Р Е Ш Е Н И Е № 19/1.2.2018г.
Гр.Карнобат
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на единадесети януари две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател:
Мариела Иванова
секретар Галина Милкова и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело №
1127 по описа за 2017г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова
молба от „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Княз Ал. Дондуков“ №68 против Община Карнобат с ЕИК
*********, с адрес гр.Карнобат, бул.“ България“ №12. В исковата молба се
твърди, че с полица №121314005793 от 03.10.2014г. ищецът е сключил договор за
имуществена застраховка „Каско Фамилия“ на л.а. „Пежо 508“ с д.к.№ А 5272 МК,
собственост на Георги Павлов Н. със срок на действие от 04.10.2014г. до
03.10.2015г. при уговорено покритие „пълно каско“ на рисковете, съгласно Общи
условия на предлаганата застраховка. На 14.4.2014г. в гр.Карнобат
застрахованият автомобил, управляван от Б.Г.Н.,
преминава през необезопасена и несигнализирана по установени ред дупка на
пътното платно, в резултат на което настъпва ПТП с имуществени вреди за МПС.
Застрахователното събитие е констатирано с Протокол за ПТП
№1336971/14.04.2015г., в който надлежно са отразени обстоятелствата и причините
за настъпването на същото. В резултат на настъпилото ПТП и съгласно условията
на договора за застраховка е подадено искане за оценка на нанесените на
собственика на застрахованото МПС вреди и е заведена преписка по щета №
246328/14.04.2015г. Причинените вреди са описани от експерти на дружеството и
оценени на сумата от 690.88лв., която сума е изплатена на правоимащия на
28.10.2015г.
Твърди се още, че
съгласно разпоредбата на чл. 213,ал.1 КЗ (отм.) във връзка с чл. 49 ЗЗД с
плащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу отговорния за вредата-община Карнобат, до размера на
изплатеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Отговорността на общината се основава на обстоятелството, че
увреждането на автомобила е в резултат на недоброто поддържане на пътната мрежа
и несвоевременното отстраняване на препятствията по същата.
Предвид изложеното е направено искане да се осъди Община Карнобат да заплати
на ищеца сумата от 690.88 лева,
представляваща изплатено обезщетение по заведената щета, сумата от 59лв.-
мораторна лихва за периода 01.12.2015г.-21.09.2016г., законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените
разноски по делото и юрисконсултски хонорар.
В с.з. не се явява представител на
дружеството, но е подадено становище, с което претенцията се поддържа.
В срока за отговор ответникът е депозирал
писмен отговор, с който оспорва иска с твърдението, че липсват доказателства,
които да ангажират отговорността на община Карнобат. Твърди се, че
представеният протокол за ПТП не представлява доказателство за механизма на
пътното произшествие и за поведението на участниците в него.
В с.з.
представителят на страната поддържа заявеният отговор.
Карнобатският районен съд, като взе предвид
искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното.
С полица
№121314005793 от 03.10.2014г. „Дженерали Застраховане“ АД е сключил договор за
имуществена застраховка „Каско Фамилия“ на л.а. „Пежо 508“ с д.к.№ А 5272 МК,
собственост на Георги Павлов Н. със срок на действие от 04.10.2014г. до
03.10.2015г. при уговорено покритие „пълно каско“ на рисковете.
На 14.04.2015г. е
подадено от Б.Г.Н. искане за оценка на вреди на застрахования автомобил, по
което искане е заведена щета № 246328/14.04.2015г. Същият ден е извършен оглед
на автомобила, при който се установява,че е причинено следното увреждане:
увредена джанта и унищожена гума.
С ликвидационен
акт № 266864/25.10.2015г. на Георги
Павлов Н. е заплатено обезщетение в размер на 132.93лв. по преписка
№246328/14.04.2015г., а с ликвидационен акт № 266865/25.10.2015г. е заплатено
обезщетение в размер на 542,95лв.
До община Карнобат
е изпратено писмо, с което е направено искане да се възстановят заплатените
следствие на настъпилото застрахователно събитие суми, получено от ответника на
30.11.2015г. По делото не са представени доказателства за извършено плащане.
За допуснатото ПТП
са събрани както гласни, така и писмени доказателства. Съставен е Протокол за
ПТП №1336971/14.04.2015г., в който се посочва, че на 14.04.2015г. около 12.45ч.
(около 20мин. преди съставянето на протокола) на пътя от Ж.П. Гара Карнобат
–гр.Шумен, на 200метра преди разклона за гр.Шумен е допуснато ПТП с един
участник, снети са данни за водача и автомобила. Проверени са документите на
водача, като са описани видимите поражения по автомобила. Посочено е
местоположението на констатираната неравност на пътя-дупка, като са изготвени и
снимки на въпросната дупка.
Като свидетел в
с.з. е разпитан и полицейският служител, съставил протокола, като от
показанията на същия се установява, че той е изпратен на мястото на инцидента
от дежурния в управлението, към който е бил подаден сигнал за ПТП, дължащо се
на попадане на МПС в дупка. Според св. Ж. по това време на въпросния участък от
пътя не е имало знак за неравност на пътя или ремонт. Свидетелят не съобщава в
съдебно заседание, нито отразява в протокола обстоятелства, възприети по време
на огледа, които да отхвърлят получената информация за преминаването на
автомобила през дупката на платното за движение.
Назначена и
изслушана е САТЕ, вещото лице по която посочва, че уврежданията на автомобила
съответстват на формата и размерите на препятствието, с което автомобилът е
влязъл в съприкосновение. Огъването на борда на джантата е предизвикано от
силата на удара, приложена в конзолно разположената й част. От техническа
гледна точка е възможно щетите на автомобила да са в причинно-следствена връзка
с наличието на дупка на платното за движение. Стойността на оценъчната
експертиза според вещото лице възлиза а сумата от 15лв. Вещото лице е посочило
заключението си в степен на вероятност, тъй като според него по делото не са
налице данни за размерите на дупката и местоположението й на платното.
Според показанията
на св.Савова и Алексиев през април 2015г. на този път е правен ремонт, като
винаги са се поставяли подвижни знаци „ремонт на пътя“. Съдът не кредитира
показанията на посочените двама свидетели, тъй като те не установяват по
категоричен начин, че към датата на инцидента-14.04.2015г., са се извършвали
ремонтни дейности. От друга страна те противоречат на показанията на св. Ж.,
според когото на мястото на ПТП не е имало указателни знаци за ремонт или неравности
на пътя.
Лихвата за периода 01.12.2015г.- 21.09.2016г.(исковата молба е
входирана в деловодството на СРС на тази дата), изчислена върху претендираната
главница и изчислена с интернет калкулатор възлиза на сумата от 56.92лв.
Предвид така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В чл. 213, ал.1 КЗ (отм.),
но приложим по силата на § 22 от ДР на КЗ в сила от 01.01.2016 г. е уредено
едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД.
Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по
силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и
възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или
по повод нейното изпълнението. Макар че в правната норма, регламентирана в чл.
213, ал.1 КЗ (отм.), не е предвидена правната възможност заплатилия по
имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на
увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна отговорност възложител на
виновното лице за причиняване на вредоносния резултат, в т. 15 от Постановление
№ 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя
включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на
отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. Макар и
тези тълкувателни разяснения да са дадени при действието на чл. 344, ал. 1
(отм.) ЗЗД, те са приложими и при тълкуването на чл. 213, ал.1 КЗ (отм.), тъй
като обективираната от законодателя нормативна воля в тези две разпоредби е
една и съща.
Когато собственик на повредената вещ, от която
настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да
носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна
отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица,
на които е възложило да поддържат в изправност повредената вещ. В този смисъл
са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г.
на Пленума на ВС. Отговорността на лицата, които са възложили другиму
извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази
работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия.
За да възникване регресното
притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу
възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по
повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат
осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени
от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното
лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената
работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства настоящата инстанция приема, че в хода на процеса ищецът е
доказал настъпването на всички необходимите материално-правни предпоставките,
обуславящи претендираната отговорност на ответника по реда на чл. 213 КЗ (отм.)
вр. с чл. 49 ЗЗД, поради което предявеният иск е основателен.
Единствените
спорни по делото въпроси са наличието на несигнализирана и необезопасена дупка
на платното за движение и преминаването на застрахования автомобил през нея.
Относно наличието
на дупка на платното съдът кредитира изцяло съставения протокол за ПТП и
показанията на св.Ж..
В трайната практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че протоколът за ПТП, съставен
от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление - решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г.
на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на
ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО.
При съставянето на
протокола съставителят удостоверява пряко възприети от
него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. От значение
за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времеотстоянието на
извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП. В рядката
хипотеза, когато органите за контрол по пътищата на МВР са възприели самото
настъпване на ПТП и то е отразено в съставения във връзка с него протокол,
документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния
механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола. И в този
случай, доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от
длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или
липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй
като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет
от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и
съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на
произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП
факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо, вписаните в
него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния
механизъм на ПТП, поради което дори при липса на оспорване на верността на
протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на
други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица
/като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на
фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които
съдът не притежава. При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата,
определящи го като официален документ, страната, на която същият се
противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но
следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална
доказателствена сила на документа.
С оглед изложеното протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и
като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти,
относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление,
направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно
съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от
съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с
увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той
следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не
удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката
им изисква специални познания, които съдът не притежава-в т.см. Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
1506/2013 г., I т. о., ТК.
В случая обаче
данните, залегнали в протокола се потвърждават от показанията на св.Ж., който е
пряк очевидец на състоянието на пътя непосредствено към деня на ПТП и на
наличието на препятствие на пътя-дупка,при това несигнализирано по съответния
ред.
Досежно втория
спорен по делото въпрос действително преки доказателства за преминаването на
автомобила през тази дупка не са събрани, поради отсъствието на единствения
свидетел от страната. Следва да се посочи, че според съдебната практика един съдебен акт може да
се постанови на база косвени доказателства, но само когато всички те в своето
единство сочат предположение, но това предположение е с такава степен на
вероятност, че води до неизбежност. Процесният случай е именно такъв. По делото
са събрани доказателства за наличие на необезопасена дупка на платното за
движение, както и за нанесени вреди на автомобила. По делото е налице
заключение на вещо лице, според което от техническа гледна точка е възможно
щетите на автомобила да са в причинно-следствена връзка с наличието на дупка на
платното за движение. Вещото лице посочва, че обективно е възможно тези
увреждания да бъдат получени и от въздействието на други фактори, но по делото
наличието на такива фактори не се доказа. Св. Ж. е посетил местопроизшествието
само 20 минути след сигнализиране от страна на водача в РУ Карнобат. Същият
заварва на място вече авариралия автомобил и не посочва в близост до мястото да
са били налични други причини, които да са могли да доведат до установените от
него увреждания.Предвид изложеното следва да се приеме, че ПТП е настъпило по
описания в исковата молба начин.
Настоящият съдебен
състав не споделя направеното възражение за съпричиняване. Действително, разпоредбата на чл. 20,
ал.2 ЗДвП, задължава водачите да се движат с такава скорост (допустимо е да и
под максимално разрешената), с която да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие - т.нар. "съобразена скорост". Няма как да се
приеме обаче, че в конкретния случай дупка на пътя е
"предвидимо препятствие". Според легалната дефиниция по § 1, т. 19 от
ДР на ППЗДвП "препятствие на пътя" представлява и всяко нарушаване целостта
на пътното покритие. За да е предвидимо това препятствие обаче, съответно, за да се породи задължение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
е необходимо и ответникът да е изпълнил задължението си по чл. 167, ал. 1 от ЗДвП да сигнализира посочените препятствия по пътя. В конкретния случай в
процесният участък не е бил поставен знак "А 23", който да
предупреждава за възможни неравности на пътя. В този смисъл липсата на надлежна
сигнализация за неравностите по пътя води до извод, че за водача в конкретната
ситуация не е възникнало задължение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, неизпълнението на
което да съставлява съпричиняване на вредите от негова страна. Да се приеме
обратното би означавало да се разреши на ответника да черпи права от
собственото си неправомерно поведение, като се уважат противопоставените
възражения за съпричиняване на вреди, настъпили именно в резултат на
бездействието му при изпълнение на задълженията, визирано в чл. 31 от ЗП, чл.
48, т. 2, б."а" от ППЗП и чл. 167, ал. 1 от ЗДвП за поддържане на
пътя в състояние, безопасно за движението и отстраняване на съществуващите
неравности по пътното платно.
С оглед
основателността на главния иск основателен се явява и обусловеният иск за лихви
за периода 01.12.2015г.-21.09.2016г. в размер на 56.92лв., като за разликата
над тази сума този иск следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора ответната страна няма
право на разноски и сама дължи заплащането на сторените от ищеца такива в
размер на 500лв. (държавна такса -100лв., САТЕ-300лв. и юрк. възнаграждение в
размер на 100лв.)
Мотивиран от горното
Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Община Карнобат с ЕИК *********,
с адрес гр.Карнобат, бул. “България“ №12 да заплати на „Дженерали Застраховане“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Ал.
Дондуков“ №68 сумата от 690.88 лева, представляваща изплатено обезщетение по щета
№ 246328/14.04.2015г, както сумата от 56.92лв., представляваща мораторна лихва
за периода 01.12.2015г.-21.09.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдената сума до пълния заявен размер от 59лв.
ОСЪЖДА Община Карнобат с ЕИК *********,
с адрес гр.Карнобат, бул. “България“ №12 да заплати на „Дженерали Застраховане“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Ал.
Дондуков“ №68 сумата от 500лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Община Карнобат с ЕИК *********, с
адрес гр.Карнобат, бул. “България“ №12 за присъждане на съдебно-деловодните разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд
в едноседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: