Решение по дело №1492/2018 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 87
Дата: 26 март 2020 г. (в сила от 13 декември 2022 г.)
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20183130101492
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …….

гр. *****, 26.03.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри състав, в публично съдебно заседание проведено на четвърти март през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова

 

при секретаря Н.С., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1492 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл.34 ЗС от С.В.С. с ЕГН **********, с адрес *** и от Р.В.И. ЕГН ********** *** *****срещу Б.О.А. ЕГН ********** и Ш.Б.А. с ЕГН ********** *** ***** и кумулативно съединени инцидентни установителни искове по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, в евентуалност установителни искове по чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД, по чл.26, ал.2, пр.5 вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД, по чл.76 ЗН от С.В.С. с ЕГН **********, и Р.В.И. ЕГН **********  срещу М.С.Д. с ЕГН ********** и Р.А.Д. с ЕГН ********** ***.

 В процеса по предявения иск за делба като трети лица помагачи на страната на Б.А. участват М.С.Д. и Р.А.Д..

В исковата молба се твърди, че двамата ищци са наследници на баща си В. С.Д. ЕГН **********, починал на 04.02.1987г. в гр. *****. На 29.05.1992 година дядото на ищците С.Д.С. по време на брака си с Р. Г С. ЕГН ********** починала на 24.04.2012г. в с.Д., е признат за собственик по давност на недвижим имот находящ се в с.Д. с административен адрес с.Д. Община **** Област **** **** с планоснимачен №298 за който е отредено дворно място от 820 кв.м включено в парцел XII-298 заедно с построената в него: къща и стопански сгради при граници: от две страни - улица, Й.П.Д., И.К.-находящ се в квартал 27 по плана на с.Д., а към настоящия момент дворно място от 820 кв.м включено в парцел XII-298 в квартал 27 по Плана на селото, при граници: улица, улица, УПИ № XIII-299, УПИ № XI-297, ведно с изградените в това дворно място жилищна сграда със застроена площ 64 кв.м, лятна; кухня със застроена площ от 32 кв.м, гараж със застроена площ от 20 кв.м, стопанска сграда със застроена площ от 52 кв.м, за което е съставен КНА №16 том II нот.дело №473/29.05.1992г. от Районен Съдия при Провадийски Районен Съд. КНА е съставен по време на бракът на С.С., починал на 24.12.2018г. и Р. Г С. ЕГН ********** починала на 24.04.2012г..

Ищците твърдят, че процесните имоти били собственици на родителите на С.С., които му го дарили, но затова нямало съставен документ.

Ищците твърдят, че са посещавали често имота, за да гостуват на баба си и дядо си, последно са го посетили през 2017г.. Никога дядо им С. не е имал претенции да свои наследствената 1/2 идеална част от имота като своя, т.е. не били налице corpus и animus.

В края на 2018г. ответникът М.Д. съобщил на  ищците, че е продал делбения имот.

Ищците направили проверка и установили, че с Договор за покупко продажба на недвижим имот обективиран в НА №79 том III peг. № 2561 дело №451 от 08.08.2018г. на Нотариус З.А.с peг. №333 на НК и с Район на действие PC ***** гр. *****, С.Д.С. ЕГН ********** продава на М.С.Д. ЕГН **********, последният по време на брака, гореописаният недвижим имот за продажната цена от 5 000 лева. Твърди се, че по време на сделката С.С. страдал от деменция и ако не си пиел лекарствата не разбирал какво прави. Твърди се, че той не е знаел какво прави по време на подписване на сделката, не е формирал воля за сключване на сделката и покупко-продажбата е сключена при липса на съгласие от страна на С.С..

Твърди се, че ответниците М. и Р. Д. не заплатили продажната цена по сделката и действителната воля на страните е била С.С. да надари М.Д..

Твърди се, че сделката обективирана в НА №79 том III per. № 2561 дело №451 от 08.08.2018г. на Нотариус З.А.с peг. №333 на НК не е изпълнена в предписаната от закона форма, тъй като липсвал подсипа на продавача С.С. и нямало основания за поставяне на отпечатък от пръста му. Написаното от нотариуса основание за поставяне на отпечатъка – немощ и старост не било предвидено основание в ГПК за поставяне на пръстов отпечатък. Отпечатъкът от палеца не е поставен от С.С..

На 04.10.2018г. ответниците М.С.Д. ЕГН ********** и съпругата му Р.А.Д. ЕГН ********** продават на ответницата Б.А., която по време на сделката е в брак с Ш.А. с Договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в НА №58 том IV peг. № 3287 дело №620 от 04.10.2018г. на Нотариус З.А.с peг. №333 на НК и с Район на действие PC ***** гореописания недвижим имот, с вписаната продажна цена от 5 000 лева. Б.А. знаела, че процесния имот имал и други наследници.

Твърди се, че двете сделки са относително недействителни спрямо ищците, тъй като с тях сънаследниците  - С.С. и М.Д. се разпореждали с повече права в съсобствеността в процесните имоти отколкото имали.

Иска се делба на процесните имоти между ищците и ответниците Б. и Ш.А., обявяването за нищожен на Договор за покупко продажба на недвижим имот обективиран в НА №79 том III per. № 2561 дело №451 от 08.08.2018г. на Нотариус З.А.с per. №333 на НК, поради липса на съгласие на продавача, в евентуалност поради липса на форма, в евентуалност поради привидност на сделката прикриваща дарение, в евентуалност прогласяване на относителна недействителност спрямо ищците на процесните сделки.

В законоустановения срок на основание чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците.

В отговора си ответниците Б. и Ш.А. заявяват че, страните не са съсобственици на процеснте имоти, тъй като ответниците Б. и Ш.А. са придобили собствеността чрез покупко-продажба. Ответниците след закупуване на имота са извършили в него редица подобрения.

В отговора си ответниците М. и Р. Д. твърдят, че са придобили от единствения му собственик С.С. чрез покупко-продажба собствеността върху спорния имот. Твърдят, че С. е придобил собствеността върху имота въз основа на давностно владение и дарение и независимо, че бил в брак по време на придобиване на собствеността имота бил негова единствена собственост.  Иска за делба бил неоснователен.

Твърдят, че останалите предявени от ищеца искове за нищожност и относителна недействителност били недопустими, в евентуалност неоснователни. Твърдят, че ищците нямат правен интерес от предявяването им. Твърдят, че процесните сделки са действителни и ясно отразяват волята на страните, спазени са нормативните изисквания при изповядването на сделките.

Искът по чл.76 ЗН бил неоснователен, тъй като процесния имот бил единствено наследство и тази разпоредба според съдебната практика е неприложима при един имот, включен в наследствената маса.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове, ответниците чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне на предявените искове.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От Нотариален акт № 16, том ІІ, н.д. №473/1992 г. и Скица № 438/06.12.2018 г. се установява, че на 29.05.1992 година С.Д.С. е признат за собственик по давност на недвижим имот находящ се в с.Д. с административен адрес с.Д. Община **** Област ******** с планоснимачен №298 за който е отредено дворно място от 820 кв.м включено в парцел XII-298 заедно с построената в него: къща и стопански сгради при граници: от две страни - улица, Й.П.Д., И.К.-находящ се в квартал 27 по плана на с.Д., а по скица от 2018г., представляващо дворно място от 820 кв.м включено в парцел XII-298 в квартал 27 по Плана на селото, при граници: улица, улица, УПИ № XIII-299, УПИ № XI-297, ведно с изградените в това дворно място къща и стопански сгради.

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том ІІІ, рег. № 2561, дело № 451/2018 г. на нотариус З.А., вписан с вх.рег. № 2683/09.08.2018 г., акт № 11, том VІІ, дело № 1282/2018 г. се установява, че С.Д.С. ЕГН ********** продава на М.С.Д. ЕГН **********, дворно място, находящо се в с.Д. с площ от 820 кв.м включено в парцел XII-298 в квартал 27 по плана на селото, при граници: улица, улица, УПИ № XIII-299, УПИ № XI-297, ведно с изградените в това дворно място жилищна сграда със застроена площ 64 кв.м, лятна кухня със застроена площ от 32 кв.м, гараж със застроена площ от 20 кв.м, стопанска сграда със застроена площ от 52 кв.м.  за продажната цена от 5 000 лева. В нотариалния акт продавачът С.Д.С. е положил отпечатък от десния си палец като нотариусът е отбелязал, че пръстовия отпечатък е положен поради старост и немощ.

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 58, том ІV, рег. № 3287, дело № 620/2018 г. на нотариус З.А., вписан с вх.рег. № 3953/05.10.2018 г., акт № 119, том ІХ, дело № 1664/2018 г. в СВ при РС ***** се установява, че на 04.10.2018г. М.С.Д. и съпругата му Р.А.Д. продават на Б.А. гореописания недвижим имот, с вписаната продажна цена от 5 000 лева.

От Удостоверение за наследници с изх. № 172/09.10.2018 г., изд. от к-во с. Д., обл. ****и Удостоверение с изх. № 204/31.05.2018 г., изд. от Община ***** се установява, че Р. Г С. е починала на 24.04.2012г. и е оставила за свои наследници по закон: С.Д.С. – съпруг, М.С.Д. – син, В. С.Д. – син, починал на 03.02.1987г. и оставил за свои наследници по закон – И. Г Д. – съпруга и деца С.В.С. и Р.В.И..

От Удостоверение за наследници с изх. № 11/25.02.2019 г., изд. от кметство с. Д., обл. ****се установява, че С.Д.С. е починал на 24.12.2018г. и оставил за свои наследници по закон  М.С.Д. – син, В. С.Д. – син, починал на 03.02.1987г. и оставил за свои наследници по закон – И. Г Д. – съпруга и деца С.В.С. и Р.В.И..

От писмо с вх. № 6640/08.11.2019 г. от Община **** ведно с данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ за имот, находящ се в землището на село ******* собственост на Б.О.А. и Ш.Б. А.,  данъчни декларации по чл.14 ЗМДТ за процесния имот от С.Д.С., М.С.Д., Б.О.А. се установява, че данъчни декларации по чл.14 ЗМДТ при придобиване на процесните имоти са подали  С.Д.С., М.С.Д., Б.О.А.. С.С. е декларирал, че имота е придобит по давност от него и съпругата му Р. С.. М.С.Д. е декларирал, че собственици на процесните имоти по наследство са той, И. Д., С.В.С., Р.И., С.Д.С.. Б.О.А. е декларирала, че имота е придобит чрез покупко-продажба от нея и съпруга й Ш.Б. А..

От ксерокопия на нот.дело 451, нот.акт № 79, том ІІІ, рег. № 2561/2018 г., нот.дело № 620, нот.акт № 58, том І., рег. № 3287/2018 г. се установява, че на декларациите по чл.25, ал.7 ЗННД, чл.264, ал.1 ДОПК, както и в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том ІІІ, рег. № 2561, дело № 451/2018 г., вписан с вх.рег. № 2683/09.08.2018 г., акт № 11, том VІІ, дело № 1282/2018 г. С.Д.С. е положил отпечатък от десния си палец.

От показанията на св.Д. и св.Н., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че през 1978г. св.Д. е отишла да живее заедно със съпруга си В. Д. в дома на родителите му С.С. и Р. С.. Домът е представлявал стара къща изградена в процесното дворно място. Св.Д. и покойният й съпруг направили ремонт на етажа. С.С. и синът му В. Д. построили гараж в дворното място. През 1982г. св.Д. заедно със семейството си се преместили да живеят в гр.*****. През 1987г. В. Д. починал. Св.Д. след смъртта на съпруга си не поддържала отношения с брат му – ответника М.Д. и съпругата му. Ищците са ходили да посещават дядо си и баба си в имота в с.Д., като ищцата Р.И. е посещавала дядо си баба си по празниците, а ищецът С.Д. 1-2 пъти в месеца. Ищецът С. поддържал отношения с дядо си С.С. като му се обаждал по телефона, през 2016г. разбрал, че ответникът Д. му получава пенсията, защото С. не можел да я получава сам. През 2017г. ответникът Д. прибрал баща си С. при себе си и се грижел за него. Св.Д. разбрала от децата си, че ответникът Д. им се обадил през 2018г. с искане да продадат процесната къща, те се съгласили, но в последствие разбрали, че ответникът Д. продал къщата на ответниците Б. и Ш.А..

От показанията на св.Н., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че ищците са посещавали процесния имот на гости на баба си дядо си, когато са били по-малки са прекарвали ваканциите там, след това са продължили да посещават баба си и дядо си.

От показанията на св.А., св.И., св.С. които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че през 2018г. ответникът Д. взел баща си С. да живее в дома му в с. ****. С. споделял на св.А., че иска да продаде процесните имоти, които имал от своите родители, а документа му за собственост бил за придобиване на имота по давност от 1992г.. Къщата в имота била строена от родителите на С.. Съпругата на С.Р. С. е нямала претенции към имота. С. е искал да продаде имота, за да има парични средства. С. е бил в добро психично състояние до края на живота си, разбирал е случващото се, бил е здрав, понякога се е чувствал отпаднал и се е уморявал лесно, обслужвал се е сам. С. е бил грамотен – можел е да чете и пише. Според показанията на св.С., дядо й С. пишел много бавно в последните години не му се е налагало да пише затова на сделката относно продажбата на процесните имоти е положил пръстовия си отпечатък, а не подписа си. След като се е преместил да живее в с.****, С. не е бил посещаван от свои роднини. С. продал имота на сина си – ответникът Д. и споделил на св.И., че е получил продажната цена за него. Св. С. лично видяла, че родителите й носят продажната цена за имота по време на купуването му от С.. Д. решил да продаде процесните имоти, защото не можел да ги поддържа и ги продал на Ш. и Б..

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са инцидентни установителни искове в евентуалност един към друг в следната последователност:

- конститутивен иск по чл.31 ЗЗД, с искане да бъде унищожен договор за покупко-продажба обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том ІІІ, рег. № 2561, дело № 451/2018 г. на нотариус З.А., вписан с вх.рег. № 2683/09.08.2018 г., акт № 11, том VІІ, дело № 1282/2018 г., с който С.Д.С. ЕГН ********** продава на М.С.Д. процесните недвижими имоти като сключен от дееспособно лице С.С., който при сключването му не е могъл да разбира или да ръководи действията си.

-  установителен иск по чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том ІІІ, рег. № 2561, дело № 451/2018 г., на нотариус З.А., вписан с вх.рег. № 2683/09.08.2018 г., акт № 11, том VІІ, дело № 1282/2018 г., с който С.Д.С. ЕГН ********** продава на М.С.Д. процесните недвижими имоти поради липса на форма;

- установителен иск по чл.26, ал.2, пр.5 вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том ІІІ, рег. № 2561, дело № 451/2018 г. на нотариус З.А., вписан с вх.рег. № 2683/09.08.2018 г., акт № 11, том VІІ, дело № 1282/2018 г., с който С.Д.С. ЕГН ********** продава на М.С.Д. процесните недвижими имоти поради неговата привидност като прикриващ дарение;

- установителен иск по чл.76 ЗН за прогласяване на относително недействителни спрямо ищците на договор за покупко-продажба обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том ІІІ, рег. № 2561, дело № 451/2018 г. на нотариус З.А., вписан с вх.рег. № 2683/09.08.2018 г., акт № 11, том VІІ, дело № 1282/2018 г., с който С.Д.С. ЕГН ********** продава на М.С.Д. процесните недвижими имоти и на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 58, том ІV, рег. № 3287, дело № 620/2018 г. на нотариус З.А., вписан с вх.рег. № 3953/05.10.2018 г., акт № 119, том ІХ, дело № 1664/2018 г., с който М.С.Д. и съпругата му Р.А.Д. продават на Б.А. процесните имоти.  

Предявен е конститутивен иск за делба по чл.34 ЗС на дворно място, находящо се в с.Д. с площ от 820 кв.м включено в парцел XII-298 в квартал 27 по Плана на селото, при граници: улица, улица, УПИ № XIII-299, УПИ № XI-297, ведно с изградените в това дворно място жилищна сграда със застроена площ 64 кв.м, лятна кухня със застроена площ от 32 кв.м, гараж със застроена площ от 20 кв.м, стопанска сграда със застроена площ от 52 кв.м..

 В тежест на ищцовата страна, е да докаже, че делбения имот е бил собственост на С.С. и съпругата му по давностно владение и дарение, че е липсвала воля от страна на С. при сключване на сделката НА №79 том III per. № 2561 дело №451 от 08.08.2018г. на Нотариус З.А.с peг. №333 на НК, че същия е страдал от деменция по време на сключване на тази сделката и не е могъл да формира воля за сключването й, не е разбирал случващото се, че С. е могъл да положи подписа си в нотариалния акт за Продавач, че отпечатъка от палеца в нотариалния акт не е положен от него, че страните по НА №79 том III per. № 2561 дело №451 от 08.08.2018г. на Нотариус З.А.с peг. №333 на НК със сключването й са прикрили волята си за сключване на договор за дарение, че С. и Д. са се разпоредили с повече права отколкото имат.

В тежест на ответниците М. и Р. Д. е да докажат, че С.С. е притежавал в индивидуална собственост процесния имот и им го е продал. Ответниците Б. и Ш.А. следва да установя, че са индивидуални собственици на делбените имоти придобити чрез покупко-продажба.

Съдът намира, че предвид твърденията на ищцовата страна, че С.Д.С. е пиел лекарства за старческа деменция и когато не ги пиел не разбирал свойството и значението на извършеното от него, не можел да формира воля и че в такъв момент той е продал процесните имоти на сина си М.Д. предявеният иск следва да се квалифицира като конститутивен иск за унищожаемост на  нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том ІІІ, рег. № 2561, дело № 451/2018 г. на нотариус З.А., вписан с вх.рег. № 2683/09.08.2018 г., акт № 11, том VІІ, дело № 1282/2018 г. по чл.31 ЗЗД, а не квалификацията, която е приел съдът с доклада по делото по чл.26, ал.2. пр.2 от ЗЗД. Съдът намира, че преквалифицирането на иска не накърнява по никакъв начин правата и интересите на страните, тъй като те са доказвали и са се защитавали по наведените твърдения на ищцовата страна.  

В първата фаза на делбеното производство е допустимо съединяването на установителни искове, но не и на конститутивни искове, освен ако предявяването им е изрично предвидено като случая с иска по чл.31 ЗЗД не е такъв. Предвид на това е недопустимо съединяването на искът по чл.31 ЗЗД с иска за делба, поради което производството по иска по чл.31 ЗЗД следва да бъде прекратено.

Установителният иск по чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД съдът намира за неоснователен. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че С.Д.С. е бил грамотен и е можел да се подписва, от показанията на св.С. се установи, че той се е подписвал много бавно и в последните години не му се е налагало да пише и затова в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том ІІІ, рег. № 2561, дело № 451/2018 г., вписан с вх.рег. № 2683/09.08.2018 г., акт № 11, том VІІ, дело № 1282/2018 г., както и в съпътстващите го декларации той е положил своя отпечатък от десния палец, както е отбелязал нотариус З.А., поради старост и немощ. Съдът намира, че е налице хипотезата на чл.579, ал.2 от ГПК участващия в нотариалното производство продавач не може да се подпише поради неграмотност и недъгавост по смисъла на чл.579, ал.2 ГПК /всяко физическо увреждане, вродено или придобито, в резултат на което лицето не може да положи подпис или не може да положи идентифицируем такъв в който смисъл решение №220/24.10.2014 г. по гр.д. № 505/2014 г. по описа на ВКС, І г.о./, в случая това е старостта и немощта на продавача, изискваща приложението на чл.189, ал. 1 ГПК - вместо подпис, документа да носи отпечатък от десния палец. Законът не изисва посочване на причината, поради която се полага отпечатък . Предвид на това съдът намира, че е спазено изискването за форма на процесната сделка и същата е валидна.

Установителният иск по чл.26, ал.2, пр.5 вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД съдът намира за недоказан. Симулация се доказва с начало на писмените доказателства, които в настоящия случай липсват. От нито едно от събраните по делото гласни доказателства дори косвено не се установи наличие на относителна симулация и обстоятелството, че страните по покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в № 79, том ІІІ, рег. № 2561, дело № 451/2018 г., вписан с вх.рег. № 2683/09.08.2018 г., акт № 11, том VІІ, дело № 1282/2018 г., са имали волята делбените имоти да бъдат дарени, но са прикрили това свое намерение чрез сключване на договор за покупко-продажба. От показанията на св.И. и св.С. се установи, че продавача по сделката С.С. е получил продажната цена по нея, което доказва, че волята на страните е била сключването на покупко-продажба за делбените имоти каквато страните са сключили.

Установителният иск по чл.76 ЗН съдът намира за недоказан. За основателност на този иск ищците следваше да докажат, че дядо им С.С. и чичо им М.Д. са се разпоредили с повече права от собствеността върху делбените имоти от колкото имат. Следваше да докажат твърдението си, че делбените имоти са придобити от дядо им С.С. и баба им Р. С. в режим на съпружеска имуществена общност. От Нотариален акт № 16, том ІІ, н.д. №473/1992 г. за придобиване на недвижим имот по давност се установи, че на 29.05.1992г. С.С. е бил признат за собственик въз основа на давностно владение и дарение на дворното място и построената в него къща. Между страните не е спорно, че по времето, когато С. е бил признат за собственик на дворното място и къщата той е бил в брак с Р. С.. Според чл.19, ал.1 от СК от 1985г. (отм.) „Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.“ За придобиване на имот въз основа на давностно владение от двамата съпрузи не е достатъчно единият съпруг да владее имота за себе си и да демонстрира това, да се позове на тази давност по време на брака и този имот да стане съпружеска имуществена общност. Презумпцията за съвместен принос е неприложима в случая. За придобиване от двамата съпрузи на имот по време на брака им в резултат на упражнявано давностно владение е необходимо и двамата съпрузи да са упражнявали владение върху имота за период в случая най-малко 10 години, като са ползвали имота явно, необезпокоявано, непрекъснато, да са имали намерение, че този имот е техен общ. В случая не се установи това. От разпитаните свидетели С., И., А. се установи, че делбените имоти са придобити в резултат на давностно владение само от С.С., който ги е имал от неговите родители, установи се, че съпругата му Р. С. не е имала претенции към имотите. С.С. е владял дворното място, къщата, като е живял в нея, правел ремонти, построил е в дворното място гараж, лятна кухня. Обстоятелството, че в построяването на гаража е участвал неговия син В. Д.  е ирелевантно за упражняването на владението върху имота. Обстоятелствата, че в декларациите подадени от С.С. и М.Д. по чл.14 ЗМТДА първият е посочил като собственик на делбените имоти и съпругата си, а вторият ищците и майка им не може да се приеме за признание на неизгоден факт, предвид последващите действия на С. и Д. по продажба на делбените имоти. 

Предвид гореизложеното съдът намира, че С.С. е бил индивидуален собственик на делбените имоти и като такъв се е разпоредил с тях като ги е продал на сина си М.Д.. Последният е станал индивидуален собственик на имотите и ги е продал на ответниците Б. и Ш.А.. Предвид на това предявеният иск по чл.76 ЗН се явява неоснователен.

Съдът намира искът по чл.34 ЗС за неоснователен като обусловен от горните инцидентни установителни искове. Той е неоснователен и защото ищцовата страна не успя да докаже наличие на съсобственост между тях и ответниците Б. и Ш.А.. Ищецът не доказа твърдението си,  че делебните имоти са придобити от С.С. и Р. С., наследодатели на техния починал баща В. Д., когото те заместват на основание чл.10, ал.1 от ЗН, в режим на съпружеска имуществена общност. Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че делбените имоти са придобити в резултат на давностно владение единствено от дядото на ищците С.С., който приживе ги продава на сина си ответника – М.Д., съответно тези имоти не са част от наследството на С.С. и ищците не са техни съсобственици.

Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса по предявения иск за делба в размер на 100 лева, предвид продължителността на делото на основание чл.71, ал.1 ГПК вр. с чл.9 ТДТКССГПК. Предвид изхода на делото на ищеца не се дължат разноски. На ответника Ш.А. се дължат разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК, които той е поискал и доказал в размер на 800 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от така изложените съображения, Провадийски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото като недопустимо по предявения иск с правно основание чл.31 ЗЗД от С.В.С. с ЕГН **********, с адрес *** и Р.В.И. ЕГН ********** ********срещу М.С.Д. с ЕГН ********** и Р.А.Д. с ЕГН ********** *** с искане да бъде унищожен договор за покупко-продажба обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том ІІІ, рег. № 2561, дело № 451/2018 г. на нотариус З.А., вписан с вх.рег. № 2683/09.08.2018 г., акт № 11, том VІІ, дело № 1282/2018 г. на СВ при РС *****, с който С.Д.С. ЕГН ********** продава на М.С.Д. следните недвижими имоти, находящи се в село Д., Община ****, област Варна: дворно място с площ от 820 кв.м включено в парцел XII-298 в квартал 27 по плана на селото, при граници: улица, улица, УПИ № XIII-299, УПИ № XI-297, ведно с изградените в това дворно място жилищна сграда със застроена площ 64 кв.м, лятна кухня със застроена площ от 32 кв.м, гараж със застроена площ от 20 кв.м, стопанска сграда със застроена площ от 52 кв.м..  

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД от С.В.С. с ЕГН **********, с адрес *** и Р.В.И. ЕГН ********** ********срещу М.С.Д. с ЕГН ********** и Р.А.Д. с ЕГН ********** *** за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том ІІІ, рег. № 2561, дело № 451/2018 г. на нотариус З.А., вписан с вх.рег. № 2683/09.08.2018 г., акт № 11, том VІІ, дело № 1282/2018 г. на СВ при РС *****, с който С.Д.С. ЕГН ********** продава на М.С.Д. следните недвижими имоти, находящи се в село Д., Община ****, област Варна: дворно място с площ от 820 кв.м включено в парцел XII-298 в квартал 27 по плана на селото, при граници: улица, улица, УПИ № XIII-299, УПИ № XI-297, ведно с изградените в това дворно място жилищна сграда със застроена площ 64 кв.м, лятна кухня със застроена площ от 32 кв.м, гараж със застроена площ от 20 кв.м, стопанска сграда със застроена площ от 52 кв.м..  

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД от С.В.С. с ЕГН **********, с адрес *** и Р.В.И. ЕГН ********** ********срещу М.С.Д. с ЕГН ********** и Р.А.Д. с ЕГН ********** *** за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том ІІІ, рег. № 2561, дело № 451/2018 г. на нотариус З.А., вписан с вх.рег. № 2683/09.08.2018 г., акт № 11, том VІІ, дело № 1282/2018 г. на СВ при РС *****, с който С.Д.С. ЕГН ********** продава на М.С.Д. следните недвижими имоти, находящи се в село Д., Община ****, област Варна: дворно място с площ от 820 кв.м включено в парцел XII-298 в квартал 27 по плана на селото, при граници: улица, улица, УПИ № XIII-299, УПИ № XI-297, ведно с изградените в това дворно място жилищна сграда със застроена площ 64 кв.м, лятна кухня със застроена площ от 32 кв.м, гараж със застроена площ от 20 кв.м, стопанска сграда със застроена площ от 52 кв.м..  

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.76 ЗН от С.В.С. с ЕГН **********, с адрес *** и Р.В.И. ЕГН ********** ********срещу М.С.Д. с ЕГН ********** и Р.А.Д. с ЕГН ********** ***, Б.О.А. ЕГН ********** и Ш.Б.А. с ЕГН ********** ********  за прогласяване на относително недействителни спрямо ищците на договор за покупко-продажба обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том ІІІ, рег. № 2561, дело № 451/2018 г. на нотариус З.А., вписан с вх.рег. № 2683/09.08.2018 г., акт № 11, том VІІ, дело № 1282/2018 г. на СВ при РС *****, с който С.Д.С. ЕГН ********** продава на М.С.Д. и на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 58, том ІV, рег. № 3287, дело № 620/2018 г. на нотариус З.А., вписан с вх.рег. № 3953/05.10.2018 г., акт № 119, том ІХ, дело № 1664/2018 г. в СВ при РС *****, с който М.С.Д. и Р.А.Д. продават на Б.О.А. следните недвижими имоти, находящи се в село Д., Община ****, област Варна: дворно място с площ от 820 кв.м включено в парцел XII-298 в квартал 27 по плана на селото, при граници: улица, улица, УПИ № XIII-299, УПИ № XI-297, ведно с изградените в това дворно място жилищна сграда със застроена площ 64 кв.м, лятна кухня със застроена площ от 32 кв.м, гараж със застроена площ от 20 кв.м, стопанска сграда със застроена площ от 52 кв.м..

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.34 ЗС от С.В.С. с ЕГН **********, с адрес *** и Р.В.И. ЕГН ********** ********срещу Б.О.А. ЕГН ********** и Ш.Б.А. с ЕГН ********** ********  за делба на следните недвижими имоти, находящи се в село Д., Община ****, област Варна: дворно място с площ от 820 кв.м включено в парцел XII-298 в квартал 27 по плана на селото, при граници: улица, улица, УПИ № XIII-299, УПИ № XI-297, ведно с изградените в това дворно място жилищна сграда със застроена площ 64 кв.м, лятна кухня със застроена площ от 32 кв.м, гараж със застроена площ от 20 кв.м, стопанска сграда със застроена площ от 52 кв.м.. 

ОСЪЖДА С.В.С. с ЕГН **********, с адрес *** и Р.В.И. ЕГН ********** ********да заплатят по сметка на РС ***** държавна такса по делото в размер на общо 100 лева, на основание чл.71, ал.1 ГПК вр. с чл.9 ТДТКССГПК.

ОСЪЖДА С.В.С. с ЕГН **********, с адрес *** и Р.В.И. ЕГН ********** ********да заплатят по сметка на Ш.Б.А. с ЕГН ********** с адрес ********  разноски по делото в размер на общо 800 лева, на основание 78, ал.3 ГПК.

 

 

Решението по настоящото дело e постановено при участие на трети лица помагачи М.С.Д. с ЕГН ********** и Р.А.Д. с ЕГН ********** ***,на страната на ответницата Б.О.А. ЕГН ********** с адрес ********.  

На основание чл.223, ал.1 от ГПК постановеното по делото решение има установително действие в отношенията между М.С.Д. с ЕГН ********** и Р.А.Д. с ЕГН **********  от една страна и С.В.С. с ЕГН **********, и Р.В.И. ЕГН ********** от друга страна, а на основание чл.223, ал.2 от ГПК установеното в мотивите на решението е задължително в отношенията между М.С.Д. с ЕГН ********** и Р.А.Д. с ЕГН ********** и Б.О.А. ЕГН **********.   

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено. Решението, имащо характер на определение в прекратителната му част подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………