№ 21247
гр. С, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110147905 по
описа за 2023 година
Предявен е иск от В. В. З., ЕГН ..., с адрес гр.С, ж.к.М-4 бл...., чрез адв.Х., със съдебена дрес
гр.С, ул.К № 1, за осъждане на ответника “Б В И Г“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.С, пл.”П“ № 5, представлявано от Н Д Ч и К Р, да заплати на ищеца сумата от
2480.62 лева /съобразно допуснатото изменение на иска в о.с.з. от 05.12.2023 г./, предявена
частично от 5 000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо въз основа
на сключен между страните договор за имуществено застраховане „Б К С“ № ..., във връзка с
настъпил на 2-3 юли 2023 г. застрахователен риск по МПС с рег.№ ..., за който е образувана
щета № ..., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата
молба – 28.08.2023 г., до окончателното й изплащане
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на л.а.Ф Т с рег.№ ..., за който е
сключил с ответното дружество договор за имуществено застраховане по полица № .... Сочи
се, че на 02.07.2023 г. ищецът е паркирал автомобила в гр.С, ж.к.М 4, пред бл.... и на
следващия ден е установил липсата на двата предни фара, като части от тях са останали по
автомобила. Според ищеца, за случая са уведомени органите на полицията, които са
образували ДП № .../2023 г. по описа на 7 РУ-СДВР.
В същото време, на 05.07.2023 г., ищецът е подал до ответното дружество заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение, по което е образувана преписка и е извършен
оглед. Ответникът обаче е отказал изплащане на обезщетение с мотив, че не такова не може
да бъде определено за детайли, които не са представени за оглед или за оценка на
състоянието им от представител на застрахователя. Освен това ответникът се е позовал на
т.1.19 от подраздел Общи изсключения от ОУ, съобразно която разпоредба той не покрива
1
щети от кражба на отделни части, възли и агрегати, принадлежности и оборудване извън
салона на МПС.Според ищеца, в същата клауза от ОУ е предвидено да се обезщетяват
нанесените повреди от кражба.
С оглед на това, ищецът претендира да получи обезщетение за увреденото
имущество, застраховано при ответника, като размерът на щетите оценява на 5000.00 лв., а в
настоящето производство претендира само част от тях – сума в размер на 1000.00 лв.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск.
Ответникът не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните,
предявяване на претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за кражба на 2 бр.
фарове и постановен отказ по нея. Въпреки това ответникът оспорва ищецът да притежава
активна материална легитимация по иска, доколкото към датата на предявяването му той
вече не е собственик на застрахованата вещ. Аргументира се становище, че в неговите права
е встъпил новия собственик, а именно Т Т.
От друга страна се прави възражение, че вредите, обект на иска, представляват изключение
от предоставеното покритие по полицата. В тази насока ответникът се позовава на т.1.19 от
подраздел Х. Общи изключения на ОУ.
На самостоятелно основание искът се оспорва и по размер като предявен в
прекомерен такъв.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея искания и възражения.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изсушана е
съдебно-автотехническа експериза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ.
На първо място, във връзка с изложените в отговора на исковата молба доводи за
недопустимост на предявения иск, съдът намира за нужно да отбележи следното:
По делото не е спорно, а и от представеното от ответника удостоверение от МВР,
СДВР, отдел «Пътна полиция», се установява, че ищецът е закупил процесния л.а.Ф Т, на
24.02.2023 г., като след малко повече от месец /на 11.08.2023 г./ от настъпване на твърдяното
застрахователно събитие, той го е отчуждил в полза на Т Т Т.
Това обстоятелство обаче не изключва допустимоста на иска, доколкото предмет на
същия е не правото на собственост върху застрахования автомобил, макар същото да е от
2
значение за неговата основателност, а произтичащия от сключения от ищеца
застрахователен договор вземане за застрахователно обезщетение с облигационна, а не
вещноправна природа. Тук за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдебната
практика приема, че за интереса на застрахователя е от значение не конкретния собственик
на застрахованата вещ като такъв, а обстоятелствата, които съпътстват промяната на
собствеността и са от естество да способстват увеличаването на риска и настъпването на
застрахователното събитие, респ. да влияят върху обхвата или размера на вредите или върху
тяхното доказване /в този симсъл решение № 15 от 12.04.2012 г., постановено по т.д.№
454/2011 г. по описа на ВКС/. В случая такива специфики относно промяната в
собствеността и влиянието й върху риска не се разкриват, поради което настоящият състав
намира предявения иск за процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
между страните е налице валидно възникнало облигационно отношение по застраховка
„Каско Стандарт“ за л.а.Ф Т с рег.№ ..., установено в полица № ..., с начален момент на
покритие 11.13 ч. на 06.04.2023 г. и срок до 23.59 ч. на 05.04.2024 г. Съдържанието на
правоотношението е установено в представените Общи условия по застраховка «Каско
Стандарт». Видно от представения талон на застрахованото МПС, а и от удостоверението от
МВР, СДВР, отдел «Пътна полиция», ищецът е бил собственик на застрахованото МПС към
датата на сключване на застрахователния договор, до отчуждаването му на 11.08.2023 г. По
делото не е спорно, че застрахователните премии по договора са заплатени.
На 05.07.2023 г. ищецът е подал до ищцовото дружество заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение, в което е описал, че е паркирал автомобила си пред блока в
гр.С, ж.к.М 4 бл...., и на следващия ден го е отрил с откраднати фарове. Сигнал за инцидента
е подаден от ищеца и в 7 РУ-СДВР, където е образувано досъдебно производство № .../2023
г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр.чл.194, ал.1 от НК /в тази насока удостоверението,
приложено на л.6 от делото/. От така представените по делото писмени доказателства, както
и от събраните гласни такива чрез разпита на свидетеля Д Е З.а, се установява настъпването
на застрахователното събитие. Собственикът на автомобила е сезирал компетентните да
извършат разследване на кражбата органи като по случая е образувана прокурорска
преписка. Обстоятелството, че частите от процесния автомобил липсват и собственикът не
знае кой ги е отнел е достатъчно, за да се приеме настъпването на събитието кражба. В
случая не се установява по делото друга и различна причина за липсата на частите от
застрахования автомобил.
В същото време щетите са описани от застрахователя на 05.07.2023 г., като по
образуваната в ответното дружество щета № ..., на 07.07.2023 г. е постановен отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение. В писмото, с което ищецът е уведомен за отказа
на застрахователното дружество да му изплати обезщетение за процесното събитие, като
мотиви са посочени от една страна липсата на представени за оглед и оценка увредени
детайли, а от друга страна ответникът се е позовал на клауза от общите си условия,
3
съобразно която е изключен като застрахователен риск загубата и повредата на отделни
части, възли, агрегати, принадлежности и оборудване, извън салона на МПС.
Тук следва да се посочи, че съдебната практика приема, че правото на застрахователя
да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, поради наличие на изключен риск,
предвижда безспорно установяване на осъществяване на фактите, към които следва да се
приложи конкретния текст на ОУ, на които ответникът се позовава - т.1.19 от подраздел Х.
Общи изключения на ОУ. Редакцията на цитираната клауза обаче не води до категоричен
извод, че при кражба на части, възли, агрегати, принадлежности и оборудване, извън салона
на МПС, които засягат неговата функционалност и цялост, застрахователят се освобождава
от задължението да изплати застрахователно обезщетение следствие на кражба. Този извод
се налага при тълкуването на клаузата на т.1.19 от подраздел Х от ОУ, съобразно правилото
на чл.20 от ЗЗД, както се отчете, че при неяснота на уговорката, същата следва да се тълкува
в смисъл, ограничаващ правата на страната, която я е предложила и която цели да се ползва
от нея. В случая лекият автомобил е застрахован по клауза "Пълно Каско", включваща и
други покрити рискове като грабеж, противозаконно отнемане на цяло МПС, отнемане с цел
ползване, злоумишлени действия на трети лица. С оглед на това може да се приеме, че
нарушаване на осветителната системата на автомобила чрез кражба на фаровете му,
представлява нарушаване на функционалната цялост на автомобила като сложна съставна
вещ, а не представлява кражба на отделна част по смисъла на т.1.19 от подраздел Х от ОУ.
Чрез посоченото въздействие е нарушена функционалната цялост на автомобила, като
сложна съставна вещ, при чието функционално единство същият е изправен, поради което в
случая е налице повреда на автомобила, която подлежи на обезщетяване по цитираните вече
покрити рискове, описани в глава втора “Покрити рискове и изключения”, подраздел
“Клауза “Пълно каско””. Именно защото автомобилът е застрахован по "Пълно Каско", при
отчитане на неговата застрахователна стойност с изправна и функционираща осветителна
система /в тази насока са показанията на разпитания свидетел Д Е З.а/, не може да се
приеме, че фаровете представляват липсващи негови отделни части, възли, агрегати,
принадлежности и оборудване. Точно обратното - те са част от цялостния механизъм на
работа на превозното средство, които осигуряват възможността то да бъде използвано по
предназначение /в този смисъл решение 261084/25.03.2022 г., постановено по в.гр.д.№
2766/2021 г. по описа на СГС/. Според настоящия съдебен състав, ако отнемането на
отделни елементи от системите, вградени трайно и фабрично от производителя на
автомобила, изисква злонамерено въздействие и разрушаване на защитни покрития и
прегради, какъвто е случая с взломните кражби на части, застрахованото имущество се
уврежда и изключването на застрахователния риск не е оправдано от гледна точка на целта
на имущественото застраховане. Именно такъв е разглеждания случай, тъй като детайлите
на автомобила не са само демонтирани, а отнети чрез разрушаване на връзките с основната
конструкция и е отстранен конструктивен eлемент, обслужващ функционирането на
автомобила. В този случай липсата представлява несъмнено повреда и тя е резултат от
покритите рискове кражба и злоумишлени действия. По тези съображения релевираните
правоизключващи възражения на ответното дружество са неоснователни. Не е налице
4
хипотеза на изключен застрахователен риск, поради което за застрахователя е възникнало
задължение за заплащане на обезщетение за настъпилите върху застрахованото имущество
вреди.
С настъпването на застрахователното събитие ответникът дължи заплащането на
застрахователно обезщетение в уговорения размер, който е действителният размер на
липсващото /отнето/ имущество. Това следва и от разпоредбата на чл.386, ал.2 вр. чл.400,
ал.2 от КЗ, като последната норма предвижда, че за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка, и при съобразяване и уговорките по застрахователния договор с
общите условия – чл.405, ал.1 от КЗ. Обезщетеното трябва да кореспондира с размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие и не може да надвишава
действителната стойност на вещта към момента на ПТП при пълна увреда, като в този
случай се дължи обезщетение в размер на стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество.
В случая от приетото заключение по съдебно-автотехническата експертиза се
установява, че стойността на двата фара, определена по цени на официален вносител
възлиза на 5935.61 лв. с ДДС с вкл. 48.00 лв. труд. А в случай, че се вложат алтернативни
части, необходимите средства за обезвреда са 2480.62 лв. В случая е ирелевнтно дали към
момента на завеждане на иска, респ. към момента на приключване на съдебното дирене в
настоящето производство, собственикът на увредената вещ е отстранил щетите по нея,
доколкото такова изискване не е поставено нито в закона, нито в общите условия на
ответното застрахователно дружество.
Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен в пълния му размер от 2480.62 лв.,
съобразно определената от вещото лице пазарна стойност на увредените части и детайли.
Като законна последица от уважаване на иска, върху приетия за основателен размер
на главницата следва да се присъди законна лихва от подаване на исковата молба -
28.08.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.
Предвид изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото искане
е направил и пълномощинкът му е представил списък по чл.80 от ГПК, приложен на л.78 от
делото. Съдът, като взе предвид приложените по делото платежни документи, намира, че
вписаните в списъка разноски са реално извършени и подлежат на присъждане в пълния им
размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Б В И Г“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, пл.”П“ № 5,
5
представлявано от Н Д Ч и К Р, да заплати на В. В. З., ЕГН ..., с адрес гр.С, ж.к.М-4 бл....,
сумата 2480.62 лева, предявена частично от 5 000.00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение, дължимо въз основа на сключен между страните договор за имуществено
застраховане „Б К С“ № ..., във връзка с настъпил на 2-3 юли 2023 г. застрахователен риск
по МПС Ф Т, с рег.№ ..., за който е образувана щета № ..., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 28.08.2023 г., до окончателното й
изплащане
ОСЪЖДА “Б В И Г“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, пл.”П“
№ 5, представлявано от Н Д Ч и К Р, да заплати на В. В. З., ЕГН ..., с адрес гр.С, ж.к.М-4
бл...., сумата от 1009.22 лв., представляваща направени от последния разноски по делото,
съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6