№ 625
гр. Плевен, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20244430105484 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Ж.
Т. Ж., ЕГН**********, *** против *** ЕАД, *********, ***. Ищецът твърди,
че срещу него е издаден изпълнителен лист от 03.02.2009г. по ч.гр.д.№
537/2009г. по описа на ПРС, с който същия е осъден да заплати на „***“ АД
сумата от 18785.23 лв., от които — 15000 лв.-просрочена главница, в това
число — 13415.74 лв.-редовна главница и просрочена главница-1584.26лв.,
329.51лв,- лихва за забава, за периода от 20.11.2007г.-30.01.2009г., 3455.72 лв.-
наказателна лихва за периода от 20.11.2007г.-30.01.2009г., законна лихва върху
главницата от 30.01.2009г. до изплащане на вземането, 750лв.-такса за
управление на кредита, както и сумата от 380.70лв. Твърди, че по издадения
изпълнителен лист е образувано изп.д.№ 130/2009г.по описа на *** Ц. Н.-
Плевен. Твърди, че на 21.06.2017г. е сключен договор за цесия, с който
вземането по изпълнителния лист е прехвърлено на „***“ ЕАД, като
последното е конституирано като взискател по делото. Твърди, че поради
неизвършване на действия в продължение на две и повече години,
производството по изпълнителното дело е прекратено, на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, на 07.09.2018г., с отбелязване, че последното изпълнително
действие е на 08.11.2013г. Твърди, че със същия изпълнителен лист е
образувано изп.д.№ 1404/2018г. по описа на *** Ц. Н.-Плевен, на 11.10.2018г.,
за което на ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение на
12.10.2018г., връчена на 24.10.2018г. Твърди, че първото изпълнително
действие по новообразуваното дело е запор на сметки от 23.10.2019г., наложен
на 30.10.2019г. в „***“. Твърди, че в периода между последното изпълнително
1
действие по изп.д.№ 130/2009г. по описа на *** Ц. Н. - 08.11.2013г. и първото
изпълнително действие по новообразуваното изпълнително дело №
1404/2018г. по описа на *** Ц. Н. - 23.10.2019г., са изтекли повече от пет
години, като вземането се е погасило по давност на основание чл.110 от ЗЗД.
Счита, че вземането по изпълнителния лист издаден по ч.гр.д.№ 537/2009г. е
погасено по давност. Моли на основание чл.439, ал.1 от ГПК, да бъде
признаето за установено, че Ж. Т. Ж. от ***, ЕГН **********, не дължи на
„***“ ЕАД, ЕИК ********* ***, представлявано от Б.Г.А., сумата от
18785.23лв,. за която е издадена Заповед за изпълнение № 227/03.02.2029г. по
ч.гр.д. № 537/2009г. и изпълнителен лист от същата дата, като погасена по
давност. Претендира направените в производството разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който на основание чл.119, ал.4, вр. чл.105 и чл.108 от ГПК,
прави възражение за неподсъдност на делото. Твърди, че предявеният по
делото иск не попада в обхвата на чл.106 – 117 от ГПК. Твърди, че ищецът
няма качество и на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, тъй като кредита е
отпуснат от цедента за осъществяване на търговска дейност, а ищеца е
длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 от ГПК. Твърди, че
ищецът не защитава свои потребителски права по сключен с праводателя на
ответника договор за банков кредит, нито иска признаване на недължимост на
суми по такъв договор, а оспорва като длъжник изпълнението по
изпълнително дело, поради изтекла погасителна давност, погасяваща
вземанията на взискателя по изпълнителния лист (Р 101-1972-ОСГК и Р 198-
2011-II г.о.). Твърди, че именно поради това за подведомствеността и
подсъдността на този иск по чл. 439 ГПК се прилагат общите правила (така и
Р 624-2006-II т.о.), респективно общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, а
не някоя от особените такива по чл. 106-117 ГПК. Предвид изложеното, моли
да бъде прекратено делото и същото да бъде изпратено на Софийски районен
съд по подсъдност, който е родово и местно компетентен да го разгледа,
предвид размера на иска и тъй като седалището на ответника – юридическо
лице се намира в гр. София.
По отношение на предявения иск счита, че макар и допустим, същият
е неоснователен. Твърди, че началната дата от която следва да се изчислява
давностния срок е 26.06.2015г., публикуване на ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че съгласно
даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване, образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на
изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е
дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но
давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС.
Излага съображения, че прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване
2
за период преди постановяването му би имало за последица погасяването по
давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни
производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от
този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди
момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на
действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото
тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери
приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди
отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент
за в бъдеще. С оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
година, постановена по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на
ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването,
като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само
по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но
не и към тези, които са приключили преди това. Излага съображения, че
тълкувателно решение № 2 е от 26.06.2015 година, тоест – до момента на
обявяването му в рамките на образуваното изпълнително производство
давност не е текла. Едва след този момент ще намери приложение
разрешението, дадено с ТР № 2. Твърди, че от 26.06.2015г. -датата на
постановяване на тълкувателното дело до преобразуване на изпълнително
дело № 1404/2018г. не е изтекла предвидената в закона 5 – годишна давност.
Моли претенцията да бъде отхвърлена. Претендира направените деловодни
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Изпълнителен лист от 03.02.2009г., същия е издаден на
основание чл.404 т.1 и 405 ал.1 ГПК по ч.гр.д.№ 537/2009г. на РС-Плевен на
основание Заповед № 227/03.02.2009, на основание която ***- Ж. Ж. е осъден
да заплати на кредитора *** АД сумата от 15000,00 лв. главница, 1584,26 лв.
лихва за забава за периода 20.11.2017г. до 30.01.2009г.; 3455,72 лв. наказателна
лихва за периода 20.11.2007г. до 30.01.2009г., 750,00 лева такса за управление
на кредита ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.01.2009г. до изплащане на вземането, както и сумата от 380,70 лв.
Не е спорно между страните, че въз основа на изпълнителния лист е
образувано изпълнително дело № 130/2009г. по описа на *** Ц. Н., което
поради неизвършване на действия в продължение на две години е прекратено
3
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, на 07.09.2018г. с отбелязване, че
последното изпълнително действие е на 08.11.2013г.
Видно от Договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2017г. Юробанк
България Ад е прехвърлила вземането по гореописания изпълнителен лист на
*** ЕАД.
С молба № 6733/11.10.2018г., подадена до *** Ц. Н., *** ЕАД е отправил
искане за образуване на ново изпълнително производство въз основа на
приложения Изпълнителен лист от 03.02.2009г., като е образувано изп.д.№
1404/2018г. по описа на *** Ц. Н..
С молба № 4784/19.09.2019г. взискателят е направил искане да бъде да
бъде насрочен и извършен опис на движими вещи на постоянния и настоящия
адрес на длъжника.
Със Запорно съобщение от 23.10.2019г. е наложен запор върху всички
сметки на длъжника Ж. Ж. в *** АД.
Видно от молба от 26.02.2021г. е направено искане за налагане на
възбрани и запори върху имущества и вземания на длъжника.
Със запорни съобщения от 08.04.2024г. са наложени запори върху
сметките на длъжника в *** АД, вземането му за пенсия от НОИ, вземането за
трудово възнаграждение от Кметство с.***.
На 08.05.2024г. е изпратено уточняващо запорно съобщение до НОИ.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното
от правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя.
Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По своето естество искът по чл. 439 от ГПК е
отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че
изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало
да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е
4
необходимо ищецът да докаже възраженията си срещу вземането, поради
което отрича съществуването на спорното право, т. е. фактите, които
изключват, унищожават или погасяват спорното право. Поради това, че
изпълнителния лист е издаден на съдебно изпълнително основание, по което
има формирана сила на пресъдено нещо, ищецът не може да противопостави
на ответника възражения, свързани с действителността и размера на
задължението.
Ищеца твърди, че след установяване на вземането на ответника с влязал в
сила съдебен акт по ч.гр.д.№ 537/2009г. по описа на РС-Плевен за сумите по
издадения изпълнителен лист, ответника по делото е бездействал повече от 5
години, поради което установеното със съдебен акт вземане се е погасило с
изтичането на общата 5-годишна давност. Не е спорно между страните, че
вземането на ответника по делото за процесните суми е установено с влязъл в
сила съдебен акт- Заповед за изпълнение № 227/03.02.2009 срещу ищеца в
качеството му на едноличен търговец.
Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Давността съгласно
чл.115, ал.1 ЗЗД почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Вземането, установено със съдебен акт става изискуемо от деня на влизане в
сила на съдебния акт. Видно е, че вземането на ответника е установено към
датата на влизане в сила на издадената заповед за изпълнение, което е не по-
рано от две седмици след нейното връчване на длъжника. Носещия
доказателствената тежест ищец, не доказа с ангажираните по делото
доказателства, началния момент от който е започнала да тече погасителната
давност за вземането по процесния изпълнителен лист. От неоспорените му
твърдения, обаче съдът приема, че давността за вземането е започнала дори да
е започнала да тече веднага след изтичане на двуседмичния срок за
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, съобразявайки
приложимата редакция на закона на чл.414, ал.2 ГПК към 2009г., то тя е
прекъсната още през същата година чрез образуването по издадения
изпълнителен лист на изпълнително дело № 130 за 2009г. по описа на *** Ц.
Н.-Плевен. Безспорно е между страните и че, на 21.06.2017г. е сключен
договор за цесия, с който вземането по изпълнителния лист е прехвърлено от
първоначалния кредитор на „***“ ЕАД, като последното е конституирано като
5
взискател по делото. Безспорно е и, че поради неизвършване на действия в
продължение на две и повече години, производството по изпълнителното дело
е прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, на 07.09.2018г., с
отбелязване, че последното изпълнително действие е на 08.11.2013г. По
силата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното дело се прекратява когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. При
съобразяване на изложеното, съдът приема, че изпълнително дело №
130/2009г. по описа на *** Ц. Н. е прекратено по силата на закона на дата
09.11.2015г.-две години от датата на последното изпълнително действие, за
което перемиране е съставено постановление на *** на дата 07.09.2018г.
Съгласно мотивите на т.3 от Тълкувателно решение № 2/2023г. на ОСГКТ
на ВКС е прието, че възприетото понастоящем от ОСГТК на ВКС правно
разрешение, че в изпълнителния процес давността бива прекъсвана
многократно и по време на висящ изпълнителен процес погасителна давност
не спира да тече, наложи разясненията, дадени с приемането на Тълкувателно
решение № 3 от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС за
делата, образувани за вземания преди датата 26 юни 2015г. По
изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания,
не е текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение
№ 2/26.06.15 г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС. Давността за тези
вземания e започнала да тече от 26.06.2015г., тъй като до посочената дата е
обвързващо тълкуването за спряла да тече давност на основание чл. 115, ал. 1,
б. „ж” ЗЗД, но само когато са налице двете кумулативно посочени в ΠΠBC №
3/18.11.1980 г. предпоставки: да е направено пред държавен орган надлежно
волеизявление за принудително осъществяване на вземане, „което
волеизявление е с не по-малко значение на предявяването на иск или на
възражение в исковия процес”, и изпълнителното производство да е висящо.
Когато преди датата 26 юни 2015 г. е отпаднало второто от посочените две
условия, преустановява се и ефектът на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, което при
действието на ΠΠBC № 3/18.11.1980 г. указва началото на новия давностен
срок. В тези случаи нова давност започва да тече от деня на прекратяването на
изпълнителното дело, до този момент се прилага чл. 115, ал.1, б. „ж” ЗЗД,
което тълкуване отпада едва с обявяване на тълкувателното решение, с което
постановлението е обявено за загубило сила. При действието на
6
постановлението на Пленума на ВС, искането на взискателя за извършване на
изпълнителни действия поставя началото на изпълнителния процес и прекъсва
давността, когато изпълнително дело е образувано. При изпълнителни дела,
вече прекратени към датата 26 юни 2015г., срокът на новата давност по чл.
117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от
момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително
действие според нововъзприетото тълкуване, тъй като хипотезата за фактите,
означени в тълкуванията, се съобразява според значението им в съответния
тълкувателен акт . Изпълнителният процес е законовата рамка, в която
действията или бездействията на кредитора от значение за погасителната
давност се проявяват. След отмяната на ΠΠBC № 3/18.11.1980 г., неговата
висящност вече не е определяща за давността, а прекратяването на
изпълнителния процес поначало няма отношение към прекъсването на
погасителната давност. За изпълнителния процес чл. 116, б. „б” ЗЗД не се
отнася.
Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че до 26.06.2015г. не е
текла погасителна давност за вземането по процесния изпълнителен лист
поради висящността на изп.д.№ 130/2009г. по описа на *** Ц. Н. и от тази дата
26.06.2015г. е започнала да тече нова погасителна давност за процесното
вземане.
В чл.116 ЗЗД са посочени случаите, при които се прекъсва давността.
Съгласно чл.116 б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия на принудително изпълнение. Действия по принудително
изпълнение, представляват такива действия, които пряко са насочени към
събиране на вземането, искането за които е адресирано до съдебния
изпълнител, т.е. само онези действия, които са пряко насочени към
имуществената сфера на длъжника с цел удовлетворяване на съдебно
признатото право на взискателя. Съгласно задължителната тълкувателна
практика на ВКС- т.10 от ТР по ТД № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, съгласно чл.
116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането, а не успешното
извършване на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес, обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за
7
събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да
бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.
1 З***): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Както се посочи по-горе давността за процесното вземане е започнала да
тече на 26.06.2015г. след нейното прекъсване с образуването на изп.д.№
130/2009г. по описа на *** Ц. Н. и не е текла по време на висящността на това
изпълнително производство до посочената дата.
Съдът намира, че след 26.06.2015г. давността е прекъсната на
19.09.2019г. с подаването на молба № 4784/19.09.2019г., с която взискателят е
направил искане да бъде насрочен и извършен опис на движими вещи на
постоянния и настоящия адрес на длъжника. След това е прекъсната със
Запорно съобщение от 23.10.2019г., с което е наложен запор върху всички
сметки на длъжника Ж. Ж. в *** АД. Прекъсната е и на 26.02.2021г., когато
взискателят е направил искане за налагане на възбрани и запори върху
имущества и вземания на длъжника. Прекъсната със запорни съобщения от
08.04.2024г. са наложени запори върху сметките на длъжника в *** АД,
вземането му за пенсия от НОИ, вземането за трудово възнаграждение от
Кметство с.*** и на 08.05.2024г. с уточняващо запорно съобщение до НОИ.
8
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. За давността и нейното
прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято
проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на
искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането
му се отдава на причини, независещи от кредитора. Погасителната давност е
материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на
неговите субективни права. Активността на взискателя е достатъчна за
прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното
действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Образуването
на изпълнително дело е правно административен почин на органа и негово
задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за
материалноправния ефект от действията на кредитора. Правно и фактически,
действията на взискателя следва да са необходимите, които законът предписва
и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение – изразена
воля в писмен вид поради препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на
принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл.
426, ал. 1 ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК.
При тези изводи на съда, е видно, че не е изтекла общата 5-годишна
давност за вземането по процесния изпълнителен лист. Няма нито един
период от 5 години бездействие от взискателя след влизане в сила на Заповед
за изпълнение № 227/03.02.2009 между две прекъсвания на давността, поради
което предявения иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен изцяло в предявения си размер.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3, вр.ал.8 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да плати на ответника направените от него
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ж. Т. Ж., ЕГН**********, с.***, ***
9
против *** ЕАД, *********, *** иск с правно основание чл.439 ГПК, да
бъде признато за установено, че ищеца не дължи на ответника като погасена по
давност сумата от 18785.23лв, за която е издадена Заповед за изпълнение №
227/03.02.2029г. по ч.гр.д. № 537/2009г. по описа на РС-Плевен и изпълнителен
лист от същата дата, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3, вр.ал.8 ГПК Ж. Т. Ж.,
ЕГН**********, с.***, *** да плати на *** ЕАД, *********, *** сумата от
100 лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10