Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 411 от 17.03.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, втори състав, на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет
и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Станимир Христов
при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 2421 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 53а, вр. с чл. 53, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на „Профилактика рехабилитация и отдих“ (ПРО) ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Средец“, ул. „Ангел Кънчев“ № 2, против изричен
отказ № 17-274-22.10.2020г. на началника на Службата по геодезия, картография и
кадастър (СГКК) Бургас за изменение на кадастралния регистър към кадастралната
карта на недвижимите имоти на гр. Приморско по отношение на поземлен имот с
идентификатор 58356.503.318, състоящо се във вписване на дружеството като
собственик на посочения имот, на основание влязло в сила съдебно решение.
Жалбоподателят е заявил твърдение, че оспорения отказ е
незаконосъобразен и неправилен, поради липса на копетентност, неспазване на
установената форма, съществено нарушаване на административнопроизводствените
правила, постановен в противоречие с материалноправни разпоредби и
несъответствие с целта на закона. В подкрепа на така заявените твърдения са
развити подроблни доводи и аргументи. В съдебно заседание, жалбоподателя чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт М.Т. поддържа жалбата по изложените
доводи и аргументи, не ангажира допълнителни доказателствая и формулира искане
за отмяна на оспорения отказ и указване на ответника да впише дружеството като
собственик в кадастралния регистър. Претендира присъждане на направените от
дружеството разноски по представен по делото списък, в т.ч. и за юрисконсултско
вазнаграждение, което да бъде определено по реда на Наредба № 1/ 09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът
по спора – началник на СГКК-Бургас, редовно
уведомен, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е
изпратена преписката (л.16-18) е заявено, че жалбата е недопустима, евентуално
неоснователна. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на жалбоподателя. По делото е постъпила и
молба-становище от началника на СГКК Бургас, в която е заявено оспорване на
сезиращата съда жалба, като е заявено, че атакувания административен акт е
правилен, мотивиран и обоснован във връзка с приложените писмени доказателства
и приложимия материален закон, както и е издаден в законосъобразно проведена от
органа административна процедура. В подрепа на така заявеното са развити
подробни доводи и аргументи.
Заинтересованата
страна – Община Приморско, редовно уведомена, не изпраща представител и не
изразява становище по оспорването.
След
анализ на събраните по делото доказателства, настоящия съдебен състав приема за
установена следната фактическа обстановка:
Със
заявление с вх. № 01-134938/16.03.2020 г., „ПРО“ ЕАД е е сезирало СГКК Бургас с
искане за изменение на кадастралния регистър по отношение: изцяло на 21
недвижими имоти (КРНИ) - поземлени имоти със съответните идентификатори, както
и частично за вписване в 12 поземлени
имоти със съответните идентификатори, между които и ПИ с идентификатор
58356.503.318. За удостоверяване правото си на собственост върху въпросните
поземлени имоти, дружеството е представило към заявлението Решение № I-139/01.02.2018г.
на Окръжен съд Бургас влязло в сила на 28.05.2019г., с което на основание чл. 108
от Закона за собствеността съдът е признал заявителя за собственик на тези имоти
(в т.ч. и ПИ с
идентификатор 58356.503.318) и е осъдил
„Булгарконтрола“ ЕООД да предаде владението върху същите. Във връзка с така депозираното заявление, с Уведомбление изх. № 24-9793-28.04.2020 год. Началникът на
СГКК-Бургас е поискал от „ПРО“ ЕАД да представи първичен документ за
собственост (АДС, вписан устав, решение и др.), влезли в сила съдебни решения
по спорове за собственост (установителни, чл.108 от ЗС и др.), водени
между „ПРО“ ЕАД и физически лица,
респективно Община Приморско, преди влизането в сила на представеното съдебно
решение на БОС. Изискани са и документи,
установяващи правоприемство между „Хотелски к-с Черноморец Б-с“ ЕАД и
„Булгарконтрола“ ЕООД, както и данни за вписване на исковата молба по
посоченото съдебно решение.
На основание
чл. 61, ал. 1 от АПК, с Уведомление изх. № 24-9824-28.04.2020 год. началникът
на СГКК – Бургас, е уведомил Община Приморско за подаденото от „ПРО“ ЕАД
заявление с формулирано искане за изменение на кадастралния регистър на
недвижимите имоти (КРНИ). Указана е възможността за представяне на възражения и
ангажиране на доказателства. В отговор на изпратеното уведомлението, с писмо
изх.№ 36-00-326/12.06.2020 г., Кметът на Община Приморско е възразил против
исканото изменение, като е развил доводи, че посоченото решение не легитимира
заявителя като собственик на имота, тъй като собствеността произтичала от други
факти и следва да се докаже с надлежен титул.
В изпълнение на указанията, дадени от началника
на СГКК Бургас, с допълнение към Заявление вх. № 01-134938/ 16.03.2020 г.,
„ПРО“ ЕАД е представило множество доказателства, сред които и Искова молба до
Районен съд гр. Царево, първоинстанционното съдебно решение № 43/13.05.2015 г.
по гр.д.№ 73/2008 г. на Районен съд – Царево, решение № V-139/02.02.2018 год.
по в.гр.д. № 937/2016 год. на Окръжен съд - Бургас, с което първоинстанционното
решение е било отменено. Към допълнението и приложено и Определение №
272/28.05.2019 г. по гр.д. № 4760/2018 год. на ВКС, с което не е допуснато
касационно обжалване на решението на окръжния съд. Дружеството допълнително е
представило и удостоверение за актуално състояние и Устав на „ПРО“ ЕАД, АДС №
1327/ 16.11.1994 г., Решение за регистрация на дружеството, Решение на
Надзорния съвет на НОИ за учредяването му, Решение на Министерски съвет за
безвъзмездно прехвърляне на имущество и др.
След
анализ на представените с първоначалното заявление писмени доказателства, както
и допълнително представените такива, началникът на СГКК Бургас е постановил
оспорения отказ изх. № 17-274-22.10.2020 год., с който е отказал поисканото
изменение на КР към КК на гр. Приморско по
отношение на ПИ с идентификатор 58356.503.318. В мотивите на постановения отказ е посочено, че ПИ
58356.503.318 по КК на гр.Приморско е вписан в КР като собствен на Община
Приморско без документ за собственост. Обоснована е тезата, че съдебното
решение, с което „ПРО“ ЕАД обосновава собствеността си, има сила на пресъдено
нещо само между страните по делото и техните правоприемници, между които не е
Община Приморско, поради което се твърди и, че разпоредбата на чл. 53а, т. 1 от ЗКИР не намира приложение. Развити са и доводи, според които заявителят „ПРО“
ЕАД, освен цитираното съдебно решение, не установява с други титули заявеното
право на собственост върху поземления имот, поради което не е налице никоя от
трите хипотези на чл. 53, ал. 1 от ЗКИР за изменение на КР. Административният
орган е приел за неприложима и разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, доколкото
заявителят не е представил документ за собственост. Началника на СГКК Бургас е
приел за безспорно, че между дружеството и Община Приморско е налице спор за
материално вещно право, който не е разрешен по съдебен ред. Наред с това е
изложено съображение, че щом страна е оспорила правото на собственост на
заявителя, то в случая е налице спор за материално право, поради което следва
да бъде отказано исканото изменение, доколкото като този спор не може да бъде
разрешен нито от административния орган, нито от административния съд. Указано
е, че при последващо разрешаване на спора всяка страна отново би имала
основание да поиска изменение на КККР на основание чл. 53а, т. 1 от ЗКИР.
Изложени са и мотиви, че в процесното административно производство СГКК-Бургас
действа само като регистриращ орган относно подлежащи на вписване обстоятелства,
каквито в случая не са налице. Направени са изводи, че административният орган
не разполага с правомощия да изследва валидността на представените документи,
нито да ги анализира правно, а единствено е задължен да ги отрази, за да бъде
вярна информацията в кадастралния регистър, като вписването в него няма
конститутивно действие – с него не възникват, не се изменят и не се погасяват
вещни права по отношение на вписаните обстоятелства.
Уведомлението
с отказа е редовно връчено, като видно от приложеното по делото известие за
доставяне, същото е получено от упълномощен представител на дружеството на
13.11.2020 г. Недоволно от така постановения отказ, дружеството „ПРО“ ЕАД е
оспорило същия, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство.
В сезиращата съда жалба е заявено, че отказа за вписване на поисканата промяна
в КР е незаконосъобразен и неправилен поради липса на компетентност, неспазване
на установената форма, съществено нарушение на
администрпративнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. В подкрепа на така заявеното, на
първо място е оспорен извода на административния орган, относно неприложимостта
на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, като е направено позоваване на
вписванията в Търговския регистър, представения акт за държавна собственост,
документа за апорт и трайната съдебна практика на ВАС по приложението на чл.
53, ал. 2 от ЗКИР. На следващо място, жалбоподателя се е позовал и на
разпоредбата на чл. 53а, ал. 1 от ЗКИР и влязлото в сила Решение №
V-139/02.02.2018 год. по в.гр.д. № 937/2016 год. на Окръжен съд гр. Бургас.
Настоящият състав
намира, че оспорения отказ е постановен от компетентен орган в кръга на
правомощията му, при спазване на административнопроцесуалните
правила, но в противоречие с относимите материалноправни норми по следните
причини:
В разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК е указано, че съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган - началника на СГКК Бургас по аргумент на чл. 54 от ЗКИР, в
предвидената от закона форма, като при постановяването му не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават
отмяна на това основание. Както се посочи в описаната по-горе фактическа
обстановка, административния орган е уведомил заинтересованата страна – Община
Приморско за образуваното административно производство, като е предоставил
възможност за представяне на възражения и доказателства в тяхна подкрепа.
Разпоредбите на ЗКИР не въвеждат специални изисквания за форма и съдържание на
постановяваните по този закон актове, поради което, приложими са общите
разпоредби на АПК. В този смисъл, оспорения отказ съдържа изискуемите се в чл.
59 от АПК форма и съдържание. В сезиращата съда жалба е заявено, че отказа е
незаконосъобразен поради липса на компетентост, неспазване на установената
форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В
подкрепа на така заявеноте твърдения, от страна на жалбоподателя не са заявени
конкретни доводи или аргументи, поради което съда намира така заявеното
възражение за бланкетно и несъстоятелно.
По
отношение развитите в жалбата възражения за допуснати нарушения на материалния закон, съдът намира следното:
В
разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР е указано, че измененията в
кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършват при възникване на нови
или при промяна на данните, подлежащи на записване. От друга страна, нормата на
чл. 53, ал. 2 от ЗКИР предвижда, че при наличие на документи, удостоверяващи
дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно
право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се
записват данните за всички лица и документи.
След
анализ на събраните по делото доказателства и като съобрази цитираните по-горе
правни норми, настоящия съдебен състав приема, че оспорения отказ на началника
на СГКК Бургас да впише „ПРО“ ЕАД като собственик на имот с идентификатор
58356.503.318 по КККР на гр.Приморско, на основание представеното от него
решение на БОС по в.гр.дело № 937/2016
г., влязло в сила на 28.05.2019 г., е незаконосъобразен, постановен в
противоречие с чл. 53, ал. 2, вр. с чл. 53а, т. 1 от ЗКИР.
Както се
посочи по-горе, преди постановяване на отказа, началника на СГКК Бургас е указал
на дружеството необходимостта от представяне на първични документи за
собственост, както и всички други документи, свързани със заявеното от него
право на собственост. В изпълнение на дадените указания, дружеството освен
съдебните решения е представило и удостоверение за актуално състояние и устав
на „ПРО“ ЕАД, АДС № 1327/ 16.11.1994 год., Решение за регистрация на
дружеството, Решение на Надзорния съвет на НОИ за учредяването му, Решение на
Министерски съвет за безвъзмездно прехвърляне на имущество и др. Независимо от така
представените допълнителни документи, удостоверяващи правото на собственост на
дружеството върху поземления имот, ответникът е приел, че не е налице годно
основание за вписване на жалбоподателя в кадастралния регистър. По мнение на
настоящия съдебен състав, така формирания извод е неправилен, доколкото със
заявлението си, дружеството не е поискало заличаване на заинтересованите
собственици от КР, а само вписването му като собственик на основание именно влязлото
в сила съдебно решение. В този смисъл, безспорно е налице хипотезата на чл. 53,
ал. 2 от ЗКИР, съгласно която, при дублиране на носителите на право на
собственост на нанесен в КК имот, административният орган е длъжен да впише в
КР всички лица – собственици на имота по различните титули за собственост.
Следва да се посочи, че в този смисъл е и трайната практика на ВАС, обективирана
в множество съдебни актове, между които и Решение 13041 от 21.10.2020 г. по
адм. д. № 2494/2020 г., ВАС, II отд., Решение № 4578 от 12.04.2017 г. по адм.
д. № 6489/2016 г., ВАС, II отд. и др.
Следва
също да се има предвид и обстоятелството, че началникът на СГКК Бургас не е
компетентен да разрешава възникнали спорове за собственост, нито разполага с
правомощия да решава кой от легитимираните собственици да впише или заличи, но
не това се цели с поисканото вписване. Нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР е
императивна и указва действия на административния орган в условията на
обвързана компетентност – да впише лицето, което претендира собственост и
съответния документ. В този смисъл, органът е лишен от възможността да извършва
преценка относно подлежащите на вписване обстоятелства. Нещо повече,
административния орган не разполага с правомощия и да изследва валидността на
представените документи, нито да извършва правен анализ на доказателствата, а
единствено и само да ги впише. Вписването в кадастралния регистър няма
конститутивно действие, с него не възникват и не се погасяват вещни права по
отношение на вписаните лица, като постановеното изменение има единствено
декларативно действие. В съответствие с
така развитите мотиви, в случая искането е следвало да бъде уважено и
дружеството да бъде вписано като собственик на поземления имот, като
основанието за това е именно представеното и влязло в сила съдебно решение. Безспорно
съдебния акт е влязъл в сила след одобряването на КККР на гр. Приморско, което
е станало със Заповед № РД-18-106/09.12.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК София и като собственик на имота е записана Община Приморско. Следва да се
отчете и обстоятелството, че вписването на общината е възникнало без да е
представен документ за собственост, което обстоятелство в още по-голяма степен
съставлява основание за удовлетворяване заявлението на „ПРО“ ЕАД, тъй като
единствено дружеството се легитимира с надлежен документ за собственост.
Настоящият
съдебен състав счита, че неправилно началника на СГКК Бургас е отказал
вписването с мотиви, че решението не може да бъде противопоставено на общината,
тъй като същата не е била страна в гражданското дело. Така формирания извод би
бил обоснован само ако в иницииралото производството заявление е поискано заличаване
на досегашния вписан собственик, каквото искане в случая няма. Вписването в
КРНИ има оповестително, а не прехвърлително действие. В този смисъл, в
кадастралния регистър се посочват всички лица, за които в книгите по
вписванията и в регистрите към плановете и картите има данни, че са носители на
вещни права, както и техните документи за собственост, независимо дали са
конкуриращи помежду си.
По
мнение на настоящиая съдебен състав, неправилен и необоснован се явява и извода
на административния орган за наличието на спор за материално право, който е
пречка за извършване на поисканото вписване. Наличието на спор за материално
право безспорно съставлява пречка за извършване на поискана промяна, но само в
случаите на отстраняване на непълнота или грешка. Доколкото в настоящия случай
не е налице непълнота или грешка, а възникване на нови подлежащи на вписване
обстоятелства, разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, с която е мотивиран
отказа, е неприложима, тъй като оспореният отказ е постановен след изменението
на ЗКИР (ДВ, бр.57 от 22.07.2016 г.). Съгласно актуалната дефиниция за понятието
„непълноти или грешки“, дадено в разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, същите
представляват несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в
КК за урбанизираната територия спрямо действителното им състояние. Безспорно
настоящия случай не касае несъответствия в границите и очертанията на
недвижимите имоти, какъвто. За пълнота на изложенито следва да се посочи, че за
разлика от предходната редакция на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР (нова ДВ,
бр. 49 от 2014 г. изм.
ДВ, бр. 61 от 2015 г.), данните за имотите в КР са извън съдържанието на
понятието. В процесния случай е налице дублиране на субектите на собственост,
доколкото жалбоподателят и заинтересованата страна заявяват твърдения за
собственост, като само жалбоподателя ангажира доказателства в подкрепа на
твърдението си, което е съставлява основание за вписването му по рена на чл. 53,
ал. 2 от ЗКИР като собственик на имота в КР, наред със заинтересованата страна,
която вече е вписана.
Предвид
горното и след като не е съобразил относимата към казуса разпоредба на чл. 53,
ал. 2 от ЗКИР, началникът на СГКК Бургас е постановил неправилен и незаконосъобразен
отказ, който следва да бъде отмен. Доколкото настоящия съдебен състав не
разполага с правомощия за извършване на поисканото вписване и в съответствие с
разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се изпрати на
административния орган – началник на СГКК Бургас с указания за прилагане на
закона в съответствие с развитите мотиви.
Процесуалният представите на
дружеството жалбоподател е формулирал искане за присъждане на разноски, в т.ч.
и за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
подкрепа на това искане са представени и нарочни писмени бележки, в които е
развита тезата, че субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
указваща реда за определяне на юрисконсултското възнаграждение – по определен по чл. 37 от
Закона за правната помощ е противоконституционна и като такава не
следва да се прилага. По повод така формулираното искане, настоящия съдебен
състав намира за нужно да отбележи, че обявяване противоконституционалността на
дадена законова норма, в т.ч. и на чл. 78, ал. 8 от ГПК е правомощие единствено
и само на Конституционния съд на Република България, поради което настоящия
съдебен състав не притежава правомощия да се произнесе по този въпрос, а
напротив е длъжен да приложи законовата разпоредба в актуалната й редакция.
В
съответствие с горното,
като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143,
ал. 3 от АПК, съдът намира, че следва да присъди в полза на жалбоподателя
сумата от 150,00 лева, от които 50,00 лева заплатената държавна такса и 100,00
лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, втори
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изричен отказ № 17-274-22.10.2020г. на
началника на Службата по геодезия, картография и кадастър Бургас за изменение
на кадастралния регистър към кадастралната карта на недвижимите имоти на гр.
Приморско по отношение на поземлен имот с идентификатор 58356.503.318.
ИЗПРАЩА
преписката на началника на СГКК Бургас за ново произнасяне по заявление с вх.№
01-134938/16.03.2020 г. на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, ЕИК
*********, в съответствие с мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА
Агенцията по геодезия, картография и кадастър – София, да заплати на
„Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, Столична община, район „Средец”, ул. „Ангел Кънчев”
№ 2, представлявано от Христо Георгиев Рангелов, сумата от 150,00 (сто и
петдесет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен
съд на Република България.
СЪДИЯ: