Р Е Ш Е Н И Е
№.........../7.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, двадесет и втори състав в публично съдебно
заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: ЯНКА ГАНЧЕВА
при участието на секретаря Камелия
Александрова, като разгледа докладваното от съдията Ганчева адм. дело № 1525 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във
връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО.
Образувано е по жалба на В.Б.И. *** срещу Решение № 2153-03-74/21.06.2021
г. на Директора на Териториално поделение на НОИ– Варна, с което е отхвърлена
жалбата му срещу Разпореждане № **********/29.04.2021 г. на Ръководителя на
„Пенсионен отдел“ при ТП на НОИ - Варна.
Жалбоподателят твърди, че оспорения акт е незаконосъобразен, постановен в
противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона.
Счита, че неправилно административния орган е преценил, че не е налице
основание за изплащане на добавка към отпусната му пенсия за осигурителен стаж
и възраст, поради забраната на чл. 101 ал.1 от КСО. Сочи, че съгласно КСО, лице
което има определен процент на трайно
намалена работоспособност повече от 71% към пенсията или сборът от пенсиите се
изплаща и 25 на сто от следващия се
размер на социалната пенсия за инвалидност. С експертно решение от 10.10.2019
г. на ТЕЛК - Втори състав при МБАЛ "Св. Анна" АД на И. е определен
процент на трайна неработоспособност в размер на 91%. Датата на инвалидизиране
е 1.06.1997 г. , срок - пожизнен. И. отправил искане за отпускане на добавка в
размер на 25 на сто от актуалния размер на социалната пенсия за инвалидност.
Неправилно административния орган е квалифицирал искането като такова за
получаване паралелно на пълния размер на пенсия за инвалидност по реда на чл.
90а от КСО. Сочи, че съгласно чл. 101 ал.1 т.2 от КСО не е налице пречка да се
получават едновременно пенсии за осигурителен стаж и възраст и инвалидност
поради професионално заболяване и трудова злополука. На административния орган
е известно наличието на досие за трудова злополука, открито в ТП на НОИ- Варна
на осн. чл. 59 от КСО. Законът дава възможност правоимащо лице да получава
едновременно пенсия за осигурителен стаж и възраст и пенсия поради инвалидност
за различни увреждания. Твърди, че са налице основания за уважаване на искането
му за добавка в размер на 25 на сто от социалната пенсия поради инвалидност към
размерът на отпусната му пенсия за прослужен стаж и възраст. По изложените
доводи моли да се отмени оспорения акт и да се укаже на административния орган
да уважи депозираното искане. Прави искане да бъде направена ревизия за целия
период от пенсионирането му.
Ответникът по жалбата, Директор на ТП на НОИ - Варна, чрез упълномощен
процесуален представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като
неоснователна. Поддържа, че към момента на депозиране на заявлението И.
получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, която е отпусната с
разпореждане от 12.03.2019 г. На осн. чл. 101 ал.1 т.4а от КСО не могат да се
получават едновременно социална инвалидна пенсия с друг вид пенсия, включително
с пенсия отпусната в друга държава. Съгласно чл. 90а ал.1 от КСО право на
социална пенсия за инвалидност имат лицата, които са навършили 16 г. възраст и
имат трайно намалена работоспособност повече от 71 процента, но на които не е
отпусната друга пенсия. Правилно пенсионния орган е отказал поисканата от него
социална пенсия за инвалидност, поради което акта е издаден при правилно
приложение на материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени, че като родово и местно компетентен правораздавателен
орган е сезиран с предявена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО жалба
на процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален
административен акт, намира производството по делото за процесуално допустимо и
като такова за подлежащо на разглеждане по основателността на заявеното
оспорване. Относно спазването на срока по чл. 118, ал. 1 от КСО съдът съобрази,
че обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 24.06.2021 г., а жалбата
срещу него е предявена на 7.07.2021 г., което е в рамките на регламентирания в
нормата 14-дневен срок.
По основателността на оспорването съдът прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на обжалване е Решение № 2153-03-74/21.06.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ-Варна, с което е отхвърлена жалбата на И. срещу Разпореждане № **********/29.04.2021 г. на Ръководителя на
„Пенсионен отдел“ при ТП на НОИ - Варна, с което на осн. чл. 101, ал.1 т.4а от КСО е отказано отпускането на лична социална пенсия за инвалидност на И...
От събраните по делото доказателства, включително и от документите по
административната преписка, се установяват следните релевантни за повдигнатия
правен спор факти:
Със заявление до ТП на НОИ – Варна от 13.06.2011
г. И. е поискал да му се отпусне пенсия за инвалидност и прослужено време.
Към заявлението е приложил документи за осигурителен стаж и осигурителен доход,
както и експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК. С Разпореждане от 04.07.2011 г. на
Ръководителя на „Пенсионен отдел“ в ТП на НОИ - Варна на заявителя И., считано
от 13.06.2011 г. е отпусната лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО и трайно
намалена работоспособност /степен на увреждане от 50 до 70.99 %/ със срок на
инвалидност до 01.05.2014 г. Посочен е осигурителен стаж до датата на
инвалидизацията 01.06.1997 г. – 20 г. 05 м. и 07 дни. Определен е размер на
пенсията съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО – 100,86 лева. Отразено е, че съгласно
чл. 30, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж от 28.05.2012 г. пенсията се счита за
отпусната пожизнено. В разпореждането липсва произнасяне по искането за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, каквото е направено със
заявлението от 13.06.2011 г. С разпореждане № ********** . е изменен размерът
на отпуснатата на жалбоподателя пенсия за инвалидност поради общо заболяване
съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО като е посочен осигурителен стаж до
инвалидизирането на лицето /01.06.1997 г./ – 20 г. 05 м. и 07 дни, и
осигурителен стаж след инвалидизирането – 02 г. 0 м. и 07 дни. С Разпореждане от
01.06.2012 г. и от 01.04.2013 г. на ръководител „Пенсионен отдел“ в ТП на НОИ–
Варна, на основание чл. 9 от ЗБДОО/2012 г. е определен нов /по-висок/
размер на пенсията за инвалидност на лицето поради общо заболяване съгласно чл.
74 от КСО, съответно от 115,67 лева на 123,25 лева и от 123,25 лева на 127,50
лева. С Разпореждане по Протокол № 146/26.11.2014 г. е разпоредено изменение на
срока на пенсията за инвалидност поради общо заболяване в размер на 115,67 лева
от 07.07.2010 г. – 01.10.2014 г. на 07.07.2010 г. – 01.05.2014 г. С
Разпореждане от 07.06.2016 г. на Ръководителя на „Пенсионен отдел“ в ТП на
НОИ-Варна по подаденото заявление на И. е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 28.01.2015 г., при навършена за първи
път изискуема възраст на 28.01.2015 г. от 65 год. и 08 мес. за 2015 г. и
минимален действителен осигурителен стаж от 15 години, при зачетен от
пенсионния орган, включително след превръщане в трета категория, общ
осигурителен стаж 26 год. 2 мес. и 22 дни. Определен е минимален размер на
пенсията 131,33 лева, като считано от 01.07.2015 г., съгласно чл. 9 от
ЗБДОО/2015 г. е определен минимален размер на пенсията 133,82 лева, а от
01.07.2016 г. с Разпореждане от 01.07.2016 г. на Ръководител „Пенсионен
отдел“ в ТП на НОИ– Варна, съгласно чл. 10, т. 2 от ЗБДОО/2016 г. е
определен минимален размер на пенсията 137,17 лева. Разпореждането на Ръководителя на „Пенсионен отдел“ в ТП на
НОИ-Варна е обжалвано по административен ред пред Директора на ТП на НОИ-Варна,
който с Решение № 2153-03-67/30.08.2016 г. го е отменил, приемайки че по
искането за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст има влязъл
в сила административен акт – мълчалив отказ по подаденото от жалбоподателя
заявление от 13.06.2011 г., поради което повторно, но вече изрично произнасяне
с разпореждането от 07.06.2016 г. е недопустимо. Решение №
2153-03-67/30.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Варна е обжалвано по
съдебен ред като с Решение № 433/13.03.2017 г. на Административен съд – Варна,
постановено по адм. дело № 2632/2016 г., жалбата на И. е отхвърлена като неоснователна. Решението на
Административен съд – Варна е обжалвано пред ВАС, който с Решение №
6612/21.05.2018 г., постановено по адм. дело № 5100/2017 г., го е оставил в
сила.
Със заявление № 2107-03-50/18.02.2019 г. И. е поискал отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсионният орган се е произнесъл по
заявлението с Разпореждане от 12.03.2019 г., с което на И. е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст от 18.02.2019
г. пожизнено по чл. 68, ал. 3 от КСО, при навършена възраст 69 г. и 8 м. и
общ осигурителен стаж, който превърнат в трета категория е 22 г., 11 м., 10
дни. Определен е минимален размер на пенсията съгласно чл. 70, ал. 13 от КСО –
176,46 лева. От датата на заявлението – 18.02.2019 г., на основание чл. 95. ал.
1, т. 4 от КСО, е спряна получаваната дотогава от лицето лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване. С Разпореждане от 19.06.2019 г. на Ръководителя
на „Пенсионен отдел“ в ТП на НОИ– Варна, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2,
буква „д“ от КСО, във връзка с § 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО, е изменена
отпуснатата на И. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от
датата на заявлението – 18.02.2019 година. Размерът на пенсията е определен
според по-благоприятния за лицето индивидуален коефициент, изчислен по реда на
чл. 70, ал. 8-9, ал. 10, т. 2 и ал. 11 от КСО – 1.6526. Определен е размер на
пенсията за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО в размер
на 469,98 лева. Разпореждането е обжалвано, като Директора на ТП на НОИ - Варна
с Решение № 2153-03-52/02.09.2019 г. е отхвърлил жалбата. Решението е обжалвано
от И., като с решение по адв.д. № 2685/2019 г. по описа на АС - Варна Решението
на Директора на ТП на НОИ е отменено, а преписката е върната за ново
произнасяне. С разпореждане от 7.07.2021 г. на Ръководителя на „Пенсионен
отдел“ в ТП на НОИ– Варна, е изменена
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на И. от 18.02.2019 г., пожизнено
по чл. 99 ал.1 т.2 б. "д" КСО,
като е определен общ осигурителен стаж превърнат към ІІІ категория труд
28 г. 4 м. 20 дни. Постановено е изплащане на пенсия от 18.02.2019 г. в размер
на 504.08 лв., от 1.07.2020 г. в размер на 537.85 лв., от 1.07.2021 г. в размер
на 564.74 лв.
На 20.03.2021 г. И. е депозирал искане до ТП на НОИ - Варна, с което е
приложил експертно решение № 2768/2019 г., съгласно което жалбоподателя има
трайно намалена работоспособност 91%. Посочил е, че към сбора от пенсии се
изплаща и социална пенсия за инвалидност, която е в размер на 25 на сто от
следващия се размер, които желае да получи на ръка.
Съгласно експертно решение на Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ "Св.
Анна" от 10.10.2019 г. И. е преосвидетелстван, като е определена оценка на
работоспособността 91% степен на увреждане без чужда помощ.
На 29.04.2021 г. е издадено Разпореждане № **********, в което е посочено,
че с разпореждане от 12.03.2019 г. на И. е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, считано от 18.02.2019 г.
Съгласно чл. 101 ал.1 т.4а от КСО не могат да се получат едновременно
следните пенсии: социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност и
персонална пенсия с друг вид пенсия, вкл. пенсия отпусната от друга държава. На
лицето е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 18.02.2019
г., поради което е отказано отпускане на лична социална пенсия за инвалидност
на И..
Разпореждането е обжалвано от И..
На 21.06.2021 г. е издадено Решение на Директора на ТП - Варна на НОИ №
2153-03-74, в което е прието, че към момента на депозиране на заявлението на И.
е отпусната и е получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
отпусната с разпореждане от 18.02.2019 г. И. е поискал отпускане на социална
пенсия за инвалидност, по чл. 90а от КСО, като е представил Експертно решение
от 10.10.2019 г. Административния орган е приел, че на осн. чл. 101 ал.1 т.4а
от КСО не могат да се получават едновременно социална пенсия за старост, социална
пенсия за инвалидност и персонална пенсия с друг вид пенсия, вкл. и пенсия
отпусната в друга държава. Преценено е, че действително нормата на чл. 90а ал.1
от КСО дава право на социална пенсия за инвалидност, на лица с трайно намалена
работоспособност /вид и степен на увреждане повече от 71 на сто, но само, ако
не им е отпусната друга пенсия. Преценено е, че нормата на чл. 101 ал.1 т.4а от КСО въвежда забрана да се получават едновременно социална пенсия за инвалидност
и друг вид пенсия. След като И. получава пенсия за осигурителен стаж и възраст,
същия не може да получава заедно с нея и социална пенсия за инвалидност. По
изложените доводи е прието, че обжалваното разпореждане е правилно и на осн.
чл. 117 ал. 2 от КСО, вр. чл. 97 ал.1 от АПК е отхвърлена депозирана от И.
жалба.
По делото са приобщени като доказателства копие от пенсионното досие на И..
Обжалваното Решение № 2153-03-74/21.06.2021 г.
е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КСО, в рамките на предоставените му правомощия.
Издадено е в писмена форма с посочване в обстоятелствената му част на
фактическите и правните основания, въз основа на които е постановено, със
съответната разпоредителна част, поради което са спазени изискванията на чл. 117,
ал. 3 от КСО и на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК.
При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да послужат като самостоятелно
основание за отмяна.
При преценката за съответствие на решението с материалноправните разпоредби
съдът съобрази следното:
Спорния въпрос по делото е има ли право И. на социална пенсия за
инвалидност или на част от нея, след като получава пенсия за осигурителен стаж
и възраст.
Не е спорно между страните, че първоначалното отпускане на личната пенсия
за осигурителен стаж и възраст на И. е извършено с Разпореждане от 12.03.2019 на Ръководителя на „Пенсионен отдел“ в ТП на
НОИ– Варна, с което пенсията е отпусната, считано от 18.02.2019 г. – датата на
подаване на заявлението от лицето. Това разпореждане не е обжалвано.
Не е спорно между страните, че към
20.03.2021 г., когато е депозирано искането от И., същия е получавал лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Съгласно чл. 90а ал.1 от КСО право на социална пенсия за инвалидност имат
лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и
степен на увреждане повече от 71 на сто, на които не е отпусната друга пенсия,
включително от друга държава.
Съгласно действащата към настоящия момент норма на чл. 101 ал.1 т.4а от КСО, в сила от 01.01.2016 г., социална пенсия за старост, социална пенсия за
инвалидност и персонална пенсия с друг вид пенсия, включително пенсия,
отпусната в друга държава. Т.е. нормата постановява забрана за получаване на
социална пенсия за инвалидност, респективно част от нея с друг вид пенсия,
каквато е получаваната от И..
Според разпоредбата на чл. 101, ал.3а от КСО при право на повече от една
пенсия, по избор се получава една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от
останалите. До 01.01.2013 г. тази разпоредба е съдържала още едно изречение,
представляващо основание за изплащане на 25 на сто от социалната пенсия за
инвалидност, когато е отпусната и се получава и друг вид пенсия/ т.е. в
хипотезата на чл. 101, ал.1, т.4а от КСО/. Отмяната на второто изречение на чл. 101, ал.3а от КСО има за последица
невъзможност да се изплащат социалните пенсии за инвалидност, в случаите когато
лицето има право на друг вид пенсия по аргумент от чл. 101, ал.1, т.4а от КСО и § 22т. който сочи,
че социалните пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до 31 декември
2014 г. и изплащани на основание заличеното изречение второ на чл. 101, ал.3а,
продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане
на срока, за който са отпуснати". Нормата внася яснота за целта, която
законодателя е преследвал с изменението на чл. 101, ал.3а от КСО, а именно не
може да се изплаща социална пенсия за инвалидност, дори и в размер от 25 на сто
и друг вид пенсия. Това е законодателното разрешение, което не предвижда
изключения, освен за заварените към 31.12.2014 г. случаи, какъвто настоящия не
е . Със Закона за хората с увреждания от 01.01.2019 г. е предвидено, че социалните
пенсии за инвалидност, изплащани по § 22т от ПЗР на КСО, се прекратяват
служебно от НОИ по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, което законодателно разрешение е
свързано с новия режим за подпомагане.
С изменението на КСО и влизането в сила на Закона за хората с увреждания за
жалбоподателя е налице възможност за получаване на социални плащания от страна
от АСП, но не и друг вид пенсия или част от нея, към получаваната вече от него
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С оглед гореизложеното, съдът
приема, че Решение № 2153-03-74/21.06.2021 г. на Директора на Териториално
поделение на НОИ– Варна, с което е отхвърлена жалбата на И. срещу Разпореждане
№ **********/29.04.2021 г. на Ръководителя на „Пенсионен отдел“ при ТП на НОИ -
Варна е законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в предвидената от
закона форма; постановено е при спазване на административно-производствените
правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с
неговата цел. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Съдът приема, че искането на жалбоподателя за ревизия на цялото му
пенсионно досие е недопустимо. Видно от приложените по делото доказателства
издадените административни актове във връзка с приложение на КСО са обжалвани
от И., като по същите има постановени влезли в сила съдебни актове. В случая предмет на оспорване е само Решение
№ 2153-03-74/21.06.2021 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ –
Варна. Не е в компетентността на настоящия съд да се произнася и по наведените
от И. твърдения за допуснати нарушения при разглеждане на делата му във
ВАС.
При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от
пълномощника на ответника, на осн. чл. 142 ал.4 от АПК вр. чл. 78 ал.8 от ГПК и
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да се осъди
жалбоподателя да заплати на ТП на НОИ - Варна сумата от 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на В.Б.И. *** срещу Решение № 2153-03-74/21.06.2021
г. на Директора на Териториално поделение на НОИ– Варна, с което е отхвърлена
жалбата му срещу Разпореждане № **********/29.04.2021 г. на Ръководителя на
„Пенсионен отдел“ при ТП на НОИ - Варна.
ОСЪЖДА В.Б.И. ***,
с ЕГН ********** да заплати на Териториално поделение на НОИ - Варна
направените по делото разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по
делото.
СЪДИЯ: