Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 22.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23 състав, в публично
съдебно заседание, проведено на тринадесети април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаряИва И., като разгледа материалите по гр.д. №15890/17г. по описа на СГС, докладвано
от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226 от КЗ от Кодекса за застраховането(отгм.).
ИЩЕЦЪТ – Н.М.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***,2, оф.4, чрез адв. И.Й., твърди, че на
15.12.2015г., около 07:40ч., в гр. Монтана на бул. „Ал. Стамболийски", в
непосредствена близост до сградата на „ЧЕЗ Р.Б." АД клон Монтана, водачът И.И.,
управлявайки лек автомобил „Фолксваген Голф 4" с per. № *******причинил
виновно ПТП, при следния механизъм:
виновният водач управлявал л.а. „Фолскваген Голф 4" по бул. „Ал.
Стамболийски" с превишена скорост, при което загубил контрол над
автомобила и същият се качил на тротоара
край пътя. Излага, че към този момент тя била на тротоара и автомобилът я
ударил, при което тя се ударила във входната желязна врата и паднала в двора на
сградата на „ЧЕЗ Р.Б." АД клон Монтана. Твърди, че за посоченото ПТП е
налице влязло в сила решение със сила на присъда по АНД № 1830/2016г. по описа на
Районен съд- гр. Монтана, с което е установена вината и противоправността на
деянието. Ищцата навежда, че в резултат от процесното ПТП са и причинените
следните телесни увреждания: счупване на глезенния израстък на малкия пищял на
лявата подбедрица; счупвания на 6-то, 7-мо и 8-мо ребро вляво; - травма на
шията с увреждане на шийните коренчета на нерв; разкъсно-контузна рана на
дясната подбедрица; контузия на гръдния кош и на корема; кръвонасядане и
разкъсно-контузна рана на лигавицата на горна устна; кръвонасядания и
охлузвания по горните и долните крайници, челото и гърба; белези в областта на
колената на двата крака; счупване в областта на лявото стъпало; фрактура
луксация на палеца на левия крак. В
деня на инцидента била приета в болница и са и поставени шевове на разкъсно
–контузната рана, направено е закрито наместване на фрактурата на левия глезен
без вътрешна фиксация, като била поставена гипсова имобилизация на левия крак.
Била проведена и медикаментозна терапия. Твърди, че в първите няколко дни след
произшествието не можела да си държи главата изправена и се налагало близките й
да я придържат. Около 10 дни след изписването от болницата приемала течности
само със сламка, поради силните болки в устните. Изпитвала болки при дишане,
затруднения при движение на снагата и палпаторна болка в областта на счупените
ребра. В първите месеци след инцидента не можела да се обслужва сама, като за
нея се грижели нейните близки. Носили я на ръце до банята, при къпане я
поставяли на стол, увивали гипса й с фолио. Битовото и обслужване било силно
затруднено. Носила гипс около 40 дни. След свалянето на гипса близките й я
придвижвали с инвалидна количка. Впоследствие започнала да се придвижва с
помощни средства. В началото използвала две патерици. Състоянието й леко се подобрило
и започнала да се придвижва с една патерица, впоследствие с канадки. Силно
накуцвала и щядяла левия си крак. Изпитвала силни болки в областта на левия
глезен и лявото ходило, като движенията й били много затруднени и болезнени.
Левият й крак бил силно отекъл. При нови изследвания били установени счупване
на лявото ходило на ищцата и фрактура луксация на левия палец. Към настоящия
момент състоянието й не се е подобрило значително. Лявата й глезенна става и
лявото й ходило са подути и болезнени. Движенията на левия й крак са
ограничени. Изпитва затруднения при ходене, продължава да накуцва. Правилната й
походка е нарушена. Продължава да приема обезболяващи. Ходи само с ортопедични
обувки. Многократно е ходила на рехабилитация. Поради постоянното щадене на
левия крак и неравномерното натоварване започнала да изпитва болки в областта
на таза вдясно и в десния крак. Като ходи на работа минава всеки ден покрай
мястото на инцидента, което допълнително я потиска. Останали са и загрозяващи
белези на колената. Налице са деформации в областта на лявото ходило. Ищцата
твърди, че към датата на настъпване на ПТП за увреждащия лек автомобил е бил
налице валиден договор за застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“, предвид което намира, че ответникът следва да бъде осъден да
й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на
80 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
ОТВЕТНИКЪТ- З. „Б.И." АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***,
действащо чрез пълномощника си адвокат М.
И.Г.– САК, със съдебен адрес:***, оспорва иска по основание и размер. Не
оспорва наличието на валиден застрахователен договор за риска „гражданска
отговорност“ по отношение на процесния лек автомобил, но оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП,
наличието на виновно и противоправно поведение у застрахования при него водач,
посочените травматични увреждания и причинно-следствената връзка между тях и
процесното ПТП. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата. Моли съдът да да отхвърли иска като неоснователен.
Съдът, след като обсъди
направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
По делото е прието като
доказателство решение от 15.12.2016г. по АНД №
1830/2016г. по описа на PC – Монтана, от което е видно, че И.И., управляващ лек автомобил „Фолксваген Голф 4" с per. № *******, е бил признат за виновен по процесното ПТП.
Представени
са и медицински документи за проведено лечение на ищеца, които са от значение
за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за
целта са необходими специални знания.
От
заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице-травматолог- д-р Т.Димитрова,
ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че при процесното ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания: контузия на гръдния кош и корема; счупване
на VI-VII-VIII леви ребра; разкъсно - контузна рана на дясна
подбедрица; счупване на долния край на левия малък пищял. Вещото лице посочва,
че установеното на 22 02 2017 г счупване
на I-ва клиновидна кост на лявото ходило може да бъде
получено при процесното ПТП, защото се вижда на рентгеновите снимки от 15 12 20
15 г - деня на процесното ПТП. Описаните увреждания са в причинна връзка с
процесното ПТП. Проведено е следното лечение : болнично - от 15 12 2015 г до 23 12
2015 г - 8 дни и от 13 03 2016 г до 20 03 2016 г - 7 дни и от 05 11 2017 г до
12 11 2017 г - 7 дни или общо 22 дни; домашно — амбулаторно - от 23 12
2015 г до 12 03 2016 г - 2,5 месеца и от 20 03 2016 г до 02 08 2016 г - 4,5
месеца; от 31 08 2017 г до 29 09 2017 г - 30 дни. По време на болничното
лечение е оперирана - на 15 12 2015г - хирургична обработка на раната на
дясната подбедрица. По време на домашно-амбулаторното лечение е ходила на
прегледи, превръзки, изследвания и провеждала раздвижване. Възстановителният
период е продължил не по-малко от 8 месеца. Ищцата е претърпяла болки с голям
интензитет непосредствено след ПТП за 14-15 дни, а също така и след сваляне на
гипса и започване раздвижване на крака за 20-30 дни. В останалите периоди от
оздравителния процес интензитетът на болките е бил по-малък като постепенно е
намалявал до 8-мия месец след ПТП. След това болките са били с непостоянен
характер и малък интензитет. Ищцата има болки и понастоящем - при
по-продължително ходене и стоене права, при влажно и студено време. С оглед
сегашното състояние на левия долен крайник, тя ще изпитва болки и неудобства
при ходене до около 5 години след ПТП. Лявата подбедрица е по-слаба 3 см,
лявото ходило е деформирано, по-дебело 2 см и по- късо 1 см, надлъжния му свод
е напълно заличен - ищцата стъпва на цяло стъпало / плановал гус /. Лявата
глезенна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 20 %. От
вътрешната страна на дясна подбедрица в горна 1/3 има белег от рана с
неправилна форма - 5 см. С оглед характера и местоположението на увредите,
давността на получаването им и сегашното състояние на левия долен крайник, може
да се приеме неблагоприятна прогноза. Ищцата трябва да носи ортопедични обувки
за корекция на лявото ходило и да провежда редовно балнеолечение и
физиотерапия.
По делото е прието и заключение на АТЕ, неоспорено от
страните, според което механизмът на процесното ПТП е следният: процесното ПТП е настъпило на 15.12.2015г., около 7:40 часа, на
бул. „Ал. Стамболиски" , в гр. Монтана, при което
лек автомобил Фолксваген Голф, per. №
*******самокатастрофира отдясно на пътното платно, като напуска пътното платно,
преминава през пътен знак, находящ се върху
тротоара, удря се с предна дясна част в бетонна ограда, завърта се в посока на
часовата стрелка, като при въртенето удря намиращата се върху тротоара
пешеходка Н.И. почти достигнала до входната врата на местоработата си („ЧЕЗ Р.Б."
клон Монтана). От удара пешеходката е отхвърлена през входната портичка и е
паднала пред входа на сградата. Автомобилът се
установява до бетонната ограда, завъртян в посока
обратна на първоначалната си.
По
делото е разпитан деликвентът, който не внася яснота по механизма на ПТП, тъй като твърди, че не си
спомня нищо.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Искът е
основателен.
Разпоредбата на чл.226 от КЗ(отм.) дава право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане
за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно
и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
“Гражданска отговорност” между водача и застраховател.
Не се спори за настъпването на ПТП,
както и че е образувано по него наказателно производство, по което водачът на
процесното МПС е признат за виновен. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение.
Оспорва
се механизмът на настъпване на процесното ПТП; видът, характерът и размерът на
причинените неимуществени вреди; размерът на претендираното обезщетение.
|
|
По отношение на
деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав зачита, по
правилото на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда(влязло в сила решение). Действително, според
разпоредбата на чл.300 от ГПК задължителна за гражданския съд, разглеждащ
последиците от деянието, е влязлата в сила присъда. Производството по глава ХVІІІ
от НПК обаче приключва с акт, който установява извършеното престъпление,
извършителят и неговата вина със същите последици, с които тези факти се
установяват с присъда. Крайният акт на съда в това производство е решение само
поради обстоятелството, че процедурата по разглеждането се различава от общата.
Това не променя характера на акта, който установява по задължителен и
непререшаем начин въпросите по чл.301 от НПК. Поради това съдът приема, че
решението на РС- Монтана има значението на влязла в сила присъда и е
задължително по настоящето дело относно деянието, противоправността му и вината
на дееца.
Възражението на ответника за
наличиена съпричиняване от страна на пострадалата е неоснователно, тъй като не
се събраха доказателства в тази насока.
Безспорно са установени неимуществените вреди,
търпяни от ищцата в резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и
страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е извън
съмнение с оглед заключенията на СМЕ.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на
неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. Като се има предвид множеството
травматичните увреждания, остатъчните
явления, икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит,
настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 50 000
лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.
По правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се
счита в забава за обезщетяване на причинените от него вреди от момента на
увреждането. Отговорността на застрахователя е функция на отговорността на
застрахования – каквото дължи той, това следва да изпълни и застрахователят.
Поради това ответникът е в забава от момента на увреждането и дължи обезщетение
за забавено изпълнение в размер законната лихва върху главното парично
задължение до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото и релевираното в тази
насока искание с представения списък за разноски в хода на съдебните прения
съдът намира, че същите се дължат на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Съдът като се съобрази с уважената част от иска, намира,
че адв. възнаграждение е в размер на 1500лв. от 2400 (с вкл. ДДС). При това решение на съда и ищецът, и
ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на
отхвърлената част от исковете. Съразмерно с отхвърлената част от исковете ответникът
има право на 1087.50лв. от 2900лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената част на иска по
сметка на СГС в размер на 2 000лв.,
както и 100лв. възнаграждение на вещото лице, платими от бюджета на СГС.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И."
АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез пълномощника си адвокат М. И.Г.– САК, със
съдебен адрес:***, да заплати Н.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,2, оф.4, чрез
адв. И.Й., по иск с правно основание чл.226 от КЗ(отм.) обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 50 000
лв. (петдесет хиляди лева),
заедно със законната лихва върху тази сума от 19.05.2015г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 50 000
лв. / петдесет хиляди лева/ до пълния предявен размер от 80 000лв.(осемдесет
хиляди лева).
ОСЪЖДА Н.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,2, оф.4, чрез
адв. И.Й., да заплати на З. „Б.И." АД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез пълномощника си адвокат М. И.Г.– САК, със
съдебен адрес:***, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 1087.50лв.(хиляда осемдесет и седем лева и петдесет
стотинки).
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление:***, действащо чрез
пълномощника си адвокат М. И.Г.– САК, със съдебен адрес:***, да заплати на адв. И.Й., адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв.(хиляда
и петстотин лева).
ОСЪЖДА З. „Б.И."
АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез пълномощника си адвокат М. И.Г.– САК, със
съдебен адрес:***, да заплати по сметка на СГС държавна такса
в размер на 2000 лв.(дви хиляди лева), както и 100лв.(сто лева) разноски по
възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: