№ 163
гр. Каварна, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело №
20243240100288 по описа за 2024 година
Производството пред РС Каварна е образувано по повод предявени от А.
Т. С., чрез пълномощник адв. Б. К. от ДАК, срещу „**** ООД, ЕИК ****,
искове за осъждане на ответника да му заплати: сумата 17785.80 лв.,
представляваща обезщетение за неправилно уволнение, дължимо на
основание чл. 225, ал. 1 от КТ, за периода от 11.11.2022 г. до 12.03.2023 г.
включително, в който ищецът е останал без работа поради уволнението, ведно
със законната лихва върху нея от датата на завеждане на иска до
окончателното плащане; сумата 612.00 лв., представляваща обезщетение за
неправилно уволнение, дължимо на основание чл. 225, ал. 2 от КТ, за периода
от 13.03.2023 г. до 11.05.2023 г. включително, в който ищецът е работил на по-
нископлатена работа след уволнението, ведно със законната лихва върху нея
от датата на завеждане на иска до окончателното плащане; сумата 498.08 лв.,
представляваща обезщетение за забава, дължимо на основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, за периода от 01.12.2022 г. до 26.03.2024 г., в размер на законната лихва
върху сумата 3000.00 лв. представляваща трудово възнаграждение за месец
октомври 2022г.; сумата 255.90 лв., представляваща обезщетение за забава,
дължимо на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за периода от 01.01.2023 г. до
26.03.2024 г., в размер на законната лихва върху 1625.64 лв., представляваща
трудово възнаграждение за месец ноември 2022 г.
В съдебно заседание проведено на 15.10.2024 г. по искане на ищеца и на
1
осн. чл. 214 ГПК е допуснато намаление на предявения иск по чл. 225, ал. 1 от
КТ, за сумата от 17357,49 лв., представляваща обезщетение за неправилно
уволнение, дължимо за периода от 11.11.2022 г. до 13.03.2023 г., както и
увеличение на предявения иск по чл. 225, ал. 2 от КТ, за сумата от 850,71 лв.,
представляваща обезщетение за неправилно уволнение дължимо за периода
13.03.2023 г. до 11.05.2024 г.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е работел при ответника по силата
на сключен трудов договор № 140/29.04.2022 г. на длъжност „главен инженер“
в база Вятърен парк **** в гр. Каварна при пълно работно време и с месечно
трудово възнаграждение 4300 лв., увеличено на 4500 лв. с допълнително
споразумение № 37/01.06.2022 г.
На 11.11.2022 г. ответникът прекратил трудовия договор с ищеца, поради
дисциплинарно уволнение със Заповед № 2307/11.11.2022 г.
След успешно проведено исково производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
и чл. 242 от КТ, с Решение № 96/27.07.2023 г. по гр. дело № 6/2023 г. на
Районен съд Каварна, влязло в сила на 17.02.2024 г., уволнението на ищеца
било признато за незаконно, а заповедта отменена, като незаконосъобразна.
Ответникът бил осъден да заплати на ищеца дължимите остатъци от трудови
възнаграждения: 3000 лв. за месец октомври 2022 г. и 1625.64 лв. за месец
ноември 2022г., както и направените съдебно-деловодни разноски.
На ищеца бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който било
образувано изп. дело № 51/2024 г. по опис на ЧСИ ****, за събиране на
присъдените суми. Дължимите суми в общ размер 6605.54 лв., били преведени
по сметка на ЧСИ **** на 26.03.2024 г., а на 25.04.2024 г. получени от ищеца
по негова сметка.
Ищецът твърди, че на 13.03.2023г. сключил трудов договор №
2/13.03.2023 г. с „****“ ЕАД с ЕИК: ****, на длъжност „специалист доставки“
при пълно работно време и с месечно трудово възнаграждение 3650 лв.
С оглед изложеното ищецът, твърди, че ответникът му дължи
обезщетение за неправилно уволнение на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от
КТ, както следва: сумата 17357,49 лв. дължима за периода от 11.11.2022 г. до
12.03.2023 г. включително, за времето, през което е останал без работа поради
неправилното уволнение, в размер на брутното му трудово възнаграждение;
сумата 850,71 лв. дължима за периода от 13.03.2023 г. до 11.05.2023 г., за
2
времето, през което е работил на по-нископлатена работа след уволнението, в
размер на разликата в заплатите.
Твърди, че по приключилото гр. дело не е направил искане за присъждане
на възнагражденията ведно със законната лихва от датата на завеждане на
иска до датата на окончателното плащане. Поради това в настоящото
производство предявява претенция за акцесорното вземане за обезщетение за
забава, като претендира за осъждане на ответника да му заплати: сумата
498.08 лв. дължима за периода от 01.12.2022 г. до 26.03.2024 г.,
представляваща законна лихва върху остатъка 3000.00 лв. на трудово
възнаграждение за месец октомври 2022 г. (с падеж през ноември 2022 г.),
считано от начална дата на забава 01.12.2022 г. до крайна дата 26.03.2024 г., на
която платената от ответника сума е постъпила по сметката на ЧСИ ****;
сумата 255.90 лв. дължима за периода от 01.01.2023 г. до 26.03.2024 г.,
представляваща законна лихва върху остатъка 1625.64 лв. на трудово
възнаграждение за месец ноември 2022 г. (с падеж през декември 2022 г.),
считано от начална дата на забава 01.01.2023 г. до крайна дата 26.03.2024 г., на
която платената от ответника сума е постъпила по сметката на ЧСИ ****.
Претендира разноски.
В срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с която не оспорва исковете по основание, а само досежно
претендирания размер. Счита, че от исковата претенция за сумата 17785.80
лв., следва да се приспадне обезщетението за безработица, което ищецът е
получил от НОИ за периода 12.11.2022 г. до 12.03.2023 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл.
235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а и от приетото по делото като
доказателство трудов договор № 140/29.04.2022 г. и допълнително
споразумение № 37/01.06.2022 г. се установява, че ищецът е работил в
ответното дружество, като е изпълнявал длъжността „главен инженер“ с код
по НКПД 24227058, код по КИД (2008) 4299, при пълно работно време, за
неопределено време, с място на работа база „****“ и обекти на фирмата, при
договорено основно месечно възнаграждение от 4500 лв. и допълнителни
възнаграждения – по 0,6 % за всяка година трудов стаж и професионален опит.
3
Със заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 2307/11.11.2022
г., въз основа на сигнали подадени от Иван Ц.ов И. – ръководител на отдел
складиране и извършена проверка е установено, че А. Т. С., на длъжност:
„Главен инженер” с код по НКПД: 24227058 в „****” ООД е извършил
нарушенията описани в заповед за предоставяне на писмени обяснения №
2301/26.10.2022 г., като работодателят е приел, че с поведението си
служителят е извършил системни тежки нарушения на трудовата дисциплина,
които представляват и злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на
чл. 190, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 от КТ, поради което и на основание чл. 195, ал. 1
от КТ, във вр. с чл. 190, ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 7 от КТ, му е наложено наказание
„Уволнение”. На осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца, считано от датата на връчване на заповедта. В
заповедта е вписано, че на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ служителят А. С. дължи
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на
предизвестието – 4500.00 лв., което следва да се удържи от последното му
неизплатено трудово възнаграждение. Разпоредено е на служителя да се
изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ – за неизползван платен годишен
отпуск за срок от 4 работни дни, в размер на 857,14 лв.
С решение № 96/27.07.2023 г. по гр. дело № 6/2023 г. на Районен съд
Каварна, влязло в сила на 17.02.2024 г., уволнението на ищеца е признато за
незаконно, а заповедта отменена, като незаконосъобразна. Ответникът е
осъден да заплати на ищеца дължимите остатъци от трудови възнаграждения:
3000 лв. за месец октомври 2022 г. и 1625.64 лв. за месец ноември 2022г.,
както и направените съдебно-деловодни разноски.
Установява се от представения трудов договор № 2/13.03.2023 г., че на
13.03.2023г. ищецът е започнал работа в дружество „****“ ЕАД с ЕИК: ****,
на длъжност „специалист доставки“ при пълно работно време, с месечно
трудово възнаграждение 3650 лв.
С разпореждане № 141-00-3162-2 от 28.03.2023 г. на осн. чл. 54ж, ал. 1 и
във вр. с чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО е прекратено изплащането на отпуснатото
на осн. чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО с
разпореждане № 141-00-3162-1/02.12.2022 г. парично обезщетение за
безработица на А. Т. С., считано то 13.03.2023 г., поради започване на трудова
дейност.
4
По делото е изготвена ССЕ, от вещото лице Г.Н., неоспорена от страните
и приета от съда като компетентно извършена, от която се установява
следното: От приложената по делото ведомост за работна заплата за м.
октомври 2022 г. е установено, че начисленото общо БТВ за последния пълен
отработен месец от ищеца, преди уволнението, извършено със заповед №
2307/11.11.2022 г. на управителя на **** ООД е в размер на 4936,05 лева.
Съобразно нормата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата за определяне на размера на
обезщетенията по чл. 128 от КТ, вещото лице е изчислило БТВ за отработени
17 работни дни за м.октомври в размер на основната РЗ в размер – 3642,86 лв.,
съответно среднодневно БТВ – 214,29 лева.
Обезщетението за неправилно уволнение по чл. 225, ал. 1 от КТ за
периода от 11.11.2022 г. до 12.03.2023 г. включително, предвид последното
получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за месец октомври 2022 г.,
съобразно присъдения размер на възнаграждението с решение по гр.д. №
6/2023 г. на РС Каварна, вещото лице е изчислило в общ размер на 17 357,49
лева.
Обезщетението за неправилно уволнение по чл. 225, ал. 2 от КТ за
периода от 13.03.2023 г. до 11.05.2023 г. включително, предвид изчислената
разлика в размерите на получаваните от ищеца брутни трудови
възнаграждения при ответника и при новия работодател са изчислени в общ
размер на 850,71 лева.
С молба вх. № 3547/11.11.2024 г. по делото е представено от
процесуалния представител на ответника потвърждение за плащане, от което
се установява, че на 11.11.2024 г. ответникът „****” ООД е превел по сметка
на ищеца А. Т. С., цялата претендирана с исковата молба сума, в общ размер
на 18 962,18 лева.
При така установена фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. с чл. 225, ал. 1 и 2 КТ, в тежест на ищеца е да докаже, че е останал без
работа вследствие на незаконното уволнение, респ., че е работил на по-
нископлатена работа след уволнението; за какъв период от време след
уволнението е останал без работа или е работил на по-ниско платена работа;
5
претърпените вреди в следствие на уволнението и техния размер. По
предявените искове с правно осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи наличието на главен дълг, изпадането на задълженото по него лице в
забава, периода на забавата, както и вредата, изразяваща се в пропуснатата
полза от ползване на съответния паричен ресурс и съизмеряваща се със
законната лихва за периода.
Съдът намира, че в рамките на настоящия процес, чрез представените от
ищеца писмени доказателства и изготвената експертиза, обсъдени по-горе, се
установи наличието на посочените предпоставки. Налице е причинна връзка
между незаконното уволнение и претърпените вреди в резултат на
нереализиран трудов доход. С оглед обстоятелството, че с депозирания
отговор на исковата молба ответникът не оспорва предявените искове по
основание, а с извършеното плащане конклудентно ги признава и относно
претендирания размер, то съдът намира, че не се налага подробно излагане на
правни мотиви досежно основателността им.
Съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да зачете
релевантните за спора факти настъпили след предявяване на иска, каквото
безспорно се явява извършеното плащане на задължението от страна на
ответника "****" ООД. Или в случая всички претендирани от ищеца суми са
погасени, чрез плащане в хода на процеса и предявените кумулативно
съединени осъдителни искове срещу ответника, с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като неоснователни
подлежат на отхвърляне.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на РС – Каварна разноските в производството възлизащи в
общ размер на 1153,30 лв. от които 844,30 лв. държавна такса за предявените
обективно съединени искове и 309,00 лв. изплатено възнаграждение на
вещото лице по изготвената ССЕ.
При този изход на делото, право на разноски възниква за ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Претендирани са разноски и са представени
доказателства за сторени такива в размер на 2439,00 лева, за адвокатско
възнаграждение, като не е направено възражение за прекомерност. С оглед
горното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 2439,00 лв., представляваща сторените
6
от него разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Т. С., ЕГН **********, с адрес гр. Плевен,
5800, ул. ”****” № 32, вх. А, ет. 3, ап. 8, срещу "****" ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. Каварна, 9650, ****, Вятърен парк ****,
представлявано от управителя Ц. И. И.а, искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да му заплати: сумата 17357,49 лв., представляваща обезщетение за
неправилно уволнение, дължимо на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, за периода
от 11.11.2022 г. до 12.03.2023 г. включително, в който ищецът е останал без
работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху нея от датата на
завеждане на иска до окончателното плащане; сумата 850,71 лв.,
представляваща обезщетение за неправилно уволнение, дължимо на
основание чл. 225, ал. 2 от КТ, за периода от 13.03.2023 г. до 11.05.2023 г.
включително, в който ищецът е работил на по-нископлатена работа след
уволнението, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на
иска до окончателното плащане; сумата 498.08 лв., представляваща
обезщетение за забава, дължимо на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за периода
от 01.12.2022 г. до 26.03.2024 г., в размер на законната лихва върху сумата
3000.00 лв. представляваща трудово възнаграждение за месец октомври
2022г.; сумата 255.90 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за периода от 01.01.2023 г. до 26.03.2024 г., в
размер на законната лихва върху 1625.64 лв., представляваща трудово
възнаграждение за месец ноември 2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, "****" ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. Каварна, 9650, ****, Вятърен парк ****,
представлявано от управителя Ц. И. И.а, да заплати на А. Т. С., ЕГН
**********, с адрес гр. Плевен, 5800, ул. ”****” № 32, вх. А, ет. 3, ап. 8,
сумата от 2439,00 лв. (две хиляди четиристотин тридесет и девет лева),
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, "****" ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. Каварна, 9650, ****, Вятърен парк ****,
7
представлявано от управителя Ц. И. И.а, да заплати по сметка на Районен съд
– Каварна сумата от 1153,30 лв. (хиляда сто петдесет и три лева и тридесет
стотинки), от които държавна такса в размер на 844,30 лв. (осемстотин
четиридесет и четири лева и тридесет стотинки) и разноски за експертиза в
размер на 309,00 лв. (триста и девет лева).
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Добрич в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
8