Решение по дело №4316/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4460
Дата: 9 юли 2025 г.
Съдия: Невена Чеуз
Дело: 20241100504316
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4460
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100504316 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на „Дом за пълнолетни лица
със сетивни нарушения“, ответник в първоинстанционното производство, чрез
процесуален представител – адв. Г. М. срещу решение № 789/15.01.2024 г. на
СРС, 75 състав, постановено по гр.д. 11 825 /2022 г., с което е осъден да
заплати на К. А. Л. сумата от 11 000 лв. – представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила
на 06.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.03.2019 г. до окончателното й изплащане като искът за горницата до пълния
предявен размер от 26 000 лв. е отхвърлен. Във въззивната жалба са заявени
възражения, че решението е постановено при липса на доказателства, касаещи
основанието и размера на иска. Твърди се, че СРС безкритично приел
показанията на разпитаните свидетели като тези, дадени от съпруга на ищцата
били приети за достоверни, без да се отчете очевидната зависимост и
заинтересованост. Твърди се, че не било установено, че увредата е получена на
път за работното си място, поради което не можело да се приеме за трудова
1
злополука, което лишило страната от възможност пълноценно да установи
основание за изключване или намаляване на отговорността по чл. 201 от КТ.
Заявени са възражения, че е приета от СРС безкритично усещаната болка на
ищцата като тежко вътрешно преживяване, без да вземе предвид, че срокът на
последния болничен лист е изтекъл и ищцата се е върнала на работа като до
15.07.2019 г. е пълноценна в изпълнение на трудовите си задължения, когато
взела болничен да гледа болната си майка. Заявено е и възражение за размера
на определеното обезщетение като прекомерен. Иска се отмяна на решението,
в неговата обжалвана част, като бъде постановено ново, с което искът да бъде
отхвърлен изцяло или отчасти. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство К. А. Л., чрез адв. В. Т., в който са
наведени съображения относно правилността на обжалваното решение в
неговата осъдителна част и искане за неговото потвърждаване. Претендират
се сторените в производството съдебни разноски.
Производството е образувано и по въззивна жалба на К. А. Л., чрез адв.
В. Т. срещу постановеното решение, в частта, в която заявения иск е
отхвърлен т.е. за разликата над присъдените 11 000 лв. до предявения размер
от 26 000лв. Във въззивната жалба са наведени подробни съображения
относно неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, довело до
определяне на размер на обезщетението, който е недостатъчен и не
съответства на установените по делото обстоятелства с оглед характера, вида
и продължителността на увреждането и степента на претърпените негативни
преживявания. Заявено е искане за отмяна на съдебното решение в неговата
обжалвана част като се постанови ново, с което искът бъде изцяло уважен.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от
ответника „Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения“.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
2
В пъроинстанционното производство е разгледан осъдителен иск с
правно основание чл. 200 ал.1 от КТ.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест,
установени в нормата на чл. 154 ал.1 от ГПК, за да възникне имуществена
отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от
трудова злополука работник или служител неимуществени вреди, трябва да
бъдат установени чрез пълно и главно /от ищеца/ доказване следните
материални предпоставки, в тяхното кумулативно съотношение: наличие на
трудова злополука; вреда, водеща до неблагоприятни последици - болки и
страдания и пряка причинно-следствена връзка между злополуката и
причинените вреди, установяваща, че причинените болки и страдания са
закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието.
Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда е безвиновна
обективна отговорност, която възниква независимо от обстоятелството дали
той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за
увреждането по арг. на чл. 200 ал. 2 КТ, поради което дори и при виновно
поведение от страна на пострадалия - при проявена от същия небрежност,
работодателят следва да го обезвреди. Отговорността на работодателя би
отпаднала само при умишлено самонараняване, но не и при действие при
самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). С оглед разпоредбата на
чл. 201 ал.2 от КТ, дори при съпричиняване на вредоносния резултат при тази
форма на вината отговорността на работодателя може само да бъде намалена.
Страните не са формирали спор, че са били в трудово правоотношение.
Това обстоятелство се установява и от представения трудов договор, сключен
на 31.01.2018 г.
Видно от доказателствата, събрани пред СРС, е издадено разпореждане
№ 23183/15.03.2019 г. на НОИ, Териториално поделение – София, с което на
основание чл. 60 ал.1 от КСО декларираната злополука вх. № 255/14.03.2019 г.
от осигурителя „Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения“, станала с
К. А. Л. на 06.03.2019 г. се приема за трудова злополука по чл. 55 ал.2 от КСО.
Съобразно текста на разпореждането, видно от протокол № 1 /12.03.2019 г. за
разследване на злополуката от осигурителя, злополуката е станала при
3
предвижване по обичайния път от основното място за живеене до работното
място и при ходене по тротоар с неравности, пострадалата се спъва и пада,
вследствие на което получава счупване на долния край на лъчевата кост на
лява ръка. Няма данни разпореждането да е обжалвано, не се и твърди такова,
поради което същото е влязло в сила. Това разпореждане по естеството си
съставлява индивидуален административен акт, който установява факта на
настъпила трудова злополука респ. констатациите в същия обвързват съда в
производство по чл. 200 ал.1 от КТ. Посоченото в разпореждането не подлежи
на преразглеждане по съдебен ред, тъй като е акт на компетентен държавен
орган, издаден по специален административен ред, регламентиран в КСО / в
този смисъл е и константната съдебна практика решение № 36 от 18.02.2020 г.
по гр. д. № 3334/2019 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение 180/05.11.2019 г. по
гр.д. 1885/2018 г. на Трето ГО на ВКС, решение 319/22.06.2010 г. по гр.д.
204/2009 г. на ВКС и др./.
По тези съображения, не могат да бъдат споделени изложените от
ответника във въззивната му жалба възражения, че не било установено, че
инцидентът съставлява трудова злополука. Не могат да бъдат споделени и
възраженията, че с решението си, първоинстанционният съд лишил
въззивника от възможността да заяви възражения, попадащи в приложното
поле на чл. 201 от КТ. Същите са правоизключващо/по чл. 201 ал.1 от КТ/ и
правонамаляващи /по чл. 201 ал. 2 т.1 и т. 2 от КТ/, поради което следва да
бъдат заявени в срока по чл. 131 от ГПК, който срок значително предшества
съдебния акт по реда на чл. 140 от ГПК респ. съдебния акт, постановен по
съществото на спора.
Настъпилата вреда се установя от изслушаната пред СРС, съдебно
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р К..А.С., който е
посочил в заключението си, че ищцата е получила при процесния инцидент
счупване на лява лъчева кост в долния й край, в областта на гривнената става.
Същият е установил и пряката причинна връзка между злополуката и
настъпилата увреда.
Неблагоприятните последици, понесени от ищцата, под формата на
болки, страдания и ограничения във физическата й деятелност и в битовото й
обслужване се установяват от събраните гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите Д.Л., съпруг на ищцата, и И.С.. Установяват се и от ангажираните
4
писмени доказателства – епикриза от УМБАЛМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, история
на заболяването, болнични листи, послужили и за изготвяне на СМЕ.
Първоинстанционният съд е извършил съвкупен анализ на всички тези
доказателства респ. изложил е съображения относно кредитиране показанията
на свидетеля Л. предвид брачното му правоотношение с ищцата, с което е
изпълнил процесуалното си задължение по реда на чл. 172 от ГПК.
Настоящият съдебен състав не възприема и възражението във въззивната
жалба, че соченият свидетел не бил посочил мястото на злополуката. Видно от
доказателствените искания в исковата молба респ. определението на СРС по
реда на чл. 140 от ГПК, свидетелят е допуснат за установяване на различен
кръг обстоятелства – претърпените болки и страдания, а не на мястото на
трудовата злополука, което по изложените вече съображения се установява с
други доказателствени средства.
Не могат да бъдат споделени и възраженията във въззивната жалба на
ответника, че СРС не бил взел предвид, че след срока на последния болничен
лист ищцата била взела болничен да гледа своята майка. Подобни твърдения
не са заявявани в исковата молба, нито са относими към сочения период, в
който ищцата е била временно нетрудоспособна по причина на процесната
трудова злополука.
При липса на други възражения, съдът в решаващия му състав намира,
че в настоящото съдебно производство са установени всички материални
предпоставки, обуславящи възникването на спорното материално право и
отговорността на ответника.
По отношение на оплакванията, заявени и в двете въззивни жалби,
касаещи размера на ищцовата претенция следва бъде съобразена препращата
норма на чл. 212 от КТ към разпоредбите на гражданското законодателство,
предвид липсата на метод, посочен в КТ, за оценка на заместващото
обезщетение за причинени неимуществени вреди. Поради което е приложимо
правилото, уредено в чл. 52 от ЗЗД и обезщетението следва да бъде
определено по справедливост.
Справедливостта като понятие няма абстрактен характер, предвид
задължителните разяснения, дадени с т. 2 на ППВС 4/1968 г. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението.
5
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Видно от
заключението на СМЕ, ищцата по повод получената увреда е претърпяла
хирургична интервенция, изразяваща се в закрита репозиция на вътреставната
фрактура в дисталната част на ляв радиус, а впоследствие е била с гипсова
имобилизация за срок от 35 дни. Била е в състояние на временна
нетрудоспособност за период от 122 дни. Вещото лице е посочило и остатъчни
неблагоприятни последици по повод увредата, изразяващи се в деформация в
областта на лява гривнена става като ръката е отместена радиално, както и
ограничен обем движение в лява гривнена става, които имат траен характер.
Вещото лице е констатирало и оплаквания за наличие на болка в лява
гривнена става, ограничени и болезнени движения при извършения личен
преглед на ищцата. Свидетелят Л., съпруг на ищцата, е заявил, че с оглед
състоянието й е поел домашните задължения като първата седмица ищцата го
карала да реше косата й, а тя не можела да прави нищо. Била подтисната, а по
принцип била деен човек, оплаквала се от болки, когато започнела да
натоварва ръката. Свидетелят С. е дал идентични показания и е заявил, че от
инцидента е виждал ищцата един – два пъти седмично, била със силни и
постоянни болки и много оплаквания. Всяко движение на ръката й
причинявало болки, чувствала се много зле психически. Всички домашни
задължения се прехвърлили върху съпруга й. Свидетелят заявява, че видимо
едното кокалче на ръката й липсва и тя не може да функционира нормално.
При тези установени увреждания на ищцата, изразяващи се в
травматична увреда, породила необходимост от извършване на оперативна
интервенция с последваща гипсова имобилизация за период от 35 дни,
обусловила и период на временна нетрудоспособност от 122 дни, настоящият
съдебен състав приема, че размерът на обезщетението, определено от
първоинстанционния съд е недостатъчно да репарира претърпените от нея
неблагоприятни последици по повод причинената увреда и същият не покрива
изискванията за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. В този
смисъл заявените възражения, изложени във въззивната жалба на ищцата са
основателни. Не е отчетен в достатъчна степен характера на полученото
увреждане, което е създало значителни по сила и интензитет болки, страдания
6
и неудобства в битов и психоемоционален аспект за значителен период от
време. Не са съобразени в пълнота и неблагоприятните остатъчни явления,
проявили се в следствие на увредата, изразяващи се в ограничен обем на
движение и деформация в областта на лява гривнена става, които са с траен
характер. Към датата на инцидента, ищцата е била на 59 г. т.е. в активна
трудова възраст като ежедневието й е било съществено променено в резултат
от травматичната увреда, обусловила ползването на 122 дни отпуск поради
временна неработоспособност (видно от представените по делото болнични
листи) като е изпитвала необходимост от помощ в битовото си
самообслужване респ. били са нарушени нейният трудов ритъм и социално-
битово ежедневие. Не са отчетени в достатъчна степен негативните ефекти
върху психическото състояние на ищцата, вследствие на получената
травматична увреда - преживените негативни емоции и подтиснатост.
При съобразяване на всички тези фактори респ. доказателствата,
ангажирани по делото, преценени в своята съвкупност, касаещи определяне
на справедливото обезщетение се обуславя извод, че същото възлиза на сумата
от 15 000 лв.
Поради частичното несъвпадане на крайния правен извод на двете
съдебни инстанции, решението на СРС, в частта, в която е отхвърлен заявения
иск по чл. 200 ал.1 от КТ следва да бъде отменено за горницата над
присъдената сума от 11 000 лв. до сумата от 15 000 лв. като на ищцата бъде
присъдена сума в размер на още 4 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на настъпила трудова злополука от
06.03.2019 г. като в останалата си част решението на СРС подлежи на
потвърждаване.
При този изход на спора, настоящият съдебен състав дължи
произнасяне и по отношение отговорността за разноски. На основание чл. 38
ал.2 от ЗА на адв. Т. следва да бъде присъдена допълнително сума в размер на
185 лв. – адвокатско възнаграждение над присъдената от СРС сума от 1 390
лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата допълнително
сума от 46, 16 лв. – съдебни разноски за депозит за СМЕ над присъдената от
СРС сума в размер на 126, 92 лв. Решението на СРС в частта на разноските,
присъдени на основание чл. 78 ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да
бъде отменено в частта за горницата над 676, 92 лв. до присъдения размер на
7
923, 08 лв. като ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл.
78 ал.6 от ГПК в полза на СРС допълнително сумата от 160 лв. за държавна
такса.
С оглед изхода на спора на адв. Т. следва да бъде присъдено
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА в размер на 352 лв., дължимо от
ответника, за производството пред настоящата инстанция.
Същият следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78 ал.6 от
ГПК в полза на СГС сумата от 80 лв. – ДТ върху присъденото от настоящата
инстанция обезщетение.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 789/15.01.2024 г. на СРС, 75 състав, постановено
по гр.д. 11 825 /2022 г., в която заявеният иск по чл. 200 ал.1 от КТ е отхвърлен
за горницата над сумата от 11 000 лв. до сумата от 15 000 лв., както и в частта
за разноските, присъдени на „Дом за пълнолетни лица със сетивни
нарушения“ за горницата над 676, 92 лв. до присъдения размер на 923, 08 лв.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения“,
БУЛСТАТ 0006963271835, с адрес: гр. София, ул. „Балша“ № 23 да заплати на
К. А. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Братя *********
– адв. В. Т. на основание чл. 200 ал.1 от КТ сумата от още 4 000 лв. –
разликата над присъдената сума от 11 000 лв. с решението на СРС до сумата
от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 06.03.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата
от 46, 16 лв. – съдебни разноски за депозит за СМЕ над присъдената от СРС
сума в размер на 126, 92 лв.
ОСЪЖДА „Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения“,
БУЛСТАТ 0006963271835, с адрес: гр. София, ул. „Балша“ № 23 да заплати на
8
основание чл. 38 ал.2 от ЗА на адв. В. Т. сумата от 185 лв. – адвокатско
възнаграждение за производството пред СРС над присъдената от СРС сума от
1 390 лв.
ОСЪЖДА „Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения“,
БУЛСТАТ 0006963271835, с адрес: гр. София, ул. „Балша“ № 23 да заплати на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СРС допълнително сумата от 160
лв. – дължима ДТ над присъдената от СРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 789/15.01.2024 г. на СРС, 75 състав,
постановено по гр.д. 11 825 /2022 г. в останалата му част.
ОСЪЖДА „Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения“,
БУЛСТАТ 0006963271835, с адрес: гр. София, ул. „Балша“ № 23 да заплати на
основание чл. 38 ал.2 от ЗА на адв. В. Т. сумата от 352 лв. – адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения“,
БУЛСТАТ 0006963271835, с адрес: гр. София, ул. „Балша“ № 23 да заплати на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 80 лв. – дължима ДТ
в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от
връчването на препис от същото до страните.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9