Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. ***, 09. 06.
2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на двадесет и втори май
през двехиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 203 по
описа за 2014 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „БУРДЕНИС-
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбите на чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 327 от ТЗ във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3928/ 13 год. по описа на ***ския
районен съд. Предявеният установителен иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по
чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, искът е частично основателен.
Не се спори между страните, че ищецът „БУРДЕНИС-
Основният спорен въпрос по делото е погасил ли е ответният едноличен
търговец задължението си, произтичащо от процесната фактура № **********/
05. 12. 2012 год., в размер на 4 210, 91 лв.
Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с
отговора на този въпрос:
Съгласно
разпоредбата
на чл. 63 ал. 1 от ЗЗД, която намира субсидиарно приложение и при
търговските сделки по силата на чл. 288 от ТЗ, всяка от страните по договора
трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно
изискванията на закона, а съгласно чл. 302 от ТЗ- и с грижата на добрия търговец. Изпълнението на договорното
задължение представлява юридически факт, с който се погасява облигационното
правоотношение. За да настъпи този
правен ефект обаче изпълнението следва да е точно, т. е. да съответства на
съдържанието на задължението, на условията, установени с договора и правните
норми, например с оглед на лицата, времето, вида, количеството, качеството,
мястото и останалите характеристики на задължението. В конкретния
случай се касае за търговска продажба, по която основно задължение на купувача ЕТ „***” са явява плащането на цената на
стоката-
предмет на договора. Видно от процесната фактура № **********/ 05.
12. 2012 год., която обективира сключения договор за търговска продажба, е, че
страните са се уговорили плащането на дължимата сума да се извърши чрез
платежно нареждане по която и да е от посочените банкови сметки на продавача,
открити в „Търговска банка Д” АД и „Инвестбанк” АД. От данните по делото се
установява, че с преводно нареждане за кредитен превод от 08. 10. 2013 год.
ответникът е превел по сметката на ищцовото дружество в „Инвестбанк” АД сумата
от 369, 47 лв. По отношение на остатъка от 3 841, 44 лв. ответникът се
позовава на издадени 4 разходни касови ордери: от 27. 12. 2012 год. за сумата
от 1 504, 71 лв., от 09. 01. 2013 год. за сумата от 965 лв., от 15. 02.
2013 год. за сумата от 404, 23 лв. и от 28. 03. 2013 год. за сумата от 967, 50
лв. Видно от същите е, че в тях не е отразено за кое задължение на ответника се
отнасят. При това положение възражението на ответния едноличен търговец, че с
описаните по- горе ордери е погасено именно задължението му по процесната
фактура се явява несъстоятелно, още повече, че както се посочи, този начин на
плащане не съответства на изрично уговорения между страните и не отговаря на
изискванията за точно изпълнение. Отделно от това следва да се има предвид, че
в хода на съдебното дирене са събрани многобройни писмени и гласни
доказателства, които опровергават твърденията на ответника за погасяване на
спорното задължение. По делото /л. 18 до
59/ са приложени стокови разписки, фактури, извлечения от дневника за
продажбите на ищеца, справки- декларации за ползвания от същия ДДС и други
документи, от които се установяват извършени доставки на стоки между страните
по делото. От показанията на разпитаните свидетели П.С. и *** се установява, че
същите са присъствали при доставка на стока на ответния търговец на 27. 12.
2012 год. Свидетелят *** посочва, че доставката е била извършена в склад в гр. ***, стоката е била предадена по
търговски документ, който за „предал” е бил подписан от свидетеля, и плащането
е станало на момента с издаването на разходен касов ордер. Свидетелят е
категоричен, че „със сумата по ордера беше платена стоката, която доставихме
същия ден” /л. 66 от делото/. От
показанията на свидетеля *** се установява, че същият е участвал в три доставки
на стока до ответника. Свидетелят потвърждава, че подписите за „предал” в
търговски документи с № **********/ 09. 01. 2013 год., № **********/ 15. 02. 2013 год. и №
**********/ 28. 03. 2013 год. и подписите за „получил сумата” в процесните
разходни касови ордери от 09. 01. 2013 год.,
15. 02. 2013 год. и 28. 03. 2013 год. са негови. В показанията на свидетеля
*** се съдържат сведения, че в склада са се подписвали, че са получили стоката,
и са му изплащали парите, като издадените разходни касови ордери „са точно във
връзка с доставката в същия ден”. Ответникът е оспорил по реда на чл. 193 от ГПК автентичността на подписа за лицето, приело стоката, в представения
търговски документ- стокова разписка с № **********/ 09. 01. 2013 год., но видно от заключението на назначената
съдебно- графическа експертиза положеният подпис е именно на представляващия
ответния едноличен търговец ***. Изготвена е и приета допълнителна съдебно-
икономическа експертиза, в която е отразено, че представените в съдебното
заседание от 07. 03. 2014 год. фактури и стокови разписки са включени в
дневниците за продажби на ищеца „БУРДЕНИС-
С исковата си
молба ищецът е поискал и установяване на дължимостта на мораторна лихва за
забава върху главницата. По своя характер мораторната лихва представлява
обезщетение за причинените на кредитора в резултат на забавеното изпълнение на
парично задължение вреди. В случая е безспорно, че между страните по делото са
съществували договорни отношения, които не са били оформени в изричен писмен
договор, но по които купувачът е бил длъжен да плати цената на доставената
стока при получаването й, като това не е било сторено. Размерът на изчислената
чрез използването на електронен калкулатор мораторна лихва за процесния период от
06. 12. 2012 год. до 22. 07. 2013 год. надвишава този, посочен в исковата молба.
Поради това следва да се приеме, че претенцията на ищеца и в тази й част следва
да се уважи.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски по компенсация в размер
на 1 046, 39 лв. Разноските, направени в заповедното производство, не представляват
част от вземането, дължимостта на което следва да се установи, поради което
същите следва да се присъдят по образуваното ч. гр. дело № 3928/ 2013 год. по
описа на ***ския районен съд.
По така изложените съображения ***ският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ЕТ “***”, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, ул. “***” № ***, представляван от ***, че същият
дължи на ищеца „БУРДЕНИС-
За разликата до 4 210, 91 лв. главница ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ “***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. “***”
№ ***, представляван от ***, да заплати на „БУРДЕНИС-
Решението
подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: