Разпореждане по дело №318/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 772
Дата: 5 април 2021 г. (в сила от 13 април 2021 г.)
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20217150700318
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

             РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

РАЗПОРЕЖДАНЕ

 

 

       772 / 5.4.2021г.

 

 

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и първата година в състав:

 

СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                                                                                  

като разгледа докладваното от съдия докладчика адм. дело № 318 по описа на съда за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

1.Производството е по реда на Част Шеста от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

 

2. Постъпила е Жалба вх. №2648 от 23.03.2020г. от С.А.Я.,***, с искане на Началника на Затвора Пазарджик да бъде разпоредено да прекрати неоснователното си действие, като бъде задължен да върне С.А.Я. ***.

 

3.  Жалбоподателя Я. смята, че е подлаган на нечовешко и унизително отношение от администрацията на Затвора, поради това, че неоснователно е преместен от килия №814 в килия N801. Твърди, да е пребивавал в килия №814 заедно с други две лица, с които е бил в отлични отношения, а именно лишените от свобода Живко Ангелов Златков и Петър Иванов Гаджев. В периода между 10.03.2021г. до 16.03.2021г., обаче, Я. е имал конфликти с Инспектора си социална дейност и възпитателна работа. В последствие, на 17.01.2021г. Инспектор Петров е предприел действия по преместване на лишения от свобода от едно помещение в друго, а именно от стая №814 в стая №801. Според доверителя ми това се е случило без да се съобрази неговото желание, както и желанието на останалите лишени от свобода от стая N814. Твърди се, че при преместването не е съобразено обстоятелството, че Я. е непушач, а лишените от свобода в килия №801 са пушачи.Твърди се, че дълго време Я. е бил в стая №814, като между него и останалите обитатели на помещението са създадени отношения, основаващи се на взаимно уважение и доверие, което е особено важно в местата за лишаване от свобода.

Според Я., преместването е предприето от инспектора по социална дейност и възпитателна работа, поради конфликта между тях, а не поради основателни причини, които да налагат смяна на спалното му помещение. Счита, че преместването му не почива на реално законово основание и е осъществено единствено, за да се постави жалбоподателя в неблагоприятно положение.

 

4. От страна на Началник Затвора Пазарджик се поддържа становище, че жалбата на Я. е недопустима.

 

5. По делото се представи Докладна записка вх. № 2594 от 18.03.2021г.(л.36), от инспектор Димитър Петров до Началник Затвора Пазарджик, в която е заявено, че на 17.03.2021 г., във връзка с преместването на голяма група лишени от свобода от VІІІ в ІХ отделение и настаняване в VІІІ отделение на други лишени от свобода, инспектор Петров е извършил проверка, свързана с установяване на наличността  и изправността на служебното имущество. Проверени са били всички килии в отделението. Инспектор Петров заявява, че е провел разговор  с няколко лишени от свобода, като някои от тях изявили желание да бъдат преместени по различни причини в други помещения. Молбите им били удовлетворени, а именно по отношение на С.Я. – поради изразено несъгласие с битовите условия и полагаемата му се площ в килията.

 

6. В случая, няма съмнение и спор, че жалбата на Я. е насочена именно, срещу твърдени от него фактически действия на администрацията на Затвора Пазарджик, изразяващи се в преместването му от обитаваното от него помещение № 814 в друго помещение № 801, а по късно и в помещение № 407 на затвора. Оспорването на фактическите действия на администрацията е изрично заявено, включително и чрез посочване на правната квалификация на жалбата, а именно чл. 276 от ЗИНЗС.

 

7. Според последно посочения нормативен текст, всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 или пък извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3 от закона.

Нормата на чл. 283 от ЗИНЗС предвижда, за неуредените в тази част от закона въпроси, да се прилагат съответно разпоредбите на глава петнадесета, раздел I от Административнопроцесуалния кодекс, тоест защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията. Според чл. 250, ал. 1 от АПК пък, всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона.

Казано с други думи, предмет на защита по чл. 276 и сл. от ЗИНЗС, във връзка с чл. 250 от АПК са без съмнение фактически действия предприети от конкретен орган или длъжностно лице, които не са в изпълнение на административен акт или закон.

 

8.  Според чл. 27, ал. 1 от ППЗИНЗС, настаняването на лишените от свобода в спални помещения се извършва от съответния инспектор по социални дейности и възпитателна работа въз основа на капацитетните възможности на отделните помещения в групата, изискванията на режима и сигурността, личностната характеристика на лишения от свобода, възможността да оказва или да се поддава на отрицателно влияние, психологическата съвместимост с другите лишени от свобода, здравословното състояние и естеството на възложената работа.

Съобразно, чл. 27а, ал. 1 от ППЗИНЗС пък, преместването на лишени от свобода в друго спално помещение се извършва с разпореждане на инспектора по социални дейности и възпитателна работа при възникване на нови обстоятелства или промяна на изискванията по чл. 27, ал. 1 и 2.

Очевидно, посоченото в последно цитираната правна норма разпореждане, може да бъде постановено при наличието на конкретно посочени по вид в закона факти и обстоятелства и съставлява властническо волеизявление на точно определен административен орган, което поражда права, създава задължения, респективно засяга права и законно установени интереси за неговия адресат. Казано с други думи, по правната си характеристика очертана в чл. 27а, ал. 1, разпореждането съставлява индивидуален административен акт. Дали това разпореждане е резултат от упражняване на неподлежаща на контрол оперативна самостоятелност на административния орган, или пък то се постановява в рамките на определена в закона обвързана компетентност за органа е въпрос, който стои извън рамките на настоящото производство.

 

9. Същественото в случая каза се е, че разпореждането по чл. 27а, ал. 1 от ЗИНЗС е административен акт. При това положение, преместването на лишен от свобода от едно спално помещение в друго спално помещение, би могло да бъде квалифицирано като фактическо действие, единствено, ако е предприето от служители на администрацията на затвора, без да е налице устно или писмено разпореждане на инспектора по социални дейности и възпитателна работа. Едва тогава, това действие, би  било предприето без да е нелице конкретна правна норма или административен акт на който, то да се основава.

В случая каза се, несъмнено по делото е, че спорното преместване на Я. от обитаваното от него спално помещение № 814 в спално помещение № 801 е извършено въз основа на устно разпореждане на  инспектора по социални дейности и възпитателна работа Димитър Петров, инспектор ІV степен в Сектор „СДВР“ на Затвора Пазарджик. Дали това разпореждане подлежи на обжалване или не, както и дали то е законосъобразно или не, са въпроси, които са извън рамките на настоящото производство. То както се посочи, има за предмет твърдени от Я. фактически действия, предприети от администрацията на затвора Пазарджик, които не се основават на административен акт или на закона. Такива очевидно не се констатира да са налице в случая. Това ще рече, че жалбата е недопустима.

За пълнота на изложението, трябва да се добави, че представените след приключване на съдебното заседание документи от ответната страна, не съдържат данни, които да повлияват по някакъв начин възприетите вече изводи, поради което е излишно определението за даване ход по същество на делото да бъде отменяно с оглед приобщаването им в настоящото производство.    

Ето защо, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 281, ал. 2 от ЗИНЗС,  Съдът

 

 

РАЗПОРЕДИ :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба вх. №2648 от 23.03.2020г. от С.А.Я.,***, с искане на Началника на Затвора Пазарджик да бъде разпоредено да прекрати неоснователното си действие, като бъде задължен да върне С.А.Я. ***.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 318 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021 г.

 

Разпореждането може да се обжалва в тридневен срок от обявяването му пред тричленен състав на Административен съд Пазарджик.

 

 

Административен съдия :/п/