Решение по дело №203/2014 на Районен съд - Плевен

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. ***, 09. 06. 2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

***ският районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на двадесет и втори май през двехиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ

 

при секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 203 по описа за 2014 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „БУРДЕНИС- 93” ООД гр. Свиленград, в която се твърди, че ответникът ЕТ „***”гр. *** е получил от ищцовото дружество месни продукти, подробно описани в исковата молба, на обща стойност 6 309, 62 лв. с ДДС, за което е била издадена двустранно подписана фактура  № **********/ 05. 12. 2012 год. Твърди се, че от закупените и доставени в посочен от ответника склад продукти по фактурата ответникът е върнал на ищцовото дружество месни продукти на обща стойност 2 098, 71 лв. с ДДС, за което са били издадени кредитни известия № **********/ 11. 01. 2013 год., № **********/ 28. 02. 2013 год. и № **********/ 31. 03. 2013 год., съдържащи подробно описание на стоките, количеството и цената им като върнатите по кредитно известие № **********/ 11. 01. 2013 год. стоки са на обща стойност 1 267, 87 лв. с ДДС, по кредитно известие № **********/ 28. 02. 2013 год. са на обща стойност 495, 04 лв. с ДДС и по кредитно известие № **********/ 31. 03. 2013 год. са на обща стойност 335, 80 лв. с ДДС. Твърди се, че остатъкът от неизплатеното от ответника задължение е в размер на 4 210, 91 лв. с ДДС. Твърди се, че издадената фактура за закупената стока и кредитните известия за върната стока са били надлежно осчетоводени от ищцовото дружество, след което са били предоставени на ответника. Твърди се, че въпреки многократно отправените покани от страна на ищцовото дружество към ответника последният не е изпълнил паричното си задължение към ищеца, поради което и на основание чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК ищцовото дружество е депозирало пред ***ския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Твърди се, че по така подаденото заявление е било образувано ч. гр. д. № 3928/ 2013 год. по описа на ***ския районен съд. Твърди се, че съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредил ответникът да заплати на ищеца процесната сума в размер на 4 210, 91 лв. с ДДС за закупена и неизплатена стока по посочената по- горе фактура, както и 249, 12 лв. мораторна лихва за забава върху главницата от 4 210, 91 лв., за периода от 06. 12. 2012 год. до 22. 07. 2013 год., ведно със законната лихва върху главницата до изплащане на вземането и разноски. Твърди се, че в законоустановения срок ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Твърди се, че междувременно, след подаване на заявлението, с преводно нареждане за кредитен превод от 08. 10. 2013 год. ответният едноличен търговец е превел по сметка на ищцовото дружество сумата от 369, 47 лв.                        В заключение ищецът моли съда да признае за установено вземането му срещу ответника за сумата от 4 210, 91 лв., представляваща главница, произтичаща от неизплатената цена на закупени и получени от ответника месни продукти по фактура № **********/ 05. 12. 2012 год., и сумата от 249, 12 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от               4 210, 91 лв. за периода от 06. 12. 2012 год. до 22. 07. 2013 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбите на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 327 от ТЗ във вр. с чл. 79  и чл. 86 от ЗЗД. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3928/ 13 год. по описа на ***ския районен съд. Предявеният установителен иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, искът е частично основателен.

Не се спори между страните, че ищецът „БУРДЕНИС- 93” ООД              гр. Свиленград е доставил на ответника ЕТ „***” гр. *** месни продукти, подробно описани в исковата молба, на обща стойност 6 309, 62 лв. с ДДС, за което е била издадена фактура № **********/ 05. 12. 2012 год. Не се спори също така, че от закупените и доставени продукти по фактурата ответникът е върнал на ищцовото дружество месни продукти на обща стойност 2 098, 71 лв. с ДДС, за което са били издадени кредитни известия № **********/ 11. 01. 2013 год., № **********/ 28. 02. 2013 год. и  № **********/ 31. 03. 2013 год.

Основният спорен въпрос по делото е погасил ли е ответният едноличен търговец задължението си, произтичащо от процесната фактура № **********/ 05. 12. 2012 год., в размер на 4 210, 91 лв.

Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с отговора на този въпрос:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 1 от ЗЗД, която намира субсидиарно приложение и при търговските сделки по силата на чл. 288 от ТЗ, всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона, а съгласно  чл. 302 от ТЗ- и с грижата на добрия търговец.             Изпълнението на договорното задължение представлява юридически факт, с който се погасява облигационното правоотношение.                             За да настъпи този правен ефект обаче изпълнението следва да е точно, т. е. да съответства на съдържанието на задължението, на условията, установени с договора и правните норми, например с оглед на лицата, времето, вида, количеството, качеството, мястото и останалите характеристики на задължението. В конкретния случай се касае за търговска продажба, по която основно задължение на купувача             ЕТ „***” са явява плащането на цената на стоката- предмет на договора. Видно от процесната фактура № **********/ 05. 12. 2012 год., която обективира сключения договор за търговска продажба, е, че страните са се уговорили плащането на дължимата сума да се извърши чрез платежно нареждане по която и да е от посочените банкови сметки на продавача, открити в „Търговска банка Д” АД и „Инвестбанк” АД. От данните по делото се установява, че с преводно нареждане за кредитен превод от 08. 10. 2013 год. ответникът е превел по сметката на ищцовото дружество в „Инвестбанк” АД сумата от 369, 47 лв. По отношение на остатъка от 3 841, 44 лв. ответникът се позовава на издадени 4 разходни касови ордери: от 27. 12. 2012 год. за сумата от 1 504, 71 лв., от 09. 01. 2013 год. за сумата от 965 лв., от 15. 02. 2013 год. за сумата от 404, 23 лв. и от 28. 03. 2013 год. за сумата от 967, 50 лв. Видно от същите е, че в тях не е отразено за кое задължение на ответника се отнасят. При това положение възражението на ответния едноличен търговец, че с описаните по- горе ордери е погасено именно задължението му по процесната фактура се явява несъстоятелно, още повече, че както се посочи, този начин на плащане не съответства на изрично уговорения между страните и не отговаря на изискванията за точно изпълнение. Отделно от това следва да се има предвид, че в хода на съдебното дирене са събрани многобройни писмени и гласни доказателства, които опровергават твърденията на ответника за погасяване на спорното задължение. По делото /л. 18 до  59/ са приложени стокови разписки, фактури, извлечения от дневника за продажбите на ищеца, справки- декларации за ползвания от същия ДДС и други документи, от които се установяват извършени доставки на стоки между страните по делото. От показанията на разпитаните свидетели П.С. и *** се установява, че същите са присъствали при доставка на стока на ответния търговец на 27. 12. 2012 год. Свидетелят *** посочва, че доставката е била извършена в склад в  гр. ***, стоката е била предадена по търговски документ, който за „предал” е бил подписан от свидетеля, и плащането е станало на момента с издаването на разходен касов ордер. Свидетелят е категоричен, че „със сумата по ордера беше платена стоката, която доставихме същия ден”  /л. 66 от делото/. От показанията на свидетеля *** се установява, че същият е участвал в три доставки на стока до ответника. Свидетелят потвърждава, че подписите за „предал” в търговски документи с № **********/ 09. 01. 2013 год., № **********/                       15. 02. 2013 год. и № **********/ 28. 03. 2013 год. и подписите за „получил сумата” в процесните разходни касови ордери от                          09. 01. 2013 год., 15. 02. 2013 год. и 28. 03. 2013 год. са негови.                      В показанията на свидетеля *** се съдържат сведения, че в склада са се подписвали, че са получили стоката, и са му изплащали парите, като издадените разходни касови ордери „са точно във връзка с доставката в същия ден”. Ответникът е оспорил по реда на чл. 193 от ГПК автентичността на подписа за лицето, приело стоката, в представения търговски документ- стокова разписка с № **********/                            09. 01. 2013 год.,    но видно от заключението на назначената съдебно- графическа експертиза положеният подпис е именно на представляващия ответния едноличен търговец ***. Изготвена е и приета допълнителна съдебно- икономическа експертиза, в която е отразено, че представените в съдебното заседание от 07. 03. 2014 год. фактури и стокови разписки са включени в дневниците за продажби на ищеца „БУРДЕНИС- 93” ООД. Вещото лице е посочило, че не е открило нередовности при воденето на счетоводството на ищцовото дружество. Съгласно разпоредбите на чл. 182 от ГПК и чл. 55 от ТЗ вписванията в счетоводните и търговските книги притежават доказателствена сила и същите се преценяват от съда съобразно тяхната редовност и с оглед останалите обстоятелства по делото. Съобразявайки изложеното, съдът приема, че с издадените от ответника разходни касови ордери са погасени задълженията му към ищцовото дружество по доставки на стоки от 27. 12. 2012 год., 09. 01. 2013 год., 15. 02. 2013 год. и 28. 03. 2013 год. Тези доставки са надлежно вписани в дневниците за продажбите на продавача и стойността им е отразена в справките- декларации по ЗДДС. Оттук следва другият извод: че ответният едноличен търговец не е погасил задължението си по процесната фактура № **********/ 05. 12. 2012 год., като към момента на приключване на съдебните прения дължимият остатък е в размер на сумата от 3 841, 44 лв. Съдът счита, че извършеното след подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК плащане на част от задължението следва да бъде съобразено при определянето на размера на вземането на ищеца на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК. Поради това предявеният иск за установяване дължимостта на главницата се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 3 841, 44 лв., ведно със законната лихва, считано от 22. 07. 2013 год. /датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на сумата. За разликата до 4 210, 91 лв. главница положителният установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен.

С исковата си молба ищецът е поискал и установяване на дължимостта на мораторна лихва за забава върху главницата. По своя характер мораторната лихва представлява обезщетение за причинените на кредитора в резултат на забавеното изпълнение на парично задължение вреди. В случая е безспорно, че между страните по делото са съществували договорни отношения, които не са били оформени в изричен писмен договор, но по които купувачът е бил длъжен да плати цената на доставената стока при получаването й, като това не е било сторено. Размерът на изчислената чрез използването на електронен калкулатор мораторна лихва за процесния период от 06. 12. 2012 год. до 22. 07. 2013 год. надвишава този, посочен в исковата молба. Поради това следва да се приеме, че претенцията на ищеца и в тази й част следва да се уважи.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски по компенсация в размер на 1 046, 39 лв. Разноските, направени в заповедното производство, не представляват част от вземането, дължимостта на което следва да се установи, поради което същите следва да се присъдят по образуваното ч. гр. дело № 3928/ 2013 год. по описа на ***ския районен съд.

По така изложените съображения ***ският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника                  ЕТ “***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. “***” № ***, представляван от ***, че същият дължи на ищеца  „БУРДЕНИС- 93” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Свиленград, ул. “23- ти септември” № 73, представлявано от ***, сумата от 3 841, 44 лв., представляваща главница, произтичаща от неизплатената цена на закупени и получени от ответника месни продукти по фактура № **********/ 05. 12. 2012 год., и сумата от 249, 12 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 4 210, 91 лв. за периода от 06. 12. 2012 год. до 22. 07. 2013 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22. 07. 2013 год. до изплащане на вземането.

За разликата до 4 210, 91 лв. главница ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.

ОСЪЖДА ЕТ “***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. “***” № ***, представляван от ***, да заплати на „БУРДЕНИС- 93” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Свиленград, ул. “23- ти септември” № 73, представлявано от ***, сумата от 1 046, 39 лв., представляваща деловодни разноски по компенсация.                              

Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: