Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2017 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на двадесет и първи
февруари две хиляди и седемнадесета година в състав :
Председател: Зорница Гладилова
При
секретаря Т.Г. като разгледа гр.д. № 2138
по описа за 2016
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл.365 и следващите от ГПК.
Ищецът
„З.Е.“ АД твърди, че на 21.02.2012 г., на главен път III-554, между
гр. Раднево и гр. Гълъбово, настъпило пътнотранспортно произшествие, с
участието на З. К.К., ЕГН: **********, като водач на
лек автомобил “Опел Вектра”, с per. №
*******, и П.Н.П., ЕГН: **********, като водач на товарен автомобил “ДАФ ТЕ 95 XF”, с
per.
№
*******, и прикачено към него полуремарке с per. №
СТ 9259 XF. Към момента на настъпване на събитието
гражданската отговорност на водача З. К. е била застрахована с валидна и
действаща застрахователна полица № 22111890850062, с период на валидност от
20.11.2011 г. до 19.11.2012 г., сключена със З. „Л.И.” АД. Гражданската
отговорност на водача П.П. е била застрахована с
валидна и действаща застрахователна полица № 071110009332, с период на
валидност от 27.02.2011 г. до 26.12.2012 г., сключена с „З.Е.“ АД. С влязла в
сила присъда по НОХД № 567 от 2013 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора
(ВНОХД № 120/2014 г. по описа на ПАС; кас.дело №
1636/2014 г. по описа на ВКС, I НО), с предмет описаното пътнотранспортно
произшествие, двамата водачи са признати за виновни, че по непредпазливост, при
условията на независимо съпричиняване, са причинили
смъртта на повече от едно лице, съответно на К.Й. П., Д.Г.П., Р.Й.К. и М.Й.К.,
както и тежка телесна повреда на И.Й.Г..
С
искова молба, получена в „З.Е.“ АД на 15.10.2013 г., предявена от Й. К.Й., Р.К.Й.,
К. К.Й., Г. К.Й. и И. К.Й., в качеството им на ищци, били предявени искове за
изплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди по повод
посоченото пътнотранспортно произшествие. Лицата били с качеството на увредени
лица по смисъла на Кодекса за застраховането, доколкото същите били деца на
починалите К.Й. П. и Д.Г.П.. Исковете били предявени срещу двете дружества при
условията на евентуалност, съответно срещу „З.Е.“ АД, в качеството му на
предпочитан ответник и срещу З. „Л.И.” АД в качеството на евентуален ответник.
Образувано било гр.д. № 11231/2013 г. по описа на СГС, I ГО, 20 с-в.
Претенциите на всеки от ищците били за сумата от по 200 000 лв. на наследник за
всеки от починалите им родители, или за общ размер от 2 000 000
лв. (след извършено увеличение на първоначалната цена на иска), ведно със
законната лихва върху главниците от деня на увреждането до окончателното
изплащане, както и извършените разноски по делото.
От събраните
по делото доказателства се установило, че събитието е настъпило при следните
обстоятелства: при движение на път между гр. Раднево и гр. Гълъбово виновният К.
(застрахованият в З. „Л.И.” АД водач) се движи в колона от автомобили, като
управлява последния автомобил в колоната. Въпреки наличието на забраняващ пътен
знак и единична непрекъсната линия Ml, забраняваща
изпреварването, К. предприема маневра „изпреварване” на цялата колона автомобили.
При извършване на тази маневра К. навлиза изцяло в насрещната пътна лента,
насочвайки се срещу правомерно движещият се в собственото си платно товарен
автомобил „ДАФ“, с водач П.П. (застрахованият в „З.Е.“
АД водач), в обратната посока. Допълнително утежняващи пътната обстановка
обстоятелства са предстоящия за водача К. ляв завой, ограничаващ видимостта му,
деня (21.02.2012 г.), часа от денонощието - 18.00 ч. (смрачаване), неравностите
на пътното платно и намиращата се край пътното платно растителност, която
допълнително ограничава видимостта. Видимостта на водача на тежкотоварния
автомобил, от друга страна, също е била допълнително ограничена, тъй като
същият е излизал от зоната на десен завой. П.П.
реагирал незабавно на създалата се ситуация, като технически правилно е
натиснал спирачки и е направил всичко каквото зависи от него, за да избегне
настъпването на пътнотранспортно произшествие, съответно да намали до мининум очевидните последици. З. К., от своя страна, дори и
при вече очевидната възникнала опасност, вместо да прекрати изпреварването и да
се прибере обратно в пътната си лента, продължава да се движи в насрещното
платно в опит да завърши маневрата. Освен с натискане на спирачки П.П. е реагирал и с опит да навлезе в зоната на десния
банкет, за да се избегне съприкосновение, но за това / и според вещите лица в
проведеното наказателно производство/ и за пълен контрол над автомобила
съгласно съЗ.алата се
ситуация е следвало водачът да притежава значителни технически умения.
В
производството се установило, че основната причина, довела до възникването на
ПТП, е предприетата забранена и технически неправилна маневра „изпреварване“ от
застрахования в З. „Л.И.” АД водач на лек автомобил „Опел Вектра“
З. К.. Това заключение непротиворечиво било изведено и в проведеното срещу
последния наказателно производство, в рамките на което същият е осъден за
виновен за настъпването на произшествието с влязла в сила ефективна присъда.
Независимо, че в производството е прието и наличие на принос по отношение на
водача Пенев, поради движение със скорост, малко по-висока от разрешената и
поради неправилно извъртане на волана наляво, ищецът твърди, че първопричината
за възникване на застрахователното събитие е поведението на застрахования в З.
„Л.И.“ АД водач З. К. /който следвало да се движи в собствената си пътна лента,
без да предприема забранено изпреварване, съобразявайки се с пътните знаци и
наличната маркировка/. Обстоятелството, че водачът Пенев е бил поставен в
екстремна пътна ситуация, при която не е имал почти никаква възможност за
реакция, се доказло и от приетата в хода на
гражданското дело автотехническа експертиза. Съгласно
уточнението на вещото лице Захариев отклоняването на автомобила със завИ.е на волана първо надясно, после наляво, за да бъде
изправен, представлява И.тинктивна реакция на водача,
за да овладее автомобила. Допълнително затрудняващо обстоятелство било, че в
момента на натискане на спирачки колелата блокират и товарният автомобил губи
устойчивост и водачът няма никаква възможност да овладее автомобила още при
правилното натискане на спирачки, а не чак след завъртането на волана наляво.
Във фазата по събиране на доказателства в процеса било установено, че деянието
вследствие на което е настъпила смъртта на К.Й. П. и Д.Г.П., било извършено при
условията на независимо съизвършителство от страна на
застрахованите в двете дружества лица. Водачите на двете моторни превозни
средства са признати за виновни за настъпване на събитието с влязла в законова
сила присъда, като по отношение на застрахования в З. „Л.И.” АД водач е
постановена ефективна присъда, а срещу застрахования в „З.Е.“ АД водач условна.
Това произтичало от установените в хода на производството множество нарушения,
допуснати от застрахования в З. „Л.И.” АД, и факта, че поведението на същия е
първопричината за настъпване на произшествието, спрямо поведението на
застрахования в З. „Л.И.” АД водач, чието поведение не било причина за
настъпване на събитието, а е по-скоро спасителна маневра.
С оглед
тежестта на учестието на двамата водачи механизма на настъпване на застрахователното
събитие, ищецът твърди, че разпределението на отговорността на двамата водачи е
в съотношение: 70 % вина на
застрахования в З. „Л.И.” АД и 30 % вина на застрахования в „З.Е.“ АД водач.
Отговорността на застрахователя била функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на вредите. Предвид настъпването на процесното
застрахователно събитие при условията на независимо съизвършителство
и осъждането на единия от застрахователите да изплати на увредените лица цялата
дължима сума, ищецът иска да се определи обема на отговорност на всеки от
застрахователите, съразмерно на отговорността на всеки от делинквентите
и да се възстанови на платилия застраховател от страна на другия, дължимата
платена сума.
С
постановеното по гр.д. № 11231/2013 г. по описа на СГС, I ГО, 20 с-в, съдебно
решение, „З.Е.“ АД, в качеството му на предпочитан ответник, било осъдено да
заплати сумите от общо по 180 000 лв. за всеки от ищците Й. К.Й., Р.К.Й., К. К.Й.
и Г. К.Й., а на ищеца И. К. Й.ов сумата от общо 200
000 лв., за претърпените от тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху горепосочените главници, считано от деня на увреждането - 21.02.2012 г.,
до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на
26 601.80 лв. Със съдебното решение „З.Е.“ АД било осъдено да заплати и
държавна такса по сметка на СГС в размер на 36 800 лв. Съдебното решение било
обжалвано от страна на „З.Е.“ АД в частта, в която предявените искове за
претърпени неимуществени вреди са уважени над размера от по 54 000 лв. за всеки
от ищците Й. К. Й.ов, Р.К.Й., К. К. Й.ов и Г. К. Й.ов до размера от по
180 000 лв. за всеки от тях. За ищеца И. К. Й.ов
решението е обжалвано за присъдената сума над 60 000 лв. до 200 000 лв. В
необжалваната част съдебното решение влязло в сила. По отношение на влязлата в
сила част от съдебното решение, ищците се снабдили с изпълнителен лист и
образували изпълнително дело срещу дружеството. По изп.д.
№ 20158230400092 по описа на ЧСИ М.К. била връчена покана за доброволно
изпълнение с посочено в същата задължение за сумата от 403 200.35 лв.,
формирана от следните пера: 1./ четири главници в размер на по 54 000 лв. със
законната лихва върху главниците, считано от 21.02.2012 г. до окончателното
изплащане, която към 01.06.2015 г. възлизала на сумата от 18 057.02 лв. върху
всяка от главниците, съгласно изчисленията на частния съдебен изпълнител; 2./
главница в размер на 60 000 лв. със законната лихва върху същата, считано от
21.02.2012 г. до окончателното изплащане, която към 01.06.2015 г. възлизала на
сумата от 20 063.37 лв., съгласно изчисленията на частния съдебен
изпълнител; разноски по изпълнителното
дело (адвокатско възнаграждение) в размер на 9394 лв.; такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 25
514.90 лв.
Дължимата сума
по делото била изплатена чрез наложен и изпълнен запор на банкова сметка ***.
По сметката на частния съдебен изпълнител била изплатена сума в размер на 402 436.79 лв. (четиристотин и две хиляди четиристотин тридесет и
шест лева и 79 ст.). В рамките на изпълнителното производство от страна на „З.Е.“
АД било направено възражение за размера на дължимия адвокатски хонорар,
вследствие на което разноските били преизчислени по следния начин: 1. размерът
на адвокатското възнаграждение за представителството на взискателите
Й. К. Й.ов, Р.К.Й., К. К. Й.ов
и Г. К. Й.ов бил намален от 1850 лв. на 1661.68 лв. с
ДДС или общо за четиримата 6646.72 лв. с ДДС; 2./ размерът на адвокатското възнаграждение за
представителството на взискателя И. К. Й.ов бил намален от 1994 лв. на 1805.64 лв. с ДДС; 3./ бил
намален размерът на пропорционалната такса, начислена върху адвокатското
възнаграждение в размер на 1661.68 лв. от 125.48 лв. с ДДС на 112.80 лв. с ДДС;
4./ бил намален размерът на пропорционалната такса, начислена върху
адвокатското възнаграждение в размер на 1805.64 лв. от 131.33 лв. с ДДС на
118.99 лв. с ДДС.
С оглед преизчисление на дължимите разноски, по сметка на дружеството
от частния съдебен изпълнител била възстановена сумата, с която е намален
размера на разноските, както следва: дължимото адвокатско възнаграждение било
намалено със сумата от 941.64 лв., която била възстановена по банковата сметка
на дружеството; дължимата пропорционална
такса е намалена със сумата от 25.02 лв., която е възстановена по банковата
сметка на дружеството.
Предвид преизчислението на задължението по изпълнителното дело,
окончателно платената сума от ищеца била в размер на 401 470.13 лв. (четиристотин
и един хиляди четиристотин и седемдесет лева и 13 ст.). Сумата се формирала от
следните пера: 1. четири главници в размер на по 54 000 лв.; 2. законна лихва
върху главниците от по 54 000 лв., считано от 21.02.2012 г. до датата на
изплащане - 22.05.2015 г., която към тази дата възлиза на общата сума от 71
630.52 лв. върху четирите главници;3. главница в размер на 60 000 лв.; 4.
законна лихва върху главницата от 60 000 лв., считано от 21.02.2012 г. до
датата на изплащане - 22.05.2015 г., която към тази дата възлиза на сумата от
19 897.37 лв.; 5. разноски по изпълнителното дело (адвокатско възнаграждение) в
размер на 8452.36 лв.; 6. такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 25 489.88 лв.
След изплащане
на сумата, до ответното дружество била изпратена покана за доброволно
изпълнение, за възстановяване на сума, която представлява 70 % от изплатената сума, предвид разпределението на
отговорността на застрахованите. Дължимата сума не била изплатена.
Ответното
дружество следвало да заплати частта от сумата в размер 70 % от посочената сума
(съобразно степента на отговорност на застрахования при ответното дружество
водач или 281 029.09 лв. С молба от 23.01.2017 г. „З.Е.“ АД е поискало и с
определение от съдебно заседание на 21.02.2017 г. съдът е допуснал увеличение
на иска с изплатените на пострадалите суми след влизане в сила на първоинстанционното решение по гр.д.№ 11231/2013 г. по
описа на СГС, ГО, I-20 състав в
общ размер на увеличението 644942.34 лв.,
Ищецът моли
съда на основание чл. 127 вр. с чл. 53 и чл. 54, и
чл. 86 от ЗЗД, осъди ответното дружество да му заплати следните суми: сумата от 925 971.43 лв., представляваща
дължимия от него като солидарен длъжник размер на присъдените и изплатени към
момента на правоимащите лица застрахователни обезщетения,
ведно с лихвите върху тях от датата на настъпване на застрахователното събитие
21.02.2012 г. до окончателното изплащане, както и изплатените разноски в
рамките на образуваното изпълнително производство; мораторната
лихва върху сумата от 925 971.43 лв., за периода от изтичането на 7-дневен срок от
датата на поканата за доброволно изпълнение (12.11.2015 г.), изпратена до
ответното дружество, до датата на предявяване на настоящия иск, или сума в
размер на 10 787.46 лв.; законната лихва върху посочената в т. 1 сума от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното плащане; извършените разноски
по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът З.
„Л.И.” АД счита претенцията недопустима.
Ответникът
оспорва като неоснователна исковата претенция на З. „Е.“ АД за възстановяване
на 70% от изплатените от тях парични суми. Съгласно съдебният акт, имащ
задължителен характер за гражданския съд, изследващ гражданско правните
последици от извършеното деяние, З. К. нарушил правилото на чл. 42, ал. 1, т. 2
и ал. 2, т. 2 от ЗДвП като предприемайки маневра не се е убедил, че има
достатъчно видимост, свободен път за разстояние, достатъчно да завърши
маневрата си, така че да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно
превозно средство, без да го принуждава да намалява скорост или да променя
посоката на движение, както и задължението по време на маневра изпреварване да
не създава опасност и пречи на превозните средства, движещи се в лентата за
насрещно движение. Водачът на товарен автомобил „ДАФ ТЕ 95 XF”
П.
К., чиято отговорност е застрахована при З.„Е.“ АД, бил нарушил две норми на
ЗДвП - тази на чл. 16, ал. 1, т. 1 от З.вП и тази на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. При движение по пътно платно с двупосочно движение на
водачите било забранено да навлизат в съседната пътна лента, предназначена за
насрещно движещи се автомобили. Същевременно скоростта за движение на товарни
автомобили с прикачено ремарке /С+D/, следвало да не превишава 70км/ч извън
населено място, тъй като водачът П.П. управлявал
автомобила със скорост от 88 км/ч. Чисто аритметично погледнато всеки от
водачите нарушил по две правила от ЗДвП за които са признати за виновни и които
се намират в причинно-следствена връЗ.а с вредоносния
резултат, ето защо твърденията в исковата молба, че Застрахователна компания „Л.
И.“ АД следва да възстанови 70 % от общо платената от З.„Е.“ АД сума били
неоснователни.
От така
описания механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие в исковата
молба се установявало, че настъпването на пътнотранспортното произшествие било
в причинно-следствена връЗ.а с поведението на водача
на товарен автомобил „ДАФ“ с per. № *******. Предприетата маневра по изпреварване от
водача на лек автомобил „Опел Вектра“ с per.
№
******* била вече завършена, когато
водачът на товарния автомобил навлязъл в лентата за насрещно движение настъпило пътнотранспортно произшествие със
другите два автомобила в лентата след „Опел Вектра“ с
per.
№
*******. От твърденията в исковата молба се установявало, че този водач имал
достатъчно разстояние за осъществяване на предприетата от него маневра, като
вече се е прибрал в собствената си лента за движение. Конфликтният удар е
настъпил в собственото платно за движение на лек автомобил „Опел Вектра“ с per. № *******, съответно в платното за
движение на лек автомобил „Опел Вектра“ с per.
№
X 0095 АХ, което платно за движение било насрещно за водача на товарния
автомобил ,ДАФ“ с per. № *******. На водачите на превозни средство при
движение на пътно платно с двупосочно движение и при две ленти било забранено
да преминават и да се движат лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне. Водачът на товарния автомобил намалил скоростта,
като загубил контрол върху управлявания от него товарен автомобил. Освен че
водача на товарния автомобил навлезнал частично в
насрещното платно, той се движел със
скорост над разрешената от закона, поради което и несъобразена. В противен
случай, би съумял да овладее товарния автомобил своевременно, възприемайки
ситуацията на пътя пред него и би се разминал безпрепятствено с колоната от автомоби. Настъпването на пътнотранспортното произшествие
било по причина на поведението на този водач на товарен автомобил, поради което
искът бил неоснователен.
Неоснователна
била претенцията за въстановяване на суми – разноски
в изпълнителното производство и начислената пропорционална такса по ТТРЗЧСИ.
Обемът на отговорността на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, определен в хипотезата на чл. 411 от Кодекса на
застраховането при встъпване в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата от застраховател по имуществена застраховка се ограничавал до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Разноските по съдебното изпълнение не представляват обичайни
разноски по определяне размер на застрахователно обезщетение.
Ответникът
оспорва и претенцията за изтекли лихви от датата на исковата молба, тъй като
съгласно чл.497 от Кодекса за застраховането застрахователят дължал законна
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение само ако не го е
определил и изплатил считано от по-ранната от двете дани:
датата на подаване на писмена претенция, комплектована
с документи по основанието и банкова сметка ***роизнасяне,
регламентиран в чл. 496 от КЗ. В случая липсвала писмена претенция от ищеца по
реда на чл. 380 от КЗ за възстановяване на 70 % от платена от ищеца парична сума
равняваща се на 281029.09 лв. С приложената покана се претендирал друг различен
размер на парична сума.
Параграф 22 от
ПЗР на КЗ касаел едИ.твено
правилата на глава четвърта относно изменението и прекратяването на сключени
застрахователни договори в режима на отменения Кодекс за застраховането. Същите
правила по глава четвърта не регламентирали предявяване на претенции пред
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
систематично уредени в глава двадесет и първа.
Съдът като
обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
С Присъда по
НОХД № 567/2013 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, НО и с Решение по ВНОХД № 120/2014 г. по описа на
ПАС, 2-ри нак.с-в; Решение по кас.дело
№ 1636/2014 г. по описа на ВКС, I НО З. К.К., ЕГН: **********, като водач на лек автомобил “Опел Вектра”, с per. №
******* и П.Н.П., ЕГН: **********, като водач на товарен автомобил “ДАФ ТЕ 95 XF”, с per. № *******, и
прикачено към него полуремарке с per. № СТ 9259 XF са признати за
виновни в това че при управление на МПС са нарушили правилата за движение в
резултат на което по непредпазливост и в условията на независимо съпричиняване са причинили смъртта на повече от едно лица -
К.Й. П., Д.Г.П., Р.Й.К. и М.Й.К., както и тежка телесна повреда на И.Й.Г..
Пътно-транспортното произшествие е настъпило на главен път III-554, между гр.
Раднево и гр. Гълъбово.
Към момента на
настъпване на събитието гражданската отговорност на водача З. К. е била
застрахована с валидна и действаща застрахователна полица № 22111890850062, с
период на валидност от 20.11.2011 г. до 19.11.2012 г., сключена със З. „Л.И.”
АД.
Гражданската
отговорност на водача П.П. е била застрахована с
валидна и действаща застрахователна полица № 071110009332, с период на
валидност от 27.02.2011 г. до 26.12.2012 г., сключена с „З.Е.“ АД.
Представена е Искова
молба от Й. К. Й.ов, Р.К.Й., К. К. Й.ов, Г. К. Й.ов и И. К. Й.ов за изплащане на обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди по повод посоченото пътнотранспортно произшествие в
качеството им увредени лица - деца на починалите К.Й. П. и Д.Г.П.. Исковете са
предявени срещу „З.Е.“ АД и З. „Л.И.” АД
при условията на евентуалност, като „З.Е.“ АД е предпочитан ответник, а З. „Л.И.”
АД в евентуален ответник.
Представени са
приложенията към исковата молба: Констативен протокол за ПТП; Протокол за оглед
на местопроизшествие, ведно със снимков материал; Съдебномедицинска експертиза
на труп- 2 бр.; Автотехническа експертиза - 2 бр.;
Препис-извлечение от Акт за смърт - 2 бр.; Удостоверение за наследници - 2 бр.
В Констативния протокол от ПТП са отбелязани договорите за застраховка
„Гражданска отговорност“ на участниците в ПТП.
Представени са
Справка от Гаранционен фонд относно действащи застрахователни полици и Застрахователна
полица за застраховка “Гражданска отговорност” № 071110009332/26.01.2011 г.,
видно от които към момента на настъпване на събитието гражданската отговорност
на водача З. К. е била застрахована с валидна и действаща застрахователна
полица № 22111890850062, с период на валидност от 20.11.2011 г. до 19.11.2012
г., сключена със ЗК „Л.И.” АД, а Гражданската отговорност на водача П.П. е била застрахована с валидна и действаща
застрахователна полица № 071110009332, с период на валидност от 27.02.2011 г.
до 26.12.2012 г., сключена с „З.Е.“ АД.
Представени са
Допълнителна искова молба; Молба за увеличение цената на иска; Комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза по
гр.д. № 11231/2013 г. по описа на СГС, I ГО, 20 с-в; Протокол от проведено на
28.04.2014 г. съдебно заседание по гр.д. № 11231/2013 г. по описа на СГС, I ГО,
20 с-в.
С влязло в
сила съдебно решение по гр.д. № 11231/2013 г. по описа на СГС, I ГО, 20 с-в,
потвърдено с решение № 696/11.04.2016 г. по гр.д.№ 2780/2015 г. на САС, „З.Е.“
АД е осъдено да заплати сумите от общо по 180 000 лв. за всеки от ищците Й. К. Й.ов, Р.К.Й., К. К. Й.ов и Г. К. Й.ов, и на ищеца И. К. Й.ов сумата
200 000 лв., за претърпените от тях неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху горепосочените главници, считано от деня на увреждането -
21.02.2012 г., до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски в размер на 26 601.80 лв. С решението „З.Е.“ АД е осъдено да заплати и
държавна такса по сметка на СГС в размер на 36 800 лв.
С Покана за
доброволно изпълнение по изп.д. № 20158230400092 по
описа на ЧСИ М.К., с приложен изпълнителен лист „З.Е.“ АД е поканено да заплати на Й. К. Й.ов, Р.К.Й., К. К. Й.ов и Г. К. Й.ов, и на ищеца И. К. Й.ов
доброволно задължение за сумата от 403 200.35 лв., от които: 1./ четири
главници в размер на по 54 000 лв. със законната лихва върху главниците, считано
от 21.02.2012 г. до окончателното изплащане, която към 01.06.2015 г. възлизала
на сумата от 18 057.02 лв. върху всяка от главниците, съгласно изчисленията на
частния съдебен изпълнител; 2./ главница в размер на 60 000 лв. със законната
лихва върху същата, считано от 21.02.2012 г. до окончателното изплащане, която
към 01.06.2015 г. възлизала на сумата от 20 063.37 лв., съгласно изчисленията
на частния съдебен изпълнител; разноски
по изпълнителното дело (адвокатско възнаграждение) в размер на 9394 лв.; такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 25
514.90 лв.
Представено е
Платежно нареждане за преведена сума по изп.д. №
20158230400092 в размер 402436.79 лв.
Представено е Съобщение
от ЧСИ К. за намаляване размера на адвокатското възнаграждение и такси по
изпълнителното дело.
Представена е
Покана рег.№ ИМ-296/3/3.11.2015 г., получена от ЗК „Л.И.”
АД на 4.11.2015 г., с която „ЗД Е.“ АД
го е поканило да му заплати сумата 281 705.75 лв., представляващи
70 % от изплатената сума по съдебно решение по гр.д. № 11231/2013 г. по описа
на СГС, I ГО, 20 с-в
Представени са
платежни нареждания, видно от които „ЗД Е.“ АД е изплатило на Й. К. Й.ов, Р.К.Й., К. К. Й.ов и Г. К. Й.ов – сумите по 180 263.39 лв., от които 126 000
лв. главница и 54 236.39 лв. лихва от 21.02.2012 г., а на И. К. Й.ов - 200 292.64
лв., от които 140 000 лв. главница
и 60 292.64 лв. лихва от 21.02.2012 г.
Представено е
Удостоверение, издадено по изп.д. № 20158230400092 по
описа на ЧСИ М.К. , видно от което от постъпилата сума в размер 402 436.79
лева са изплатени сумите: на Й. К. Й.ов, Р.К.Й., К. К. Й.ов и Г. К. Й.ов – сумите по 71906.87 лв., от които 54 000 лв.
главница и 17906.87 лв. законна лихва от 21.02.2012 г. до 22.05.2015 г., а на И.
К. Й.ов - 79896.54
лв., от които 60 000 лв. главница и
19896.54 лв. лихва от 21.02.2012 г. до 22.05.2015 г. За ЧСИ М.К. е изплатена
сумата 25 414.91 лв.; за адвокатски хонорар – 8 452.36 лв.
По делото е
изслушана съдебно-авто-техническа експертиза, която
не е оспорена и като компетентно извършена съдът възприема. Вещото лице е
описало механизма на пътно-транспортното произшествие между застрахованите при страните
по делото лица като е посочило, че при движение на 21.02.2012 г. около 18.00
часа посока от гр.Раднево към гр.Гълъбово, при намаляваща видимост – сумрак се
движели в колона попътно л.а.Опел Вектра ******,
микробус Мерцедес Вито и Опел Вектра ******. Водачът
на последния л.а. Опел Вектра предприема маневра
изпреварване на прав участък на бус Мерцедес Вито.
След извършване на изпреварването водачът на л.а.Опел Вектра
продължава маневрата и изпреварва л.о.Опел Вектра ******
на участък от пътя, сигнализиран за предстоящ остър завой и ограничение на
скоростта до 60 км./ч., но решил да извърши изпреварването. Излизайки от десен
завой водача на т.а. ДАФ и виждайки опасността, употребява аварийно спирачната
система, при което автовлака с блокирани колела се отклонява леко надясно. При
насочени предниколела минимално наляво , при аварийно
задействана спирачна система и като се има предвид, че спирачната система е
въздушна, при която максималната ефективност за спиране на автокомпозиция,
състояща се от влекач и полуремарке, с дължина 17.40
м., поради това, че въздухът придобива максимална ефективност при свиваемост
1:2 /за разлика от хидравлична спирачна система при свиваемост на обема 1:1/, полурееемаркето избутва
товарния автомобил-влекач напред и при закъснение на спирачната система на полуремаркето за пълно сработване на спирачната система с
около 0.3 сек., което при скорост 90 км./ч.
е около 7.5 метра е достатъчно да скърши композицията по направление на
колелата на товарния автомобил ДАФ. След удара на товарния автомобил ДАФ с лекия
автомобил Опел Вектра ******, лекият автомобил Опел Вектра ****** продължил движението си напред. Кабината
заела част от пътното платно за насрещно движение на л.а.Опел Вектра ****** или допълнителното отклонение е от удара в
предна лява част на кабината на т.а.ДАФ от страничната част на автомобила. Разположението
на влекача е било под ъгъл 56 градуса спрямо надлъжната ос на пътя и автовлака
при първия удар. След първичния удар на л.а.Опел Вектра
****** същият продължил движението си напред в дясно като излязъл от пътното
платно като се преобърнал на таван до окончателното спиране в покой. Товарният
автомобил ДАФ навлязъл в лентата за насрещно движение напречно и ударил с дясна
странична част движещия се срещу него л.а.Опел Вектра
******, който при удара с него се върнал назад в дясно. Вещото лице е изчислило
скоростите на трите автомобила преди и след удара като: скоростта на т.а.ДАФ
преди удара е 88 км./ч., а към удара е 54 км/ч. Скоростите на л.а.Опел Вектра ****** преди удара е 102 км./ч, а при удара 91
км./ч. Скоростта на л.а.Опел Вектра ****** преди и по
време на удара е 85 км/ч. Посочено е, че ударът би бил предотвратим в случай,
че т.а. ДАФ се е движил със скорост 60 км./ч, а л.а.Опел Вектра
****** със скорост 90 км./ч и е предприел ефективно спиране, а не продължаване
на маневрата изпреварване. Заключението на експерта е, че причината за ПТП е
извършването на маневрата изпреварване при ограничена видимост преди завой и
навлизане в лентата за насрещно движение от водача на л.а. Опел Вектра ******, при което водачът на насрещно движещия се
т.а. ДАФ с полуремарке предприема аварийно спиране в
своята лента за движение. При аварийното спиране автовлака се отклонява леко
надясно, при което водача се опитва да изправи композицията с леко навИ.е на волана наляво, но с оглед разликата в масата и
инерционните сили – полуремаркето с пълна маса 25
тона, а влекача – 7 тона, полуремаркето продължава
напред, а влекачът се скършва напречно на пътното платно с частично отклоняване
в лентата за насрещно движение, където става първия удар. Следващият удар е
също в платното за движение на л.а.Опел Вектра ******.
Поведението на водача на л.а. Опел Вектра ******,
който извършва маневра изпреварване и преминава в насрещното пътно платно,
което принуждава водача на т.а. ДАФ с полуремарке да
употреби аварийно спиране и губи контрола върху управлението на автомобила е
първопричината за настъпването на ПТП. В случай, че водачът на л.а. Опел Вектра ****** не е предприел маневрата изпреварване а е
продължил в собствената си лента двата автомобила биха се разминали
безпрепятствено. Товарният автомобил ДАФ се е движел със скорост 88 км./ч,
която е под критичната за завоя и не е имал нужда да намалява скоростта на
движение. Опасната зона за спиране на т.а.ДАФ е 98 м. при скорост 88 км./ч.
Видимостта за водача на т.а. ДАФ в завоя е била ограничена – около 80 м. Не са
налице данни за техническа неизправност на т.а. ДАФ, а скършването на автокомпозицията, довело до заставане на влекача напречно
на полуремаркето се дължи на конструктивна особеност,
свързана със сработването на спирачната система.
Изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която размерът на мораторната
лихва за забава върху сумата 281 029.09 лв. за периода 25.11.2015 г. до
28.03.2016 г. е 10 631.10 лв. Вещото лице е установило, че ищецът е
заплатил на Й. К. Й.ов, Р.К.Й., К. К. Й.ов и Г. К. Й.ов – по 180 263.39 лв., а на И. К. Й.ов –
200 292.64 лв.
При
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите обезпечава
отговорността на застрахованото лице за
реализирано от него ПТП в пълен обем до размера на предвидената в договора или
закона застрахователна сума, като
отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от тази на застрахования.
Когато няколко лица се явяват независими съпричинители
на едни и същи вреди, съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, всеки от тях отговаря солидарно пред увреденото лице или неговите
наследници за изплащане на цялото обезщетение. Поради тази причина и застрахователят по "Гражданска отговорност"
на всеки от съпричинителите отговаря спрямо увреденото лице за цялата сума и по предявен
от пряк иск по чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу него. В това производство застрахователят не може да противопоставя
възражението, че други лица също са причинили вредата и отговорността следва да
бъде разпределена и между тях и техните застрахователи.
Изпълнявайки задължението си да изплати цялото обезщетение по предявения пряк
иск, застрахователят изпълнява свое
собствено задължениЕ по договора за застраховка, а не
чуждо такова, и регресните права, които възникват за
него са негови лични регресни права.
Съпричинилите вредите делинквенти отговарят солидарно спрямо увреденото лице на
основание чл.
53 ЗЗД, но тази солидарност не обхваща техните застрахователи, тъй като тази хипотеза не е предвидена в нормата
на чл.
121 ЗЗД. Тълкуване на закона не може да
разпростре солидарната отговорност на делинквентите
спрямо застрахователите им по застраховка
"Гражданска отговорност" /определение № 774 от 18.10.2013 г. по т. д.
№ 1082/2013 г., т. к., I т. о. на ВКС). Солидарна отговорност не е налице и
между делинквента и неговия застраховател (така т. 12 от ППВС № 4/1975 г.).
От друга страна не може да бъде отречено регресното право на платилия застраховател
по застраховка "Гражданска отговорност" спрямо останалите делинквенти и техните застрахователи
- извършеното от застрахователя плащане
удовлетворява увреденото лице, но не погасява дълга на останалите съпричинители и на лицата, които обезпечават тяхната
отговорност.
По изложените по-горе
съображения, регресните права на платилия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите не могат да бъдат реализирани нито по реда
на чл.
74 ЗЗД (тъй като застрахователят е
платил един собствен дълг), нито по реда на чл.127,
ал.2 ЗЗД (тъй като не е налице солидарна отговорност между застрахователите, нито между застрахователя и делинквентите).
В този смисъл е задължителната практика на ВКС – решение № 121/18.09.2014 г. на
ВКС по т.д.№ 2859/2013 г. I т.о./. Отговорността не
се реализира и по реда на чл. 54 ЗЗД, тъй като регресното право на застрахователя е специално спрямо това на
останалите лица, носещи гаранционна отговорност - по арг.
от чл.
344, ал. 1 (отм.) ЗЗД. При това положение
предявената претенция е с правно основание чл.
213, ал. 1 КЗ (отм.). Текстът на чл. 213 КЗ (отм.) възпроизвежда този на чл.
402, ал. 1 (отм.) ТЗ, респективно този на чл.
344, ал. 1 (отм.) ЗЗД приложим по отношение на всички видове договори за
застраховка, които разпоредби са специални спрямо уредения в ЗЗД ред за
упражняване на регресните права на лицата, носещи
отговорност за чуждо неправомерно поведение. Аргумент в полза на приложимостта
на чл.
213 КЗ (отм.) относно регреса на застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" е и разпоредбата на пар. 143 от ПЗР на ЗИДКЗ (отм.) (обн.
ДВ, бр. 97 от 2007 г.), съгласно която разпоредбата на чл. 213, ал. 1,
изречение четвърто се прилага за всички случаи на встъпване в право, по които
не е извършено плащане към деня на обнародването на този закон в "Държавен
вестник". Посочената разпоредба не разграничава случаите на встъпване в
право въз основа на вида на сключената застраховка. В този смисъл е и задължителната
практика на ВКС - Решение № 83 от 22.08.2016 г., по т.д. № 3426/2014 г. на ВКС,
I т.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК - в същия смисъл е и определение № 492 от 03.06.2016 г., по т.д. №
3537/2015 г. на ВКС, I т.о., ТК.
Обстоятелството,
че съдът сменя правната квалификация на иска не препятства произнасянето по
него, тъй като в предмета на доказване на иска по чл.213, ал.1 от КЗ са същите
факти и обстоятелства, очертани в доклада на съда, в който иска е квалифициран
по чл.127 от ЗЗД.
Ищецът с
предявения иск реализира регресните си права в
качеството си на заплатил обезщетение застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ спрямо застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
независимия съпричинител на застрахователното
събитие.
По делото е
установено с влязла в сила присъда по нохд № 567/2013 г., че З. К. и П.П.
в резултат на управление на моторни превозни средства са нарушили правилата за
движение, в резултат на което по непредпазливост, в условията на независимо съпричиняване един с друг са причинили смъртта на повече от
едно лице, както и тежка телесна повреда на И. Г.ев.
С потвърдено
от въззивната инстанция решение ищецът, в качеството
си на застраховател на гражданската отговорност на П.П.
е осъден да заплати на наследниците на загиналите при застрахователното събитие
лица и увреденото лице застрахователно обезщетение. В производството като
ответник по евентуално предявен иск е участвал и ответника.
Видно от
представените доказателства и изслушаната съдебно-счетоводна експертиза ищецът
е заплатил на увредените лица сумата 1 289 637.65 лв., представляващи
обезщетението за нанесените от застрахователното събитие вреди и законната лихва
от настъпването на ПТП до датата на плащането.
Ищецът, както
и ответникът са застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“ на съпричинителите
на процесното ПТП.
Съгласно чл.223,
ал.1 КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл.226,
ал.1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е
отговорен по чл.
45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от
застрахователя на деликвента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.226,
ал.1 КЗ, следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка
"Гражданска отговорност", както и предпоставките на чл.45 ЗЗД,
пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения.
Застрахователят дължи обезщетение за вредите дотолкова, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т.е. отговорността му е
обусловена от отговорността на прекия причинител.
Съгласно
чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
С
представената влязла в сила присъда на наказателния съд деянието, неговата противоправност и вината на двете лица, чиято гражданска
отговорност при управлението на моторните превозни средства, които са
управлявали към момента на застрахователното събитие, е била застрахована при
ищеца и при ответника. Съгласно разпоредбата на чл.
213, ал. 1 КЗ, с плащане на застрахователното обезщетение по имуществена
застраховка застрахователят встъпва в правата на удовлетворения застрахован
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение.
Отнесено към застраховките "Гражданска отговорност" и
"Гражданска отговорност на автомобилистите", правилото ще има приложение
и в хипотезите, при които има независимо съпричиняване на вредоносния резултат от двама деликвенти, чиято гражданска отговорност е застрахована при
различни застрахователи, което независимо съпричиняване е породило солидарната им отговорност
спрямо пострадалия, и дължимото на пострадалия обезщетение е изплатено изцяло
само от единия застраховател. След изплащане на цялото дължимо обезщетение за платилият
застраховател се поражда правото да встъпи в правата на застрахования при него деликвент-съизвършител по чл. 53
и чл.
127, ал. 2 ЗЗД срещу другия деликвент-съизвършител
/чиито действия, като трето лице, също са допринесли за пораждане на солидарната
гражданска отговорност спрямо пострадалите за цялото дължимо обезщетение и са
породили опасност от увеличение на пасива на другия застрахован деликвент с цялото дължимо обезщетение/ или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност".
В случая увреждането е причинено от деликвентите З. К.К., чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, и П.Н.П., чиято гражданска отговорност е
застрахована при ищеца. Независимото съпричиняване е установено с влязла в сила присъда. По
делото е доказано, че ищецът е заплатил целия размер на присъденото с решение
по гр.д.№ 11231/2013 г. обезщетение на пострадалите вследствие ПТП лица. По
силата на чл.213 от КЗ с плащането той е встъпил в правата на удовлетворените ползващи
се от застраховката лица за размера на обезщетението, който надхвърля
отговорността на застрахованото при него лице.
Ищецът твърди, че в отношенията между
солидарните длъжници - съделиквенти
З.
К.К.
има по-голяма вина за настъпването на застрахователното събитие, поради
което и отговорността му за обезщетяване на пострадалите от застрахователното
събитие лица е в размер 70%, докато отговорността на застрахования от него П.Н.П. следва да бъде определена в размер 30%.
Съдът намира, че по делото е установено,
че З.
К.К., в качеството си на водач на лекия автомобил
Опел Вектра ****** носи по-голяма вина и съответно
отговорност за причиняването на ПТП и настъпилите в негово следствие вреди.
Същият е нарушил правилата за движение – чл.42, ал.1, т.2 и ал.2, т.2 от ЗДП
като предприемайки и провеждайки маневра изпреварване е инициирал фактическия
състав, довел до ПТП. По този начин е поставил другият виновен за ПТП водач в
ситуация изискваща по необходимост да предприеме маневрата аварийно спиране.
Действително П.Н.П., в качеството си на водач на товарен автомобил, също е нарушил правилата за движение – чл.16,
ал.1, т.1 от ЗДП забраняващ навлизането в лентата за насрещно движение и чл.21,
ал.1 от ЗДП за движение със скорост до 70 км./ч. По делото е установено, че
нарушението на правилото да не се навлиза в лентата за насрещно движение се
дължи до голяма степен и на техническите особености на управлявания от Пенев
товарен автомобил. По отношение на нарушението на правилото за допустима
скорост – от изслушаната
съдебно-техническа експертиза се установи, че дори скоростта на движение на
товарния автомобил да е била 70 км./ч, това не би довело до предотвратяване на
удара. За по-голямата вина за ПТП на водача, застрахован при ответника говори и
фактът, че по отношение на него е постановена ефективна присъда, а срещу
застрахования в ищцовото дружество водач условна.
Съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл.
127, ал. 1 ЗЗД, следва да се приеме, че в отношенията между З. К.К. и П.Н.П., К. носи по-голямата вина и отговорност за
причиняването на процесното ПТП като процентното
съотношение е 70% отговорност на К. и 30 % отговорност на Пенев. Съответно
техните застрахователи следва да си разпределят отговорността по същия начин и
тъй като ищецът е заплатил пълния размер на дължимото обезщетение за
настъпилите вреди вследствие на ПТП, ответникът по силата на чл.
213, ал. 1 КЗ му дължи заплащане на 70% от заплатеното обезщетение и лихва
за забава върху него или 70% от 1 289 637.65 лв. или 902 746.35 лв.
По отношение
претенцията за възстановяване на съответната част от направените от ищеца
разноски в исковото производство, в което е осъден от пострадалите лица да
заплати застрахователното обезщетение и в изпълнителното производство, в което
е изпълнено принудително част от задължението му за заплащане на обезщетението,
съдът намира, че същите не подлежат на възстановяване по реда на чл.213, ал.1
от КЗ /отм./ С тази разпоредба законодателят е предвидил, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
Съдът намира,
че обичайните разноски за определяне на размера на обезщетението са тези, които
застрахователят би направил, когато след сезиране от страна на застрахования за
настъпване на застрахователно събитие инициира процедурата, по която самия той би
определил размера на дължимото от него обезщетение. Разноските, направени в
исковото производство, завършило сосъдително решение,
с което дължимото обезщетение е присъдено в полза на правоимащ,
по което застрахователят е ответник не представляват обичайни разноски по
смисъла на чл.213, ал.1 от КЗ. Още по-малко такива са разноските в
изпълнителното производство по принудително изпълнение на задължението на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. И в двете
производства понасянето на разноските е регламентирано с правилата, които ги
уреждат и отговорността за тях се определя в самите производства.
По изложените съображения съдът
намира, че искът е основателен за сумата 902 746.35 лв.
Задължението
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ по чл.213, ал.1 от КЗ
/отм./ не е с определен падеж, поради което падежът настъпва с покана от страна
на кредитора. На 4.11.2015 г. ответникът е поканен да заплати 70% от сумата на
обезщетението и лихвата върху него, които са били предмет на принудително
изпълнение като е предоставен 7 дневен срок, който е изтекъл на 12.11.2015 г.
от която дата ответникът е изпаднал в забава за това си задължение. Мораторната лихва върху сумата 257 804.01 лв.,
представляваща 70% от сумата 368291.45 лв., представляваща заплатената сума на
застрахователното обезщетение и лихвата за забава /без разноските/ по
изпълнително дело № 20158230400092, е 9752.51 лв., до който размер е
основателен предявеният иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По отношение
на разноските:
Съдът намира,
че следващото се юрисконсултско възнаграждение за
процесуалното представителство по делото следва да бъде определено съобразно с
измененията на ГПК -изм. и доп., бр. 8 от
24.01.2017 г., доп., бр. 13 от 7.02.2017 г., тъй като се касае за процесуална
норма, която има действие незабавно. Съдът намира, че юрисконсултското
възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 във вр.
чл.37, ал.1 от ЗПП във вр. чл.25, ал.2 от Наредбата
за заплащане на правната помощ е 450 лв.
При този изход
на делото ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски съобразно
с уважената част от исковете – 779.28 лв. за експертизи и 438.35 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът дължи
на ответника съответната част от разноските с отхвърлената част от иска – 7.77
лв. за експертизи и 11.65 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.”
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
„Застрахователно дружество Е.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ сумата 902 746.35 лв.
/деветстотин и две хиляди седемстотин четиридесет и шест лева и тридесет и пет
стотинки/, представляваща платено застрахователно обезщетение за вредите от
пътно-транспортно произшествие на 21.02.2012 г. ведно със законната лихва върху
нея, считано от 28.03.2016 г. като отхвърля иска в останалата му част до пълния
предявен размер от 925 971.43
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.”
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
„Застрахователно дружество Е.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 9752.51 лв. /девет хиляди
седемстотин петдесет и два лева и петдесет и една стотинки/, представляваща
лихва за забава върху част от сумата 902 746.35 лв. в размер на 257 804.01
лв. за периода от 12.11.2015 г. до 28.03.2016 г. като отхвърля иска в
останалата му част до пълния предявен размер 10787.46 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на „Застрахователно дружество Е.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата
779.28 лв. и на основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата 438.35 лв.
ОСЪЖДА
„Застрахователно дружество Е.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Застрахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата7.77 лв. и на основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата 11.65 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: