РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Петрич, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20231230100176 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба от С. А. Т., ЕГН **********, гр.П.
ул.“Ц.С.“ № *, действаща чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“
БУЛСТАТ № ****, седалище и адрес на управление гр.С., жк „М.л.и“, бл.*,
вх.“А“, ет.*, офис *, представлявано от управителя Д. М. М. срещу „С.К.“
ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С., район „С.“, ул.“С.“ №
*, ет.*, представлявано от Н.П.П..
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за паричен заем №
***, съгласно който дружеството-ответник се е задължило да предаде на
ищеца кредит в размер на 500 лева, а последният се е задължил да върне
кредитната сума чрез заплащане на 11 месечни вноски. Страните уговорили
ГПР под 50 %.
Ищецът твърди, че към датата на депозиране на исковата молба в съда е
погасил 18% от задължението по Договора, като са внесени две от дължимите
единадесет месечни погасителни вноски.
Ищецът твърди, че по силата на постигнатите договорености се е задължил
да обезпечи кредита с банкова гаранция или поръчители в три дневен срок от
1
сключване на сделката, като при неизпълнение на това задължение е
уговорено право на кредитора да получи неустойка – чл.6, ал.2 от договора.
Твърди, че още със сключването на договора кредиторът е начислил
неустойка в размер, надхвърлящ многократно позволения от Закона размер на
ГПР. Сочи, че същата е включена в погасителния план, към всяка месечна
погасителна вноска.
Ищецът счита неустоечната клауза за нищожна, като противоречаща на
чл.23 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, чл.19, ал.4, чл.21 ЗПК. С подробни
аргументи обосновава становище, че неустоечната клауза е нищожна като
противоречаща на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Твърди, че процесната
неустоечна клауза заобикаля закона по смисъла на чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД вр.
чл.33, ал.1 ЗПК. Сочи, че процесната неустоечна клауза не е индивидуално
уговорена по смисъла на чл.146 от ЗЗП и е неравноправна на основание
чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП.
С гореизложеното обосновава становище, че целият договор за кредит е
недействителен, което има за последица недействителност и на съдържащата
се в него неустоечна клауза. Изрично заявява воля, че не предявява иск за
обявяване нищожност на договора.
Иска се от съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна
неустоечната клауза в Договор за потребителски кредит № 779713, сключен
между С. А. Т., ЕГН **********, гр.П., ул.“Ц.С.“ № * и „С.К.“ ООД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление гр.София, район „С.“, ул.“С.“ № *, ет.*,
представлявано от Н.П.П., поради противоречие със закона, добрите нрави и
заобикаляне на закона.
Ищецът претендира съдебни разноски, прави доказателствени искания.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на
ответника, който в законоустановения срок депозирап исмен отговор, ведно с
препис за ищеца.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който
заявява признание на предявения иск за нищожност на неустоечната клауза от
процесния договор за кредит. Признава релевираните в исковата молба
обстоятелства, на които е основана претенцията. В тази връзка прави искане
да се постанови решение при признание на иска, на основание чл.237 от ГПК.
2
Прави искане да не му се възлагат разноските по делото, като счита, че с
извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на делото,
също и признава предявения иск – предпоставки, визирани в чл.78, ал.2 от
ГПК.
Твърди, че на основание процесната облигационна обвързаност между
страните ищецът не е заплатил договорената неустойка. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание, проведено на 05.06.2023 г., ищецът е
направил чрез процесуалния си представител искане за постановяване на
решение при признание на иска. Съдът е уважил искането, като е прекратил
съдебното дирене и е обявил на страните, че ще се произнесе с решение при
признание на иска.
Като съобрази горното, съдът счита, че в случая са налице предпоставките,
визирани в чл.237 от ГПК, поради което следва да бъде постановено решение
при признание на иска, като същият бъде изцяло уважен.
От представените по делото доказателства се установи, че между страните
е бил сключен процесният договор за кредит, че е уговорена неустойка за
непредставяне на обезпечение в срок от три дни от сключването му, като
страните не спорят, че тази клауза е нищожна. Въпреки това същата е
включена в договора, като липсват доказателства по делото, преди образуване
на настоящото производство ответникът да е уведомил ищеца, че счита
процесната неустоечна клауза за недействителна.
Предвид реда на погасяване на задълженията, при плащане от страна на
ищеца по процесния договор, платената сума би била отнесена първо към
неустойката, а след това към главницата, поради което за ищеца е налице
правен интерес от завеждане на иска.
Предявеният иск е допустим, валидно е направено признание на иска,
представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което
същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен;
заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на
действителното правно положение, т.е. претендираното от ищеца право
съществува, което от своя страна води до съвпадане на фактическите и
правни твърдения на двете страни пред съда.
3
Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред
и не попада в хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК, нито в другите предвидени в
закона изключения – т.е. признато е право, с което страната може да се
разпорежда – ответното дружество, чрез пълномощника си, който има
изрично пълномощно за упражняване на правата по чл.34, ал.3 от ГПК е
извършил признанието, признатото право не противоречи на закона и добрите
нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или
за поставяне под запрещение, то съдът следва да го зачете, като уважи изцяло
предявения иск.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да се осъди да заплати на ищеца сторените от последния разноски в
размер на 50 лева заплатена държавна такса.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза на процесуалния представител на
ищеца, а именно Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ БУЛСТАТ №
****, седалище и адрес на управление гр.С., жк „М.л.и“, бл.*, вх.“*“, ет.*,
офис *, представлявано от управителя Д. М. М. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на ищеца безплатна
адвокатска помощ, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 480 лева /с вкл. ДДС/.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие /лист 39 в
делото/, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна адвокатска помощ
по реда на чл.38 ЗАдв. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя
размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът намира за неоснователно своевременно заявено от ответника
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за
процесуален представител, тъй като същото е определено в размер на
минимума, съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Неоснователно съдът счита и възражението на ответника за приложимост в
случая на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като по делото се установи, че ответното
дружество с поведението си е дало повод за завеждане на иска, макар да е
признал изрично иска за основателен. За да се приложат последиците на
4
чл.78, ал.2 от ГПК, предвидените в същия предпоставки следва да са налице
кумулативно. Ответното дружество е станало в случая причина да се предяви
иска, тъй като признанието, че процесната клауза е нищожна е направено след
образуване на делото. Ирелевантни съдът счита обстоятелствата, наведени от
ответника, а именно че не е претендирало от ищеца договорената неустойка,
нито че ищецът е заплатил същата, както и че до ищеца не са изпращани
покани, уведомления или други съобщения за заплащане на уговорената
неустойка.
С оглед на горното съдът счита за доказано и основателно искането на
ищеца за присъждане на съдебни разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК
и като такова следва да го уважи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна неустоечната клауза в Договор за потребителски
кредит № 779713/13.12.2022 г., сключен между С. А. Т., ЕГН **********,
гр.П., ул.“Ц.С.“ № * и „С.К.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр.София, район „С.“, ул.“С.“ № *, ет.*, представлявано от
Н.П.П., поради противоречие със закона, добрите нрави и заобикаляне на
закона.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С.,
район „С.“, ул.“С.“ № *, ет.*, представлявано от Н.П.П. да заплати на С. А.
Т., ЕГН **********, гр.П., ул.“Ц.С.“ № * съдебни разноски по делото в
размер на 50,00 /петдесет/ лева заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С.,
район „С.“, ул.“С.“ № *, ет.7, представлявано от Н.П.П. да заплати на
основание чл.38 от ЗА сумата от 480,00 /четиристотин и осемдесет/ лева с
вкл. ДДС адвокатско възнаграждение на Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“ БУЛСТАТ № ****, седалище и адрес на управление гр.София, жк
„М.л.и“, бл.*, вх.“*“, ет.*, офис *, представлявано от управителя Д. М. М., за
осъществената от последния в полза на ищцата С. А. Т., ЕГН **********
безплатна адвокатска помощ в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Благоевград в
5
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6