Р Е Ш Е Н И Е
Номер 118 /13.03.
Година 2020 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На четиринадесети януари Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Даниела
Благоева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №01844 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №19-1158-003473/20.09.2019г., изд. от Началник Сектор
ПП при ОД на МВР – Перник, на А.П.П. ***, с ЕГН **********
са наложени административни наказания глоба, в размер 500 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това, че на 11.09.2019 г., в 07.20 часа, общ. Перник, път III-605, км.6+800, като водач на МПС
– лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег. №***, управлява ППС, собственост на И.Л. Д., след
употреба на алкохол с концентрация 0.60 промила, установена чрез проверка с
техническо средство “Алкотест Дрегер
7510”, фабр. №ARВВ-0038. – нарушение на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от А.П., в която се излагат възражения
за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателната процедура, ограничаващи правото й на защита, както
и за това, че приетата от контролните
органи фактическа обстановка не съответства на действителната.
В съдебното производство жалбоподателката
поддържа позицията си, като в дадените обяснения отрича да е управлявала
превозното средство под въздействието на алкохол. Без да оспорва установената
концентрация на алкохол в кръвта й, твърди, че е приела такъв след възникване
на ПТП поради изживян стрес.
Процесуалният й представител – адв. М.
поддържа и допълва тезите в
жалбата и пледира за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт като незаконосъобразен и необоснован.
Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо
към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. Представител в
съдебно заседание не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18, както и доводите на
страните от НПК, намира за установено следното:
На 11.09.2019г.,
около 06.30 часа, А. П.П. управлявала МПС – лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег. №***, собственост
на друго лице – И.Л. Д.“, движейки се по път III-605, общ. Перник, в посока от с. Ярджиловци към с. Велковци. В района на км.6+800
загубила контрол над превозното средство, същото напуснало пътното платно и се
спряло след удар в земен скат встрани от
пътя. За настъпилото произшествие бил
подаден сигнал на тел.112 от лице, възприело произшествието.
Въз основа
на сигнала на мястото бил изпратен автопатрул 211 на сектор ПП при 01 РУ – Перник – свидетелите
М.Р.З. и А.Б. Б.,***.
Двата екипа пристигнали на мястото на произшествието почти едновременно, като
първи бил медицинският автомобил. На мястото заварили единствено жалбоподателката,
чиято самоличност установили. На същата бил извършен първоначален преглед, при
който не били констатирани наранявания изискващи спешна намеса. Пред
служителите на ОД МВР - Перник П. посочила, че е била разстроена от възникнали
семейни проблеми, като признала, че същата нощ
е употребила алкохол . В 07.02 часа служителите на МВР извършили проверка
с техническо средство “Алкотест Дрегер
7510”, фабр. №ARВВ-0038, което отчело съдържание на алкохол в кръвта в концентрация 0,60 на
хиляда.
Въз
основа на установеното на място фактическо положение контролните органи приели,
че А.П., като водач на МПС, е нарушила забраната по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, поради което свид.
З. образувал срещу нея административнонаказателно производство със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение серия GA, №114653/11.09.2019г. Свидетелството за управление на МПС на жалбоподателката
и контролния талон към него били иззети.
При
предявяване на акта П. заявила, че няма възражения, което било отразено в
съдържанието му.
С оглед
съставения АУАН и установената с техническото средство концентрация на алкохол,
свидетелят М.З. попълнил талон за изследване с №0010294. При предявяването му
на жалбоподателката същата собственоръчно вписала, че приема показанията на
техническото средство и подписала талона. Въпреки направеното изявление,
предвид транспортирането на П. до
лечебното заведение за обстоен преглед, същата се явила и за медицинско
изследване, удостоверено с протокол приложение №4 към чл.14, ал.2 от НАРЕДБА №1 от 19.07.2017
г., но отказала да
даде кръвна проба за химическо изследване, като отказът бил отразен в протокола
и удостоверен с подписа на лицето в 08.10 часа на 11.09.2019г. .
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателката депозирала писмено възражение, рег.
№115800-11480/13.09.2019г., в което посочила, че ПТП настъпило около два часа
преди пристигането на служителите на МВР и медицинския екип, както и че именно
в този интервал от време, в който автомобилът й бил неуправляем, изпила
две чаши вино от бутилка, държана
в автомобила.
При
проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката
доказателства, както и направеното възражение наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с
което на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП ангажирал административнонаказателна
отговорност на А.П.П. за нарушението по-горе.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели, установили нарушението М. Р.З. и
А.Б. Б.
потвърждават констатациите отразени в АУАН.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид показанията на посочените свидетели, отчасти обясненията на
жалбоподателката, както и приетите писмени доказателства: съставеният АУАН серия
GA, №114653/11.09.2019г., талон за медицинско изследване № 0010294/11.09.2019г.,
протокол за медицинско изследване, заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-1158-000698/11.09.2019г., заверено копие на заповед,
рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител, издадена от С ПП – ОД МВР – Перник, протокол за извършена периодична
проверка на средства за измерване – анализатори на алкохол от 20.05.2019г., разпечатка
от техническо средство „Алкотест Дрегер“
7510, с фабр. №ARВВ-0038 за периода 11.09.2019г. - 20.09.2019г., писмо, изх. №
11-00-105/29.11.2019г. на директор ОПУ –
Перник, писмо, рег. № 37309/27.12.2019г.
на началник сектор ПП, ведно с
приложено заверено копие на заповед №313д-156/23.08.2019г . на директор ОД МВР – Перник, както и писмо,
рег. № 313000-11695/27.12.2019г.
на директор ОД МВР
- Перник.
Събраните писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, изясняват всестранно и пълно всички релевантни по делото обстоятелства.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
При
извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че в
развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му
на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт.
Възраженията в тази насока не се
приемат за основателни.
Актът за
установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление е издадено от органи с доказана материална
компетентност, правомощията на които произтичат от приетата като писмено доказателство по
делото заповед, рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи, издадена съобразно правомощието му по чл.189, ал.1
и ал.12 ЗДвП. Актосъставителят, заемащ длъжност мл. автоконтрольор в РУ – Брезник, командирован в сектор ПП при ОДМВР – Перник за времето от 22.08 –
31.12.2019г., съгласно заповед №313д-156/23.08.2019г. на директор ОД МВР – Перник, е
оправомощен да осъществява контролна дейност по ЗДвП, да издава фишове за
налагане на глоби и да съставя актове за установяване на административни нарушения
по ЗДвП, тъй като същият попада в категорията длъжностни
лица, определени в т.1.2 от цитираната заповед на МВР, а именно полицейските органи в секторите “ПП” в
областните дирекции на МВР. Същата
заповед доказва и компетентността на
началник сектор ПП при ОД МВР – Перник да издава наказателни
постановления за констатирани нарушения
по ЗДвП на обслужваната територия /т.2.7/, доколкото е определен като
длъжностно лице със съответната компетентност от министъра на вътрешните
работи, правомощията на когото произтичат от закона /чл.189, ал.12 от ЗДвП/.
Съдът не констатира нарушение и
на императивните изисквания в чл.42, т.4
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – нарушението е описано ясно, с излагане в пълнота
на всички обстоятелства относими към фактическия състав на посоченото административно
нарушение, описанието му съответства на правното му квалифициране, поради което
правото на защита на жалбоподателката и в най-малка степен не е ограничено.
Допусната неточност в точния час
на извършване на нарушението, не представлява съществен недостатък, тъй като не
се касае за задължителен реквизит от съдържанието на акта и постановлението
/необходимо и достатъчно е да е означена датата на нарушението, не точния час
на извършването му/. В действителност, означения в акта и наказателното постановление
час е часът, в който е установена употребата на алкохол, не в който превозното
средство е управлявано, тъй като констатацията за управление под въздействие на
алкохол логично е възможна след извършена съответна проверка. Съдът констатира, че действително е допусната неточност при
вписването му, като вместо 07.02 ч. /който час е посочен в талона за
изследване, в протокола за медицинско изследване и е удостоверен чрез
приложената разпечатка от техническото средство/, в акта и н.п. е отраден 07.20 часа. Касае се несъмнено за фактическа грешка, която по
горните съображения се приема за несъществена.
По същество:
На жалбоподателката е вменено, че
на посочените дата и час, в съответния пътен участък е управлявал превозното си
средство под въздействието на алкохол в концентрация 0.60 промила, в нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В извънсъдебната фаза на
административнонаказателното производство, а и в съдебното следствие,
жалбоподателката не е направила каквито и да било възражения относно това, че
при изложените обстоятелства, като водач на посоченото моторно превозно
средство, е била обект на проверка от страна на служители на сектор ПП - ОД МВР
– Перник по повод претърпяно леко ПТП. Същата не оспорва годността и техническата
изправност на средството за измерване, с което е установена концентрацията на
алкохол, както и резултата от проверката, а именно, че при извършената й
проверка за употреба на алкохол, техническото средство - „Алкотест
Дрегер 7510“ е отчело резултат 0.60 промила. Същата е
подписала съставения против нея АУАН без възражения, подписала е и талона за изследване
като собственоръчно е вписала в съдържанието му, че приема отчетеното
показание. Доказателства в противовес на изложените факти не са ангажирани. Свидетелите
М.Р.З. и А.Б.Б. при разпита им в съдебното следствие
потвърждават констатациите в АУАН, като първият ги детайлизира и допълва. Горните
факти се доказват по несъмнен начин от събраните и проверени съобразно принципа
на непосредственост в съдебното следствие гласни и писмени доказателствени
средства – показанията на свидетелите, изготвените документи: акт за
установяване на административно нарушение №114653/11.09.2019г., талон за изследване,
разпечатка от техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, ЗППАМ. Съдът кредитира изцяло посочените
доказателствени източници, доколкото противоречия между тях не се откриват, а посочените
фактическите обстоятелства, които установяват не са спорни.
Защитата на жалбоподателката
срещу обжалвания административнонаказателен акт се основава на възражения срещу
констатацията, че с установената
концентрация на алкохол в кръвта същата е управлявал МПС. В писменото си възражение срещу акта и в
съдебното производство П. излага
възражения, че действително е употребила алкохол преди да
бъде подложена на проверка от служителите на ОД МВР – Перник, но твърди, че
това се е се случило в интервала от време след възникване на ПТП и до
пристигането на екипите на ЦСМП и
полицията. В обясненията си посочва, че в действителност ПТП е настъпило около
05.00 часа сутринта и в рамките на около два часа, оставайки на мястото, под
въздействието на стреса от инцидента, си наляла и изпила две пластмасови чашки вино
от бутилка, държана в колата. Посочва, че след ПТП много преминаващи автомобили
са спирали на мястото, за да предложат помощ, а впоследствие дошли и „много
други хора“. Отрича предната вечер и в ранните часове на 11.09.2019г.
да е консумирала алкохол в дома си.
Твърденията на жалбоподателката съдът приема за
недостоверни и защитни, тъй като са нелогични, остават изолирани сред
останалите доказателствени материали и се опровергават от част от тях. На първо място, недостоверно е твърдението й относно времето на възникване
на произшествието. Видно от писмо рег. №
313000-11695/27.12.2019г. на директор ОД МВР - Перник, сигнал за настъпването
му е подаден на 11.09.2019г. около 06.30 часа от ЕЕН 112. Свидетелите З. и Б.
са категорични, че при пристигането си заварили на мястото единствено жалбоподателката,
като нито в автомобила, нито около него е имало други лица. Макар да не
установяват точния час на пристигането си, приетата като писмено доказателства
разпечатка от техническото средство, дава информация, че проверката за алкохол
е извършена в 07.02 часа, което означава, че
служителите на МВР са пристигнали на мястото преди 07.00 часа. Двамата посочват,
че пред тях П. споделила, че е била разстроена от семеен проблем и е признала,
че е употребила алкохол, което отразили и в изготвената докладна записка по
случая. Изявлението им съдът приема за достоверно, тъй като намира потвърждение
и в записите в протокола за медицинско изследване, в който по данни на П.
медицинският специалист, извършил прегледа, е отразил употреба на алкохол
/вино/ в интервала от 10.09.2019г. до 2-3 часа на 11.09.2019г. –протокол, който А.П.
лично е подписала. Извън изложеното,
твърденията й за обстоятелствата, при които е консумирала алкохол /като водач на МПС след настъпило
леко ПТП, в присъствието на множество лица, спрели да й помогнат, и при
очаквано посещение на произшествието от
служители на МВР/, са несъстоятелни и противоречат на всякаква
логика. Свидетелите отричат пред
тях подобни възражения да са правени,
което кореспондира на записа в съдържанието на акта за липса на
възражения при подписването му, както и на данните, които П.
сама съобщила в лечебното заведение пред
дежурния лекар.
Изложеното
мотивира заключение, че възприетата в дните след съставяне на акта позиция,
обективирана във възражението, депозирано в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, е защитна
и се отхвърля като недостоверна.
Абсолютно ирелевантно
за казуса е в каква последователност са пристигнали екипите на ЦСМП и ОДМВР Перник,
както и по каква причина на жалбоподателката не е бил съставен АУАН за
настъпилото ПТП, на които обстоятелства акцентира пълномощникът й.
Видно от събраните доказателства
– писмо, рег. №328вр-23207/21.05.2019г. на ГД „НП“ и списък от 20.05.2019г. на
средствата за измерване, преминали последваща проверка,
техническо средство „Алкотест Дрегер“
7510 с фабр. №ARВВ-0038 е сред успешно преминалите периодична
проверка в Лабораторията за проверка на СИ към ГД “Полиция” – София. Същата е
със срок на валидност 6 месеца, считано от извършването й, поради което съдът
приема, че към датата на нарушението 11.09.2019г., анализаторът на алкохол, сертифициран
и одобрен по реда на Закона за измерванията като годно средство за
установяване концентрацията на алкохол в
кръвта, е бил технически изправен. В приетата разпечатка от техническото
средство, извършената на жалбоподателя проба за алкохол е обективирана под №3514/11.09.2019
г., като от гледна точка отчетената стойност и фиксирания точен час на пробата,
всяко съмнение относно относимостта й към процесния
акт и обективността на констатациите на контролните органи, закрепени в него, е
изключено.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.4, вр. ал.1 от ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Тази наредба е НАРЕДБА №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
В чл.3, ал.1 от същата е предвидено, че при извършване на проверка на
място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а съгласно ал.2 – „при съставянето на акт за
установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
... контролният орган попълва и талон за изследване
по образец съгласно приложение №1“. В случая, след проверка с “Дрегер
7510”, фабр. №ARВВ-0038 и предвид
отчетеното показание, на жалбоподателя е издаден талон за изследване по образец
съгласно Приложение № 1 към
чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. /с оглед § 25 от ПР на Наредбата
за изменение и допълнение на Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г., обн. в ДВ бр.
81 от 02.10.2018г./, като в него е вписана точната стойност на установения с техническото
средство положителен резултат за наличие на алкохол - 0.60 на хиляда. Водачът е
подписал без възражения изготвения талон за изследване, като в предвидената
графа е попълнил, че приема резултата. Така обективираното изявление не е спорно.
В тази хипотеза, по аргумент от
разписаното в нормата на чл.3а, т.2 от
Наредбата, установяване употребата на алкохол с някой
от алтернативните способи – измерване с доказателствен анализатор или медицинско
и химическо изследване не се извършва, а концентрацията на алкохол се
установява въз основа на приетото от водача показание на техническото средство.
Приемането на показанието на техническото средство е равносилно на отказ
за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване, в която хипотеза съгласно нормата на чл.6, ал.4 от наредбата, отново се приема отчетеното показание от техническото
средство. Нещо повече – в конкретния
случай жалбоподателката е заявила и изричен отказ да се подложи на
изследване за установяване точната концентрация на алкохол чрез алтернативен
способ, което е удостоверено по предвидения ред в съставения в лечебното
заведение протокол за медицинско изследване. В тази хипотеза, съгласно чл.6,
ал.9 от наредбата, концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз
основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта.
При тези обстоятелства, след като проверката е извършена с годно и изправно
техническо средство и жалбоподателката изрично е приела показанието му, а
впоследствие в лечебното заведение е отказала да даде кръв, за да се извърши
химическо лабораторно изследване, то съдът приема, че редът за установяване
употребата на алкохол е спазен и концентрацията на алкохол, като обективен
признак от състава на нарушението, е
установена точно.
Въз основа на изложеното съдът
приема, че отразените в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление
фактически обстоятелства съответстват на действителното положение, формирани са
професионално, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в
съответствие с материалния закон. Следователно, административнонаказващият
орган правилно и законосъобразно е ангажирал административнонаказателна
отговорност на А.П. за извършеното от нея нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
По отношение вида и размера на
наложените административни наказания:
За управление на МПС след
употреба на алкохол с концентрация над 0,5 на хиляда до 0,8 на
хиляда включително, разпоредбата
на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда кумулативно лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.
Наказанията за административното
нарушение са определени от законодателя в посочените абсолютни размери и тъй
като такива са наложени в случая, наказването на жалбоподателката е
законосъобразно и наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото,
присъждане на направените от страна на жалбоподателката разноски за
възнаграждение на адвокат не се дължи.
По изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-1158-003473/20.09.2019г., изд. от Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Перник, с което на А.П.П. ***, с ЕГН ********** са наложени административни
наказания глоба, в размер 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това, че на 11.09.2019
г. на път III-605, км. 6+800, общ. Перник, като водач на МПС – лек автомобил „БМВ 320Д“
с рег. №***, управлява ППС, собственост на И.Л. Д., след употреба на алкохол с
концентрация 0.60 промила, установена чрез проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, фабр. №ARВВ-0038. – нарушение на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ