Р Е Ш Е Н И Е
№
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Гр.В.Търново, 04.12.2009 г.
Великотърновският
районен съд, девети състав, в публичното заседание на трети декември,
две хиляди и девета година,
В състав: районен съдия - Йордан Воденичаров,
При секретаря Д.С., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 3324
по описа за 2009 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предявени са субективно съединени искове
за увеличаване на издръжка с
правно основание чл.150 от СК.
Р.Р.Г. , в
качеството си на майка и законен представител на децата
Петър Г.Г. и Радомир Г.Г. твърди
в исковата молба, че с решение №
613/26.06.2008 г. по гражданско дело № 136/ 2008 г. на ВТРС, ответникът и техен баща е осъден да им заплаща
месечна издръжка , както следва:70 лева- за Петър и 50 лева- за Радомир, считано от 22.01.2008 г.
. Тази
издръжка вече не е достатъчна да покрие, заедно с участието на майката,
текущите и реални нужди на децата . Настъпили
са съществени изменения в обстоятелствата, при които е определена
издръжката. Те до голяма
степен могат да претендират да бъдат квалифицирани като обичайни/ защото се срещат
в нормални случаи при всяко дете на тази възраст /,но предпоставят
наличие на нужди на
децата от повече
средства за издръжка- изтекла е повече от една година от определянето на предишната, през която
цените на всички стоки и услуги в страната
са се увеличили , а освен това
издръжката на по-малкото от тях е под минимума , установен в чл.142, ал.2
от СК . Тези потребности не биха могли да бъдат удовлетворени в пълен обем
от майката , тъй-като тя получава около минималното трудово
възнаграждение, а ответникът упражнява труд без трудови договори и заработва
месечно около 900-1000 лева . Предмет на предявените от името на децата субективно
съединени осъдителни искове е претендирано въз основа на горните обстоятелства , притезателно лично право на
увеличение на съдебно санкционирана месечна издръжка, която да се актуализира в размер на сумата от 90 лева- за Петър и в
размер на сумата от 70 лева – за Радомир , считано от датата на подаване на исковата молба , заедно със
законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане на сумата.
В подадения
писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът отрича
основателността на алиментните
искове по следните обстоятелствени съображения : 1/ не се сочат обстоятелства
за увеличени конкретни нужди на децата ;
2/ трайно безработен и социално слаб е ,
живее на ръба на бедността и не
разполага с никакви възможности да плаща
по-висока издръжка ; 3/ изпълнява свой морален
дълг като полага грижи
за тежко болните си родители- майка му страда от полиартроза и е с 72 % намалена работоспособност, без
чужда помощ не може да се обслужва ,а баща му
страда от хронична исхемична болест на сърцето и е с 50 % намалена работоспособност; 4/ майката на децата е подпомагана от своите близки , които
работят и са добре осигурени материално
, а първата реализира по-високи доходи , от тези които
твърди в исковата молба.
Съдът , след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено:
Ответникът е
родител на двете малолетни деца, легитимирани в качеството на ищци по делото –
у - не за раждане № 530467/ 29.10.2002 г. на
Община Видин. По силата на решение № 613/26.06.2008 г. по гр. дело № 136/2008 г. на ВТРС, на същия е
вменено в задължение да заплаща за детето Петър месечна издръжка в размер на 70
лева, а за детето Радомир –месечна
издръжка в размер на 60 лева, считано от
22.01.2008 г. до настъпване на законна причина за нейното изменяване или
прекратяване. Двете деца учат в ОУ” Бачо Киро”-В.Търново / в 6-ти и
3-ти клас/ у-ние №
1278/29.09.2009 г. и у-ние № 1274/29.09.2009 г. на директора на училището. Майката на
децата е трудово заета при
„Еднократна употреба” ООД-В.Търново и съгласно данните в у-ние
№ 48/14.09.2009 г. на работодателя
получава брутно трудово
възнаграждение в размер на 303,22 лева. Не спорен фактът, че ответникът живее при своите
родители , като баща му страда от
хронична исхемична болест на
сърцето и работоспособността му е
намалена на 50 % , а майка му страда от
полиартроза и работоспособността й е
намалена на 72 % – решения на ТЕЛК при
УМБАЛ „Д-р Г. ***7.04.2008 г. и №
670/30.03.2007 г.
Тези
факти обуславят правния извод за основателност на предявените искове.
Законът
вменява в задължение на родителите да издържат своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си - чл. 143, ал. 2 от СК, като размерът на издръжката се
определя като справедливо житейско съотношение между нуждите на лицето, което
има това право и възможностите на лицето, което я дължи - чл. 142, ал.1 от СК. Достатъчно е само да се констатира
наличие на увеличени нужди, дори и да не са налице по - добри възможности на
родителя от онези, които е имал при предишното присъждане на издръжката - т. 19
от ППВС № 5/ 16.11.1970 г. Справедливо и правно обосновано е най - напред, с
оглед принципа за равенство пред закона в упражняване на родителските права и
изпълнение на родителските задължения между двамата им носители - чл. 122, ал.2
от СК, чл. 140, ал. 3 от СК, чл. 6, ал.
2 от КРБ, издръжката за децата да се поема поравно от родителите, освен ако
обективно възможностите на последните са съществено/
икономически значимо/ неравни.
В случая няма сигурни данни те да са
реално такива/неравни /, нито какви са източниците на доходи за препитание на ответника . Анализът
на всички конкретни обстоятелства: възрастта на децата - 13 години и
11 месеца и 6 9 години и 11 месеца,
нормалния факт, че те са ученици , икономическата обстановка в РБ, бележеща
сериозен ръст на непрекъснато повишаване
на цените на стоките и услугите от 2006 г. досега и във връзка с изтеклите 1
година и 10 месеца от определянето на предходната издръжка, сочи, че за издръжката им , ако техните
родители живееха заедно и с общи усилия им
осигуряваха препитание, на месец биха били необходими най-малко по 180-200
лева- една относителна парична оценка на
текущите , обичайни
потребности на децата . Безсъмнено те не биха могли да бъдат адекватно
удовлетворени, ако участието на ответника се запази в установения с предходното
съдебно решение алиментен обем, който вече е незадоволителен. „Делът” на същия
за осигуряването на тази относителна сума от около 180-200 лева като паричен
израз на натуралната необходима обичайна и текуща издръжка за децата /облекло, обувки, храна, учебници, такси за
обучение и др./, съдът определя в размер,
който е поискан – 90 лева – за Петър и
70 лева- за Радомир , който ще трябва да
се яви отражение на правораздавателната му воля. Същият е относително млад, физически работоспособен човек, не твърди и доказва да страда от заболяване
изискващо системни разходи в значителен размер за лечение и намаляващо степента
на тази работоспособност, няма доказано
правно задължение да издържа други лица , не заплаща наем . Тези
обстоятелства аргументират
извода, че той при разумно управление
на своите доходи , би могъл да заделя
средства в посочения размер за пълноценно участие в издръжката на своите
деца , без с това да накърни екзистенц минимума на собствената си издръжка .
Остатъкът от средствата за издръжката им ще трябва да бъдат осигурени от майката, като
се отчете , че тя полага всекидневни
грижи за тях . Доводът на ответника , че възможностите
му въобще не позволяват да се увеличи
тежестта на алиментното му задължение
, почиващ на твърдяните факти , че
полагал грижи за своите болни родители , бил безработен и живеел на ръба
на социалната бедност , не може да
бъде споделен . Тези твърдения най-
напред са голословни , т.е. неподкрепени с никакви доказателства. На второ място житейски неправдиво и нелогично е да се
твърди, че ответникът няма никакви
източници на доходи , т.е. , че разчита само на пенсиите на своите родители, за
да се препитава . Такава възможност за
пълно задоволяване на собствени жизнени потребности на човек на 43 години, е немислима. Вярно е, че
всяко пълнолетно дете носи
морален дълг да подпомага при нужда
своите родители , но в
случая повеленото от закона безусловно правно задължение на
ответника да осигурява приоритетно
издръжка за своите ненавършили пълнолетие деца , измества по
поредност на удовлетворяване този морален
дълг. Всъщност и този относително определен общ размер в парично изражение на
нуждите на децата - ищци е очевидно занижен, както впрочем и ПМС
№ 38/ 1985 г.,
изд. на основание чл. 85, ал. 1 от СК/отм./, с изменението му в ДВ. бр. 117/ 2002 г., установяващо
минималните и максимални размери на издръжката на ненавършилите пълнолетие
деца, послужило като нормативна рамка на
решението по гр. д.№ 136/2008 г. на ВТРС, е било тогава безнадеждно остаряло /неактуално/ и
непригодно, за да отговори на потребностите на
адекватното и добро правораздаване по тези дела . Понастоящем новият СК/
в сила от 01.10.2009 г./ определя
минимален размер на издръжка на
ненавършили пълнолетие деца , съответстващ на ¼ от МРЗ за страната / т.
е. не по –малко от 60 лева/ - чл.142, ал.2 от СК. Да се запази размера на издръжката
на децата, такъв какъвто е определен с предходното съдебно решение , би
означавало те да имат право да получават
от баща си един минимален и крайно
недостатъчен „дял” за препитание/ с
оглед възрастта им/ , при положение, че
майката , без да разполага с възможности
, значително надхвърлящи тези на ответника, следва да покрива останалия
над 60 лева обем от нуждите им , което е най- малко несправедливо. Началният момент, от който ответникът следва
да изпълнява това изменено свое задължение да заплаща издръжка на децата си ,
съдът фиксира от 02.10.2009 г. до настъпване на законна причина за нейното
изменяване или прекратяване. Падежът на всяко алиментно плащане съдът фиксира
на 5-то число от текущия месец, за който се дължи издръжката.
При
този изход на делото ответникът на основание чл. 78, ал. 6, вр. с чл. 69, ал.
1, т. 7 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВТРС държавна
такса върху увеличението на издръжката, общо в размер на сумата от 43,20 лева.
Предвид
гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА определената съгласно решение по гр. дело № 138/ 2008 г. по описа на ВТРС
месечна издръжка от по 70 лева и от по 60 лева , която Г.П.Г. , с ЕГН: **********
е осъден да заплаща за децата си – Петър
Г.Г. , с ЕГН: ********** и Радомир Г.Г., с ЕГН: **********, ВМЕСТО което я
УВЕЛИЧАВА, както следва:
ОСЪЖДА на основание чл.150, вр. с чл. 143, ал.2, чл.142 от Семейния кодекс Г.П.Г., с ЕГН: **********,***
ДА ЗАПЛАЩА за малолетните си деца – Петър
Г.Г. , с ЕГН: ********** и Радомир Г.Г., с ЕГН:**********, чрез тяхната майка и
законен представител Р.Р.Г. , с ЕГН: **********-***
МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на сумите : 90
/деветдесет / лева- за Петър Г.Г.; 70/
седемдесет/ лева – за Радомир Г.Г., считано от 02.10.2009 г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, която
следва да е платима до 5-то число на всеки текущ месец, ВЕДНО със законната
лихва по чл. 146, ал.1 от СК върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК Г.П.Г.,
с ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на ВТРС следващата се държавна
такса върху увеличението на издръжката по уважените искове, в размер на сумата от 43,,20 /четирдесет
и три лева и двадесет стотинки / лева.
Решението може да се
обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок, считано от деня, посочен като такъв за
обявяването му с мотивите – 10.12.2009 г.
Районен съдия: