№ 455
гр. Благоевград, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20241210201016 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д. Г. Х. с адрес гр. ***, с ЕГН **********
против Наказателно постановление № 24-7852-000966 от 01.07.2024 г., издадено от
началника на 02 РУ Благоевград, с което на жалбоподателката на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.137а, ал.1
ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на
атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати
нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че били налице факти и
обстоятелства, които не налагали издаване на наказателното постановление в този му
вид. Сочи се, че към времето на проверката, управляваният от жалбоподателката
автомобил бил с техническа неизправност, като тя се опитвала да го прибере до дома
си. Излагат се и твърдения за проявена спрямо жалбоподателката тенденциозност при
извършваните й полицейски проверки.
Прави се искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и
поддържа депозираната жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител. Депозира
становище, с което прави искане за потвърждаване на наказателното постановление..
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
На 07.06.2024 г около 22.30ч в гр. Симитли жалбоподателката управлявала л.а
„Фиат пунто“ с рег.№***, по ул. „***“ в посока от Кооперативен пазар към ул. „***“.
По това време във връзка с изпълнение на служебните си задължения, на ул. „***“ се
намирали свидетелите М. Б. и Т. А. – служители на 02 РУ Благоевград. Полицейските
служители забелязали, че към тях се приближава л.а.„Фиат пунто“ с рег.№***, като
1
водачът на автомобила не е поставил обезопасителен колан, поради което автомобилът
бил спрян за извършването на проверка. В хода на проверката е установена
самоличността на водача.
Свидетелят Б. приел, че с действията си Х. е извършила нарушение на чл.137а,
ал.1 ЗДвП, поради което на същата дата в присъствието на свидетеля А. и
жалбоподателката съставил АУАН сер.GА №1148316.
Актът е връчен на Х. при отказ да го подпише, удостоверено с подписа на
Мирослав Хаджиев
В регламентирания с чл. 44, ал. 1 ЗАНН пред наказващия орган са депозирани
писмени възражения.
Въз основа на съставения акт при идентичност на описаното нарушение и
неговата правна квалификация, началникът на 02 РУ –Благоевград, издал обжалваното
НП, което е връчено на жалбоподателката на 25.07.2024 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на
жалбоподателката, показанията на разпитания от съда свидетели Б. и А. и от
приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства: АУАН Серия GA № 1148316/07.06.2024 г., Писмо с УРИ № 7852р-
001663/22.07.2024 г., Възражение от Д. Г. Х. от 10.06.2024 г., пощенски плик с
пощенско клеймо, Писмо от 02 РУ – Благоевград към ОДМВР – Благоевград с УРИ №
**********/12.08.2024 г., Писмо от 02 РУ – Благоевград към ОДМВР – Благоевград с
УРИ № 785200-2255/2024 г., АУАН Серия G A АКТ № 1148316/07.06.2024 г., Копие на
Наказателно постановление № 24-7852- 000966/01.07.2024 г., Писмо от Второ РУ към
ОДМВР – Благоевград с УРИ № 785200-2724/09.09.2024 г., Копие на Възражение с
УРИ № **********/10.06.2024 г., АУАН Серия GA АКТ № 1148316/07.06.2024 г.,
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., Заповед № 244з-1039/27.03.2023 г.
Съдът подложи на критичен анализ обясненията на жалбоподателката, като
съобрази двойствената им природа на доказателствено средство и средство за защита.
Предвид горното изводът за тяхната достоверност следва да се базира на
установяването на противоречия и логически несъответствия и корелацията им с
останалата част от доказателствената съвкупност. При извършване на посочената
преценка, районният съд намира, че обясненията на Х. следва да бъдат кредитирани.
Жалбоподателката дава пълни, подробни и хронологически издържани обяснения,
като същите съдържат и признание за неизгодни за нея обстоятелства, а именно, че
към времето на извършената й проверка била без обезопасителен колан.
В обясненията на Х. не се констатира нелогичност или вътрешни
противоречия, както такива в самите обяснения, така и между тях и изложеното във
възражението срещу АУАН и депозираната жалба. Отделно от горното следва да се
отбележи, че по делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават
заявеното от Х., в частност за съществуващ технически проблем на управлявания от
нея автомобил, наложил бутането на автомобила от нея самата.
При установяване на фактите по делото съдът се довери на показанията на
полицейските служители като съобрази липсата на заинтересованост от изхода на
делото, последователността на показанията им и подкрепата им от обясненията на
жалбоподателката.
Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства, съдът
кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.
От обясненията на жалбоподателката, показанията на разпитаните в хода на
2
съдебното следствие свидетели и съставения АУАН се установяват времето, мястото, и
обстоятелствата около инкриминираното нарушение, като и детайли за процедурата по
съставяне и връчване на АУАН.
Въз основа на тях съдът установи, че на описаните в НП време и място
жалбоподателката е управлявала автомобила си без поставен обезопасителен колан.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 25.07.2024 г., а жалбата е от
0208.2024 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от мл. инспектор в 02 РУ
Благоевград в съответствие с чл. 189, ал. 1 ЗДВП след проведено обучение и писмен
изпит съгласно Заповед 244з-1039/27.03.2023 г. издадена от директора на ОДМВР
Благоевград в изпълнение на Заповед №8121-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи. Атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на
основание чл.189, ал.12 ЗДвП със същата Заповед №8121-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи. Предвид горното актосъставителят и наказващият
орган са материално и териториално компетентни да установят нарушението и да
наложат за него административно наказание.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена
форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и
връчването им, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42
ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението - дата и място,
обстоятелствата, при които е извършено същото и правната му квалификация.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание.
Неоснователно се явява въведеното с жалбата оплакване за отсъствието на
яснота за мястото на нарушението. Предвид естеството на нарушението, с
отразяването на града, улицата и посоката на движение на управлявания от
жалбоподателката автомобил са изпълнени императивните изисквания на чл.42, т.3 и
чл. 57, т.5 ЗАНН за посочване на мястото на извършване на нарушението, като
описанието на нарушението е направено по начин, позволяваш неговата
индивидуализация и осигуряващ възможност на жалбоподателя да разбере за кое
точно негово деяние е съставен АУАН и издадено НП
Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Независимо от горното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното
НП, следва да бъде отменено, по следните съображения:
С разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП законодателят е задължил водачите на
3
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства
са оборудвани, като в ал.2 изрично е посочил лицата, които могат да не използват
колани.
Предвид установеното по делото, че Х. е управлявала МПС, същата като негов
водач е адресат на предвиденото с чл.137а, ал. 1 ЗДвП задължение.
От обясненията на Х. и показанията на полицейските служители се установи
по несъмнен начин, че на описаните в НП време и място жалбоподателката е
управлявала МПС без обезопасителен колан, с който е бил оборудван автомобилът.
В случая обаче се установява също така, че причината поради която
жалбоподателката не е била поставила обезопасителния колан е появила се при
управлението на автомобила техническа неизправност, налагаща излизането й от
автомобила, за да го избута до място с наклон на пътното платно, който да позволи
движението на автомобила. В тази им част обясненията на Х. не се опровергаха от
показанията на полицейските служители, като същите заявиха липса на спомен
относно това обстоятелство, както и за това дали по време на проверката е възникнала
необходимост от преместването на автомобила, което също е извършено чрез неговото
избутване, поради техническата му неизправност.
Съгласно разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., за
нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните
нарушения и наказания, поради което съдът не разполага с възможността да приеме, че
нарушението на чл.137а, ал.1 ЗДвП е маловажно такова по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Съставът на районния съд намира обаче, че в случая приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 9, ал. 2, пр. 2 НК, по силата на препращащата норма на чл.
11 ЗАНН. Неизпълнение на задължението от жалбоподателката не може да бъде
квалифицирано като административно нарушение, тъй като обществената му опасност
е явно незначителна и поради това попада в категорията малозначително такова. За да
бъде определено като нарушение едно деяние, то трябва да покаже типичната за този
тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, с което да обоснове използване
на санкционните средства и да ги направи обществено приемливи. В този смисъл
Решение № 1066 от 28.03.2024 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 419/2023 г., както и в
практиката формирана от районните съдилища (Решение № 83 от 8.03.2024 г. на РС -
Шумен по а. н. д. № 1665/2023 г.; Решение № 29 от 13.03.2024 г. на РС - Свиленград по
а. н. д. № 39/2024 г.), в които е направено разграничение между „маловажен случай"
съгласно легалната дефиниция на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и „малозначително
деяние" по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Двата института, дават оценка на обществената
опасност на извършеното, през призмата на качествено различни критерии - липсата
или незначителността на вредните последици или други смекчаващи обстоятелства за
„маловажен случай“ и съответно пълна липса или явно незначителна обществена
опасност, при „малозначително деяние". Критерий за това разграничение е основният
правен принцип за пропорционалност между преследваните легитимни цели в защита
на обществения интерес и ограниченията, които следва да се търпят в резултат на
административнонаказателна принуда, под формата на санкция, като балансът между
тях не трябва да отстъпва от принципа на справедливост.
По изложените съображения и изхождайки от основополагащия принцип за
пропорционалност, съдът приема, че деянието на Х. разкрива признаците на
малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2, пр. 2 НК, приложим субсидирано на
основание чл. 11 ЗАНН.
Безспорно от формална страна са налице признаците на нарушение по чл.137а,
4
ал.1 ЗДвП, но конкретиката на случая формира извода за неговата малозначителност по
смисъла на чл.9, ал. 2, пр.2 НК, водещ до явна незначителност на обществена опасност
на деянието, доколкото въздействието му в действителност не застрашава реално
обществените отношения, предмет на защита.
В този смисъл, съдът намира за нарушен принципа на пропорционалност, като
наложената глоба обективно не съответства на извършеното и в случая не реализира
постигането на легитимна цел.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че следва да
уважи подадената жалба и да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за
производството се поражда за жалбоподателката. Предвид обаче липсата на направено
искане в установените процесуални срокове, такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т.1 ЗАНН Районен съд Благоевград
НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-7852-000966 от 01.07.2024г.,
издадено от началника на 02 РУ Благоевград, с което на Д. Г. Х. с адрес гр. ***, с ЕГН
********** на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на
50лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5