№ 3036
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110141878 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
24.02.2025г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
шести февруари две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Красимира Инкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №41878 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I, вр. чл.9, ал.1
от ЗПК.
В срок в съда е постъпила искова молба от ....., ЕИК:....., със седалище и адрес на
1
управление: гр....., представлявано от С, .... и Ц. ...- Управители, чрез юрк. Е. К., срещу С. Ж.
Г., във връзка с указания по реда на чл.415, ал. 1, т.1 ГПК, с която се претендира да се
установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните
суми: сума от 660,04 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№.......г., сключен между страните, сума от 180,88 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 05.09.2022г. до 05.06.2023г., сума от 105,41 лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода от 16.06.2022г. до 06.11.2022г., сума от 35,23 лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода от 06.11.2023г. до 27.03.2024г., за които суми има издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №18825/2024г. на СРС, 165 състав.
Ищецът предявява и осъдителни искове срещу ответника за сумата от 217,65 лв.,
представляваща възнаграждение за закупена услуга „....“ и 342,24 лв., представляваща
възнаграждение за закупена услуга „....“, за които суми е отказано издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в заповедното производство..
Ищецът твърди, че на 13.05.2022г. между страните бил сключен Договор за
потребителски кредит №.......г., по силата на който ищецът е отпуснал заем от 800 лв. срещу
задължението на ответника да я върне на 18 месечни вноски, всяка в размер на 60,10 лв.,
при ГПР от 48,77 %, ГЛП от 41 %, лихвен процент на ден 0,11 %. Задължението по кредита
възлизало общо на сумата от 1801,85 лв., в която било включено и възнаграждение за
закупени допълнителни услуги „....“- за приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на кредит, в размер на 280 лв., и „....“- за отлагане, респективно намаляване, на определен
брой погасителни вноски, в размер на 440 лв. Твърди, че ответникът е извършил следните
плащания- 100,51 лв. на 21.06.2022 г., 115 лв. на 08.08.2022 г., 105 лв. на 15.08.2022 г. и 103
лв. на 30.09.2022 г. Сочи, че ответникът е спрял да погасява кредита, поради което изпаднал
в забава, като кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Претендира се присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез адв.М.
Д. от САК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че
процесният договор е изцяло недействителен, поради което се дължало връщането само на
чистата сума по кредита. Твърди, че същият съдържа неравноправни клаузи, нарушаващи
ЗПК и ЗЗПотр. Сочи, че възнагражденията за допълнителните услуги „....“ и „....“ се равняват
на 90 % от размера на отпуснатия кредит. Клаузите, уреждащи посочените допълнителни
услуги, се явявали неравноправни, като същите били в противоречие със закона и добрите
нрави. С тях се целяло заобикаляне на закона, доколкото по същество водят до оскъпяване
на кредита. Твърди и че бил посочен грешен размер на ГПР, доколкото възнагражденията за
допълнителните услуги „....“ и „....“ не били взети предвид при изчисляването му.
Действително прилаганият ГПР надхвърлил максимално установения праг, поради което
целият договор бил нищожен. Поддържа, че било налице явна нееквивалентност между
престациите на страните. Размерът на възнаградителна лихва бил в нарушение с принципа
за добри нрави. Също така твърди, че от Общите условия не може да се изведе срокът за
предоставяне на заемната сума, в случай че заемателят не е избрал услуга „....“. Прави
искане да бъдат възложени разноски единствено в тежест на ищеца.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са препис на горния договор за потребителски кредит,
сключен между страните по делото, ведно с погасителен план и приложими ОУ на ищеца,
искане за отпускане н кредит и формуляр и уведомително писмо до кредитополучателя за
допусната забава в плащанията.
Приложени към ОИМ са 5 бр,разписки за заплатени суми.
Съгласно прието заключение по съдебно- счетоводна експертиза годишният процент на
2
разходите е в размер на 23,483 %, при включване само на възнаградителната лихва с ГЛП от
41%, при максимално допустим ГПР към датата на сключване на кредита от 50 %. В случай,
че се добавят и задълженията за допълнителни услуги ГПР възлиза на 83,49 %. Посочено е,
че са заплатени в полза на кредитора сума от общо 423,51 лв., в периода: 21.06.2022г.-
30.09.2022г., като са посочени сумите за главница, лихви, такси и възнаграждения за
допълнителни услуги, които са погасени с извършените плащания.
Съдът достигна до следните правни изводи:
При иск за реално изпълнение на договорно задължение ищецът следва да докаже, че е
налице валидно сключен договор, който е породил правните си последици и че е изправната
страна по него. При предоставен потребителски кредит в полза на кредитодателя след
изтичане срока действие на договора или при надлежно обявена предсрочна изискуемост се
пораждат вземания срещу кредитополучателя за непогасените главница, възнаградителна
лихва, мораторна лихва, неустойки и такси, ако такива са уговорени в конкретен размер и
при настъпването на съответните правопораждащи предпоставки. В съдебната практика се
приема, че при предоставяне на потребителски кредит кредитодателят следва да положи
грижата на добрия търговец, с оглед на установената с повелителни норми засилена защита,
която ЗЗПотр. предоставя на потребителя. Първоинстанционният съд следи служебно за
наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност
на клауза/и в потребителски договор, като възражението на потребителя в тази насока не се
преклудира с изтичането срока за отговор на искова молба.
Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 от ЗЗПотр., нищожна е неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, освен
при индивидуално уговаряне на договорни клаузи. Неравноправност е налице при
неиндивидуално уговорена договорна клауза, сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността, създаваща значителна неравноправност, водеща до необосновано
несъответствие между страните относно правата и задълженията и сключване на уговорка
във вреда на потребителя. Възраженията на ищеца, че съгласието за заплащане на
допълнителни услуги е само възможна опция, от която не зависи сключването на кредитното
правоотношение не са доказани. Ведно със стойността на допълнителните услуги цената на
кредита надминава максималния допустим законов праг по чл.19, ал.4 от ЗПК, видно от
приетото заключение по ССч.Е. Настоящият съдебен състав намира, че заплащането на
стойността на допълнителни услуги, с които се дава възможност за отлагане/промяна падежа
на вноската, намаляване на размера на месечната вноска, възможност за рефинансиране и
пр. представляват скрити неустоечни клаузи, с които се начисляват в значителен размер, с
оглед отпуснатия кредит, парични задължения в тежест на заемателя и по същество са
неравноправни клаузи. Не може да се приеме ,че заемодателят би сключил процесния
договро за кредит без включването в него на задълженията за заплащане на допълнителни
услуги, което е трайна практика на кредитора. С оглед на горното предявените осъдителни
искови претенции подлежат на цялостно отхвърляне.
При неизпълнение в срок кредитодателят следва да установи размера на непогасените
задължение по сключения договор за кредит и надлежното настъпване на изискуемостта на
вземанията му. Изискуемостта на парично задължение се свързва или с изтичане на
уговорения срок, или с надлежно обявяване на предсрочна изискуемост, която представлява
санкция за неизправността на длъжника и отнема преимуществото на срока. В случая
крайният падеж на кредитното задължение е настъпил преди съдебното сезиране на
06.11.2023г. Доказателства за пълно погашение от страна на кредитополучателя не са
налице. Заплатени са само няколко погасителни вноски с допуснати забава при
3
изпълнението. Предвид на горното следва да се уважи установителната искова претенция за
главница от 376,49 лв., от която се извади заплатеното, на осн. чл.19, ал.4, вр .чл.21 от
ЗПотр.К. Съгласно чл.23 от ЗПотр.К, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Поради което следва да бъде уважен установителния иск за
сумата от 376,49 лв., като за горницата отхвърлен. Исковата претенция за заплащане на
възнаградителна лихва и на обезщетение за забава следва да бъде отхвърлена по
гореизложените аргументи.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски
в полза на ищеца в размер общо за двете производства на 81,53 лв., като за исковото
производство е определено юрисконсултско възнаграждение в мин. размер от 100 лв. по
реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г. В полза на ответника следва да се присъди
съответна част от 226,73 лв. от претендираните разноски, съобразно представен списък по
чл.80 от ГПК, за заплатен депозит от 300 лв. за експертиза. При оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото се осъжда да заплати
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице някое от
основанията по чл.78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждението
се определя от съда. Съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от
предвидения в чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 455 лв. в процесния случай и осъжда другата страна
да го заплати. С оглед изхода на спора в тежест на ищеца следва да се присъдят разноски от
общо 343,87 лв., съобразно приложимата редакция на наредбата към датата на образуване
на делото
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С. Ж. Г., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ....., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр.....,
представлявано от С. .... и Ц. ...- Управители, съществува вземане за сумата от 376,49 /триста
седемдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/ лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит №.......г., сключен между страните, ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на заявлението в съда- 28.03.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №18825/2024г. по описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница над уважения размер до пълния размер от 660,04 /шестстотин и шестдесет лева и
четири стотинки/ лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ....., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр.....,
представлявано от С. .... и Ц. ...- Управители, срещу С. Ж. Г., ЕГН:**********,
установителен иск за следните суми: сума от 180,88 /сто и осемдесет лева и осемдесет и
осем стотинки/ лв., представляваща договорна лихва, за периода: 05.09.2022г.- 05.06.2023г.,
сума от 105,41 /сто и пет лева и четиридесет и една стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 16.06.2022г.- 06.11.2022г. и сума от 35,23 /тридесет и пет
лева и двадесет и три стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
4
06.11.2023г.- 27.03.2024г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №18825/2024г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр.....,
представлявано от С. .... и Ц. ...- Управители, срещу С. Ж. Г., ЕГН:**********, осъдителни
искове за заплащане на следните суми: сума от 217,65 /двеста и седемнадесет лева и
шестдесет и пет стотинки/ лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга „....“ по
Договор за потребителски кредит №.......г., сключен между страните и за сума от 342,24
/триста двадесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/ лв., представляваща
възнаграждение за закупена услуга „....“ по Договор за потребителски кредит №.......г.,
сключен между страните, като неоснователни.
ОСЪЖДА С. Ж. Г., ЕГН:**********,, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на .....,
ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от С. .... и Ц. ...-
Управители, сума в размер общо на 81,53 /осемдесет и един лева и петдесет и три стотинки/
лв., представляваща сторени съдебно- деловодни разноски в исковото и в заповедното
производства.
ОСЪЖДА ....., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от
С. .... и Ц. ...- Управители, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на С. Ж. Г.,
ЕГН:**********, сума в размер общо на 226,73 /двеста двадесет и шест лева и седемдесет и
три стотинки/ лв., представляваща съдебно- деловодни разноски.
ОПРЕДЕЛЯ, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на ответника по делото в размер на 455 лв.
ОСЪЖДА ....., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от
С. .... и Ц. ...- Управители, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на адв.М. Д. Д. от САК, сума
в размер на 343,87 /триста четиридесет и три лева и осемдесет и седем стотинки/ лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника
по делото
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5