Р Е Ш Е Н И Е
№ ……...…/.......10.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на единадесети октомври
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ
КРЪСТЕВ
при участието на секретаря
Мая Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело №
1821
по описа за 2018 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове
от „Юробанк България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, "Околовръстен път" № 260, срещу П.Я.Я., ЕГН **********,
и З.Й.Д., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: ***, за признаване за установено в отношенията
между страните, че П.Я.Я. и З.Й.Д. дължат на „Юробанк България" АД (като
правоприемник на дейността на „Алфабанк - клон България“): - 51 129,19
евро – главница (част от общо дължима главница по договора – 112 754,61
евро), ведно със законната лихва от 20.07.2018 г. до изплащане на вземането; -
1 042,73 лева – разноски по кредита за периода 21.05.2018 г. до 17.07.2018
г., на основание Договор за б. кредит № 339 - 32/2008 от
07.07.2008 г., сключен между Алфабанк – клон България (праводател на ищеца) като
кредитор, П.Я.Я. като кредитополучател и З.Й.Д. като солидарен длъжник, за
които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение в производството по
ч.гр.д. 887/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Провадия на въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводни книги на банката.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за б.
кредит № 339 - 32/2008, сключен между Алфабанк-клон България (чийто
правоприемник на дейността е „Юробанк България" АД) като кредитор и П.Я.Я.
(кредитополучател) и З.Й. Я.ва (солидарен длъжник), банката е предоставила на
кредитополучателя кредит размер на 118 000,00 евро. Страните уговорили, че
погасяването на кредита ще се извърши на 348 анюитетни месечни вноски,
включващи главница и лихви – 3,9% годишно за първата година от договора, а за
всяка следваща календарна година – Юрибор плюс надбавка в размер на 2 %.
Наказателна лихва при забавяне на плащанията – договорния лихвен процент плюс
надбавка от 2,5 % (при кредити в чуждестранна валута). Съгласно Общите условия,
при неплащане на която и да е месечна погасителна вноска банката имала право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Към договора бил подписан Анекс №1 от
21.09.2010 г., с който било уговорено към редовната и просрочена главница по
договора за кредит в общ размер към онзи момент 116 341,52 евро да се
прибави вземането на банката по договора за кредит, включващо лихва върху
редовната главница, просрочена лихва и наказателна лихва върху просрочената
главница. Крайният срок за погасяване на дължимите суми бил удължен до
01.08.2039 г. като кредитът следвало да бъде погасен на 347 равни месечни
анюитетни вноски (последната – изравнителна), включващи главница и лихва. Към
договора бил подписан и Анекс № 2 от 07.10.2010 г., съгласно който договореният
лихвен процент върху кредита се определя в размер на 5% за първите две години,
считано от 30.10.2010 г., при условие, че към датата на падежа са изплатени
всички дължими суми. След изтичане на двугодишния период, лихвения процент се
изменя в 3-месечен Юрибор плюс надбавка в размер на 7,5 % за оставащия период
от кредита. Броят на погасителните вноски – 347 и крайният падеж – 01.08.2039
г. останали непроменени. За непогасените в срок суми по договора, такси,
комисионни или разноски била уговорена неустойка в размер на сбора от
договорената лихва плюс надбавка от 10%.
Поради неизпълнение от страна на
кредитополучателя и солидарния длъжник на задълженията им по Договор за кредит
№ 339-32/2008, изразяващо се в просрочие в плащането на последователни месечни
погасителни вноски, на основание чл.29.3 във връзка с чл.28.1 от Общите
условия, банката първоначално предприела мерки за събиране само за просрочените
вноски, като подала заявление по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което
PC-Варна издал изпълнителен лист и заповед за изпълнение по ч.гр.д. 14091/2013
г. Това заповедно производство имало за предмет само просрочените по кредита
суми, без кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем по това време. Въз
основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист било образувано
изп.д. № 20137170400809/2013, при ЧСИ 717 Р. В. Т..
Тъй като ответниците П.Я. и З. Я.ва
продължили неизпълнението на задълженията си по договора за кредит, на
основание чл.29.2, във вр. с чл.28.1 от Общите Условия, във вр. с чл.9.1 от
Анекс № 2, във вр. с чл.60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, банката
обявила остатъка от кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост
била обявена на длъжниците по реда на чл.18, ал. 5 от ЗЧСИ.
Поканата-уведомление до кредитополучателя П.Я. била връчена чрез ЧСИ Р. Т. на
неговия баща – Я. Х.Я. на 15.05.2018 г. Поканата-уведомление до солидарния
длъжник З. Я.ва била връчена чрез ЧСИ Д. З. на нейната майка. След
уведомлението за предсрочна изискуемост, длъжниците не предприели действия за
погасяването задълженията си и банката подала заявление по чл. 417, т. 2 от ГПК, с което е претендирала само част цялото вземане, което е обявено за
предсрочно изискуемо. Въз основа на заявлението, РС –Провадия издал
изпълнителен лист и заповед за изпълнение по ч.гр.д. 887/2018 г. На основа на
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист било образувано изп.д. №
20187170400489 при ЧСИ Р. Т.. Подаденото възражение от длъжниците обосновало
правния интерес на ищеца да подаде настоящия установителен иск.
В подадени в срок отговори на исковата
молба ответниците П.Я. и З.Д. (видно от представената справка от НБД
„Население“ ответницата вече не носи фамилията Я.ва) оспорват предявените
установителни искове като неоснователни. По отношение на вземането в размер на
51 129,19 евро – главница, ответниците възразяват, че не е обявена
надлежно предсрочната изискуемост на кредита. Ответникът П.Я. оспорва
редовността на връчването на поканата извършено чрез ЧСИ Р. Т., като в същата е
отбелязано, че е връчена на адрес в град Провадия, на Я. Х.Я. – баща на
ответника. Поканата не била връчена лично на
ответника, а на трето лице, като нямало доказателства дали изявлението на
заявителя е достигнало до длъжника, за да произведе конститутивния си ефект. Не
били спазени изискванията на ГПК във връзка с връчването на съобщенията – чл.
38 от ГПК. Съгласно договора между страните всички съобщения следвало да бъдат
връчвани първо на адрес в град Варна, ул. „Р." 14А, който е и настоящият
адрес на П.Я.Я.. По делото нямало доказателства, че длъжникът е бил търсен е не
е намерен на посочения адрес. Възразява още, че връчването на поканата на
лицето посочено в нея, не отговаря на изискванията, посочени в член 46 от ГПК
за връчване на съобщения на други лица, различни от адресата. Прави извод, че
предсрочната изискуемост на претендираните вземания на банката не е обявена на
ответника П.Я.Я. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Обосновава също неоснователност
на претенция за вноски с настъпил падеж, макар и такава да не е
предявена от ищеца, който изрично е заявил, че претендира само предсрочно
изискуема част от главницата. Смята, че липсата на предсрочна изискуемост на
твърдяните от ищеца вземания е достатъчно основание предявеният установителен
иск за сумата от 51 129,19 евро да бъде отхвърлен изцяло. Ответницата З.Д.
оспорва редовността на връчването на поканата извършено чрез ЧСИ Д. З. на адрес
в град Шумен, на И.И.Й. – майка на ответницата. Релевира същите възражения като
ответника П.Я..
Ответниците възразяват още, че задължението
за главница по договора в размер на 51 129,19 евро е погасено по давност.
Възразяват също, че искът за главница е частично недопустим за сумата от
4454,75 евро, присъдена с влязла в сила заповед за изпълнение по частно
гражданско дело 14091/2013 г. на Варненски Районен Съд като в тази и в
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. 887/2018 г. на Районен Съд – Провадия, не са
конкретизирани кои вноски от главницата се претендират по падеж и размер. И в
двата случая се касае за част от главницата по процесния кредит, поради което
по отношение на дължимостта на сумата от 4454,75 евро като част от главницата
на кредита, вече имало влязъл в сила съдебен акт и искът за тази сума в
настоящото производство бил недопустим. Възразяват, че не е посочено
основанието на вземането в размер на 1042.73 лева – разноски по кредита.
Липсват и доказателства, поради което считат, че и този иск е неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа,
че поканите, с които е обявена предсрочната изискуемост са редовно връчени на
адреси, на които ответниците са официално регистрирани. Счита, че и връчване
само на кредитополучателя би било достатъчно. По възражението за изтекла
погасителна давност сочи, че уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено
на кредитополучателя П.Я. на 15.05.2018 г., а на солидарния длъжник З.Д. на
14.05.2018 г. Заявлението по чл.417 от ГПК е подадено в съда на 20.07.2018 г.,
т.е. погасителна давност не е настъпила, тъй като от обявяването на
предсрочната изискуемост до подаване на заявлението в съда са изминали два
месеца, а погасителната давност за главницата е пет години. Оспорва
възражението за частична недопустимост на иска относно сумата от 4454,75 евро –
присъдена главница по същия кредитен продукт по ч.гр.д.№ 14091/2013 г., тъй
като в настоящото производство банката претендира главница, която не е
присъдена в заповедното производство от 2013 г.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители
поддържат изложените доводи и възражения. Ищецът е депозирал и писмена защита.
Предявените искове са с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК.
Исковете са допустими.
Видно от приложеното ч.гр.д. 887/2018 г. на Районен Съд – Провадия, на
20.07.2018 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК за сумите - 51 129,19 евро – главница, ведно със законната лихва
от 18.07.2018 г. до изплащане на вземането; - 1 042,73 лева – разноски по
кредита за периода 21.05.2018 г. до 17.07.2018 г., на основание Договор за б.
кредит № 339 - 32/2008, Анекс № 1 от 21.09.2010 г., и Анекс № 2 от 07.10.2010
г. Посочено е, че искането е за част от цялото вземане.
По заявлението е издадена заповед № 599/24.07.2018 г., срещу
длъжниците П.Я.Я. и З.Й.Д.. Името на длъжницата в разпореждането на съда и в
заповедта съответства на името, посочено в приложената по заповедното
производство справка от НБД „Население“, от която е видно, че бракът между
ответниците е прекратен на 02.11.2015 г.
П.Я. и З.Д. са подали възражения на 21.09.2018 г. (дата на пощенското
клеймо). Възраженията са подадени в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, доколкото
видно от поканите за доброволно изпълнение, същите са връчени от ЧСИ Р. Т. на
10.09.2018 г. Заявителят е уведомен за постъпилите възражения на 17.10.2018 г.,
от което следва, че искът е предявен в преклузивния едномесечен срок по чл.
415, ал. 4 от ГПК.
За да се произнесе по спора, очертан от
твърденията и доводите на страните, съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца е да докаже валидно възникване на облигационно
правоотношение по договор за кредит, усвояване на кредита от кредитополучателя,
настъпила предсрочна изискуемост на вземането по кредита към датата на подаване
на заявлението по чл. 417 от ГПК, основанието на вземането по иска за разноски,
размерът на претендираните вземания.
Ответниците не оспорват изложените в исковата молба факти, че: между ищеца и ответника П.Я.Я. е сключен
Договор за б. кредит от 07.07.2008 г., съгласно който „Алфабанк - клон България“
(на което ищецът е правоприемник по силата на договор за прехвърляне
на търговско предприятие от 29.02.2016 г.) е предоставил на ответника кредит в
размер на 118 000,00 евро; договорът е изменен и допълнен с Анекс № 1 от
21.09.2010 г., и Анекс № 2 от 07.10.2010 г.; ответникът З.Й.Д. е солидарен
длъжник по този договор за кредит по силата на извършено с Анекс № 2 встъпване
в дълг; ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което
е образувано ч.гр.д. 14091/2013 г. на ВРС; въз основа на подаденото изявление е
издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните от ищеца
суми, и в частност за сумата от 4 454,75 евро непогасена главница; ищецът е
подал и второ заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е
образувано ч.гр.д. 887/2018 г. на Районен Съд – Провадия; въз основа на
подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
претендираните от ищеца в настоящото исково производство суми.
Горната фактическа установеност се подкрепя и от приетите по делото
писмени доказателства.
Видно от покана-уведомление до П.Я.Я., ищецът „Юробанк
България" АД е уведомил ответника в качеството му на
кредитополучател по процесния договор за кредит, че поради неплащане в срок на
55 погасителни вноски банката обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем. В
поканата е посочен общия и конкретните размери по отделни компоненти на
задълженията. Видно от извършеното върху представеното копие от поканата
удостоверяване от ЧСИ Р. Т., същата е връчена на 15.05.2018 г. чрез лице от
домашните – баща на адресата, на постоянния адрес на ответника Я. в гр.
Провадия.
От приетата като доказателство по делото покана-уведомление до З.Й.Д.
(с посочена в поканата фамилия Я.ва) е видно, че ищецът е уведомил ответницата,
в качеството й на солидарен длъжник по процесния договор за кредит, че поради
неплащане в срок на 55 погасителни вноски банката обявява кредита за изцяло
предсрочно изискуем. В поканата е посочен общия и конкретните размери по
отделни компоненти на задълженията. Видно от извършеното върху представеното
копие от поканата удостоверяване от ЧСИ Д. З., същата е връчена на 14.05.2018
г. чрез лице от домашните – майка на адресата, на настоящия адрес на ответницата
в гр. Шумен.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците за
ненадлежно връчване на изявленията на банката за обявяване на вземането по
договора за кредит за предсрочно изискуемо. Съгласно чл. 93, ал. 1 от Закона за
гражданската регистрация постоянен адрес е адресът в населеното място, което
лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, а според ал. 5
постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на
държавната власт и органите на местното самоуправление. Следователно,
постоянният адрес по правило служи и като адрес за кореспонденция. Според чл.
94, ал. 1 от ЗГР настоящ адрес е адресът, на който лицето живее. Разпоредбите
на ГПК предвиждат възможност за връчване на съобщения на постоянния или на настоящия
адрес – чл. 38, чл. 47, ал. 3 от ГПК. Съгласно чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, частният съдебен
изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с
гражданскоправни отношения. Относно връчването на призовки, съобщения и книжа чл.
43 от ЗЧСИ препраща към условията и реда на чл. 37 - 58 от
Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 46, от ГПК когато съобщението
не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е
съгласно да го приеме като под друго лице се разбира всеки пълнолетен от
домашните му или който живее на адреса. С получаването на съобщението от
другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата – чл. 46, ал. 4, изр. 1-во от ГПК.
Възраженията на
ответниците Я. и Д., че в договора между страните е предвидено всички съобщения
да се връчват на постоянния адрес на З.Д. ***,
който е и настоящ адрес на П.Я., и нямало доказателства, че длъжниците са били
търсени и не са намерени на този адрес и дали изявлението на заявителя е
достигнало до тях, са ирелевантни, тъй като ответниците изобщо не твърдят, че поканите
на банката не са достигнали до тях – хипотеза, предвидена в чл. 46, ал. 4, изр.
2-ро от ГПК. Възраженията се основават единствено на доводи за формално
нарушаване на последователността по отношение на адресите на длъжника, в която
следва да се предприеме връчване – чл. 38 от ГПК, без да е наведено твърдение,
че лицето, получило поканата, не е изпълнило задължението си да я предаде на
адресата. Ето защо, съдът намира, че законовата фикция на чл. 46, ал. 4, изр. 1-во
от ГПК следва да се приложи и в настоящия случай и предсрочната изискуемост на
вземането по договора за кредит е надлежно обявена на ответниците Я. и Д.
съответно на 15-ти и 14-ти май 2018 г., т. е. преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Видно от заключението на вещото лице Б.Б. по приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът изцяло
кредитира, обслужването на кредита е преустановено на 02.09.2013 г., което води
до извод, че са били налице и предпоставките, предвидени в чл. 29, т. 2 във вр.
с чл. 28, т. 1 от Общите условия на банката за обявяване на неиздължения
остатък от кредита за предсрочно изискуем. Според заключението на вещото лице при
настъпила предсрочна изискуемост на кредита с дата твърдяната в исковата молба,
размерът на дължимите суми за главница с настъпил падеж към 15.08.2019 г. – датата
на изготвяне на заключението е 95 330,54 евро, като вещото лице е
съобразило извършеното на 20.09.2018 г. – след датата на подаване на исковата
молба, погасяване на главница в размер на 17 424,07 евро.
Възражението, че вземането за главница по договора в размер на 51 129,19
евро е погасено по давност е неоснователно. Видно от заключението на вещото
лице най-старото непогасено задължение за главница с настъпил падеж е от
02.09.2013 г. Настоящият състав споделя изложеното в Решение № 261 от 12.07.2011
г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК, разбиране, че при договора за
заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да
стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски
в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника
на части – аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. Исковата претенция е за главница, следователно, приложима
е общата петгодишна давност. В случая от датата на падежа на първата просрочена
погасителна вноска 02.09.2013 г. до датата на предявяване на иска 20.07.2018 г.
са изминали по-малко от пет години, поради което никаква част от главницата не
е погасена по давност.
Възражението, че искът за главница е частично недопустим за сумата от
4454,75 евро, присъдена с влязла в сила заповед за изпълнение по частно
гражданско дело 14091/2013 г. на Варненски Районен Съд също е неоснователно. И
в двата случая се касае за част от главницата по процесния кредит като сборът
от сумата от 4454,75 евро и претендираната в настоящото производство част от 51 129,19
евро е по-малък от общо дължимата главница по кредита, която според
заключението на вещото лице преди извършеното на 20.09.2018 г. погасяване на
главница в размер на 17 424,07 евро е 112 754,61 евро, а към датата
на приключване на съдебното дирене е в размер на 95 330,54 евро.
С оглед на гореизложеното, съдът
приема за установено чрез успешно проведено главно пълно доказване –
посредством съдебно-счетоводна експертиза и представени писмени доказателства,
които не са оспорени, съществуването на произтичащо от процесния договор за
кредит парично вземане на ищеца от двамата ответници за главница в размер на
сумата 51 129,19 евро.
Предмет на втория от обективно съединените искове е вземане в размер
на 1042,73 лева индивидуализирано в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и в исковата молба като разноски по кредита за периода 21.05.2018 –
17.07.2018 г.
Ответниците са направили с отговора на
исковата молба възражение, че сумата от 1042,73 лева – разноски – не се
дължи, тъй като не е посочено основанието на вземането и
липсват доказателства за извършване на тези разноски.
Действително, нито в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, нито в исковата и допълнителната искова
молби е посочено основанието на претендираното вземане. Ищецът не е навел
твърдение, че кредитът е обезпечен с ипотека и че ипотеката е подновена. Ищецът
също така не твърди, че е изпращал нотариални покани. В документа по чл. 417 от ГПК също не е посочено за какво са направени претендираните разноски.
На ищеца е изрично указано в доклада
по делото, че не сочи доказателства за основание и размер на вземането за
разноски.
Съгласно заключението на вещото лице,
ищецът е начислил разноски за нотариални такси в размер общо 1042,73 лева, в
т.ч. 826,73 лв. за подновяване на ипотека и две такси по 108,00 лева за
изготвяне и връчване на нотариална покана.
По делото не са представени
доказателства за извършено подновяване на ипотека и за заплатени такси за
подновяване на вписването. Не са представени доказателства и за заплащане на
посочените нотариални такси.
Съдът намира, че с оглед на
обстоятелствата по делото – липса на положителни твърдения за какво се отнасят
претендираните разноски и липса на преки доказателства за извършването им, установените
от вещото лице записвания в счетоводството на ищеца не са достатъчни за
доказване на тази част от исковата претенция.
При
това положение искът за заплащане на начислени от ищеца разноски ще бъде
отхвърлен като неоснователен.
Основателно е акцесорното искане с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на лихва за забава върху уважената
искова претенция от датата на предявяване на иска – 20.07.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението.
Отговорност за разноски.
С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има
право на сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от
исковете. Съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, ищецът е направил
разноски за държавна такса и съдебно-счетоводна експертиза в общ размер 2425,00
лева, от които ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сума в размер на
2 400,00 лева. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят и сторените
в заповедното производство съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената
част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Я.Я., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, и З.Й.Д., ЕГН **********,***, дължат солидарно на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. "Околовръстен път" № 260, (като правоприемник на
дейността на „Алфабанк - клон България“) сумата от 51 129,19 евро – главница (част от общо заявена претенция за дължима
главница в размер на 112 754,61 евро), ведно със законната лихва от 20.07.2018 г. до изплащане на вземането, на
основание Договор за б. кредит № 339 - 32/2008 от 07.07.2008 г.,
сключен между „Алфабанк – клон България“ (праводател на ищеца) като кредитор, П.Я.Я.
като кредитополучател и З.Й.Д. като солидарен длъжник, за която
сума е издадена заповед за незабавно изпълнение в производството по ч.гр.д.
887/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Провадия на въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводни книги на банката, на основание чл. 430, ал. 1
и 2 от ТЗ и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, гр. София, ул. "Околовръстен
път" № 260, срещу П.Я.Я., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, и З.Й.Д., ЕГН **********,***, за признаване за
установено в отношенията между страните, че П.Я.Я. и З.Й.Д. дължат на „Юробанк
България" АД (като правоприемник на дейността на „Алфабанк - клон България“)
сумата от 1 042,73 лева –
разноски по кредита за периода 21.05.2018 г. до 17.07.2018 г., на основание Договор
за б. кредит № 339 - 32/2008 от 07.07.2008 г., сключен между „Алфабанк – клон България“
(праводател на ищеца) като кредитор, П.Я.Я. като кредитополучател и З.Й.Д. като
солидарен длъжник, за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение в производството по ч.гр.д. 887/2018 г. по описа на Районен съд - гр.
Провадия на въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводни
книги на банката, като неоснователен.
ОСЪЖДА
П.Я.Я., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, и З.Й.Д., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. "Околовръстен път" № 260, сумата 2 400,00 лева, представляваща сторени
пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА
П.Я.Я., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, и З.Й.Д., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. "Околовръстен път" № 260, сумата 4 429,43 лева, представляваща сторени
в заповедното производство по ч.гр.д. 887/2018 г. по описа на Районен съд – гр.
Провадия
съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: