№ 28634
гр. София, 15.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110141864 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 389 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца Г. М. Г., чрез адв. П., обективирана в исковата молба, с
която се иска да бъде допуснато обезпечение на предявения срещу /ФИРМА/ отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 349,49 лв. - главница по
договор за кредит от 10.02.2009 г., ведно със законната лихва от 16.05.2013 г. до
окончателното изплащане на задължението; 49,19 лв. – възнаградителна лихва за периода
15.07.2010 г. – 15.02.2011 г.; 96,76 лв. – мораторна лихва за периода от 13.08.2010 г. до
25.04.2013 г., както и сумата от 125 лв. – съдебни разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 29.11.2013 г. по ч.гр.д. № 21178/2013 г. по описа на СРС, ГО, 58
състав, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.дело №
2014***0400615 по описа на ЧСИ Н.М..
Молителят твърди, че сумите, предмет на отрицателния установителен иск са
недължими, поради изтекла погасителна давност в периода от 01.08.2018 г. до 01.08.2023 г.,
поради което възможността за принудителното изпълнение на сумите била погасена.
Софийският районен съд, след като прецени представените доказателства и
обсъди доводите на молителя, намира следното:
Съдът приема, че е родово и местно компетентен да се произнесе по искането за
допускане на обезпечение, поради което и молбата по чл. 389 ГПК се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество молбата за допускане на обезпечение е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се допусне обезпечение на иска, съдът следва да констатира кумулативното
наличие на предвидените в чл. 391 ГПК предпоставки. Законодателят е предвидил като
изисквания искът да е процесуално допустим, вероятно основателен и за ищеца да е налице
обезпечителна нужда, т. е. ако без да се допусне исканата мярка, осъществяването на
1
последиците на евентуално осъдително съдебно решение би било невъзможно или
затруднено. Липсата, на която и да е от посочените предпоставки обуславя извод за
неоснователност на молбата за обезпечаване на иска.
За да извърши тази проверка, съдът трябва да е сезиран редовно, а това означава, че в
молбата за обезпечение искът следва да бъде формулиран съгласно изискванията, на които
трябва да отговаря исковата молба, т.е. в молбата по чл. 389 ГПК следва да се съдържат
реквизитите, очертани в разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 ГПК.
Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и
петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл. 127, ал. 1 и чл.
128 ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като
надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по
съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между
съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК съдът трябва
да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 ГПК, като предостави възможност на ищеца
да отстрани пороците на исковата молба. В настоящия случай съдът приема, че така
подадената молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискването на чл. 128, т. 2 ГПК – не
е внесена в пълен размер дължимата държавна такса.
Ето защо, поради констатираните нередовности и с оглед характера на производството
– обезпечително, при което съдът се произнася в деня на постъпване на молбата, то същата
следва да бъде оставена без уважение.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. М. Г., чрез адв. П., обективирана в исковата
молба, за допускане по реда на чл. 389, ал. 1 ГПК на обезпечение на предявения срещу
/ФИРМА/ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 349,49 лв. -
главница по договор за кредит от 10.02.2009 г., ведно със законната лихва от 16.05.2013 г. до
окончателното изплащане на задължението; 49,19 лв. – възнаградителна лихва за периода
15.07.2010 г. – 15.02.2011 г.; 96,76 лв. – мораторна лихва за периода от 13.08.2010 г. до
25.04.2013 г., както и сумата от 125 лв. – съдебни разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 29.11.2013 г. по ч.гр.д. № 21178/2013 г. по описа на СРС, ГО, 58
състав, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.дело №
2014***0400615 по описа на ЧСИ Н.М..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на ищеца - молител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2