№ 482
гр. Варна, 07.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100500263 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на А. П. Я. срещу Решение № 278 от
18.11.2022г. по гр.д. № 227/2022г. по описа на ПРС, II-ри състав, с което на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Държавата, представлявана
от Министъра на регионалното развитие и благоустройство иск за приемане на установено в
отношенията между страните, че А. П. Я. с ЕГН ********** е собственик на недвижим
имот, находящ се в с. Житница, общ. Провадия, обл. Варна, представляващ дворно място,
съставляващо Парцел VII-270 в кв. 6 по плана на селото, с площ от 1630 кв.м. и при
граници: озеленяване и дере, парцели XIV-268, XI-269 и улица, ведно с построените в него
жилищна сграда със застроена площ 93 кв.м., второстепенна постройка със застроена площ
16 кв.м., гараж със застроена площ 20 кв.м., на основание придобивна давност при
владение от 1975г. до 2022г.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението поради
формирани от първоинстанционния съд неправилни правни изводи. Съдържа доводи, че по
делото не е установено годно придобивно основание, на което да е породено правото на
собственост на държавата, тъй като каквито и процедури да са проведени, те са проведени
спрямо несобственик. Ето защо имотът е отнет не по предвидения в закона ред. Поддържа,
че през последните 50 години целият имот е владян от въззивника, който закупил същия от
Вълчо Иванов с частен договор /невписан/. Установената от ищеца фактическата власт
върху имота още от момента на продажбата продължава и понастоящем необезпокоявано и
непрекъснато върху целия имот. До съставянето на АДС през 1985г. е изтекъл
необходимият давностен срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС. От събраните по делото свидетелски
показания на съседи на имота е установено, че именно ищецът е владял и обработвал имота
докато е бил здрав и преди да се установи да живее в гр. Дългопол, а понастоящем дъщеря
1
му и внучка му поддържат имота за него. Необоснован поради това е изводът на ПРС, че
към 1984г. имотът е станал собствен на Красимир А.ов и бил отчужден от него по
надлежния ред. Доказване в тази връзка не е проведено по делото. Ето защо следва да се
приеме, че владението на въззивника е довело до придобиване на правото на собственост на
оригинерно основание с изтичане на срока на давността. Отправил искане в тази връзка
обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявеният
иск да се уважи.
В отговор на жалбата въззиваемата страна Държавата, представлявана от МРРБ
оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които обосновава правилност и
законосъобразност на решението, което моли да се потвърди. Правилно ПРС е приел, че
процесният имот е бил собственост на Красимир Димитров А.ов, отчужден по надлежния
ред по Наредба за събиране на държавни вземания за неплащане на данъци. Одържавеният
имот описан в АДС № 729/08.05.1985г. е конфискуван за неплатени данъци по изп.д. №
20/1983г. и № 32/1983г. в изпълнение на чл. 20 от Наредбата за събиране на държавните
вземания. От друга страна по делото не е доказано твърдяното владение, както и
закупуването на имота от Вълчо Иванов. Придобиване на основание придобивна давност е
изключено и поради забраната на чл. 86 от ЗС и действието на мораториума по § 1 ЗР от
ЗДЗС/2006г., а решение № 2/24.02.2022г. на КС по к.д. № 16/2021г. има действие има
действие занапред. В този смисъл отправила искане обжалваното решение да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 28.02.2023г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3