№ 50
гр. гр. Димитровград, 12.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610101072 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 от ГПК- отрицателен
установителен иск.
В искова молба ищецът Б. СТ. АС. твърди, че 01.08.2006г. сключила с „Българска
Пощенска банка“ АД, с настоящо наименование „**“АД, Договор за потребителски кредит,
съгласно който й бил отпуснат кредит в размер на 2700 лева. В тази връзка, ищецът се
задължила да погаси задължението си на 60 месечни вноски, с краен срок на погасяване-
01.08.2011г. След усвояване на кредита тя погасила една част от месечните си вноски, като
след това спряла да плаща. Останало непогасено задължение по кредита в размер на 1974,73
лева, от които главница- 714,81 лева и договорна лихва- 1259,92 лева. на 18.01.2016г. бил
сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания между „**“АД и ответника „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, като задължението на ищеца, произтичащо от Договор за потребителски
кредит от 01.08.2006г. било изкупено от второто дружество. За извършената цесия
длъжника била уведомена на 09.03.2016г. и на 20.10.2017г. Със съобщението за цесия на А.
бил даден 7-дневен срок за погасяване на задължението. Действия в тази насока от нея обаче
не били предприети. Тъй като ищеца не била изпълнила задължението си по договора за
кредит до 01.08.2011г., след тази дата тя изпаднала в забава и за кредитора възникнало
правото да иска принудително изпълнение на сумата от непогасения кредит в размер на
общо 1974,73 лева. С издаден на 18.12.2017г. по ч.гр.д.№1861/2017г. по описа на РС-
Димитровград Изпълнителен лист, както и издадена по същото дело Заповед за изпълнение
№1153/21.11.2017г., ищецът била осъдена да заплати на ответника сумата в размер на 714,81
лева-главница, дължима по горепосочения договор за потребителски кредит, договорна
лихва в размер на 1259,92 лева за периода от 01.10.2010г. до 18.01.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.11.2017г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 39,49 лева- деловодни разноски. „ЕОС Матрикс“ЕООД предприело
изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание, като при ЧСИ ** по
представения изпълнителен лист, на 14.03.2018г. било образувано изп.дело №498/2018г. на
длъжника било изпратено Съобщение за образуваното изп.дело, като то било получено от
нея на 03.05.2018г. Независимо от образуването на изпълнително дело обаче, давността по
отношение на вземането не била прекъсвана. На 23.03.2018г. по изпълнителното дело е
наложен запор на банкови сметки на длъжника, открити в „**“АД и „ЦКБ“АД, като
съобщението за това са получени от Банките на 23.03.2018г. Тъй като не били извършени
изпълнителни действия от 01.08.2011г.- датата, от която процесното вземане станало
1
изискуемо, до 23.03.2018г., когато били наложени посочените по-горе два запора, давността
не била прекъсната, поради което изтекъл петгодишния период, считано от 01.08.2011г.,
като претенциите за принудително осъществяване на вземанията от кредитора вече били
погасени по давност. Счита ,че давността по смисъла на чл.110 от ЗЗД, вр.чл.114 ал.1 от ЗЗД
е изтекла за това вземане още през 2016г., т.е. много преди да бъде образувано изп.дело
№498/2018г. по описа на ЧСИ **, като извършените по него изпълнителни действия са
невалидни. Твърди ,че след наложените два запора на банковите сметки на ищеца на
23.03.2018г. до началото на 2021г. други действия от ЧСИ не били предприемани. На
10.02.2021г. до ищеца била изпратена Призовка за принудително събиране на задължението,
като в нея е посочено, че на 16.03.2021г. ЧСИ ще пристъпи към принудително събиране на
задължението, което към 10.02.2021г. възлизало на 3782,84 лева. Тази призовка била
връчена на ищеца на 22.02.2021г. В тази връзка за ищеца бил налице правен интерес от
предявяване на настоящия отрицателен установителен иск по чл.439 ал.1 от ГПК. Съгласно
чл.110 от ЗЗД с изтичането на 5-годишна давност се погасяват всички вземания, за които
закона не предвижда друг срок. От друга страна, чл.111 б.“в“ от ЗЗД предвижда, че
вземанията за наем, лихви и други периодични плащания се погасяват с изтичане на 3-
годишна давност. Същевременно чл.114 от ЗЗД предвиждал, че давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Предвид това давността за дължимата
главница била изтекла на 01.08.2016г., а тази за договорната лихва –на 01.08.2014г.
Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че
Б. СТ. АС. не дължи на „ЕОС Матрикс“ЕООД сумата от 714,81 лева-главница по Договор за
потребителски кредит от 01.08.2006г., сключен с „Българска Пощенска банка“АД, с
настоящо наименование „**“АД, договорна лихва за периода от 01.10.2010г. до 18.01.2016г.
в размер на 1259,92 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 17.11.2017г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 39,49 лева, представляваща
разноски в заповедното производство, за което е издаден изпълнителен лист от 18.12.2017г.
в полза на „ЕОС Матрикс“ЕООД и на 14.03.2018г. е образувано изп.дело №20189290400498
по описа на ЧСИ ** с район на действие ОС-Хасково, като погасени по давност. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
С писмено становище от 02.11.2021г. ответникът заявява, че предявения отрицателен
установителен иск е недопустим. Посочва, че в разпоредбата на чл.439 ал.2 от ГПК било
посочено, че искът по чл.439 ал.1 от ГПК може да бъде основан само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Следователно, предпоставки за предявяване на този иск са
изпълнителна сила на решението, респ.на заповедта за изпълнение и промени, които са
изменили или погасили материалното право, установено със съдебния акт в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Посочените предпоставки касаят
допустимостта, а не основателността на иска. В настоящият случай, наличието на
горепосочените предпоставки въобще не били твърдени от ищеца, а вместо това се
посочвало, че погасителната давност за процесните вземания е била изтекла към датата на
образуване на ч.гр.д. 1861/2017г. по описа на РС-Димитровград. Това обстоятелство нямало
ка да бъдат „нови факти“ по смисъла на чл.439 ал.2 от ГПК. Предвид изложеното счита, че
предявения иск е недопустим и иска производството по делото да бъде прекратено. На
следващо място, намира предявения иск за изцяло неоснователен. Длъжникът не бил
възразил срещу издадената по ч.гр.д.№1861/2017г. на РС-Димитровград заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, поради което на 18.12.2017г. съдът
издал изпълнителен лист. От тази дата започвала да тече нова давност, която била
прекъсната на 14.03.2018г. с образуване на ИД №498/2018г. на ЧСИ **. Предприетите
изпълнителни действия по делото от своя страна също прекъсвали погасителната давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
2
Видно от приетия като доказателство по делото препис от Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, същото е подадено от „ЕОС Матрикс“ЕООД на
17.11.2017г. до РС-Димитровград, като с него се иска по отношение на ищеца Б. СТ. АС. да
бъде издадена заповед за изпълнение за неплатени задължения по Договор за потребителски
кредит от 01.08.2006г., сключен между нея и „Българска пощенска банка“АД. В тази връзка
в РС-Димитровград било образувано ч.гр.д.№1861/2017г., по което на 21.11.2017г. била
издадена Заповед №1153 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С тази
заповед на длъжника Б. СТ. АС. било разпоредено да заплати на кредитора „ЕОС
Матрикс“ЕООД сумата в размер на 714,81 лева-главница, дължима по Договор за
потребителски кредит от 01.08.2006г., сключен между длъжника и „Българска пощенска
банка“АД, с настоящо наименование „**“АД, договорна лихва в размер на 1259,92 лева за
периода от 01.10.2010г. до 18.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.11.2017г. до изплащане на вземането, както и сумата от 39,49 лева- деловодни
разноски. Доколкото в срока по чл.414 от ГПК длъжникът не депозирала възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, по искане на кредитора, на 18.12.2017г. съдът издал
Изпълнителен лист №1941, с който осъдил Б. СТ. АС. да заплати на „ЕОС Матрикс“ЕООД
горепосочените суми.
С Молба от 28.02.2018г. „ЕОС Матрикс“ЕООД представило пред ЧСИ ** с рег.№929
и район на действие ОС-Хасково, горепосочения изпълнителен лист, издаден от РС-
Димитровград, като поискало срещу длъжника Б. СТ. АС. да бъде образувано изпълнително
дело за събиране на горепосочените суми. В тази връзка било образувано изп.дело
№20189290400498 по описа на ЧСИ Кавакова, като на 19.03.2018г. до нея било изпратено
Съобщение за образувано изпълнително дело, което й било връчено на 03.05.2018г.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Безспорно установено по настоящото дело е, че с издаден по ч.гр.д.№1861/2017г. по
описа на РС-Димитровград Изпълнителен лист №1941 от 18.12.2017г. по влязла в законна
сила на 12.12.2017г. Заповед №1153/21.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК ищецът Б. СТ. АС. е осъдена да заплати на „ЕОС Матрикс“ЕООД сумата в
размер на 714,81 лева-главница, дължима по Договор за потребителски кредит от
01.08.2006г., сключен между длъжника и „Българска пощенска банка“АД, с настоящо
наименование „**“АД, договорна лихва в размер на 1259,92 лева за периода от 01.10.2010г.
до 18.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.11.2017г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 39,49 лева- деловодни разноски. На длъжника Б.
СТ. АС. е изпратено съобщение изх.№10311/19.03.2018г. за образувано по молба на „ЕОС
Матрикс“ЕООД изп.дело №20189290400498 по описа на ЧСИ **. Призовката за
принудително изпълнение, изпратена до длъжника Б. СТ. АС. е получена на 22.02.2021г.
лично и срещу подпис.
Вземането, предмет на заявлението въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК произтича от сключен на 01.08.2006г. Договор за
потребителски кредит между Б. СТ. АС. и „Българска Пощенска банка“АД, което на
18.01.2016г. е прехвърлено от страна на Банката –кредитор с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания в полза на „ЕОС Матрикс“ЕООД. По силата на Договора за
потребителски кредит на длъжника е бил отпуснат кредит в размер на 2700 лева, който тя
трябвало да погаси на 60 месечни вноски до 01.08.2011г. След усвояване на кредита Б. СТ.
АС. е платила част от месечните си вноски, след което преустановила плащанията си.
3
Останало непогасено задължение по кредита в размер на 1974,73 лева, от които 714,81 лева
главница и 1259,92 лева договорна лихва. Това задължение било изцяло падежирало на
01.08.2011г., когато трябвало да бъде платена последната вноска по Договора, като на
същата дата настъпила и неговата изискуемост. На 23.03.2018г. са били наложени запори по
изп.дело №498//2018г. на ЧСИ ** с рег.№929 КЧСИ.
Съгласно разпоредбата на чл.439 ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, с който иск се оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
В исковата молба, подадена на 06.07.2021г. ищецът оспорва правото на изпълнение,
като въвежда възражение за погасяване по давност на вземането по заповедта за периода от
01.08.2011г. до 01.08.2016г. за главницата и до 01.08.2014г. за договорната лихва. Твърди, че
при начало на погасителната давност и изискуемост на вземането на 01.08.2011г., след като
същата е петгодишна за главницата и тригодишна за договорната лихва, същата е изтекла на
01.08.2016г. респ.на 01.08.2014г., т.е. преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на
17.11.2017г. в съда.
Заповед №1153/21.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д.№1861/2017г. по описа на РС-Димитровград, е влязла в сила по
отношение на ищеца на 12.12.2017г., преди предявяване на иска от 06.07.2021г., тъй като от
страна на длъжника не е подадено възражение по чл.414 ал.1 от ГПК. Оспорването от
длъжника на факти и обстоятелства, настъпили преди влизане в сила на заповедта за
изпълнение и относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, следва да се
извърши с възражението по чл.414 от ГПК.
В исковата си молба, както и в проведеното по делото съдебно заседание ищцата не
въвежда твърдения за факти и обстоятелства настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение на 12.12.2017г., което обосновава и извода за недопустимост на предявения иск.
Според константната практика на ВКС, обективирана в определение
№501/16.09.2015г. по ч.гр.д.№4150/2015г. ІІІ г.о., решение №6/21.01.2016г. по дело
№1562/2015г. І т.о., на новонастъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение факти
длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 от ГПК, като
новите факти следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по
правилото на чл.416 от ГПК. Неподаването на възражение по чл.414 от ГПК има за
последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение и към датата на изтичане на
срока за подаване на възражение срещу заповедта са преклудирани възраженията на
длъжника по отношение на изтекла до този момент погасителна давност. Предвидената в
чл.439 от ГПК защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение се явява
недопустима, когато се основава на факти и твърдения, които длъжника е могъл и е
следвало да заяви преди влизането й в сила. Преклудират се както възраженията на
длъжника по отношение на фактите, съществували до стабилизирането на заповедта за
4
изпълнение, така и правото на длъжника да ги въведе в нов исков процес, което право е
преклудирано, съгласно т.17 от ТР №4/2004г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното, съдът счита, че в настоящия случай не са налице
предпоставките на чл.439 от ГПК, доколкото ищцата не се позовава на новонастъпил факт
след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Поради това, предявения иск с правно
основание чл.439 от ГПК е недопустим, тъй като е основан на факт, който е настъпил преди
влизането в сила на заповедта за изпълнение. Давностният срок е изтекъл на 01.08.2016г. и
за ищцата-длъжник в заповедното производство е съществувала възможност да оспори
вземането, предмет на заповедта за изпълнение в срока за възражение по чл.414 ал.2 от ГПК.
С оглед на това, че предявения от Б. СТ. АС. иск с правно основание чл.439 ал.2 от
ГПК е недопустим производството по делото следва да бъде прекратено, като исковата
молба следва да се върне на ищеца.
Доколкото по делото е проведено публично съдебно заседание на 14.12.2021г., в
което съдът е обявил устните състезания за приключени, както че ще се произнесе с решение
до 14.01.2022г., което е невъзможно предвид недопустимостта на предявения иск,
производството по делото следва да се възобнови, след което да се прекрати като
недопустимо.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№1072/2021г. по описа на РС-
Димитровград.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№1072/2021г. по описа на РС-Димитровград,
поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.439 ал.2 от ГПК, като
ВРЪЩА искова молба вх.№1887/08.07.2021г. по описа на РС-Димитровград на ищеца Б.
СТ. АС., с ЕГН **, от гр.**, община **
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ОС- Хасково в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
5