Р Е Ш Е Н И Е
гр.Панагюрище, 24.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Панагюрският районен съд, в публичното заседание на 05.06.2018 год. в състав:
Председател: СНЕЖАНА СТОЯНОВА
при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от районен съдия Снежана Стоянова
АНД № 108/18 год. по описа на Панагюрския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба на М.С.П. ***, ЕГН: ********** против НП № 18-0310-000259
от 27.03.2018 г. на Началника на РУ Панагюрище, в частта,
в която на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.3, т.1
от ЗДП и за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 3
000 (три хиляди ) лева. В останалата част постановлението не се обжалва, т.е. влязло е в
сила.
Релевираните
в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност
на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Твърди се, че пътният участък, в който
жалбоподателя управлявал МПС не бил сигнализиран с пътен знак „Д 25“, указващ
необходимостта от използването на винетен стикер. Акцентира се на допуснати съществени
процесуални нарушения. Били нарушени чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като липсвало словесно описание на нарушението. Управляваното от
жалбоподателя превозно средство било
описано само като марка и модел, а при определяне на наказанието по чл.179, ал.3 от ЗДП били налице други критерии, при липсата на които не можело да се направи извода, че се касае за
ППС, посочено в чл.179, ал.3, т.1 от ЗДП.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител –
адв.К., който излага съображения за основателност на въззивната жалба и иска отмяна на НП.
Ответникът
по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Районният
съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят
е санкциониран за това, че на 15.03.2018 год., в 17.10 часа, по републикански
път ІІ –
Нарушението било
установено от автопатрул на РУ - Панагюрище, в състава на който бил св.И.А.. Последният
установил, че товарният автомобил, няма залепен на стъклото стикер за заплатена
винетна такса. В хода на проверката свидетелят установил, че за превозното
средство действително не била заплатена винетна такса.
За констатираното
нарушение св.А. съставил против жалбоподателя АУАН от 15.03.2018 година, след което му го
предявил. Жалбоподателят подписал акта без възражения.
Въз основа на АУАН
било издадено атакуваното НП. Последното било връчено на жалбоподателя на 30.03.2018г., а жалбата
против него била подадена чрез АНО на 05.04.2018г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя - св.А..
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата
е неоснователна.
Установи се безспорно
по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал
процесното МПС, за което не бил заплатил
винетна такса по смисъла на чл.10 ал.1, т.1 от ЗП. По този факт не се спори по
делото. Установи се също така, че мястото където е бил спрян жалбоподателя
представлява част от републиканската пътна мрежа и се намира на около 300 до
500 метра от знак „Д 12“ сигнализиращ край на населено място, в случая
гр.Панагюрище, посока село Панагюрски колонии. Установи се от разпита на свидетеля
А., че действително след края на гр.Панагюрище посока село Панагюрски колонии
липсва знак „Д 25“ сигнализиращ необходимостта от изпозване на винетен стикер.
Съдът намира за
неоснователно възражението в жалбата, поддържано и в защитата по същество, че
извършеното от жалбоподателя не е виновно, тъй като било в хипотезата на
фактическа грешка по смисъла на чл.14 от НК, предвид липсата на пътен знак „Д
25“, сигнализиращ че за използване на пътя се изисква платена винетна такса. Действително
съгласно Наредбата за реда и условията за събиране на таксите за ползване на
пътната инфраструктура се вменява задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“ да
сигнализира пътищата, за които се събират такси, като поставя съответните пътни
знаци. В случая обаче непоставянето на такъв знак не прави деянието невиновно.
Съгласно чл.139, ал.5 от Закона за движение по пътищата, движението на
определена категория пътни превозни средства по републиканската пътна мрежа се
извършва след заплащане на определена такса за тях, определена от Закона за
движение по пътищата. Тълкуването на разпоредбата идва да покаже, че такса за
пътищата, в т.ч. и винетна такса се заплаща за използването на републиканските
пътища. Разпоредбата не предвижда винетна такса да се заплаща само за участъците,
обозначени с пътен знак „Д 25“. Както вече се посочи, безспорно е по делото, че
мястото, където е бил спрян жалбоподателя представлява част от второстепенен
републикански път, след края на населено място, т.е. за неговото използване се
дължи винетна такса по смисъла на цитираната законова разпоредба, независимо от
наличието или липсата на знак „Д 25“. Споделянето на тезата на жалбоподателя,
би означавало да се приеме,че незнанието на закона е извинително. Известна е
максимата още от римско време, че никой не може да се позовава на незнание на
закона.
При
това положение съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя по чл.179, ал.3, т.1
от ЗДП за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДП.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, поддържано и в защитата по същество в смисъл, че
е допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита,
т.к. АУАН не съответствал на изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН, а НП - на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН. Това било така, тъй
като моторното превозно средство управлявано от жалбоподателя не било
достатъчно индивидуализирано, а това било задължително, т.к. то се явявало
разграничителен критерий за квалифициране на нарушението по някой от отделните
състави на чл.179, ал.3 от ЗДП. Тук е мястото да се посочи, че нормата на
чл.179, ал.3 от ЗДП не съдържа състав на нарушение. Такъв се съдържа в нормата
на чл.139, ал.5 от ЗДП, а тази на чл.179 ал.3 е само санкционна. В нея
действително има четири отделни точки, които предвиждат различен размер на
наказанието глоба при управление на МПС без заплатена винетна такса, като разграничението
е направено на база различни технически характеристики и параметри на
управляваното МПС. В случая на жалбоподателя е наложена глоба по т.1, т.е. най-
тежката по размер санкция, която е съответна на техническите характеристики на
управляваното от него ППС. Последното е описано като товарен автомобил, т.е.
ППС, предназначено за превоз на товари, като от свидетелството за регистрация
на л.9 в делото е видно, че превозното средство е с две оси и технически
допустима максимална маса 19 тона. Не може да има съмнение,че тези
характеристики на ППС са били известни на жалбоподателя, който видно от разпита
на свидетеля Д. Т. , е собственик на търговското дружество, явяващо се
собственик на автомобила. Решаващо значение в случая има това, че в НП, санкционната норма на чл.179, ал.3, т.1 е
описана словесно ( „управлява ППС, предназначено за превоз на товари …….с две и
повече оси с технически допустима маса 12
или повече тона ….), при което жалбоподателя, противно на твърденията в
жалбата не е бил лишен от възможност да
научи защо му е наложена най-тежката
санкция.
При това положение
съдът намира, че административно наказателната отговорност на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП е законосъобразно ангажирана.
Поведението на
жалбоподателя не обуславя маловажност на случая, т.к. нарушението е с висока
степен на обществена опасност. То пряко засяга обществените отношения свързани
с фиска, а именно същинските приходи,
предвидени и заложени в приходната част на държавния бюджет, идващи от държавни такси, които
средства са предназначени за поддръжка на пътната инфраструктура.
При
определяне размера на глобата по чл.179, ал.3, т.1 от ЗДП , наказващият орган
се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на
административното наказание. След като АНО е отчел степента на обществена опасност на конкретното
нарушение, правилно е наложил нормативно фиксираното по вид и размер наказание глоба от 3 000 лева, с което ще се постигнат целите на наказанието,
визирани в чл.12 от ЗАНН.
По изложените горе
съображения, Панагюрският районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18-0310-000259 от 27.03.2018 г на Началника на РУ Панагюрище, в частта в която на М.С.П. ***, ЕГН: ********** на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.3, т.1 от ЗДП и за нарушение на чл.139, ал.5 от
ЗДП е наложена глоба в размер на 3 000 (три хиляди ) лева, като законосъобразно.
ОБЯВЯВА за влязло в сила НП № 18-0310-000259 от 27.03.2018 г на Началника на РУ Панагюрище, в частта в която на М.С.П. ***, ЕГН: ********** на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП и за нарушения на чл.100,
ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата са наложени глоби от по 10,00 лв.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: