децата и ги настройвал срещу нея. Когато синовете им били с нея, ищецът им се обаждал по няколко пъти на час, за да ги уговаря да си тръгват и да отиват при него. Децата се чувствали много добре с нея. Тя от самото им раждане полагала непрекъснати грижи за тях. Когато били с нея, те били спокойни и обгрижвани, помежду им съществувала изградена емоционална връзка.

 Твърди, че с цел по-лесно да манипулира децата, ищецът създавал опасност за живота и здравето им, като излага, че в началото на месец юни тази година, получила на телефона си клип, на който се виждало как големият им син управлявал колата на баща си, а малкият е седнал отзад, и в колата нямало възрастен. Безотговорното поведение на ищеца я притеснявало, защото можело да се стигне до инцидент с децата. Имайки предвид това, счита, че бащата представлява заплаха за правилното възпитание и развитие на синовете им, както и за живота и здравето им, и че не притежава нужния родителски капацитет, за да се грижи за тях.

Навежда, че двете деца учат в III Основно училище „Ангел Кънчев“ в гр. ****, в което ще продължат да учат и през следващата учебна година, че двамата са изградили приятелска среда сред съучениците си и една промяна на местожителството им в друго населено място ще бъде стрес за тях, ще трябва да прекъснат приятелските си отношения в гр. **** и да започнат да градят нови. Отделно от това, големият град им давал много по-големи възможности за обучение и развитие отколкото, ако бъдат принудени да живеят с баща си на село. Твърди, че желанието на децата е да живеят в гр. ****.

Сочи, че след обявяване на извънредното положение в страната и въвеждането на онлайн обучение за децата, ги завела при майка си в с. ****, защото ходела на работа през цялото време, тъй като работи като пласьор на хранителни стоки и дори се налагало да работи извънредно, а нямало как те да стоят сами, затова ѝ ги поверила, за да им помага на тях и да помогне и на нея в гледането, като твърди, че ходела винаги в почивните дни. Към края на месец март, ищецът се върнал от **** и след изтичането на 14 дневната карантина ги взел при себе си, като им обяснявал, че тя била лош родител и не можела да се грижи за тях, а и му било забранено да посещава жилището им, но без да им обясни защо се е стигнало до тази забрана. По време на процеса по заведеното от нея дело за защита от домашно насилие, той през цялото време ѝ звънял по телефона, за да я убеждава да оттегли молбата за защита и да заживеят заедно. Тя не била съгласна да направи това и му повтаряла, че докато той не промени лошото си и агресивно поведение към нея, не е възможно да живеят отново заедно. След отказите ѝ, той започнал да ограничава срещите ѝ с децата. Дори и сега, когато имало определени привременни мерки от съда, ищецът продължавал да затруднява и ограничава срещите ѝ с тях. Настройвал децата срещу нея, поради което те били изплашени и не искали да говорят за това какво се случва между родителите им и къде искат да живеят. Те се притеснявали и за нея, защото знаели, че баща им може отново да ѝ посегне, ако се скарат. Ищецът бил толкова обзет от мисълта да я принуди да живеят заедно, че използвал децата, защото знаел, че те са всичко за нея и тя никога нямало да се откаже от тях, но не съзнавал тези му действия какво им причиняват.

Жилището, в което са живели, било закупено с ипотечен кредит, като страните се били разбрали ищецът да плаща вноската по него, а тя да заплаща битовите разходи и потребителския кредит. След раздялата им ищецът спрял да плаща вноските, като ѝ казал, че ще започне да го прави, когато заживеят отново заедно. Твърди, че тя никога не е искала да се разделят, но предприела това действие заради децата - да не стават свидетели на побои над нея от баща им и за да запази себе си здрава физически и психически, да може да се грижи пълноценно за синовете си и те да растат в нормална среда, а не сред крясъци и удари.

         Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърли предявените искове.

         В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал насрещна искова молба, инкорпорирана в отговора, с която са предявява насрещни искови претенции с правна квалификация чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143 от СК. Моли съда да постанови решение, с което да ѝ бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата Й.Й.Й. и В. Й.Й.; да бъде определено местоживеенето на децата при нея, тяхната майка - В.Ж.В., на адрес: ***; да бъде определен подходящ режим на лични контакти с бащата, съобразен с неговите личностни характеристики и родителски капацитет, както и с възрастта на децата и потребностите им; да бъде осъден бащата Й.В.Й. да заплаща в полза на всяко от децата, чрез тяхната майка и законен представител, месечна издръжка в размер по 160 лева, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, дължима от датата на влизане в сила на решението, с което е присъдена. Претендира разноски.

  В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по насрещната искова молба, с който оспорва в цялост исковата претенция.

  Оспорва твърденията в насрещния иск, че е агресивен и поради тази причина ищецът по насрещния иск е завела дело по ЗЗДН. Оспорва твърденията, че се е променил много и без причина вдигал скандали. Твърди, че в началото на връзката им били щастливи, докато не започнали конфликтите от страна на В.В., прерастващи в скандали. С всеки изминал ден тя ставала все по - агресивна и взаимоотношенията им се влошавали. Не минавало и ден, в който тя не е ядосана за нещо, винаги намирала повод да се заяде, да го упреква и да му насажда вина за лошите отношения помежду им. Твърди, че децата били силно привързани към своя баща.

Оспорва твърденията на В.В., че ежедневно ѝ звъни и я притеснява по телефона със заплахи. Твърди, че няма новия телефонен номер на В.. Същата комуникирала единствено и само с децата, като при всеки разговор с тях вместо да ги чуе как са, започвала да им вика, да обижда баща им и да го заплашва чрез тях. След постановяване на определението на съда децата били подложени на постоянен психически тормоз лично и по телефона. Непрекъснато В.В. ги безпокояла по телефона, крещяла им, викала им, обиждала баща им с цинични епитети, като децата вече били толкова психически натоварени, че отказвали да отговарят на обажД.ята ѝ. При осъществяване на режима на лични отношения децата споделили на баща си, че майка им единственото, което прави е да го обижда и да твърди, че ще види как ще го осъди да им плаща издръжка, а пък после да ги взима да ги гледа.

Оспорва твърденията на ищеца В., че той ги отдалечавал от тяхната майка. Децата били видимо тъжни и споделили пред баща си, че не искат да общуват с майка си, защото тя ги натоварва, че не искат да слушат обидите ѝ по телефона и да са подложени на непрекъснат стрес. Твърди, че поради тази причина е подал сигнал в Отдел „Закрила на детето” – ****, за да бъдат предприети мерки спрямо ищеца по насрещния иск, за да престане този психически тормоз над децата.

Оспорва твърденията в отговора и в насрещния иск, че той манипулира децата и създава опасност за живота и здравето им. Посочените твърдения били клевета и не били доказани.

Оспорва твърденията на В.В., че децата са излъгани, че няма да учат във **** и че баща им ще ти остави да учат на село. Твърди, че е осигурил всичко необходимо децата да продължат да се обучават в училището, в което са учили досега. Има готовност да наеме апартамент в гр. ****, близо до училището им, където да живеят от понеделник до петък заедно с него, за да могат да посещават училище, а събота и неделя да са в дома им в с. ****. Бащата е разпределил времето си, че да може да съчетава своята работа с учебната ангажираност на децата. Сочи, че В. не знаела за тези обстоятелства, тъй като нито е присъствала на завършването на децата, нито се интересувала за подготовката им за първия учебен ден.

Заявява изрично, че до настоящия момент децата не са получавали издръжка от своята майка, поради което е образувал изпълнително дело и е подал жалба до РП – **** за престъпление по чл. 183 от НК. Твърди също, че майката неоснователно получавала детските надбавки на децата, без да има право, тъй като децата не живеели с нея. За това обстоятелство е подал жалба до ДСП - **** и АСП.

Оспорва твърденията на ищеца В., че той не плащал вноските по ипотечния кредит и щял ла започне, ако се съберат. Това не отговаряло на обективната действителност. Твърди, че не желае да се събира с В., нито да живеят заедно. Не можело да се очаква от него да заплаща сумите по кредита, като той нито живеел там, нито децата му били там. Още повече, че сам издържал децата си, без помощта на майка им. По изложените съображения моли да бъдат отхвърлени насрещните искове и да бъдат уважени предявените от него искове.

         По делото е направено искане от страна на Й.В.Й. за определяне на привременни мерки относно упражняването на родителските права спрямо децата Й.Й.Й. и В. Й.Й., местоживеенето на децата, режима на лични отношения на майката с децата и издръжката на децата през времетраенето на настоящото производство.

В производството по привременни мерки съдът се е произнесъл с определение, постановено в открито съдебно засеД.е, проведено на 09.06.2020 г., с което е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Й.Й.Й. и В. Й.Й. на техния баща Й.В.Й., определил е местоживеенето на децата да бъде при техния баща Й.В.Й. ***; определил е режим на лични отношения на майката В.Ж.В. с децата, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 17:00 часа до понеделник 17:00 часа с две преспИ.ия, както и 20 дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като майката предварително да уведомява бащата за времето на разрешения ѝ платен годишен отпуск, определил е и месечната издръжката, която майката следва да заплаща на малолетните деца чрез техния баща и законен представител, в размер на 160 лева за всяко дете, с падеж всяко 1-во число на месеца, считано от датата на постановяване на привременните мерки – 09.06.2020 г., до настъпване на основание за изменението или отпадането ѝ.

С определение от 29.07.2020 г. съдът е оставил без уважение възражението на ответника В.Ж.В. за местна неподсъдност на спора по иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от ГПК, инкорпорирано в отговора на исковата молба, като неоснователно.

С протоколно определение в първото по делото съдебно засеД.е, проведено на 22.10.2020 г., съдът е допуснал изменение на претенцията, предявена от Й.В.Й., за определяне местоживеенето на децата при техния баща на адрес: с. ****, *****, като този адрес да бъде в гр. ****, *****, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.

        В съдебно засеД.е ищецът се явява лично и чрез своя процесуален представител поддържа исковите претенции и моли за тяхното уважаване. Моли да бъде отхвърлен насрещния иск. Претендира разноски. Представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

        В съдебно засеД.е ответникът се явява лично и чрез своя процесуален представител поддържа насрещните искове и моли за тяхното уважаване. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски. Представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Представя писмена защита в определения от съда срок.

         В производството по привременни мерки ДСП – **** е представлявана от социален работник И.И., в присъствието на когото е изслушано детето Й.Й.Й.. В това производство представител на ДСП – **** не се явява.

         При разглеждане на делото в открито съдебно засеД.е представители на ДСП – **** и ДСП – **** не се явяват. От страна на двете дирекции са депозирани социални доклади.

        Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните няма спор, а и от представените с исковата молба заверени копия от удостоверение за раждане на Й.Й.Й., издадено въз основа на акт за раждане № 270/08.10.2008 г., съставен от Община ****, и удостоверение за раждане на В. Й.Й., издадено въз основа на акт за раждане № 66/15.04.2011 г., съставен от Община ****, се установява, че детето Й.Й.Й. е родено на *** г. от родители В.Ж.В. и Й.В.Й. и детето В. Й.Й. е родено на *** г. от родители В.Ж.В. и Й.В.Й..

От представените заверени копия на служебни бележки № 411 и № 412, издадени на 02.06.2020 г. от ОС „Ангел Кънчев” – гр. ****, се установява, че детето Й.Й. е редовен ученик в 5 клас през учебната 2019/2020 г., а детето В. Й. е редовен ученик във 2 клас през същата учебна година.

Представено е заверено копие на трудов договор № 18/09.04.2020 г., сключен между „Краси Транс 83” ЕООД, ЕИК ********* и Й.В.Й. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ, по силата на който работникът е назначен на длъжност шофьор с основно месечно трудово възнаграждение 774 лева.

От представеното по делото заверено копие от нот. акт. № 106, том VI, рег. № 4001, дело № 1044 от 13.09.2005 г. на нотариус Илко Кънев, рег. № 225, с район на действие РС – ****, се установява, че по силата на сключен договор за покупко – продажба ищецът Й.Й. е придобил собствеността върху недвижим имот – дворно място с пространство 990 кв. м., находящо се в с. ****, заедно с построената в това дворно място жилищна сграда.

От представеното по делото заверено копие от молба с вх. № 13825/25.08.2020 г., адресирана до ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718, се установява, че ищецът е поискал да бъде образувано изпълнително дело въз основа на издаден на 06.07.2020 г. по настоящото дело изпълнителен лист за месечната издръжка на децата, дължима от ответника, определена в производството по привременни мерки.

Ищецът е представил и сигнал до ОЗД – ****, писмо до ДСП – **** с копие до АСП и жалба до РП – ****, всички от 25.08.2020 г., адресирани както следва: до ОЗД – **** за осъществен от страна на В.В. постоянен психически тормоз над децата с искане за проверка и предприемане на действия за неговото преустановяване, до ДСП – **** с копие до АСП относно обстоятелството, че от месец юни 2020 г. В.В. неоснователно е получавала детските надбавки, без да ги използва по предназначение и без да е родителят, отговарящ за децата, с искане за проверка по случая и до РП – **** поради неплащане от страна на В.В. на определената издръжка на децата в производството по привременни мерки по настоящото дело в размер на повече от три месечни вноски. По делото обаче няма данни същите да са получени от съответните органи и институции, доколкото върху лицевата страна на горецитираните книжа липсва поставен входящ номер, удостоверяващ получаването им, а и до приключване на съдебното дирене не са представени доказателства за резултати от евентуално извършени проверки. Ето защо така представените документи не следва да бъдат коментирани.

Представени са заверени копия от заповед за незабавна защита № 49/18.02.2020 г., решение № 1965 от 22.05.2020 г., с отбелязване на датата на влизането му в сила – 19.06.2020 г., както и заповед за защита № 88 от 22.05.2020 г., всички постановени по г. д. № 2066/2020 г. на РС – ****, като от последните два съдебни акта е видно, че са постановени мерки за защита, с които Й.В.Й. е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо В.Ж.В. и на същия се забранява да приближава на по – малко от 100 метра В.Ж.В. и жилището, която тя обитава, за срок от 5 месеца, считано от датата на постановяване на мярката.

От представеното заверено копие на удостоверение изх. № 520/12.10.2020 г., издадено от „Клио Комерс ТБ” ЕООД, ЕИК *********, се установява, че общият размер на получения от ответника В.В. брутен доход за периода от месец септември 2019 г. до месец август 2020 г. е 13 966.74 лева.

Представено е заверено копие от договор за наем, сключен на 27.08.2020 г. между Т. И.ов И.ов, наемодател, и Й.В.Й., наемател, от който се установява, че от страна на наемодателя е предоставен на наемателя за временно и възмездно ползване за срок от една година, считано от 01.09.2020 г. до 01.09.2021 г., срещу месечна наемна цена – 370 лева, недвижим имот – апартамент, разположен на 2 етаж в сграда 6, находяща се на адрес: гр. ****, ул. „Трендафил”.

Според изискания служебно на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт социален доклад, изготвен от Дирекция ”Социално подпомагане” – **** при посещение в дома на бащата в с. ****, основни грижи за децата полага техния баща, подпомаган от своите родители. При извършената проверка в дома на бащата в с. **** е установено, че децата са добре обгрижвани и основните им потребности от храна, облекло, хигиена, подслон и сигурна среда са задоволени. Според данни от бащата децата нямат сериозни здравословни проблеми, имат личен лекар и са водени редовно на медицински прегледи и за имунизации. Жилището, в което живеят бащата и децата, е собственост на родителите на бащата. В него има детска стая и се поддържа добра хигиена. Бащата работи във фирма „Краси Транс” като шофьор и получава нетно месечно трудово възнаграждение около 1500 лева. Децата прекарват повече време с баба си и дядо си по бащина линия. Близки са и с баба си по майчина линия, която живее в същото село, но рядко контактуват с дядо си по майчина линия. Приятелският кръг на децата включва деца на тяхната възраст от с. **** и от училището им в гр. ****. Децата са ученици в ОУ „Ангел Кънчев” – гр. ****, което посещавали редовно, а след обявяване на извънредното положение в страната, се обучавали дистанционно. Според доклада бащата е ангажиран с възпитанието на децата, умее да формира у тях чувство за значимост, да им гарантира спокойна и сигурна семейна среда. Същият поддържа връзка с класните ръководители и учителите на децата. Децата имат формирано чувство за отговорност и се вслушват в съветите на своя баща. От проведения разговор с тях социалните работници са установили, че те се чувстват добре при баща си. Децата били видимо спокойни, весели и усмихнати. Детето Й. е споделило, че майка му малко му липсва, а детето В. не е пожелало да разговаря по темата. Децата твърдели, че не им е забранено да се срещат и да разговарят по телефона с майка си. По време на разговора детето Й. разказало, че майка им е използвала обидни думи по адрес на баща им, като „тъпанар” и „мухльо”. Докато родителите са живеели заедно детето веднъж е станало свидетел на скандал, при който майката и бащата са си разменили по един шамар. Децата твърдели, че баща им не ги е настройвал срещу майка им и че двете баби и дядо им, с когото често контактуват, не са говорили лоши неща за родителите им. Децата са привързани и към двамата си родители и споделили, че желаят да общуват с майка си. Бащата е консултиран, че заедно с майката могат да ползват социална услуга за изграждане на модел на ефективно общуване помежду си и преодоляване на проблеми, свързани с отглеждането възпитанието и бъдещото развитие на децата. Становището на социалните работници е че бащата разполага с родителски качества, подходящи битови условия, финансови възможности и получава подкрепа от своите родители в отглеждането и възпитанието на децата. Същият е привързан към децата си и може да им осигури нормално израстване и развитие. Преценката на ДСП – **** е, че е в интерес на децата да се поддържа емоционална връзка между тях и двамата им родители, както и разширените им семейства.

Според социалния доклад, изготвен на 02.11.2020 г. от ДСП – **** при среща – разговор, проведен с бащата и двете деца. При проучването било установено, че бащата е наел квартира в гр. ****, *****, която се намирала в близост до училището на децата и от месец септември 2020 г. той и децата живеели на този адрес, като събота и неделя се прибирали в с. ****. Наетото жилище представлявало апартамент, за който бащата заплащал наем в размер на 370 лева. Бащата работел, като работното му време било от 8:00 часа до 17:00 часа при петдневна работна седмица, а трудовото му възнаграждение било достатъчно за издръжката на децата. Бащата е посочил за подкрепящи лица своите родители. През учебната 2020/2021 г. децата продължавали обучението си в ОУ „Ангел Кънчев” – гр. ****. Според бащата децата нямали проблемно поведение в училище, а относно забележката на детето Й. посочил, че е поговорил с момчето и то се стараело това поведение да не се повтаря. Заявил е, че не желае да ограничава контактите на децата с тяхната майка, но нейното поведение водело до това, че те да не искат да се срещат с нея. При разговора децата споделили, че обичат родителите си, но сега се чувствали добре при баща си, че не желаят да се разделят, поради това че родителите им са разделени. Детето Й. спокойно е разказало, че не му е приятно, когато е с майка му, защото тя постоянно говорила лоши думи по адрес на баща му. Дори когато ѝ гостували, тя показвала уважение повече към първата му братовчедка /дъщеря на сестра ѝ/, отколкото към тях двамата. Детето В. показал притеснително поведение пред социалните работници, не отговарял на въпросите за родителите си. Бащата е заявил, че е в състояние да се грижи самостоятелно за нормалното развитие на децата, както и готовност за комуникация с майката, но е посочил, че през годините взаимоотношенията им силно се влошават и договореност не може да се постигне между тях. Според него майката го определяла като некадърен и глупав човек, като си позволявала такъв коментар и пред децата им. Становището на социалните работници е че бащата притежава необходимите родителски качества и отговорност. Считат, че в интерес на децата е родителите да бъдат задължени да ползват социални услуги заедно с двете деца, с които специалисти да оказват подкрепа и съдействие при осъществяване на контактите между родителите и децата.  

Според социалния доклад, изготвен от ДСП – **** при посещение в дома на майката в гр. ****, същата е споделила, че родителите са се разделили през месец януари 2020 г. след скандал помежду им. Докато са живели заедно често са имали скандали помежду си и децата са били свидетели на това, дори е имало физическа саморазправа помежду им. В присъствието на майката социалните работници са провели разговор със съседка, живееща в близост до техния апартамент, която е споделила, че не е чувала да има скандали или нещо обезпокояващо в жилището или между родителите. Майката е споделила, че е завела дело по ЗЗДН, по което имало издадена ограничителна заповед бащата да не я доближава, както и жилището ѝ в гр. ****, но въпреки това тя водела и взимала децата от дома на бащата, за да са при нея през почивните дни. Майката разказала, че от началото на месец март 2020 г. тя и децата гостували на нейната майка в с. ****, като при обявяване на извънредното положение в страната децата останали в с. **** за през седмицата с нейно съгласие, тъй като там можели да разчитат на помощ при подготовка за онлайн обучението им. Тя била ежедневно на работа и не можела да ги контролира. От началото на месец април 2020 г. децата живеели при баща си в дома му в с. ****. По данни на майката основни грижи за децата към момента полага техният баща, подпомаган от своите родители. В дома, обитаван от майката, за децата имало обособена самостоятелна детска стая и всичко необходимо за обучение и задоволяване на основните им потребности от храна, облекло, хигиена, подслон и сигурна среда. Според личния лекар на децата и майката децата са сравнително здрави, като нямат сериозни здравословни проблеми. Родителите, но в повечето случаи майката, водели редовно децата на медицински прегледи, както и при необходимост от провеждане на лечение, децата имали пълен имунизационен календар. Майката работела във фирма „Клио Комерс” ЕООД – гр. **** като шофьор на бус и пласьор на хранителни стоки на пълен работен ден, като получавала месечно около 800 – 900 лева. Работното ѝ време било от 6 часа до 15 часа. Според твърденията ѝ, когато е на работа, децата биха могли да се справят сами в ежедневието, но досега не били оставяни без надзор. Същата е посочила, че на територията на с. **** децата имали широк кръг от роднини и братовчеди и живеели в позната за тях среда към момента, която била спокойна и сигурна. Общували с родителите на баща си и по – рядко с баба си по майчина линия. Приятелският кръг на децата включвал деца на тяхната възраст в с. **** и училището в гр. ****. Майката споделила, че се чува с децата винаги, когато реши. От разговор с класния ръководител на детето Й. социалните работници установили, че детето не е агресивно, не е конфликтно, не отсъства от училище. Успехът му в училище бил между добър и много добър. Посочил е, че баща му се интересува от всичко, което се случва в училище с момчето, дори когато е бил в чужбина е звънял да се интересува. Класният ръководител на детето бил осведомен за кризите в семейството. Детето споделило с него, че има желание да бъде с баща си, че има всичко от което се нуждае, независимо, че е на село. Класният ръководител на детето В. е посочил, че и двамата родители се интересуват от В.. Определил е детето като усмихнато и добро дете, отличен ученик. Отбелязал е, че между децата има силна емоционална връзка, като по – голямото дете покровителствало по – малкото, в междучасията му носел закуски. Децата посещавали редовно училище, а след обявяване на извънредното положение в страната, се обучавали дистанционно в дома си. По данни на майката бащата полага грижи за децата през седмицата, а през почивните дни те са при нея. Децата имали чувство за отговорност и се вслушвали в съветите на родителите си. По нейни данни те искали да са с двамата си родители. Децата се чувствали добре при баща си, като голямото им дете изразило желание да живее с баща си. От своя страна децата твърдели, че баща им не ги настройва срещу майка им и че двете баби и дядо, с когото често контактуват, не са говорили лоши неща за родителите им. Споделили, че желаят да общуват с майка си. Майката е консултирана, че могат с децата да ползват социална услуга към ЦОП, с цел преодоляване на проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и бъдещото развитие на децата. Становището на социалните работници е, че децата са привързани към двамата си родители. Те общували към момента повече с баща си, но не били лишени от контакти с майка си. Считат, че за децата е важно те да бъдат заедно, да растат в среда, предоставяща им спокойствие, възможност за подкрепа при обучение и израстване, както и да се запази емоционалната връзка с родителя, който няма да упражнява преките грижи за тях. Според ДСП – **** и двамата родители са привързани към децата си и се стараят да им осигурят възможно най – добра среда за израстване и развитие в гр. ****.

Според социалния доклад на ДСП – ****, изготвен на 14.10.2020 г. при среща с майката в ОЗД към ДСП – ****, същата е посочила, че определеният ѝ от съда в производството по привременни мерки режим на лични отношения с децата не са изпълнява, което според нея се дължи на негативната намеса на бащата. Пред социалните работници майката е твърдяла, че бащата трайно настройва децата срещу нея, а те ѝ изпращали противоречива информация относно желанията им за срещи с нея. Признала, че не изплаща редовно определената от съда издръжка на децата. От децата разбрала, че от месец септември 2020 г. те, заедно с баща си, са се преместили да живеят в гр. ****, но не са могли да ѝ посочат адрес. По нейни данни в апартамента в гр. ****, който тя и бащата са закупили, майката живее сама и към момента няма съжителстващи с нея лица. В доклада конкретно е посочено, че по нейни данни, работното време на майката е от 6:00 часа до 15:00 часа при шестдневна работна седмица, като в неделя почива. Освен този почивен ден, през седмица почива и в понеделник. Посочила е нетен месечен доход около 1120 лева. Споделила е, че се чува с децата почти всяка вечер. Пред социалните работници е твърдяла, че ако децата живеят с нея, тя би могла да разчита на подкрепата на майка си, която живее в с. ****, както и на брат си и неговата жена, които живеят в гр. ****. Потвърдила е, че през учебната 2020/2021 година децата продължават да са ученици в ОУ „Ангел Кънчев” – гр. ****, като детето Й. е в 6 клас, а детето В. е в 3 клас. Имала възможност да следи за успеваемостта и поведението на децата си в училище чрез интернет регистрация като техен родител. От една такава справка е констатирала, че детето Й. е получило забележка за лоша дисциплина в час и липса на домашна работа. По нейни данни синовете ѝ търсели постоянно контакт с нея и се чувствали добре в нейно присъствие, но когато пожелаели да се срещнат с нея, децата бързо сменяли мнението си на отказ. Според майката децата били настройвани срещу нея от бащата. В доклада е посочено, че в ДСП – **** е постъпил сигнал от майката – за неглижиране на децата от страна на бащата, който е препратен към ДСП – ****, и два сигнала от бащата – за съдействие майката да бъде консултирана за задълженията ѝ като родител и да не допуска поведение, с което да упражнява постоянен психически тормоз, като звъни всяка вечер на децата по телефона. От проведената консултация на майката социалните работници са констатирали наличието на сериозен конфликт между родителите, липса на разбирателство и сътрудничество. На двамата родители било разяснено, че опазването на психиката и здравето на децата е дълг и отговорност на родителите, въпреки че не живеят заедно. Становището на социалните работници е, че майката притежава необходимите родителски качества и отговорност и че нарушаването на връзката между децата и майката може да доведе до тежки последици за развитието им. Считат, че в интерес на децата е да се предотврати започналото родителско отчуждение от майката.

По делото са разпитани две групи свидетели в присъствието на вещо лице Ц. и в отсъствието на вещо лице д-р В. /с изричното съгласие на страните/, на които е възложено изготвянето на допуснатата комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза, а именно свидетелят В.И.И., сестра на ищеца, и свидетелят Д. Ж.В., сестра на ответника.

Според показанията на свидетеля И.ова децата живеели при баща си и доколкото знае децата се виждали с майката, но рядко. Не знае през последната половин година колко често децата се виждат с майка си. Знае, че децата разговарят с нея по телефона и че тя ги търси по телефона. Децата се изнервяли, когато свидетелят ги питала за майка им. Голямото дете ѝ казвало да не му говори за майка му, а малкият започвал да рита, защото той не говорел много. За рождения ден на голямото дете двете момчета отишли при майка си и стояли около половин час. Когато се върнало от срещата с майка си, очите на детето били пълни със сълзи. Свидетелят попитала детето дали е получило подарък от майка си за рождения ден и то ѝ отговорило отрицателно. Свидетелят не знае дали след рождения ден детето е получило подарък от майка си. Детето Й. е споделяло на свидетеля, че иска да живее при баща си и че не обича майка си, че не иска да ходи при майка си, защото е говорила за баща му, че бил простак и малоумник. Споделило също, че когато са били при майка си, тя го извела да спи в кухнята, за да може племенницата ѝ да спи в неговата стая. Твърди, че В. не е купувала дрехи на децата за училище, учебници и униформи и че брат ѝ купил униформите на децата. Свидетелят не знае брат ѝ да е заплашвал и посягал физически на В.. Твърди, че брат ѝ не е спирал децата да се виждат с майка им и да говорят с нея по телефона. Присъствала е на разговор, когато бащата казал на децата да отидат при майка си и да говорят с нея. Когато децата му отговорили, че не искат да ходят при майка си, на баща им му станало мъчно. Казал им, че това е майка им и трябва да отидат да я видят. На въпрос, поставен от вещо лице Ц., свидетелят посочва, че с брат ѝ са израснали заедно и тя не е ставала свидетел на агресивно поведение от негова страна към други хора и че децата не желаят да се виждат с майка си.  

В своите показания свидетелят Д. В. посочва, че не е виждала децата от пролетната ваканция, откакто са при бащата. Твърди, че бащата не позволявал на децата да отиват при тях. Чула телефонен разговор между сестра си и бащата, който заплашил, че няма да ѝ даде децата да отидат при тях, а тях – че ще ги изгори. Веднъж, когато била с В., Й. ѝ казал, че ако не отиде сама да си вземе децата, той няма да ѝ ги даде. Тогава те отишли заедно да вземат децата. Малкото момче се качило в колата и седнало, а голямото тъкмо щяло да се качва, когато бащата, като ги видял, казал, че няма да даде децата и свалил В. от колата. След това В. успяла да вземе децата и те дошли при тях за малко. В. гушнал майка си, а Д. се държал добре. Дава показания, че отношенията между нейната дъщеря и Д. били добри, но после, когато децата отишли при баща си, се отдръпнали. Сега децата не искали да виждат кака си, нито тях. През месец март всички деца – нейните и на сестра ѝ, били във **** и учили онлайн. Посочва, че децата са ходили при майка си в апартамента на ****** след месец април 2020 г., но свидетелят не знае къде са спали в апартамента. Твърди, че нейната дъщеря не живее в апартамента на ****от месец април досега. От месец март досега не знае В. да е купувала учебни помагала на децата, дрехи, униформи, да е ходила на родителски срещи, на първия учебен ден и на завършването на децата. Посочва, че В. ѝ показала оценките на Д. и те били по – слаби отколкото преди. Твърди, че когато сестра ѝ била на село, показала на всички клип, на който се виждало, че Д. кара кола, а В. седи на задната седалка, но не знае от къде В. има този клип. Заявява, че не е била свидетел и не знае ищецът да е посягал на сестра ѝ. Сестра ѝ е споделяла, че Й. е проявявал агресия спрямо нея, но свидетелят не е присъствала. Не знае причините, поради които децата са отишли да живеят в дома на бащата, нито дали някой създава пречки на сестра ѝ да вижда децата.

           Съдът кредитира показанията на свидетеля И.ова, макар същата да е заинтересована от изхода на делото като роднина на ищеца, тъй като показанията ѝ не се опровергават от останалите доказателства по делото.

        Съдът не възприема изцяло показанията на свидетеля В., тъй като, освен че е много близък роднина на ответника, нейните показания са и частично вътрешно нелогични и противоречиви. Свидетелят говори, че бащата не позволявал на децата да отиват при тях, че заплашвал сестра ѝ, че няма да ѝ даде децата, а тях – че ще ги изгори, като същевременно посочва, че сестра ѝ завела децата при тях и заявява, че не знае дали някой създава пречки на сестра ѝ да вижда децата. Освен това в тази част показанията на свидетеля се опровергават от събраните в производството по привременни мерки гласни доказателствени средства, включително и чрез разпита на свидетелите, доведени от ответника, както и от приетите по делото социални доклади, в които е отразена констатацията, че децата общуват и с баба си по майчина линия, макар и по – рядко, и че не са лишени от контакти с майката. Съдът намира също, че свидетелят В. не установява фактите и обстоятелствата относно управляването на лек автомобил от детето Й., на задната седалка на който е седяло детето В., тъй като същата не възпроизвежда лични и непосредствени възприятия, а пресъздава видяното на видеоклип, показан от сестра ѝ, за който не знае от къде го има. Освен това тези показания на свидетеля не са подкрепени от други обективни доказателства по делото. Съдът възприема показанията на този свидетел в частите за пребиваването на децата през месец март 2020 г. в с. ****, където заедно с децата на свидетеля учили онлайн; за наличието на конфликти между страните, тъй като първият факт не е спорен по делото, а вторият кореспондира с останалите събрани доказателства, а също и в частта, че сега децата не искали да виждат дъщерята на свидетеля, тъй като в тази част те не се опровергават от останалите доказателства по делото и няма данни, които да им противоречат.

        По делото беше изслушано детето Й. на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт в присъствието на социален работник /л. 43/. При изслушването то сподели, че желанието му е да остане при баща си и че никой не му е казвал това. Майка му им казвала за колко време иска да ги взема – за една седмица или за 2-3 дни, а той ѝ отговарял, че ще отидат с брат му. Посочи, че се чувстват добре и във **** и във ****. Заявява по принцип желанието си да живеят във **** заради града и защото имал приятели там, и имало къде да ходи. Повече искал да е при баща си. Посочи, че един път е станал свидетел на повишаване на тон между майка му и баща му и че баща му е вдигнал ръка. Малко се уплашил и им казал да спрат. Брат му не бил там, когато се случило това. Баща му ги записал в същото училище във ****, защото искал да купи апартамент във **** и да отидат да живеят там. Той ги попитал дали са съгласни. Искал да отидат да живеят с баща му във ****, когато той им купи жилище.

        По делото е изслушана и приета комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза,  неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена. Според заключението на вещите лица у ищеца Й. не са регистрирани отклонения по отношение на емоционалното състояние и личността му е емоционално стабилна, а по отношение на агресивното поведение е установен висок фрустрационен толеранс с възможност за вербално отреагиране в епизодични случаи, но със запазване на телесния самоконтрол. Прието е, че освидетелстваният е психично здрав и притежава нужните качества и умения да полага адекватни грижи за децата. Родителската му компетентност съчетава авторитарен и авторитетен стил на възпитание. Същият се съобразява с мненията и желанията на децата, но поставя изисквания и упражнява контрол. Установен е удачен за възпитанието на децата родителски капацитет на Й. с леко завишена скала социална желателност/лъжа, но без основание съответният тест да бъде обявен за невалиден. При изследването е констатирано, че Й. и двете деца /основно детето Й./ споделят едни и същи случки и събития по отношение на поведението им към майката, като и тримата споделят, че „вкъщи за мама не се говори”, което е фактор, повлияващ на отношението на децата спрямо майката. Децата са споделили, че към настоящия момент се чувстват добре при баща си и не желаят да живеят при майка си, но, според експертите, липсата на контакт с майката или недостатъчният такъв би могло да повлияе неблагоприятно върху тяхното отношение към срещуположния пол за в бъдеще. Децата споделили и демонстрирали силна емоционална връзка на привързаност и предпочитание към бащата, но не са могли да се обосноват по отношение на въпроси, касаещи негативното им отношение спрямо майката. При детето В. е констатирана по – силно изразена емоционална връзка спрямо майката, а при Й. – силно нарушение на тази връзка, което почти достига крайната степен на отчуждение, като не е забелязана амбивалентност /на л. 186 от заключението е разяснено, че амбивалентността представлява едновременно приемане и отхвърляне на даден обект или ситуация, като в крайната форма на СРО няма амбивалентност - единият родител е само добър, а другият – само лош/. Вещите лица дават заключение, че към настоящия момент при децата е налице отчуждение спрямо майката – умерена степен, като отчуждението е по изразено при детето Й.. Експертите посочват, че майката и бащата задоволяват различни потребности у едно дете и предвид възрастта на Й. и В. е необходимо децата да прекарват пълноценно време и с двамата си родители, което да носи позитивни емоции и у двете страни и което не би могло да се случи без подкрепата на бащината фигура. Вещите лица заключават, че в интерес на двете деца е двамата родители да изградят нормални отношения на комуникация, които децата да виждат и разбират, като и при двете деца има изявен конфликт на лоялност, който е основно изразен към бащината фигура     

        В съдебно засеД.е, проведено на 18.01.2021 г., вещите лица поддържат заключението. Посочват, че заявената от децата причина те да не искат да се срещат със своята майка е тази, че тя говорила против баща им, като детето Й. е посочило, че тя обиждала баща му, като го наричала „прост” и „неграмотен”, но експертите считат, че децата нямат достатъчно основателна причина, която да ги възпира от срещи с майката. Допускат, че е възможно В. да копира поведението на батко си, предвид възрастта му. Установили са, че децата са наясно с делото, което се води, но не могат да се ангажират с категорично становище до каква степен, примерно бащата, коментира с децата подробности, свързани с делото, респ. че той им е казал какво да говорят и те да говорят точно каквото им е казал. Допускат, че е възможно те да са чули нещо казано от бащата. Посочват, че децата се намират във възраст, в която се влияят от авторитети и мнението им би могло да бъде повлияно от авторитетна фигура. Поясняват, че с оглед възрастта на детето В. и попадането му в ситуация на родителски конфликт, при който общува предимно с единия родител и по – малко с другия, е нормално това да предизвика тревожност, психично напрежение. Поясняват също, че конфликтът на лоялност представлява ситуация, в която децата искат да са лоялни към двамата си родители и не желаят да изгубят обичта и на двамата си родители, като при даването на отговори е забелязано едно вътрешно противоречие - искат да са лоялни и към баща си и към майка си, не желаят да загубят обичта и на двамата си родители. Посочват, че конфликтът на лоялност е по - изразен спрямо бащата, което е вследствие на това, че те живеят при него през последните месеци. Бащата е и основната авторитетна фигура към настоящия момент. Не са налице категорични данни дали от страна на някой от родителите е говорено пред децата против другия родител. Считат, че няма никакъв проблем да се запази местоживеенето на децата при бащата и че това не би им се отразило негативно, стига те да могат да поддържат достатъчно чест и пълноценен контакт и с майката. Изразяват становище, че децата, като цяло и конкретно в тяхната възраст, имат нужда да общуват пълноценно и с двамата родители. Посочват, че когато контактите на децата с неотглеждащия родител са пълноценни и адекватни, това в повечето случаи не се отразява е децата, независимо дали отглеждащият родител е бащата или майката. Поради това, според експертите, ако нещо ще се отрази евентуално негативно за в бъдеще върху тях, това би било не дали ще останат да живеят при бащата или ще живеят при майката, а доколко ще имат пълноценен контакт с неотглеждащия родител и доколко родителите от своя страна ще успеят да изгладят евентуалните противоречия, защото именно това е, което повлиява на децата, родителският конфликт се пренася и върху тях, като се отразява на комуникацията, на общуването им както с единия, така и с другия родител. Отбелязват, че въпросът не е кой ще бъде отглеждащия родител, а как родителите ще успеят да намерят начин за пълноценна връзка на децата с неотглеждащия родител.

       По делото бяха изслушани родителите на основание чл. 59, ал. 6 от СК.

     При изслушването бащата Й.В.Й. посочи, че към настоящия момент живеят с децата на квартира в гр. ****, ул. *****, която била през една улица от дома на майката. Децата са ходили при майка си през месец декември и месец януари, но не са нощували при нея. Тя им се обадила и искала да ги види. Децата контактували редовно с нея. Твърди, че след завръщането на децата от срещите с майката, тримата почти не говорили за отношенията им, за майка им. Голямото момче било малко разстроено, но не обяснил защо. Когато детето било разстроено, той сменял темата и искал да го успокои. Твърди, че делото не се коментира пред децата от родителите или от членовете на техните семейства, че не обижда майката и не я упреква по никакъв повод. Сочи, че емоционалното състояние на децата е добро, че са щастливи, че малкият е отличник, а големият е в пубертет, имал приятелка и си е занижил малко успеха. Това го отдавал на пубертета. Говорил с него той му споделил за това момиче, говорил и с класния ръководител, който потвърдил за момичето. Всеки път му правел забележка за слаб успех и за неуважение в училище. Класният ръководител бил уведомен за случващото се в семейството от ОЗД. Твърди, че вече няма оплаквания от учителите от поведението на Й.. В. нямал забележки, формата му на обучение била присъствена и той ходел всеки ден на училище. Децата всичко споделяли с него, единствено за майка си отклонявали темата. Големият казал на баща си, че като се срещне с майка си споделя и на нея как е минал денят му. Когато майката се обаждала, че иска да се срещне с децата, той в повечето случаи си бил вкъщи. Децата му казвали, че малко не им се ходи при нея. Чувал, когато те и отговаряли по телефона: „Мамо не искаме да дойдем при теб“. Твърди, че разговаря с тях, че това е тяхна майка. Посочва, че майката не звъняла на Й., защото той я блокирал. След всяко обаждане той много се разстройвал и веднъж се разплакал, но бащата не знае какво са си говорили. След този разговор детето било по - изнервено и я блокирало. Тя му пишела във фейсбук, той я отблокирал, обаждал ѝ се и след това пак я блокирал. Поради това майката звъняла на В.. Д. даже искал да я блокира и във фейсбук, той му казал да не го прави. Твърди, че за именния си ден Й. не е получил подарък от майка си. Тя им се обадила към 8.00 – 8:30 вечерта, за да го поздрави за празника. Преди коледните празници им купила по една гривна-смарт часовник. Те отишли при нея, за да си получат подаръците. Твърди, че той е купил на децата всичко необходимо за училище – тетрадки, дрехи, униформи. От началото на учебната година били проведени само две родителски срещи, на които присъствал. Не са говорили с майката за това кой ще ходи на родителска среща. Посочва, че децата са здрави и че той ги води за задължителните ваксинации. Твърди, че детските надбавки в момента се получават майката, че той не е вземал детски надбавки и децата също не са получавали. В момента получавал издръжката с известно закъснение, като предходния месец получил само за едното дете, но предполага че закъснението се дължи на това, че майката е била в болнични. Заявява, че когато поискат децата да видят майка си, той никога няма да ги спре да отидат при нея. Децата имали собствено мнение и той не искал да им налага своето мнение. Синът му казвал: „Мен мама не ме обича“, защото като отишъл миналата година при майка си в апартамента е спал в кухнята, а племенничката ѝ е спала на неговото легло. Децата му казали, че майката е замервала Д. с тетрадка, с играчката на малкия и с одеяло, но той не знае каква е причината за това.

       При изслушването майката  В.Ж.В. заяви, че след Коледа децата и тя били на село. Обадила им се по телефона и баща им започнал да говори от страни, че тя е виновна за това, че са се разделили, че децата не искат да отиват при нея и ѝ затворили телефона. След това тя се опитвала да им позвъни отново, но те не ѝ вдигали. Отишла пред дома на Й.. Той и децата излезли и Й. и голямото момче започнали да ѝ говорят за експертизата, че искала да ги изкара луди, че държала повече на апартамента отколкото на децата си, че е изгонила Й. от апартамента. Й. ѝ казал, че има още 5 мин. да стои с децата и повече може да не ги види. Тя била седнала на пейката, В. седял в нея, а Д. се разхождал напред-назад и твърдял, че не иска да отива при нея, защото тя се държала лошо с него, замервала го с учебник и че не желае да се виждат. Всичко, което казал бащата било на висок тон и ѝ се карал, а тя му казала, че лъже и тонът ѝ бил същия като неговия. През цялото време децата присъствали. Тогава децата не отишли при нея във ****. На следващия ден отишли в дома ѝ във **** и пак тя се обадила по телефона. Преди Коледа децата отишли при нея във ****. Посочва, че се обажда на В. и като го пита дали ще дойдат да се видим, той казвал: „Не знам, ще видим“ и тя казвала: „Добре“. На следващия ден отново се обаждала и питала децата дали ще дойдат, но те категорично ѝ отказвали. Изразява предположение, че децата не искат да отиват при нея, вследствие на разговор с бащата. Твърди, че е питала децата защо не искат да отидат, но те не ѝ отговаряли. Д. я упреквал за случката за братовчедка му. В. не я е упреквал за нищо. Разговаряла няколко пъти с Д., но той си държал на неговото и не искал да приеме нейното обяснение. Извинила му се, но той не приел извинението ѝ и не ѝ обяснил защо. Търсила децата по телефона през деня и вечерта. Баща им присъствал на разговорите само след 8:00 часа вечерта. Разговорите с Д. по телефона протичали добре. Питала го как е, как е в училище. Твърди, че успехът на Д. е много зле, само двойки получавал и забележки, имал двойки по български език, математика и история. Говорила с класния му и той ѝ обяснил, че Д. му казвал, че си чете урока 4-5 пъти, а всъщност не знае нито една дума от урока. Забележките, които получавал, са за това, че обижда учителите и се държи неприлично в час. Последната му забележка била от миналата седмица за това, че присъства само формално в онлайн обучението. По този повод се обадила на бащата и му казах, че според нея детето има нужда от помощ и трябва да му се помогне с уроците и с всичко. Предложила му, след като се прибере от работа, детето да отива при нея и тя да му помага с уроците. Бащата ѝ казал, че е говорил с господина и че детето е притеснено и изнервено и няма нужда да му се помага. Твърди, че към днешна дата няма подобрение в успеха на Д., нито в поведението му, че продължава да получава забележки за поведението си. Признава, че е обиждала Й. само когато той се обаждал на децата, докато те са при нея. Признава също, че замерила Д. с учебник, защото няколко часа се опитвала да го накара да седне да си прочете урока, след което той седнал и след около три минути дошъл при нея и я попитал за въпрос от урока, който не може да разбере, а тя установила, че отговорът на въпроса се съдържал в урока. Накарала го да прочете урока отново и той тръгнал към другата стая. Повикала го да се върне и когато детето се върнало, тя хвърлила учебника към него и му казала да си прочете урока. Твърди, че 1-2 седмици преди първия учебен ден имали уговорка, че ще излезе с децата, за да им купи някои неща за училище. Когато времето наближило, баща им категорично отказал да тя да им купува каквото и да било, нямали нужда от нейните пари. Не знаела, че трябва децата да имат униформи за училище. Юни месец нямало празненство по завършването на училище. Присъствала на празненството, когато В. завършил първи клас. Твърди, че никой не получава детски надбавки за децата, че от месец април до настоящият момент е получавала детски надбавки 1-2 месеца след месец април. При срещите ѝ с децата през месец декември и месец януари имала желание децата да останат да преспят, но те ѝ отказали. С В. разговаряли и той ѝ разказвал всичко, играели заедно. Д. много рядко имал лошо отношение към нея. В повечето случаи си говорили нормално. Потвърждава, че той я е блокирал, но твърди, че редовно си говорят или по телефона на В. или след като напише на Д. по месинджъра, той ѝ се обаждал. Д. се изнервял само когато тя започвала да говори за училище, за поведението му, за оценките му и за това, че трябва да седне да учи. На другите теми говорел нормално, даже ѝ разказвал неща, за които не го е питала. Децата не отговаряли на въпроса ѝ защо не искат да остават да спят при нея, а казвали само, че не искат. Не е ходила до квартирата да взема децата оттам, защото те ѝ казвали, че не искат да отидат при нея. Питала ги дали искат да отидат при нея и ги чакала 1-2 дни, за да ѝ дадат отговор. В съботата баща им ходел на работа и ги вземал с него в камиона. След като се приберат от работа ги вземал на село. Така тя където и да отидела тях ги нямало. Веднъж им предложила, когато децата били сами вкъщи, да отиде и да им приготви нещо за ядене, но те ѝ отказали.

       При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

       По исковете на страните с правна квалификация чл. 127, ал. 2 от СК:

       Относно упражняването на родителските права:

       Според нормата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд, който се произнася относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от СК.

Производството по чл. 127, ал. 2 от СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в производството по чл. 127, ал. 2 от СК не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администрирането/ им, т. е. определяне начина на упражняването им. Съдебната намеса е с цел охрана интересите на децата, поради което съдът не може и не следва да бъде ограничен от исканията на страните. Администрацията на тези граждански правоотношения се извършва изцяло по преценка на съда, изхождайки изключително от интереса на детето. В същото производство, след като страните не могат да постигнат съгласие по въпросите, изброени в ал. 1 на чл. 127, те следва да заявят насрещните си позиции, както в конкретния случай.

       Решаващо значение при определяне местоживеенето на децата и предоставянето на родителските права имат неговите интереси. В т. II от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, което не е загубило силата си, примерно са изброени обстоятелства, които съдът следва да съобрази при преценката си на кой от родителите да предостави упражняването на родителските права. Това са възпитателските качества на родителите, морален лик на родителите, грижи и отношение на родителите към децата, желание на родителите да отглеждат децата, привързаност на децата към родителите, пол, възраст на децата, помощ на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот. В т. I е изяснено понятието „интерес на детето“, като изрично е подчертано, че за него „решаващо значение има цялата съвкупност от интереси, но „от аспекта на всестранното развитие на личността“ /както материални, така и тези, които са от значение за правилното отглеждане и възпитание на детето/. Посочените в постановлението обстоятелства, които съдът следва да прецени с оглед на интересите на детето, са възпроизведени и в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК.

       Съблюдаването на интересите на децата при разрешаване разногласията между техните родители, освен прокламираните в Семейния кодекс принципи, следва и от редица други норми. В чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, е прогласен принципът, че висшите интереси на детето са от първостепенно значение за всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Задължение на държавите - страни по Конвенцията, а съответно и на държавните институции, е да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители. Един от принципите за закрила на детето според чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето е осигуряване на неговия най-добър интерес. В §1, т. 5 от ДР на ЗЗДт е определено, че „най-добър интерес на детето” е преценка на: неговите желания и чувства, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способностите на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, както и други обстоятелства, имащи отношение към детето. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен авторитет /в този смисъл е и решение № 267/23.09.2015 г. по гр. д.№ 7140/2014 г., IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

       В доказателствена тежест на ищците по така предявените главни и насрещни искове е да докажат, че са родители на малолетните деца; че са разделени; всеки от ищците следва да установи родителския си капацитет, качества, възможности, относими към искането за предоставяне упражняването на родителските права върху децата, наличието на жилище, където да живеят децата; ищецът Й. следва да установи, че лично и с помощта на своите родители отглежда и полага грижи за децата от края на март 2020 г.; твърдяното родителско отчуждение; по исковете по чл. 143 от СК в тежест на всеки от ищците е да установи по пътя на пълното и главно доказване нуждата от издръжка в претендираните размери;  доходите, които реализират двамата родители, както и материалната възможност на ответника по иска да заплаща месечна издръжка в търсения размер.

По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че страните са родители на малолетните деца Й.Й.Й. и В. Й.Й.. Не е спорно и че от началото на 2020 година родителите са разделени, а от началото на месец април 2020 година основни грижи за децата полага техния баща.

       Съдът не се нуждае от специални знания или доказателствена обусло-веност, за да приеме, че правилното развитие на децата предполага пълноценно общуване и контакти с двамата родители, тогава когато никой от тях не представлява опасност за децата. Тази тяхна потребност не следва да страда от факта, че родителите по някакви причини са преустановили съвместното си съжителство, какъвто е настоящият случай. Напротив, в името на децата те следва да превъзмогнат личните си преживявания и разочарования, разногласия и противоречия, за да компенсират онези липси, които са се породили в живота на децата вследствие от раздялата им - необходимостта от привикване към различна семейна среда, в която преимуществено присъства само единия родител, фактическо отсъствие на другия родител, липсата на сигурността, която му дава "пълното" семейство.

         Главният въпрос обаче е кой от двамата родители има качествата, потенциала и отговорността да се грижи и възпитава децата, така че те да израснат здрави - физически и психически, и възпитани в обществено признати като добри ценности.

         Както вече беше посочено основен критерий за решението при кого от двамата родители да живеят децата и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции - материални грижи, възпитание, внимание, надзор, авторитет за децата, социална среда, проявена грижа, обич, топлота, внимание, готовност за разрешаването на възникнали проблеми от всякакъв характер, като здравословни, емоционални и др., са единствено и само интересите на самите деца. Правилното възпитание на децата зависи от личността и възпитателските качества на родителите, както и от умението на родителя добре да направлява децата в живота и да им дава положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т. н.

При преценка на релевантните към спора обстоятелства, съдът съобрази следното:

           От приетите социални доклади се установява, че и двамата родители са еднакво привързани към децата, имат желание да полагат грижите за тях и разполагат с необходимите социално – битови и жилищно – битови условия за тяхното отглеждане и възпитание. Бащата обитава съвместно с родителите си къща в с. ****, а от месец септември 2020 г. е наел апартамент в гр. ****, в който живее с децата. Наетото жилище е в близост до училището на децата и жилището, обитавано от майката, което съдът отчита като положителен аспект в неговото поведение. Почивните дни бащата и децата прекарват в с. **** в дома на родителите на бащата. Майката обитава самостоятелно апартамент в гр. ****, закупен съвместно от страните с ипотечен кредит. Двамата родители работят, като работната седмица на бащата е петдневна, а майката почива в неделя и през седмица почива и в понеделник. Всеки един от тях може да разчита на помощта на разширеното семейство при отглеждане на децата. Следва да се отбележи, че не е налице практическа разлика в материалните възможности на родителите на децата. 

           Между страните не е спорно, че всеки един от родителите е полагал лични усилия за отглеждането на децата. След раздялата на родителите, от края на месец март 2020 г. основни грижи за децата полага техния баща, подпомаган от своите родители. Освен това и двамата родители многократно са заявили изричното си желание да отглеждат децата. Няма данни желанието на родителите да е продиктувано единствено от изгода – страните не претендират родителските права единствено заради издръжка.

           Същевременно по делото са събрани достатъчно доказателства, които са в насока, че децата имат емоционална връзка и с двамата си родители, като и двете деца са по - силно емоционално привързани към своя баща. Относно емоционалната връзка на децата с тяхната майка, при детето В. има по – силно изразена емоционална връзка спрямо майката.

           Според социалните доклади и двете страни имат родителски качества. Видно от заключението на комплексната СППЕ, вещите лица са установили, че родителският капацитет на бащата е удачен за възпитанието на децата, а по отношение на личността на майката експертните констатации са, че в нея не липсват умения за задоволяване на базови потребности на децата, от храна, от изработване на важни навици, като режим на хранене, сън, възпитание и др. Наблюденията им обаче са, че към момента при майката е налице тенденция към подценяване на възможността за контрол като майка, а именно: да съблюдава общуването на децата в социума, техните занимания, както и евентуалните им прояви на рисково поведение, като същата прехвърля отговорността на бащата. В тази връзка вещите лица са отбелязали, че по време на интервюто майката е декларирала желанието си да се вижда по – често и редовно с децата и едва след въпроса на психолога: „Не желае ли децата да живеят при нея?”, тя е отговорила положително.

           Възпитателски качества на родителите: В практиката на ВКС е утвърдено разбирането, че фактът на упражнено домашно насилие от единия родител спрямо другия в присъствието на детето сочи на недостатъчни възпитателски и морални качества за упражняване на родителските права. На такава недостатъчност сочи и обстоятелството, че единият родител отчуждава детето от другия и го настройва срещу него и близките му. Съдът съобразява тези факти и с оглед обстоятелствата по делото може да реши, въпреки наличието им, да предостави упражняването на родителските права на родителя, упражнил домашно насилие или настройващ негативно детето спрямо другия. Това обаче предполага да са налице достатъчно основания за формиране на извод, че макар у този родител да е налице дефицит на възпитателски капацитет, все пак интересът на детето налага той да бъде предпочетен пред другия /било защото неговите качества са също недостатъчни, защото фактически не е в състояние да упражнява родителските права или по други подобни причини/. При равни други условия, обаче, наличието на родителско отчуждение или извършено домашно насилие, предполага за упражняващ родителските права и непосредствено отглеждащ и възпитаващ детето да бъде предпочетен другият родител /решение по гр.д. № 6859/2013 г. на ВКС, IV г.о./.

             Като отчита така приетото в практиката на ВКС и съобразявайки фактите и обстоятелствата по делото съдът намира следното:

             От представените по делото писмени доказателства се установява, че с влязло в сила решение на ищеца са наложени ограничителни мерки за извършен от него спрямо ответника акт на домашно насилие, изразяващо се в психическо такова – отправяни заплахи по телефона за живота и здравето на ответника и семейството ѝ. Наред с това в производството по привременни мерки от разпита на свидетеля К.В.– брат на ищеца, се установи, че Й. се е обадил на брат си и му е казал, че е ударил един шамар на ответника, като при изслушването на детето Й. то също потвърди, че веднъж е станало свидетел на конфликт между майка му и баща му, когато последният е вдигнал ръка на майката. Същевременно именно майката е тази, която първоначално е завела децата при майка си и другите си роднини във **** след обявяване на извънредното положение, защото преди това те били в грипна ваканция, баща им бил в ****, а тя била на работа и нямало кой да ги гледа, а след като ищецът се върнал от **** през месец март 2020 г. и се обадил на децата, че иска те да са при него, тя лично ги завела при майката на ищеца и дала своето съгласие децата да живеят при баща си /л. 42/. Обстоятелството, че майката сама е поверила децата на грижите на бащата, дава основание да се направи извод за действителната ѝ преценка относно неговите родителски качества. Следва да се отбележи също, че в изготвените на 05.06.2020 г. и на 14.10.2020 г. социални доклади майката е заявила пред социалните работници, че основни грижи за децата полага техният баща и че децата се чувстват добре при баща си, обстоятелства които се установиха в настоящото производство, както и факта, че в някои аспекти на родителските си задължения и отговорности бащата полага усилия и старание, отчетено както от социалните работници, така и от експертите по приетата СППЕ. Тези признания на майката обаче не кореспондират по никакъв начин с твърденията ѝ, изложени в отговора на исковата молба, че бащата създава опасност за живота и здравето на децата, че в началото на месец юни получила на телефона си клип, на който се виждало, че голямото момче управлява колата на баща си, а малкият седи на задната седалка, като в колата нямало възрастен човек. В този смисъл са и показанията на свидетеля М.М.– съжителка на брата на ответника /дадени в производството по привременни мерки/, и свидетеля Д. В. – сестра на ответника, които съобщават, че ответникът им е показала въпросния клип, но и двамата свидетели заявяват, че не знаят от къде ответникът В. има този клип. По делото не бяха ангажирани нито гласни доказателства, чрез разпит на лицето, заснело клипа, нито други доказателства, установяващи обективността на това веществено доказателство, каквото то би било, ако беше поискано и съответно допуснато до събиране по делото. Според съда, обстоятелството, че определен кръг лица са възприели видеоклип, който пресъздават в показанията си, не е годно да установи твърдените в отговора факти, а и непосочването на лицето – автор на клипа и евентуално – очевидец, дори и пред най – близките роднини, поражда голяма доза съмнение относно неговата автентичност.

            Според приетото по делото експертно заключение по допуснатата СППЕ, неоспорена от страните, вещите лица са посочили, че към настоящия момент при децата е налице родителско отчуждение спрямо майката – умерена степен, като отчуждението е по – силно изразено при детето Й.. Експертите дават прогноза, че това отчуждение може да се отрази на тяхното отношение в бъдеще при изграждането на трайни интимни връзки с представители от срещуположния пол и като цяло на отношението им към него. Следва да се отбележи, че в съдебно засеД.е при изслушването на вещите лица, същите заявиха, че не са налице категорични данни дали от страна на някой от родителите е говорено на децата против другия родител. Посочиха, че у децата е налице конфликт на лоялност, който е по – ясно изразен спрямо бащата, което е вследствие на това, че те живеят при него през последните месеци. Изразиха становище, че няма никакъв проблем да се запази местоживеенето на децата при бащата и че това не би им се отразило негативно, стига те да могат да поддържат достатъчно чест и пълноценен контакт и с майката, че децата, като цяло и конкретно в тяхната възраст, имат нужда да общуват пълноценно и с двамата си родители. Според експертите, ако нещо ще се отрази евентуално негативно за в бъдеще върху тях, това би било не дали ще останат да живеят при бащата или ще живеят при майката, а доколко ще имат пълноценен контакт с неотглеждащия родител и доколко родителите от своя страна ще успеят да изгладят евентуалните противоречия, защото именно това е, което повлиява на децата, родителският конфликт се пренася и върху тях, като се отразява на комуникацията, на общуването им както с единия, така и с другия родител.

             В случая обаче нито един от двамата родители, концентрирани върху това да се обвиняват взаимно за провала на връзката си и съответно да влизат в непрекъснати конфликти помежду си, при това не само словесни, и то в присъствието на децата, да говорят и извършват действия, които взаимно се изключват, да се обиждат и заплашват и т.н., не държи сметка, че в епицентъра на цялата тази съвкупност, наситена с непоследователност, противоречивост и негативизъм, стоят техните собствени, при това още малолетни, деца. Всичко това с категоричност сочи наличието на недостатъчни възпитателски качества и у двамата родители. От една страна бащата, който заплашва бившия си съжител; определя времето, през което и за което майката може да вижда и взема децата, независимо от наличието на съдебен акт за това; който не говори с децата за тяхната майка, а същевременно им обяснява, че тя е тяхна майка, който не иска да признае съществуващите проблеми с успеваемостта и поведението на децата в училище и в общуването с околните и т. н. От друга страна майката, която проявава интерес и загриженост към децата, но в същото време непрестанно си служи с обиди по адрес на бащата в присъствието на децата, пренебрегвайки чувствата и интересите на собствените си деца; която също участва в конфликтни ситуации в присъствието на децата и не винаги успява да намери правилния подход към децата си, включително и при подготовката на учебния материал и т. н. Вярно, че родителите също допускат грешки, но всеки родител, ако има желание и положи повече усилия, ръководен от интересите на децата си, би могъл да се справи. Това обаче трябва да се осъзнае и да стане незабавно, защото много ценно време е изгубено, а не бива да се допуска то да отмине безвъзвратно. На този етап всички доказателства по делото сочат, а и страните го признават, че децата и най – вече детето Й., заявяват нежеланието си да се виждат с майка си, че не желаят да живеят при нея и че желанието им е да живеят с баща си. Понастоящем нито един от родителите не осъзнава и съответно не признава самокритично грешките и пропуските в поведението си, които в своята съвкупност са довели до установеното от експертизата родителско отчуждение на децата спрямо майката, поради което, според съда, не следва механично да се предоставят родителските права на отчуждения родител, а следва да се преценява с оглед установеното по делото и интересите на децата. По делото не се установи само бащата да е отчуждаващия родител. Напротив, от доказателствата по делото, както и от изслушването на детето Й. и родителите /вкл. и в производството по привременни мерки/ се установи, че и двамата родители имат принос за това. Ето защо съдът изцяло приема препоръките, дадени от вещите лица. Натрупаната неудовлетвореност между родителите поражда противоречие, съмнение, несигурност и тревожност у децата, което е проблем и може да доведе до сериозни последници.

             Съобразявайки разпоредбите на чл. 59, ал. 4 от СК, §1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето и трайно установената практика на ВКС по приложението им, предвид доказателствата и данните по делото за все по – задълбочаващи се, силно влошени отношения между двамата родители, родителско отчуждение у децата, в по – голяма степен у детето Й., и невъзможност от страна на родителите да постигнат съгласие относно упражняването на родителските права спрямо децата, осъществяването на редовни контакти между тях и майката, нежеланието на децата те да живеят при нея, силната емоционална връзка между самите деца, което прави непрепоръчително тяхното разделяне, съдът намира, че понастоящем в интерес на децата е да не се променя принудително, а да се запази установеното по делото фактическо положение – децата да останат да живеят при бащата в дома му в гр. ****, *****, комуто да се предостави и упражняването на родителските права, с оглед на това и той да поеме отговорността за отглеждането и възпитанието им. Бащата следва незабавно да уведомява майката при промяна на местоживеенето на децата.

Във връзка с местоживеенето на децата следва да са отбележи, че с исковата молба е заявена претенция то да бъде определено при техния баща - Й.В.Й., в дома му, находящ се в ******. С протоколно определение от 22.10.2020 г. по искане на ищеца съдът е допуснал изменение на претенцията на основание чл. 214 от ГПК, като този адрес да бъде: гр. ****, *****. Макар да желае да му бъдат предоставени родителските права по отношение на децата, бащата не иска местоживеенето на децата да е на адреса му в гр. ****, *****, за който същият е представил доказателства по делото – договор за наем, а на адрес в гр. ****, *****. По делото обаче не се твърди, а и от доказателствата по делото се установява, че същият не пребивава на този адрес, независимо че апартаментът е съсобствен между страните и майката живее в него. Всички тези обстоятелства навеждат на извода, че направеното изменение е неуспешен опит да се използва настоящия процес за решаване на спор, свързан с имуществени отношения между страните, което е недопустимо. Не на последно място следва да се посочи, че въпросният апартамент в гр. **** на ****не е и семейно жилище на страните, доколкото същите нямат сключен граждански брак и настоящото производство не е образувано по иск за развод, поради което разпоредбата на чл. 56, ал. 5, във вр. с ал. 1 от СК е неприложима. Ето защо претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.   

             Относно режима на лични отношения:

             Целта на режима на лични отношения е установяване и заздравяване на емоционалната връзка между родителя, който не упражнява родителските права и детето, което да способства за пълноценното психо-емоционално развитие на детето. Съдът определя режим на личните отношения, изцяло с оглед интереса на детето, въз основа на преценка на доказателствата по конкретното дело.

             Предвид данните по делото за родителско отчуждение у децата спрямо майката следва да бъде определен първоначално, за определен период от време от два месеца, по – ограничен режим на лични отношения между тях – два пъти месечно за по четири часа в неработен/неучебен ден, като предвид силно влошените отношения между двамата родители, тези контакти следва да се осъществяват в присъствието на социален работник. Този първоначален по – ограничен режим има за цел, от една страна, да не се прекъсне и преустанови връзката между децата и майката, а от друга страна – да не се стига до чести конфликти ситуации по предаване на децата, с оглед изразеното от тях нежелание да се виждат редовно с майката /а само когато те пожелаят/.

          След изтичане на двумесечния период следва да бъде определен режим на свиждане на майката с децата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспИ.е, от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и 20 дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като майката следва да взима децата от техния дом и да ги връща пак там, както и да предупреждава бащата за времето, в което ще ползва платен годишен отпуск.

           В тази връзка и с оглед данните по делото, че бащата не полага нужните усилия за запазване на връзката между децата и тяхната майка, а дори напротив, съдът намира за нужно изрично да го задължи да осъществява необходимото възпитателско въздействие спрямо децата и необходимото съдействие на майката за реално и пълноценно осъществяване на личните контакти между тях, включително да осигурява възможност на майката за ежедневен контакт с децата по телефона.

                       Следва да бъде уведомена Дирекция „Социално подпомагане“ - **** за необходимостта от провеждане на срещи с децата и двамата родители, които да бъдат консултирани за необходимостта да се предприемат мерки за закрила „съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда“, като бъде изготвен план за действия, включващ консултации с психолог.

          Относно издръжката на децата:

 да бъде осъдена майката В.Ж.В. да заплаща месечна издръжка на всяко едно от децата, чрез техния баща и законен представител Й.В.Й., в размер по 152.50 лева, са падеж – първо число на месеца, до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването на издръжката, считано от датата на предявяване на иска.

Относно издръжката на децата:

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 143, ал. 3 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно ал. 2 от цитираната по-горе разпоредба, издръжката на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата.

Детето Й. е на 12 години, а детето В. –  скоро ще навърши 10 години.  Като обичайните нужди за деца на тази възраст /за храна, дрехи, обувки, медицински грижи и т.н./, се установяват от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. Ето защо и с оглед обстоятелството, че ищецът претендира издръжка в минимално предвидения в закона размер, то съдът не намира за необходимо да обсъжда обстоятелството относно възможността на ответника по този иск да я заплаща.

С първоначалната искова молба ищецът претендира месечна издръжка за всяко едно от децата в размер на 152.50 лева /в минимално предвидения към датата на подаване на  исковата молба размер/.

С ПМС № 331/26.11.2020 г., считано от 01.01.2021 г. размера на минималната работна заплата за страна е определен на 650.00 лева, т.е. минималния размер на издръжка за едно дете е 162.50 лева. Доколкото обаче за периода от датата на подаване на исковата молба – 27.05.2020 г. до 01.01.2021 г. по признание на ищеца, направено при изслушването в последното съдебно засеД.е на 18.01.2021 г. майката е заплащала определената от съда издръжка в производството по привременни мерки в размер на 160 лева, то за този период съдът приема, че задължението на майката за заплащане на издръжка на малолетните деца е погасено. С оглед обаче задължението на съда да съобрази изменението в нормативната уредба, като се съобрази с действащата такава, следва да се приеме, че, считано от 01.01.2021 г., месечната издръжка за всяко едно от децата следва да бъде определена в размер на 162.50 лева месечно до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване. Издръжката е с падеж всяко първо число на месеца и се дължи в този размер, считано от месец януари 2021 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноски до окончателното изплащане, като предвид заплащането на издръжка по 160 лева на всяко от децата за месец януари 2021 г., следва да се постанови, че само за този месец майката дължи само разликата от заплатения до присъдения размер, а именно по 2.50 лева на всяко дете.

По гореизложените съображения, съдът приема, че следва да бъдат уважени предявените от бащата искове с правна квалификация чл. 127 ал. 2 от СК и чл. 143 от СК и отхвърлени като неоснователни тези на майката.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, в частта за издръжка.

 

           С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени разноски. Същите се претендират в размер на 25 лева – държавна такса и 800 лева – адвокатско възнаграждение. От страна на ответника е направено своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което съдът намира за частично основателно. Съгласно чл. 21 от Наредба № 1/09.072004 г. за МРАВ минималното адвокатско възнаграждение за настоящото производство е 400 лева. Предвид обстоятелствата, че адвокатът е подготвил и представил исковата молба, с която са предявени два иска, участвал е активно във всяко едно от проведените по настоящото дело пет съдебни засеД.я, както и в събирането на многобройните доказателства по делото – писмени, гласни, експертиза, че делото се отличава със значителна фактическа сложност, предвид предявяването и на насрещни искове, по които адвокатът е изготвил и депозирал отговор  както и че за реципрочните усилия насрещната страна е договорила и заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, следва да намали адвокатското възнаграждение на ищеца до този размер. Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 525 лева.

           Следва ответникът да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6, във вр.чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК в полза на РС – **** сумата от 468.20 лева – държавна такса върху издръжките.

          Мотивиран от горното, съдът

       

Р   Е   Ш   И:

 ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетните деца Й.Й.Й., ЕГН ********** и В. Й.Й., ЕГН ********** на бащата Й.В.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 127, ал. 2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Й.Й.Й., ЕГН ********** и В. Й.Й., ЕГН ********** да е в дома на техния баща Й.В.Й., ЕГН **********, находящ се на адрес: ***.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Й.В.Й., ЕГН ********** за определяне местоживеенето на децата при техния баща на адрес: гр. ****, *****, като неоснователна и недоказана.

         ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на майката В.Ж.В., ЕГН **********, с адрес: *** с децата Й.Й.Й., ЕГН ********** и В. Й.Й., ЕГН **********, както следва: първите два месеца - два пъти месечно за по четири часа в неработен/неучебен ден, като тези контакти следва да се осъществяват в присъствието на социален работник; след изтичането на двумесечния период ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на майката с децата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспИ.е, от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и 20 дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като майката следва да взима децата от дома на бащата и да ги връща пак там, както и да предупреждава бащата за времето, в което ще ползва платен годишен отпуск.

         ЗАДЪЛЖАВА Й.В.Й., ЕГН ********** да осъществява необходимото възпитателско въздействие спрямо децата Й.Й.Й., ЕГН ********** и В. Й.Й., ЕГН ********** и необходимото съдействие на майката В.Ж.В., ЕГН ********** за реално и пълноценно осъществяване на личните контакти между тях, включително да осигурява възможност на майката за ежедневен контакт с децата по телефона.

         ОСЪЖДА В.Ж.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати дължимата месечна издръжка за месец януари 2021 година в размер на 2.50 лева /два лева е петдесет стотинки/ на всяко едно от децата Й.Й.Й., ЕГН ********** и В. Й.Й., ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител Й.В.Й., ЕГН **********, представляваща разликата от заплатената издръжка от 160 лева за всяко дете, до размера на присъдената издръжка от 162.50 лева за всяко дете, считано от 01.01.2021 г.; да заплаща месечна издръжка на всяко едно от децата  Й.Й.Й., ЕГН ********** и В. Й.Й., ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител Й.В.Й., ЕГН ********** в размер на 162.50 лева /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, считано от 01.02.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване.

         ОТХВЪРЛЯ насрещните искови претенции по чл. 127, ал. 2 и чл. 143 от СК, предявени от  В.Ж.В., ЕГН ********** против Мехтил Й.В.Й., ЕГН **********, за определяне местоживеенето на децата Й.Й.Й., ЕГН ********** и В. Й.Й., ЕГН ********** при тяхната майка, да ѝ бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата, да се определи режим на лични контакти на бащата с децата, като бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка на децата чрез тяхната майка и законен представител.

         ДА СЕ УВЕДОМИ ДСП – **** за необходимостта от провеждане на срещи с децата и двамата родители, които да бъдат консултирани за необходимостта да се предприемат мерки за закрила „съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда“, като бъде изготвен план за действия, включващ консултации с психолог.

         ОСЪЖДА В.Ж.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на  Й.В.Й., ЕГН **********, с адрес: ***25.00 лева /петстотин двадесет и пет лева / - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

         ОСЪЖДА В.Ж.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на РС – **** сумата от 468.20 лева – държавна такса върху издръжките, на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК.

         На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението само в частта за присъдените издръжки.

Решението в частта, имаща характер на определение, с което се допуска предварително изпълнение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред ОС - ****.

         Решението в останалата част подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС – ****.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: