РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. гр. ****, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Николова
при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниела К. Николова Административно
наказателно дело № 20215640200860 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление/НП/ № 21-1253-000661/16.07.2021 г. на
Началник група в сектор ПП към ОД на МВР-****, с което на Н. В. В. на основание чл.
183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв., глоба от 50 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 1 месеца по чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП и глоба от 10 лв. по чл.183
ал.1 т.1 пр.2-ро то ЗДвП.
Недоволен от наложените наказания е останала жалбоподателят Н. В. В. , поради
което обжалва наказателното постановление с оплаквания за незаконосъобразност. Излагат
се съображения за необоснованост на фактическите изводи на контролните органи,
доколкото описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаряла на действително
осъществената, като се излагат твърдения относно осъществили се на процесната дата
факти. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – ****, жалбоподателят, редовно призован се
явява лично и се представлява от упълномощен по делото процесуален представител –
адвВ.Ч. ,който заявява, че поддържа подадената жалба и развива аргументи за нейната
основателност в подкрепа на искането за отмяна на наказателното постановление.
Претендират се и сторените по делото разноски .
Въззиваемата страна, редовно призовани за участие в съдебно заседание, не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за
1
установено следното:
На 17.05.2021 г. на служителите на сектор ПП към ОД на МВР – **** - св.В.Ж.Д.. и
В.С.К.. / мл.автоконтрольори / било възложена работа по повод подадено до Началника на
сектор ПП при ОД на МВР-**** заявление вх.№125300-7990 от 17.05.2021 г. от Н.С.Н от
гр.**** за ПТП, станало на 15.05.2021 г. в гр.****,ж.к.***** . Св.В.Д. поканил
собствениците на двата леки автомобили в сектор ПП,където бил извършен и оглед на
превозните средства .По твърдения на собственика на пострадалия автомобил ******
,който сигнализирал контролните органи, ПТП станало с лек автомобил ******., чиито
водач при маневра на заден ход,за да влезе в реда на паркираните МПС ударил паркирания
до него пред вход ***** автомобил **** и напуснал местопроизшествието,без да уведоми
органите на МВР .Св.Д. извършил и оглед на двата автомобила, по които материални
щети - охлузване в областта на заден десен калник на лек автомобил **** и охлузване на
задна броня в лява част на лек автомобил **** .Пред контролните органи собственикът на
лекия автомобил ***** жалбоподателят В. отрекъл да е управлява МПС на процесната
дата 15.05.2021г . Въз основа на твърденията на участниците в ПТП св.Д. приел , че
жалбоподателят като водач на лек автомобил ***** при движение на заден ход, за да влезе
в реда на паркираните МПС ударил паркирания до него пред вход ***** автомобил **** и
не останал на място,за са установи нанесените щети и не уведомил органите на МВР ,както
и не носил контролен талон към СУМПС. За тези нарушения св.Д. на 17.05.2021 г.
съставил на нарушителя Н.В. акт за установяване на административно нарушение серия
GA№ 348643/17.05.2021 г., в който описал констатираните по –горе нарушения на правилата
за движение по пътищата.Акта за административно нарушение бил съставен, в присъствие
на нарушителя, на който бил предявен за подпис ,но същия отказал да го подпише
,удостоверен с подписа на свидетел . Въз основа на акта е издадено обжалваното НП , в
обстоятелствената част на което описаните нарушения са квалифицирани по чл. 40, ал.2 от
ЗДвП ,по чл. 123, ал.1, т.2 б.“а“ от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. За тези нарушение
административно-наказващия орган е наложил съответните санкции.
Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на събраните по делото
гласни доказателства - показания на св.В.Д. , В.К. и Х.М. и писмени
доказателства,приложени към административно-наказателната преписка.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, (срещу което е издадено
атакуваното НП), в установения от закона седмодневен срок от връчване на НП и до
надлежния съд, по местоизвършване на твърдяните нарушения,поради което е
допустима.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с
действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
връчването му на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с
неговото съдържание, както и да направи възражения по него, като от последната не се е
възползвал, отказвайки да подпише и получи екземпляр от АУАН. Процесният акт за
установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на свидетел, участвал
в установяване на описаните в него нарушения. От показанията на разпитаните свидетели се
2
установява, че лицето, сочено като нарушител се е намирало в помещение на сектор ПП при
ОД на МВР-**** и негова е била преценката по какъв начин да се ангажира с участие в
производството по съставяне на АУАН с оглед упражняване правото му на защита.
Предвидено е в чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, че когато нарушителят откаже да подпише акта, това
се удостоверява от подписа на един свидетел, името и точният адрес, на който се отбелязват
в акта. Видно от доказателствата събрани по делото е, че в случая хипотезата е тъкмо такава
– жалбоподателя е отказал да подпише акта и да получи препис от него, като това
обстоятелство е удостоверено в АУАН с подписа на съответно на св.Х.Г.М...
Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на издадените в
хода на развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство
АУАН и НП, наличието на съществени процесуални нарушения. Видно от приложените
по административнонаказателната преписка доказателства, на жалбоподателя Н.В. е
съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA№
348643/17.05.2021 г., за извършени нарушения по чл. 40, ал.2 от ЗДвП ,по чл. 123, ал.1, т.2
б.“а“ от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. В АУАН като дата на извършване на
нарушението първоначално актосъставителят е посочил датата 17.05.2021г. , а в
обстоятелствената част на същия този акт при описание на фактическите обстоятелства на
вмененото нарушение е изписал датата 15.05.2021 г.По същия идентичен начин е подходил
и АНО при издаване на обжалваното НП, отразявайки веднъж като дата на нарушението
17.05.2021г.,а впоследствие приемайки за дата на нарушението 15.05.2021г. Недопустимо е
да е налице противоречие относно датата на извършване на нарушението в самия акт и
след това в издаденото въз основа на него НП, тъй като административно наказателното
производство е строго формално. Посочването на две различни дати на вмененото
нарушение в АУАН и НП създава неяснота относно приетото от актосъставителя и
административно наказващия орган нарушение. Датата на извършване на нарушението е
задължителен реквизит, както за съставения акт, така и за издаденото въз основа на него
наказателно постановление и липсата й или посочването на различна дата в самите актове
е нарушение на императивните разпоредби на чл.42 т.3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което
е съществено, тъй като води до невъзможност да се установи кога точно е извършено
нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на , а това
пряко накърнява правото му на защита. По този начин е опорочена съществено процедурата
по издаване на АУАН и НП, което води до незаконосъобразност на санкционния акт и
отмяната му на процесуално основание.Допуснатите нарушения на закона са свързани с
правото на защита на жалбоподателя и представляват съществен недостатък, който
опорочава изцяло производството по ангажиране на административно-наказателната му
отговорност.
Отделно от това от събраните по делото доказателства не се доказа авторството на
деянията ,че именно лицето Н. В. В. е управлявал автомобила на посочените в
наказателното постановление дата и място . Така и двамата свидетели по акта Д. и К. не са
били очевидци на съществен елемент от фактическата обстановка по случая –
3
извършването на нарушенията.От дадените им пред съда показания се установява, че нито
актосъставителят, нито свидетелят по акта са установили на мястото на произшествието
водач на посочения в АУАН и НП автомобил да е било именно жалбоподателят Н. В. В. .
Напротив, изрично в показанията си св.Д. сочи, че е работил по подадено до Началника на
сектор ПП заявление за станало ПТП ,във връзка с което и поканил собствениците на
автомобилите ,участници в него в КАТ за изясняване на случая. От страна на
жалбоподателя не е направено лично признание, както пред АНО, така и пред съда, за
управление на автомобила на посочените в НП дата и място, а е налице единствено
твърдение в писмено заявление от собственика на пострадалия автомобил , че
жалбоподателят е управлявал МПС. Предвид изложеното настоящият състав намира, че в
хода на АНП не е било доказано по безспорен и категоричен начин авторството на
описаните в процесното НП нарушения. Не е доказано, че именно жалбоподателят В. е
управлявал лекия автомобил на посочените в АУАН и НП място и дата.
В ход на извършената от съда проверка за законосъобразността на процесното НП ,
следва да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП и дали е
извършено от него виновно.
Предвид чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.83, ал.1 от НПК, в тежест на
административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно
от лицето, посочено като нарушител, тъй като именно АНО е субектът на
административнонаказателното обвинение. Това произтича и от разпоредбата на чл.84
ЗАНН, която препраща към НПК, а съгласно чл.16 НПК, обвиняемият - в случая
нарушителят, се счита за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда (в
случая наказание). Всякога при неизпълнение задължението на АНО да установи в хода на
съдебното дирене онези факти и обстоятелства на основание на които е ангажирал
административно наказателната отговорност на наказаното лице, следва отмяна на
санкционния акт. Недопустимо е отговорността на наказаното лице да бъде ангажирана на
предположения, а не на безспорни доказателства. Такива безспорни доказателства,
установяващи именно Н.В. като водач на процесното МПС не се събраха в провелото се
съдебно следствие. С оглед изложеното, подадената жалба се явява основателна, а
атакуваното с нея наказателно постановление – незаконосъобразно,поради което подлежи
на отмяна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на
административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени направените от
жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото
адвокат. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е 400 лева, което следва АНО
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Хасковският районен съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1253-000661/16.07.2021 г. на Началник
група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - ****.
ОСЪЖДА ОД на МВР-**** да заплати на Н. В. В. , ЕГН-********** от гр.****
,****** сумата в размер на 400 лв. - разноски по делото– адвокатско възнаграждение за
защита пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - **** в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:Ж.Д.
5