Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 14.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на седемнадесети април през 2019
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 12126 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 171916 от 14.07.2017 г., постановено по гр.д. № 51615/2016 г.
на СРС, 47 състав, е осъдено „Д.з." АД да заплати на М.И.Д. на основание чл.226 от КЗ/отм/ сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди в резултат от ПТП, настъпило на 05.07.2015г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на ПТП - 05.07.2015г. до окончателното й плащане, като е отхвърлен иска за
разликата над 2000 лв. до предявения размер от 15 000лв. като
неоснователен. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските, като е осъдил „Д.з." АД да заплати на СРС държавна
такса в размер на 80 лв., и с
допълнително решение по чл.250 от ГПК № 318184 от 19.01.2019 г. е допълнил основното решение като е осъдил
М.И.Д. да заплати на „Д.з." АД на основание чл.78,
ал.3 от ГПК разноски според отхвърлената част от иска в размер на 128,57 лв. С
определение по чл.248 от ГПК № 398965 от 03.05.2018 г. първоинстанционният съд
е оставил без разглеждане искането на ищеца М.Д. за изменение на основното
решение в частта за разноските.
Определението по чл.248
от ГПК и допълнителното решение по чл.250 от ГПК не са обжалвани.
Решението от 15.01.2018
г. по същество на спора, е обжалвано в срок и от двете страни.
Ищецът М.И.Д. обжалва решението в частта, в която искът му е отхвърлен
за разликата над 2000лв. до предявения размер от 15 000лв. с искане да
бъде отменено в тази част и искът уважен изцяло. Излагат се оплаквания за
неправилност поради занижаване размера на
обезщетението за неимуществени вреди и намира определеното обезщетение за
несправедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД, несъобразено със събраните поделото
доказателства за вида на увреждането, претърпените болки и страдания.
Претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът „Д.з." АД обжалва решението в
частта, в която искът за обезщетение е бил уважен за разликата над 1000 лв. до
2000 лв. със законната лихва върху разликата от датата на
увреждането, или за разликата от 1000 лв., с оплаквания за неправилност поради нарушение
на материалния и необоснованост, поради нарушение на принципа на справедливост
по чл.52 от ЗЗД. Намира определеното обезщетение за несправедливо по смисъла на
чл.52 от ЗЗД, несъобразено със събраните по делото доказателства за вида на
увреждането, получените леки по вид и степен контузии, за които не е проведено
лечение, липса на усложнения, неотносимост към размера на обезщетението на
субективното усешнане за страх и безпокойство. Моли да се отмени решението в
обжалваната част и се отхвърли иска за разликата от 1000лв., респ. да се
промени дължимата от дружеството държавна такса, претендира разноски за двете
съдебни инстанции.
Страните не са дали
отговори по въззивната жалба на противната страна.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо, тъй като има съдържанието
по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба
претенция.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във
въззивната жалба на ищцата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните
правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите
материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Предявен е иск с
правно основнаие чл. 226 от Кодекса за застраховането/отм/.
Ищецът М.И.Д. твърди,
че на 05.07.2015г. на главен път 1-6 Бургас-София в участъка между гр.Калофер и
с.Васил Левски при километър 270+0,10м, Б.Н.Н., управлявайки МПС автобус марка
Темса, модел 124 X с ДК№******, нарушава правилата за движение по пътищата,
като поради несъобразена скорост при десен завой излязъл вдясно от пътното
платно и се преобърнал странично, в резултат от което са причинени леки телесни
повреди на ищеца. По посочения начин Б.Н.осъществил състава на престъпление по
чл.343, ал.З предл.4, б."а" във връзка с чл.342, ал.1 от НК, поради
което е образувано НОХД№141/2016, по описа на 2-ри нак състав на PC Карлово,
което приключило със споразумение на 26.04.2016г. В резултат от ПТП ищецът
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в множество травматични
увреждания, а именно есенциална хипертония, травми на главата, гръдния кош,
корема, долната част на гърба и таза. Описаните увреждания довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и причинили неудобства , болки , страдания
и страх на ищеца. Установената хипертония станала хронична и налага постоянно
приемане на медикаменти. Доколкото ответното дружество се явявало застраховател
по застраховка „гражнаска отговорност“ на виновния водач към момента на ПТП,
иска да се осъди то да му заплати обезщетение за причинените и болки и страдания от травмите в
размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на ПТП до окончателното й плащане и направените по делото разноски.
|
0 |
Ответникът ’’Д.з."АД
оспорва иска. Не оспорва механизма на процесното ПТП, вината на водача на
автобуса и качеството си на застраховател на гражданската отговорност на водача
на автобуса, но оспорват иска по основание и размер с възраженията, че ищецът
не е претърпял описаните в исковата молба телесни увреждания и не е търпял
болки и страдания, а търсеното обезщетение е завишено по размер.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, и съдебно-медицински и
автотехнически експертизи, че в резултат на процесното ПТП ищцецът е получил контузия на
главата и контузия на гръдния кош, повърхностна травма на корема, долната част
на гърба и таза, за които не му е провеждано оперативно или друго лечение, при
възстановителен период според СМЕ около 20 дни, без трайни последици и търпени
болки и страдания , които през първите 10 дни са били с по-голям интензитет, за
които с евзимат по принцип само обезболяващи лекарства. Съдът е кредитирал
показанията на свидетеля Дойкова ата само в частта, в която съответстват на
заключението на вещото лице, и в частта , в която свидетелства, че ищецът след
ПТП изпитва страх и безпокойство при излизане навън и ползване на автобус, тъй
като е нормално и логично тези последици да настъпят. Не го е кредитирал
относно твърдението на свидетеля за получена от ищеца хипертония, която да е
налична и до сега, тъй като по делото нямало доказателства за наличие на
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и евентуалната хипертония на
ищеца, за която следва да ползва медикаменти. Приел е още, че не са събрани
доказателства ищецът да е употребявал посочените в исковата молба медикаменти.
Определил е сумата от 2000 лв. като справедливо обезщетение.
Въззивният съд
споделя тези фактически и правни изводи, с изключение на определения като
справледли размер на обезщетението от 2000лв.,
при което препраща към мотивите на решението съгласно чл.272 от ГПК, с
изключение на извода за справедливие размер на обезщетението от 2000лв.
По наведените с въззивните жалби доводи н астраните за
неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Решението в частта, в
която искът е бил уважен до 1000лв. като необжалвано е влязло в сила, което
задължава въззивният съд, на основание чл.297 от ГПК да приеме, че са се
осъществили законоизискуемите предпоставки по чл.226, вр. чл.266 от КЗ /отм./, от
приложимия съгласно пар.22 от ПЗР на действащия КЗ от 2015г., а именно:
настъпване на покрит застрахователен риск - ПТП на на посочените дата и място с
исковата молба, противоправно поведение на водача на МПС, сключена застраховка
„гражданска отговорност“ между водача на участвалото в ПТП МПС и ответното
дружество, причинени травми на ищеца от това ПТП изпитвани от него болки и
страдания и страх и безпокойство.
Предметът на въззивна
проверка за правилност относно фактите е очертан от заявеното оспорване с
въззивната жалба на ищеца за размера на увреждането и за преживените от ищеца
болки и страдания както и относно оплакванията на двете страни по справедливия
размер на обезщетението за това по критериите на чл.52 от ЗЗД и според събраните
по делото доказателства.
При
определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания
вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при
социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие, както и нормативно определения лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност" -
до 2 млн. лв., при едно пострадало лице, какъвто е настоящият случай (арг. 266,
ал. 1, т. 1, б. "а" КЗ, отм.).
При прилагането на
критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетение за
неимуществени вреди, лимитите на застраховане, както и размера на минималната
работна заплата, нямат самостоятелно значение. Те могат да бъдат взети предвид
само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране
на критерия за справедливост. В конкретния случай, преценката на събраните
по делото доказателства сочи, че в
резултат на ПТП на 05.07.2015 г. ищецът е получила травматични
увреждания : контузия на главата и контузия на гръдния
кош, повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза, които не са довели до увреждане
на вътрешни органи, и за които
не му е провеждано оперативно или друго лечение, при възстановителен период
според СМЕ около 20 дни, които през първите 10 дни са били с по-голям
интензитет, без
данни за усложнения и без последици. Не са събрани по делото
доказателства, които да оборват тези травми, установени с приетите по делото
писмени доказателства-медицински документи от спешния преглед и проведени
изследвания на ищеца ведната след ПТП и заключението на приетата по делото СМЕ,
която не е оспорена от страните и съдът при преценката по чл.202 от ГПК я
въприема като обективна и компетентна. По своя характер причинените на ищеца травматични
увреждания са леки и не предивдикват неудобства повече от обичайните, нито чрез
същите е било поставено здравето или живота на ищеца в опасност, дори и
временна. Същевременно в процеса на възстановяне е житейски оправдано ищецът да
е изпитвал страх и безпокойство поради преживяното ПТП, при което е бил той
самия увреден, както и др.лица, като свидетелят Донкова установява тези
субективни негови състояния. Макар и субективни емоции, чувството на страх и
безпокойство се намира в причинна връзка с ПТП и следва да се съобразят от съда
при определяне на общия размер на обезщетението по справедливост.
Не се доказа по делото
констатираното еднократно при ищеца състояние на хипертония-съгласно преглед
при лекар на 10.07.2015 г., да е в причинна връзка с ПТП, нито дали това състояние е продължило и след датата на прегледа, ето защо установяването
му еднократно не е факт, който да отрази при определяне на обезщетението.
Съобразно изложенотот въззивнит тсъд
намира, че за установените по делото
леки и преходни травми на ищеца от процесното ПТП и кратния
възстановителен период, неизискваш специално лечение, и съпътстващото това
възстановяване чувство на страх и безпокойство с преходен характер, сумата от
1000лв. се явява справедлив размер на имуществено обезщетяване, който размер
съдът не може да намалява с оглед обжалваемия предмет. За разликата над
сумата 1000лв. искът се явява неоснователен и подлежащ на отхвърляне.
Това води до извод за
неправилност на решението в частта в която искът е уважен над 1000лв. до
2000лв., със законната лихва от датата на увреждането върху тази разлика, и неговата отмяна в тази обжалвана от
ответника част . В останалата част, в която сиктъ за сумата над 2000лв. до
предявени яразмер от 15 000лв. е отхвърлен, решението се явява правилно и
подлежащо на потвърждаване.
При този изход на спора, следва да се намали размера на дължимата от
ответника държавна такса на СРС от 80 лв. на 50 лв., което налага отмяна на
решението в частта за разноските над тези суми.
На въззивника-ответник, поради уважаване на жалбата, ищецът дължи
направените разноски за въззивната инстанция в размер на 25 лв. за държавна
такса. Не се дължи адв.възнаграждение на адв.М. от ответника за оказаната от
него безплатна адв.помощ на ищеца пред въззивната инстанция, тъй като
въззивната жалба на ищеца, представляван от адв.М., не се уважава.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 171916 от 14.07.2017 г., постановено по
гр.д. № 51615/2016 г. на СРС, 47 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, в която е осъдено „Д.з." АД да заплати на М.И.Д. на основание чл.226 от КЗ/отм/ сумата над 1000 лв. от 2000 лева / за разликата от 100лв. между двете суми/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 05.07.2015г., ведно със
законната лихва върху тази разлика от датата на ПТП -
05.07.2015г. до окончателното й плащане, и в частта за разноските, с
която е осъдено „Д.з." АД да заплати на СРС държавна такса над 50 лв. до 80 лв., ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.И.Д. с ЕГН ********** ***, срещу „Д.з." АД с ЕИК ******седалище ***,
иск с основание по чл. 226, ал.1 от КЗ, вр. чл.266, ал.1 от КЗ /отм./, за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди от настъпило на
17.09.2015г. ПТП, за сумата над 1000 лв. до 2000лв./ или за разликата от
1000лв. /.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 171916 от 14.07.2017 г., постановено по гр.д. № 51615/2016 г. на
СРС, 47 състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, в която искът по чл.266 от КЗ/отм./ е отхвърлен за сумата над 2000лв. до предявения размер от
15 000лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8
от ГПК М.И.Д. с ЕГН********** ***, да заплати на „Д.з." АД с ЕИК ******седалище
***, сумата 25лв. разноски за въззивната инстанция.
Оставя без уважение искането на адв.В.М. от СтАК за
възнаграждение по чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.