РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. гр. Хасково, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Николова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Даниела К. Николова Административно
наказателно дело № 20225640200371 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по подадена жалба от Община Стамболово , представлявана от
кмета А. К. Й. ,чрез адв.Т. Т. от АК-Хасково срещу Наказателно постановление № 4 от
08.03.2022 г. на Директор на РИОСВ –Хасково , с което на основание чл. 166, т. 3 от Закона
за опазване на околната среда и водите на жалбоподателя е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение по чл. 166, т. 3
,вр.чл.165 ал.2 от ЗООС. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било
необосновано. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд - Хасково, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и се представлява от упълномощен процесуален представител адв.Т.
Т., който поддържа жалбата.Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски по делото .
Административно - наказващият орган – Директор на РИОСВ-Хасково , редовно
призован,се представлява от процесуален представите юрк.Д. Д. ,която счита жалбата за
неоснователна по съображения, конкретно изложени и моля същата да бъде отхвърлена, а
наказателното постановление - потвърдено като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
1
акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е
процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и
след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
Жалбоподателят Община Стамболово притежавал разрешително за ползване
на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти №
33710081/21.09.2010 год. ,издадено от Директора на БДУВИБР с център Пловдив с цел
заустване на пречистени отпадъчни води в повърхностен воден обект –Домуз дере ,поречие
на р.Марица от обект експлоатация -„Канализационна система на селата Поповец и
Зимовина ,общ.Стамболово,продължено с решение №РР-1141/07.03.2011 г. за продължаване
на разрешителното за ползване на воден обект . Срокът на действие на разрешителното
бил до 21.09.2020 год.С решение №РР-4255/28.04.2021 г. на Директора на БДУВИБР с
център Пловдив било отказано продължаване на срока на действие на разрешителното за
процесния воден обект.
На 07.07.2021 год. св.С. П. Л. /главен експерт в Дирекция „КОС“ при РИОСВ-
Хасково/ посетил стопанисвания от жалбоподателя воден обект. Констатирал,
невъзможност за достъп и вземане на водни проби от ПСОВ с.Поповец и Зимовина ,както
и непредприети от страна на Община Стамболово действия по подновяване на
разрешителното за заустване. По тези причини св. Л. съставил протокол за проверка №
748/ 07.07.2021 год., в който отразила горните констатации и със същия протокол на
Община Стамболово било дадено предписание: да се подаде заявление и необходимата
информация в БД ИБР гр.Пловдив за издаване на разрешително за заустване на отпадни
води от канализацията на с.Поповец и с.Зимовина в река Домуз дере,поречие на р.Марица
,като за подаденото заявление се уведоми РИОСВ-Хасково . Определен е срок за
изпълнение на предписанието 07.09.2021г. и отговорник –кмета на Община Стамболово.
Протоколът от проверката е връчен на 07.07.2021 г. на Г. Р.М. –директор дирекция при
Община Стамболово . С писмо изх.№С-2341/03.09.2021 г. кмета на Община Стамболово
поискал от РИОСВ –Хасково удължаване срока за изпълнение на предписанието по
протокола от 07.07.2021г. С писмо изх.№В-228/17.09.2021г. на директора на РИОСВ –
Хасково Община Стамболово е уведомена,че предписанието ще бъде удължено с три месеца
с краен срок на изпълнение 07.12.2021г.
На 17.12.202г. била извършена от свидетелите С.Л. и Д.А. последваща проверка
във връзка с осъществяване контрол по изпълнение на предписанието ,при която било
установено, че не било изпълнено предписанието по т.1 от протокол за проверка № 748/
07.07.2021 год . и не е подадане заявление за издаване на разрешително за заустване в БД
ИБР Пловдив . Констатациите от проверката били обективирани в протокол за проверка
№1309/17.12.2021 г.С оглед установените от контролните органи обстоятелства и изводите,
до които достигнали за извършено административно нарушение на 10.01.2022 г., на
Община Стамболово е съставен Акт за установяване на административно нарушение №
2
4/10.01.20212 г. от св.С.Л. . Актът за установяване на административно нарушение е
съставен в отсъствие на представляващ Община Стамболово , сочена като нарушител, след
като е изпратена и връчена на 29.12.2021г. покана за явяване до 07.01.2022 г., в
РИОСВ-Хасково за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Срещу съставения акт за установяване на административно нарушение, препис от който е
връчен на жалбоподателя срещу разписка на 12.01.2022г. е постъпило възражение
допълнително в рамките на законовия срок. При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани
в акта за установяване на административно нарушение.
Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели.
Съдът кредитира показанията на св.С.Л. и Д.А. относно обстоятелствата, изложени в
АУАН, свързани с извършване на процесните проверки , като еднопосочни с останалия
събран доказателствен материал, поради което съдът ги възприема като достоверни при
обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 166, т. 3 от Закона за опазване на околната среда
наказанията по чл. 165 се наказват и лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в
индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б,
издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на
басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях
длъжностни лица По силата на чл. 165, ал. 1 ЗООС, длъжностно лице, което не допусне в
обекта или на територията контролен орган, извършващ проверка, измерване или вземане на
проба, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лева, а в ал. 2 на цитираната разпоредба в
предвидено налагането на имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. на юридическото лице
или едноличния търговец в случаите, когато негов работник или служител извърши
нарушение по ал. 1, независимо от това дали контролният орган може да установи
самоличността на работника или служителя. Следователно, деянието, за което е наложена
имуществена санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с
административно наказание глоба, респ. с имуществена санкция.
При преценка законосъобразността на обжалваното НП, съдът намира, че не са
допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на АУАН в отсъствие
представляващ жалбоподателя,на който впоследствие е връчен препис от него .
Съставеният АУАН съответства на предписаното от разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН –
нарушението е описано с всички съставомерни признаци, характеризиращи го от обективна
страна по начин достатъчно ясен, за да е в състояние привлеченото към отговорност лице да
организира защитата си в пълен предоставен от закона обем. В случая е налице изявление от
страна на актосъставителя, че актът за установяване на административно нарушение се
съставя против лицето, посочено в него като нарушител – Община Стамболово за
нарушение по чл. 166 т.3,вр.чл.155 и чл.156 т.2 от ЗООС, след като на 17.12.2021 г. е
3
констатирано неизпълнение на предписанието ,обективирано в т.1 от протокол №748/
07.07.2021 год .,а за дата на нарушението е посочено 08.12.2021 г. Същото описание на
нарушението, че срока за изпълнение на предписанието е изтекъл на 08.12.2021 г. се
съдържа в издаденото НП. Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за
издаването му и по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
установяващ изискуемите реквизити.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се
установяват по категоричен начин. Съдът намира за доказано , че Община Стамболово не е
изпълнила в указания и срок до 07.12.2021г. даденото му в т.1 с протокол за проверка
, издаден на осн.чл.155 от ЗООС № 748/07.07.2021 г. задължително предписание на
контролен орган,отнасящи се до това да бъде подадено заявление и необходимата
информация в БД ИБР гр.Пловдив за издаване на разрешително за заустване на отпадни
води от канализацията на с.Поповец и с.Зимовина в река Домуз дере,поречие на р.Марица
,като за подаденото заявление се уведоми РИОСВ-Хасково. Изпълнителното деяние на
нарушението по чл.166 т.3 от ЗООС се изразява в неизпълнение на задължително
предписание на контролен орган по този закон . Нарушението, като форма на
изпълнителното деяние - действие или бездействие зависи от съдържанието на
предписанието и в случая е осъществено, чрез втората от двете хипотези - бездействие. В
разглеждания казус адресат на предписанието, дадено с Протокол за проверка №748/
07.07.2021 год. е жалбоподателят Община Стамболово . В този смисъл следва да се
отбележи, че когато процесното предписание е издадено от компетентен орган, при спазване
изискванията на закона,то подлежи на изпълнение. От друга страна обаче, неизпълнението
на предписанието именно е юридическият факт, пораждащ административнонаказателната
отговорност на неговия адресат, с оглед което се поставя въпросът съответствието на това
предписание с разпоредбите на закона съставлява ли условие, явяващо се решаващо при
преценка законосъобразността на процесното НП. Т.е. преценката за законността на това
предписание влиза ли в обхвата на проверката, която съдът дължи и върши при
упражнявания контрол за законосъобразност на обжалваното НП. Настоящият съдебен
състав в предходни случаи е възприемал положителния отговор на поставения въпрос,
ръководейки се от съображението, че в противен случай би се стигнало до неоправдано
изпразване от съдържание на тази проверка, а това не намира опора в закона и не
съответства на неговия смисъл от гледна точка обема на правото на защита в
административнонаказателния процес. Още повече, че двата подхода за контрол на
законосъобразност на дадените предписания, макар и различаващи се по реда, по който се
осъществява, не се изключват напълно един друг. В случая обаче, с оглед наложилото се в
съдебната практика виждане по въпроса следва да се възприеме, че актът, с който на
жалбоподателя са дадени задължителни предписания съставлява индивидуален
административен акт, пораждащ всички предвидени в закона последици за страните и след
като жалбоподателят е пропуснал да оспори пред административния съд, то той не може да
4
стори това едва в настоящото производство при обжалване на НП, а районният съд не
разполага с възможността и правомощие да отмени същите, нито да ги преценя по същество
откъм законосъобразност дори в рамките на проверката на правилността на НП.
Все пак и независимо от горните съображения , в конкретната хипотеза процесното
предписание е в съответствие със закона. Вмененото с него задължение на жалбоподателя
е да бъде подадено от него заявление в БД ИБР гр.Пловдив за издаване на разрешително
за заустване на отпадни води от канализацията на с.Поповец и с.Зимовина в река Домуз
дере,поречие на р.Марица. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване
на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на
индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване,
разрешителното се издава въз основа на заявление, подадено от лице - титуляр на
разрешителното, което ще зауства отпадъчни води в повърхностни води и ще изпълнява
условията в разрешителното. От доказателствата по делото, в частност прежде издадените
разрешително и решения на директор на БД ИБР-Пловдив , безспорно се установява, че
именно Община Стамболово е била титуляр на разрешителното и нейно е било
задължението по горецитирания текст от подзаконовия нормативен акт,като собственик на
канализационните системи и ПОСВ/писмо от 10.06.2022 г. на управител на „ВиК“ЕООД -
Хасково / .Т.е. предписанието се явява законосъобразно и като такова подлежи на
изпълнение. Същото е следвало да бъде изпълнено най – късно на датата, посочена от
контролните органи – 07.12.2021 г. ,но е сторено и към момента на неговото установяване-
17.12.2021г. С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са осъществени
признаците на състава на административно нарушение по чл.166 т.3 от ЗООС, както
правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото
нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за
предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво установено.
В същото време съдът намира, че наказващият орган не е съобразил в пълна степен
разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието в размер за имуществената
санкция от 2500 лева, т.е. над установения минимум на предвидената санкция,без
обсъждане на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства . Горното налага
обжалваното НП да бъде изменено и санкцията намалена до минимума от 2000 лв.
От друга страна преценката на наказващия орган, направена по законосъобразност,
че спецификата на конкретния случай не позволява деянието да се квалифицира като
„маловажен” случай на административно нарушение, следва да бъде изцяло споделена.
Настоящата инстанция прие, че отчетеното бездейстиве засяга един значителен кръг от
обществените отношения, касаещи опазване чистотата на околната среда. Ето защо и
доколкото процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на
опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, като и тъй като по делото не се
установяват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
съдът приема, че чл. 28 от ЗАНН не намира приложение в процесния случай.
Мотивиран така, съдът
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 4 от 08.03.2022 г. на Директор на РИОСВ-
Хасково, в частта на наложената на Община Стамболово на основание чл.166 т.3,вр.чл.165
ал.2 от ЗОСС имуществена санкция,като намалява размера и от 2500 лв. на 2000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
6