Решение по дело №471/2021 на Административен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                19.05.2021 г., гр. Варна

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет и втори състав, в публично заседание на двадесети април  две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

 

                                                        СЪДИЯ:ЯНКА ГАНЧЕВА

 

при секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Ганчева адм. дело № 471 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалба на „Провадинвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ******, ул. „*****“ № **, чрез адв. З., против Решение № 22/09.02.2021 г. на Директора на териториална дирекция на Национална агенция по приходите /ТД на НАП/ -Варна, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 1710/13.01.2021г. по описа на ТД на НАП-Варна, подадена от „Провадинвест“ ООД против Разпореждане с изх. № С200003-137-0009723/11.12.2020 г. на главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП –  Варна, като неоснователна.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон, като се претендира неговата отмяна. Жалбоподателят твърди, че не е налице спиране на давността по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, тъй като става въпрос за изтекла абсолютна давност. Излагат се доводи, че задължението за корпоративен данък по Ревизионен акт /РА/№*********/12.02.2013г. също е погасено по давност, тъй като с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 13649/2006/000074/02.12.2014г. не е с прекъсната погасителна давност, твърди се също, че постановлението не е съобщено и не е довело до ефективно налагане на обезпечителни мерки. Идентични са твърденията и по отношение на задължението по изпълнителен лист № 3476/13.06.2011г. по адм. дело №3778/2010г. Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата и излага твърдения, че по отношение на задълженията по РА №*********/12.02.2013г. Директора на ТД на НАП е посочил, че давността изтича на 01.03.2021г., която дата вече е минала и съдът следва да съобрази това обстоятелство.

Ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П. оспорва жалбата. Изразява становище за нейната неоснователност. Излага твърдения, че давностните срокове спират по време на извънредното положение, както и че към момента на издаване на решението давностния срок по отношение на задължението по РА не е изтекъл. Моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди оспорения акт, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представя подробни писмени бележки.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от фактическа страна следното:

Обжалваното пред Директора на ТД на НАП – гр. Варна разпореждане е с изх. № С200003-137-0009723/11.12.2020 г.  е на главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Варна.

В обжалваното разпореждане публичният изпълнител е описал задължения на „Провадинвест“ ООД, които са присъединени за следните вземания:

1/данък върху добавената стойност, съгласно декларация по ЗДДС вх. № 03001686048/11.01.2012 г., за периода 01.12.2011 г. 31.12.2011 г., главница – 49.47 лв., лихва – 44.80 лв., общо в размер на 94.27 лева.

2/такса по сметка на Висш съдебен съвет /ВСС/ по изпълнителен лист № 3476/13.06.2011г., издаден по адм. дело № 3778/2010г., главница – 10.00 лв., лихва в размер на 13.27 лв., общо в размер на 23.27 лева.

3/ корпоративен данък по ЗКПО, съгласно РА № *********/12.02.2013г.,  за периода от 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г., главница – 29 501.64 лв., лихва в размер на 42 490.42 лв., общо в размер 71 992.06 лв.

4/ корпоративен данък по ЗКПО, съгласно РА № *********/12.02.2013г. /лихви/,  за периода от 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г., лихва в размер на 9 004.10 лв.

5/ корпоративен данък по ЗКПО, съгласно РА № *********/20.04.2010г.,  за периода от 21.04.2010 г. – 16.02.2012 г., лихва в размер на 161.61лв.

6/ корпоративен данък по ЗКПО, съгласно РА № *********/20.04.2010г.,  за периода от 01.01.2005 г. – 31.12.2008 г., лихва в размер на 764,39лв.

Общия размер на присъединените вземания е в размер на: главница – 29 561.11 лв., лихва в размер на 52 478.59 лв., общо в размер 82 039.70 лв.

С разпореждане изх. № С210003-035-0003320/18.01.2021 г. са отписани и е прекратено събирането, поради изтекла погасителна давност на задължения по две от позициите в Разпореждане С200003-137-0009723/11.12.2020г.– в общ размер на 926.00 лева.

С жалба срещу Разпореждане № С200003-137-0009723/11.12.2020г. е сезиран Директора на ТД на НАП-Варна, който с решение № 22/09.02.2021 г. приел, че жалбата е допустима за разглеждане в едната част, но разгледана по същество е неоснователна. Приел е, че предмет на контрол към момента на издаване на решението са само задълженията по  четири публични задължения, предвид Разпореждане С200003-137-0009723/11.12.2020г., с което са отписани задълженията за корпоративен данък по ЗКПО, съгласно РА № *********/20.04.2010г.,  за периода от 21.04.2010 г. – 16.02.2012 г., лихва в размер на 161.61лв. и корпоративен данък по ЗКПО, съгласно РА № *********/20.04.2010г.,  за периода от 01.01.2005 г. – 31.12.2008 г., лихва в размер на 764,39лв., като в тази част е оставил жалбата без разглеждане като недопустима, поради липса на правен интерес от обжалване.

По повод задължението по декларация по ЗДДС вх. № 03001686048/11.01.2012 г., за данъчен период м.12.2011 г., е прието, че задължението е следвало да бъде платено в срок до 14.01.2012г. и съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК, давността е започнала да тече от 01.01.2013г. Изложени са мотиви, че с разпореждане за присъединяване с изх. №С160003-105-0032836/05.07.2016г. е допуснато присъединяване към вече образувано изпълнително дело. Административният орган приема, че с разпореждането, на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК, давността е прекъсната и на основание чл. 172, ал. 3 от същия закон започва да тече нова давност. На основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК давността е спряна, поради налагане на обезпечителни мерки с Постановление № С190003-022-0098194/25.10.2019г. Предвид изложеното Директора на ТД на НАП – Варна приема, че абсолютната 10 – годишна давност към момента на издаване на решението не е изтекла и няма основание за отписване на публичното задължение.

По отношение на задълженията за корпоративен данък по ЗКПО, съгласно РА № *********/12.02.2013г.,  за периода от 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г., главница – 29 501.64 лв., лихва в размер на 42 490.42 лв., общо в размер 71 992.06 лв. и  корпоративен данък по ЗКПО, съгласно РА № *********/12.02.2013г. /лихви/,  за периода от 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г., лихва в размер на 9 004.10 лв. е прието, че подлежи на деклариране до 30.03.2010г., като е следвало да бъде платен в срок през 2010г. С постановление за налагане на обезпечителни мерки № 13649/2006/000074/02.12.2014г., на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, давността спира да тече. Съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК, давността е започнала да тече от 01.01.2011г. и административният орган приема, че към датата на издаване на решението тя не е изтекла. В оспореното решение са изложени мотиви, че с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание на Република България е обявено извънредно положение, във връзка с пандемията от COVID- 19, обнародвано в Държавен вестник /ДВ/– бр. 22 от 13.03.2020г. На 24.03.2020г. е обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/. Административният орган приема, че 10-годишния давностен срок съгласно чл. чл. 171, ал. 2 от ДОПК би изтекъл на 01.01.2021 г., но предвид разпоредбата на § 29, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявен с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., посоченият срок в периода на извънредно положение не може да се приложи, поради което следва да се приеме, че давностните срокове - по чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, за принудително събиране на това публично задължение не са били изтекли, към момента на постановяване на процесното решение. В решението са изложени мотиви, че срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК следва да се удължи с 59 дни /колкото трае обявеното извънредно положение/, с оглед на което Директорът на ТД на НАП – Варна приема, че 10 – годишната погасителна давност ще изтече на 01.03.2021г.

По повод задължението по изпълнителен лист №3476/13.06.2011 по адм. дело № 3778/2010г., което е следвало да бъде платено през 2011г., съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК, Директорът на ТД на НАП приема, че давността е започнала да тече от 01.01.2012г. Изложени са мотиви, че с разпореждане за присъединяване с изх. №13649/2006/000074/02.12.2014г. с Постановление № С190003-022-0098194/25.10.2019г., давността е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Предвид изложеното административният орган приема, че абсолютната 10 – годишна давност към момента на издаване на решението не е изтекла и няма основание за отписване на публичното задължение. По тези съображения жалбата е оставена без уважение.

По делото е приобщено изпълнително дело № **********/2006 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

Оспореният акт е съобщен на жалбоподателя на 24.02.2021 г., видно от известие за доставяне /л. 6 от адм. преписка/, а жалбата срещу него е депозирана на 02.03.2021 г.

При така установеното съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 268, ал.1 ДОПК.

Жалбата е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице адресат на оспорения административен акт, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 266, ал.1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, в 7-дневен срок от деня на съобщението, като жалбата се разглежда въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства. Съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК, в случаите, когато жалбата е оставена без разглеждане или  без уважение, какъвто е разглежданият, актът на решаващия орган може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на компетентната териториална дирекция. При систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се налага изводът, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство са както действието на публичния изпълнител, така и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно, съдът извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност, изискването за писмена форма, спазване на процесуалните правила при издаването им, съответствието им с приложимите материалноправни разпоредби и съобразяване с целта на закона.

Процесното решение е издадено от оправомощен за това орган в пределите на неговата компетентност, а именно - от териториалния директор на ТД на НАП гр. Варна. Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения, в чл. 267, ал. 2 от ДОПК, 14-дневен срок от получаване на жалбата, като в него са изложени подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали териториалния директор на ТД на НАП гр. Варна  да потвърди обжалвания пред него акт. Самото разпореждане също е издадено от оправомощен за това орган, на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК и в рамките на неговата компетентност. При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 266 и чл. 267 от ДОПК, като в хода й не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

Правилно ответника е преценил, че жалбата на „Провадинвест“ ООД  с  вх. № 1710/2021 г. в частта срещу действия на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, с която не са отписани публични задължения, а именно за корпоративен данък по ЗКПО и лихви, съгласно РА № *********/20.04.2010г. е недопустима. Това е така, тъй като след депозиране на жалбата, но преди произнасянето на ответника е постановено разпореждане от 18.01.2021 г.  за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение, съгласно което частично е прекратено производството по изпълнителното дело, в частта на задълженията за корпоративен данък по ЗКПО, съгласно РА № *********/20.04.2010г.,  за периода от 21.04.2010 г. – 16.02.2012 г., лихва в размер на 161.61лв. и корпоративен данък по ЗКПО, съгласно РА № *********/20.04.2010г.,  за периода от 01.01.2005 г. – 31.12.2008 г., лихва в размер на 764,39лв. Правилно е преценено, че за дружеството не е налице правен интерес от оспорването на разпореждането в тази част, тъй като с последващо разпореждане вземанията са отписани, като погасени по давност. По изложените доводи решението в тази част следва да се остави в сила.

В останалата част разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Институтът на погасителната давност е приложим в данъчното право съгласно разпоредбите на чл. 171- чл. 173 от ДОПК. Погасителната давност е период от време на бездействие на носителя на едно субективно материално право, след изтичането на който се поражда правото на задълженото лице да се позове на изтеклата давност и да откаже изпълнение на задължението. От гледна точка на данъчното право и на ДОПК, давността е период от време, с изтичането на който се преклудира правото на държавата да събере едно вземане. Изтеклата погасителна давност е основание за отписване на публичните задължения, по аргумент от нормата на чл. 173, ал. 1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от ДОПК вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, т.е. с изтичането на абсолютната 10-годишна погасителна давност.

Давността може да бъде прекъсвана или спирана, при наличие на възникнали преди изтичането ѝ юридически факти, посочени в съответната правна норма. При спиране на давността, давностният срок не тече. С отпадане на основанието за спиране давностния срок се възобновява, като продължава да тече неизтеклата до момента на спирането част от него. Периодът на спиране на давността не се включва в срока на давността, с него тя се удължава. След отпадане на основанието за спиране давностният срок се допълва с период от време, равен на разликата между целия срок на давността и изтеклото време до спирането.

Разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ДОПК регламентира 6 случая, при наличието на които давността спира, а именно: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като съгласно ал. 3 от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Съдът намира, че по отношение на задълженията за корпоративен данък по ЗКПО, съгласно РА № *********/12.02.2013г.,  за периода от 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г., главница – 29 501.64 лв., лихва в размер на 42 490.42 лв., общо в размер 71 992.06 лв. и  корпоративен данък по ЗКПО, съгласно РА № *********/12.02.2013г. /лихви/,  за периода от 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г., лихва в размер на 9 004.10 лв., административният орган правилно е приел, че подлежи на деклариране до 30.03.2010г., като е следвало да бъде платен в срок през 2010 г. и следователно давността е започнала да тече на 01.01.2011г., т.е.  5-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК  изтича на 31.12.2015 година. С постановление за налагане на обезпечителни мерки № 13649/2006/000074/02.12.2014г., на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, давността спира да тече. Съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, предвид цитираната разпоредба следва да се направи извод, че абсолютната погасителна давност на задълженията изтича на 31.12.2020г., т.е. на 01.01.2021г. същите следва да бъдат отписани. Към датата на издаване на обжалвания  акт, в действителност, срокът по чл. 171, ал.  2 от ДОПК не е изтекъл. Предвид Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание на Република България, с което е обявено извънредно положение, във връзка с пандемията от COVID- 19, обнародвано в Държавен вестник /ДВ/– бр. 22 от 13.03.2020г. На 24.03.2020г. е обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/. Административният орган приема, че 10-годишния давностен срок съгласно чл. чл. 171, ал. 2 от ДОПК би изтекъл на 01.01.2021 г., но предвид разпоредбата на § 29, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявен с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., посоченият срок в периода на извънредно положение не може да се приложи, поради което следва да се приеме, че давностните срокове - по чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, за принудително събиране на това публично задължение не са били изтекли, към момента на постановяване на процесното решение. В решението са изложени мотиви, че срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК следва да се удължи с 59 дни /колкото трае обявеното извънредно положение/, с оглед на което Директорът на ТД на НАП – Варна приема, че 10 – годишната погасителна давност ще изтече на 01.03.2021г.  Съдът поддържа тезата, че абсолютната давност не може да бъде спирана или прекъсвана, но предвид ЗМДВИП  и към датата на постановяване на съдебното решение този срок е изтекъл, съдът намира, че в тази част обжалваният административен акт следва да се отмени, предвид изтеклата абсолютна погасителна давност на задълженията, съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК, отделно от това следва да се отмени и разпореждането на  публичния изпълнител и да се върне преписката, за произнасяне, съгласно дадените указания.

 

По отношение на задължението по декларация по ЗДДС вх. № 03001686048/11.01.2012 г., за данъчен период м.12.2011 г., съдът намира, че задължението е следвало да бъде платено в срок до 14.01.2012г. и съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК, давността е започнала да тече от 01.01.2013г. С разпореждане за присъединяване с изх. №С160003-105-0032836/05.07.2016г. е допуснато присъединяване към вече образувано изпълнително дело. Съдът не споделя доводите на решаващия орган, че с издаване на разпореждането за присъединяване давността е прекъсната. Съгласно Тълкувателно решение № 7/15.04.2021 г. по т.д. № 8/2019 г. образуването на изпълнително дело не прекъсва давността, аналогично е и с присъединяването. С действията по присъединява, към вече образувано изпълнително дело се присъединява нов взискател и  давността не се прекъсва. Това е така защото, с присъединяването се привежда в състояние на висящност изпълнително производство по конкретно изпълнително основание.  За нуждите на изпълнителното производство по ДОПК погасителната давност е способ, чрез който се преустановява възможността публично задължение да бъде събрано принудително. Позоваването на предвидената в закона погасителна давност е средство за защита на длъжника. Всяко действие с което давността се прекъсва, следва да е доведено предварително до неговото знание. Както при образуване на изпълнителното дело, така и при присъединяване на взискател длъжникът не взема участие, поради което с тези действия не може да бъде прекъсната давността. По изложените доводи давността визирана в чл. 171 ал.1 от ДОПК е изтекла на 1.01.2018 г.  След като давността от 5 години е изтекла, то е без значение соченото от ответника издадено през 2019 г. ПНОМ, тъй като обезпечителните мерки са наложени почти две години след изтичане на давността. По изложените доводи в тази част обжалваният административен акт следва да се отмени, предвид изтекла давност,  съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, отделно от това следва да се отмени и разпореждането на  публичния изпълнител и да се върне преписката, за произнасяне, съгласно дадените указания.

По отношение на задължението по изпълнителен лист №3476/13.06.2011г. по адм. дело №3778/2010г., което е следвало да бъде платено през 2011г. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, съдът намира, че давността е започнала да тече на 01.01.2012г. С Постановления за налагане на обезпечителни мерки с №№ 13649/2006/000074/02.12.2014г. и С190003-022-0098194/25.10.2019г. и наложените с тях обезпечителни мерки, давността е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, поради което  може да се приложи единствено института на абсолютната давност.  Съдът счита, че  по отношение на това задължение правилно публичният изпълнител и решаващият орган са приели, че към момента на издаване на разпореждането, а съдът констатира същото и към настоящия момент, абсолютната давност не е изтекла.

                С оглед на всичко изложено съдът намира, че в тази част жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че не е налице спиране на давността, тъй като от представените по делото доказателства се установи, че запорите са наложени, същите са произвели действие, съгласно чл. 206 от ДОПК.

 От жалбоподателя е направено искане за присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 50 лв. От ответника е направено искане за присъждане на ю.к.възнаграждение, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК, чл. 144 от АПК и § 2 от ДР на ДОПК,  същото възлиза на 100 лв. Предвид факта, че жалбата е уважена в по-голямата си част, а отхвърлена само по отношение на едно публично вземане на страните не следва да се присъждат разноски.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Провадинвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ******, ул. „*****“ № **  Решение № 22/09.02.2021 г. на Директора на териториална дирекция на Национална агенция по приходите /ТД на НАП/ - Варна, в частта  което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане с изх. № С200003-137-0009723/11.12.2020 г. на главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП –  Варна, в частта, с която е отказано да се прекрати изпълнително дело, поради изтекла погасителна давност за следните вземания:

а/корпоративен данък по ЗКПО, съгласно РА № *********/12.02.2013г.,  за периода от 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г., главница – 29 501.64 лв., лихва в размер на 42 490.42 лв., общо в размер 71 992.06 лв. и  корпоративен данък по ЗКПО, съгласно РА № *********/12.02.2013г. /лихви/,  за периода от 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г., лихва в размер на 9 004.10 лв. :

б/данък върху добавената стойност, съгласно декларация по ЗДДС вх. № 03001686048/11.01.2012 г., за периода 01.12.2011 г. 31.12.2011 г., главница – 49.47 лв., лихва – 44.80 лв., общо в размер на 94.27 лева.

ОТМЕНЯ Разпореждане с изх. № С200003-137-0009723/11.12.2020 г. на главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП –  Варна, в  частта, с която е отказано да се прекрати изпълнително дело, поради изтекла погасителна давност за следните вземания: корпоративен данък по ЗКПО, съгласно РА № *********/12.02.2013г.,  за периода от 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г., главница – 29 501.64 лв., лихва в размер на 42 490.42 лв., общо в размер 71 992.06 лв. и  корпоративен данък по ЗКПО, съгласно РА № *********/12.02.2013г. /лихви/,  за периода от 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г., лихва в размер на 9 004.10 лв. и : данък върху добавената стойност, съгласно декларация по ЗДДС вх. № 03001686048/11.01.2012 г., за периода 01.12.2011 г. 31.12.2011 г., главница – 49.47 лв., лихва – 44.80 лв., общо в размер на 94.27 лева.

ВРЪЩА преписката на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна за изпълнение на дадените в съдебното решение задължителни указания по прилагането на закона.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Провадинвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ******, ул. „*****“ № **, против Решение № 22/09.02.2021 г. на Директора на териториална дирекция на Национална агенция по приходите /ТД на НАП/ - Варна, в частта, с която е отказано да се прекрати изпълнително дело, поради изтекла погасителна давност за следните вземания такса по сметка на Висш съдебен съвет /ВСС/ по изпълнителен лист № 3476/13.06.2011г., издаден по адм. дело № 3778/2010г., главница – 10.00 лв., лихва в размер на 13.27 лв., общо в размер на 23.27 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Провадинвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ******, ул. „*****“ № **, против Решение № 22/09.02.2021 г. на Директора на териториална дирекция на Национална агенция по приходите /ТД на НАП/ - Варна, в частта с която жалба  вх. № 1710/2021 г. е оставена без разглеждане в частта, с която са отписани като погасени по давност публични задължения по изпълнително дело № **********/2006 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Съдия: