№ 314
гр. Козлодуй, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20221440101288 по описа за 2022 година
Предявени са от А. С. А., ЕГН ********** с адрес в с.Бутан,
общ.Козлодуй чрез адвокат М. М. от Адвокатска колегия – Пловдив против
„КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и против „АЙ
ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.София обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.146,
ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 от ЗПК за обявяване
за нищожни, като противоречащи на закона и добрите нрави на Договор за
потребителски кредит № 2626108/21.08.2022г., сключен между ищеца и
ответника „Кредисимо” ЕАД, както и на Договор за предоставяне на
поръчителство от 21.08.2022г., сключен между ищеца и ответника „Ай тръст“
ЕООД, евентуално иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване
на нищожна, като противоречаща на добрите нрави, на съдържащата се
клауза по чл. 4, ал. 1 Договор за потребителски кредит №
2626108/21.08.2022г..
Ответника „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК ********* със седалище
гр.София е предявил против А. С. А., ЕГН ********** с адрес в с.Бутан,
общ.Козлодуй насрещен иск за заплащане на падежирала главница от 140.02
лева, евентуално на цялата главница по Договор за потребителски кредит №
2626108/21.08.2022г. в размер на 1350.00 лева.
1
Ищеца твърди, че на 21.08.2022г. е сключил с „Кредисимо“ ЕАД
Договор за потребителски кредит № 2626108/21.08.2022г. по реда на чл. 6 от
ЗПФУР, за сума в размер на 1350 лева, при годишен лихвен процент от 21.94
и годишен процент на разходите 20% със срок на погасявен 16 месеца.
Твърди, че на същата дата, за да обезпечи задължението си според чл. 4, ал. 1
от Договора и раздел II, чл. 12 от Общите условия на "Кредисимо" ЕАД, е
сключила Договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Ай Тръст“
ЕООД. Според Договора за предоставяне на поръчителство "Ай тръст" ЕООД
се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по
силата на който да отговаря пред последния солидарно с ищеца за
изпълнението на всички негови задължения, както и за всички последици от
неизпълнението им, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит.
За поемането на тези задължения е уговорено ищеца да запрати
възнаграждение в размер на 1087.02 лева, платимо на 16 месечни вноски
заедно с погасителните вноски по договора за кредит с ответника
„Кредисимо“ ЕАД.
Не оспорва, че е усвоил сумата по главницата от 1350 лева.
Счита, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР
е различен от посочения в договора такъв от 20 %, с което ищеца като
потребител е бил въведен в заблуждение, довело до неравноправност на
уговорката за ГПР, следователно до нищожност на последната, което влече
нищожност на цялата кредитна сделка поради липса на задължителен
реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11,
ал.1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че уговореното възнаграждение за дружеството
поръчител е разход по кредита, който следвало да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите по арг. от §, т. 1 ДР ЗПК и
съставлявало нарушение на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК.
Поддържа, че прилагането на различен размер на ГПР от посочения в
кредитния договор представлява „заблуждаваща търговска практика“ по
смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите,
тъй като не й било разяснено по ясен и разбираем начин какъв е размерът на
всички разходи, тази информация не произтичала по прозрачен за ищцата
начин на условията на договора, съответно потребителката била лишена от
възможността разбере икономическите последици от сделката и да вземе
2
информирано решение дали да сключи договора, с което правата й на
потребител били нарушени. Сочи, че в договора липсвала ясно разписана
методика за формиране на ГПР по компоненти.
Позовава се на нищожност на договора с доводи за неспазване на чл. 11,
ал.1, т. 20 ЗПК при липсата на информация, че потребителят не дължи
неустойка или обезщетение, ако упражни правото си на отказ, че следва да
упражни писмено това право в 14 дневен срок от сключване на договора за
кредит и че в тридесетдневен срок следва да възстанови взетата в заем сума,
заедно с дължимата до деня на погасяването възнаградителна лихва, която
информация била от съществено значение за потребителя, който следвало да
има данни за дължимата лихва на ден, ако упражни правото си на отказ, а
липсата й го изправяла пред опасността да не изпълни точно задълженията си
при направен отказ от договора, с произтичащите от това негативни
последици-правото му на отказ да бъде погасено поради неизпълнение.
Позовава се на нищожност на кредитния договор поради нарушение на
добрите нрави чрез включване в съдържанието му на задължителната клауза
за сключване на договора за поръчителство с аргумент, че кредиторът
използва материалната затрудненост на потребителите и спешната им нужда
от материални средства, като ги поставя в положение да предпочетат опцията
за обезпечение, за да получат така неотложно необходимия им заемен ресурс.
Цитира съдебна практика, според която при необезпечени заеми
възнаградителната лихва следвало да не надхвърля повече от три пъти
законната лихва, а при такива с представено обезпечение два пъти. В
настоящия случай договорената между страните лихва надхвърляла повече от
три пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави, като
критерии за норми на поведение, установени в обществото.
Поддържа, че това разрешение отговаряло на практиката на СЕС по
задължителното тълкуване на Директива 93/13 относно неравноправните
клаузи, като гаранция за по-добрата защита на потребителя.
Поради нищожността на кредитната сделка нищожно се явявала и
уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване
на от негова страна на лично обезпечение, както и сключения в изпълнението
й Договор за предоставяне на поръчителство между ищцата и „Ай Тръст“
ЕООД. Договорът за поръчителство бил нищожен и на самостоятелни
3
основания. Твърди, че поръчителят бил определен от кредитодателя. На
следващо място твърди, че договарянето, че кредитополучателя ще заплати
възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречало на добрите
нрави и внасяло неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на
чл. 143, т. 19 ЗПК, тъй като длъжникът по този договор не получавал
насрещна престация. Възлагането на потребителя да заплаща задължения,
които следвало да изпълнява кредитора били в изключителен интерес само на
търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в отношенията,
с което задължение той не би се съгласил, ако кредитодателят действа
добросъвестно. Поради изложеното бил изпълнен общия фактически състав
на чл. 143 ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките
за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл. 143 ЗПК/ тази
договорка следвало да бъде квалифицирана като неравноправна и
непораждаща правни последици за потребителя.
Поддържа, че тази уговорка се намирала в противоречие с целите на
Директива 2008/48., транспонирана в ЗПК, тъй като кредиторът бил длъжен
преди сключване на договора да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя, а не да кредитира по безотговорен начин и да прехвърля риска
от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник чрез увеличаване на размера на задължението му.
В условията на евентуалност се позовава на нищожност на договорната
клауза в договора за кредит за сключване на договор за поръчителство,
респективно на сключения такъв договор.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва
предявените искове. Не оспорва, че между него и ищеца е сключен процесния
договор за кредит при твърдените условия. Оспорва наведените от ищеца
доводи за нищожност на Договор № 2626108/21.08.2022г. година поради
неспазване на изискванията на чл. 11, т. 10 от Закона за потребителския
кредит. Не споделя изложените в тази връзка доводи на ищеца, че
сключването на договор за предоставяне на поръчителство е било изискване
за сключване договора за кредит и че в тази връзка клаузите му трябва да
бъдат включени в ГПР. Поддържа, че ищеца е имал възможност да избере
сключването на договора при други условиянеобезпечен кредит или да
4
предостави банкова гаранция, като разликата била единствено в срока за
разглеждане на документите, но не и в условията, при които заемът се
предоставя. Излага, че изборът на ищеца да сключи договор за кредит,
обезпечен с поръчителство бил изричен, самостоятелен и доброволен, след
като му била предоставен ясна, разбираема и фактически точна информация,
с цел вземане на самостоятелно и информирано решение. Оспорва
възнаграждението да съставлява разход, пряко или косвено свързан със
сключването на договора за кредит, като подчертава, че титулярите на
вземанията били различни, а кредитодателят не би могъл да знае за
уговорките, постигнати между ищцата и другия ответник, тъй като Договорът
за кредит бил сключен преди длъжникът да е сключил договор за
поръчителство с различно от кредитора лице, а ищцата имала право на отказ
от същия, което не упражнила. Ето защо за надлежното спазване на
изискванията на чл. 19 ЗПК включването в ГПР на разходите по договора за
предоставяне на поръчителство не само не е било необходимо, но е било и
обективно невъзможно към момента на сключване на договора за кредит.
Клаузата за сключване на договора за предоставяне на поръчителство
следвало да бъде квалифицирана като индивидуално уговорена, както и че в
тежест на ищцата било да вземе отговорно решение за сключване на договор
за кредит, съответно с оглед възможностите да се издължи или не по същия.
Сочи, че сключения между ищцата и другия ответник договор не бил такъв за
поръчителство по чл. 138 ЗЗД, а представлява договор за поръчка по смисъла
на чл. 280 ЗЗД. Не споделя наведените в исковата молба доводи за
нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК - кредиторът да включи
в договорното съдържание условията за прилагане на лихвения процент. С
преддоговорната информация до знанието на ищцата ясно било доведено
съдържанието на всяка една от клаузите на договора за потребителски кредит
както като процентно съдържание от главницата по кредита, така и като
парични суми. Иска от съда да отхвърли предявените исковe.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД оспорва
основателността на предявените искове. Заявява, че действително между
дружеството ищцата и ответникът е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство от 21.08.2022г., по силата на който на ищеца се предоставяли
определени услуги /обезпечаване на задълженията й по договора за кредит,
сключен с другия ответник/ срещу месечно възнаграждение, дължимо от
5
негова страна. Сочи, че при отказ на ищеца от договора за потребителски
кредит или при предсрочно погасяване на същия от негова страна,
възнаграждение на Ай Тръст ЕООД не било дължимо за периода, в който не
се предоставят уговорените услуги. Заявява, че ищеца е имал възможност да
се запознае предварително с договора и въпреки предоставената му
възможност да избере необезпечен кредит или да предостави банкова
гаранция, е избрал сключването на договор с дружество – гарант. Счита за
неоснователно релевираното в исковата молба твърдение, че
възнаграждението, дължимо на дружеството, следвало да се включва като
компонента и да участва при определяне размера на ГПР по договора за
кредит при изложените в отговора подробни съображения. Предоставянето на
обезпечение не било задължително условие за сключване на договор за
кредит и за кредитополучателя не се предвиждало неустойка или по-голям
приложим размер на лихва, ако избере необезпечен кредит. Клаузата за
сключване на договор за предоставяне на поръчителство била индивидуално
уговорена, не била пряко свързани с размера на отпускания кредит и
условията му за погасяване. По тези съображения заявява, че отпускането на
договор за кредит не бил обвързано със задължително сключване на договор
за поръчителство. Сключването на последния било възможност, а не
задължително условие. Ето защо, предоставяната услуга на Ай Тръст не
представлявало разход, пряко свързан със сключването му по смисъла на § 1.
от Допълнителни разпоредби на ЗПК. Допълнителен аргумент в тази насока
било обстоятелството, че договорът за кредит бил сключен преди длъжникът
да е сключил договор за поръчителство с различно от кредитора лице. Поради
това спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК за включването в ГПР на
разходите по договора за предоставяне на поръчителство не само не е било
необходимо, но е било и обективно невъзможно към момента на сключване
на договора за кредит. Намира за неоснователно и твърдението на ищцата, че
невключването на възнаграждението по Договора за предоставяне на
поръчителство било заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д,
ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Същата по никакъв начин не била въведена в
заблуждение относно параметрите на сключения от нея договор с
„Кредисимо" ЕАД. Била й предоставена предварително възможност да се
запознае с Договора за потребителски кредит и приложението към него, в
които били посочени дължимите от ищцата на „Кредисимо" ЕАД суми -
6
заявеният размер на главницата, размерът на възнаградителната лихва при
заявения период на погасяване и общ размер на всички плащания. Счита, че
сключеният между страните имал характеристиките на договор за поръчка по
смисъла на чл. 280 и следващите от ЗЗД, като в изпълнение на същия
дружеството е сключило с другия ответник договор за поръчителство, по
силата на който се задължило да отговаря наред и солидарно с
кредитополучателя за нейните задължения по договора за кредит, а
възнаграждението за предоставяните услуги се дължало по арг. от чл. 286
ЗЗД, тъй като токова било уговорено между страните, а клаузата била
действителна, индивидуално договорена, не противоречала нито на закона,
нито на добрите нрави. Поради изложеното, не следвало да бъдат споделени
твърденията на ищцовата страна за нищожност на договора за поръчителство.
Наведените доводи за липса на насрещна престация по сключения договор
между ищцата и „Ай тръст" ЕООД били несъстоятелни, предвид наличието
на задължаване от страна на „Ай тръст" ЕООД в качеството си на поръчител
спрямо „Кредисимо" ЕАД като кредитор на ищцата за изпълнение на нейното
задължение по процесния договор за кредит. С това, „Ай тръст" ЕООД е
изпълнило своето договорно задължение.
В срока по чл.131 ГПК е получен и писмен отговор от ищеца в
качеството на ответника по насрещния иск, с който не оспорва че дължи
главницата по договора за кредит, но иска да бъде заплатена разсрочено
поради липса на финансови средства.
В допълнително подадени становища по отговорите на исковата молба,
ищеца излага доводи за неоснователност на съдържащите се в тях
възражения.
Съдът, като съобрази изложените твърдения и възражения и след
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че на 21.08.2022г. между „Кредисимо“ АД и А.
С. А. от с.Бутан, общ.Козлодуй, е сключен договор за потребителски кредит
№ 2626108, по силата на който „Кредисимо“ АД се задължава да предостави
на А. А. потребителски кредит, в размер на 1350.00 лв. и при условия
посочени в договора, след одобряване на подаденото от кредитополучателя
7
заявление.
В чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 2626108 е
предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на
кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще
представи обезпечение на кредита. Посочено е това да стане в срок от 24,00
часа след предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1 са определени и вида
на обезпеченията, които кредитоискателят следва да представи, в ал.2 на чл.4
санкция за потребителя ако не представи обезпечение, която се изразява в
неодобряване на заявлението от „Кредисимо“ АД и непораждане на действие
на договора между „Кредисимо“ и кредитополучателя.
В ал.3 на чл.4 е предвидено още, че когато кредитополучателят е заявил
кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не
бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие.
В чл. 6 е посочено начин на погасяване на задължението съгласно
Приложение № 1- Условия на кредита, представляващо неразделна част от
договора.
В условията на кредита по Приложение №1 (л.9) е посочено, че се
отпуска потребителски кредит в размер на 1350.00 лева за срок от 16 месеца с
уговорени 16 погасителни вноски; фиксиран лихвен процент по кредита от 20
%; годишен процент на разходите/ГПР/ от 21.94 % и общ размер на
плащанията от 1553.78 лева.
В т. 6 е посочено, че задължението следва да бъде погасено на съгласно
условията на Приложение № 1.
На същата дата е сключен и договор за предоставяне на поръчителство
между „Ай Тръст“ ЕООД и А. А., в който е посочено, че „Кредисимо“ АД се
задължава да предостави сумата по договор за потребителски кредит, след
предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на
поръчителство.
Съгласно договора, поръчителят се задължава да сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо“ АД, за да отговаря пред дружеството
солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови задължения /чл.1
ал.1/ по ДПК, както и за всички последици от неизпълнението му а именно -
връщане на предоставената сума по кредита от 1350, 00 лв., възнаградителна
8
лихва, всички дължими разноски по сключването и изпълнението на
договора, задължение за плащане на забава при просрочие на плащанията по
договора. Предвидено е, че за поемане на тези задължения потребителят
дължи възнаграждение на поръчителя в размер и при условия, съгласно
Приложение 1, а именно на 1087.02 лева платимо на 16 месечни вноски
заедно с плащане на месечните вноски по договора за креди.
Съгласно чл.8 ал.5 от раздел IV“Възнаграждение“ е предвидено
„Кредисимо“АД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението
на Потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички
вземания на поръчителя по този договор, както и че в случай, че платената по
този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на
потребителя към „Кредисимо“АД и на задължението на потребителя към
поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет
задълженията към поръчителя, тоест най-обременителното и най-тежко
задължение на потребителя, явяващо се това по ДПК се определя като
вторично и погасявано последно по време за сметка на възнаграждението на
поръчителя като всички плащания се извършват в полза кредитодателя
„Кредисимо“ АД.
За Договора за предоставяне на поръчителство е отразено, че е сключен
чрез размяна на електронни волеизявления, подписани от всяка от страните с
електронен подпис съгласно ЗЕДЕУУ, като потребителят е използвал
индивидуално генерирания петцифрен код за достъп, получен чрез кратко
съобщение по телефона и е използвал този код за попълване и сключване на
договора. Същото се отнася и за ДПК № 2626108, сключен чрез подадено
онлайн заявление от А. А..
Получаването от ищеца на сумата по кредита не се оспорва от страните,
както не се оспорва и обстоятелството, че ищеца А. не е изпълнил
задължението си по договора за кредит и не е заплатил към датата на
подаване на насрещния иск на 15.11.2022г. уговорените 2 две погасителни
вноски общо 140.08 лева.
Видно от съдържанието на договора за кредит –
9
Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се
касае за сключен договор за потребителски кредит.
Ищеца има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а
именно- физическо лице, което при сключването на договор за потребителски
кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност. Като потребител ищеца разполага и със защита срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които
съдът следи служебно и които следва да се преценяват при
основателността на иска.
По отношение на действителността на договорите за потребителски
кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК. Процесният
договор за заем съдържа изискуемите от закона реквизити. Кредиторът е
предоставил преддоговорна информация, в която са посочени основните
параметри и условия по кредита, чрез изпращане по електронен път на
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити. В последствие договорът е сключен отдалечено при
условията на ЗПФУР, т.е. спазена е предвидената в закона писмена форма.
Посочен е общия размер на кредита /т. 3 от Приложение № 1 към договора/ и
условията за усвояването му / V I от Общите условия/, фиксиран лихвен
процент / т. 7 от Приложение № 1/, условията за прилагането му, годишният
процент на разходите по кредита /т. 8 от Приложение № 1/. В представеното
Приложение № 1 е посочено също размера, броя и падежа на задължението.
Ищеца е информиран за правото да получи от заемодателя информация за
извършените и предстоящи плащания, както и за оставащите дължимите суми
при предсрочно погасяване на главницата, за правото му да се откаже от
договора и срока, в който може да бъде упражнено /чл. 4 от Общите условия
по Договора за кредит/.
Неоснователен е доводът, че договорът е сключен в нарушение на чл.
11, ал.1, т. 9 ЗПК. Съгласно тази разпоредба договорът за потребителски
кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, които е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите
за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
10
лихвени проценти. Тълкуването й налага извод, че прилагането й в цялост е
свързано с наличието на възможност за едностранна промяна на
първоначално уговорения лихвен процент от страна на кредитора. В
настоящия случай това е сторено в Раздел VIII, т.2.3 от Общите условия за
предоставяне на кредити.
Относно наведеното от ищцата твърдение, че действителният ГПР е
различен от уговорения в договора, съдът намира, че съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК, където нормативно е предвидено начина на формиране на годишният
процент на разходите по кредита, в него следва да се включат разходите по
сключения от ищцата с ответника „Ай тръст“ ЕООД Договор за предоставяне
на поръчителство от 21.08.2022г.. След като съгласно чл. 4, ал. 1 ДПК
усвояването на сумата по кредита, е обусловено от предоставяне на
поръчителство от одобрено от „Кредисимо” ЕАД юридическо лице,
вследствие на което между ищцата и „Ай Тръст” ЕООД е сключен договор за
предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение, то
договореното възнаграждение в размер на 1087.02 лева е компонент на ГПР
по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в пар. 1, т. 1
ДР ЗПК за общ разход, т.е. всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищеца на
възнаграждение за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора
дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за
кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита. Освен това
размерът на възнаграждението за предоставяне на поръчителство е почти
равен на сумата по кредита и ако към него се прибави ГЛП размерът на ГПР
ще надхвърли законоустановения такъв в чл. 19, ал. 4 ЗПК от пет пъти
размера на законната лихва.
В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния. От
страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по
11
смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение № е посочена
обща сума, дължима от потребителя по кредита от 1553.78 лева, без в нея да е
включено възнаграждението, което ищцата се задължава да плати на
поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения
ГПР. По този начин макар формално да се изпълнени изискваният на закона
за съдържанието на договора за потребителски кредит, кредиторът е действал
в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил
коректна информация относно общия размер на кредита на получателя. По
този начин потребителя е бил лишен от възможността разбере
икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение
дали да сключи договора при тези условия.
Неоснователно е възражението на ответниците, че за „Кредисимо“ АД е
било обективно невъзможно да узнае за размера на договореното
възнаграждение и да го включи в ГПР. Кредиторът не отрича, че е
предоставил на ищцата процесната сума от 1350,00 лева. Доколкото според
съдържащите се в чл. 1 и чл. 3 от Раздел V от Общите условия за
предоставяне на кредити, сключването на договора за потребителски кредит,
влизането му в сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на
кредитополучателя е обусловено от одобряване на подаденото заявление, а
предпоставка за одобряването му е предоставеното от ищцата обезпечение,
което в случая се счита учредено със сключване на договора за
поръчителство между кредитора и поръчителя „Ай тръст“ ЕООД, не може да
се приема, че кредиторът не е знаел за сключения Договор за предоставяне на
поръчителство. Посоченият от „Кредисимо“ АД поръчител „Ай Тръст“
ЕООД е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите
институции по чл.3, ал.1 от ЗКИ при БНБ- с право да извършва гаранционни
сделки като основна дейност. Установява се от данните от ТР, че
едноличен собственик на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД е кредиторът по
договора за потребителски кредит „Кредисимо“ АД. В Общите условия за
предоставяне на кредити Раздел VI „Усвояване и погасяване на кредита“, чл.
6 и в чл. 4, т. 2 от сключения от ищеца А. Договор за предоставяне на
поръчителство с ответника „Ай тръст“ ООД е посочена една и съща банкова
сметка за погасяване на кредита и за заплащане на възнаграждението на
поръчителя, а с чл. 5 от Договора за предоставяне на поръчителство
„Кредисимо“ АД е овластен да получава плащане на възнаграждението по
12
него. Очевидно е формиран бизнес модел за разделяне на приходите от
кредита между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера на годишния процент на разходите
да се включат и тези разходи, към който те несъмнено се отнасят. Поради
гореизложеното, съдът приема за установено, че на кредитора е било известно
задължението на ищцата да заплаща услугата по предоставеното
поръчителство, тъй като както се посочи това е определено като условие за
отпускане и усвояване на кредита. Доколкото в процесния случай в уговорения
ГПР не са включени всички действителни разходи то съдът намира, че е
налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
и Договорът за потребителски кредит № 1219163 от 23.01.2019г. е
недействителен на осн. чл. 22 ЗПК.
По отношение за прогласяване на нищожност на сключения с
ответника „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство
съдът намира следното:
Основание за сключването му е поставеното от „Кредисимо“ АД
условие за приоритетно разглеждане на заявлението за сключване на договор
за потребителски кредит. При обезпечаването на кредита с поръчителство
обаче длъжникът е ограничен от изискването на чл.4 на Договора за
потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по
кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от
кредитора юридическо лице/по списък/. Едностранно от кредитора като
възможни поръчители са елиминирани физическите лица, което пряко
ограничава правата и възможностите на потребителя да обезпечи
задължението си по начин, избран от самия него. Предварително наложената
идентификация от кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от
него кредити като обезпечение, не отчита интереса на потребителя А., а само
този на кредитодателя, което води до неравнопоставеност в правата и
задълженията на страните. В случая правата на потребителя не са защитени,
защото той няма свободата и неограничената възможност да избере такъв
поръчител, чрез който може успешно да обезпечи задължението си към
кредитора и да си учреди с него безплатно поръчителство, доколкото в
конкретния договор за предоставяне на поръчителство, поръчителстването е
платено от потребителя на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД с възнаграждение,
13
което е в размер на почти 90% от размера на отпускания кредит. Посоченият
от „Кредисимо“ АД поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е финансова институция,
вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.3, ал.1 от ЗКИ при
БНБ - с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност и като
се посочи по-горе е свързано с кредитора лице. От анализът на
доказателствата и клаузите на сключените между страните договори се налага
изводът, че потребителят не е имал право на избор на поръчител и
възможност за индивидуално договаряне, особено като се има в предвид, че
едноличен собственик на капитала на дружеството-заявител е кредиторът на
длъжника по договора за кредит, поради което юридическото лице-поръчител
/което е предварително одобрено от кредитора/ се явява и свързано с него
лице. Това води до значително неравновесие на правата на потребителя и
търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност, като лишава
длъжника от право на избор и от възможност за индивидуално договаряне.
Нещо повече, правните последици от непредставяне на обезпечение,
при положение, че потребителят иска такова, води като последица
непораждане на действие на договора за потребителски кредит /чл.4 ал.2/.
Въпреки „свободният избор“ на потребителя да поиска или не поиска
обезпечение, кредиторът поставя приоритетното разглеждане на заявлението
на кредитополучателя в зависимост от предоставянето на обезпечението- в
рамките на 24 часа от предоставяне на обезпечението, пред значително
подълъг срок от 14 календарни дни в случай, че такова не бъде представено.
По такъв начин, без сключването на договора за предоставяне на
поръчителство да бъде постановено като условие за сключването на договора
за кредит, потребителя се принуждава да го сключи, ако иска да получи заем
в кратък срок, което прави клаузата неравноправна.
В допълнение, в чл. 5 от Общите условия, Раздел IV. “Оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя и одобряване на заявлението“, е
предвидено право на кредитора без да се мотивира да отхвърли заявлението,
което поставя в неравностойно положение потребителя и нарушава правото
му да кандидатства и да получи искания кредит дори и след представяне на
обезпечение.
Ето защо съдът счита, сключения Договор за предоставяне на
поръчителство между А. А. и втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД е сключен в
14
противоречие с добрите нрави и е нищожен.
По тези съображения, съдът счита, предявените от А. С. А. против
„Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД обективно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожен
като противоречащ на закона на Договор за потребителски кредит №
2626108/21.08.2022г. и за прогласяване на нищожен като противоречащ на
добрите нрави на Договор за предоставяне на поръчителство от 21.08.2022г.
за основателни, поради което следва да бъдат уважени.
По насрещния иск по чл.79, ал.1 ЗЗД съда намира, че е основателен
и доказан до размера от 1350.00 лева.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По делото е безспорно, че ищеца е получил в заем сумата от 1350.00
лева от ответника „Кредисимо“ АД и се е задължил да я върне на 16 месечни
вноски. Безспорно е и ищеца признава, че не е заплатил нито една вноска по
кредита. В договора за кредит изрично е уговорена предсрочна изискуемост,
която е настъпила с неплащане на шест погасителни вноски (съгласно раздел
Х, чл.3.1 от договора) – към 21.04.2023г. – датата на обявяване на делото за
решаване съобразена по арг. чл.235, ал.3 ГПК.
При този изход на делото, на основание. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
дължат разноски за платена държавна такса в размер на 112.16 лева и за
процесуално представителство в размер на 455,37 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно цената на предявените и уважени искове.
Размерът на така определеното от съда възнаграждение е съобразен с
фактическата и правна сложност на делото, с вида на извършените
процесуални действия и с броя на съдебните заседания. По делата, свързани с
потребителски спорове, има постановена многобройна съдебна практика,
която е константна и непротиворечива. От страна на ищеца не са ангажирани
повече от необходимите усилия за представяне на доказателства в подкрепа
на иска, а обемните писмени изявления на процесуалния представител с
идентични доводи в тях, не налагат извод, че размерът на възнаграждението
следва да бъде завишен само на това основание. По делото е проведено едно
15
съдебно заседание, на което процесуалния представител на ищцата не се е
явил, поради което така определения от съда минимален размер е съответен
на процесуалните усилия по делото.
По делото е договорено процесуални представителство на основание чл.
38, ал. 2 ЗА, поради което, възнаграждението следва да бъде заплатено в
полза на адвокат М. В. М. от Адвокатка колегия – Пловдив.
На ищеца по насрещния иск също се дължат от ответника А.
направените разноски, представляващи платена държавна такса в размер на
54.00 лева и юристконсулско възнаграждение в минималния размер от 360.00
лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл.22 във вр. с
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,, сключения между А. С. А., ЕГН ********** с адрес в
с.Бутан, общ.Козлодуй и „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК ********* със седалище
гр.София Договор за потребителски кредит № 2626108/21.08.2022г.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл.22 във вр. с
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, сключения между А. С. А., ЕГН ********** с адрес в
с.Бутан, общ.Козлодуй и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
гр.София Договор за поръчителство от 21.08.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 ЗЗД и чл.23 ЗПК, А.
С. А., ЕГН ********** с адрес в с.Бутан, общ.Козлодуй, да заплати на
„Кредисимо“ ЕАД, гр.София, , ЕИК *********, сумата от 1350.00 лева
предсрочно изискуема главница, представляваща чистата стойност на
кредита, получена от него по силата на сключения между тях Договор за
потребителски кредит № 2626108 от 21.08.2022г., ведно със законната лихва ,
считано от 15.11.2022 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, "Кредисимо" АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бел. „Витоша“ 146
/сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бел. „Витоша“ 146
/сграда „А“/, ет. 2, Бизнас център „България да заплатят на А. С. А., ЕГН
16
********** с адрес в с.Бутан, общ.Козлодуй направените по делото разноски
за платена държавна такса в размер на 112.16 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА,
"Кредисимо" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бел. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България и „Ай
тръст“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бел. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България да
заплатят на адвокат М. В. М. от Адвокатка колегия – Пловдив сумата 355,37
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ по гр. д. 1288/2022г. на Районен съд Козлодуй.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, А. С. А., ЕГН ********** с
адрес в с.Бутан, общ.Козлодуй да заплати на "Кредисимо" АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бел. „Витоша“ 146
/сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България” направените разноски по
насрещния иск - платена държавна такса в размер на 54.00 лева и
юристконсулско възнаграждение в минималния размер от 360.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд
Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи със съобщения.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
17