№ 371
гр. Дупница, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20221510100817 по описа за 2022 година
ЕВГ. АНГ. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес с. ***, чрез адв. ***, със съдебен адрес
за призоваване гр. ***, е предявил срещу „Кредит Инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес сграда
„Люлин-6“, ет.2, представлявано от Зорница Димитрова, иск с правно основание чл.124 ГПК вр.
чл.439, ал.1 от ГПК. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищецът не дължи поради погасяване по давност сума в общ размер на 19 252, 99 лева по
изпълнително дело № 20227430400191 по описа на ЧСИ ***, peг. № 743, с район на действие ОС
Кюстендил, включваща: 7 405, 25 лева - главница, ведно със законната лихва до окончателното
погасяване на вземането; 8 662, 61 лева - законна лихва за периода 29.09.2010 г. до 24.03.2022
г.; 1 050, 80 лева - неолихвяеми вземания; 2 134, 33 лева - разноски. Претендират се и направените
по делото разноски.
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден от PC - Дупница по ч.гр.д. №
2503/2010 г. в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, срещу него било образувано
изпълнително дело № 20117430400041 по описа на ЧСИ ***, peг. № 743, с район на действие ОС -
Кюстендил. След неговото образуване с договор от 15.05.2015 г. за прехвърляне на вземания
взискателят е продал вземането си на „Кредит Инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД.
В продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия и с постановление, съобщено на ищеца на 06.03.2020 г., ЧСИ *** е
прекратила изпълнително дело № 20117430400041 на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Въз основа на същия изпълнителен лист дружеството - взискател по делото /ответник в
настоящото производство/ е образувало на 10.02.2022 г. ново изпълнително дело №
20227430400191 по описа на ЧСИ ***. По него ищецът получил покана за доброволно изпълнение,
от която е видно, че задължението му към взискателя е в размер, както следва: 7 405, 25 лева -
главница, ведно със законната лихва до окончателното погасяване на вземането; 8 662, 61 лева -
законна лихва за периода 29.09.2010 г. до 24.03.2022 г.; 1 050, 80 лева - неолихвяеми вземания; 2
134, 33 лева - разноски, общо 19 252, 99 лева, дължими към 24.03.2022 г.
Ищецът счита, че не дължи описаните суми поради изтекла погасителна давност по чл.110
1
ЗЗД, тъй като по изпълнително дело № 20227430400191 по описа на ЧСИ *** след 26.05.2015 г.
няма предприемани изпълнителни действия, прекъсващи давността.
В постъпилия писмен отговор се твърди, че описаните вземания произтичат от договор за
кредит № PLUS-01285466 от 29.10.2008 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
(предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, и ЕВГ. АНГ. СТ..
С молбата за образуване на изпълнително дело № 20117430400041 по описа на ЧСИ *** е
направено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ; на 16.02.2011 г. е изпратено запорно съобщение за
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника; на 25.03.2011 г. е наложена възбрана
върху недвижим имот, собственост на длъжника; на 05.08.2015 г. е изпратено запорно съобщение
до трето задължено лице - работодателя на длъжника; на 28.08.2015 г. е последвало и изпращането
на молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, с която на
съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 отЗЧСИ.
На 02.12.2016 г. взискателят е депозирал молба в кантората на ЧСИ ***, с която е поискал
предприемането на изпълнителни действия.
На 09.12.2016 г. до длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение относно
насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника.
На 17.05.2017 г. взискателят отново е депозирал молба в кантората на ЧСИ, с която е
поискал предприемане на изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело.
На 19.05.2017 г. са изпратени запорни съобщения до ЦКБ АД и Алианц Банк.
На 01.11.2019 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е депозирал молба, с която е
посочил изпълнителен способ, който да бъде предприет по изпълнителното дело.
На 05.02.2020 г. са изпратени запорни съобщения до Инвест Банк и Интернешънъл Асет
Банк.
С молбата за образуване на изпълнително дело № 20227430400191 по описа на ЧСИ *** е
направено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ.
Поради това ответникът счита, че петгодишната погасителна давност не е изтекла.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
С доклада по делото е прието за безспорно между страните, че въз основа на изпълнителен
лист, издаден от PC - Дупница по ч.гр.д. № 2503/2010 г. в полза на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 20117430400041 по описа на
ЧСИ ***, прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК; въз основа на същия изпълнителен
лист на 10.02.2022 г. е образувано ново изпълнително дело № 20227430400191 по описа на ЧСИ
***.
Не е спорно и се установява от доказателствата, че вземането, за което е издаден
изпълнителния лист по ч.гр.д. № 2503/2010 г. по описа на ДнРС, произтича от договор за кредит №
PLUS-01285466 от 29.10.2008 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ЕВГ.
АНГ. СТ. /л.28/, придобито от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД с договор за цесия от
15.05.2015 г. /л.24-26/.
От изпълнително дело № 20117430400041 по описа на ЧСИ *** се установява, че е
образувано въз основа на описания изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2503/2010 г. по описа на ДнРС
/издаден на 04.11.2010 г./, по молба от 17.01.2011 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД; с
молбата е извършено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ. На 25.03.2011 г. е наложена възбрана върху
недвижим имот, собственост на длъжника; с молба от 28.08.2015 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД е поискало конституирането като взискател въз основа на описаната цесия, като е
извършило и възлагане по реда на чл.18 от ЗЧСИ.
На 04.01.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от
«Томсънс 2004» ООД.
На 02.12.2016 г. взискателят е поискал предприемането на изпълнителни действия – опис,
2
оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника. Съдебният изпълнител на 09.12.2016
г. е изпратил до длъжника призовка за принудително изпълнение с насрочен опис на движими
вещи на 11.01.2017 г.
На 29.05.2017 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „Алианц Банк
България“, а на 06.06.2017 г. - върху банковата сметка на длъжника в „ЦКБ“ АД.
С молба от 01.11.2019 г. взискателят е поискал предприемането на изпълнителни действия
– опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника.
На 24.02.2020 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „Инвест Банк“ АД,
а на 12.03.2020 г. - върху банковата сметка на длъжника в „Интернешънъл Асет Банк“ АД.
С постановление от 23.03.2020 г. изпълнително дело № 20117430400041 по описа на ЧСИ
*** е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК
Въз основа на гореописания изпълнителен лист по молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД на 10.02.2022 г. е образувано изпълнително дело № 20227430400191 по описа на ЧСИ
***; с молбата е направено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ. На 30.03.2022 г. е наложен запор върху
банковата сметка на длъжника в „Алианц Банк България“, на 31.03.2022 г. - запор върху банковата
сметка на длъжника в „ЦКБ“ АД, на 28.04.2022 г. - запор върху банковата сметка на длъжника в
„Интернешънъл Асет Банк“ АД.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. с чл.439,
ал.1 от ГПК. Съгласно чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът разполага с възможност да оспорва
изпълнението с иск, в случай на новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, какъвто факт е погасителната
давност. Предвид изложените в исковата молба обстоятелства - насоченото принудително
изпълнение към имущество на ищеца, за него е налице правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск за съдебно установяване недължимостта на вземането на ответната
страна, поради което искът е допустим.
При отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи при условията на
пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, а в
тежест на ищеца е да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други
възражения срещу правото на ответника.
От представените писмени доказателства се установи, че ответното дружество е придобило
с договор за цесия от 15.05.2015 г. вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД срещу
ЕВГ. АНГ. СТ. по договор за кредит от 29.10.2008 г., включващо понастоящем: 7 405, 25 лева -
главница, ведно със законната лихва до окончателното погасяване на вземането; 8 662, 61 лева -
законна лихва за периода 29.09.2010 г. до 24.03.2022 г.; 1 050, 80 лева - неолихвяеми вземания; 2
134, 33 лева – разноски.
При договора за заем /кредит/ е налице неделимо плащане. Договореното връщане на заема
/кредита/ на погасителни вноски /включително анюитетни/ на определени дати представлява
съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части. Това обаче не
превръща договора в такъв за периодични платежи по смисъла на чл.111, б. «в» ЗЗД. Следователно
приложима е 5-годишната давност съгласно чл.110 ЗЗД.
Съгласно чл.114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Предвид датата на сключване на договора за кредит - 29.10.2008 г., до датата на
издаване на изпълнителния лист по ч.гр.д. № 2503/2010 г. по описа на РС – Дупница – 04.11.2010
г., погасителната давност не е изтекла. С издаването на изпълнителен лист на 04.11.2010 г. за
вземането давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност.
С образуването на 17.01.2011 г. на изп. дело № 20117430400041 по описа на ЧСИ ***
давността е прекъсната и е спряла да тече по време на изпълнителното производство, съгласно
ППВС №3/1980 г. Съгласно решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на
ВКС, ІV гр. о., извършената с т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.
3
д. № 2/2013 г., ОСГТК, с което ППВС №3/1980 г. е обявено за изгубило сила, отмяна на
постановлението поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение –
26.06.2015 г.; до тази дата приложимо е предходното тълкуване, т.е. по време на изпълнителното
производство давността не тече. Следователно от 17.01.2011 г. до 26.06.2015 г. погасителната
давност е спряла да тече.
След 26.06.2015 г. е приложимо новото тълкуване, дадено от ВКС - съгласно чл.116, б. «в»
ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането, като в хода на изпълнителното производство давността не спира, а се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ /т.10 на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК/.
Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18 от ЗЧСИ): налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан.
Съгласно цитираното тълкувателно решение, не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на
възлагане по чл.18 от ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ и такава
молба подлежи на връщане; ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността.
Изрично в тълкувателното решение се сочи, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,
но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес,
но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Поради това съгласно т.10
на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Последиците при перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК са от процесуален характер -
изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на
взискателя продължава да съществува. Перемпирането е основание за прекратяване на
процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от
предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана
давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл
давностен срок - Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК. За
прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното
валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се
приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е погасено поради давност -
Решение № 325 от 13.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о., ГК.
Поради това не следва да се обсъжда наличието на предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК
за прекратяване на конкретното изпълнително производство. Изрично в този смисъл е и Решение
№ 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК: „когато по изпълнителното дело
е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не
може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата
вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
4
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди
на длъжника.“
В конкретния случай на 28.08.2015 г. взискателят е извършил възлагане по реда на чл.18 от
ЗЧСИ; На 04.01.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от
«Томсънс 2004» ООД; на 02.12.2016 г. взискателят е поискал предприемането на изпълнителни
действия – опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника и съдебният
изпълнител е насрочил опис на движими вещи на 11.01.2017 г.; на 29.05.2017 г. е наложен запор
върху банковата сметка на длъжника в „Алианц Банк България“, а на 06.06.2017 г. - върху
банковата сметка на длъжника в „ЦКБ“ АД; на 01.11.2019 г. взискателят е поискал
предприемането на изпълнителни действия – опис, оценка и публична продан на движимите вещи
на длъжника; на 24.02.2020 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „Инвест
Банк“ АД, а на 12.03.2020 г. - върху банковата сметка на длъжника в „Интернешънъл Асет Банк“
АД.
По изпълнително дело № 20227430400191 по описа на ЧСИ *** на 10.02.2022 г.
взискателят е направил възлагане по чл.18 от ЗЧСИ. На 30.03.2022 г. е наложен запор върху
банковата сметка на длъжника в „Алианц Банк България“, на 31.03.2022 г. - запор върху банковата
сметка на длъжника в „ЦКБ“ АД, на 28.04.2022 г. - запор върху банковата сметка на длъжника в
„Интернешънъл Асет Банк“ АД.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, искането за извършване на действие по събиране на вземането също
прекъсва погасителната давност. Поради това както на 04.01.2016 г., 11.01.2017 г., 29.05.2017 г.,
06.06.2017 г., 24.02.2020 г., 12.03.2020 г., 30.03.2022 г., 31.03.2022 г., 28.04.2022 г., така и на
28.08.2015 г., 02.12.2016 г., 01.11.2019 г., 10.02.2022 г. погасителната давност е прекъсвана и е
започвала да тече нова петгодишна погасителна давност.
С оглед на изложеното съдът намира, че задължението не е погасено по давност и искът
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ЕВГ. АНГ. СТ., ЕГН **********, срещу
„Кредит Инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.124 ГПК вр. с
чл.439, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
поради погасяване по давност сума в общ размер на 19 252, 99 лева по изпълнително дело №
20227430400191 по описа на ЧСИ ***, peг. № 743, с район на действие ОС - Кюстендил,
включваща: 7 405, 25 лева - главница, ведно със законната лихва до окончателното погасяване на
вземането; 8 662, 61 лева - законна лихва за периода 29.09.2010 г. до 24.03.2022 г.; 1 050, 80 лева -
неолихвяеми вземания; 2 134, 33 лева – разноски.
ОСЪЖДА ЕВГ. АНГ. СТ., ЕГН **********, да заплати на „Кредит Инкасо инвестмънтс
БГ” ЕАД, ЕИК *********, сумата 100 лв. - разноски по водене на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 - седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5