Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 05.08.2024г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на седми юни две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 8 677
по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ и чл.. 497, ал. 1 от КЗ.
Ищецът – А.И.Б. твърди, че на
29.04.2020г., около 22:50 часа в гр. София, т.а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег. № *******управляван от Ж.К.С.,*** с
посока от ул. „проф. Александър Танев“ към бул. „Св. Климент Охридски“. В
района на кръстовището с ул. „Бизнес парк София“, преминавайки на забранителен
червен светофар, реализира ПТП с насрещно движещия се л.а. марка „БМВ“, модел
„320Д“, с рег. № *******, управляван от Н.Н.Л..
Посочва, че е пострадал, тъй като е пътувал в лек автомобил „БМВ 320 Д“.
Съставен е констативен протокол за ПТП № К-195/29.04.2020г. Ищецът е
транспортиран в УМБАЛ „Царица Йоана ИСУЛ“, където му е поставена диагноза: разкъсна рана на брадичката срединно
– дясно; счупване на тялото /диафиза/ на бедрената
кост; счупване на вътрешния /медиален/ малеолус
/глезен. Проведени са две оперативни интервенции на ищеца. Заявява, че
получените вследствие на ПТП травми са причинили на ищеца значителни по
интензитет болки и страдания за срок около 2-2,5 месеца. Ищецът е бил прикован
на легло, като за придвижване на кратки разстояние е имал нужда от чужда помощ,
както и от помощни средства – патерици. Претърпеният инцидент и последвалия
продължителен период на възстановяване се е отразило на ищеца, същият се
чувства потиснат, напрегнат и неспокоен, в тежест на близки и роднини, изпитва
силен страх от това дали и кога ще се възстанови, често сънува кошмари. Ищецът
твърди, че във връзка с лечението е извършил разход в общ размер на 2 632, 40
лева. Твърди, че описания товарен автомобил към датата на ПТП е имал сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност" в „Д.З." АД. Сочи, че с
писмена претенция вх. 310В013526 от 13.05.2020г. е сезирал ответното дружество
за изплащане на обезщетение, но липсва произнасяне по искането. В
допълнителната искова молба ищецът посочва, че в периода 17.02.2021г. –
22.02.2021г. е претърпял нова операция за отстраняване на имплантираните
метални плаки, след което се е наложило отново да спазва щадящ режим, да се
предвижва с две помощни средства и провежда рехабилитация. Моли да бъде
постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да му заплати:
- 70 000 лева – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП,
- 2 632, 40 лева – представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесното ПТП, ведно със законната
лихва за забава върху процесните суми, считано от 14.08.2020г. до окончателното
изплащане. Претендира направените по делото разноски. В последното съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на
претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 322 от делото/. В
определения от съда срок процесуалният представител на ищеца е депозирал
писмена защита.
Ответникът – „Д.З.” АД в
депозирания от него писмен отговор не оспорва наличието на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания в исковата молба товарен
автомобил. Посочва, че по делото не са ангажирани доказателства от които да се
установи, че причина на настъпване на описаното ПТП е на водача на товарния
автомобил. Допълнително посочва, че ПТП - то е реализирано по вина на водача на
лекия автомобил, който не е пропуснал преминаващия на разрешен сигнал на
светофарната уредба товарен автомобил, движещ се по път с предимство. Навежда
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
като твърди, че е пътувал без поставен обезопасителен колан. Допълнително оспорва,
че всички описани в исковата молба увреждания са претърпени в резултат на
описаното ПТП. Относно претенцията за претърпени имуществени вреди се оспорва,
че тези медицински консумативи са били необходими за неговото лечение. Заявява,
че относно предявената писмена претенция, ответното дружество е изискало
допълнителни документи, които не са представени, с оглед на което, счита, че не
е изпаднал в забава. В условията на евентуалност – оспорва датата, от която се
претендира акцесорната претенция. Моли да бъде постановено съдебно решение, с
което се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
В направения от съда доклад на
основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:
- сключване на договор застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, със застраховател - ответното
дружество относно товарния автомобил, описан в исковата молба, който договор е
валиден към датата на настъпило застрахователно събитие,
-
настъпване на процесното ПТП и
-ищецът
е сезирал ответното дружество за изплащане на обезщетение.
По
делото на страница 9 е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ К - 195 от 29.04.2020г., съставен относно процесното ПТП, в което като
пострадали лица са посочени четири лица, в това число и ищецът.
По
делото на страници 10-11 е представена епикриза по ИЗ № 5967/2020 на УМБАЛ
„Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, Клиника по ортопедия и травматология. От нея се
установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 30.04.2020г., с диагноза:
счупване на тялото /диафиза/ на бедрената кост. Счупване
на вътрешния /медиален/ малеолус. Извършени са две
оперативни интервенции: открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур и открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
тибия и фибула. Изписан е на 08.05.2020г., като са дадени
препоръки: да не се натоварва оперираният крайник два месеца, ходене с помощни
средства.
По
делото на страници 12-15 са представени 4 броя фактури, които са издадени на
името на ищеца за периода 07.05.2020г. – 13.05.2020г., заедно с касовите бонове,
от които се установява, че лицето е заплатило сума в общ размер на 2 632, 40
лева.
По
делото на страници 16-18 е представена и приета писмена претенция от
13.05.2020г., с която ищецът е сезирал ответното дружество за изпащане на
обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди.
По
делото на страница 62 е представено писмо изх. №********* от 21.05.2020г.
адресирано до адв. Я.Д. /пълномощник на ищеца/, в което се съдържа описание на
допълнителните документи, които следва да представи във връзка с предявената от
него претенция – влязъл в сила съдебен акт, прокурорско постановление и/или
друг документ, издаден след приключване на досъдебното производство, оригинал
на пълномощно и оригинал на разходооправдателните
документи. По делото липсват данни на коя дата е връчено на ищеца писмото от
ответника.
По
делото на страници 68-69 е представена Епикриза по ИЗ № 2422/2021 на УМБАЛ
„Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, Клиника по ортопедия и травматология, от която се
установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 17.02.2021г. с
диагноза: последици от други счупвания на долен крайник. Извършена е операция –
отстраняване от костта на имплантирани уреди – тибия
и фибула. На 22.02.2021г. ищецът е изписан от лечебното заведение, като са дадени
препоръки: отбременяване на крайника 1 месец, ходене
с 2 помощни средства, да продължи ежедневно със заучения в клиниката
рехабилитационен режим.
По
делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като
изготвено обективно и пълно. В същото е прието, че вследствие на процесното ПТП
ищецът, като пътник в лекия автомобил на задна седалка е получил следните
травматични увреждания: счупване на тялото /диафиза
на лява бедрена кост-закрито/; счупване на вътрешния /медиален/ малеолус – ляв глезен и разкъсна
рана на брадичката срединно – дясно. Вещото лице
обосновава извод, че уврежданията са в причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП – пътник на задна седалка в лекия автомобил. Експертът посочва, че болките
и страданията при ищеца са били най-интензивни непосредствено след получените
травматични увреждания, след оперативната интервенция в първите 1 – 1, 5
месеци, в началото на раздвижването, както и в първите 10-14 след втората
операция по отстраняване на фиксационния метал от
левия глезен. Вещото лице сочи още, че извършените от ищеца разходи са в
причинна връзка с лечението от получените травми и са били необходими за
възстановяването. Вещото лице посочва, че в бъдеще при интензивно натоварване
пострадалият може да се оплаква от известен дискомфорт и болки в местата на
увредите. В заключението е посочено, че няма представени писмени документи за
лентовидни охлузвания, кръвонасядания в областта на
шията и гърдите. В откритото съдебно
заседание вещото лице сочи, че по делото няма данни за коланна
травма. Пояснява, че поставен обезопасителен колан ще задържи седалището, а тук
има високо енергийна травма - счупване на бедро и малеол.
Въпреки, че ударът е челно-ляво и са концентрирани травмите от ляво, за да
настъпи такава високо енергийна травма – счупване на бедро при този механизъм,
тялото не е задържано към седалката и от тук експертът стига до извод, че ищецът
е бил без поставен предпазен колан на задната седалка. Това заключение е
оспорено от процесуалният представител на ищеца в частта, относно направеният
от вещото лице извод, че ищецът е бил без поставен предпазен колан по време на процеснното ПТП.
По
искане на ищеца пред настоящия съдебен състав е допуснат до разпит свидетелят И.П.Б.
– баща на ищеца. Свидетелят посочва, че ПТП със сина му е станало на 29 април 2020г.,
по Великденските празници. Обадил му се санитар от линейката и му съобщил, че
синът му е претърпял катастрофа с негови приятели и го карат към болнично
заведение. Казали, че е добре, има счупване на крак, множество прорезни рани по лицето, главата, врата, дясната ръка.
Отишъл в ИСУЛ, имало суматоха от медицински лица пред интензивното отделение.
Чул А. да крещи от болка. Видял го легнал на маса, заобиколен от доктори.
Говорил с него след като го изписали от реанимацията към 5-ти, 6-ти ден. Преди
това го виждал за кратко през прозорец. В болницата лежал около 20 дни, като свидетелят
ходил всеки ден да го вижда и да му помага, обслужва. Той не бил в състояние да
се обслужва сам. Не можел да става в следствие на операциите, които му били направени.
Поставили са му пирон в бедрото и два винта в глезена, които го обездвижват. Оплаквал
се от болки в крака, болки в корема, както и от раната на лицето, която била зашита
и искал
повече обезболяващи. Притеснявал се много, не можел да ходи на тоалетна легнал
на подлога, и чак на 4-ти или 5-ти ден с количка го закарал до тоалетната. Свидетелят
сочи, че А. го чакал всеки ден, за да му помага. При изписването все още бил в
лежащо положение, което наложило да го изпишат с частна линейка, защото все още
не можел да седи. В къщи още около 2 месеца бил в почти постоянно легнало
положение. След това започнали работа с рехабилитатор, за да се раздвижва и да
го вдига от леглото. А. постоянно се оплаквал от болки на местата, където са
операциите. Постепенно започнал да става и сяда, и правел упражнения за
поддържане физически, за да не му отслабнат мускулите, започнал да се движи с
патерици. С патериците бил около два месеца и половина-три. Оплаквал се от
болки в глезена, и се наложило да извадят винтовете с последваща операция,
защото му пречели. Към датата на ПТП А. бил ученик, последна година. Свидетелят
посочва, че преди ПТП А. бил футболист, а сега му е забранено да рита топка и при
смяна на времето има болки.
Показанията
на свидетелят И.П.Б., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но им дава вяра
доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират с приетите по
делото доказателства.
Пред
настоящия съдебен състав чрез видеоконферентна връзка по „Скайп“ е разпитан
свидетелят Ж.К.С. – участник в процесното ПТП. Свидетелят посочва, че движението
било спокойно, в тъмната част на деня около 22:30 – 22:40 часа. Карал нормално,
пътувал към склад в гр. София. С. заявява, че не се е движел с превишена
скорост, ограничението било 60 км.ч., около ограничението била неговата
скорост. Ударът бил на кръстовището. На зелено или жълто предприел преминаване.
Описва, че от неговата лява страна от насрещното платно дошъл другият участник,
правел ляв завой. В неговата посока не е имало други автомобили, а в другата
посока имало още една кола зад тази, с която се блъснали. Втората кола не е навлязла
в кръстовището, изчаквала на светофара. Свидетелят посочва, че другата кола прекалено
бързо е била предприета маневра, като той натиснал спирачки и завил надясно, за
да го избегна. Преди настъпване на ПТП-то не e
гледал дали има брояч на светофара или не, видял зелената светлина. След ПТП
установил, че има брояч на светофара. Свидетелят
посочва, че когато навлязъл в кръстовището, на един метър от светофара, сигналът
преминал от зелено към жълто и той навлязъл на жълто в кръстовището.
Пред
настоящият съдебен състав е разпитан и свидетелят Х.С.Л. – очевидец на ПТП,
пътник във втората кола, която се е движела след колата в която е пътувал ищеца.
Свидетелят посочва, че колата на А. била първа на кръстовището. Светнало зелено
и потеглили. Л. видяла буса, когато навлезли в кръстовището секунди преди
удара. Лекият автомобил, в който се возел А., навлязъл в кръстовището на зелен
светофар. А. седял на задна седалка зад шофьора. Свидетелят посочва, че ударът настъпил
в средната лента. Шофьорът на буса се опитал да ги избегне отдясно, но пак ги
ударил. Тръгнал надясно и не можал да избегне удара. Ударил ги отстрани, колата
се повдигнала, поместила и след това буса ги ударил отзад. Забили се отпред в
една ограда на автокъща, а бусът бил зад тях. Първо ги ударил отстрани, след
това отзад. Участъкът
от пътя бил добре осветен.
Пред
настоящия съдебен състав е разпитан и свидетелят Г.С.П. – очевидец на ПТП. Свидетелят
сочи в показанията си, че е бил водач на колата, която е пътувала след колата,
в която се е возил ищеца. Във втората кола са пътували той и приятелката му –
предходния разпитан свидетел. Спрели на червен светофар, имало брояч, който
показвала около 30 секунди. На светофара били две коли. Свидетелят управлявал втората
кола, а в първата кола имало четири
момчета - Н., Е., А. и С.Посочва, че с А. са приятели от няколко години.
Той се возел в лекия автомобил на задна седалка. Първата кола тръгнала на зелен
светофар, в този момент тръгнал и той. Поглеждайки надясно видял един бус,
който се засилил и ги ударил отстрани. В този момент колата на свидетелят е била
навлязла вече в кръстовището. Бусът се опитал да ги избегне, завил надясно, но
тъй като колата на Н. се движела в тази посока се ударили. Бусът се движел в
най-лява лента и като се опитал да избегне удара минал по-вдясно. В средна
лента настъпил ударът. Участъкът
от пътя бил осветен. Не е имало други автомобили в нито една от посоките, участъкът
е прав.
По
делото е допусната и съдебно авто – техническа експертиза, чието заключение
съдът кредитира като изготвено обективно и компетентно. В заключението е описан
механизма на настъпване на процесното ПТП – на 29.04.2020 г., около 22:50 ч., в
тъмната част на денонощието при сухо време, товарен автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Спринтер“ с per. № В
******, управляван от Ж.К.С. ***, в посока от ул. „проф. Александър Танев“ към
бул. „Св. Климент Охридски“, в третата от четирите пътни ленти, считано от
дясно наляво. Автомобилът е приближавал кръстовището с ул. „Бизнес парк“ със
скорост около 73 км/ч. Инцидента е настъпил в тъмната част на денонощието при
наличие на улично осветление, добра видимост и суха пътна настилка.
Кръстовището образувано от ул. „Околовръстен път“ и ул. „Бизнес парк“ е
регулирано със светофарна уредба, работеща в режим със смяна на светлинните
сигнали. В същото време в противоположна посока от бул. „Св. Климент Охридски“
към ул. „Васил Радославов“ по ул. „Околовръстен път“, в неговата най-лява пътна
лента се е движил л. а. марка „БМВ“, модел „320 Д“ с per.
№ *******, управляван от Н.Н.Л.. Достигайки до
кръстовището с ул. „Бизнес парк“, автомобилът е спрял на стоп-линията, като зад
него е имало още един автомобил, управляван от свидетеля Г.С.П.. В момента, в
който т.а. „Мерцедес“ се е намирал на разстояние около 137.40 м. преди
стоп-линията си, водачът на л.а. „БМВ 320 Д“ Н. Л. е предприел навлизане в
кръстовището, извършвайки маневра „завой наляво“, като е потеглил от
стоп-линията си. Водачът на т.а. „Мерцедес“ е възприел извършваната маневра от
л.а. „БМВ“, като вместо да предприеме аварийно спиране е навлязъл в
кръстовището, отклонявайки автомобила надясно. Вещото лице описва, че при така
създалата се ситуация е последвал сблъсък в кръстовището, като т. а. „Мерцедес“
с предната си челна част е ударил странично л. а. „БМВ“ в средната му дясна част.
При удара л. а. „БМВ“ се е завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка и
отблъснат напред в посоката на движение на т. а. „Мерцедес“ се е насочил към
бетонен фундамент, разположен вдясно от платното за движение (спрямо посоката
на огледа), където след удар на предната му част в метална, предпазна ограда на
фирма „Ауто Бавария“ се е установил в покой. След инициалния удар, т. а.
„Мерцедес“ поради първоначалната си висока скорост (73 км/ч) и маса е продължил
движението си напред и надясно с остатъчна скорост около 55 км/ч. Поради
задействаната спирачна уредба, непосредствено преди сблъсъка, след мястото на
удара се наблюдават спирачни следи от задните колела на т. а. „Мерцедес“. При
достигане до установения вече в покой л. а. „БМВ“ е последвал удар между
предната дясна част на т. а. „Мерцедес“ и задна дясна част на л. а. „БМВ“. Причината
за настъпването на ПТП е поведението на водача, предприел навлизане в
кръстовището при червен за него сигнал на светофарната уредба. В заключението е
прието, че водачът на т.а. Мерцедес се е движил със скорост от 73 км/ч при
максимално разрешена за пътния участък от 50 км/. Вещото лице обосновава извод,
че ако автомобилът се е движил с максимално разрешената за пътния участък
скорост удар не би настъпил. Вещото лице е посочило, че към момента в който
лекият автомобил започва да навлиза в кръстовището, потегляйки от стоп –
линията си, товарният автомобил се е намирал на 137, 40 метра преди стоп –
линията, като опасната му зона за спиране при определената скорост на движение
73 км/ч е 63, 07 метра. Въз основа на това вещото лице прави извод, че водачът
на товарния автомобил е имал възможност да наблюдава движението на л.а. „БМВ“ и
да намали скоростта си или да спре пред стоп-линията си, за да предотврати
удара. Експертът сочи, че л.а. „БМВ“, в който е пътувал ищецът е фабрично
оборудван с диагонални- поясни /триточкови/ обезопасителни колани на предни и
задни седалки. Прието е още, че не са налице данни за употреба на задължителен
обезопасителен колан от страна на ищеца. Вещото лице посочва, че при конкретния
механизъм на ПТП е налице странично изместване на тялото на пострадалия, като в
този случай предпазният колан не би могъл да фиксира тялото в степен, която да
предотврати получаването на травми. В открито съдебно заседание вещото лице
пояснява, че събраните свидетелски показания са взаимно противоречиви, като в
зависимост от това, коя група от тях ще бъде ползвана се достига до извод, че
другият водач е преминал на червен сигнал на светофара. Заключението е оспорено
от процесуалният представител на ответника, като във връзка с това е допусната тройна
съдебно авто- техническа експертиза.
Заключението
на тройната съдебно – техническа експертиза не е оспорено от страните по делото
и съдът кредитира като обективно и пълно. В него е посочено, че лекият
автомобил е претърпял общо четири удара – първо с товарния автомобил в зоната
на предна и задна десни врати и задната част на преден десен калник, вторият
удар е на предното му ляво колело във високия постамент на бивш рекламен
билборд, трети път – с предния си ляв ъгъл в мрежеста ограда на паркинга на
фирма „Ауто Бавария“, когато се установява в покой и четвърти път – е ударен за
втори път от товарния автомобил в задна дясна част, като най- тежък е първият
удар. Вещите лица са посочили, че при анализ на събраните свидетелски показания
съобразно цикъла на светофарната уредба се формират два противоположни
варианта. По технически път не може да се определи кой от двата варианта е
действително реализиран. И при двата варианта движението на автомобилите не е
синхронизирано с превключването на светлинните сигнали на светофарната уредба.
Вещите лица посочват, че предвид това не може да се определи кой от водачите е
навлязъл на червен светофар и съответно коя е основната причина за настъпване
на процесното ПТП. С оглед на това експертите приемат, че причините довели до
настъпване на инцидента имат субективен характер. От страна на водача на т.а.
„Мерцедес“ това е:
-
високата скорост – 64 км/ч при допустима от 50 км/ч. Експертите приемат, че ако
т.а. се е движил с разрешената скорост от 50 км/ч, удар не би настъпил при
същите условия, защото л.а. БМВ щеше да премине пред него;
- предприетото
завиване надясно от водача на т.а. Мерцедес е пряка причина за настъпване на
удара, защото ако т.а. Мерцедес е продължил да се движи направо в третата пътна
лента за направо, удар нямаше да настъпи;
- предприетото
завиване на т.а. Мерцедес надясно без да задейства спирачната уредба.
От страна на водача на л.а. БМВ - не е предприел спиране, виждайки
приближаващият го насрещен товарен автомобил.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Относно
предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ за претърпени неимуществени вреди
Съобразно
направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищеца
е да установи:
1.
механизъм на настъпилото ПТП,
2.
претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания;
3.
причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,
4.
предприетите действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от
процесното ПТП,
5.
здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановен ли е напълно
от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не могат да
бъдат преодолени,
6.
заплащане на описаните в исковата молба суми във връзка с проведеното лечение
на ищеца от уврежданията, получени от процесното ПТП,
7.
на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за заплащане на
неимуществени и имуществени вреди от описаното ПТП,
8.
представяне от страна на ищеца на всички изискани от ответника документи във
връзка с заведената щета.
Съгласно
направения от съда доклад в тежест на ответника е да установи настъпването на
следните факти:
1.
механизъм на настъпване на ПТП,
2.
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия – пътувал е без
поставен обезопасителен колан и
3.
на коя дата е връчено на ищеца писмо от ответника, в което се съдържа описание
на допълнителните документи, които следва да представи във връзка с предявената
от него претенция.
От
събраните и описани по-горе доказателства /констативен протокол, заключението
на авто – техническата експертиза и свидетелските показания на разпитаните
свидетели/ се установява механизма на настъпване на пътно – транспортното
произшествие – движението на автомобилите и ударите, които са последвали за
всеки един от тях, както и противоправно деяние от страна на водача на товарен
автомобил „Мерцедес Спринтер“, който се е движел със
скорост над допустимата за този пътен участък.
Относно
фактът, кой от двата автомобила е преминал на червен светофар са разпитани
трима свидетели. Единият от тях е водача а товарния автомобил, а другите двама
свидетели са водача и пътника във втората кола, която е била непосредствено
спряла на кръстовището след лекия автомобил. И двете приети авто – технически
експертизи посочват, че свидетелските показания са взаимно противоречиви и от
тях не може да бъде направен извод относно спорния факт. Съдът след като
съобрази, че дадените показания на водача на товарния автомобил представляват и
негова защитна теза с оглед на образуваното досъдебно производство, счита, че
същите не следва да бъдат кредитирани в настоящия процес. Допълнителен аргумент
за този извод е и обстоятелството, че е малко вероятно след като и двата леки
автомобила са спрели на кръстовището, след това да решат да предприемат
едновременно маневра на неразрешен сигнал /тъй като в показанията на двамата
свидетели се посочва, че те са тръгнали след като е потеглила първата кола, в
която е бил пътник ищеца/. Също така житейски по-оправдано е водачът на лекия
автомобил, който е спрял на кръстовище, да започне своята маневра на зелен
светофар, а съответно водачът на товарни автомобил, след като е виждал зелен
сигнал, да е увеличил скоростта си /като с това е превишил максимално
разрешената за този участък, което е безспорно установено/, за да успее да
премине през кръстовището. С оглед на това настоящият съдебен състав кредитира
показанията на свидетелите – очевидци и приема, че вина за настъпване на
процесното ПТП е на водача на товарния автомобил, който е нарушил и още едно
правило като е преминал на червен сигнал на светофарната уредба през
кръстовището.
Дори
и да бъдат изключени свидетелските показания при определяне на механизма на
настъпване на процесното ПТП, от приетото заключение на тройната съдебно авто – техническа експертиза се
установява, че именно субективните действия на водача на товарния автомобил са
причина за катастрофата, които се изразяват както в управление на товарния
автомобил с по-висока скорост от разрешената, в предприетата маневра в дясно и
липсата на навременно реакция за задействане на спирачки след като е видял, че
лекият автомобил е навлиза в кръстовището. Тоест за този водач е имало
трикратно възможност с поведението си да избегне настъпването на процесното
ПТП, но същият не е използвал нито един от възможните варианти.
От
заключенията на съдебно – медицинската експертиза, се установява, че вследствие
на ПТП ищецът е получил счупване на лява бедрена кос – закрито; счупване на
вътрешния /медиален/ малеолус – ляв глезен и разкъсна рана на брадичката срединно-дясно,
както и причинно – следствената връзка между процесното ПТП и тези травми. От същото,
двете епикризи на УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД и разпита на свидетеля И.П.Б.
се установява и предприетите действия за възстановяване от ищеца: на
30.04.2020г. и на 01.05.2020г. са извършени две оперативни интервенции, на
17.02.2021г. ищецът отново е хоспитализиран в лечебното заведение като е
извършена нова операция – отстранен е фиксационния
метал от левия глезен.
При
така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена тежест, поради което
следва да се приеме, че е възникнала отговорност за ответника да заплати обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът да
съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретния случай това са: вида, характера и тежестта
на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 18г.,
продължителният лечебен и възстановителен период, като болките и страданията са
били най- интензивни непосредствено след травмата, след оперативната
интервенция, в първите 1-1,5 месеца, в началото на раздвижването, както и
първите 10-14 дни след втората оперативна интервенция за отстраняване на фиксационния метал в левия глезен, изживения шок от
инцидента, претърпените неудобства от личен и битов характер, включително и
тези, свързани със затрудненото самообслужване и отражението на произшествието
върху психо-емоционалното му състояние и социално – икономическата обстановка в
страната към 2020г. Съдът като съобрази изложените обстоятелства приема, че
сумата от 35 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52
от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер съответства
както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да
възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на
непозволеното увреждане.
Относно възражението за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е налице
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да
е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов
текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и
такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено
като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на
пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би
могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос
ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки
за възникване на вредите.
Ответникът
е направил възражения за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния
резултат с твърдения, че пътувал е без поставен обезопасителен колан.
Действително в приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява,
че ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан. В приетото по делото
съдебно-автотехническа експертиза се установи, че при конкретния механизъм на
ПТП е налице странично изместване на тялото на пострадалия, като в този случай
предпазният колан не би могъл да фиксира тялото в степен, която да предотврати
получаването на травми.
С оглед
на това, настоящият съдебен състав приема, че направеното от страна на
ответника възражение за съпричиняване е неоснователно предвид механизма на
настъпване на ПТП и мястото на ударите по лекия автомобил.
Относно
предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ за претърпени имуществени вреди
Претендираните
имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ
юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за
неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно
относимо и спрямо този иск.
Основателна
е и претенцията за обезщетение за имуществени вреди. От приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза се установява, че извършените разходи са в
причинна връзка с лечението на получените травми и са били необходими за
възстановителния процес. С оглед на това, настоящият съдебен състав, намира, че
претенцията за имуществени вреди е доказана от представените фактури на името
на ищеца и основателна в пълния и предявен размер от 2 632, 40 лева.
Относно претенцията за лихва по чл. 497, ал. 1 от КЗ
Съобразно
нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ
/тримесечен от предявяване на претенцията/ освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3 КЗ. Съгласно тази норма срокът за произнасяне по предявената
претенция е 15 работни дни от представяне на изисканите документи от застрахователя.
Ищецът
претендира за осъждане на ответника, да му заплати законна лихва върху сумата
на обезщетението за неимуществени вреди, за периода, считано от 14.08.2020 г. –
датата на изтичане на законоустановения 3 месечен срок за произнасяне по
претенцията от страна на ответното дружество.
Ответникът
от своя страна заявява, че е изискал допълнителни документи от ищеца, които не
са представени, с оглед на което, счита, че не е изпаднал в забава. Действително
по делото на страница 62 е представено и прието писмо от 21.05.2020г. от
ответното дружество, адресирано до адв. Я.Д., което съдържа описание на
допълнителните документи, които следва да представи във връзка с предявената от
ищеца претенция. От материалите по делото не се установява да е връчено на
пълномощника на ищеца така описаното писмо. Следователно направеното възражение
от ответника, че същият не е изпаднал в забава след изтичане на 3 месеца от
сезирането му от ищеца, поради забава на самия кредитор – ищец, е недоказано.
Предвид
изложените мотиви така направеното искане на ищеца следва да бъде изцяло
уважено, като се присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата, определена по – горе като обезщетение за неимуществени вреди от
процесното ПТП – 35 000 лв. считано от 14.08.2020г. до окончателното й
изплащане, и по отношение на обезщетението за неимуществени вреди – 2 632,
40 лв., считано от 14.08.2020г. до окончателното й изплащане.
Относно направените по делото разноски
Право
на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се
присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
Ищецът
е освободен от заплащане на държавна такса за настоящото производство на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК /стр. 52 от делото/. Предвид изхода на делото и
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата 1 505, 30 лв.– държавна такса.
Ищецът
е направил разноски в общ размер на 540 лева от които: 200 лева – депозит за
съдебно-медицинска експертиза, 200 лева – депозит за съдебно авто-техническа
експертиза и 140 лева – депозити за свидетели. Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в размер на 279, 78 лева
съобразно уважената част от исковете.
Съдът
като взе предвид предмета на делото, фактическата и правна сложност на
разглеждания казус, извършените процесуални действия от пълномощника на ищеца и
чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба №1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения, приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв. Я.Д. – САК сумата от 3 000 лева съразмерно на уважената част от
исковете.
Направените
от ответника разноски с в общ размер на 1 550 лева, от които: 200 лева –
депозит по допуснатата съдебно-медицинска експертиза и 150 лв. - депозит за свидетел,
300 лева – депозит по допуснатата съдебно авто-техническа експертиза и 900 лева
– депозит за допуснатата тройна съдебно авто-техническа експертиза. С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да
заплати на ответника сумата 746, 91 лева, съставляваща съдебно-деловодни
разноски, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК – ******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.И.Б., ЕГН – **********,
със съдебен адрес: *** - чрез адвокат Я.Д. на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.04.2020г. относно което е
съставен констативен протокол №К – 195/29.04.2020г. от дежурен ПТП - ОПП - СДВР, ведно със законната лихва,
считано от 14.08.2020г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ сумата от 2 632, 40 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди от описаното ПТП – за заплатени медицински
медикаменти, ведно със законната лихва, считано от 14.08.2020г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ първият иск за сумата над 35
000 лв. до предявения размер от 70 000 лв.
ОСЪЖДА
„Д.З.“ АД, ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да
заплати на Я.Д.Д.– адвокат от САК, с личен №******, с
адрес: гр. София, ул. ******сумата от 3 000 лева.
ОСЪЖДА А.И.Б., ЕГН –
**********, със съдебен адрес: *** - чрез адвокат Я.Д. да заплати на „Д.З.“ АД,
ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата от 746, 91 лв.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК
– ******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул.
Витоша №2 сумата от 1 505, 30 лева.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: