№ 12768
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20221110100787
по описа за 2022 година
Производтсвото по делото е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца Е. Р. срещу „ФИРМА“ ЕООД искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД вр. чл. 7, § 1, б. „б” от Регламент
/ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 година и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер
на сумата 400,00 евро – обезщетение за закъснение на полет LB128 от
02.06.2018 г. от летище Москва, Внуково до Летище Бургас, ведно със
законна лихва от 26.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
от 27.09.2018г. до 30.04.2021 г. в размер на 205,93 лева, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 28.09.2021 г. по ч. гр. д. № 29398/2021 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът Е. Р. твърди, че с ответника е сключил договор за въздушен
превоз полет LB128 по направление летище Москва, Внуково – Летище
Бургас планиран по разписание за 02.06.2018 г. час на кацане 13:50 часа.
Излага твърдения, че полетът бил осъществен със закъснение над 3 часа.
Поддържа, че в деня на полета ищецът се е явил навреме за полета и е
преминал успешно всички контролни и регистрационни проверки. Твърди се
още, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз за ищеца
е възникнало право на парично обезщетение в претендирания размер, тъй като
разстоянието между двете летища попада в хипотезата на чл. 7, т. 1, б. "б" от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г.- полети над 1500 км. Поддържа, че ответникът
е признал вземането, тъй като в рамките на работна среща от 21.04.2021 г. при
видео-конферентен разговор ответникът е изразил съгласие за сключване на
извънсъдебно споразумение с цел заплащане на дължимите обезщетения на
1
пътниците от процесния полет, като в проекта на споразумението била
включена претенцията на ищец в Списъка на пътниците и дължимите суми.
Ищецът твърди, че, въпреки опитите за извънсъдебно уреждане на
отношенията, до датата на образуване на делото плащане не било постъпило,
което обосновавало правния му интерес да заведе настоящото исково
производство. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„ФИРМА“ ЕООД, в който ответното дружество оспорва исковете като
недопустими и неоснователни. Поддържа, че искът е недопустим поради
липса на представителна власт, като оспорва истинността на адвокатското
пълномощно. Релевира възражение за изтекла погасителна давност, като
поддържа, че се прилага краткият 2-годишен давностен срок съгласно чл. 135
ЗГВ. Твърди, че между страните не е възникнало облигационно отношение,
тъй като не е сключвал договор за въздушен превоз. Оспорва ищецът да е
изпълнил задължението си като пътник да се яви навреме за полета, а именно
не по-късно от 45 минути преди излитане. Релевира възражение срещу
твърденията на ищеца за извънсъдебно признание на вземането. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по предявения иск е
да установи следните обстоятелства: наличието на договорни
правоотношения между страните за въздушен превоз, сключен пряко или чрез
посредничеството на турооператор; закупен билет за полет LB226 по
направление летище Москва, Внуково – летище Бургас, с посочените в ИМ
параметри /начален час на тръгване, планиран час на пристигане, час на
фактическо пристигане, който да е по-късен с не по-малко от 3 часа от
планирания/ вкл., че ищецът се е явил своевременно за началото на полета и
се е качил на същия.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за
въздушен превоз с полет LB128 от 02.06.2018 г. по направление Москва-
Бургас. В тази насока е приложената по делото бордна карта на името на
пътника Е. Р. за полет LB128 от 02.06.2018 г. по направление Москва
/Внуково/-Бургас, който бил планиран за 11.30 часа. Съгласно чл. 2, буква ж)
от Регламент (ЕО) 261/2004 "резервация" означава фактът, че пътникът има
билет или друго доказателство, което показва, че резервацията е приета и
регистрирана от въздушния превозвач. Бордната карта е документ, издаван от
авиокомпаниите, който дава право на пътника да се качи на определен полет,
като съдържа имената на пътника, номер, дата и час на полета, маршрут,
баркод, място на борда, номер на изхода, краен час за качване на самолета. В
този смисъл представената по делото бордна карта установява, че
резервацията на ищцата е приета и регистрирана от ответника като въздушен
2
превозвач.
От приложеното по делото писмо от Фрапорт туин Стар Еърпорт
Менидмънт АД се установява, че планираният час на кацане на полет LB128
от 02.06.2018 г. по направление Москва-Бургас е 13.50 ч., а действителният
час на кацане е 4.45 часа на 3.6.2018 г.
Според приложената по делото и неоспорена от ответника справка,
разстоянието между летищата Москва /Внуково/-Бургас по метода на дъгата
на големия кръг, използван в авиационния сектор за определяне на
разстоянията между двете летища, е 1611 км.
Представена е с исковата молба ел. кореспонденция, от която обаче не
може да се установи, че е водена с представител на ответника и че той е
признал извънсъдебно вземането на ищеца.
Представената обаче в първото по делото открито съдебно заседание
електронна кореспонденция, водена с управителя на ответника, в която е
направено признание на вземането на ищеца,
Поради изложеното може да се направи извод, че по делото не се спори,
а и от събрания доказателствен материал категорично се установява
възникването на облигационно правоотношение между страните по сключен
договор за въздушен превоз на пътници, по силата на който за ответника –
превозвач е възникнало задължение да осигури превоза на пътника за
посочения полет. Установява се и обстоятелството, че полетът е изпълнен от
ответната авиокомпания с повече от три часа закъснение – планираният час за
кацане бил 13.50 ч. на 2.06.2018г., а действителният час на кацане е 4.45 ч. на
3.6.2018 г., т.е. налице е закъснение от почти 15 часа спрямо планираното по
разписание кацане.
При това положение е налице визираната от регламента загуба на време
повече от три часа, която именно е основанието за възникване отговорността
на ответното дружество-превозвач да обезщети пътниците. Тази отговорност
се реализира чрез присъждане на предвиденото обезщетение по регламента.
По отправено преюдициално запитване Съдът на Европейските общности се е
произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-
423/07, с което е дал задължително за настоящия съд на основание чл. 633
ГПК тълкуване досежно приложимия към спора регламент. Съобразно
последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. трябва да
се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се
приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на
правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от Регламент /ЕО/
261/2004 г., когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време,
равна на три или повече от три часа закъснение. Регламентът определя
фиксиран размер на дължимото обезщетение в зависимост от разстоянието на
полета. Т.е. налице са всички предпоставки за възникване правото на
обезщетение по чл. 7 от Регламента, в размер на 400 евро съобразно
полетното разстояние.
При това положение съдът следва да разгледа своевременно
3
релевираното от ответника възражение, че вземането е погасено по давност,
обосновано с твърдения за приложимост на двугодишната погасителна
давност, уредена в чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване. С
Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се тълкува в смисъл, че
срокът за предявяване на исковете, които имат за предмет изплащане на
предвиденото в членове 5 и 7 от този регламент обезщетение, се определя
съгласно правилата на всяка държава членка относно погасяването на правото
на иск. Съдът на ЕС 3 приема, че всъщност мярката за обезщетение,
предвидена в членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004, не попада в приложното
поле на Варшавската конвенция и на Конвенцията от Монреал /в този смисъл
Решение от 23 октомври 2012 г. по дело Nelson и др., C-581/10 и C-629/10/.
Поради това двегодишната давност, установена в член 29 от Варшавската
конвенция и в член 35 от Конвенцията от Монреал, не може да се счита за
приложима по отношение на исковете, предявени по-специално на основание
членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004. Аналогична е и разпоредбата на чл.
135 от Закона за гражданското въздухоплаване (в относимата й за спора
редакция преди изменението с ДВ, бр. 16/23.02.2021 г. ), съгласно която
правото на иск срещу превозвача по международните превозни договори се
погасява в двугодишен срок, а по вътрешните в шестмесечен срок, считано от
деня на пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението,
от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или
от деня на прекратяване на превоза. Систематичното тълкуване на нормата,
която се намира в Глава единадесета "Констативни протоколи, рекламации,
давност" обуславя извод, че двугодишният давностен срок е приложим
единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно
производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но
не и към случаите на обезщетения по Регламент 261/2004 при закъснели
полети. Това следва и от чл. 137 от същия закон, според който сроковете по
чл. 135 ЗГВ се спират със започване на рекламационното производство и
започват да текат отново от деня на получаване отговора на превозвача или
след изтичане на срока за отговор. Доводи за обратното не се съдържат в
мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, при което тази
давност е определена на една година, поради което съображенията на
ответника в тази насока не се възприемат от съда. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл.
135 не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, а в
относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния
превозвач по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 не попада в
приложното поле на чл. 135 ЗГВ. В посочения смисъл, например, решение №
266070 от 11.10.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 7764/2020 г., решение № 263463
от 28.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 10832/2019 г. Следователно, при липсата
на специални норми, които да изключат приложението на чл. 111, б. „б“ ЗЗД,
вземането за обезщетение на ищеца е следвало да бъде предявено в рамките
4
на три години, считано от 02.06.2018 г. – датата, на която полетът е бил
изпълнен, т. е. до 02.06.2021 г. Искът се счита за предявен на 27.05.2021 г. –
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
предвид което възражението на ответника за изтекла погасителна давност е
неоснователно. Ето защо, искът следва да бъде изцяло уважен за сумата от
400 евро, като се присъди законната лихва от подаване на заявлението.
Предвид основателността на главния иск, основателна се явява и
акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва за забава в размер на
205,93 лева за периода от 27.09.2018г. до 30.04.2021 г., чийто размер не се
оспорва от ответника.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното
производство в размер на 25,00 лева – платена държавна такса в заповедното
производство и 300,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение в
заповедното производство. Насрещната страна своевременно е
противопоставила възражение за прекомерност за заплатеното от ищеца
възнаграждение, което се явява изцяло неоснователно. Посоченият размер е
изцяло съобразен с предвидения в чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение /в
приложимата редакция към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие - изм. и доп. ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г./, фактическата
и правна сложност на делото и извършените процесуални действия. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от
него разноски в исковото производство в размер на 25,00 лева – платена
държавна такса.
Воден от горното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92
ЗЗД вр. чл. 7, § 1, б. „б” от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година и чл. 86 ЗЗД , че
„ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „...“ № 1 ДЪЛЖИ НА Е. Р., гражданин на Руската федерация, родена на
********** г. с адрес .... сумата 400,00 евро – обезщетение за закъснение на
полет LB128 от 02.06.2018 г. от летище Москва, Внуково до Летище Бургас,
ведно със законна лихва от 26.05.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 27.09.2018г. до 30.04.2021 г. в размер на 205,93 лева, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 28.09.2021 г. по ч. гр. д. № 29398/2021 г. по описа на СРС,
166 състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ...... със седалище и адрес на
5
управление гр. София, бул. „...“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА Е. Р., гражданин на
Руската федерация, родена на ********** г. с адрес .... на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 325,00 лева – разноски в заповедното производство,
както и сумата от 25,00 лева – разноски в исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6