Решение по дело №5138/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5124
Дата: 26 юли 2018 г. (в сила от 5 декември 2019 г.)
Съдия: Райна Петрова Мартинова
Дело: 20171100105138
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№…………………

гр. София, 26.07.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА

 

при секретаря Ирена Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я  Мартинова гражданско дело № 5138 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от К.Б.Г. ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

            Ищецът твърди, че на 14.01.2017 г. в гр. София вървял със свои приятели по десния тротоар на бул. ********* в посока от центъра към МОЛ. Пресекли бул. Х. Ботев и продължили по десния тротоар, при  което ищецът се подхлъзнал на заледения тротоар, усукал десния си крак и паднал на леда. След падането усетил много силни и остри болки в областта на коляното на десния крак. На следващия ден бил приет за преглед в болница Света София, като му бил направен ЯМР на 16.01.2017 г.  Било установено при изследването, че има скъсани кръстни връзки и скъсан менискус. Приет е за лечение на 21.01.2017 г. като му на 22.01.2017 г. е извършена оперативна интервенция. Установено е, че дясната колянна става на долен десен крайник е счупена и е извършена реконструкция на предна кръстна връзка с вътрешна тибиална връзка или сухожилието под капачката. Автотрансплантът бил фиксиран с биорезорбируем винт 9 на 25 мм. Поддържа, че съгласно Закона за пътищата, общинските пътища са общинска собственост, поради което на С.О. е вменено задължението да ги поддържа. Поддържа, че в резултат на злополуката е претърпял неимуществени вреди, които оценява на 50 000 лева, както и имуществени вреди в размер на 2416 лева, съобразно молба уточнение от 05.06.2017 г. Моли ответникът да бъде осъден да заплати исковите суми, ведно със законната лихва от датата на настъпване на събитието до окончателното им плащане, както и направените по делото разноски.

            В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск, като поддържа, че злополуката не е станала по описания в исковата молба начин, както и че падането на ищеца се дължи на неизпълнение на задължения на служители на общината за почистване на тротоара от сняг. Оспорва настъпването на твърдяните вреди, както и причинната връзка със събитието. При условията на евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Моли предявения иск да бъде отхвърлен като претендира направените по делото разноски.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

            По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Б.С.С.и Б.Н.Г.. В показанията си свидетелят Славчев установява, че познава на 14.01.2017 г. отишли с ищеца на вечеря в ресторант Хепи, който бил на бул. „А.С.“. Били там до 20.00 часа. Решили да ходят пеша, за да се разпуснат след вечеря. Вървели по десния тротоар на „С.“. Времето било студено, заснежено. Имало леки поледици по тротоара. Веднага след като пресекли бул. „Х. Ботев“ зад Център за градска мобилност продължили по десния тротоар, като вървели един зад друг, тъй като имало улей, направен от хората, които са вървели. Изведнъж ищецът се подхлъзнал, изтъркулил се, хванал се за дясното коляно и започнал да пъшка. Там, където паднал, било заледено и отгоре имало сняг. Качили се в такси, сложили ищеца на задната седалка с опънато коляно, защото не можел да го свие. К. се обадил на баща си, за да слезе. Двамата с бащата на ищеца му помогнали да се прибере, тъй като не можел да стъпва. Впоследствие ищецът бил много травмиран психически. Правили му операция. Свидетелят ходил на свиждане, а К. бил много отчаян. Преди събитието ищецът спортувал, не активно, но карали заедно колела. Сега го помолил да му помогне да продаде колелото му. Походката му била променена, накуцвал, не смеел да стъпи на десния крак.

            От показаният на свидетеля Г. – баща на ищеца се установява, че на 14.01.2017 г. – събота следобед, синът му се облякъл и излязъл. Вечерта към 20 часа му се обадил по телефона и го помолил да слезе пред блока, тъй като е паднал и поискал да му помогне да се качи в къщи. Помогнали му с неговия приятел. Казал му, че паднал на леда и си е усукал коляното. Обадили се на познат лекар ортопед. Уговорили се за преглед на следващия ден. Синът на свидетеля изпитвал много силна болка. Не можел да стъпва. Баща му го подпирал, защото иначе не можел да стъпва на този крак. Пил течен аналгин. На сутринта го закарал при лекаря. При прегледа и изследванията се установило, че има скъсан менискус и кръстни връзки. На 21.01.2017 г. направили операция. През този месец ищецът много го боляло и трябвало да се ходи на рехабилитация два пъти седмично. Не можел да стъпва на крака си, като се налагало баща му да му помага за обслужването. През този месец на ищеца било много тежко. Налагало се при слизане и качване по стълби, баща му да го придържа. След операцията не можел да стъпва на крака си, бил в гипс и кракът му трябвало да бъде опънат. След 23-тия ден започнал по малко да опира крака си, но и до сега не бил махнал патериците. Имал притеснения да излиза навън, а при лошо време изобщо не излизал. Почти година си търсел работа, но не го приемали, тъй като кракът му е малко изкривен и накуцва, походката му е изменена. Не можел да спортува. Излизал с приятели само при хубаво време. Не можел да се затичва, защото това му пречело.

            Въз основа на събраните по делото писмени доказателства е изготвено заключение на съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице установява, че в резултат на претъпения инцидент К.Г. е получил голям оток и навяхване на дясната коленна става, руптура (скъсване) на транспртант, който заменил предната кръстна връзка на дясното коляно след проведена в миналото друга операция. Установява се, че три години преди събитието ищецът е претърпял  реконструкция на предна кръстна връзка като е била извършена пластична операция на едната кръстна връзка и частична резекция на вътрешния мениск.. Установява се, че по време на падането си на 14.01.2017 г. ищецът е получил извиване, т.е. навяхване и разтежение на дясната колянна става, което е довело до разкъсване на конструираната в миналото предна кръстна връзка. Според вещото лице получената травма се дължи нан това, че при падане коляннта му става е извършила абнормално (по-голямо от нормалното) въртеливо движение – в момент, когато същият крак е бил фиксиран на пътното платно и е бил опорен за тежестта на тялото. След този механизъм колянната става получава голям оток, хемартроза (вътреставен кръвоизлив), болки, ограничени движения и предно – медиална нестабилност (халтавост) в предна посока.  Установява се, че спешна медицинска помощ е получил един ден по-късно в МБАЛ „Света София“ и след преглед е бил насочен за провеждане на ЯМР на дясна коленна става. Изследването било извършено на 17.10.2017 г., като били установени постоперативни промени на дясната коленна става, предната кръстна връзка не се визуализира, частично резециран (премахнат) медиален мениск, голям ставен излив, изтъняване на ставния хрущял. Ищецът бил насочен за оперативно лечение, като в тази връзка на 21.02.2017 г. К.Г. е постъпил за бе(евие в МБАЛ „Света София“, където била извършена реконструктивна операция на предните кръстни връзки с автотрансплант от сухожилието на колянното капаче и фиксация на бързорезурбируем винт. Вещото лице дава заключение, че след извършената операция в продължение на около 2 месеца ищецът не е трябвало да стъпва на оперирания крак, а в началото на третия месец вече е започнал да провежда първоначално пасивна, а след това активна рехабилитация с постепенно натоварване на десния крак. Общо лечебният и възстановителния период при ищеца е приключил за 4 месеца. През този период ищецът бил търпял болки и страдания, които през първите 30 дни – непосредствено след злополуката и извършената операция и 30 дни в началото на проведената рехабилитация болките са били по интензивни. Наред с болките пред първите два месеца ищецът имал нужда с помощта на патерици – без да стъпва на десния си крак, което му е довело затруднение при привдижването и ежедневното обслужване. В съдебно заседание, проведено на 28.06.2018 г. вещото лице е заявило, че ищецът има изменена походка, куца.

            По делото са представени доказателства за извършени плащания на сумата от 2416 лева, удостоверяващи заплатени консумативи и медицински услуги.   

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Предвидената от закона отговорност е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия и тя има гаранционно-обезпечителен характер. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установят общите предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на определено лице, както и възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.

Задължението за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане възниква, когато е налице виновно противоправно действие или бездействие на определено лице, от което са причинени вреди на ищеца, както и причинната връзка между тях. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване противоправното деяние на ответника, вредите, както и причинната връзка между тях. С оглед разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като тази презумпция променя доказателствената тежест и задължението за установяване на обстоятелствата, които изключват вината, е възложено на ответника.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК и съгласно дадените от съда указания в доклада по делото, задължение на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, свързани с настъпване на твърдяното от него събитие, настъпилите вреди, причинната връзка между твърдяното действие или бездействие на служители на ответника. В тежест на ответника е било да установи, че е възложила на свои служители изпълнението на вменените от закона дейности, свързани с поддръжка на общинските пътища.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 14.01.2017 г. ищецът К.Г. паднал на заледен участък на тротоар на бул. А.С. в гр. София. Установява се и причинната връзка между събитието и констатираните увреждания.

Съгласно разпоредбата на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са общинска собственост.  По силата на разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В конкретния случай, общината чрез своите служители не е изпълнил задълженията си за поддръжка, която се изразява в осигуряване на безопасно и удобно движение по пътя през цялата година и предпазването му от преждевременно износване /§ 1, т. 14 от ДР на ЗП/.

Следователно налице са основания за ангажиране на отговорността на ответника за виновно бездействие на служителите и предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява основателен, като следва да бъде обсъден техния размер, както с оглед събраните по делото доказателства.

            Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По делото се установява, че в резултат на виновното бездействие на служители на ответника на ищеца са причинени увреждания, които имат траен характер, като се предполага продължително лечение за възстановяването им. При определяне на размера на обезщетението съдът взема предвид и възрастта на пострадалия, както и обстоятелството, че това е станало причина той да се откаже от спортните си занимания. Следва да се отчете, че увреждането е настъпило след предходна реконструктивна операция на същото коляно. С оглед на изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 10 000 лева.

            Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е направил разходи за лечение и консумативи.

            Предвид на изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 10 000 лева, представляващи неимуществени вреди, както и сумата от 2416 лева – имуществени вреди, настъпили в резултат на увреждането на ищеца, настъпило на 14.01.2017 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е възникнало от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД) – т.е. от деня на увреждането.

            Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 300 лева, платено от съда възнаграждение за вещо лице и сумата от 496,64 лева – дължима държавна такса.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Х. Г. Ч. сумата от 902,48 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ.

Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав

Р Е Ш И:

           

            ОСЪЖДА на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите С.О., ЕИК-********гр. София, ул. „********да заплати на К.Б.Г., ЕГН-**********,*** сумата от 10 000  (десет хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания – голям оток и навяхване на дясната коленна става, руптура (скъсване) на транспртант, който заменил предната кръстна връзка на дясното коляно след проведена в миналото друга операция, причинени на 14.01.2017 г. от виновно противоправно бездействие на служители на ответника по поддръжка на уличното платно на бул. „А.С.“, гр. София, както и за заплащане на сумата от 2416 (две хиляди четиристотин и шестнадесет) лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди – стойност на медицински услуги и консумативи, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на събитието – 14.01.20147 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 10 000 лева до предявения размер от 50000 лева – обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен.

            ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК С.О., ЕИК-********гр. София, ул. „********да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 796,64 лева, представляваща дължима държавна такса, както и платено възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата С.О., ЕИК-********гр. София, ул. „********да заплати на адв. Х. Г. Ч., личен номер ********, с адрес гр. София, бул. ********кантора 419 сумата от 902,48 лева (деветстотин и два лева и четиридесет и осем ст.), представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

 

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.

                                                           

 СЪДИЯ: