Р Е Ш Е Н И Е
№… Разград
27.VІІ.2020.
година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен
2020
съд
22.VІІ.
На Година
публично РАЯ ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
Секретар:Дияна
Георгиева ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА АТАНАС ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА
В.гражданско 2020 №64
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда
на чл. 258 и сл.ГПК.
С Решение №351/23.ХІІ.2019г. по гр.д.№49 по описа му за 2019г
РС-ИРС е уважил иска на
М. и З.М. срещу Р. и Д.Я., като
на осн.чл.124 ГПК е приел за установено
в отношенията на страните, че ищците са собственици на следните недвижими
имоти:
- Поземлен
имот, с начин на трайно ползване - дворно място, находящо се в строителните
граници на с.Лъвино, обл.Разградска, с административен адрес: ул.“Беласица“ №
22, представляващо УПИ ІV в кв.22, с площ от 971 кв.м., образувано от имот пл.№
220 и придаваемо място № 212 от имот пл.№ 221, с площ от 100 кв.м. – неуредено,
по ЗРП на селото, одобрен със Заповед № 242/03.12.1987г. на Кмета на
Община-Исперих, отреден за жилищно застрояване, при граници и съседи: УПИ №
ХХХVІ от кв.0, УПИ № ІІІ от кв.22, УПИ № ІХ, УПИ № VІІІ, УПИ № VІ и УПИ № V,
последните от кв.22
- Поземлен имот, с начин на трайно ползване
- дворно място, находящо се в строителните граници на с.Лъвино, обл.Разградска,
с административен адрес: ул.“Беласица“ № 22, представляващо УПИ ІІІ в кв.22, с
площ от 872 кв.м., образувано от имот пл.№ 220, придаваемо място № 211 от имот
пл.№ 221, с площ от 9 кв.м. – неуредено и придаваемо място № 210 от имот пл.№
224, с площ от 101 кв.м. - неуредено, по ЗРП на селото, отреден за жилищно
застрояване, при граници и съседи: УПИ № ХХХVІ от кв.0, УПИ № ІІ, УПИ № Х и УПИ
№ ІV, последните от кв.22, ведно с построените в същия имот: 1.Гараж с
декларирана застроена площ от 9 кв.м., 2.Едноетажна жилищна сграда с
декларирана застроена площ от 64 кв.м., с прилежащо към нея избено помещение с
декларирана застроена площ от 16 кв.м.;
- На осн.чл.537 ГПК постановил отмяна на
издадения в производство по обстоятелствена проверка нот. акт №111/5.ІХ.2018г.
по нот.д.№475/2018 по опис на нотариус Пл.Ангелов,
рег.№688 НК и р-н на действие при ИРС , легитимиращ Р. и Д.Я. като собственици
на имотите по давностно владение.
С така постановеното решение ИРС е
отхвърлил иска, насрещно предявен на
осн. чл.108 ЗС от Р. и Д.Я. срещу М. и З.М. за
ревандикиране на подробно индивидуализираните по горе имоти.
Недоволни от така постановеното
решение, ответниците Р. и Д.Я. обжалват решението като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Молят за отмяната му и за постановяване на ново такова, с което
съдът да отхвърли и предявеният срещу нея иск установителен иск като неоснователен и
недоказан, и уважи насрещно предявеният от тях иск по чл.108 ЗС.
В законоустановения и
предоставен им по реда на чл.263 ГПК
срок , насрещните по жалбата страни не
са се възползвали от правото си на отговор и не са ангажирали становище по нейната допустимост и
основателност.
При редовност в призоваването, лично и чрез
процесуално представляващият ги в с.з.
адв. М., жалбоподателите заявяват, че поддържат жалбата и релевираните с нея
основания за отмяна на решението, респ. за постановяване на ново
такова, с което, като отхвърли предявените срещу тях искове, съдът да приеме за установено, че са собственици на
имотите и да постанови ревандикирането им в патримониума им.
Претендират
присъждане на доказано направени пред тази инстанция разноски за държавна такса.
При редовност в призоваването, въззиваемите и упълномощеният от тях
процесуален представител не се явяват в нароченото по същество на жалбата с.з .
Като подадена в срок, при редовност от формална
страна и от легитимираща интерес от обжалването страна, жалбата е допустима.
Атакуваното решение е
валидно, а в обжалваните си части
и допустимо постановено, по същество на предявените по чл.124 и чл.53 ГПК искове, както и на предявения в срока на чл.211 ГПК насрещен иск. Дадената от съда правна квалификация на всеки от исковете е
съответна на заявената с предявяването им защита.
Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението,
първоинстанционният съд е изпълнил
задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК и не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото
на участие и защита на страните.
Значимите за изхода на делото
факти са установени от първоинстанционния
съд с допустими по см. на ГПК доказателства .
Пред тази инстанция не се
ангажираха, допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства и не се наведоха
обстоятелства, от които да следва за
установена фактическа обстановка, различна от установената такава в хода на
първоинстанционното производство.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна. В този си състав, съдът намира, че обективираните в обжалваното решение правни
изводи за основателност на първоначално
предявените искове, респ. за
неоснователност на насрещно предявеният ревандикационен иск не се обосновават
от съвкупността на доказателствата.
Делото пред ИРС е образувано по предявени в обективно кумулативно съединяване
искове, както следва:
1/ Иск по чл.124, ал.1 ГПК -
за установяване на обстоятелството,
че ищците-въззиваеми са собственици
на възмездно придобити през 1992г.
–недвижими имоти, индивидуализирани като
-
Поземлен имот, с начин на трайно ползване - дворно място с площ от 971
кв.м., находящо се в строителните
граници на с.Лъвино, обл.Разградска, с административен адрес: ул.“Беласица“ №
22, представляващо УПИ ІV в кв.22, отреден за жилищно застрояване, при граници
и съседи: УПИ № ХХХVІ от кв.0, УПИ № ІІІ от кв.22, УПИ № ІХ, УПИ № VІІІ, УПИ №
VІ и УПИ № V, последните от кв.22 по плана на селото и
- Поземлен имот, с начин на трайно ползване
- дворно място с площ от 872 кв.м. и построените в него Едноетажна жилищна
сграда с декларирана застроена площ от 64 кв.м., с прилежащо към нея избено
помещение с декларирана застроена площ от 16 кв.м. и Гараж с декларирана
застроена площ от 9 кв.м., 2 находящ се
в строителните граници на с.Лъвино, обл.Разградска, с административен адрес:
ул.“Беласица“ № 22 и представляващо УПИ ІІІ в кв.22, по плана на н
с. Лъвино
2/ Иск по чл.53 ГПК за отмяна на
издаден по обстоятелствена проверка констативен нот. акт №111/5.ІХ.2018г. по
нот.д.№475/2018 по опис на нотариус
Пл.Ангелов, рег.№688 НК и р-н на действие при ИРС , легитимиращ Р. и Д.Я. като
собственици на описаните по горе имоти
по давностно владение.
Интересът си от така заявената защита,
въззиваемите са обосновали с наличието на документ, доказващ
правото им на изключителни собственици
на процесните имоти по договор за покупко-продажба, сключен в изискуемата се за
валидността на сделката нотариална форма на 22.ІV.1992г. с трети за делото лица, както и с факта на
предприети от въззивниците действия по оспорване правото им на собственост върху имотите с издадения им в производство по
обстоятелствена проверка констативен нот. акт за собственост. Съдът намира, че
положителният установителен иск за собственост се явява процесуално допустим, с
оглед наведените твърдения за принадлежност на собствеността в патримониума на
ищците и твърденията за оспорване на
собствеността им от ответниците по иска, обуславящи извод за спор за
принадлежността на правото на собственост по отношение на процесния имот.
В предоставеният им по реда на чл.131 ГПК срок, ответниците са се възползвали от правото си на отговор, с подаването
на който са оспорили основателността на
предявените срещу тях искове, твърдейки придобиване на процесните имоти
в собственост на оригинерно основание-изтекла в тяхна полза, преди дата на иска,
придобивна давност. В отговора си (л.23 и сл.) са
заявили твърдение, че са във „владение“
на имотите непрекъснато и необезпокоявано, считано от дата на упълномощаването
им на 6.VІ. 1995г. до 31.ХІІ.2018г.,
когато ищците предприели неправомерни
действия по отстраняването им от имота и се настанили в същия. Ведно с
отговора, по реда и в срока на чл.211 ГПК, са предявили
насрещно и ревандикационен иск за връщане на имотите, които през м.І.2019г. въззиваемите неправомерно отнели от владението
им.
В подкрепа на насрещно заявеното
върху процесните имоти право на
собственост и съответно на възложената им в процеса док. тежест, страните са ангажирали писмени и гласни
доказателства. При самостоятелно
проведеният анализ, на които настоящата инстанция приема следното:
От приложения като доказателство на л.7
нот.акт №96/22.ІV.1992 по нот. дело №151/1992 по опис на ИРС се следва за безспорно, че на 22.ІV.1992г., по силата на възмездно и
валидно сключен по време на брака им
договор за покупко-продажба, въззиваемите М. и Зейнеб М. придобиват в СИО правото на собственост върху
въведените в предмет на спора недвижими имоти.
Предявявайки иска, в обстоятелствена
част на молбата си М. и З.М. заявяват, че
през 1994г. са напуснали страната и са установили местоживеенето си в Р Турция, където закупили
двор и започнали да строят къща. Трябвали им средства, за това решили да
продадат процесните имоти. За целта снабдили въззивника Р. Я. с пълномощно, делегиращо му правото да продаде имотите от тяхно име.
Като доказателство на л. 34 от
делото е приложено пълномощно, нот. удостоверено от турските власти на 6.VІ.1995г.,
в съдържание на което се установява
волеизявлението на въззиваемите по
упълномощаване на въззивника Р.Я. с правото „ от тяхно име и за тяхна сметка“…“когато
поиска, на когото пожелае и на каквато стойност той намери за добре“ да
извърши покупко-продажба на собствения им недвижим имот“, индивидуализиран в
пълномощното като : едноетажна къща с дворно място и градина, намиращи се в
границите на с. Лъвино, на ул. „Беласица“№22. В правомощие на пълномощника Я. е
предоставено снабдяването с всички необходими за сделката документи, вкл. и разрешение
от МФ, да получи сумата от извършената продажба. “Ако се наложи, да получи сумата от извършената
продажба от съответните банки“; Да състави и подпише от тяхно име договора за
продажбата; да заплати вместо тях дължимите данъци и разходи. В съдържание на
пълномощното не е предвидена възможност упълномощеният да договаря сам със себе
си, както. Дадената в пълномощното идентификация на имотите позволява
установяване на идентичността им с
процесните имоти.
По делото не се твърди и не се
доказва оттегляне или друг от визираните в чл.41 ЗЗД способи за прекратяване на
пълномощията. В съдържание на исковата си молба М. и З.М.
твърдят, че поддържали интереса си
от резултата по упълномощителната сделка
периодично, в продължение на 2-3
години. На което ответниците отговаряли,
че нямало купувачи или че явилите се такива, не били съгласни с
цената. По делото е безспорно, че въззивниците не са извършили, делегираните им
с пълномощното действия на разпореждане с имотите, а с ангажираните от ищците
гласни доказателства се установява, че те не са и имали намерение да извършат
делегираните им с пълномощното действия на разпореждане с имота в полза на
трети лица. За този си извод, въззивната инстанция съобрази депозираното в
показанията на ангажираната от ищците
свидетелка С.М., която е сестра на ищцата З.М.(л.136) :“
Дадоха пълномощно на Р. да продадат къщата. Имало клиенти, но Р. и Д. не са
договаряли с тях, защото искали тази къща да остане за тях безплатно… Р. и Д. никакви пари не са давали на сестра ми“.
В исковата си молба, въззиваемите М. и З.М. заявяват, че с тяхно съгласие и във време,
относимо към дата на издаване на цитираното по горе пълномощно, въззивниците Р.
и Д.Я. започнали да ползват къщата и
двора за отглеждане и сушене на тютюн. В
съдържание на депозирания в срок отговор на насрещно предявения срещу тях
иск(вж.л. 88), същите сочат, че „Ответниците
през различни периоди са упражнявали фактическа власт“ върху имотите им, „най-вече
незастроеното място, където сушаха тютюн“, „от 2002 до 2015г в къщата живяха и други лица, с наше съгласие ползваха гаража,
и местото“. Съобщават за периодични завръщания в страната, при които твърдят
засвидетелстван интерес към имота, както и съгласието си за ползването му от
ответниците-лично или чрез трети, допускани в обитание на имота лица. При
идването си през 2016г. уведомили въззивниците, че имат намерение трайно да се
завърнат в България да заживеят в имота. Били помолени от последните да изчакат
още две години, докато активно се занимават с отглеждането на тютюн. През м. VІІІ.2018, в отсъствие на
въззивниците влезли в имота, започнали да го почистват и подготвят за ремонт. На тавана и в гаража намерили оставените от
въззивниците низи с тютюн. На 11.ІХ.2018г. заминали за Турция. През
м.януари 2019г. се завърнали и нанесли в имота.
Установили, че ответниците били изнесли тютюна си, както и че на 5.ІХ.2018г.
те са се снабдили с нотариален акт за собственост на
процесните имоти по давност.
Направеното от ищците
изявление, че ответниците са във
фактическа власт на имотите от 1995г., следва да бъде преценено от съда
съгласно чл. 175 ГПК . Изявлението на страната по делото, когато то съдържа
неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание
и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане
на фактическите твърдения на двете спорещи страни, това е указание за тяхната
истинност.
В отговора си по чл.131 ГПК въззивниците също
са заявили, че са във фактическа власт на имотите от м.VІ.1995г -
дата на извършената към въззивника Я. упълномощителна сделка, но в основание за установената върху имотите
фактическа власт, сочат неформално сключен
с ищците договор за
покупко-продажба на имотите. Твърдят
възмездно придобиване на имотите срещу
договорената и заплатена на два
транша цена, съответно - 400 000,00 неденом. лв. през м.ІХ.1994г
и 900 щ.д. през пролетта на 1995г. През
следващия период, продължил над 20 години, твърдят, че са осъществявали фактическата
власт върху имотите трайно,
непрекъснато и необезпокоявано по начин, демонстриращ анимуса им за владеене на същите като собствени - обработвали градината, отглеждали зеленчуци
и тютюн, съхранявали тютюн за сушене, изграждали съоръжения за съхраняването на
тютюна(шатри) давали го за живеене на трети
лица, заплащали всички данъци, такси и консумативи, като
прехвърлили партидите за тяхното ел - и
водо- снабдяване на свое име. Твърдят, че през тези години ищците са
идвали в селото, но не са заявявявали претенции и интерес към имотите,
както и че никога не възразявали срещу предприетите от тях действия върху имотите. Поставили единствено
въпроса да си ги закупят обратно, на което ответниците отговорили, че това не
може да стане до 2023г. във връзка с отглеждането на тютюна. Твърдят, че през м.януари 2019г. ищците
влезли и се установили в имотите
неправомерно.
В
контекста на чл.175 ГПК, съдът приема за безспорно, че от м.VІ.1995г. до есента
на 2018г. въззивниците са били във фактическа власт на имотите.
Спорът между страните, както в
първоинстанционното, така и в настоящото производство се концентрира върху
това-изгубили ли са и кога ищците правото си на
собственост върху имотите поради пробиването му в собственост от
въззивниците на оригинерно основание, съответно- придобит ли е имота от
ответниците по давност и към кой момент; законно ли е основанието, на което към
днешна дата въззиваемите се намират в имота.
Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е
придобита при липса на правно основание, то според презумпцията на чл. 69 ЗС се
предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има
качеството на владелец. В такъв случай за придобиване на имота по давност не е
необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо
собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има
характер на владение, а не на държане. Достатъчно е упражняваното владение в
предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато(вж.Решение
№ 262/ 29.ХІ.2011 г. на ВКС по гр. д. № 342/2011 г., II г. о., ГК и др.).
Презумпцията по чл. 69 ЗС е приложима,
когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява
владение още от момента на установяването си, какъвто е и процесния случай.
Самостоятелно проведеният
доказателствен анализ дава основание на въззивния съд да приеме от фактическа и
правна страна, че съответно на вменената им док. тежест
и с допустими по см. на ГПК доказателства и док.средства, въззивниците установяват изискуемите се от
обективна и субективна страна елементи от фактическия състава на чл.79 ЗС , а
именно упражнена фактическа власт върху имота в предвидения от закона десет
годишен срок, с изтичането на който към
м.VІ.2005г, а по твърдение на ответниците-1.І.2006г. същите са придобили вещното право на
собственост върху имотите на основание изтекла придобивна давност
.
По делото са разпитани две
групи свидетели. За да уважи предявения на осн.чл.124 ГПК иск, ИРС е кредитирал показанията на ищцовите свидетели, приемайки същите за относими към депозираното в показанията на ангажираните от
въззивниците свидетели . В този си
състав съдът отчита констатираната от
първоинстанционния съд относимост в показанията на двете групи свидетели и намира, че първоинстанционният съд правилно е
кредитирал показанията на ищцовите
свидетели, но не е отчел в пълна степен обективността на
депозираното в тях, което не само не
подкрепя, но и опровергава твърденията на ангажиралата ги страна.
В
показанията си, ищцовите свидетели сочат на следното: Н.Неджи(л.135):“З. остави
къщата на Д. да я наглежда. Със З. се уговориха да живеят там и да гледат
къщата. След това Д. пусна квартиранти.
Тя лично вземаше наем, първо.. - 40лв., после го вдигна на 60,00лв. З. не е
казвала да знае за тези квартиранти. …Р. и Д. от 2007г. започнаха да гледат
тютюн в къщата, правиха на празното място лехи
..Направиха и шатри, и там сушаха тютюн. И вътре в къщата имаше низи
тютюн. Аз съм ходила вътре и видях как Д. навсякъде е направила дупки да суши
низи, даже и на тавана; В една стая живееха квартиранти. До 2018г. живя квартиранта
в къщата, там почина. Не знам Д. и Р. да са давали пари на З. и М.… З.
пет години след заминаването им Турция не се е връщала. З. започна да се
връща редовно в България, но в къщата не можа да влезе, защото имаше
навързани низи с тютюн и в едната стая имаше квартирант. З. отсядаше в
с.Къпиновци при майка си.. ..Сега З. живее в къщата, изчисти градината, развали
шатрите… От Нова година (2018/2019) З. и мъжът й редовно идват“
Св. С.М. (л.136) :“ Дадоха пълномощно на Р.
да продадат къщата. Имало клиенти, но Р. и Д. не са договаряли с тях, защото
искали тази къща да остане за тях безплатно… Пуснали квартиранти, без да
знае сестра ми и прибирали наема от квартирантите…Р. и Д. никакви пари
не са давали на сестра ми. Тази година З. и М. решиха да се върнат да живеят
в България… През лятото беше , миналата година-подредиха къщата за да
живеят, ремонт правиха, купиха някои
работи, купиха мрежа за ограда, мазаха,
почистиха“
Св.Ф.Рамаданова(л.136а):“Аз не живея в Лъвино. Не поддържам връзка с хора от
Лъвино. Чувала съм от другите, че Д. и Р.
сеели тютюн вътре в имота. В
къщата дали са живели не знам, но градината работиха…Кой ги е пуснал не знам,
Колко време са работили градината, също не знам. Къщата беше хубава, сега казват нищо не е
останало.. Повече от пет-шест месеца, откакто се върнаха З. и Р. ..Направиха ремонт, изчистиха-Две –три години не съм ходила
в с.Лъвино..“
Свидетелите на
въззивниците:Айтен Ферад, племенница на Д.Я.(л.137): „Леля ми работи тютюн ..Те направиха ремонт,
стегнаха оградата, изсъхналите дървета отсякоха, изчистиха и го стопанисваха.. Освежиха
стаите, стегнаха оградата, платиха тока… Имаше боб, лехи за тютюн, картофи и
др. Зеленчуци сяха от 1995 до 2018 Всяка година е работен имота. В къщата те
всяка зима след 1995 живяха, понеже там
правеха тютюн…хем пазят къщата, хем продукцията.. Пуснали един самотен дядо да живее в къщата..
.. В празния парцел имаше две големи шатри …Низите ги закачаха в къщата,
складираха ги.. З. след 1995 всяка година идваше на гости…, срещаха се, нямаше
претенции, въобще не е ходила да види къщата, не я е гледала В началото на 2019
З. и М. се появяват и влизат в къщата без да питат Д. и Р.-..изхвърлят им
багажа навън. От леля чух, че разбили вратите и са влезли..Оттогава мисля
живеят в този имот…“
Св.Андреева(л.138): „ След 1995 Д.
и Р. ползвали тези имоти…По едно време живяха в този имот, ремонт правиха.
Мазаха горе стаите. В празния парцел сееха зеленчуци, боб, картофи, разсад
правеха. Тютюн гледаха… шатри имаха, вътре в къщата държаха низи тютюн.. Къщата
има две стаи и един салон..Един дядо живееше в този имот, бай Мико се казваше…
Преди две три години той почина в тази къща, до смъртта си той там живя… В
едната стая горе живее дядото, а Р. и Д. живееха в мазата… З. нямаше никакви
претенции към Д.…В началото на тази година(2019) научихме, че З. и М. искали да
влязат в къщата… В момента са изхвърлили всичко, каквото са имали Д. и Р. вътре..направили
ремонт, мазилка и сега живеят там“;
Св. И. М.(л.138а)“ Знам, че
Р. и Д. ***, единия от бащата на Р., а другия са го купили от М. и З.. Д. и Р.
си работят този парцел. Тютюн отглеждат
там повече. Има шатри, оставят го да съхне
там, на зима пак правят низи. Д. и Р.
поддържат къщата, те стоят вътре. Даже последно едно старче почина там. Оставиха го там да има човек З. и М. се връщат
всяко лято. З. питала Д.… дали няма да й я продаде къщата обратно Когато З. се
е връщала не сме чували да е имала претенции за този имот . Сега там живеят З. и
М. през февруари – март разбрах, че се
настанили в тази къща“. Внимателният прочит на гласните доказателства
сочи, че в действителност няма две групи противоречиви свидетелски показания,
при което положение съдът следва да кредитира едните и да не даде вяра на
другите.
Изводимо от показанията и на двете групи
свидетели, в този си състав съдът приема, че за времето от лятото на 1995г,
когато влизат във фактическа власт на имота до есента на 2018г., когато въззиваемите
проникват в имотите в тяхно отсъствие и
без тяхно знание, въззивниците пред
всички са се държали като собственици на
имотите. Демонстрирали са, че нямат намерение да ги продават, обработвали са ги,
ползвали са ги, включително и чрез трети
лица, от които са събирали наем без да възмездяване на собствениците им. Видимо за съселяните си, както и за периодично
връщащите се в България ищци, са монтирали в имота съоръжения, подновили са
ограда, извършвали са ремонти. Самите
ищци, в депозираната от тях искова молба са признали, че са влезли в имотите в отсъствие на ответниците и въпреки техния
отказ да освободят и върнат имотите. По показания на ангажираните от тях
свидетели, те са предприели самоуправно действия по демонтиране на шатрите, изградени
в имота от възивниците.
Като доказателства на л.46-л.57 са приложени приходни
квитанции, от които е видно, че за
времето от 2006г. насам, дължимите за имотите данъци са заплащани от въззивниците. Приложени са писмени
доказателства за предприети от въззивниците в периода 2014-2018г. действия по
прехвърляне на абонатни партиди на тяхно име за доставяните до имота ел.
енергия и В и К услуги.
На 5.ІХ.2018г. въззивниците инициират
производство по обстоятелствена проверка и се снабдяват с приложения като
доказателство нот.акт №111/5.ІХ.2018г. по нот.д.№475/2018 по опис на нотариус Пл.Ангелов, рег.№688 НК и
р-н на действие при ИРС, признаващ ги за собственици на имота на основание
изтекла придобивна давност. Снабдяването с констативния нот. акт е предприето
от въззивниците непосредствено след като
ищците влизат в имотите без тяхно
съгласие и преди изтичане на визирания в чл.81 ЗС срок.
Разпоредбата на чл. 68 ЗС
определя владението като упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. От тази дефиниция следва,
че владелецът, без да е носител на правото на собственост, упражнява за себе си
действия, за които е оправомощен собственикът на имота. Установените по конкретното
дело действия на осъществяваната от въззивниците фактическа
власт, изразяващи се в снабдяване с
констативен нотариален акт по давност през 2018 г., ползването на имотите само за себе си, включително и чрез отдаване
под наем и получаване на наемите,
обективират намерението им (анимуса) за
своене.
Действително, за да се приеме,
че се е осъществил фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС владелецът следва да
се позове на изтекла в негова полза придобивна давност. Като позоваването следва
да бъде извършено спрямо оспорващото правата му лице, в случая спрямо въззиваемите
М. и З.М.. Подобно позоваване е
извършено с насрещно предявения ревандикационен иск, инкорпориращ дължимо по същество произнасяне
относно принадлежността на въведното в спор
право на собственост върху имотите. Следва да се посочи, че в случая,
твърдяното владение е недобросъвестно. Няма данни, а и твърдения за
добросъвестно такова по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС.
В обобщение, РОС приема за установено, че от м.VІ.1995г. до
предявяването на иска въззиваемите са упражнявали фактическата власт върху имотите
явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години, манифестирали са намерението си за своенето им спрямо действителните собственици, които до 6.VІ.2005г.-
дата на изтеклата в полза на въззивниците придобивна давност, не са се противопоставяли по начин,
обезпокояващ установеното от тях владение върху имотите. Нормата на чл. 69 от
ЗС установява оборима презумпция че владелеца държи вещта като своя до
доказване на противното. Доказателствата по делото не установяват оборване на
тази презумпция. С н.а. № 111/5.ІХ.2018г. по
нот.д.№475/2018 по опис на нотариус
Пл.Ангелов, рег.№688 НК и р-н на действие при ИРС - след изтичане на повече от
десет години от предаване на владението върху имотите на Р. и Д.Я., в производство по
обстоятелствена проверка същите са признати за техни собственици по
давност. Този нот. акт се оспорва от ищеца, но изводите на нотариуса за
издаването му не са опровергани в хода на производството. В продължение на
повече от десет години след като им е
предадено владението, въззивниците владеят
имотите, демонстрирано и с публичните
действия като подобряване и ремонт, обработка, изграждане на съоръжения, отдаване
у под наем и придобиване на гражданските плодове, деклариране и снабдяването им с нот. акт по обстоятелствена проверка,
подлежащ и на вписване в Службата по вписване . Това владение не е прекъсвано
или смущавано от ищците в период по-дълъг от десет години преди
предявяване на иска.
Към дата на предявения от тях иск по чл.124 ГПК, въззиваемите са изгубили правото на собственост върху имотите, предвид
оригинерното им придобиване от въззивниците.
Поради което предявеният срещу последните установителен иск за собственост е
неоснователен и следва да се отхвърли. Към дата на предявяване
на иска същите се намират във фактическа
власт на имота без основание.
С оглед гореизложеното обжалваното
решение следва да бъде отменено по реда на чл. 271 ГПК и вместо това спорът
бъде решен по същество, като в отношенията между страните бъде признато за
установено, че въззивниците Р. и Д.Я. са собственици на процесните
недвижими имоти и въззиваемите З. и М.М.
бъдат осъдени да им отстъпят собствеността и предадат владението на имотите .
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на Р. и Д.Я. следва да бъде присъдена сумата 832 лв.,
представляваща направените по делото разноски по представен по делото списък.
Водим от горното и в хипотеза на чл.271 ГПК, РОС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №351/23.ХІІ.2019г. по гр.д.№49/2019г
по описа на ИРС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
На осн.чл.108 ЗС ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.М., ЕГН**********
и З.Р. М. , ЕГН**********, и двамата от с.Лъвино, Разградска обл., ул.“Шипка“№20, че Р.К.Я.,
ЕГН********** и Д. М.Я., ЕГН**********, и двамата от с.Лъвино,
Разградска обл., ул.“ Шести септември“№3 са собственици на Поземлен имот, с начин на трайно ползване
- дворно място, находящо се в строителните граници на с.Лъвино, обл.Разградска,
с административен адрес: ул.“Беласица“ № 22, представляващо УПИ ІV в кв.22, с
площ от 971 кв.м., образувано от имот пл.№ 220 и придаваемо място № 212 от имот
пл.№ 221, с площ от 100 кв.м. – неуредено, по ЗРП на селото, одобрен със
Заповед № 242/03.12.1987г. на Кмета на Община-Исперих, отреден за жилищно
застрояване, при граници и съседи: УПИ № ХХХVІ от кв.0, УПИ № ІІІ от кв.22, УПИ
№ ІХ, УПИ № VІІІ, УПИ № VІ и УПИ № V, последните от кв.22 и Поземлен имот, с начин на трайно
ползване - дворно място, находящо се в строителните граници на с.Лъвино,
обл.Разградска, с административен адрес: ул.“Беласица“ № 22, представляващо УПИ
ІІІ в кв.22, с площ от 872 кв.м., образувано от имот пл.№ 220, придаваемо място
№ 211 от имот пл.№ 221, с площ от 9 кв.м. – неуредено и придаваемо място № 210
от имот пл.№ 224, с площ от 101 кв.м. - неуредено, по ЗРП на селото, отреден за
жилищно застрояване, при граници и съседи: УПИ № ХХХVІ от кв.0, УПИ № ІІ, УПИ №
Х и УПИ № ІV, последните от кв.22, ведно с построените в същия имот: 1.Гараж с
декларирана застроена площ от 9 кв.м., 2.Едноетажна жилищна сграда с
декларирана застроена площ от 64 кв.м., с прилежащо към нея избено помещение с
декларирана застроена площ от 16 кв.м. и
ОСЪЖДА М.М.М.,
ЕГН********** и З.Р. М. , ЕГН**********,
да отстъпят собствеността и предадат на Р.К.Я., ЕГН********** и Д. М.Я.,
ЕГН********** владението върху Поземлен имот, с начин на трайно
ползване - дворно място, находящо се в строителните граници на с.Лъвино,
обл.Разградска, с административен адрес: ул.“Беласица“ № 22, представляващо УПИ
ІV в кв.22, с площ от 971 кв.м., образувано от имот пл.№ 220 и придаваемо място
№ 212 от имот пл.№ 221, с площ от 100 кв.м. – неуредено, по ЗРП на селото,
одобрен със Заповед № 242/03.12.1987г. на Кмета на Община-Исперих, отреден за
жилищно застрояване, при граници и съседи: УПИ № ХХХVІ от кв.0, УПИ № ІІІ от
кв.22, УПИ № ІХ, УПИ № VІІІ, УПИ № VІ и УПИ № V, последните от кв.22 и Поземлен
имот, с начин на трайно ползване - дворно място, находящо се в строителните
граници на с.Лъвино, обл.Разградска, с административен адрес: ул.“Беласица“ №
22, представляващо УПИ ІІІ в кв.22, с площ от 872 кв.м., образувано от имот
пл.№ 220, придаваемо място № 211 от имот пл.№ 221, с площ от 9 кв.м. – неуредено
и придаваемо място № 210 от имот пл.№ 224, с площ от 101 кв.м. - неуредено, по
ЗРП на селото, отреден за жилищно застрояване, при граници и съседи: УПИ №
ХХХVІ от кв.0, УПИ № ІІ, УПИ № Х и УПИ № ІV, последните от кв.22, ведно с
построените в същия имот: 1.Гараж с декларирана застроена площ от 9 кв.м.,
2.Едноетажна жилищна сграда с декларирана застроена площ от 64 кв.м., с
прилежащо към нея избено помещение с декларирана застроена площ от 16 кв.м.
Отхвърля като неоснователен и недоказан иска, предявен на осн. чл.124 ГПК от М.М.М., ЕГН********** и З.Р. М. , ЕГН********** срещу Р.К.Я.,
ЕГН********** и Д. М.Я., ЕГН**********, за установяване правото
им на собственост върху Поземлен имот,
с начин на трайно ползване - дворно място, находящо се в строителните граници
на с.Лъвино, обл.Разградска, с административен адрес: ул.“Беласица“ № 22,
представляващо УПИ ІV в кв.22, с площ от 971 кв.м., образувано от имот пл.№ 220
и придаваемо място № 212 от имот пл.№ 221, с площ от 100 кв.м. – неуредено, по
ЗРП на селото, одобрен със Заповед № 242/03.12.1987г. на Кмета на
Община-Исперих, отреден за жилищно застрояване, при граници и съседи: УПИ №
ХХХVІ от кв.0, УПИ № ІІІ от кв.22, УПИ № ІХ, УПИ № VІІІ, УПИ № VІ и УПИ № V,
последните от кв.22 и Поземлен имот, с начин на трайно ползване
- дворно място, находящо се в строителните граници на с.Лъвино, обл.Разградска,
с административен адрес: ул.“Беласица“ № 22, представляващо УПИ ІІІ в кв.22, с
площ от 872 кв.м., образувано от имот пл.№ 220, придаваемо място № 211 от имот
пл.№ 221, с площ от 9 кв.м. – неуредено и придаваемо място № 210 от имот пл.№
224, с площ от 101 кв.м. - неуредено, по ЗРП на селото, отреден за жилищно
застрояване, при граници и съседи: УПИ № ХХХVІ от кв.0, УПИ № ІІ, УПИ № Х и УПИ
№ ІV, последните от кв.22, ведно с построените в същия имот: 1.Гараж с
декларирана застроена площ от 9 кв.м., 2.Едноетажна жилищна сграда с
декларирана застроена площ от 64 кв.м., с прилежащо към нея избено помещение с
декларирана застроена площ от 16 кв.м. и
Отхвърля искането на М.М.М., ЕГН********** и З.Р. М. , ЕГН********** за отмяна на издадения по
обстоятелствена проверка н.а. №
111/5.ІХ.2018г. по нот.д.№475/2018 по опис
на нотариус Пл.Ангелов, рег.№688 НК и р-н на действие при ИРС по реда и на осн.
чл. чл.537 ГПК.
На осн. чл.78 ГПК осъжда М.М.М., ЕГН********** и З.Р. М. , ЕГН********** да заплатят на Р.К.Я., ЕГН********** и Д. М.Я.,
ЕГН********** доказано сторени по делото разноски за д.така в размер на
42,65лв.
Решението може да се обжалва пред ВК в едномесечен сок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.:
ДГ