РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш Е
Н И Е
№ …/…
гр. Пловдив, 24 . 11 . 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, VI състав, в открито
заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав :
Административен съдия: Здравка Диева
С участието на
секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1006/2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по
реда на чл. 84 ал. 14 от Закона за културното наследство /ЗКН/ - предишна ал.9
- изм., бр. 62 от 2019г., в сила от 6.08.2019г.
„ВИКТОРИЯ СИТИ
ЦЕНЪР“ ЕООД, ЕИК *********, с. Житница, ул. „Първа“, № 2з, представлявано от управителя
В.Й.Я., с пълномощник адв.Хр.Р. обжалва Становище изх. № ЗЗ-НН-433 от
03.02.2020г. на Министъра на културата, с което е отказано съгласуване на
технически проект за ремонт и реконструкция на съществуваща сграда, ново средно
застрояване и подземно застрояване и ремонт на покривната конструкция без
промяна на кота корниз на съществуващата сграда в УПИ I – 522, 679 – жил. и
общ. застрояване, в кв.149 – нов, 314 – стар, по плана на ЦГЧ – гр.Пловдив, ул.
Авксентий Велешки.
Становища
на страните :
- В жалбата е
заявено възражение за нищожност на становището-отказ на основание чл.177 ал.2 АПК с искане за обявяване нищожността на оспорения административен акт. При
условия на евентуалност се твърди незаконосъобразност на отказа с искане за
отмяната му. Описани са в хронологична последователност фактите и
обстоятелствата по отношение заявление на Виктория Сити Център ЕООД от
03.01.2017г. до Министъра на Културата с искане за съгласуване на виза и
технически проект за ремонт и реконструкция на съществуваща сграда, ново средно
застрояване и подземно застрояване и ремонт на покривната конструкция без
промяна на кота корниз на съществуващата сграда в УПИ I – 522, 679 – жил. и
общ. застрояване, в кв.149 – нов, 314 – стар, по плана на ЦГЧ – гр.Пловдив, ул.
Авксентий Велешки. В тази вр. е изтъкнато, че при съобразяване отказа на
Директора на НИНКН от 15.03.2017г., дружеството е преработило проекта и със
заявление от 30.03.2017г. е внесло коригиран проект, при който подземното
застрояване е намалено на един подземен етаж и към техническия проект е
приложена Конструктивна експертиза, според която носещите конструкции на
сградата не отговарят на нормите за безопасност и сградата е опасна от
самосрутване, при което са предложени два варианта – вторият предлага частичен
демонтаж на сградата със запазване фасадите с обем и височини. Становището на
Директора на НИНКН от 09.06.2017г. до Министъра на културата е положително – да
се съгласуват визата и техническия инвестиционен проект, но е издадено
становище от 30.08.2017г. за съгласуване на визата и отказ за съгласуване на
техническия проект. Отказът е обжалван и с Решение № 3466 по адм.д.№
10580/2017г. на АССГ – е отменен в обжалваната част и преписката е върната за Зам.министъра
на културата /издател на оспорения административен акт/ - за ново произнасяне
по заявлението на дружеството в 14 дн.срок. ВАС отменя решението на АССГ – със
свое Решение № 15836/2018г. по адм.д.№ 9477/2018г. и връща делото в АССГ. При
повторното разглеждане на жалбата отказът е отменен отново с Решение № 3789/2019г.
по адм.д.№ 653/2019г. Посочено е, че съдът е възприел проекта, според който е
предвидено запазване на съществуващото застрояване като контур /очертание на
застроителното петно/ в приземен етаж и в цялостен обем на сградата и цялостно
и частично запазване на фасадите – изцяло се запазва североизточната фасада по
ул.Иван Вазов откъм улицата, включена в групов паметник „Система от улични
ансамбли „Д” по ул.Иван Вазов и ул.Цанко Дюстабанов, както и нейните контактни
ъглови участъци и югозападната фасада, при запазване цялостно и частично на
фасадните каменни и тухлени зидове в съответствие с Конструктивната експертиза.
Съдът е посочил, че инвестиционният
проект напълно съответства на устройствените параметри на действащ ПУП, с
аргумент от съдържанието на приетата допълнителна СТЕ. Освен това в съдебното
производство е доказано и възприето, че сградата запазва като цяло своя контур,
обем и облик и хармонира с визията и оформлението на системата от улични
ансамбли „Д” по ул.Иван Вазов и ул.Цанко Дюстабанов. Отказът е отменен по
всички изложени в административния акт основания. Касационната жалба на Зам.министъра
на културата против второто решение на АССГ е отхвърлена от ВАС с Решение №
15627/18.11.2019г. по адм.д.№ 10154/2019г. Срокът за новото произнасяне по
заявлението на дружеството е изтекъл на 02.12.2019г., поради което Виктория
Сити център ЕООД подава заявление с вх.номер от 10.12.2019г. В противоречие с
влезлите в сила Решения на АССГ и на ВАС е издадено оспореното становище –
отказ от 03.02.2020г. на Министъра на културата. Според жалбоподателят мотивите
за отказ са същите – като тези в отмененото становище от 30.08.2017г. , поради
което е налице хипотезата на чл.177 ал.2 АПК. Административният акт е повторно
издаден със същото съдържание като отменения, тоест – разпоредени са същите
права и задължения на същите фактически основания и е налице идентичност на
страните. Подържа се в тази вр., че силата на присъдено нещо, нейните обективни
и субективни предели определят това за което и тези, спрямо които съдебното
решение има действие. Индивидуализиращите елементи на това, за което и на тези,
за които решението има действие са страни, основание, предмет – чл.177 ал.1 АПК
вр. с чл.298 ал.1 ГПК. В случая на основание чл.177 ал.2 АПК –
административният акт противоречи на решението на съда по спорния предмет, по
правните последици, обиктивирани в неговия диспозитив, поради което отказът е
нищожен.
В ход по същество
адв.Р. поддържа исканията до съда с уважаване на жалбата и присъждане на
направените съдебни разноски.
В писмено
становище по същество са повторени съображенията от жалбата по възражението за
нищожност на оспореното становище – отказ. С позоваване на приетата по делото
СТЕ е посочено, че в инвестиционния проект е предвидено запазване на кота било
на заварената съществуваща сграда, котата корниз отговаря на изискванията на
ПУП с прилагане разпоредбите на Наредба № 7/2003г., вкл. е предвидено цялостно
и частично запазване на фасадите в съответствие и с издадената виза. Счита се,
че мотивите в оспорения отказ са в противоречие с влязлото в сила Решение по
адм.д.№ 653/2019г. на АССГ, мотиви от което са цитирани в подкрепа на
твърдението. Посочено е, че в случая Министърът на културата е бил длъжен да
изложи всички съображения във вр. с твърдяно нарушение на закона и подзаконови
нормативни актове и не може след влязло в сила решение за отмяна на отказ, да
се позовава на същите основания, които са изложени в отменения административен
акт или да въвежда нови фактически основания за отказ. Изтъкната е установената
посредством СТЕ идентичност в проектната документация и съдържанието на
преписката, при които е постановен отменения отказ и оспорения в това съдебно
производство отказ. Поддържа се идентичност по отношение страни, основание и
предмет – и противоречие на оспорения отказ на съдебното решение, в която
хипотеза е приложима нормата на чл.177 ал.2 АПК.
- Ответникът Министър на културата, чрез
процесуалния си представител гл. юрисконсулт Л.Х. - А. излага становище за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и е заявено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В писмена защита се
поддържа законосъобразност на отказа от 03.02.2020г. – издаден от компетентен
орган, в предвидената от закона форма и при съответствие с материалния закон и
спазване на административнопроизводствените правила. Отразени са съображенията,
обосновали издаване на отказ при спазване на специално установената процедура в
ЗКН. Оспорено е възражението за нищожност на административния акт, основано на
чл.177 ал.2 АПК с твърдение, че в отказа изрично е посочено издаването му в
изпълнение на съдебно решение № 3789/04.06.2019г. по адм.д.№ 653/2019г., АССГ,
потвърдено с решение № 15627/18.11.2019г. по адм.д.№ 10154/2019г. на ВАС. Според
представителят на ответника „Следва да се посочи обаче, че в цитираните съдебни
решения не се съдържат задължителни указания по тълкуване и прилагане на
закона, с които административният орган да не се е съобразил, а със същите само
преписката е върната за ново произнасяне съгласно мотивите в съдебното
решение.”. „Връщането на преписката за ново произнасяне не означава безусловно,
че съдът е задължил органа да съгласува внесения инвестиционен проект. Точно
обратното, съдът е върнал преписката, за да може административния орган, който
разполага със специална компетентност и експертиза в областта на културното
наследство, след като да проведе ново производство, събере и обсъди
доказателства по същото, да постанови окончателен акт.”. Освен това, срокът за
произнасяне по чл.84 ал.1 ЗКН е 4 – месечен, поради което административният
орган не е бил длъжен да се произнесе в указания от съда 14 – дневен срок.
Твърди се, че оспореното становище-отказ не е в противоречие с влязлото в сила
съдебно решение и актът не е нищожен – съдържанието на обжалвания акт не е
същото като това на отменения и са съобразени целите на ЗКН – чл.2 ал.2. Макар
да е налице идентичност в предмета и основанието, се счита, че не е налице
идентичност в страните, тъй като оспорения отказ е издаден от Министъра на
културата, а отменения от съда – от Зам.министъра на културата. Счита се, че в жалбата не се съдържат
твърдения за незаконосъобразност и превратно се тълкува нормата на чл.177 ал.2 АПК, като не е съобразено, че становището е издадено при условия на оперативна
самостоятелност и преценка на органа. СТЕ
не следва да се кредитира, тъй като не е извършила основната проверка, която е
възложена на органа в производството на чл.84 ЗКН и преценката за приложимата
норма /чл.84 ал.9 ЗКН/ следва да се извършва не към дата на подаване на
искането, а към дата на издаване на административния акт /чл.142 ал.1 АПК/.
Поискано е жалбата да бъде отхвърлена.
- Окръжна
прокуратура Пловдив не участва в съдебното производство.
1. Оспореното
становище е издадено на 03.02.2020г. Според извадка от деловоден регистър на
НИНКН /л.41/, отказа е връчен на 21.02.2020г.
Жалбата е подадена чрез органа с вх.№ от 09.03.2020г. 14 дн.срок за
обжалване е изтекъл на 06.03.2020г. Доказателства за съобщаване на акта по реда
на чл.61 АПК не са представени, както и за начин на подаване на жалбата – с
пощенска услуга или в деловодството на администрацията. Жалбата е подадена от
адресат на оспореното становище - отказ, пряко засягащ правата и интересите на
заявителя в административната процедура. При твърдение за нищожност на
становището – отказ, жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по
основателност.
2. Оспореното становище е издадено от Министъра на културата, правомощията
на който административен орган произтичат пряко от закона – чл.84 ал.2 ЗКН : „Съгласуването
по ал. 1 на инвестиционните проекти и исканията за намеси по чл. 83
се извършва от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица
за:..”. Не са налице хипотези на делегиране на правомощия или заместване.
Авторство не е оспорено. Възражението за нищожност е основано на нормата на
чл.177 ал.2 АПК: „Актове и действия на административния орган, извършени в
противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован
може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.”.
2.1. Правни и
фактически основания за издаване на становището /л. 34-36/ :
- В обстоятелствената част на административния акт е посочено основанието
по чл.84 ал.8 и ал.13 ЗКН, Заповед № РД09-1349/28.11.2019г., становище на
Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ вх.№
7000-748/30.03.2017г. и изх.№ 7000-748/19.06.2017г. и № 9400-4961/29.01.2020г.
и образувани преписки в Министерството на културата № 33-НН-433/19.06.2017г. и
№ 33-НН-433/29.01.2020г. и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение №
15627 от 18.11.2019г. по адм.д.№ 10154/2019г. на ВАС – за отмяна по жалба на
Виктория сити Център ЕООД на становище изх.№ 33-НН-433/30.08.2017г. на
заместник-министъра на културата.
Становището е относно „Виза и
технически проект за ремонт и реконструкция на съществуваща сграда, ново средно
застрояване и подземно застояване с кота корниз 16.91м /176.33/ и кота било
20.41м /179.82/ и ремонт на покривната конструкция без промяна на кота корниз
на съществуващата сграда в УПИ I – 522, 679 – жил. и общ. застрояване, в кв.149 – нов,
314 – стар, по плана на ЦГЧ – гр.Пловдив, ул. Авксентий Велешки № 23” с
възложител Виктория сити Център ЕООД.
Според становището : Съществуващата сграда в имота не притежава статут на
недвижима културна ценност. По отношение статут на територията, в която попада
обектът е посочено, че имотът попада в обхвата на територия с културно-исторически
наследство със статут на Групов археологически и архитектурно строителен
паметник на културата, на урбанизма и културния пейзаж, Историческа зона
„Филипопол – Тримонциум – Пловдив” – „Система от улични ансамбли „Д” по
ул.”Иван Вазов” и ул.”Цанко Дюстабанов”, обявен с протокол № 5/22.05.2000г. на
Националният съвет за опазване на паметниците на културата /л.42 и сл./,
утвърден от Министъра на културата и съгл. §10 ал.1 ПЗР ЗКН – притежава статут
на групова недвижима културна ценност.
Отразени са следните констатации и оценка на документацията : Издадена е
виза за проучване и проектиране на инвестиционен проект за УПИ I – 522, 679 –
жил. и общ. застрояване, в кв.149 – нов, 314 – стар, по плана на ЦГЧ –
гр.Пловдив, съгл. действащ ПУП – ПРЗ и РУП, одобрен със Заповед № 12
ОА-1010/26.04.2012г. на Кмета на община Пловдив; за ПИ с ИД 522.679 е отреден УПИ I – 522, 679 – жил. и общ. застрояване, в кв.149 – нов, 314 – стар – със
запазване на съществуващото застрояване, ново средно застрояване и ново
подземно застрояване с височина в относителни и съответно абсолютни коти
16.91м/176.33 и коти било 20.41м/179.82 – без промяна кота корниз на
съществуващата сграда с устройствени показатели за зона „Ц” : височина но 8
ет./20м., Пзастр. до 100%, Кинт до 5.0, Позел. мин. – 20%. „Съгласно ПП на
„ПУП-ПР, ПЗ и СПН – Централна градско част, гр.Пловдив” – в процедура на
изработване с приет ПП с протокол № 56, т.1 от 12.12.2014г. на ЕСУТ при община
Пловдив, според който се предвижда запазване на съществуващото застрояване и ново средно застрояване с
устройствени показатели за зона „Смф2 ц7 ив2” : височина – доказване с РУП,
П.застр. до 100%, Кинт – доказване с РУП, П.озел мин 20%”. Визата за
проектиране е издадена в съответствие с действащия ПУП и предвижда ремонт,
реконструкция и пристрояване на съществуващата сграда и промяна на покрива,
ограничена по правилата на чл.24 ЗУТ, без промяна на котата на корниза. Със
Становище ЗЗ-НН-433/30.08.2017г., министерството на културата съгласува виза за
ремонт и реконструкция на съществуваща сграда, ново средно застрояване и
подземно застрояване с кота корниз 16.91м. /176.33/ и кота било 20.41м.
/179.82/ и ремонт на покривната конструкция без промяна на кота корниз на
съществуващата сграда в УПИ УПИ I – 522, 679 –
жил. и общ. застрояване, в кв.149 – нов, 314 – стар, по плана на ЦГЧ –
гр.Пловдив, ул. Авксентий Велешки № 23. Представеният инвестиционен проект
предвижда частично запазване на фасадите /северозападна към ул.Иван Вазов и части
от фасади североизточна и югоизточна, към вътрешните регулационни линии/ в
разрез с категоричното изискване на ПУП и виза за „запазване на съществуващото
застрояване”. „Основание е Конструктивна
експертиза, разглеждаща актуалното техническо състояние на сградата, типа
конструкция и вида на използваните материали. На база оглед на място са
констатирани множество конструктивни дефекти и несъответствия вследствие на
дългогодишна липса на поддръжка. Приложен е само снимков материал без
конструктивно заснемане и съответните конструктивни схеми на етажните нива. Не са
правени натурни или лабораторни изследвания, както и изчислителен анализ. В
заключение са дадени два варианта за последваща намеса : цялостно демонтиране
на сградата или демонтиране със запазване на участъци от фасадните зидове. В
проектът е възприет втория вариант с интегриране на части от съществуващите
фасадни зидове в новото архитектурно решение. Показаното вкопчване обаче, на
новите стоманобетонни колони със значителни размери във фасадния зид по ул.Иван
Вазов, ще доведе до пълното му компрометиране. Необходимо е изместването на
тези нови вертикални конструктивни елементи към вътрешността на сградата,
аналогично на всички останали по контура”.
„В съответствие с
изискванията на ПУП с РУП и виза, следва да се приложи Проект за временно
укрепване на съществуващите фасади, както и Технически проект по част
Конструкции. Те са необходими за изясняване и удостоверяване, че новите
строително-монтажти работи гарантират запазването на фасадните зидове по време
на строителството и надеждното им интегриране в конструкцията на новата сграда.”.
Котата на билото съответства на допуснатата в РУП. Покривното решение
съответства типологично на избраното фасадно третиране.
„Макар обектът да
няма статут на единична НКЦ, той е част от групова недвижима културна ценност
„Система от улични ансамбли „Д” по ул.”Иван Вазов и ул.”Цанко Дюстабанов” и е
разположен в средата на други единични НКЦ, които формират автентичното
застрояване на ул.Иван Вазов” в гр.Пловдив. Предложеното проектно решение на
фасадата не съответства на епохата на изграждане на оригиналната сграда. За
съхранение на автентичния силует по ул.Иван Вазов” се изисква съхранение на
автентичните фасади, както и архитектурното декоративно оформление на
съществуващата сграда, в съответствие с изискванията на одобрените и
съгласувани Подробен устройствен план и Виза за проектиране – „запазване на
съществуващото застрояване”.
- Правни
основания са чл.84 ал.8 и ал.13 ЗКН, както и чл.161 ал.2 ЗКН – в процеса на
строителните дейности се провежда наблюдение от специалист археолог и в случай
на откриване на археологически обекти се прилагат чл.148 и чл.160 от същия
закон. Същите са относими към процеса на изпълнение, а не при проектиране,
респект. изготвяне на техническия проект. Не
е отразено правно основание – чл.84 ал.9 ЗКН.
- Министърът на
културата е отказал да съгласува /не съгласува/ технически проект за ремонт и
реконструкция на съществуваща сграда, ново средно
застрояване и подземно застояване с кота корниз 16.91м /176.33/ и кота било
20.41м /179.82/ и ремонт на покривната конструкция без промяна на кота корниз
на съществуващата сграда в УПИ I – 522, 679 – жил. и общ. застрояване, в кв.149 – нов,
314 – стар, по плана на ЦГЧ – гр.Пловдив, ул. Авксентий Велешки № 23”, възприемайки в цялост становището на Директора на НИНКН от 29.01.2020г.
/л.136, 137/.
2.2.
Според
данни от преписката /л.31 и сл. – допълвана в хода на делото поради отсъствие
на хронология в представената документация/ :
А / Отмененото Становище
изх. № 33-НН-433 от 30.08.2017г., издадено от заместник-министъра на културата
/л.37, 38/ съдържа конкретни основания за отказ да бъде съгласуван техническия
проект за ремонт и реконструкция на съществуваща
сграда, ново средно застрояване и подземно застояване с кота корниз 16.91м
/176.33/ и кота било 20.41м /179.82/ и ремонт на покривната конструкция без
промяна на кота корниз на съществуващата сграда в УПИ I – 522, 679 –
жил. и общ. застрояване, в кв.149 – нов, 314 – стар, по плана на ЦГЧ –
гр.Пловдив, ул. Авксентий Велешки № 23 : Представеният инвестиционен проект предвижда
почти цялостно премахване и преизграждане на сградата. Не е спазено изискването
на кмета на община Пловдив, записано при одобряването на действащия ПУП от
26.04.2012г., а именно „…запазване на съществуващото застрояване и ново средно
и ново подземно застрояване…”. Не е представен проект по част Конструктивна.
Котата на корниза е по-висока с 37 см. от определената по виза, като над
корниза е размита масивна балюстрада.
- При съпоставка
с основанията за отказ в оспореното становище, следва да бъдат съобразени
указанията на съда при отмяна на отказа от 30.08.2017г., възприети от ВАС в
Решение № 15627/2019г., постановено по адм.д.№ 10154/2019г., с което ВАС оставя
в сила Решение № 3789/04.06.2019г., постановено по адм. дело № 653/2019г. от
Административен съд – София-град, тъй като цитираното съдебно решение е
посочено в обстоятелствената част на оспорения отказ, а видно от приложените
две дела на АССГ и на ВАС – отказът касае заявление на жалбоподателя, по което
се е произнесъл административния орган втори път, без промяна в заявлението и без
промяна в приложената документация.
Според ВАС : „След подробно обсъждане на разпоредбата на чл. 83, т. 2, б. “а“ от ЗКН
съдът е приел, че процесната сграда няма статут на недвижима културна ценност,
поради което по аргумент на чл. 83, т. 2, б “а“ на ЗКН, в случая не се изисква
проект по част „Конструкции“. Позовавайки се на приетото експертно заключение
съдът е изложил мотиви, че проектът е
напълно съобразен с изискванията на плана, включително и по отношение на запазването
на съществуващото застрояване. Счел е, че необосновано е и третото фактическо
основание за постановения отказ – котата корниз е по-висока с 37 см. от
определената по виза, като над корниза е развита масивна балюстрада. Съдът е
направил извод, че предвидените по проект балюстрада и архитектурни елементи са
изцяло допустими според нормативната разпоредба на чл. 92, ал. 1 от Наредба № 7
от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони. По тези съображения и на основание чл. 146,
т. 4 от АПК административният съд е отменил процесното становище и е изпратил
административната преписка на органа за ново разглеждане и произнасяне при съобразяване с мотивите посочени в решението…. Обосновани са изводите на решаващия съд, че процесната
сграда няма статут на недвижима културна ценност, поради което съобразно чл.
83, т. 2, б. ”а” от ЗКН не се изисква проект по част „Конструкции”. От приетото експертно заключение е
безспорно установено, че съществуващата сграда е с износена конструкция и
негодна за ползване. Налице е запазване на контура и обема на сградата и
частично запазване на фасадите, включително с декоративните елементи, както и на общия облик
на сградата. Правилно съдът е приел за необосновано
фактическото основание за постановения отказ, досежно надвишаване на кота
корниз. Предвидените по проект балюстрада и архитектурни елементи са изцяло
допустими съобразно чл. 92, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.”.”.
Според Министърът
на културата : Представеният инвестиционен проект предвижда частично запазване
на фасадите /северозападна към ул.Иван Вазов и части от фасади североизточна и
югоизточна, към вътрешните регулационни линии/ в разрез с категоричното
изискване на ПУП и виза за „запазване на съществуващото застрояване”.
„Основание е Конструктивна
експертиза, разглеждаща актуалното техническо състояние на сградата, типа
конструкция и вида на използваните материали. На база оглед на място са
констатирани множество конструктивни дефекти и несъответствия вследствие на
дългогодишна липса на поддръжка. Приложен е само снимков материал без
конструктивно заснемане и съответните конструктивни схеми на етажните нива. Не
са правени натурни или лабораторни изследвания, както и изчислителен анализ. В
заключение са дадени два варианта за последваща намеса : цялостно демонтиране
на сградата или демонтиране със запазване на участъци от фасадните зидове. В
проектът е възприет втория вариант с интегриране на части от съществуващите
фасадни зидове в новото архитектурно решение. Показаното вкопчване обаче, на
новите стоманобетонни колони със значителни размери във фасадния зид по ул.Иван
Вазов, ще доведе до пълното му компрометиране. Необходимо е изместването на
тези нови вертикални конструктивни елементи към вътрешността на сградата,
аналогично на всички останали по контура”. „В съответствие с изискванията на
ПУП с РУП и виза, следва да се приложи Проект за временно укрепване на
съществуващите фасади, както и Технически проект по част Конструкции. Те са
необходими за изясняване и удостоверяване, че новите строително-монтажти работи
гарантират запазването на фасадните зидове по време на строителството и
надеждното им интегриране в конструкцията на новата сграда.”. Котата на билото
съответства на допуснатата в РУП. Покривното решение съответства типологично на
избраното фасадно третиране. „Макар обектът да няма статут на единична НКЦ, той
е част от групова недвижима културна ценност „Система от улични ансамбли „Д” по
ул.”Иван Вазов и ул.”Цанко Дюстабанов” и е разположен в средата на други
единични НКЦ, които формират автентичното застрояване на ул.Иван Вазов” в
гр.Пловдив. Предложеното проектно решение на фасадата не съответства на епохата
на изграждане на оригиналната сграда. За съхранение на автентичния силует по
ул.Иван Вазов” се изисква съхранение на автентичните фасади, както и
архитектурното декоративно оформление на съществуващата сграда, в съответствие
с изискванията на одобрените и съгласувани Подробен устройствен план и Виза за
проектиране – „запазване на съществуващото застрояване”.
- Следва да бъде посочено, че в оспорения отказ не е отразено заявлението,
по което се е произнесъл повторно административния орган, при което положение
следва да бъде прието, че това е заявлението, по което е направено произнасяне
със становището-отказ, отменено от АССГ.
- От съпоставката
следва извод, че административният орган не е зачел приетото за установено от
съда – „…процесната сграда няма статут на недвижима културна
ценност, поради което по аргумент на чл. 83, т. 2, б “а“ на ЗКН, в случая не се
изисква проект по част „Конструкции“. Позовавайки се на приетото експертно
заключение съдът е изложил мотиви, че проектът е напълно съобразен с
изискванията на плана, включително и по отношение на запазването на
съществуващото застрояване.; От приетото експертно заключение е безспорно
установено, че съществуващата сграда е с износена конструкция и негодна за
ползване. Налице е запазване на контура и обема на сградата и частично
запазване на фасадите, включително с декоративните елементи, както и на общия
облик на сградата.”.
- От значение в случая, предвид аргументацията за издаване на оспорения в
това производство отказ - е действащата редакция на нормите от ЗКН към момента
на подаване на заявлението и към момента на издаване на повторния отказ във вр.
нормата на чл.84 ал.6 ЗКН /нова ДВ, бр. 62 от 2019г., в
сила от 6.08.2019г./ : „При установяване на нередовности и непълноти в документите заявителят се уведомява писмено, като му
се предоставя срок 10 работни дни за отстраняване на нередовностите или
непълнотите с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на
производството.”. В тази насока се отбелязва, че ако административният орган се
е произнесъл при условията на действаща редакция на чл.84 ЗКН и в частност –
ал.6 от чл.84 ЗКН /вр. с чл.30 ал.2 АПК/, е било необходимо да приложи нормата
с указания към заявителя по отношение необходимост от : Проект за
временно укрепване на съществуващите фасади, както и Технически проект по част
Конструкции, респект. относно констатацията : Предложеното проектно решение на
фасадата не съответства на епохата на изграждане на оригиналната сграда. За
съхранение на автентичния силует по ул.Иван Вазов” се изисква съхранение на
автентичните фасади, както и архитектурното декоративно оформление на
съществуващата сграда, в съответствие с изискванията на одобрените и
съгласувани Подробен устройствен план и Виза за проектиране – „запазване на
съществуващото застрояване”.
- При отсъствие
на информация за уведомяване на заявителя с посочените допълнителни изисквания
спрямо отменения отказ, които по същността си представляват повторение на част
от основанията в първия отказ, но трансформирани с различен изказ, следва извод
за съществено нарушение на установените административно-производствени правила.
Съществено нарушение на правилата от административната фаза е и прилагане
изискването на чл.84 ал.9 ЗКН – нова ДВ, бр. 62 от 2019г., в сила от 6.08.2019г.
: „За инвестиционни проекти и искания за намеси в защитени територии за
опазване на културното наследство по чл. 83
съгласуване или отказ за съгласуване се извършва въз основа на проверка на
съответствието с изискванията на наредбата по чл. 171,
съгласуван устройствен план и виза за проектиране или схема за поставяне и с
режимите за опазване за съответната територия.”. Това е така, защото към
момента на подаване на заявлението нормите не са били действащи и приложими, а
при отмяна на отказ със задължителни указания на съда – административният орган
дължи произнасяне, съответно на указанията на съда, без да има право да въвежда
нови фактически основания за отказ. В противен случай нормата на чл.177 ал.2 АПК не би имала приложение, а вложеният смисъл е именно в насока – произнасяне
на административния орган в цялостно съответствие с влязлото в сила съдебно
решение, с което е гарантирана последицата от реализирана съдебна защита на
конкретни права.
По съображения в
тази насока не бе допуснато заявено от ответника доказателствено искане за
допълнително заключение по СТЕ, изискващо отговор на въпрос относно прилагане
нормата на чл.84 ал.9 ЗКН /л.337, 338; съдебно заседание от 20.10.2020г., л.316
гръб и съдебно заседание от 11.11.2020г., л.349 гръб/.
Б / Становище на НИНКН от
19.06.2017г. /л.39, 40/ - предложено е на Министъра на културата да съгласува
Виза и Технически инвестиционен проект за проучване и проектиране на ремонт и
реконструкция на съществуваща сграда, ново средно застрояване и подземно
застояване с кота корниз 16.91м /176.33/ и кота било 20.41м /179.82/ и ремонт
на покривната конструкция без промяна на кота корниз на съществуващата сграда в
УПИ I – 522, 679 – жил. и общ. застрояване, в кв.149 – нов, 314 – стар, по
плана на ЦГЧ – гр.Пловдив, част Архитектура.
В / Първоначално
представената проектна документация /л.62 - 115/ е непълна и неточна, предвид
заявеното от адв.Р. в първото редовно съдебно заседание /л.23 и с./ - проект е
подаден м.януари, по който впоследствие са нанесени корекции – отказани са два
етажа подземно застрояване и е представен нов проект само с едноетажно подземно
застрояване със запазване на повече зидове от съществуващата сграда в сравнение
с предходния проект, като проектът, по който е постановен отказ е представен
със заявление от 30.03.2017г. В тази вр. допълнително ответникът представи
заявление от Виктория сити Център ЕООД до Министъра на културата от 10.12.2019г.
/л.116 и сл./, в което пояснява съдържанието на проектната документация от
03.01.2017г. и от 30.03.2017г. На 30.03.2017г. е представен преработен проект,
към който е приложена Конструктивна експертиза и е изтъкнато положителното
предложение на директора на НИНКН до министъра на културата от 19.06.2017г.
Прието по делото
е и заявлението от 30.03.2017г. /л.132; л.146/, както и предходното заявление
от 03.01.2017г.
Допълнително са
приети проекти по заявлението от 30.03.2017г. – част Конструкции и част
Архитектура – съгласувани „с писмо на Министерството на културата с изх.№
ЗЗ-НН-433/30.08.2017г. /л.143 – л.253 – с повторения на документацията/.
Предвид непълнотата на представената от ответника проектна документация,
гл.юрк. Х. – А. предложи да се изискат двете дела на АССГ, за да може да бъде
проверена приложената в тях проектна документация /л.263, т.2/. Тоест, не се
установи ответникът да е съхранявал проектната документация към заявленията от
м.01.2017г. и от 30.03.2017г.
3. При насрочване
на делото след постъпването му в АС – Пловдив от АССГ /разпореждане от
08.06.2020г., л.10/ към страните са отправени указания по доказателствената
тежест и във вр. с доказателствата.
В молба от
23.06.2020г. /л.21, 22/ жалбоподателят заяви доказателствено искане за
прилагане по настоящото дело : адм.д.№ 0580/2017г. на АССГ, ведно с адм.д.№
9477/2018г. на ВАС, както и адм.д.№ 653/2019г. на АССГ, ведно с адм.д.№ 10
154/2019г. на ВАС, с цел – установяване обстоятелството, че се касае за една и
съща административна преписка по една и съща административна процедура във вр.
с представен от оспорващото дружество със Заявление вх.№ 7000-748 /2/ от
30.03.2017г. до Министъра на културата чрез Директора на НИНКН – един и същ
инвестиционен проект с документация към него за ремонт и реконструкция на
съществуваща сграда, ново средно застрояване и подземно застрояване и ремонт на
покривна конструкция без промяна на кота корниз на съществуващата сграда в УПИ I
– 522, 679, жил. и общ. застрояване, кв.149 – нов, 314- стар, ЦГЧ – Пловдив,
ул.Авксентий Велешки № 23, която сграда не е единична културна ценност – за да
се установи в съдебното производство, че не са правени никакви промени в
техническия проект, представен през 2017г., не са настъпили никакви промени в
статута на сградата, включена в Групов ансамбъл на архитектурна ценност, вкл.
няма промени в ОУП, ПУП – ПРЗ и РУП, не са настъпили нови обстоятелства, нито
са представени някакви нови обстоятелства при разглеждане на преписката от Министъра
на културата – след влизане в сила на решението по адм.д.№ 653/2019г. на АССГ.
В хода на
съдебното производство са представени писмени доказателства по заявени и
уважени доказателствени искания от жалбоподателя :
А / Заповед № 12
ОА – 1010 от 26.04.2012г. на Кмета на Община Пловдив /текстова част, л.19/, с
която е одобрено изменение на ПУП – ПРЗ на част от кв.149-нов /314-стар/ по
плана на ЦГЧ-гр.Пловдив, като отреждането за УПИ I се привежда в съответствие с
имотния идентификатор по КК на гр.Пловдив и се променя предназначението – от
УПИ I – 679, административна сграда в УПИ I – 522, 679, жилищно и обществено
застрояване и се предвижда запазване на съществуващото застрояване и ново
средно застрояване и НОВО подземно застрояване по границите на УПИ с
устройствени показатели за зона „Ц”, одобрени със заповед №
ОА-3389/17.11.2008г. /отразени в заповедта/, Таблица с устройствени показатели,
нанесена на чертежа с черен цвят и РУП на част от кв.149 – нов /314 – стар/ по
плана на ЦГЧ-Пловдив за застрояването в УПИ I с височини в относителни коти
16.91м., кота било 20.41м. и в абсолютни коти 176.33м. и кота било 179.82м. –
без промяна на кота корниз на съществуващата сграда по корекцията от ЕСУТ,
нанесена със зелен цвят, по нанесените застрояване, етажност и котировки с
черен и червен цвят; графична част на описаната заповед, л.20.
Б / Адм.дело №
9477/2018г. на ВАС – Решение № 15836/2018г. с адм.д.№ 10580/2017г. на АССГ – Решение
№ 3466/2018г. :
С Решение №
15836/2018г. на ВАС, постановено по адм.д.№ 9477/2018г. е отменено решение № 3466/25.05.2018г.
по адм. д. № 10580/2017г. на АС – София-град и делото е върнато за ново разглеждане на
същия съд в друг състав. Според мотивите на ВАС : „Производството пред
Административен съд – София-град е образувано е по жалба на „Виктория сити
център“ ЕООД срещу Становище изх. № 33-НН-433 от 30.08.2017 г. на зам.-министър
на културата, в частта, в която е обективиран отказ за съгласуване на
технически проект за ремонт и реконструкция на съществуваща сграда, ново средно
застрояване и подземно застрояване с кота корниз 16.91 м. /176.33/ и кота било
20.41 м. /179.82/ и ремонт на покривна конструкция без промяна на кота корниз
на съществуващата сграда в УПИ І-522,679 „за жилищно и обществено застрояване”,
кв. 149 /стар кв. 314/ по плана на ЦГЧ - гр. Пловдив. Съдът е отменил
обжалваното Становище изх. № 33-НН-433 от 30.08.2017г. на зам.-министър на
културата в обжалваната част и е върнал административната преписка на
зам.-министъра на културата за ново произнасяне по постъпилото заявление вх. №
7000-748/03.01.2017г. от „Виктория сити център“ ЕООД в 14-дневен срок от
момента на влизане на съдебното решение в законна сила…. От фактическа
страна по делото е установено, че „Виктория сити център“ ЕООД е подало
заявление вх. № 7000-748/03.01.2017 г. за съгласуване на виза и инвестиционен
проект за обект „офисна сграда с апартаменти и два подземни етажа в УПИ
І-522,679 „за жилищно и обществено застрояване”, кв. 149 /стар кв. 314/ по
плана на ЦГЧ - гр. Пловдив. Изготвено е било становище изх. №
7000-748/15.03.2017 г. от НИНКН, видно от което, сградата предмет на
преписката, не притежава статут на недвижима културна ценност, но обектът
попада в границите на групов паметник на културата „Д” и е съставен елемент от
Историческа зона „Филипопол – Тримонциум - Пловдив“ и притежава статут на
групова недвижима културна ценност. Приложено по делото е и последващо
становище изх. № 7000-748/19.06.2017 г. на Директора на НИНКН, съгласно което
при условията на чл. 84, ал. 2 ЗКН е предложено на министъра на културата да
съгласува технически инвестиционен проект за проучване и проектиране на ремонт
и реконструкция на съществуваща сграда, ново средно застрояване и подземно
застрояване с кота корниз 16.91 м. /176.33/ и кота било 20.41 м. /179.82/ и
ремонт на покривна конструкция без промяна на кота корниз на съществуващата
сграда в УПИ І-522,679 „за жилищно и обществено застрояване”, кв. 149 /стар кв.
314/ по плана на ЦГЧ - гр. Пловдив. С оспореният административен акт -
Становище изх. № 33-НН-433 от 30.08.2017 г., зам.-министърът на културата е
отказал да съгласува техническия проект. За да откаже съгласуване,
административният орган е приел, че представеният инвестиционен проект
предвижда почти цялостно премахване и преизграждане на сградата. Не е спазено
изискването на Кмета на Община - гр. Пловдив при одобряването на ПУП от
26.04.2012 г., а именно: „запазване на съществуващото застрояване и ново средно
и подземно застрояване”. Котата корниз е по-висока с 37 см. от определената по
виза, като над корниза е развита масивна балюстрада. Не е представен проект по
част „Конструктивна”. Правилни са изводите на съда, че разпоредбата на чл. 83,
т. 2, б “а“ ЗКН не изисква съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗКН на
проектите по част "конструкции“, ако строежът попада в границите на
групова културна ценност. В този случай на съгласуване подлежат само визите за
проектиране и инвестиционните проекти по част архитектура за: ново основно и
допълващо застрояване, реконструкция, надстрояване, пристрояване, ремонти и
преустройства с промяна на външния вид на строежите. В тази част изводите на
съда съответстват на закона, от което следва, че на това основание
административният орган не е имал
право да откаже съгласуване на техническия проект. Но при анализа на събраните
по делото доказателства, съдът е възприел изцяло заключението на вещото лице,
без да извърши съпоставка на издадената виза и на одобрения ПУП от 2012 г. с
предложения за съгласуване проект, част „Архитектурна”. Действащият ПУП, а
именно ПРЗ и РУП, одобрен със Заповед № 12ОА-1010 от 26.04.2012 г. на Кмета на
Община - гр. Пловдив предвижда: „запазване на съществуващо застрояване и ново
средно застрояване и ново подземно застрояване„. В самото заключение, освен
преценката, че са спазени плътността и интензитета на застрояване, е посочено,
че планът предвижда „цялостно и частично запазване на фасадите, а именно:
изцяло запазване на северозападната фасада по ул. „Иван Вазов“, както и нейните
контактни ъглови участъци към североизточната фасада и югозападната фасада.
Запазва се и фасадата в югоизточния ъгъл на планировката и на двете фасади -
североизточна и югоизточна.“ Към заключението не са приложени скици, от които
да е видно какво е състоянието на сградата в момента, в какъв вид съществува
тя, за да се прецени каква част от нея се запазва и се вписва в новия проект.
Необходимо е било съдът да укаже на вещото лице да представи скица, на която да
бъде отразена сградата към момента и скица, на която върху съществуващото
положение на сградата да се очертаят предвижданията на новото строителство, съобразно
плана, който ще се съгласува. Само от приложеното заключение на експерта, без
изготвени скици към него, изводите на административния съд за спазване на
предвижданията на ПУП от 2012 г. са необосновани. В заключението е посочено
само, че понастоящем сградата е четириетажна, с масивна носеща конструкция. Но
по делото липсват подробни описания на съществуващата сграда, за да може да се
направи сравнение между съществуващата сграда и архитектурния проект, в който
тя трябва да се впише. От това не може да се направи категоричен извод, че
запазването на посочените по-горе фасади изпълнява в достатъчна степен
изискването на одобрения ПУП - ПРЗ за запазване на съществуващо застрояване….При
новото разглеждане съдът следва да назначи експертиза, която да даде заключение
доколко представеният за съгласуване проект съответства на одобреното през 2012
г. изменение на ПУП-ПРЗ на част от кв. 149 /нов/ по плана на ЦГЧ - Пловдив,
като укаже на вещото лице, към заключението да се приложат скици, на които да е
отразена съществуващата сграда към момента и вида, в който тя се вписва в новия
архитектурен проект. При изготвяне на заключението следва да се представи и
прецени одобрения със заповед № 12ОА-1010/26.04.2012 г. на кмета на Община
Пловдив Работен устройствен план на част от кв. 149 – нов /кв. 314 - стар/ по
плана на ЦГЧ - Пловдив в УПИ І.”.
Адм.д.№
10154/2019г. на ВАС – Решение № 15627/2019г. с адм.д.№ 653/2019г. на АССГ –
Решение № 3789/2019г. :
С Решение №
15627/2019г., постановено по адм.д.№ 10154/2019г., ВАС оставя в сила Решение №
3789/04.06.2019г., постановено по адм. дело № 653/2019г. от Административен съд
– София-град. Според мотивите на ВАС : „Предмет на съдебен контрол за
законосъобразност пред Административен съд – София-град е Становище изх. №
33-НН-433 от 30.08.2017 г., издадено от заместник-министъра на културата, в
което е обективиран отказ за съгласуване на технически проект за ремонт и
реконструкция на съществуваща сграда, ново редно застрояване и подземно
застрояване с кота корниз 16.91м./176.33/ и кота било 20.41м./179.82/ и ремонт
на покривна конструкция без промяна на кота корниз на съществуващата сграда в
УПИ I-522,679 „за жилищно и обществено застрояване“, кв. 149 /стар кв. 314/ по
плана на ЦГЧ – гр. Пловдив, ул. „Авксентий Велешки“ № 23…. Административното производство е започнало по Заявление с
вх. № 7000-748/03.01.2017 г. от „Виктория Сити Център“ ЕООД за съгласуване на
виза и инвестиционен проект за обект „офисна сграда с апартаменти и два
подземни етажа в УПИ І-522,679 „за жилищно и обществено застрояване”, кв.149
/стар кв.314/ по плана на ЦГЧ – гр. Пловдив, ул. „Авксентий Велешки“ № 23, с
приложени доказателства. Действащият план за регулация и застрояване за имота е
одобрен със Заповед № 120А-1010 от 26.04.2012 г. на кмета на Община – Пловдив.
Съдът е констатирал, че за УПИ І-522,679, отреден за жилищно и обществено
застрояване, се предвижда запазване на съществуващото застрояване и ново средно
застрояване и ново подземно застрояване по границите на имота. Устройствените
показатели за зоната са: височина до 8 етажа/20 м.; плътност на застрояването
100%; интензивност на застрояването Кинт до 5,0; минимално озеленяване – 20%.
От Становище изх. № 7000-748/15.03.2017 г. от Националния институт за недвижимо
културно наследство (НИНКН), съдът е установил, че съществуващата сграда в
имота не притежава статут на недвижима културна ценност. Сградата попада в
обхвата на територия със статут на археологически и архитектурно-строителен
групов паметник на културата и урбанизма и културния пейзаж, Историческа зона
„Филипопол-Тримонциум-Пловдив” и представлява групов паметник на културата „Система
от улични ансамбли „Д“ по ул. „Иван Вазов“ и ул.”Цанко Дюстабанов“…. с оспорения административен акт заместник-министърът на
културата е отказал да съгласува внесения технически проект по следните мотиви:
1) Представеният инвестиционен
проект предвижда почти цялостно премахване и преизграждане на сградата. Не е
спазено изискването на Кмета на Община гр. Пловдив при одобряването на ПУП от
26.04.2012 г., а именно: „запазване на съществуващото застрояване и ново средно
и подземно застрояване”; 2) Котата
корниз е по-висока с 37 см. от определената по виза, като над корниза е развита
масивна балюстрада; 3) Не е
представен проект по част „Конструктивна“. За изясняване на фактическата
обстановка по делото съдът е допуснал съдебно–техническа експертиза с основно и
допълнително заключение. Въз основа на така установеното съдът е приел, че
актът е издаден от компетентен орган, като при издаването му не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На следващо
място е приел в мотивите си, че актът е издаден в противоречие с
материалноправните разпоредби и с целта на закона. След подробно обсъждане на
разпоредбата на чл. 83, т. 2, б. “а“ от ЗКН съдът е приел, че процесната сграда
няма статут на недвижима културна ценност, поради което по аргумент на чл. 83,
т. 2, б “а“ на ЗКН, в случая не се изисква проект по част „Конструкции“.
Позовавайки се на приетото експертно заключение съдът е изложил мотиви, че
проектът е напълно съобразен с изискванията на плана, включително и по
отношение на запазването на съществуващото застрояване. Счел е, че необосновано
е и третото фактическо основание за постановения отказ – котата корниз е
по-висока с 37 см. от определената по виза, като над корниза е развита масивна
балюстрада. Съдът е направил извод, че предвидените по проект балюстрада и
архитектурни елементи са изцяло допустими според нормативната разпоредба на чл.
92, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство
на отделните видове територии и устройствени зони. По тези съображения и на
основание чл. 146, т. 4 от АПК административният съд е отменил процесното
становище и е изпратил административната преписка на органа за ново разглеждане
и произнасяне при съобразяване с мотивите посочени в решението…. Съгласно чл. 83,
т. 2, б.”а” от ЗКН инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени
територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се
изпълняват по реда на ЗУТ след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от
ЗКН, като в охранителни зони на единични културни ценности и в границите на
групови културни ценности, ако с режимите за опазване не е определено друго, се
съгласуват: визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за:
ново основно и допълващо застрояване, реконструкция, надстрояване,
пристрояване, ремонти и преустройства с промяна на външния вид на строежите, а
при археологически недвижими културни ценности – и проектите по част „конструкции”,
както и проектите на транспортната и техническата инфраструктура, включително и
за сградните отклонения за присъединяване към мрежите и съоръженията. Обосновани са изводите на решаващия съд, че
процесната сграда няма статут на недвижима културна ценност, поради което
съобразно чл. 83, т. 2, б. ”а” от ЗКН не се изисква проект по част
„Конструкции”. От приетото експертно заключение е безспорно установено, че
съществуващата сграда е с износена конструкция и негодна за ползване. Налице е
запазване на контура и обема на сградата и частично запазване на фасадите,
включително с декоративните елементи, както и на общия облик на сградата.
Правилно съдът е приел за необосновано фактическото основание за постановения
отказ, досежно надвишаване на кота корниз. Предвидените по проект балюстрада и
архитектурни елементи са изцяло допустими съобразно чл. 92, ал. 1 от Наредба №
7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони.”.
В / Допусната и
приета е СТЕ /л.299 и сл., т.3/, като експертът констатира, че по адм.д.№
10580/2017г. на АССГ – не са представени по делото проекти на хартиен носител,
а е изпратен електронен носител – 1 бр. CD в джоб с номер 76, „но джобът е
празен”; по адм.д.№ 653/2019г. – няма приложени проекти на хартиен носител и не
е внасян магнитен носител /л.281/ : В.Л. е проучило всички приети по делото
писмени доказателства, представени от страните до съдебно заседание от
02.09.2020г., както и допълнително представените от жалбоподателя два чертежа с
молба-уточнение от 06.10.2020г. /л.293 и сл., т.3/, вкл. се е запознало с
постановените съдебни актове на АССГ и ВАС, както и с кадастралната карта на
гр.Пловдив.
Описани са
представените проекти на хартиен носител, изпратени от НИНКН /л.143-л.253/ -
Архитектурно заснемане и Технически проект, вкл. Конструктивна експертиза. Описано е съдържанието на проектната
документация от електронния носител /диск/ - л.33 по делото /Архитектурно
заснемане и Технически проект – по номера на файлове. Констатира се идентичност
в отразените цифри на съответните разпределения на коти. Повторена е
фактическата установеност за проектна документация по двете дела на АССГ - по
адм.д.№ 10580/2017г. на АССГ – не са представени по делото проекти на хартиен
носител, а е изпратен електронен носител – 1 бр. CD в джоб с номер 76, „но
джобът е празен”; по адм.д.№ 653/2019г. – няма приложени проекти на хартиен
носител и не е внасян магнитен носител.
Описана е и представената
от жалбоподателя проектна документация със заявлението от 30.03.2017г., с което
е поискано съгласуване на виза и инвестиционен проект с приложения – 3 бр.
папки по част Архитектура фаза АЗ /архитектурно заснемане/, 3 бр. папки част
Архитектура, фаза ТП /технически проект/, фотодокументация и Конструктивна експертиза.
Цитираната е молбата от 06.10.2020г. на оспорващото дружество, според която е
установена идентичност между внесения проект със заявление вх.№ 7000-748 /2/ от
30.03.2017г. и изпратен от ответника на хартиен носител проект : Обяснителна
записка по част „Архитектура” /л.201-203; л.234/; Чертежи по част Архитектура,
фаза АЗ /л.222-233/; чертежи по част Архитектура, фаза ТП /л.242-253/;
Конструктивна експертиза /л.145; л.153-л.170/, като на 06.10.2020г. са
представени липсващи два чертежа от проекта, фаза технически проект –
разпределение К + 16,91 и План покрив.
Предвид
констатацията за отсъствие на проекти по двете дела на АССГ, вкл. електронен
носител /празен джоб – л.76, дело 10580/2017г., АССГ/, експертът е съпоставил и
сравнил представените по настоящото дело доказателства – проект на хартиен
носител и проект – сканирани чертежи на диск - л.33 /джоб/ по делото.
Констатирана е пълна идентичност между : чертежите от архитектурното заснемане
на хартия /л.242-л.253/ и съдържанието на файлове от № 1 до № 12 на диска;
между чертежите от архитектурния технически проект на хартия /л.242-253/ със
съдържанието на файлове от № 13 до – 24 на диска. Посочено е, че представените
от жалбоподателя допълнително два чертежа с молбата от 06.10.2020г. -
Разпределение К + 16,91 и План покрив, не се намират като сканирани файлове на
диска, не се намират и на хартиен носител в изпратения проект. „Двата чертежа
са задължителна част от инвестиционния проект и без тях той не би бил пълен.”.
Конструктивната експертиза на хартиен носител /л.145, л.153-170/ не е сканирана
като файл на диска. Таблично са представени констатираните съответствия и липси
в писмените доказателства, представени по настоящото дело и по двете дела на
АССГ /л.303/. В обобщение е отразено, че представения от жалбоподателя със
заявлението от 30.03.2017г. проект чрез НИНКН до Министъра на културата за
съгласуване на виза и нов инвестиционен проект за обекта е идентичен с
представения от ответника по делото проект на хартиен носител, като
допълнително внесените два чертежа за необходими за целостта на инвестиционния
проект и следва да са били представени със заявлението за одобряване
Идентичност е констатирана и между проектът на хартиен носител и сканираният
проект на диска, изключая двете допълнително внесени части.
Относно
подземното застрояване е заявено, че по предвижданията на ПУП – подземно
застрояване е допуснато по границите на УПИ, а в техническия проект подземното
застрояване е проектирано по границите на съществуващата сграда, без от
североизток и югоизток да достига регулационната граница, каквато възможност
съществува. От югоизток, в свободната от застрояване част от имота е предвидено
паркиране с понижено спрямо улицата ниво на – 1,10м. при ширина 3,50м., като до
границата остава 1,00м. – 1,20м. за ивица озеленяване. Това паркиране е
открито. По отношение предвижданията на проекта по етажните нива на сградата е
посочено, че подземният етаж на съществуващата сграда е с под на кота – 1,93м.
спрямо тротоара. Нивата на етажите в съществуващата сграда са четири, на
отразени коти от нивото на тротоара. „Котата на корниза на съществуващата
сграда е 16,84м., съвпадащо с абсолютна кота 176,33”. Описани са котите на
предвидените с техническия проект нови етажни нива, като котата на корниза е
равна на абсолютна кота. Налице е завишение на нивото на корниза с 30 см. в
проекта спрямо нивото на корниза на съществуващата сграда, отчетено по
абсолютните им коти, като завишението е налице при ограждащите стени, по които
съгл. чл.24 ЗУТ се определя височината на сградата. На тези места е предвидена
балюстрада /вид архитектурен елемент/. „Допустимостта на такива елементи е
съобразена с нормата на чл.92 ал.1 от „Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии”., като височината на
балюстрадата остава до 0,7 м. над покривната плоскост от 45 градуса, проведена
съгласно изискванията на чл.74 ал.2 от наредбата. Експертът е посочил, че
допустимостта е била предмет на обследване и в съдебните производства по делата
в АССГ – по адм.д.№ 10580/2017г., АССГ е допусната и приета СТЕ /л.142-151/, в
т.5 от която е даден подробен отговор на въпроса. По адм.д.№ 653/2019г. на АССГ
е допусната и прита допълнителна СТЕ /л.20-33/ с изискване към експерта да
отрази графично спазването или отклонението от нормативните изисквания по
отношение котата на корниза – за отговор на въпроса, СТЕ е провела изследване
за ВСЯКА ограждаща стена на сградата със съпоставка на котите и наклоните на
покрива на съществуващата сграда с тези на сградата по представения технически
проект, като са описани и изискванията от ПУП-ПРЗ и РУП, одобрени със Заповед №
12 ОА-1010/26.04.2012г. На графични приложения към СТЕ са направени сравнения,
от които в.л. достига до извода, че с проектираните кота на корниза и билото в
проекта – НЕ се нарушават условията на действащия ПУП-ПРЗ и РУП и нормативните
изисквания на ЗУТ и Наредба № 7/2003г. Настоящата СТЕ е проучила подробно двете
СТЕ по делата на АССГ и „напълно споделя изводите на експерта, който ги е
изготвил”. Заявено е в тази вр., че „Ако тук трябва да се изготвят графични
приложения за доказване на височините и обемите и съответствието им с
действащия ПУП и нормите, те биха повторили изцяло графичните приложения № 8, 9
и 10 /л.29, 30 и 31/ от СТЕ по адм.д.№ 653/2019г. на АССГ”. Двете дела са
присъединени към настоящото дело, поради което не е направено подробно
преповтаряне на експертизите.
Отразени са
предвижданията по действащ ПУП – изм. на ПУП-ПРЗ и РУП със заповед № 12ОА –
1010/26.04.2012г. и е посочено, че виза за проучване и проектиране на
инвестиционен проект е издадена на 27.12.2016г. от Гл.архитект на община
Пловдив /л.270/ - представлява копие от действащия ПУП по заповедта от
26.04.2012г., съгласувана с проектанта на ПУП – ПР, ПЗ и СПН – Централна
гр.част-Пловдив, на 28.12.2016г., вкл. съгласувана от Министерството на
културата свр. С писмено становище на НИНКН от 30.08.2017г.
В графични
приложения към СТЕ са показани : № 1 – съществуващото положение към момента –
имот и сграда, като върху извадка от КК са показани границите на ПИ и на
съществуващата сграда; № 2 – съществуващата сграда и ПИ и предвижданията на
действащия ПУП по заповедта от 26.04.2012г., вкл. са показани – обхват на
сградата за реконструкция, обхват на допустимото ново общ.-обсл. застрояване и
обхват на допустимото подземно застрояване /по границата на УПИ/; № 3 –
предвижданията на техническия проект, показани върху извлечение от КК, като е
даден общ контур на сградата по проект и съставните части; № 4 – комбинирана
скица между съществуващите имот и сграда, предвижданията на действащия ПУП и
елементите на техническия инвестиционен проект.
За съществуващите
имот и сграда са установени следните данни : По КК площта на ПИ 56784.522.679 е
1 649 кв.м., а сградата има застроена площ 1 218 кв.м. От архитектурното
заснемане към техническия проект е видно, че за сградата е заснета площ 1
217,78кв.м., подземното застрояване е заснето с площ 1 217,78 кв.м., РЗП на
съществуващата сграда е дадена като 6 088,90 кв.м., площта на УПИ е 1
648,70кв.м. При отчитане на съществуващото застрояване са налице следните
устройствени показатели за УПИ : Кинт = 3,69 /по ПУП - < 5,0/;
Плътност = 73,86% /по ПУП – 100 %/; котата на корниза на съществуващата сграда е означена
като + 16,84м./абс. Кота 176,33/, котата на билото е + 20,34м. /абс. Кота
179,83/. При тези данни експертът е посочил, че в архитектурното заснемане като
предхождаща част от техническия проект – коректно са отчетени наличните площи
на сградата и имота, както и заснетите височини, съответстващи на отразените в
действащия ПУП.
За предвижданията
на действащ ПУП – ПРЗ и РУП и параметрите на сградата по представения
технически инвестиционен проект : Относно застрояването ПУП-ПРЗ и РУП
предвиждат запазване на съществуващото застрояване и ново средно застрояване,
както и ново подземно застрояване по границите на УПИ при устройствени
показатели : височина < 8 ет./20м.; Плътност на застр. – 100%; Кинт <
5,0;
мин.озел. площ – 20%. За височините на застрояването е предвидено : височини в
относителни коти 16,91м., кота било 20,41м. и в абсолютни коти 176,33м. и кота
било 179,82м. – без промяна на кота корниз на съществуващата сграда. В
техническия инвестиционен проект котата на корниза е определена на 30 см.
по-високо от 16,91м. /=176,33/ след използване на възможностите по см. на чл.92
ал.1 от Наредба № 7/2003г. за предвиждане на архитектурни елементи на
покривната плоскост.постигнатите устройствени показатели с проекта са : Кинт =
5; Плътност – 84,12%. В проекта не е изчислен процента на озеленяване за УПИ.
Техническите характеристики за сградата са : ЗП = 1 387,05 кв.м.; ЗП подземно
застр. = 1 485,75 кв.м. /тук е включено пониженото открито паркиране между
сградата и югоизточната имотна границза, което е на 1,10м. по-ниско от нивото
на терена/; РЗП = 8 249,30 кв.м.
При описаните данни
е направен извод за спазени в архитектурния технически проект – устройствените
показатели от действащия ПУП за Кинт- и Плътност на застрояване, като е
отбелязан пропуск на проектанта – не е отразен процента озеленяване, постигнат
за УПИ при проектирането на сградата. Котата на корниза отговаря на
изискванията на ПУП, като с прилагане на действащите норми котата на билото е
запазена. В конструктивната експертиза са описани множество дефекти по
елементите от конструкцията на сградата, появили се вследствие на физическото
изхабяване през годините и препоръките са за премахване на по-голяма част от
старите конструктивни елементи, установени като напълно амортизирани. „Отделно
е обърнато внимание на несъответствието на самата конструктивна система с
действащите към настоящия момент норми за проектиране на сгради и съоръжения и
невъзможността тя да бъде запазена при сегашните изисквания за статична и
динамична устойчивост на строителната конструкция. Дадена е схема /л.170/ на
части от ограждащи стени – 2 участъка, които могат да бъдат запазени след
надлежното им укрепване и след това интегрирани и свързани в бъдещата нова
конструкция на сградата, която ще замени компрометираните елементи след тяхното
премахване. Препоръките на
конструктивната експертиза са отчетени в техническия проект по част
„Архитектура”. Посочените в схемата на конструктивната експертиза участъци са
показани в архитектурните чертежи на всички нива със съответна сигнатура :
„каменен зид за запазване” в сутерена и „тухлен зид за запазване” във всички
надземни нива.
Въз основа на посочените констатации, СТЕ счита, че
техническия инвестиционен проект, представен от жалбоподателя със заявлението
от 30.03.2017г. – отговаря на предвижданията на ПУП – ПРЗ и РУП, одобрени със
заповедта от 26.04.2012г. при използване възможностите на Наредба №
7/22.12.2003г. Проектът отговаря на издадената скица с виза за проучване и
проектиране, тъй като тя представлява точно копие на одобрения ПУП.
Експертизата е
приета без възражения. Потвърдено и устно бе, че има пълна идентичност между
сградата /в см. проектната документация/, която разглежда в.л в делата на АССГ
и сградата, която е разгледана в СТЕ по настоящото дело.
СТЕ се цени като
обективно и компетентно изготвена – съответства на приетите по делото доказателства
и с приложени специални знания.
Г / Ответникът
представи на факс информация от НИНКН /л.314 гръб; л.326/, според която двата
чертежа, представени с молбата на адв.Р. от 06.10.2010г. – са част от
проектната документация, представена от жалбоподателя с относимото за спора
заявление от 30.03.2017г. /”Разпределение на кота + 16,91м., фаза ТП” и „План
покрив”, фаза ТП/. Двата чертежа са представени на хартиен носител и приети по
делото – пликове с номера 327 и 328.
4. Инвестиционните
проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното
наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за
устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84 ал. 1 и 2 ЗКН. В
охранителни зони на групови културни ценности, ако с режимите за опазване не е
определено друго се съгласуват визи за проектиране и инвестиционни проекти по
част архитектура за ново основно застрояване, надстрояване и пристрояване.
Според данните от
преписката и установено в предходните съдебни производства - съществуващата
сграда в УПИ І-522,679, кв.149-нов / кв.314 стар/ по плана на ЦГЧ-Пловдив не
притежава статут на недвижима културна ценност, а попада в обхвата на територия
с културно-историческо наследство със статут на групов археологически и архитектурно
строителен паметник на културата, на урбанизма и културния пейзаж, Историческа
зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив”- Система от улични ансамбли „Д” по ул.Иван
Вазов и ул.Цанко Дюстабанов и притежава статут на групова недвижима културна
ценност. Съгласно чл.83 т.2 б.”а”
ЗКН, инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за
опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по
реда на ЗУТ след съгласуване по реда на чл.84 ал.1 и ал.2 от ЗКН, като в
охранителни зони на единични културни ценности и в границите на групови
културни ценности, ако с режимите за опазване не е определено друго се
съгласуват: визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за:
ново основно и допълващо застрояване, реконструкция, надстрояване,
пристрояване, ремонти и преустройства с промяна на външния вид на строежите, а
при археологически недвижими културни ценности - и проектите по част
"конструкции", както и проектите на транспортната и техническата
инфраструктура, включително и за сградните отклонения за присъединяване към
мрежите и съоръженията. В тази вр. се отбелязва, че проект по част
„Конструктивна” се изисква единствено в случай на „археологически недвижими
културни ценности”, за каквито няма обективни данни да съществуват в поземления
имот, в който е разположена заварената сграда и върху терена на който се
предвижда да се изгради и новопроектираната сграда.
Непрецизно с
оглед приключилите две съдебни производства пред АССГ и ВАС, в оспореното
становище – отказ е посочено, че е относно „Виза и технически проект за ремонт и
реконструкция на съществуваща сграда, ново средно застрояване и подземно
застояване с кота корниз 16.91м /176.33/ и кота било 20.41м /179.82/ и ремонт
на покривната конструкция без промяна на кота корниз на съществуващата сграда в
УПИ I – 522, 679 – жил. и общ. застрояване, в кв.149 – нов, 314 – стар, по
плана на ЦГЧ – гр.Пловдив, ул. Авксентий Велешки № 23” с възложител Виктория
сити Център ЕООД. В жалбата против Становище изх. № 33-НН-433 от 30.08.2017г. на
зам.-министър на културата, по която е образувано адм.д.№ 10580/2017г. на АССГ
– л.5 и сл., ясно е отразено, че становището е обжалвано в неблагоприятната
част на адресата на административния акт – в частта за отказ да бъде съгласуван
технически проект за ремонт и реконструкция на
съществуваща сграда, ново средно застрояване и подземно застояване с кота
корниз 16.91м /176.33/ и кота било 20.41м /179.82/ и ремонт на покривната
конструкция без промяна на кота корниз на съществуващата сграда в УПИ I – 522,
679 – жил. и общ. застрояване, в кв.149 – нов, 314 – стар, по плана на ЦГЧ –
гр.Пловдив, ул. Авксентий Велешки № 23”.
4.1. В цитираното дело на АССГ, ответникът е представил писмени
доказателства по опис /молба, л.46 и сл.; л.49/, в която е отразено и
заявлението с вх. № 700-748 /2/ от 30.03.2017г., което е следващо в хронология
– след първото заявление с вх.№ 7000-748 от 03.01.2017г. Следва да бъде
съобразено изтъкваното от жалбоподателя разграничение между първото и второто
заявление, и произнасянето на административния орган по второто заявление, с
което е коригиран обхватът на инвестиционния проект. В заявлението от
03.01.2017г. /л.50, 51 адм.д.№ 10580/2017г., АССГ/ е отразено, че обектът е за
„Офисна сграда с апартаменти и два подземни етажа в УПИ I – 522.679 жил. и общ.
застрояване в кв.149-нов /314-стар/ по плана на Централна градска част,
гр.Пловдив. В заявлението от 30.03.2017г. /л.53, 54 – адм.д.№ 10580/2017г.,
АССГ/ е отразено, че обектът е за „Офисна сграда с апартаменти и подземен етаж
в УПИ I – 522.679 жил. и
общ. застрояване в кв.149-нов /314-стар/ по плана на Централна градска част,
гр.Пловдив. В тази насока е коригирана и обяснителната записка за обекта – л.64
и сл. от адм.д.№ 10580/2017г., АССГ. В същата насока е и наименованието на обекта
в Конструктивната експертиза – л.120 и сл., адм.д.№ 10580/2017г., АССГ. Вярно
е, че в съдебния акт на АССГ по адм.д.№ 10580/2017г., не е отразено наличието
на второ по ред заявление от 30.03.2017г., с което е намалена етажността на
предвиденото подземно застрояване, но безсъмнено е, че административният орган
се е произнесъл в обхвата на техническия проект по заявлението от 30.03.20017г.
– предвид техническите му характеристики, което бе потвърдено от приетата по
настоящото дело СТЕ. Следователно, макар в становището от 30.08.2017г. – в
оспорената част относно отказа, както и в становището – отказ от 03.02.2020г. –
да не е отразено по кое заявление е произнасянето, според съдържанието на
преписката по делото и тази по адм.д.№ .№ 10580/2017г, АССГ – административните
актове са издадени във вр. със заявление от 03.01.2017г., коригирано със
заявлението от 30.03.2017г.
- При тези данни следва да бъде прието, че произнасянето на министъра на
културата с оспореното становище - отказ, е по идентични заявления на
жалбоподателя, по които е издаден отменения отказ на зам.-министъра на
културата.
- Освен идентичност на заявленията, се установи и идентичност на преписките.
Не бе установена промяна във факти и обстоятелства или в конкретен единичен
факт или обстоятелство, при които се е произнесъл зам.министъра на културата на
30.08.2017г. и при които се е произнесъл министъра на културата на 03.02.2020г.
- Идентичност е налице и в разпоредителната част на двата административни
акта – откази : „Министерството на културата НЕ СЪГЛАСУВА Технически проект за ремонт
и реконструкция на съществуваща сграда, ново средно застрояване и подземно
застрояване с кота корниз 16.91м. /176.33/ и кота било 20.41 /179.82/ и ремонт
на покривната конструкция без промяна на кота корниз на съществуващата сграда в
УПИ
I – 522, 679 – жил. и общ. застрояване, в кв.149 – нов, 314 – стар, по плана на
ЦГЧ – гр.Пловдив, ул. Авксентий Велешки“ /отказ от 30.08.2017г./ и
„Министерството на културата НЕ СЪГЛАСУВА : Технически проект
за ремонт и реконструкция на съществуваща сграда, ново средно застрояване и
подземно застрояване с кота корниз 16.91м. /176.33/ и кота било 20.41 /179.82/
и ремонт на покривната конструкция без промяна на кота корниз на съществуващата
сграда в УПИ I – 522, 679 – жил. и общ. застрояване, в кв.149 – нов, 314 – стар, по
плана на ЦГЧ – гр.Пловдив, ул. Авксентий Велешки“ /отказ от 03.02.2020г./.
При преценка за
основателност на твърдението за нищожност на оспореното становище – отказ изх.
№ ЗЗ-НН-433 от 03.02.2020г. на Министъра на културата, с което е отказано
съгласуване на технически проект за ремонт и реконструкция на съществуваща
сграда, ново средно застрояване и подземно застрояване и ремонт на покривната
конструкция без промяна на кота корниз на съществуващата сграда в УПИ I – 522,
679 – жил. и общ. застрояване, в кв.149 – нов, 314 – стар, по плана на ЦГЧ –
гр.Пловдив, ул. Авксентий Велешки, се съобрази следното :
С Решение №
15836/2018г. на ВАС, постановено по адм.д.№ 9477/2018г. е отменено решение №
3466/25.05.2018г. по адм. д. № 10580/2017г. на АС – София-град и делото е
върнато за
ново разглеждане на същия съд в друг състав. Според мотивите на ВАС :
„Производството пред Административен съд – София-град е образувано е по жалба
на „Виктория сити център“ ЕООД срещу Становище изх. № 33-НН-433 от 30.08.2017
г. на зам.-министър на културата, в частта, в която е обективиран отказ за
съгласуване на технически проект за ремонт и реконструкция на съществуваща
сграда, ново средно застрояване и подземно застрояване с кота корниз 16.91 м.
/176.33/ и кота било 20.41 м. /179.82/ и ремонт на покривна конструкция без
промяна на кота корниз на съществуващата сграда в УПИ І-522,679 „за жилищно и
обществено застрояване”, кв. 149 /стар кв. 314/ по плана на ЦГЧ - гр. Пловдив.
Съдът е отменил обжалваното Становище изх. № 33-НН-433 от 30.08.2017г. на
зам.-министър на културата в обжалваната част и е върнал административната
преписка на зам.-министъра на културата за ново произнасяне по постъпилото
заявление вх. № 7000-748/03.01.2017г. от „Виктория сити център“ ЕООД в
14-дневен срок от момента на влизане на съдебното решение в законна сила…. От фактическа
страна по делото е установено, че „Виктория сити център“ ЕООД е подало
заявление вх. № 7000-748/03.01.2017 г. за съгласуване на виза и инвестиционен
проект за обект „офисна сграда с апартаменти и два подземни етажа в УПИ
І-522,679 „за жилищно и обществено застрояване”, кв. 149 /стар кв. 314/ по
плана на ЦГЧ - гр. Пловдив.”. С Решение № 15627/2019г.,
постановено по адм.д.№ 10154/2019г., ВАС оставя в сила Решение №
3789/04.06.2019г., постановено по адм. дело № 653/2019г. от Административен съд
– София-град. Според мотивите на ВАС : „Предмет на съдебен контрол за
законосъобразност пред Административен съд – София-град е Становище изх. №
33-НН-433 от 30.08.2017 г., издадено от заместник-министъра на културата, в
което е обективиран отказ за съгласуване на технически проект за ремонт и
реконструкция на съществуваща сграда, ново редно застрояване и подземно
застрояване с кота корниз 16.91м./176.33/ и кота било 20.41м./179.82/ и ремонт
на покривна конструкция без промяна на кота корниз на съществуващата сграда в
УПИ I-522,679 „за жилищно и обществено застрояване“, кв. 149 /стар кв. 314/ по
плана на ЦГЧ – гр. Пловдив, ул. „Авксентий Велешки“ № 23…. Административното производство е започнало по Заявление с
вх. № 7000-748/03.01.2017 г. от „Виктория Сити Център“ ЕООД за съгласуване на
виза и инвестиционен проект за обект „офисна сграда с апартаменти и два
подземни етажа в УПИ І-522,679 „за жилищно и обществено застрояване”, кв.149
/стар кв.314/ по плана на ЦГЧ – гр. Пловдив, ул. „Авксентий Велешки“ № 23, с
приложени доказателства. От Становище изх. № 7000-748/15.03.2017 г. от
Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), съдът е
установил, че съществуващата сграда в имота не притежава статут на недвижима
културна ценност. Сградата попада в обхвата на територия със статут на
археологически и архитектурно-строителен групов паметник на културата и
урбанизма и културния пейзаж, Историческа зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив” и
представлява групов паметник на културата „Система от улични ансамбли „Д“ по
ул. „Иван Вазов“ и ул.”Цанко Дюстабанов“…. с оспорения
административен акт заместник-министърът на културата е отказал да съгласува
внесения технически проект по следните мотиви: 1) Представеният инвестиционен
проект предвижда почти цялостно премахване и преизграждане на сградата. Не е
спазено изискването на Кмета на Община гр. Пловдив при одобряването на ПУП от
26.04.2012 г., а именно: „запазване на съществуващото застрояване и ново средно
и подземно застрояване”; 2) Котата корниз е по-висока с 37 см. от определената
по виза, като над корниза е развита масивна балюстрада; 3) Не е представен
проект по част „Конструктивна“.”. Поради отмяна на Решение № 3466/25.05.2018г. по адм. д.
№ 10580/2017г. на АС – София-град, отмяната на Становище изх. № 33-НН-433 от 30.08.2017г.,
издадено от заместник-министъра на културата, в частта, с която е обективиран
отказ за съгласуване на технически проект за ремонт и реконструкция на
съществуваща сграда, ново редно застрояване и подземно застрояване с кота
корниз 16.91м./176.33/ и кота било 20.41м./179.82/ и ремонт на покривна
конструкция без промяна на кота корниз на съществуващата сграда в УПИ I-522,679
„за жилищно и обществено застрояване“, кв. 149 /стар кв. 314/ по плана на ЦГЧ –
гр. Пловдив, ул. „Авксентий Велешки“ № 23 – е последица от влязлото в сила Решение
№ 3789/04.06.2019г., постановено по адм. дело № 653/2019г. от Административен
съд – София-град.
- Дори неотразено в мотивите на ВАС, последващото заявление
от 30.03.2017г. на дружеството, с което е внесена промяна в подземното
застояване, изразяваща се в намаление на подземните етажи от два на един – е
безспорен факт, при който е издадено отмененото Становище изх. № 33-НН-433 от
30.08.2017г. Идентично е съдържанието на разпоредителната част на
двата отказа - отказ за съгласуване на технически проект за ремонт и реконструкция на
съществуваща сграда, ново средно застрояване и подземно застрояване с кота
корниз 16.91м./176.33/ и кота било 20.41м./179.82/ и ремонт на покривна
конструкция без промяна на кота корниз на съществуващата сграда в УПИ І-522,679
„за жилищно и обществено застрояване”, кв.149 /стар кв.314/ по плана на
ЦГЧ-гр.П.
Поради това
следва извод, че повторното произнасяне на административния орган – в изпълнение
на влязлото в сила Решение № 3789/04.06.2019г., постановено по адм. дело №
653/2019г. от Административен съд – София-град, е въз основа на идентични
заявления, в случая заявлението от 03.01.2017г., коригирано в хода на
административното производство със заявлението от 30.03.2017г. При второто произнасяне по заявлението на дружеството не е имало промяна
във фактите и обстоятелствата, подлежащи на преценка от административният
орган, при съобразяване указанията на АССГ.
При съпоставка между съображенията за отказ в отмененото становище от
30.08.2017г. /: 1) Представеният инвестиционен проект предвижда почти цялостно премахване
и преизграждане на сградата. Не е спазено изискването на Кмета на Община гр. Пловдив
при одобряването на ПУП от 26.04.2012 г., а именно: „запазване на
съществуващото застрояване и ново средно и подземно застрояване”; 2) Котата
корниз е по-висока с 37 см. от определената по виза, като над корниза е развита
масивна балюстрада; 3) Не е представен проект по част „Конструктивна“./ и в оспореното становище – отказ, предмет на настоящия спор /„В съответствие с
изискванията на ПУП с РУП и виза, следва да се приложи Проект за временно
укрепване на съществуващите фасади, както и Технически проект по част
Конструкции. Те са необходими за изясняване и удостоверяване, че новите
строително-монтажти работи гарантират запазването на фасадните зидове по време
на строителството и надеждното им интегриране в конструкцията на новата
сграда.”. Предложеното проектно решение на фасадата НЕ съответства на епохата
на изграждане на оригиналната сграда. За съхранение на автентичния силует по
ул.Иван Вазов” се изисква съхранение на автентичните фасади, както и
архитектурното декоративно оформление на съществуващата сграда, в съответствие
с изискванията на одобрените и съгласувани Подробен устройствен план и Виза за
проектиране – „запазване на съществуващото застрояване”./, е видно, че административният орган не е зачел приетото за установено от съда – „…в случая не се изисква проект по част „Конструкции“.; Проектът е напълно
съобразен с изискванията на плана, включително и по отношение на запазването на
съществуващото застрояване.; Съществуващата сграда е с износена конструкция и
негодна за ползване. Налице е запазване на контура и обема на сградата и
частично запазване на фасадите, включително с декоративните елементи, както и
на общия облик на сградата.”.
Посредством
приетата по настоящото дело СТЕ се установи : Представеният от жалбоподателя
със заявлението от 30.03.2017г. проект чрез НИНКН до Министъра на културата за
съгласуване на виза и нов инвестиционен проект за обекта, е идентичен с
представения от ответника по делото проект на хартиен носител. Идентичност е
констатирана и между проектът на хартиен носител и сканираният проект на диска,
изключая двете допълнително внесени части – представени по-късно и приети по
делото : Ответникът представи на факс информация от НИНКН /л.314 гръб; л.326/,
според която двата чертежа, представени с молбата на адв.Р. от 06.10.2010г. –
са част от проектната документация, представена от жалбоподателя с относимото
за спора заявление от 30.03.2017г. /”Разпределение на кота + 16,91м., фаза ТП”
и „План покрив”, фаза ТП/. Двата чертежа са представени на хартиен носител и
приети по делото – пликове с номера 327 и 328. По адм.д.№ 653/2019г. на АССГ е
допусната и прита допълнителна СТЕ /л.20-33/ с изискване към експерта да отрази
графично спазването или отклонението от нормативните изисквания по отношение
котата на корниза – за отговор на въпроса, СТЕ е провела изследване за всяка
ограждаща стена на сградата със съпоставка на котите и наклоните на покрива на
съществуващата сграда с тези на сградата по представения технически проект,
като са описани и изискванията от ПУП-ПРЗ и РУП, одобрени със Заповед № 12
ОА-1010/26.04.2012г. На графични приложения към СТЕ са направени сравнения, от
които в.л. достига до извода, че с проектираните кота на корниза и билото в
проекта – НЕ се нарушават условията на действащия ПУП-ПРЗ и РУП и нормативните
изисквания на ЗУТ и Наредба № 7/2003г.
Настоящата СТЕ е проучила подробно двете СТЕ по делата на АССГ и
„напълно споделя изводите на експерта, който ги е изготвил”. В архитектурното
заснемане като предхождаща част от техническия проект – коректно са отчетени
наличните площи на сградата и имота, както и заснетите височини, съответстващи
на отразените в действащия ПУП. Достигнат е извод за спазени в архитектурния
технически проект – устройствените показатели от действащия ПУП за Кинт- и
Плътност на застрояване, като е отбелязан пропуск на проектанта – не е отразен
процента озеленяване, постигнат за УПИ при проектирането на сградата. Котата на
корниза отговаря на изискванията на ПУП, като с прилагане на действащите норми
котата на билото е запазена. В конструктивната експертиза са описани множество
дефекти по елементите от конструкцията на сградата, появили се вследствие на физическото
изхабяване през годините и препоръките са за премахване на по-голяма част от
старите конструктивни елементи, установени като напълно амортизирани. „Дадена е
схема /л.170/ на части от ограждащи стени – 2 участъка, които могат да бъдат
запазени след надлежното им укрепване и след това интегрирани и свързани в
бъдещата нова конструкция на сградата, която ще замени компрометираните елементи
след тяхното премахване. Препоръките на конструктивната експертиза са отчетени
в техническия проект по част „Архитектура”. Посочените в схемата на
конструктивната експертиза участъци са показани в архитектурните чертежи на
всички нива със съответна сигнатура : „каменен зид за запазване” в сутерена и
„тухлен зид за запазване” във всички надземни нива. Въз основа на посочените
констатации, СТЕ счита, че техническия инвестиционен проект, представен от
жалбоподателя със заявлението от 30.03.2017г. – отговаря на предвижданията на
ПУП – ПРЗ и РУП, одобрени със заповедта от 26.04.2012г. при използване
възможностите на наредба № 7/22.12.2003г. Проектът отговаря на издадената скица
с виза за проучване и проектиране, тъй като тя представлява точно копие на одобрения
ПУП. Потвърдено и устно бе, че има пълна идентичност между сградата /в см.
проектната документация/, която разглежда в.л в делата на АССГ и сградата,
която е разгледана в СТЕ по настоящото дело.
- Следва извод за неопровергани изводите в решението на
АССГ, в противоречие с което е издадено оспореното становище. Фактическите
изводи са потвърдени в настоящото съдебно производство - според проекта е
предвидено запазване на съществуващото застрояване като контур /очертание на
застроителното петно/ в приземен етаж и в цялостен обем на сградата и цялостно
и частично запазване на фасадите – изцяло се запазва североизточната фасада по
ул.Иван Вазов откъм улицата, включена в групов паметник „Система от улични
ансамбли „Д” по ул.Иван Вазов и ул.Цанко Дюстабанов, както и нейните контактни
ъглови участъци и югозападната фасада, при запазване цялостно и частично на
фасадните каменни и тухлени зидове в съответствие с Конструктивната експертиза.;
инвестиционният проект напълно съответства на устройствените параметри на
действащ ПУП, с аргумент от съдържанието на приетата допълнителна СТЕ.;
сградата запазва като цяло своя контур, обем и облик и хармонира с визията и
оформлението на системата от улични ансамбли „Д” по ул.Иван Вазов и ул.Цанко
Дюстабанов.
4.2. Както бе посочено по-горе, при
позоваване на ответника на чл.84 ал.9 ЗКН /в сила от 06.08.2019г./, е изискуемо
съобразяване на нормата на чл.84 ал.6 ЗКН /нова ДВ, бр. 62 от 2019г., в сила от 6.08.2019г./ : „При установяване на
нередовности и непълноти в документите
заявителят се уведомява писмено, като му се предоставя срок 10 работни дни за
отстраняване на нередовностите или непълнотите с указание, че неотстраняването
им ще предизвика прекратяване на производството.”. В тази вр. се отбелязва, че
ако административният орган се е произнесъл при условията на действаща редакция
на чл.84 ЗКН и в частност – ал.6 от чл.84 ЗКН /вр. с чл.30 ал.2 АПК/, е било
необходимо да приложи нормата с указания към заявителя по отношение
необходимост от проект за временно укрепване на съществуващите фасади.
При отсъствие на информация за уведомяване на заявителя с посочените
допълнителни изисквания спрямо отменения отказ, които по същността си
представляват повторение на част от основанията в първия отказ, но
трансформирани с различен изказ, следва извод за съществено нарушение на
установените административно-производствени правила. Към момента на подаване на
заявлението нормите на чл.84 ал.6 и ал.9 ЗКН не са били действащи и приложими,
а при отмяна на отказ със задължителни указания на съда – административният
орган дължи произнасяне, съответно на указанията на съда, без да има право да
въвежда нови фактически основания за отказ. Както бе посочено, в противен
случай нормата на чл.177 ал.2 АПК не би имала приложение, а вложеният смисъл е именно
в насока – произнасяне на административния орган в цялостно съответствие с
влязлото в сила съдебно решение, с което е гарантирана последицата от
реализирана съдебна защита.
Освен това,
тезата на ответника противоречи на нормата на чл.168 ал.4 и ал.5 АПК вр. с
чл.84 ал.6 ЗКН : /нови – ДВ, бр. 77 от
2018г., в сила от 1.01.2019г./ : „Съществено нарушение на
административнопроизводствените правила при всички случаи e когато вследствие
на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били
лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на
индивидуален административен акт.; Когато съдът установи наличието на
съществено нарушение на административнопроизводствените правила по ал. 4, той
отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен административен
орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4
и 5.”.
Позицията на съдебната практика относно нарушението на чл. 26 ал. 1 АПК - не е
от категорията на съществените, е преодоляна към момента с възприетото от
страна на законодателя в разпоредбите на чл. 168 ал. 4 и ал. 5 АПК. Не е
предвидена предпоставка - участието на страната да би могло да даде отражение
върху издадения акт и няма възможност страната въобще да не е била уведомена.
Тоест, за да е съществено нарушението, е необходимо да има за резултат
лишаването на гражданина или организацията от възможността да участват като
страна в производството. В случая е допуснато нарушение на административните
правила, категоризирано с новите алинеи 4 и 5 на чл.168 АПК, за съществено.
Правилото се прилага от съда, считано от 01.01.2019г. В тази хипотеза отказът
би бил незаконосъобразен на посоченото правно основание при прилагане от
административния орган на чл.84 ал.9 във вр. с ал.6 ЗКН.
4.3. Ведно с
изложеното се съобрази, че съгласно чл.177 ал.2 АПК актовете и действията на
административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на
съда са нищожни. Нищожният административен акт, съобразно правната теория и
практика, се счита за несъществуващ, поради което той изначало не поражда и не
би могъл да породи каквито и да са били правни последици. Следва да се посочи,
че силата на присъдено нещо по уважено право на отмяна на отказа преклудира
всички евентуални основания да се откаже издаването на позитивен
административен акт, независимо дали са били изрично обсъдени от
администрацията или от съда при предшестващите производства. Значение би имало
само настъпването на нов правопроменящ юридически факт, който да преодолее
установения от съда материалноправен порок /в този см. Решение № 8253/20г.,
ВАС, Второ О.; Решение № 12736/20г., ВАС, Пето О. и др. /. В конкретния случай
такъв факт не е настъпил, което обосновава наличие на хипотезата на чл.177 ал.2
вр. с чл.173 ал.2 АПК - основание за обявяване нищожност на акта и връщане на
преписката на административния орган за ново произнасяне.
Неоснователни са
твърденията в писменото становище по същество на ответника – обратно на
заявеното, в цитираните съдебни решения се съдържат задължителни указания по
тълкуване и прилагане на закона, с които административният орган е длъжен да се
съобрази, а не да провежда ново производство със събиране и обсъждане на
доказателства. Тук отново се отбелязва, че дори да се твърди проведено ново
производство, то е при съществено нарушение на чл.168 ал.4 АПК вр. с чл.84 ал.6
ЗКН. Оспореното становище-отказ е в противоречие с влязлото в сила съдебно
решение и актът е нищожен, като ответникът не оспорва наличието на идентичност в
предмета и основанието, а твърдението за отсъствие на идентичност по отношение
страните и в частност – административния орган, не е основателно. Същото цели заобикаляне
на правилото, установено в чл.177 ал.2 АПК вр. с чл.298 ал.1 АПК, освен което
противоречи на Т.Р. № 4/2004г. на ВАС в частта относно : „Делегирайки част от
правомощията си на свой подчинен орган, делегиращият не се е лишил от тях
въобще. Той е в правото си и сам да постанови акт, за издаването на който вече
е делегирал другиму правомощия.”.
Жалбата се приема за основателна с присъждане на направените разноски общо
в размер на 1 550лв. /50 лв. държавна такса; депозит СТЕ – общо 500лв.;
адв.възнаграждение – 1000лв, платено в брой, при съобразяване съдържанието на
договора от 02.07.2020г. /л.348/ във вр с Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения - чл.8 ал.3 и чл.9 ал.1 вр. с § 1 ДР на
Наредбата/.
Мотивиран с
изложеното , съдът
Р Е Ш И :
Обявява за
нищожно Становище изх. № ЗЗ-НН-433 от 03.02.2020г. на Министъра на културата, с
което е отказано съгласуване на технически проект за ремонт и реконструкция на
съществуваща сграда, ново средно застрояване и подземно застрояване и ремонт на
покривната конструкция без промяна на кота корниз на съществуващата сграда в
УПИ I – 522, 679 – жил. и общ. застрояване, в кв.149 – нов, 314 – стар, по
плана на ЦГЧ – гр.Пловдив, ул. Авксентий Велешки № 23.
Изпраща
преписката на Министъра на културата за ново произнасяне по заявленията на
Виктория Сити Център ЕООД от 03.01.2017г. и 30.03.2017г. – в обхвата на
представения коригиран проект със заявлението от 30.03.2017г., при съобразяване
с мотивите на съдебния акт, в 14 дн. срок от влизането му в сила.
Осъжда
Министерството на културата да заплати на Виктория Сити Център ЕООД, ЕИК
*********, с. Житница, ул. „Първа“, № 2з, представлявано от управителя В.Й.Я. –
съдебни разноски в размер на общо 1 550лв.
Решението може да
се обжалва пред Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Административен
съдия :